М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N 2438/2017год.
по описа на РРС-първи наказателен състав
Русенска районна прокуратура е обвинила:
Подс. Д.А.И.
***, ЕГН-********** в това, че:
На 25.02.2016
г. в гр. Русе, извършил непристойни действия грубо, нарушаващи обществения ред
и изразяващи явно неуважение към обществото – на публично място – пред бл.
„Бояна войвода” в гр. Русе, крещял, обиждал, блъскал и псувал М.А.М. *** и
изтръгнал ляво странично огледало на лек автомобил „Ситроен Ц4” с рег. № Р 6515
ВС - престъпление по чл.325, ал.1 от НК и в това, че
На
25.02.2016 г., в гр. Русе, унищожил противозаконно чужда движима вещ – 1 бр.
ляво странично огледало на лек автомобил „Ситроен Ц4” с рег. № Р 6515 ВС,
собственост на Ф.Й.А. ***, на стойност 205.93 лева – престъпление по чл.216,
ал. 1 пр. 1 от НК
Русенска
районна прокуратура е обвинила и
Подс. С.В.И. ***, ЕГН-********** в това, че:
На
25.02.2016 г. в гр. Русе, извършила непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – на публично място
– пред бл. „Бояна войвода” в гр. Русе, крещяла, заканвала се, ритала в
глезените, дърпала за якето, обиждала и псувала Д.А.М. ***, обиждала и псувала М.А.М.
***, обиждала и псувала Ф.Й.А. ***, като деянието се отличава с изключителен
цинизъм и дързост – престъпление по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвиненията. Намира за доказано извършването на престъпленията, за
които подсъдимите са предадени на Съд и моли Съда, след като ги признае за
виновни, да им наложи предвидените за тях наказания.
По делото
са предявени и приети за съвместно разглеждане граждански искове както следва:
От М.А.М. срещу
подс. Д.И. за сумата от 2000 лв. претендирани, като неимуществени вреди от
престъплението по чл. 325, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от
деня на деликта - 25.02.2016 г. до окончателното изплащане и срещу подс. С.И.
за сумата от 2000 лв. претендирани като неимуществени вреди от престъплението
по чл.325, ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от деня на деликта -
25.02.2016г. до окончателното изплащане.
От Ф.Й.А. срещу подс. С.И. за сумата от 2000 лв.
претендирани като неимуществени вреди от престъплението по чл.325, ал.2 от НК,
ведно със законната лихва, считано от деня на деликта - 25.02.2016 г. до
окончателното изплащане и срещу подс. Д.И. за сумата от 205,93 лв. претендирани
като имуществени вреди от престъпление по
чл.216, ал.1 пр.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от деня на
деликта - 25.02.2016 г. до окончателното изплащане.
От Д.А.М.
срещу подс. С.И. за сумата от 2000 лв. претендирани като неимуществени вреди от
престъплението по чл.325, ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от
деня на деликта - 25.02.2016 г. до окончателното изплащане.
Гражданските
ищци са конституирани и като частни обвинители по делото. Тримата ,заедно с
повереника си, поддържат обвиненията и предявените граждански искове. Молят Съда
да признае подсъдимите за виновни по така повдигнатите обвинения и да им присъди
претендираните обезщетения, както и разноските.
Подсъдимите
не дават обяснения в хода на съдебното следствие, поради което, на осн. чл.279,
ал.1, т.4 от НПК, Съдът приобщил, чрез прочитането им, обясненията на
подсъдимите дадени при предходното разглеждане на делото, пред друг състав на
Съда.
Защитникът
на подсъдимите моли Съда да ги признае за невинни в извършване на
престъпленията, в които са обвинени и ги оправдае, както и да отхвърли
предявените граждански искове.
Съдът,
след като съобрази събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Д.А.И. е роден на *** ***, български
гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работи, с ЕГН **********.
Подсъдимата
С.В.И. е родена на *** ***, български
гражданин, със средно образование, омъжена, неосъждана, неработи,с ЕГН **********
Двамата
подсъдими били съпрузи, като родителите на подс. И. *** войвода“. В същият блок
и в същият вход живеели свид. Д.М. и родителите му – свид. Ф.А. и А.М.. Свид. М.М.
бил брат на Д.М. , като и двамата управлявали таксиметрови автомобила.
Отношенията между двете семейства били влошени от години.
В
края на 2015 г. и началото на 2016г., след приключване на работният си ден,
свид. Д.М. паркирал, управляваният от него таксиметров автомобил на охраняем
паркинг. На същият паркинг паркирал товарен автомобил и подс. Д.И.. На 07.02.2016
г., когато отивал да вземе автомобила си, свид. Д.М. констатирал, че предното
му обзорно стъкло е счупено. Обадил се на брат си – свид. М.М. и той отишъл на
паркинга. От разговор със служителя на паркинга, двамата брата разбрали, че
преди тяхното идване, единствено подс. И. е идвал, за да вземе буса си. Поради
това и предвид изначално влошените отношения между двете семейства, свид. М.М.
заподозрял, че именно подсъдимия е счупил стъклото на автомобила. В хода на
предварителната полицейска проверка по този случай, М.М. посочил пред
полицейски служител, че има съмнения, че Д.И. е извършител на деянието.
На
25.02.2016 г. свид. М.М. бил на гости в дома на родителите си. Около 16.00 ч.
той, брат му – свид. Д.М. и майка им – свид. Ф.А. излезли от входа на блока и
се насочили към л.а.„Ситроен Ц 4“ с рег. № Р 65 15 ВС, който бил паркиран на
паркинга пред входа. Автомобилът бил собственост на свид.А., но се ползвал от
свид. Д.М. като такси. В ръцете си свид.
М.М. носел чанти със зимнина, които искал да остави в багажника на автомобила. По
същото време подсъдимите, трите им деца, сестрите на подс. И. – свид. М.Й. и В.Ю.,
и приятелите им – свидетелите Б.Б. , Л. Л. и П.Н. се намирали на детска
площадка, изградена в близост до бл.„Бояна войвода“. Подс. Д.И. видял двамата
брата и без да бил провокиран по какъвто и да било начин, напсувал свид. М.М. и
го запитал на висок тон докога щял да го разкарва в полицията с обвинение, че
му е счупил стъклото на автомобила. Свид. М.М. му отвърнал, че не е това
мястото, където да си изясняват отношенията и да не вика така. Свид. Ф.А. се
изплашила от виковете на подсъдимия и се прибрала в дома си, като веднага след
това излязла на терасата на жилището си, имаща пряка видимост към паркинга пред
блока. Междувременно подсъдимите Д.И. и С.И. , както и свидетелите М.Й. , Б.Б. ,
Л. Л. и П.Н., и В.Ю. се отправили към двамата братя. Подс. И. започнала да
псува и обижда свидетелите Д. и М. М. , като им викала, че са помияри, боклуци
и селяни прости и, че нищо не ставало от тях. Стигайки до двамата братя, подс. И.
блъснал с ръце в гърдите свид. М.М. и го напсувал. След това налитайки отново
към него, подс. И. казал на М.М., че ако е мъж ще отиде с него отстрани на
блока да се бият. В това време свидетелите Л. и Н. успели да хванат Д.И. и го
издърпали, като по този начин предотвратили ескалация на физическата агресия на
подсъдимия. Подс. Д.И. се отскубнал от ръцете им, отишъл до л.а.„Ситроен Ц 4“ с
рег. № Р 65 15 ВС и с ръце строшил лявото му странично огледало, като изтръгнал
щипките за закрепване на декоративния капак към корпуса, в резултат от което
било прекъснато електрическото му управление. Междувременно подсъдимата И. и
сестрите й обградили свид. Д.М., като подсъдимата започнала да го рита по
глезените на краката и да го дърпа за дрехите. Продължила да обижда него и брат
му, като ги наричала прости селяни и очилати педерасти, като през цялото време Д.М.
и М.М. по никакъв начин не отвръщали на действията на подсъдимите, а само се
отдръпнали назад към входа на блока. След като разбрал, че подсъдимите и
приятелите им няма да прекратят действията си, свид. Д. М. набрал спешен номер
112 и поискал съдействие от органите полицията. В един момент подс. И.
забелязала, че свид. Ф.А. наблюдава случващото се от терасата, обърнала се към
нея и й казала „Ти за последно стоиш на тази тераса, да ядеш на баща ми хуя“. Шумът
от скандала привлякъл вниманието както на съседи, така и на случайно преминаващи
покрай мястото граждани. Свид. В.И. се била показала на прозореца на жилището
си в бл.“Сирма войвода“ и възприела конфликта от самото му начало. Тъй като
искала да почива след работа, а и се възмутила от поведението на подсъдимите и
приятелите им, тя се провикнала към тях, като им казала да прекратят действията
и виковете си. По това време, на терасата си в същият блок била и свид. М.Д..
Свид. Р. А. също бил излязъл на терасата на жилището си в бл.“Бояна войвода“ и
наблюдавал случващото се. Свид. Н.Н. , който преминавал случайно, станал
очевидец на целият инцидент. Независимо, че възприела обаждането на свид. Д.М.
на номер 112, подс. И. не прекратила действията, а продължила да рита Д.М. и да
обижда него и брат му, като им казала, че са страхливци и не са никакви мъже,
щом звънят на полицията. Тъй като агресивните действия на подсъдимите и
приятелите им не спирали, свид. Д.М. отново позвънил на спешен номер 112,
откъдето му било отговорено, че полицията е уведомена и патрул пътува към
мястото. В този момент, подс. И. взел сина си В. И. и заедно със свид. П.Н. се
качили в буса на подсъдимия и се отправили към Второ РУ на МВР. Непосредствено
след това конфликтът бил прекратен, като подсъдимата, сестрите й и свид. Л. се
отдалечили към детската площадка, а Д. и М. М. останали на паркинга. Малко след
това, на мястото пристигнал полицейски патрул в екип свидетелите М.Й. и П.П. .
Те установили двете групи участници в конфликта, изяснили фактическата
обстановка от техните обяснения и след като снели самоличността на всички
присъстващи, ги насочили, ако желаят да подадат заявления във Второ РУ при ОД
на МВР-Русе. Междувременно, на мястото пристигнал С.Ю., който бил съпруг на В.Ю.
. Без да бил провокиран по никакъв начин, в присъствието на полицейските
служители той се обърнал към свидетелите Д.М. и М.М. и им казал : „Вас двамата
ще ви убия и изнасиля. Свикнал съм да лежа по затворите, ще лежа и заради вас.“
Още
същият ден М.М. и Д.М. се явили във Второ РУ на МВР-Русе, където подс. Д.И.
вече бил подал заявление за инцидента. В хода на предварителната полицейска
проверка по случая, възложена на свид. С.Б. – полицейски инспектор в
управлението, били установени всички участници в конфликта, както и свидетелите
на случилото, от които били снети писмени обяснения. Събраните по проверката
материали били изпратени в Районна прокуратура Русе и станали повод за
образуване на досъдебното производство по настоящото наказателно производство.
В
хода на разследването била назначена технико-икономическа експертиза, от
заключението на която става ясно, че щипките за закрепване на декоративния
капак на процесното ляво странично огледало към корпуса са счупени, а
електрическото му управление е увредено. Вещото лице констатирало, че при тези
повреди огледалото не може да бъде отремонтирано, а трябва да бъде заменено с
ново. Преценил, че стойността на такова огледало, по средно пазарни цени за
региона, към датата на деянието възлиза на 205.93 лв.
Била
назначена и техническа експертиза, която извела разпечатка на проведените от
свид. Д.М. два телефонни разговора на спешен номер 112.
Изложената
фактическа обстановка, Съдът намира за доказана по безспорен начин, от
събраните и проверени в хода на съдебното производство доказателства –
обясненията на подсъдимите С.И. и Д.И. , приобщени по реда на чл.279, ал.1, т.4
от НПК, от показанията на свидетелите М.М. , Д.М. , Ф.А. , С.Б. , Н.Н. , В.И. ,
М.Й. , Л. Л. , Б.Б. , П.Н. , М.Т. , П.П. , М.Д. , Д.А. и С.С. , дадени в хода
на съдебното следствие и приобщени по реда на чл.281 от НПК, както и от приложените и приобщени по делото писмени
доказателства и доказателствени средства – заключенията на технико-икономическата
и техническата експертизи, доклад за установени факти, протоколи за полицейско
предупреждение, свидетелство за регистрация на МПС част I, справка от Районен
център 112 Русе, протокол за оглед на лек автомобил, ведно с приложените към
него фотокадри, присъда по НЧХД № 546/16г. на РРС, материалите по преписка
785500-1383/23.03.2017г. на Дирекция вътрешна сигурност при МВР, епикриза на
името на М.В.Й. , удостоверение за раждане на детето В.Л. Л. , удостоверение за
раждане на детето Н.Д.И. , епикриза на С.В.И. , справки за съдимост, декларации
за семейно и имотно състояние, автобиография.
За да изгради в цялост
описаната по-горе фактическа обстановка, Съдът възприема като достоверни
показанията на пострадалите от деянията свидетели М.М. , Д.М. и Ф.А. . Тези
гласни доказателства взаимно се допълват и се характеризират с
последователност, изчерпателност и категоричност относно основните факти,
предмет на доказване, като очертават една логична и житейски приемлива
фактическа обстановка. Нещо повече,
техните показания се подкрепят в съществената си част от показанията на трети,
незаинтересувани лица, станали очевидци на инцидента, а именно свидетелите Н.Н.
, В.И. , М.Д. и Д.А. . От тази доказателствена съвкупност се установява по
безспорен начин, че инцидента бил предизвикан от подс. Д.И., който явно
подразнен от съмненията на братята М. , че той е счупил стъклото на ползван от
тях автомобил, решил да подири сметка на М.М. за това, на процесната дата. В
тази насока, в показанията си Д.М. , М.М. , Ф.А. , В.И. и Н.Н. в почти пълен
синхрон, заявяват, че докато братя М. излезли от входа на бл.“Бояна войвода“,
подс. И. се провикнал към свид. М.М., като го напсувал и му поискал сметка, до
кога ще го разкарва в полицията. Веднага след това се насочил от детската
площадка към паркинга на блок „Бояна войвода“, където били братята и изблъскал
в гърдите свид. М.М. . По същият еднозначен начин, тези свидетели твърдят, че
веднага след това подс. С.И. , сестрите й и приятелите им също се придвижили
към паркинга, като наобиколили заплашително двамата братя, а подсъдимата
започнала да ги обижда, да рита по кокалчетата на краката свид. Д.М. и да го
дърпа за дрехите. В показанията си в хода на съдебното следствие свид. Д.М.
заявява: „Като слизаме по стъпалата и излизаме отпред видях Д. , С. , В. , М. и
Л. , които бяха на детската площадка. Тогава Д. се провикна на брат ми ”ти
докога ще ме разкарваш до полицията за това предно стъкло, майка ти да еба”.
Брат ми отговори „ не викай, а ела тука на паркинга да ти обясня за какво става
въпрос”. Ние не сме казвали, че той е счупил стъклото. Д. дойде на паркинга и
със самото идване блъсна с ръце брат ми по гърдите, от което той залитна. Аз му
казах да се успокои. През това време идват С. , М. , В. и ни заобиколиха до
самата кола. С. почна да ме дърпа за якето и да ме рита по кокалчетата и каза
„сега ще видите, пари ще изкараме от вас”, „педераст, боклук, селянин” това
викаше С. към мен. М. не ме риташе, само ме обиждаше, както и В. .“ По сходен
начин, в показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на
чл.281 от НПК, които свидетелят поддържа, заявява: „Тогава С. и М. започнаха да
ме ритат по краката в областта на глезените, като С. хем ме риташе, хем ме
дърпаше за якето и продължаваше да ме обижда с думи „че съм боклук, че никакъв
мъж не съм бил, че ако реши може да ме смачка и да ме направи за смях пред
хората”. М. също докато ме риташе ме обиждаше с думите, че съм „тъп селянин”,
че съм „очилат педераст”. Докато С. и М. ме ритаха и обиждаха, В. също ме
обиждаше с думите „ей, тъп селянин, ей сега ще видиш какво ще стане”, но тя не
ме е ритала.“ Свид. М.М. твърди: „Д. дойде и още при идването ме удари в
гърдите, а останалите се нахвърлиха върху брат ми. Бяха конкретно С. , В. и М. ,
а П. и Л. бяха плътно покрай Д. и го уговаряха да не продължава, защото аз
вдигнах ръце и казах, че няма смисъл да правя такива работи.“ и : „Те се
нахвърлиха отгоре ни с ритане, обиждане, Д. ме псуваше на майка, а майка ми
стоеше на терасата. С. се обръщаше към нас, ние носим очила и наистина със
земеделие се занимаваме, а тя се обърна с „тъпи селяни, очилати помияри”, бяха
много грозни думи от страна на сестрите. В. също каза какви жалки педерасти сме
били.“ По същото време, свид. Ф.А. , която наблюдавала случващото се със
синовете й от терасата, заявява:“ Видях как Д. идва към сина ми и псува: „Ще ти
еба майката, докога ще ме разкарваш до полицията” и го блъсна и удари в
гърдите. Дойдоха и другите – С. , М. и В. и те почнаха да обиждат синовете ми:
„Очилати педерасти, селяндури, боклуци, вие не сте мъже, нищо не става от вас”.
С. почна да рита по кокалчетата Д. . Те нищо не правеха, защото не искаха да
става скандал.“ Така очертаната конфликтна ситуация станала достояние и на
посочените по-горе очевидци, които без да имали каквото и да било лично
отношение или предубеждение към когото и да било от участниците, потвърждават
заявеното от пострадалите. Свид. Н.Н. ,
в приобщените му показания от досъдебното производство, които поддържа,
заявява: „…един мъж, за който по-късно разбрах, че се казва Д. , и който се
намираше на детската площадка до бл.“Бояна войвода“ без какъвто и да е повод се
развика на М. и Д. . Чух, че им каза „докога ще ме разкарваш по полицията,
майка ти да еба“. Видях, че на детската площадка освен този мъж имаше три жени
и двама мъже, които не познавам. Д. и М. нищо не му казаха, след което този Д.
заедно със жените и мъжете от площадката тръгнаха към Д. и М. …Отивайки към М. ,
Д. го блъсна доста силно с ръце в гърдите. След него дойдоха трите жени от
площадката. Те наобиколиха Д. и започнаха да го обиждат и ритат в
краката….Псуваха го на майка“. Свид. В.М. , в показанията си дадени в хода на
съдебното следствие заявява: „Трите сестри – В. , С. и М. , мъжете им бяха там.
Б. и приятелят й, синът на Д. също беше там. Двамата братя М. и Д. бяха там….
Излязох на прозореца на остъклената ни тераса и викнах „какъв е този шум”. Но
виковете продължиха, тази тълпа дойде от детската площадка към паркинга пред
Бояна войвода. Почнаха да блъскат братята, заобиколиха ги. Трите сестри
заобиколиха Д. , беше и Д. , но вече не
мога да си спомня подробности, беше много отдавна.“ Предвид заявеното от свид. М.
, съдът приобщил по реда на чл.281 от НПК показанията на свидетелката дадени
пред друг състав на Съда при предходното разглеждане на делото, които същата
поддържа : „Единият мъж блъскаше М. в гърдите и го обиждаше. Каза „педерасти,
до кога ще ме водите по МВР-тата“. В този момент дойдоха от детската площадка,
която е на около 10-тина метра, една тумба от около 10 човека – мъже и жени.
Трите жени заобиколиха Д., брат му на М. . М. с Д. продължиха. Другите почнаха
„педерасти, селяни, очилати селяни, помияри“, псуваха.“ и : „Трите жени ритаха Д.
по кокалчетата. Едната от трите е тази жена /свид. И. посочи подс. И./.“ В
приобщените по реда на чл.281 от НПК, показания от досъдебното производство на
свид. М.Д. , които същата поддържа изцяло, тя заявява: „След обяд чух викове
идващи отвън. Излязох на терасата и видях, че на паркинга пред бл.“Бояна
войвода“ има някакъв скандал между двама мои комшии, за които знам, че са таксиметрови
шофьори и живеят в бл.“Бояна войвода“, но не им знам имената и друг комшия, за
който по-късно разбрах, че се казва Д.…. Две жени, за които знам, че са сестри
и живеят в бл.“Бояна войвода“ бяха покрай Д. също викаха нещо, но не разбрах
какво. В един момент Д. посегна към единия брат, но към кой точно не си
спомням, но двете сестри държаха Д. да не се сбият. Не виждах точно какво се
случва, понеже пред тях имаше паркиран бус.“ и: „Аз лично не съм видяла някоя
от сестрите да рита или блъска братята, но както казах вече нямах добра
видимост към всички, понеже буса на Д. ми пречеше.“ По сходен начин описва
случилото се и свид. Д.А. , в показанията си от досъдебното производство,
приобщени от Съда по чл.281 от НПК: „Излязох на терасата и видях, че на паркинга
пред входа на блока са Д. и М., които са братя и живеят в нашия блок на първия
етаж, и са таксиметрови шофьори. При тях беше и Д.н , жена му С. , сестра й на С.
– М. и мъжът на М. – Л. . Вече не си спомням дали имаше други хора с тях.
Всички бяха до едното такси на единият брат. Видях и чух, че Д. и другите,
които бяха с него, като имам предвид С. , М. и Л. обиждат и псуват двамата
братя, като те нищо не им отговаряха. Вече не си спомням точните обиди и псувни
на Д. и другите, които бяха с него към братята, но си спомням, че им се
заканваха с бой…“
По сходен,
последователен и еднопосочен начин, свидетелите възпроизвеждат и изреченото от
подс. С.И. по отношение на свид. Ф.А.. Свид. Д.М. заявява в показанията си от
съдебното следствие: „Искам да допълня, че когато ни обиждаха, С. се обърна към
майка ми, която беше на терасата и каза „ти до последно ще седиш на тази
тераса”, „да ядеш на баща ми хуя”. Майка ми се разплака и си влезе вътре. Тя е
хипертоничка, болна от сърце, диабет, кръвно.“ Свид. М.М.: „Майка ми беше на
терасата през това време и С. се обърна и й каза, защото нали имахме конфликт
за терасите: „Ти за последно стоиш на тази тераса, да ядеш на баща ми хуя”.
Сега, колкото и да е, майка ми е на 65 години, комшиите гледат.“ Свид.Ф.А.
заявява: „Аз като бях на терасата С. се обърна към мен и каза: „За последно
гледаш от тази тераса” и „да ядеш на баща ми хуя”.“ Израза бил чут и от свид. Н.Н.
, който в приобщените му по реда на чл.281 от НПК, показания от досъдебното
производство заявява: В този момент една от жените, която риташе Д. се обърна
към една жена, която стоеше на терасата на първия етаж на бл.“Бояна войвода“ и
й се закани с нецензурни думи цитирам „ти за последно ще стоиш на тази тераса,
да ядеш на баща ми хуя. Видях, че от тези думи жената на терасата се разстрои.“
Тези думи, но според нея произнесени от друго лице, били възприети и от свид. В.И.
, която в приобщените й по реда на чл.281 от НПК, показания от досъдебното
производство, твърди: „Тогава М. каза на Д. да каже на майка си да се прибере
от терасата, защото ще отиде да яде хуя на баща й. Действително, майката на
двамата братя беше на прозореца на терасата.“
Съда действително
констатира, че в част от посочените свидетелски показания са налице различия в
описанието на действията на част от участващите в конфликта лица, използваните
от подсъдимите думи, както и насочеността им, но счита, че тези несъществени по
своята същност различия следва логично да бъдат отдадени както на периода от
време, изминал от дата на деянието до депозиране на показанията на свидетелите
пред Съда или по досъдебното производство, така също и на специфичната и
индивидуална психологическа, социално-културна и интелектуална годност на всеки
от свидетелите да възприема и възпроизвежда факти от действителността.
В същото време, след
съвкупен анализ на показанията на посочените по-горе свидетели-очевидци, Съдът
приема за доказани по несъмнен начин, няколко съществени аспекта от
фактическата обстановка по делото, а именно, че процесният конфликт се е развил
пред паркинга на бл.“Бояна войвода“, че началото на този конфликт било
поставено от непредизвиканата агресивна проява на подс. Д. И. , че подсъдимите,
сестрите на подсъдимата и техните приятели се придвижили от детската площадка,
на която се намирали, до паркинга и заплашително наобиколили свидетелите Д. и М.
М. , както и, че по отношение на последните, подсъдимите Д.И. и С.И. проявили
физическа и словесна агресия.
От показанията на
цитираните до тук свидетели се установява по несъмнен начин и осъщественото от
подс. Д.И. противозаконно унищожаване на лявото странично огледало на лек
автомобил „Ситроен Ц4” с рег. № Р 6515 ВС. Според показанията от съдебното
следствие на свид. Д.М. : „И Д. от яда си дойде до моя Ситроен рег. № Р 65 15
ВС, хвана огледалото, лявото и го завъртя. Той се води на майка ми на името, но
аз го карам. Огледалото увисна.“ и: „Огледалото, което Д. счупи е от две части,
то е на щипки и самият механизъм е на ток. Щипките и механизмът бяха счупени от
самото завъртане. Горната част беше увиснала, а долната част е неподвижна.
Горната част беше завъртяна в посока към предницата и беше счупена и леко
килната, но не е падала на земята.“ Също в показанията си от съдебното
следствие на свид. М.М. заявява: „Оттам нататък Д. като видя, че няма
провокация от нас, отскубна се от Л. и усука огледалото на брат ми на
автомобила, с цел само и само да скочим, защото с тия коли ние си вадим парите,
но ние не скочихме.“ и : „След като Д. удари огледалото, горната му част беше
кльопнала напред към капака. Скъса кабелите, изтръгна го, като горното капаче
висеше.“ Свид. Ф.А.: „Д. беше озверен и изкърши огледалото. Отиде, с две ръце
го хвана и го изви огледалото, изкърши го. Видях как го хваща, усуква и го
изкърши и викаше „ела зад блока да се бием.” От мястото където бях видях, че го
усуква, но не видях, че го чупи. Като свърши всичко питах децата и те казаха,
че е счупено огледалото. Леко наклонено беше, не беше в нормалното си
състояние.“ Тези действия на подсъдимия били възприети и от свид. Н.Н. : „В
един момент Д. се отскубна от него отиде до страничното огледало на таксито,
което беше марка „Ситроен Ц4“ и разбрах, че е на Д. или М. , хвана го с двете
си ръце, завъртя го обратно и го счупи, като огледалото остана да виси на
кабелите.“ По сходен начин описва случилото се и свид. В.И. : „Тогава едно от
другите момчета хвана Д., но той се отскубна и без причина отиде до таксито на
един от братята, хвана с двете си ръце страничното огледало и го счупи.“
Тези факти, установени
от показанията на цитираните свидетели, съчетани със заключението на
технико-икономическата експертиза, дават основание на Съда да приеме за
доказано, че подс. Д.И. целенасочено хванал с ръце страничното ляво огледало на
л.а. „Ситроен Ц4” с рег. № Р 65 15 ВС и упражнил върху него физическа сила с
натиск и усукване, които довели до счупване на щипките за закрепване на
декоративния му капак към корпуса и до увреждането на електрическото му
управление, до степен на пълна неизползваемост по предназначение.
Съдът намира, че по
отношение счупването на огледалото, следва да бъдат обсъдени показанията на
свидетелите М.Т. и П.П. – полицейските служители, посетили мястото на
инцидента. Според тези показания, полицейските служители не видели увреждане по
никой от двата таксиметрови автомобила, ползвани от Д.М. и М.М. . Без съмнение
в достоверността на тези показания и добросъвестността на свидетелите, Съдът
отчита фактите, на първо място, че престоя на полицейските служители на място
бил сравнително кратък, свързан основно с установяване самоличността на лицата,
присъстващи там, както и на установяване /сравнително повърхностно/ развитието
на конфликтната ситуация. Безспорно се установи, че на място, в резултат от
афекта от случилото се, нито Д.М. , нито М.М. споменали на полицаите за счупеното
огледало, което сочи, че не е имало обективна предпоставка последните да
оглеждат автомобилите именно за такава повреда. Освен това, както става ясно от
показанията на полицейските служители, а и на отразеното от тях в доклада им,
те установили, че повод за конфликта е счупването на предно обзорно стъкло,
което логично сочи, че ако са оглеждали автомобилите, то вниманието им е било
насочено към такова увреждане. Отделно от това, прави впечатление и съществено
объркване в единият от полицейските служители, по отношение марката на
служебният автомобил, с който са посетили местопроизшествието, което логично
може да бъде отдадено както на изминалото време, така и на служебната
ангажираност на полицейските патрули с посещение на множество инциденти. Това
пък, от друга страна указва, че е необосновано да се очаква абсолютна
категоричност от такива свидетели, по отношение на служебно възприети или
невъзприети от тях обстоятелства и факти.
Тези обстоятелства,
дават основание на Съда да възприеме за достоверни по отношение наличието на
счупване на огледалото на „Ситроен Ц4” с рег. № Р 65 15 ВС и начина му на
счупване, показанията на свидетелите Д.М. , М.М. , Ф.А. , Н.Н. и В.И. .
Изложената фактическа
обстановка и възприетите по отношения на нея свидетелски показания на
посочените по-горе свидетели, косвено се подкрепят и от показанията на свид. С.Б.
– полицейският служител, който извършил предварителната проверка по случая. В
показанията си, този свидетел възпроизвежда извънсъдебните изявления на
свидетелите-очевидци, установени от него, в снетите им устни и писмени
обяснения по полицейската преписка. От показанията на Б. се установява, че
свидетелите В.И. , Д.А. и М.Д. изложили пред него фактите, по почти напълно
идентичен начин, с показанията им дадени впоследствие по досъдебното и
съдебните производства. Това обстоятелство дава допълнително основание на Съда
да възприеме показанията на тези, на практика незаинтересувани свидетели за
достоверни и нетенденциозни.
Съществено противоречащи
на показанията на цитираните дотук свидетели, досежно обсъжданите
обстоятелства, са обясненията на подсъдимите С.И. и Д.И. /схематични за
последния/, и свидетелите М.Й. , Л. Л. , Б.Б. и П.Н. . В тези гласни
доказателства, почти по идентичен начин се очертава фактическа обстановка, коренно
различна, от възприетата от Съда и най-общо изразяваща се в това, че с
излизането си от входа на блока Д.М. и М.М. , виждайки подс. И. на детската
площадка, веднага се насочили към него, като започнали да го обвиняват, че им е
счупил стъклото на автомобила. Братята М. започнали да обиждат и заплашват И. ,
че е тъп селянин, че ще му запалят буса и ще го върнат на село. М.М. пък
блъснал с ръка подс. И. в тялото и й казал да млъкне и, че ще му яде „хуя
рязан“. През цялото време подсъдимите не реагирали по никакъв начин, И. бил
стреснат, детето им се разплакало и поради това, И. го взел и заедно със свид. Л.
се качили в буса и се насочили към Второ РУ на МВР-Русе. Твърдят, че никой не е
чупил огледалото на автомобила на свид. Д.М. .
Съдът не възприема
обясненията на подсъдимите и показанията на посочените свидетели, в тези им
части за правдиви и убедителни. Тези изявления освен, че категорично се опровергават
от останалите събрани по делото и възприети от Съда доказателства, противоречат
и на нормалната житейска логика. Напълно несъстоятелно е да се приеме, че
излизайки от дома си с чанти със зимнина, която имат намерение да натоварят в
автомобилите си, двамата братя, виждайки Д.И. незабавно ще загърбят намерението
си, ще се насочат от паркинга към детската площадка и ще се нахвърлят с
обвинения и обиди към подсъдимия. Установява се по несъмнен начин, дори и от
тези гласни доказателства, че групата на подсъдимите и техните родственици и
приятели била със значително числено преимущество, пред братята М. и Д. М. .
При това положение звучи неубедително твърдението, че последните са се насочили
агресивно, отправяйки обиди и закани към групата на подс. И., докато последният
и всички останали, които били с него, не реагирали по никакъв начин, нито вербален
нито физически. Неубедителни са и твърденията, че подсъдимият Д.И. се притеснил
от обвиненията и обидите на двамата братя и макар явно пълноценен и физически
здрав мъж, демонстрирал напълно нелогично поведение, като не реагирал, дори
когато свид. М.М. изблъскал съпругата му и й казал да му яде „рязания хуй“.
Няма убедително обяснение и обстоятелството, че описаните като агресивни и
враждебно настроени братя Д. и М. М. , в същото време търсят /в лицето на Д.М. /,
при това двукратно, помощ от органите на полицията. Както става ясно от
възпроизвеждането на файловете от разговорите със спешен номер 112, видимо
притеснен от случващото се бил именно свид. Д.М., който заявява: „Емии тук са
много хора, заплашват на. Аа такова, да дойде патрулка тука. Тука искат да са
бият, да таковат. Едвам ние сме двама човека, те тука са двайси човека. Как да
напрайми?“ и „Те тука ужас, ужас.“
Изложеното по-горе,
съчетано с противоречието между обясненията на подсъдимите С.И. и Д.И. , и
свидетелите М.Й. , Л. Л. , Б.Б. и П.Н. с останалите събрани по делото и
кредитирани от Съда доказателства, дават основание да се отхвърли
достоверността на изградената от тези гласни доказателства фактическа
обстановка.
Така, с оглед събраните
доказателства и въз основа на така установената и неоспорена фактическа
обстановка, Съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимият
Д.И. е извършил хулиганска проява, тъй като на 25.02.2016г., в гр.Русе, на
публично място – пред бл. „Бояна войвода” в гр. Русе, крещял, обиждал, блъскал
и псувал М.А.М. *** и изтръгнал ляво странично огледало на лек автомобил
„Ситроен Ц4” с рег. № Р 6515 ВС.
В същото време обаче, приетите за установени
релевантни факти по делото не сочат на хулиганството по смисъла на чл.325, ал.1 НК, каквато е възприетата от обвинението правна квалификация. По
мнение на Съда, в случая се касае за проява, обхваната от Указа за борба с дребното
хулиганство, тъй като нарушението на обществения ред от страна на
подс. Д.И. не носи белезите на обществена опасност, типична за съставомерността
по чл.325, ал.1 НК. Липсва накърняване на обществените отношения в значителна
степен, имаща значение за приложението на престъпния състав на хулиганството.
Дребно хулиганство по смисъла на УБДХ представлява непристойна проява, изразена
в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място
пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към
органите на властта или на обществеността или скарване, сбиване или други
подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради
своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл.325 от НК.
Очевидно е, че при възприетата от законодателя дефиниция, "дребно
хулиганство" представлява непристойна проява, която по своето съдържание
противоречи на възприетите норми за поведение, но и не накърнява в такава
степен обществените порядки, че да се счита за общественоопасна. Във всички
случаи дребното хулиганство засяга или много ограничен кръг лица и социални
сфери или макар разпрострян в по-широк план, отзвукът на противоправната проява
трябва да толкова незначителен, че да не успее да накърни определени обществени
отношения, а само да създаде опасност за това. В настоящият случай, Съдът е
приел за установено, че подсъдимият Д.И. напсувал свид. М.М. и го запитал на
висок тон докога щял да го разкарва в полицията с обвинение, че му е счупил
стъклото на автомобила, след което го изблъскал в гърдите, подканвал го да се
бият „като мъже“, като по този начин проявил оскърбително отношение към него,
след което счупил страничното огледало на автомобила на свид. Ф.А. . С това
противоправно поведение на подс. И. участието му в инцидента приключило.
Несъмнено, агресивното поведение на подсъдимия е израз на незачитане на
общоприетите норми на поведение и на обществения ред и спокойствие, но в случая
по-ниската степен на обществена опасност на деянието, отсъствието на
демонстрирана бруталност и настойчивост при осъществяването му, съчетани с трудовата
ангажираност на подсъдимия, чистото му съдебно минало и липсата на данни за
други противоправни прояви, изключват приложението на чл.325 от НК.
С
оглед на това, Съдът намира, че
от
обективна и субективна страна подсъдимият Д.И. не е осъществил състава на
престъплението по чл.325, ал.1, от НК, поради
което същият следва да бъде оправдан по това обвинение.
От
субективна страна деянието по чл.1, ал.1 от УБДХ е извършено от подс. Д.И. при
форма на вината пряк умисъл. Нарушителят е съзнавал противоправния характер на
извършеното нарушение и запретеността му и искал настъпването на последиците му
– нарушаване на обществения ред и спокойствие, и нормите на приличие в
обществото.
С оглед на изложеното и съобразно разпоредбата на чл.305,
ал.6 от НПК, Съдът намира, че подс. Д.И. следва да бъде признат за виновен в
извършване на проява на дребно хулиганство, изразяваща се в това, че на 25.02.2016г.
в гр. Русе, пред блок „Бояна войвода“ в гр.Русе, извършил непристойни действия,
нарушаващи обществения ред и спокойствие, като крещял, обиждал, блъскал и
псувал М.А.М. *** и изтръгнал ляво странично огледало на лек автомобил „Ситроен
Ц4“ с рег.№ Р 65-15 ВС и да му се наложи административно наказание, предвидено
в чл.1 ал.1 от УБДХ.
При
индивидуализацията на това наказание Съдът отчита като
смекчаващи отговорността обстоятелства, липсата на предходни осъждания и данни
за наказвания по реда на УБДХ, трудовата
ангажираност на подсъдимия и полагането на грижи за две непълнолетни деца.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства Съдът отчита
факта, че именно подс. И. бил лицето предизвикал започване на конфликта и
наличието на множество трети лица, сред които и деца, станали свидетели на
непристойната му проява.
Въз основа на тези обстоятелства и по изложените по-горе
съображения, Съдът приема, че с оглед характера и относителната им тежест е
налице баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността, поради което и с
оглед тежестта на нарушението определя за подс. И. наказание “Глоба“, а не „Задържане
до 15 денонощия в структурно звено на Министерството на вътрешните работи“. При
липса на други смекчаващи отговорността обстоятелства, извън тези възприети за
определяне вида на наказанието, Съдът намира, че глобата следва да бъде
отмерена в максималният предвиден в закона размер, а именно в размер на 500.00 лв.
Така наложеното наказание съответства в пълна степен по преценка на Съда на
степента на обществената опасност на проявата и подсъдимия И. . С налагането му
последният ще има възможност да преосмисли постъпката си и да съобрази за в
бъдеще поведението си със зачитане на общоприетите норми за приличие в
обществото и спазване на обществения ред и спокойствие.
От
обективна страна подсъдимият Д.А.И. е осъществил състава на престъплението по
чл.216, ал.1 от НК, тъй като на 25.02.2016г. в гр.Русе унищожил
противозаконно чужда движима вещ – 1 бр. ляво странично огледало на лек
автомобил „Ситроен Ц4“ с рег.№ Р 65-15 ВС, собственост на Ф.Й.А., на стойност
205,93 лв.
Безспорно е установено, че унищожената движима вещ била
чужда за подсъдимия. Тя била собственост на свид. Ф. А. .
От събраните по делото доказателства става ясно, че в
настоящият случай от страна на подсъдимия, върху процесната вещ - 1 бр. ляво
странично огледало на лек автомобил „Ситроен Ц4“ с рег.№ Р 65-15 ВС, било
упражнено такова непосредствено въздействие, изразяващо се в хващане с ръце,
усукване и натискане, в резултат от които щипките за закрепване на декоративния
капак на процесното огледало към корпуса се счупили, а електрическото му
управление било увредено, поради което то станало изцяло негодно за употреба и
не можело да служи съобразно предназначението си. Това обуславя наличието на
обективния признак унищожаване на вещ, по смисъла на чл.216, ал.1 от НК.
От
субективна страна е налице пряк умисъл у подсъдимият Д.И. . Той действал с
ясното съзнание за противоправността на извършваното от него. Съзнавал, че
огледалото е чуждо, както и, че оказва върху него такова въздействие, което е
не само годно, а и с насоченост да го унищожи.
Поради изложеното дотук, Съдът намира, че са налице всички
елементи от обективната и субективната страна на състава на престъплението по
чл.216, ал.1, пр.1 от НК, поради което подсъдимият Д.И. следва да бъде признат
за виновен в извършването на това престъпление.
При
индивидуализацията на наказанието на подс. И. за това
престъпление, Съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата
на предходни осъждания, относително ниската стойност на предмета на
престъплението /почти два пъти под минималната работна заплата за страната/,
значителният период от време изминал от датата на деянието, до понасянето на
наказателната отговорност за него /повече от две години/, трудовата
ангажираност на подсъдимия и полагането на грижи за две непълнолетни деца.
Отегчаващо отговорността обстоятелство е невъзстановяване на причинената имотна
вреда. Поради изложеното, на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес
на смекчаващи отговорността обстоятелства, в границите между минимума и средата
на предвиденото в нормата на чл.216, ал.1 от НК наказание, а именно „Лишаване
от свобода“ в размер на 6 месеца.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.66 от НК,
и изпълнението на така наложеното наказание “Лишаване от свобода” следва да се
отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Този срок би въздействал предупредително
и възпиращо спрямо подсъдимия и би го мотивирал за в бъдеще да не допуска свое
противоправно поведение.
Определеното наказание Съдът
намира за справедливо и съобразено с личната и генерална превенция по чл.36 от НК.
От обективна страна подсъдимата С.В.И. е
осъществила състава на престъплението по чл.325, ал.1 от НК, тъй като на 25.02.2016 г. в гр.Русе извършила
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като на публично място – пред блок „Бояна войвода“ в
гр.Русе, крещяла, заканвала се, ритала в глезените, дърпала за якето, обиждала
и псувала Д.А.М. ***, обиждала и псувала М.А.М. ***, обиждала и псувала Ф.Й.А. ***.
Налице са съставомерните
обективни елементи на престъплението, като аргументите за това са следните:
Основният признак на деянието,
чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са “непристойни
действия”. В настоящият случай тези непристойни действия се изразяват от страна
на подс. И. в посегателство и безпричинно нанасяне на побой на свид. Д.М. ,
както и в многократното отправяне на обиди и псувни по отношение на свидетелите
Д.М. и М.М. и еднократно по отношение на свид. Ф.А. . С това свое поведение
обвиняемата скандализирала обществото в лицето на присъстващите на деянието съседи
и случайно намиращи се на мястото
граждани, които възприели нейните действия.
Налице е и грубо нарушение на
обществения ред, тъй като подсъдимата чрез действията си – неколкократно
нанасяне на ритници по краката на свид. Д.М. , дърпане на дрехите му и многократното отправяне на обиди и псувни към двата
братя и майка им, на публично място, в светлата част на денонощието,
демонстрирала незачитане на установения ред, нормите на нравствеността и
поведението на обществено място.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл. Подс. И. съзнавал противоправния характер на извършеното от нея и
запретеността му и искала настъпването на последиците му – нарушаване на
обществения ред и спокойствие и нормите
на приличие в обществото. Психическото й състояние, било такова, че
разбирала противоправността на извършеното, нещо повече, демонстрирал явно
неуважение към обществото. Съзнавала общественоопасния характер на деянието и
искала настъпването на общественоопасните последици от него.
Съдът приема, че в настоящият
случай, поведението на подсъдимата представлява грубо нарушаване на обществения
ред, което като съществен признак, откроява престъплението хулиганство от
дребното хулиганство по УБДХ, санкционирано по административен ред, където не
се изисква нито грубо нарушение на обществения ред, нито явно неуважение към
обществото.
Изложеното налага извода, че
всички елементи от състава на престъплението по чл.325, ал.1 от НК са налице,
поради което подс. И. следва да бъде призната за виновна в извършването на това
престъпление.
От друга страна, Съдът приема
за установено, че непристойните действия на подсъдимата С.И. , изразили се в
дърпане, ритане и псуване и обиждане по отношение на свид. Д.М. , в обиждане и
псуване на свид. М.М. и в обиждане на свид. Ф.А. , макар и безспорно да
осъществява състава на престъплението „хулиганство“, не е поведение, което по
своето съдържание да се отличава с "особена дързост" или с
"изключителен цинизъм". За да е особено дръзко, поведението трябва да
е особено нагло и безсрамно. С изключителен цинизъм са проявите на нарушаване
правилата за приличие с афиширането на развратни действия от дееца, с които по
омерзителен начин се нарушават устоите на морала и обществения ред. Такива
данни по делото, по отношение действията на подс. И. няма.
Обвинителният акт на РРП, с
което досъдебното производство е внесено в РРС, съдържа всички съществени
елементи на престъплението по чл.325, ал.1 от НК в обстоятелствената си част.
Фактите били известни на подс. И., същата дала обяснения по тях в хода на съдебното
производство, при предходното разглеждане на делото.
Престъплението по чл.325, ал.1 от НК е по-леко
наказуемо от това по чл.325, ал.2 от НК, за което подс. И. е предадена на съд.
Съдът счита, че няма
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, а се касае само
за правилно прилагане на материалния закон към същите обстоятелства. Поради
това и по аргумент за противното от чл.287, ал.1 от НПК, Съдът счита, че липсва
пречка да бъде променена квалификацията на престъпното деяние на подс. И., като
я признае за виновна в извършването на престъпление по чл.325, ал.1 от НК и я
оправдае по обвинението деянието й да
се отличава с изключителен цинизъм и дързост
и по квалификацията по чл.325, ал.2 от НК
При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимата С.И., Съдът намира, че
с оглед възприетата правна квалификация са налице предпоставките на чл.78а,
ал.1 от НК. Същата към момента на деянието била пълнолетна. За престъплението
по чл.325, ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ да две
години или „пробация“ и „обществено порицание“ Престъплението е умишлено, а
подсъдимата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана
от наказателна отговорност по раздел 4 на Глава 8 от НК. С деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Поради
това и на основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК С.И. следва да бъде освободена от
наказателна отговорност, като й се наложи административно наказание.
Съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства, липсата на предходни осъждания, извън тези които
биха оказали влияние върху приложението на чл.78а от НК и полагането на грижи
за две непълнолетни деца.
Съдът отчита като отегчаващи
отговорността обстоятелства, проявената упоритост при осъществяване на
деянието, както и насочеността на хулиганските действия срещу повече от едно
лице.
Предвид това Съдът приема, че
с оглед характера и относителната им тежест е налице баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства и целите на наказанието ще се
постигнат с определяне на наказание “ГЛОБА” в средният размер на предвиденото в
нормата на чл.78 а, ал.1 от НК, а именно 3000.00 лв.
Определеното наказание Съдът
намира за справедливо и съобразено с личната и генерална превенция по чл.36 от НК.
Относно гражданските искове:
Подсъдимият Д.И. е извършил по
отношение на свид. М.А.М. действия – отправяне на обиди, псувни и блъскане в
тялото, с което причинил на пострадалия М. неимуществени вреди, щетите от които
следва да възмезди. С това деяние подсъдимият е осъществил фактическият състав
на непозволеното увреждане, поради което и дължи обезщетение за неимуществените
вреди. Противоправното деяние, извършено от подсъдимия е в нарушение на правни
норми, свързани с неприкосновеността на личното чувство за достойнство и
телесна неприкосновеност, охранявани от нормите на чл.130 и чл.146 и сл. от НК.
Налице са и останалите визирани в закона елементи на състава на чл. 45 от ЗЗД.
Предвид това Съдът приема, че в хода на съдебното производство предявеният
граждански иск е доказан по своето основание. С оглед правилата на деликтната
отговорност и на справедливостта, и като взе предвид причинените на гражданския
ищец морални страдания от деянието, както и обстоятелството, че противоправните
действия на подс. И. били възприети и от множество трети лица, Съдът оценява
неимуществените вреди в размер на 1500.00 лв.
Съдът приема, че по този начин
в пълна степен ще бъдат репарирани причинените на пострадалия морални
страдания, резултат от огорчението, унижението и накърненото достойнство. Съдът
счита това обезщетение за справедливо и съответно на обществената опасност на
извършеното престъпление. Останала част от гражданския иск до размера на 2
000.00 лв. Съдът счита за недоказан.
Гражданският иск предявен от
пострадалата Ф.Й.А. , Съда счита за доказан по своето основание, до размера на
причинената и нерепарирана имуществена вреда, резултат от деянието по чл.216 от НК, а именно 205.93 лв., поради което следва да бъде уважен в пълен размер.
Деянието на подсъдимия Д.И. представлява непозволено увреждане и на основание
чл.45 от ЗЗД той е длъжен да компенсира парично вредите, които причинил
виновно, а пострадалата Ф.А. понесла в размер на 205.93 лв., представляващи стойността
на унищоженото странично огледало на лек автомобил „Ситроен Ц4“ с рег.№ Р 65-15
ВС.
Подсъдимата С.И. е извършила
по отношение на свид. М.А.М. действия – многократно отправяне на обиди, с което
причинила на пострадалия М. неимуществени вреди, щетите от които следва да възмезди.
С това деяние подсъдимата е осъществила фактическият състав на непозволеното
увреждане, поради което и дължи обезщетение за неимуществените вреди.
Противоправното деяние, извършено от подсъдимата е в нарушение на правни норми,
свързани с неприкосновеността на личното чувство за достойнство и охранявани от
нормите на чл.146 и сл. от НК. Налице са и останалите визирани в закона
елементи на състава на чл.45 от ЗЗД. Предвид това Съдът приема, че в хода на
съдебното производство предявеният граждански иск е доказан по своето
основание. Съобразявайки правилата на деликтната отговорност и на
справедливостта, и като взе предвид причинените на гражданския ищец морални страдания
от деянието, както и обстоятелството, че противоправните действия на подс. И.
били възприети и от множество трети лица, Съдът оценява неимуществените вреди в
размер на 2000.00 лв.
Подсъдимата С.И. е извършила и
по отношение на свид. Д.А.М. действия – многократно отправяне на обиди, дърпане
и ритане по краката с което причинила на пострадалия неимуществени вреди,
щетите от които следва да възмезди. С това деяние подсъдимата е осъществила
фактическият състав на непозволеното увреждане, поради което и дължи
обезщетение за неимуществените вреди. Противоправното деяние, извършено от
подсъдимата е в нарушение на правни норми, свързани с неприкосновеността на
личното чувство за достойнство и телесната неприкосновеност и охранявани от нормите
на чл.146 и сл. от НК. Налице са и останалите визирани в закона елементи на
състава на чл.45 от ЗЗД. Предвид това Съдът приема, че в хода на съдебното
производство предявеният от Д.М. граждански иск е доказан по своето основание.
С оглед правилата на деликтната отговорност и на справедливостта, и като взе
предвид причинените на гражданския ищец морални и физически страдания от
деянието, както и обстоятелството, че противоправните действия на подс. И. били
възприети и от множество трети лица, Съдът оценява неимуществените вреди в
размер на 2000.00 лв.
Съдът приема, че по този начин
в пълна степен ще бъдат репарирани причинените на пострадалия Д.М. морални
страдания, резултат от огорчението, унижението и накърненото достойнство.
Подсъдимата С.И. е извършила и
по отношение на свид. Ф.Й.А. действие – отправяне на обида, с което причинила
на пострадалата А. неимуществени вреди, щетите от които следва да възмезди. С
това деяние подсъдимата е осъществила фактическият състав на непозволеното
увреждане, поради което и дължи обезщетение за неимуществените вреди.
Противоправното деяние, извършено от подсъдимата е в нарушение на правни норми,
свързани с неприкосновеността на личното чувство за достойнство и охранявани от
нормите на чл.146 и сл. от НК. Налице са и останалите визирани в закона
елементи на състава на чл.45 от ЗЗД. Предвид това Съдът приема, че в хода на
съдебното производство предявеният граждански иск е доказан по своето
основание. С оглед правилата на деликтната отговорност и на справедливостта, и
като взе предвид причинените на гражданския ищец морални страдания от деянието,
както и обстоятелството, че противоправните действия на подс. И. били възприети
и от множество трети лица, Съдът оценява неимуществените вреди в размер на 1000.00
лв.
Съдът приема, че по този начин
в пълна степен ще бъдат репарирани причинените на пострадалата Ф.А. морални
страдания, резултат от огорчението, унижението и накърненото достойнство. Съдът
счита това обезщетение за справедливо и съответно на обществената опасност на
извършеното престъпление. Останала част от гражданския иск до размера на 2
000.00 лв. Съдът счита за недоказан.
Подсъдимият Д.И. следва да
заплати държавна такса върху уважената част от гражданските искове в размер на 69.00лева,
съобразно уважената част от гражданските искове.
Подсъдимият Д.И. следва да
заплати на М.А.М. и сумата от 980.00 /деветстотин и осемдесет/ лв. за направени
разноски по делото - за адвокатски хонорар на повереника.
Подсъдимия Д.И. следва да
заплати на Ф.Й.А. сумата от 770.00 /седемстотин и седемдесет/ лв. за направени
разноски по делото - за адвокатски хонорар на повереника.
Подсъдимата С.И. следва да
заплати държавна такса в размер на 200.00 лева, съобразно уважената част от
гражданските искове.
Подсъдимата И. следва да заплати,
на М.А.М. сумата от 980.00 /деветстотин и осемдесет/ лв., на Д.А.М. сумата от
770.00 /седемстотин и седемдесет/ лв. и на Ф.Й.А. сумата от 770.00 /седемстотин
и седемдесет/ лв., за направени разноски от тях по делото - за адвокатски
хонорар на повереника.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: