№ 303
гр. Казанлък, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ДЕЯН Г. ИЛИЕВ
при участието на секретаря РАДИАНА Д. Г.А
като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно
наказателно дело № 20225510200679 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0284-000580 на РУМВР-
Казанлък. Жалбоподателят Н. И. Ч., недоволен от наложеното му наказание, моли съда
да го отмени. Оспорва извършеното нарушение и излага оплаквания за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
В с.з. се явява лично, но жалбата му се поддържа от адв. Г., който моли съда да
отмени НП. Претендира за разноските по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител. В
писмено становище на гл. юрисконсулт Алексиев се излагат доводи за
неоснователност на жалбата, претендира се юрисконсултско възнаграждение и се
оспорва размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и
Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени
заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е неоснователна.
Административнонаказващият орган (АНО) е приел за установено, че на
30.4.2022 г. в 16.05 часа на ПП I-6, км. 324 жалбоподателят като водач на МПС-во
„Сетра“ с рег. № ***, собственост на „К.“ ООД – К., го е управлявал в посока изток-
запад като не се е убедил, че има видимост за безопасно изпреварване, създава
опасност за движещия се в насрещна посока запад-изток л.а. „Киа“ с рег. № ***,
1
собственост на ОДМВР-Стара Загора, с което виновно е нарушил чл. 42, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП
Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № 564447 от
30.04.2022 г., но не се потвърждава напълно от показанията на свидетелите М. Г., Г.Г.
и Н.Р..
От показанията на св. М. Г. се установява, че при изпълняване на служебни
задължения със св. Г. във връзка с посещение по сигнал в община Н. с включен
светлинен сигнал на патрулния автомобил пътували по ПП I-6, община М., когато
срещу автомобила жалбоподателят като водач на автобус при разрешена пътна
маркировка предприел изпреварване на т.а. – влекач с ремарке, започнал да подава
къси и дълги светлини, не се отказал от изпреварването и принудил патрулния
автомобил да спре.
От тези показания не се установява, че маневрата на жалбоподателя е била
предприета при ограничена видимост.
От показанията на св. Г. се установява, че са се движили към гр. Н. с патрулния
автомобил, когато жалбоподателят като водач на автобус е предприел е предприел
изпреварване на товарни автомобили, което принудило св. Г. да намали скоростта на
патрулния автомобил за да избегне ПТП.
Св. Г. сочи, че е имало завой, но очевидно след като той е наблюдавал
действията на жалбоподателя в конкретния пътен участък е имало видимост.
В с.з. адв. Г. възразява, че е налице противоречие в показанията на свидетелите
Г. и Г. от какво разстояние жалбоподателят е предприел изпреварване – първия сочи
70-80 м, а втория 700-800 м, но съдът не приема възражението. Това противоречие е
несъществено. По-съществен е факта, че изпреварването е създало опасност от ПТП с
патрулния автомобил и е принудило св. Г. да предприеме намаляване на скоростта и
спиране.
От показанията на св. Р. се установява, че е бил водач на др. автобус и колегата
му е предприел изпреварване на т.а. с трупи, но имал чувството, че изпреварването
продължило по-дълго от очакваното. След като изпреварването е свършило преминал
полицейски автомобил с включени светлини. След изпреварването не е видял
патрулният автомобил да е спрял в насрещното платно, но по време на маневрата на
жалбоподателя не е имал видимост към патрулния автомобил, от което следва, че въз
основа на тези показания не може да се направи решаващ извод, че поведението на
жалбоподателя не е създало опасност за движението.
От тези показания не се установява, че маневрата на жалбоподателя е била
предприета при ограничена видимост.
При тези фактически положения съдът приема, че маневрата „Изпреварване“
2
предприета от жалбоподателя е създала предпоставка за ПТП, но не е била предприета
в условията на ограничена видимост, а по-скоро се касае за погрешна преценка на
жалбоподателя, че има свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, което
също е нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и се наказва с глоба от 150 лв. по чл.
179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Съгласно чл. 84 от ЗАНН във вр. чл. 316 от НПК въззивният съд може да
установява нови фактически положения. Установените от съда нови фактически
положения не водят обаче до различни правни изводи относно приложимия
материален закон, а съгл. чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН НП се отменя, когато при
издаването му е било допуснато неправилно приложение на материалния закон.
Не се касае също и за съществено изменение на обстоятелствената част на
нарушението. Изменението е съществено, когато засяга фактическата
индивидуализация на нарушението по време, място и начин на извършване, но както в
НП е посочено, че изпреварването е създало опасност, така и в съдебното производство
съдът прие, че изпреварването е създало опасност, което е определящо за ангажиране
на наказателната отговорност.
Не се констатират релевираните от адв. Г. в жалбата и в с.з. съществени
нарушения на процесуалните правила при издаване на НП и съставянето на акта.
Нарушението е било индивидуализирано по време, място и начин на извършване, има
минималните фактически реквизити, които водят до несъмнен извод за осъществяване
вмененото нарушение като правна квалификация. Правилно е била приложена
съответната санкционна норма, която е абсолютно определена като размер в закона.
Нарушението не представлява маловажен случай, защото жалбоподателят е
създал предпоставка за ПТП и е превозвал деца, а при приближаване на МПС-во със
специален режим на движение, водачите не само не следва да предприемат
изпреварване, но и да освободят достатъчно място на пътното платно и при
необходимост да спрат (чл. 104, ал. 1 от ЗДвП).
Следователно не са налице основания за отмяна на НП съгласно чл. 63, ал. 1, т. 2
от ЗАНН поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, затова
същото следва да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
Основателна е претенцията за юрисконсултско възнаграждение и такова следва
да бъде присъдено в минимален размер от 80 лв. съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0284-000580 от 25.05.2022 г.
3
на РУМВР-Казанлък, с което на жалбоподателя Н. И. Ч. ЕГН ********** е било
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 150 лв.
ОСЪЖДА жалбоподателя ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР-Стара Загора,
ЕИК ********** - BG30UNCR76303100115626 сумата от 80 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
4