Решение по дело №714/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 847
Дата: 19 юли 2024 г. (в сила от 19 юли 2024 г.)
Съдия: Деница Славова
Дело: 20243100500714
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 847
гр. В, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20243100500714 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по: 1. въззивна жалба вх. № 95855/19.12.2023г. от П. Г. А.
с ЕГН ********** и адрес: с. **** срещу Решение №3824/24.11.23г,
постановено по гр.д.№14077/22г. на ВРС, с което съдът ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на П. Г. А. ЕГН **********, с адрес: с. ****, че
М. Н. Б. ЕГН ****, адрес: гр. В, кв. „**** е собственик на 9/38 идеални части
(9/19 ид.ч. от ½ ид.ч.) от недвижим имот, представляващ дворно място с
идентификатор ****, с площ от 459 кв. м по схема, а по предходен документ за
собственост – 530 кв.м, находящ се в село ****, при граници и съседи: имоти с
идентификатори: ****, ****, **** и ****, заедно с ½ ид.ч. от построената в
същото дворно място двуетажна еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор ****.1 със ЗП 57 кв.м и РЗП 117,09 кв.м. и ОСЪЖДА П. Г. А.
ЕГН **********, с адрес: с. ****, ДА ПРЕДАДЕ на М. Н. Б. ЕГН ****, адрес:
гр. В, кв. „****, владението върху 9/38 идеални части (9/19 ид.ч. от ½ ид.ч.) от
недвижим имот, представляващ дворно място с идентификатор ****, с площ
от 459 кв. м по схема, а по предходен документ за собственост – 530 кв.м,
1
находящ се в село ****, при граници и съседи: имоти с идентификатори: ****,
****, **** и ****, заедно с ½ ид.ч. от построената в същото дворно място
двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****.1 със ЗП 57
кв.м и РЗП 117,09 кв.м.
и 2. въззивна жалба вх. № 16257/27.02.2024г. от П. Г. А. с ЕГН
********** и адрес: с. **** срещу Решение№ 321/30.01.2024г. по гр.д.
№14077/22г. на ВРС с което съдът ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидн а
фактическа грешка в диспозитива на решение № 3824/24.11.2023 г. по гр.д. №
14077/2022 г. по описа на ВРС, като след извършената поправка, единният
граждански номер на ищеца М. Н. Б., навсякъде ДА СЕ ЧЕТЕ: **********,
вместо вписания в решението грешен ЕГН ****.
А. Във въззивна жалба вх. № 95855/19.12.2023г. е изложено
становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение
поради необоснованост. Сочи се, че съда в решението си се позовава на влязъл
в сила съдебен акт /по гр.д.№788/20г. на ВРС/ без отношение към настоящия
казус, доколкото трайната съдебна практика на ВС приема, че различни лица
могат да предявяват самостоятелни претенции по отношение на един и същи
имот, включително и за еднакви или различни периоди от време, с която съдът
не се е съобразил. Съдът коментира и гр.д.№15596/21г. на ВРС, по което
ответник е същата ответница, но ищеца е различен. Доколкото владението и
демонстрирането му спрямо различни лица следва да е възприето от самите
лица, то отново е грешно да се вадят изводи във връзка с другото
производство. Сочи се още, че съдът неправилно интерпретира показанията на
свидетелите по делото, както и че не кометира огномната разликата в
показанията на същите свидетели по гр.д.№15596/21г. на ВРС и гр.д.№788/20г.
на ВРС. Наведени са оплаквания, че ВРС не коментира част от събраните
доказателства, каквито са Справките по лице на името на С.Й. и П. А.,
служебната бележка на А. от Градски транспорт В ЕАД, служебната бележка
от СОК К. за служебен транспорт. Не е обърнато внимание на възраженията
във връзка с представените строителни книжа за къщата и изготвената
експертиза, състоянието на имота и т.н.
Въззивника моли съда да бъде отменено обжалванпто Решение
№3824/24.11.23г. по гр.д.№14077/22г. на ВРС, и да бъде отхвърлена исковата
претенция.
2
В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна е
депозирала становище за недопустимост на въззивната жалба, доколкото
същата е оставена двукратно без движение като не е върната, въпреки
изтичането на първоначалния срок. В условията на евентуалност сочи, че
същата е неоснователна, като моли да бъде оставена без уважение, като бъде
потвърдено първоинстанционното решение. Сочи, че ищцът е доказал всикчи
предпоставки за уважаване на иска, а ответницата не е успяла да докаже
правата си.
Б. Във въззивна жалба вх. № 16257/27.02.2024г. се сочи, че липсва
несъответсвие между формираната истинска воля на съда и нейното външно
изразяване в писмения текст, доколкото грешката произлиза от ищеца, поради
което не е налице ОФГ в диспозитива на решението. Отделно твърди, че
образуването на производството по настоящото дело от ищец с грешно ЕГН,
изначално опорочава производството, поради което производството е
недопустимо. Моли се да бъдат обезсилени както Решение №321/30.01.24г.,
така и Решение№3824/24.11.23г. по гр.д.№14077/22г. на ВРС, евентуало да се
прогласи тяхната нищожност и да бъде прекратено производството по делото.
В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна е
депозирала становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че
ищецът по делото е М. Н. Б., като за това обстоятелство липсва съмнение,
доколкото същият се явява лично на всички открити с.з., като съдът е снел
неговата самоличност. Грешката в ЕГН на ищеца е само техническа и не може
да доведе до недопустимост или нищожност на съдебното решение.
1. По въззивна жалба вх. № 95855/19.12.2023г. от П. Г. А. с ЕГН **********
и адрес: с. **** срещу Решение №3824/24.11.23г, постановено по гр.д.
№14077/22г. на ВРС:
При преценката си по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд
констатира следното:
Първоинстанционното производство е било образувано въз основа
предявения от М. Н. Б. ЕГН ****, адрес: гр. В, кв. „****, против П. Г. А. ЕГН
**********, с адрес: с. ****, иск с правно основание чл.108 ЗС, за приемане за
установено по отношение на ответника, че М. Н. Б. ЕГН **** е собственик на
9/38 идеални части (9/19 ид.ч. от ½ ид.ч.) от недвижим имот, представляващ
дворно място с идентификатор ****, с площ от 459 кв. м по схема, а по
3
предходен документ за собственост – 530 кв.м, находящ се в село ****, при
граници и съседи: имоти с идентификатори: ****, ****, **** и ****, заедно с
½ ид.ч. от построената в същото дворно място двуетажна еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор ****.1 със ЗП 57 кв.м и РЗП 117,09 кв.м, и
за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху идеалните
части от описаните недвижими имоти.
Процесният иск е бил разделен от иска на Н.Н.Н ЕГН **********,
против П. Г. А. ЕГН **********, с адрес: с. ****, с правно основание чл.108
ЗС, за приемане за установено по отношение на ответника, че М. Н. Б. ЕГН
**** е собственик на 5/38 идеални части (5/19 ид.ч. от ½ ид.ч.) от недвижим
имот, представляващ дворно място с идентификатор ****, с площ от 459 кв. м
по схема, а по предходен документ за собственост – 530 кв.м, находящ се в
село ****, при граници и съседи: имоти с идентификатори: ****, ****, **** и
****, заедно с ½ ид.ч. от построената в същото дворно място двуетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****.1 със ЗП 57 кв.м и РЗП
117,09 кв.м, и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението
върху идеалните части от описаните недвижими имоти, по който е образувано
гр.д. №1450/2022 г. по описа на ВРС.
Съединяването на делата на различни страни е процесуална възможност
при обикновеното другарство и е задължително при необходимото другарство.
При обикновеното другарство някои от фактите по исковете са общи, докато
при необходимото другарство всички правопораждащи за съответните искове
факти съвпадат. При необходимото другарство процесуалното положение на
всеки от другарите е идентично и по тази причина делата им следва да бъдат
решени заедно, тъй като решението следва да е еднакво по отношение на тях.
Тази необходимост произтича от факта, че те имат едно и също правно
положение по отношение на спорното материално право в предмета на
делото. При необходимото другарство решението трябва да е еднакво спрямо
всеки от другарите, тъй като материалноправното положение на всеки от
другарите е едно и също.
Съсобствениците при искове за ревандикиране на обща вещ са
обикновени другари. При тях липсва общност на правопораждащия
фактически състав, поради което материално-правното им положение е
различно. За съсобствениците важи принципът за самостоятелност в процеса,
4
като процесуалните действия или бездействия на всеки един от
съсобствениците нито ползват, нито вредят на останалите. Това положение
произтича от естеството на материалното право. Съсобствеността може да е
възникнала за всеки един от съсобствениците на различно правно основание,
поради което те имат различно правно положение в процеса. Правното им
положение може да се различава и по отношение на факта отказан ли е достъп
до имота от страна на ответника, тъй като същият може да откаже достъп на
един съсобственик, а да допусне друг.
Доколкото съсобствениците на един недвижим имот са обикновени
другари по предявените от тях искове по чл. 108 от ЗС и решението по
исковете не е задължително да е идентично за всеки от тях, то разделянето на
настоящото производство от производството по гр.д. №1450/2022 г. по описа
на ВРС, не е процесуално нарушение и не води до недопустимост на
обжалваното решение. В тази връзка възраженията на процесуалния
представител на въззивницата при устните състезания в дадения ход по
същество на спора на 16.07.2024г. се явяват неоснователни.
Ищецът основава иска си на твърдения, че е придобил процесните 9/38
идеални части от процесния имот въз основа на сключен договор за дарение на
недвижим имот, обективиран в НА № 6, том I, дело № 5 от 2022 г. на нотариус
с peг. № 205 в НК. Ответницата е собственик на 1/2 ид. част от дворното
място, както и на 1/2 ид. част от еднофамилната жилищна сграда с
идентификатор ****.1, като към момента А. упражнява фактическата власт
над цялото дворно място и цялата еднофамилна жилищна сграда, като не
допуска ищеца да влезе във владение на собствените си ид.части.
В срока по чл.131 ГПК, ответницата оспорва основателността на
предявения иск. Въвежда възражение за изтекла в нейна полза придобивна
давност върху ПИ с идентификатор ****, ведно с построената в имота сграда
с идентификатор ****.1, които владее трайно и необезпокоявано от 2005 г.
насам, като упражнява фактическа власт върху целия имот и сградата,
недопуска външни лица освен мъжа, с когото живее в имота – СВ.ХР.Й. с ЕГН
**********, който е и неин праводател и е собственик на имота от 1983 г.
насам до прехвърлянето на 1/2 от земята и сградата на нея и чието владение
приобщава към своето. Твърди, че обработва земята, като има засадени
плодни дръвчета, цветя и др. Имотът е ограден и с входна врата, която се
5
заключва, а достъп до къщата и ключове имат само тя и СВ. - мъжът, с когото
живее в имота.
С решение № 3824/24.11.23г., постановено по гр.д.№14077/22г. на ВРС,
съдът ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Г. А. ЕГН
**********, с адрес: с. ****, че М. Н. Б. ЕГН ****, адрес: гр. В, кв. „**** е
собственик на 9/38 идеални части (9/19 ид.ч. от ½ ид.ч.) от недвижим имот,
представляващ дворно място с идентификатор ****, с площ от 459 кв. м по
схема, а по предходен документ за собственост – 530 кв.м, находящ се в село
****, при граници и съседи: имоти с идентификатори: ****, ****, **** и
****, заедно с ½ ид.ч. от построената в същото дворно място двуетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****.1 със ЗП 57 кв.м и РЗП
117,09 кв.м. и ОСЪЖДА П. Г. А. ЕГН **********, с адрес: с. ****, ДА
ПРЕДАДЕ на М. Н. Б. ЕГН ****, адрес: гр. В, кв. „****, владението върху 9/38
идеални части (9/19 ид.ч. от ½ ид.ч.) от недвижим имот, представляващ
дворно място с идентификатор ****, с площ от 459 кв. м по схема, а по
предходен документ за собственост – 530 кв.м, находящ се в село ****, при
граници и съседи: имоти с идентификатори: ****, ****, **** и ****, заедно с
½ ид.ч. от построената в същото дворно място двуетажна еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор ****.1 със ЗП 57 кв.м и РЗП 117,09 кв.м.
При преценката си по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд
намира, че решението е валидно и допустимо.
При преценката си за правилност и законосъобразност на
първоинстанционното решение, съдът приема следното от фактическа и
правна страна:
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот №13, том 8, дело
№2348/1983 г., на нотариус при ВРС, Б.Н. Б. дарява на своя внук СВ.ХР.Й.,
незастроено дворно място, находящо се в с. Д.Б., представляващо УПИ XIX-
382 в кв. 48, с площ от 530 кв.м.
С разрешение за строеж от 25.07.1983 г. на СВ.ХР.Й. е разрешено
изграждането на вила с площ от 53 кв.м. в УПИ XIX-382 в кв. 48 по плана на с.
Б..
От нотариален акт за продажба на недвижим имот №48, том II, дело
№457/1986 г. на Л.Г. – нотариус при ВРС, се установява, че на 14.11.1986 г.
6
С.Й. продава на сестра си Б.Х.Й., ½ ид.ч. от дворно място, находящо се в с.
Д.Б., представляващо УПИ XIX-382 в кв. 48, с площ от 530 кв.м, ведно с ½
ид.ч. от сградата, построена в мястото.
Съгласно н.а. за дарение на недвижим имот № 69, том 1, рег. № 1058,
дело 81/25.03.2019г. на нотариус В.П., Б.К. дарява на М.а СВ.ова Н.,
собствените си 14/19 ид.ч. от собствената й ½ ид. част от ПИ с идентификатор
****, с площ от 530 кв.м по документ за собственост, а по скица – 459 кв.м,
при граници на целия имот - ПИ с идентификатори: ****, ****, 04426.502.1 5
6 и ****, заедно с ½ ид.ч. от построената в същото дворно място двуетажна
еднофамилна жилищна сграда, имот с идентификатор ****.1, със застроена
площ от 57 кв.м, състояща се от: първи приземен етаж с площ от 57 кв.м, на
който са разположени: антре, дневна с кухненска ниша, спалня и баня –
тоалетна и втори жилищен етаж с площ от 60,09 кв.м, състоящ се от: външно
стълбище, антре, дневна с кухненска ниша, спалня, баня-тоалетна и две
тераси.
С договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт
№ 6, том I, дело №5 от 2022 г. на нотариус с peг. №205 В.П., М.а СВ.ова Н.
дарява на М. Н. Б. 9/19 ид.ч. от ½ ид.ч. от дворно място в с. Б., общ. А., обл. В,
ул. ****, съставляващ ПИ с идентификатор ****, заедно с ½ ид.ч. от
построената в същото дворно място еднофамилна жилищна сграда, имот с
идентификатор ****.1.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 176, том 55, peг. 10869 дело № 330 от 26.10.2018 г. на
нотариус А.А., СВ.ХР.Й. продава на П. Г. А. 4/10 ид.ч. от дворно място,
находящо се в село ****, съставляващо ПИ с идентификатор ****, заедно с
4/10 ид.ч. от построената в описаното дворно място двуетажна еднофамилна
жилищна сграда, имот с идентификатор ****.1.
С договор за замяна на недвижим имот и движима вещ, инкорпориран в
нотариален акт № 175, том 2, peг. 10868, дело № 329 от 26.10.2018 г., на
нотариус А.А., СВ.ХР.Й. прехвърля на П. Г. А. 1/10 ид.ч. от дворно място,
находящо се в с. Б., общ. А., обл. В, ул. ****, съставляващо ПИ с
идентификатор ****, заедно с 1/10 ид.ч. от построената в същото дворно
място двуетажна еднофамилна жилищна сграда, имот с идентификатор ****.1.
Няма спор по делото, че ищецът М. Н. Б. притежава правото на
7
собственост върху 9/19 ид.ч. от ½ ид.ч. /9/38 ид. части/ от дворно място в с. Б.,
общ. А., обл. В, ул. ****, съставляващ ПИ с идентификатор ****, заедно с ½
ид.ч. от построената в същото дворно място еднофамилна жилищна сграда,
имот с идентификатор ****.1, по силата на договор за дарение на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт № 6, том I, дело №5 от 2022 г. на нотариус
с peг. №205 В.П., а ответницата П. Г. А. притежава ½ ид.ч. от същия недвижим
имот и сграда, по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 176, том 55, peг. 10869 дело № 330 от
26.10.2018 г. на нотариус А.А. и договор за за замяна на недвижим имот и
движима вещ, инкорпориран в нотариален акт № 175, том 2, peг. 10868, дело
№ 329 от 26.10.2018 г., на нотариус А.А..
Следва да се има предвид, че ответницата в отговора на исковата молба
не е направила надлежно възражение за идентичност на ПИ с идентификатор
**** и УПИ XIX-382 в кв. 48 /доколкото посочване, че нещо е установено по
друго дело не представлява възражение за идентичност/. Дори и да беше
релевирала възражението си надлежно, то същото няма правно значение за
основателността на настоящия иск, доколкото имотът по придобивните
основания и на двете страни /обективирани в посочените по-горе нотариални
актове/ съвпада с процесния имот - ПИ с идентификатор **** ведно със
сграда с идентификатор ****.1. С оглед на горното не е било необходимо
изготвяне на СТЕ за идентичност. Такава би имала значение в производство по
чл. 108 от ЗС със съседи на имота или в производство по чл. 54 от ЗКИР, но не
и при спор между съсобственици по отношение на предаване на владението
върху идеална част от имота.
Отделно от това и двете страни черпят правата си от прехвърителни
сделки, обективиращи назад във времето право на собственост върху имот -
незастроено дворно място, находящо се в с. Д.Б., представляващо УПИ XIX-
382 в кв. 48, с площ от 530 кв.м. Поради това ответникът няма правен интерес
да оспорва собствените си права.
Няма спор по делото и по отношение на факта, че към датата на
подаване на исковата молба фактическата власт над целия процесен имот се
упражнява от ответницата П. А., като същата не допуска ищеца да влезе във
владение на имота.
Налице е спор по отношение на момента, в който ответницата е
8
установила фактическата власт над целия процесен имот и е започнала да го
свои.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на водените от
ищеца свидетели И.Б.Н., М.а СВ.ова Н. – двете в родствени отношения с
ищеца, и А.Н.Н. – съпруг на втората свидетелка, и водените от ответника
свидетели К.М.Н. и Д. С. Д..
От непротиворечивите показания на свидетелите на ищеца се
установява, че за процесната къща е било постигнато съгласие между брата и
сестрата, собственици на имота към онзи момент, С.Й. да ползва втория етаж,
а Б.Й. – първия. Този факт се потвърждава и от приложената по делото СТЕ,
изготвена от вещото лице В. на 06.08.2001г. в производство за делба /л. 222 от
първоинстанционното дело/, от която е видно, че процесната сграда,
изградена в дворно място, находящо се в с. Д.Б., представляващо УПИ XIX-
382 в кв. 48, със застроена площ от 57,34кв.м. е поделена в два дяла: дял
първи, включващ приземния етаж и дял втори, включващ втория жилищен
етаж. /Не се установява дали производството за делба е приключило със
съдебно решение./ Св. И.Б.Н. сочи, че видяла ответницата П. за първи път
през 2013г., като за същата година сочи, че тя е заживяла със С.Й.. Св. М.а
СВ.ова Н. познава ответницата от края на 2008 г., началото на 2009 г., но сочи,
че към този период баща й и ответницата живеели в гр. В, в кв. ****“.
Заживели заедно в процесния имот през 2014г. И двете свидетелки сочат, че П.
никога не е живяла или ползвала първия етаж на сградата. Св. М.а СВ.ова Н.
посочва, че леля й Б. й предоставила ключ от имота, в който тя през 2009г.
започнала да прави ремонти с цел да се премести да живее там. През 2019г.
леля й й прехвърлила идеални части от имота, като й предоставила и
ключовете за първия етаж. През същата 2019г. свидетелката предоставила
ключовете от етажа на баща си с цел той да се погрижи за собствеността в
случай на нужда /авария или др./. Св. А.Н.Н. потвърждава, че двамата със
съпругата си са правели ремонти през 2009г., като Б. им е предоставила ключа
за достъп до етажа. Също, че през 2019г. след като собствеността върху етажа
била прехвърлена от Б. на М.а, двамата със съпругата му отишли в имота,
сменили бравата на първия етаж и дали ключ от него на П., която помолила за
достъп с цел да изнесе от етажа някакъв техен багаж. Две или три седмици
след това двамата със СВ. отказали да върнат ключа и достъпа до имота.
9
Не е допустимо съдът да коментира показания на свидетели, дадени в
други производства.
Свидетелите на ответника не успяват да установят, че П. А. /заедно със
С.Й./ е упражнявала фактическа власт върху целия процесен имот. Св. К.М.Н.
сочи, че СВ. и П. живеят на втория етаж от къщата, която е на два етажа, а на
първия етаж от къщата не живее никой. С това потвърждава показанията на
свидетелите на ищеца, че П. никога не е упражнявала фактическа власт върху
първия етаж от къщата, т.е. в повече от притежаваните от нея права върху
сградата. Същият свидетел не успява да посочи и период, в който ответницата
е живяла на втория етаж в имота. Първоначално сочи, че СВ. със П. са в имота
от 2015 година, в последствие сочи други години. Св. Д. С. Д. също не може
да посочи от кога П. Г. А. живее в имота, нито кога е адресно регистрирана в
селото.
Никой от разпитаните свидетели не сочи, че П. А. обработва земята
съгласно твърденията й в отговора на исковата молба, като е засадила плодни
дръвчета и цветя - св. К.М.Н. изказва само предположение в тази връзка /че
двора се обработва „сигурно“ от П. с помощта „най-вероятно“ на СВ./, но
предположенията не представляват свидетелски показания за възприети от
свидетеля факти.
От съвкупната преценка на събраните по делото гласни доказателства не
се установява П. Г. А. да е живяла в цялата жилищна сграда с идентификатор
****.1 и да е ползвала целия имот ПИ с идентификатор ****, доколкото
всички гласни доказателства, вкл. тези на свидетелите на ответника сочат, че
същата е живяла само на втория етаж на сградата, т.е. съобразно извършеното
неформално разпределение на ползването на имота съобразно правата на
собственост на С.Й. и Б.Й. и не се установява същата да е обработвала имота –
частично или в цялост.
Освен, че не се доказва П. Г. А. да е упражнявала фактическа власт върху
целия имот, не се установява тази фактическа власт да е продължила и повече
от 10 години. Съдът не кредитира показанията на св. К.М.Н. по отношение на
периода, в който П. е живяла в имота /само на втория етаж/, тъй като същите
са нееднозначни и вътрешно противоречиви. От друга страна кредитира
показанията на тримата свидетели на ищеца, чиито показания кореспондират
помежду си. Макар свидетелите И.Б.Н. и М.а СВ.ова Н. да са в родствени
10
отношения с ищеца, то същите са в родствени отношения и със
съжителстващия с ответницата, поради което съдът намира, че техните
показания са обективни, както и че тези свидетели са запознати най-отблизо с
фактите, за които свидетелстват.
По делото е приложена служебна бележка от „Градски транспорт“ ЕАД,
издадена на П. Г. А., в която е удостоверено, че лицето е работило на
граждански договор като кондуктор за периода април 2006г. до март 2011г. в
„Градски транспорт“ ЕАД и е пътувало до работа от с. Б., общ. А..
Служебната бележка в частта, в която е посочено, че лицето е пътувало до
работа от с. Б., общ. А. има характер на свидетелски показания в писмен вид,
което се явява недопустимо доказателство по смисъла на ГПК. Дори и същата
служебна бележка да бъде ценена като писмено доказателство /което е
недопустимо/, от същата не може да се направи извод, че П. е живяла в точно
този имот, още по-малко, че е живяла в целия процесен имот.
По делото не са приобщени справки по лице на името на С.Й. и П. А. и
служебна бележка от СОК К. за служебен транспорт. Дори и да бяха част от
доказателствения материал по делото чрез тях също не е възможно да се
докаже осъществяваната фактическа власт от П. Г. А. върху ПИ с
идентификатор ****, ведно със цялата жилищна сграда с идентификатор
****.1.
Представените строителни книжа за къщата, изготвената експертиза,
както и състоянието на имота нямат отношение към предмета на доказване в
настоящото производство, поради което не могат да се отразят на изводите на
съда.
Владението е сложен фактически състав, който включва в себе си два
елемента - обективен елемент – фактическата власт върху вещта/имота
/„corpus posesionis”/ и субективен елемент – намерението за своене или
„animus posidendi”.
Обективният елемент - фактическата власт, има ярко изразена външна
изява. Това означава, че същата следва да бъде надлежно манифестирана
спрямо лицето, срещу което се свои вещта. В случай, че не е надлежно
манифестирана, фактическата власт не е явна. Тя следва да я явна, за да може
да бъде необезпокоявана. Отделно от това следва да бъде и трайна.
В настоящия случай не се установява П. Г. А. да е осъществявала
11
фактическа власт върху целия ПИ с идентификатор ****, ведно със цялата
жилищна сграда с идентификатор ****.1, за твърдения от нея период от 2005
г. до предявяване на иска в съда на 24.10.2022г. От събраните по делото гласни
доказателства се установява, че същата е отказала достъп до имота на
съсобствениците си, като е отказала да върне предоставения й ключ за първия
етаж от сградата в имота, считано от 2019г. или по-точно две-три седмици
след прехвърлителната сделка по н.а. за дарение на недвижим имот № 69 от
25.03.2019г. От този момент през април 2019г. същата е демонстрирала явна
фактическа власт върху целия имот. С отказа си да върне ключа за имота тя е
демонстрирала и своето намерение за своене на целия имот, като е променила
намерението си за държане на идеалните части на съсобствениците си във
владение на същите.
Това нейно намерение е обективирано и в протокол с рег. №774, том 1,
№35 от 04.03.2022г. по описа на нотариус рег. №205 В.П., в който на
отправената от М. Н. Б. и Н.Н.Н покана до ответницата по телепоща да им
предаде ключовете за входната врата на имота с идентификатор ****, както и
ключа за входната врата на първи жилищен етаж на еднофамилна жилищна
сграда, имот с идентификатор ****.1, П. Г. А. е отказала.
Фактическият състав на владението обаче /фактическа власт с
намерение за своене/ е осъществявано от нея за периода от април 2019г. до
предявяване на иска в съда на 24.10.2022г., т.е. за период, който не е
достатъчен, за да я направи собственик на целия имот въз основа на давностно
владение. Поради това възражението й за придобиване на посочените идеални
части от имота по давност се явява неоснователно. Ищецът не е изгубил
собствеността си, придобита на основание договор за дарение на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт № 6, том I, дело №5 от 2022 г. на нотариус
с peг. №205 В.П..
Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3/2020 от 05.01.2022 год., ВКС,
ОСГК, при иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг
съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да
уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална част,
когато ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща
правата му и с това е нарушил владението на ищеца.
Ревандикационният иск по чл. 108 ЗС е средство за съдебна защита на
12
правомощието владение като елемент от състава на правото на собственост
или друго вещно право. Чрез този иск собственикът може да иска своята вещ
от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Интерес
от иск по чл. 108 ЗС ще е налице когато ответникът упражнява фактическа
власт върху цялата съсобствена вещ и не допуска ищеца също да упражнява
фактическа власт съобразно правата му. Именно такава се явява хипотезата по
настоящото дело. От доказателствата по делото се установи, че М. Н. Б. е
собственик на 9/38 идеални части от недвижим имот, представляващ дворно
място с идентификатор ****, с площ от 459 кв., заедно с ½ ид.ч. от
построената в същото дворно място двуетажна еднофамилна жилищна сграда
с идентификатор ****.1 със ЗП 57 кв.м и РЗП 117,09 кв.м., а съсобственикът
му П. Г. А. е установила фактическа власт върху цялата съсобствена вещ и не
допуска ищеца също да упражнява фактическа власт съобразно правата му. С
оглед горното искът за предаване на владението върху собствените на М. Н. Б.
9/38 идеални части от недвижим имот с идентификатор ****, и ½ ид.ч. от
жилищна сграда с идентификатор ****.1, се явява основателен и следва да
бъде уважен.
С оглед съвпадащите крайни изводи на двете инстанции, съдът намира,
че обжалваното решение № 3824/24.11.23г., постановено по гр.д. №14077/22г.
на ВРС следва да бъде потвърдено.
2. По въззивна жалба вх. № 16257/27.02.2024г. от П. Г. А. с ЕГН **********
и адрес: с. **** срещу Решение№ 321/30.01.2024г. по гр.д.№14077/22г. на
ВРС:
Въпреки изявлението на процесуалния представител на въззивницата,
направено при устните състезания в дадения ход по същество на спора на
16.07.2024г., че не поддържа твърдението в жалбата, че решението е нищожно
с оглед обстоятелството, че е сбъркано ЕГН на страна, то въззивна жалба вх.
№ 16257/27.02.2024г. се поддържа, не е оттеглена, поради което съдът следва
да се произнесе и по нея.
При преценката си по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд намира, че
Решение № 321/30.01.2024г. по гр.д.№14077/22г. е валидно и допустимо.
При преценката си за правилност и законосъобразност на
първоинстанционното решение, съдът намира следното:
ОФГ в диспозитива на едно съдебно решение е налице когато липсва
13
съответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно
изразяване в писмения текст на диспозитива. Независимо дали дадена
техническа грешка в индивидуализацията на едно лице се дължи на грешка на
страна в процеса или на съда, в случай, че няма съмнение в идентификацията
на лицето-страна по делото, то е налице разминаване между формираната от
съда в мотивите на решението воля за обвързване на конкретното лице-страна
в процеса с диспозитива на решението и обективираното в диспозитива на
решението посочване на същото лице, но с грешни индивидуализиращи
белези. Доколкото в настоящия случай няма съмнение кое е лицето-страна в
процеса, то посоченото разминаване в ЕГН на М. Н. Б. представлява ОФГ,
която следва да бъде поправена по реда на чл. чл.247 от ГПК.
Поради изложеното и Решение № 321/30.01.2024г. по гр.д.№14077/22г.
на ВРС подлежи на потвърждаване.
По разноските:
С оглед изхода от спора на въззиваемата страна се следват разноските за
въззивната инстанция, а именно сумата от 1750лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършване на разноските.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3824/24.11.23г., постановено по гр.д.
№14077/22г. на ВРС и Решение № 321/30.01.2024г. по гр.д.№14077/22г. на
ВРС.

ОСЪЖДА П. Г. А. ЕГН **********, с адрес: с. ****, ДА ЗАПЛАТИ
НА М. Н. Б. ЕГН ****, адрес: гр. В, кв. „****, сумата от 1750лв. /хиляда и
седемстотин и петдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
14
Членове:
1._______________________
2._______________________
15