Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260198/22.4.2021г. 22.04.2021 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 20.04
2021 година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Марина Христова
при секретаря Т. К.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 210 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба предявена от “Кредитреформ България“ЕООД против И.Г.Я., с която се иска съдът да осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 300
лв. – главница, както и законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, включително разноски в производството, а в
условията на евентуалност ответницата да бъде осъдена да заплати сумата от 300
лв., получена без правно основание.
В исковата молба се твърди, че между
праводателя на ищеца „4 финанс“ЕООД и ответника
е бил сключен договор за кредит
от 22.02.2016 год., оформен съгласно разпоредбите на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.
Кредит в размер на 250 лв. бил отпуснат за период от 30 дни с падежна дата 23.03.2016 год., като сумата
била получена от ответника чрез Изипей
на 22.02.2016 год. На 01.03.2016 год. ответникът подал заявка за отпускане на
допълнителен кредит от 50 лв. На същия ден сумата била получена чрез паричен
превод, чрез Изипей. С настъпване на падежната дата кредитополучателят не
изплаща дължимите суми и изпада в забава.
На 23.11.2018 год. бил сключен договор за прехвърляне
на вземанията, по силата на който ищецът придобил вземането срещу ответника с
всичките му привилегии и принадлежности. Ответникът бил уведомен по реда на чл.
99,ал.3 от ЗЗД от страна на ищеца по силата на изрично пълномощно. Иска се
уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски в производството.
Евентуално се претендира ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 300
лв., като получена без основание.
В законоустановения срок не е депозиран отговор на
исковата молба.
В
съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
Ответникът се явява лично и заявява,
че в момента е в затвора и не може да си изплаща кредита.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представено копие от
Договор за кредит 22.02.2016 год., сключен между „4 финанс“ЕООД и И.Г.Я. за
сумата от 250 лв., при уговорен ГПР и фиксиран лихвен процент – 0 %, със срок
за погасяване 23.03.2016 год., или 30 дни. Представено е и копие от договор за
кредит от 01.03.2016 год., сключен между същите страни за сумата от 300 лв.,
при посочен ГПР и фиксиран лихвен процент – 0 %. Общата сума, която следва да
бъде върната по кредита е 300 лв., с краен падеж 23.03.2016 Приети са и ОУ към
договора.
Представени са още разписки за
извършени плащания на Изипей от
22.02.2016 год. за сумата от 250 лв. и от 01.03.2016 год. за сумата от 50 лв.,
с наредител „4 финанс“ ЕООД и получател
ответникът.
Ищецът е представил договор за
продажба на вземанията сключен между него, в качеството на цесионер и „4 финанс“ ЕООД, в качеството на цедент, от
23.11.2018 год., по силата на който цедентът е прехвърлил и продал заедно с
всичките им принадлежности вземанията срещу длъжници посочени в Приложение 1.
Представено е и Приложение 1 към договора, в което фигурира
и задължението на ответника по процесния договор. С Потвърждение за
прехвърляне на вземанията от същата дата
цедентът е потвърдил и, че упълномощава
цесионера с правата по чл. 99 от ЗЗД.
Прието е и уведомление от 23.11.2018 год. за прехвърляне
на вземанията по договор за кредит, което видно от приетото известие за
доставяне не е връчено на ответника, с отбелязване, че лицето е непознато за
адреса.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 240, ал. 1,
вр. чл. 79 от ЗЗД, евентуално съединен с
иск по чл. 55,ал.1, пр.1 ЗЗД.
Вземането на ищеца произтича от договор за кредит,
разновидност на договора за заем по чл. 240 от ЗЗД, чието сключване е допустимо
по силата чл.6 от ЗПФУР. Съгласно последния, договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние-едно или повече. Съгласно §1 т.1 от ДР на
ЗПФУР, "финансова
услуга" е всяка услуга по извършване на
банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно
осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне
на платежни услуги. Чл.18 ал.1 от закона
изисква доставчикът на финансови услуги от разстояние
да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя; спазил
сроковете по чл. 12, ал. 1
или 2; получил съгласието на
потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор. Според ал.2 за доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени
съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за
електронните изявления-Законът за
електронния документ и електронния подпис. Ал.3 урежда, че
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Горепосочените обстоятелства според съда се доказаха
безспорно от приетите и неоспорени писмени доказателства и признанието на
ответника в о.с.з. Безспорно се установи и предаване на сумите по договора по
уговорения между страните начин – на каса на Изипей. Достатъчен за доказване
изправността на кредитодателя е факта на предаване на сумата.
На следващо място съдът приема, че между стария
кредитор на ответника и ищеца е бил сключен валиден договор за цесия, който е
надлежно съобщен на длъжника. Според
Решение № 123 / 24.06.2009г. по т.д. №12/2009 год., 2 т.о. на ВКС, законът не поставя изрично изискване за
начина, формата и момента на съобщаването на цесията, затова съобщаването може
да се извърши и в хода на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено
вземане/ какъвто е настоящия случай/ и няма как да бъде ингорирано като по
правилата на чл.235 ал.3 от ГПК следва да се вземе предвид като факт, настъпил след предявяване на иска,
който е от значение за спорното право.
Характер на такова съобщаване в хода на висящ процес няма самата искова
молба, а връченото с исковата молба
уведомление за извършена цесия, изходящо от цедента и адресирано до длъжника. Такова
уведомителсно писмо е приложено към настоящата искова молба, като препис от същото , ведно с препис от исковата молба са връчени
на ответника в хода на процеса. При това положение съдът намира, че
изискванията на закона за съобщаване на цесията са спазени.
С оглед на всичко изложено до тук и предвид липсата
на твърдения и ангажирани доказателства за заплащане на сумата от 300 лв. –
главница по договора, съдът приема, че искът е основателен и следва да бъде
уважен в пълния си предявен размер.
Предвид уважаване на главната претенция, съдът не
дължи произнасяне по заявената като евентуална такава
С оглед изхода на спора и на осн.
чл. 78,ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски
за настоящата инстанция в размер общо 150 лв. – заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение , изчислено в
размер на 100 лв., минимума предвиден в чл. 25 от НЗПП, предвид ниската
фактическа и правна сложност на делото и разглеждането му в едно о.с.з.
Водим от
гореизложеното, Я Р С
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА И.Г.Я., ЕГН ********** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК ********* сумата от 300 лв. – незаплатена главница по
договор за кредит от 22.02.2016 год., изменен с договор за кредит от 01.03.2016
год. год., в едно със
законната лихва от датата на исковата молба – 21.01.2021 год. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА И.Г.Я., ЕГН ********** да заплати на „Кредитреформ България“ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК ********* сумата от 150
лв.– разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: