РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. гр. Тутракан, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
в присъствието на прокурора П. Г. А.
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Частно наказателно дело №
20213430200341 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 155 ОТ ЗЗ.
В Районен съд гр. Тутракан е постъпило предложение от Районна
прокуратура гр. Тутракан за настаняване на освидетелстваният Н. Б. Т. от
***, за задължително стационарно лечение в затворено психиатрично
заведение по реда на чл. 155 от ЗЗ.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа
направеното предложение, възприема заключението на назначената Съдебно -
психиатрична експертиза и моли, съдът да уважи предложението за
настаняване на задължително лечение в затворено психиатрично заведение –
ДПБ гр. Бяла на осв. Н. Б. Т..
Назначеният служебен защитник адв. Н. Д., изразява становище, че са
налице предпоставките за настаняване на задължително лечение, то е
основателно и следва да бъде уважено.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Освидетелстваният Н. Б. Т. живее в ***. Лекуван е в ДПБ гр. Бяла с
диагноза „Шизофрения параноидна форма. Епизодично протичане“.
На 05.11.2021 г. в следобедните часове Н.Т. отишъл пред дома на М.Т. в
***. Бил в нетрезво състояние и неадекватен. Потърсил мъж на име А., който
бил брат на съпруга на М.Т.. Последната казала, че А. го нямало в къщата, но
Н.Т. продължил да настоява. Той се изнервил и започнал да заплашва М.Т., че
щял да я запали и убие. Н.Т. обидил М.Т. и и направил намеци за сексуални
̀
отношения.
Ю.Ш. е седемнадесет годишна девойка. През летните месеци тя и нейни
приятели се събирали редовно в беседката в центъра на с. Вълкан. Там идвал
и Н.Т., който се намесвал в разговорите и и правел изказвания свързани със
задоволяване на сексуалните му нужди. Ю.Ш. и нейните приятелки се
стараели да не го провокират, но на девойката се случвало когато била сама
по улиците Н.Т. да я заговаря. Питал я на колко е години и казвал, че щяла да
бъде негова. Опитвал се да я доближи и да осъществи визуален или
физически контакт с нея.
Г.Х. имала син на осем години. През м. септември 2021 г. Н.Т. срещнал
на улицата сина на Г.Х.. Н.Т. повикал детето като му предложил да отиде с
него до дома му, за да му дадял дрехи и обувки. Детето не обърнало внимание
на предложението и продължило пътя си. Н.Т. настигнал детето, хванал го за
ръката и се опитал насила да го отведе в дома си. Детето успяло да се
отскубне и избягало. Прибрало се в къщи плачейки и много уплашено.
Предложения Т. е с основно образование, несемеен. Осъждан за кражба,
грабеж, шофиране в нетрезво състояние. Пред назначеното вещо лице
съобщава за злоупотреба в миналото с наркотични вещества – марихуана,
кокаин, амфетамини. През 2008 г. взел без разрешение автомобила на баща си
и при управлението му претърпял сериозно ПТП, с фрактури на шийни
прешлени, наложила оперативна стабилизация. Психозата по данни от
документацията дебютира през 2011 г., с остра промяна в поведението и
халюцинаторно – параноидна симптоматика – преследвал непозната жена,
припознавайки в нея майка си, не се отделял от баща си, криел се да не го
забележат враговете му, твърдял че го следят с камера и че ще го убият. Бил е
2
хоспитализиран в ПО – Разград, състоянието първоначално преценено като
„Остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми.
Следват неколкократни хоспитализации в ПО – Разград, при които
заболяването е диагностично уточнено като “Параноидна шизофрения“. През
2019 г. лекуван в ДПБ – Бяла на основание чл. 89 от НК. През 2020 г.
хоспитализиран двукратно в ПО – Разград – от 02.01.2020 г. до 09.01.2020 г.,
констатиран пристъп с халюцинарно – параноиден синдром, и от 02.04.2020 г.
до 22.07.2020 г. – по спешност със съдействие на полицейски екип, след като
в нетрезво състояние се блъснал с колата на баща си в дърво. При
хоспитализацията е констатирано, че е влошен от около седмица, нямал
лекарства, започнал да чува гласове в главата си, които го ругаели и
обиждали. Изписан в стабилизирано състояние и представен пред ТЕЛК.
Определени са му 80% ТНР с диагноза „Параноидна шизофрения“.
Настоящото влошаване по данни на свидетелите е от около 2 месеца.
Станал неспокоен, скитал из селото, конфликтен безпричинно със съселяни –
обиждал, ругаел, заканил се на едната от свидетелките, че ще я убива, ще
запали къщата и. Успоредно с това възобновил злоупотребата с алкохол и в
̀
нетрезво състояние ставал непредвидимо конфликтно агресивен. Бащата
съобщава, че приема редовно лекарствата си – халоперидол, мендилекс,
конвулекс, хлорпротиксен, но въпреки това от време на време чувал гласове,
които го заплашват, обиждат, с персистиращи параноидни идеи за отношение
и преследване, смятал, че хората узнават мислите му и за това не общувал с
никого.
Заключението на вещото лице е, че осв. Н.Т. страда от „Параноидна
шизофрения“. Пореден пристъп с халюцинаторно – параноиден синдром.
Заболяването му е сред визираните в чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ. Касае се за
психоза. Поведението на осв. е с неустойчива болестно – налудна мотивация,
с непридвидим риск от агресия към близките и околните. Поведението му е
социално неприемливо за обществото. При несистемно лечение
освидетелствания е рисков и за собственото си здраве и живот.
Констатирания умерено висок хипотетичен риск от болестно мотивирана
проява, с която да застраши живота и здравето на близките и околните се
преценява като умерено висок, което предполага лечението му да се проведе в
психиатрична болница с нужното ниво на сигурност,а именно ДПБ – Бяла,
ако не предприеме своевременно мерки за лечение на доброволен принцип,
3
както е декларирал, че ще се лекува в ПО – Разград. Н.Т. е с нарушени
базисни психични годности да разбира и ръководи по разумни подбуди
постъпките си, респективно не е годен да изразява валидноинформирано
съгласие за необходимото му лечение.
Съгласно Удостоверение изх. № 377/20.01.2022 г. осв. Т. е
хоспитализиран и по настоящем е в психиатрията при МБАЛ „Св. Иван
Рилски“ – Разград АД. Там постъпва на 17.01.2022 г., почти веднага след
съдебното заседание от 07.01.2022 г. на доброволно лечение. Декларирал е, че
ще се лекува, подписал е нужните документи и провежда лечение в МБАЛ
„Св. Иван Рилски“ – Разград АД като спазва режима и препоръките на
лекуващия го екип.
Ето защо настоящият състав на съда счита, че не са налице
предпоставките на чл. 155 от ЗЗ. Установеното по съответния ред заболяване
на осв. Н. Б. Т. е сред изброените в чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, но предвид
постъпването му на доброволно лечение в ПО при МБАЛ „Св. Иван Рилски“
– Разград АД, се налага изводът, че съдът не следва да го настани в затворено
психиатрично заведение за принудително лечение.
Въз основа на събраните доказателства, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение Предложението на Районна прокуратура гр.
Тутракан за настаняване на освидетелствания Н. Б. Т., с ЕГН **********, от
***, за ЗАДЪЛЖИТЕЛНО стационарно лечение в затворено психиатрично
заведение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и/или протестирано в 7-дневен
срок пред Силистренски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
4