Р Е Ш Е Н И Е
№ 957/23.5.2023г.
гр. Пловдив,
Административен съд - Пловдив, ХVI състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ : ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
При
секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдия Юрукова адм. дело № 2950 по описа за 2022 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 от АПК, във вр. с чл.195б от Закона за водите и чл.166 от ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД Пловдив, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от О.К., чрез адвокат Г.,
против АУПДВ № 112/03.11.2022г., издаден от директор на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“, с който по отношение на дружеството са установени
задължения, представляващи такси за водовземане за периода 01.01.2014 г. -
31.12.2017 г. по разрешително за водоползване № 300385 от 25.05.2004 г. в
размер на 31500,60 лв. и лихва за забава в размер на 8725,00 лв. Жалбоподателят
оспорва АУПДВ като издаден при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и материалния закон. Твърди се, че има
влязло в сила съдебно решение и отменен АУПДВ за същите периоди. Направени са
възражения за изтекла погасителна давност за задълженията за 2014, 2015г. Иска
отмяна на АУПДВ, алтернативно изменение на АУПДВ във връзка с възраженията за
изтекла погасителна давност, и присъждане на сторените разноски.
Ответникът
- директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" -
гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна, като излага
подробни съображения за законосъобразността на процесния акт. Представената
писмена защита.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата
е допустима. АУПДВ е съобщен на 07.11.2022г., видно от известие за доставяне, а
жалбата против него е входирана на 08.11.2022г. при административния орган, в
срока по чл. 149, ал.1 от АПК, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване административен акт.
От
представената административна преписка се установява, че е издадено
разрешително № 300385/25.05.2004г. на директора на Басейнова дирекция
"Източнобеломорски район" /БД ИБР/л.80, на "Водоснабдяване и
канализация" ЕООД Пловдив, за правото на водоползване, с цел на
водовземането - "Питейно-битово водоснабдяване на парк Родопи, община
Родопи" на воден обект река Пепелашка, място на водовземането р.
Пепелашка, в административно териториална единица село Ситово, община Родопи,
област Пловдив. Обозначено е разрешено водно количество. Краен срок на действие
на разрешителното- 25.05.2029г.
Дължимата
такса по разрешителното, издадено от директора на Басейнова дирекция
"Източнобеломорски район", на "Водоснабдяване и
канализация" ЕООД, Пловдив, за водовземане от подземни води за периода
01.01.2014г. до 31.12.2017г., е изчислена на база декларирано от титуляра
използвано годишно водно количество, на основание чл.195б, ал.1 и ал.2 от ЗВ,
чл.194, ал.1, т.1, б."а" и ал. 2 от ЗВ, във връзка с чл.166 от ДОПК и
съобразно чл.1, т.1, б."а", чл.3, ал.1, чл.6, ал.2, чл.8, ал.1
посредством чл.10, ал.2, т.1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване
на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., в сила от
01.01.2012 г., отм. но действаща за относимите периоди съобразно чл. 1, ал. 1,
т. 1, б. "а", чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал. 1 и ал. 4, чл. 11, ал. 1,
посредством чл. 12, ал. 2 т. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване
на воден обект и за замърсяване приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г.
За
използваните годишни водни количества по издаденото разрешително са подадени
декларации по чл.194б от ЗВ от управителя на "Водоснабдяване и
канализация" ООД, с писмо с вх. № КД-05-1199 от 30.01.2015 г. (л. 41 и
л.100), с писмо вх.№ КД-05-946 от 26.01.2016 г. (л.47 и л.106), декларация от
25.01.2016 г. (л.55 и л.114), с писмо вх.№ КД-04-1505 от 31.01.2018 г.(л.64),
писмо с вх. № КД-05-700/10.05.2018г.(л.71 и л.123).
При
извършена проверка по документи са съставени констативен протокол № ПВ1-226 от
10.08.2017г. и протокол № ПВ2-099 от 16.085.2018 г. във връзка с изпълнение на
условията по разрешително № 300385/25.05.2004г. и определяне на дължима такса
за правото на водовземане от повърхностни води. Констатирано е, че за 2014г.
дължимата такса е в размер на 7161,20лв., за 2015г. дължимата такса е в размер
на 7671,20лв., за 2016г. дължимата такса е в размер на 7943,00лв., за 2017г. дължимата такса е в размер на
8725,00лв. В посочените протоколи е описано, че дължимата такса е изчислена на
база декларирани водни количества съгласно Тарифа за таксите за правото на
водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, Тарифа за таксите за
ползване на воден обект и за замърсяване.
С
покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-422/29 от 23.06.2022г. "Водоснабдяване и
канализация" ЕООД е поканено да плати доброволно, в седемдневен срок от
получаването, задължението си по чл.194, ал.1, т.1, б."а" ЗВ като
титуляр по разрешително № 300385/25.05.2004г. за периода 01.01.2014 г -
31.12.2017 г., в размер на 31500,60 лв., ведно с дължимата лихва за периода на
забава. В поканата е включено и уведомление по чл. 26 от АПК, че при неплащане
на дължимите такси ще бъде открито производство по издаване на АУПДВ. Писмото е
получено на 07.11.2022г., видно от известие за доставяне на л. 29.
По
делото са налични уведомления от предходно производство (налични в
адм.д.№2237/2020г. на Административен съд Пловдив), които административният
орган е приложил и в настоящата преписка. С уведомление за започване на
производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане
изх. № ПО-02-422(1) от 27.06.2019г. управителят на "Водоснабдяване и
канализация" ЕООД е уведомен, че на основание чл.26, ал.1, във връзка с
чл.34, ал.1 от АПК започва производство за установяване на публично държавно
вземане за дължимата от дружеството такса за водовземане от подземни води, за
дължими и неплатени такси за водовземане за периода 01.01.2014 г.-31.12.2017 г.
(л.39 от делото и л.19 от ад 2237/2020), както и покана за доброволно
изпълнение изх. № ПО-02-422/17.06.2019г. (л.36 от делото и л.21 от ад
2237/2020).
Приложено
е АД № 2237/2020г. на Административен съд Пловдив. С решение по това дело е
отменен Акт за установяване на публично държавно
вземане (АУПДВ) № 131 от 12.07.2019 г. на директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район”, с който е установено публично държавно вземане по
издаденото в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД разрешително № 300385
от 25.05.2004 г. за водоползване от повърхностни води-II категория за
периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. в размер на 31500,60 лева и
лихва за забава в размер на 8 638,34 лева. Видно от мотивите на съда волята на
административният орган е била неясна, което е препятствало проверката за
законосъобразност. Решението е преминало касационна проверка и е оставено в
сила с Решение № 5395/06.06.2022 г. по адм.д. № 8637/2021г. на Върховен
административен съд.
С
оспорения АУПДВ, предмет на настоящото съдебно производство, е установено по
основание и размер задължението на "Водоснабдяване и канализация"
ЕООД за такси за водовземане от подземни води по разрешително №
300385/25.05.2004г. за периода 01.01.2014 г.-31.12.2017 г., в размер на
31500,60 лв., ведно с дължимата лихва за периода на забава, тъй като към датата
на издаване на АУПДВ дружеството не е платило по сметката на БДИБР тези такси.
Жалбоподателят
не е представил доказателства за платени такси за водоползване за 2014-2017 г.
При
така установената факти се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.195б, ал.1 от ЗВ, вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а,
ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично
държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл.
166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. АУПДВ е издаден от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл.195б, ал.1
във връзка с чл.152 от ЗВ.
АУПДВ е издаден в
предвидената писмена форма, със съдържание отговарящо на изискванията по чл. 59, ал.2, т.1-8 от АПК и въз основа на писмени документи, съгласно
чл.195б, ал.2 от ЗВ.
Съдът
намира за неоснователно възражението, че в административното производство по
издаване на оспорения акт са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са основание за
незаконосъобразност на акта.
Административният
орган е изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението изх. № ПО-02-422/29
от 23.06.2022г. за плащане на таксата за
водовземане, която съдържа предупреждение, че при неизпълнение ще последва
издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Т.е., спазени са
правилата на чл. 26 от АПК и на дружеството-жалбоподател е било гарантирано
правото на защита в пълен обем, като е имало възможност да направи всичките си
искания и възражения и да представи всичките си писмени доказателства.
Възразява се в жалбата, че в мотивите е посочена Поканата за доброволно изпълнение
изх. № ПО-02-422(1) от 27.06.2019г., което води до нарушение на процедурата.
Видно от текста на административния акт е, че същата е посочена. В точка 6 на
процесния АУПДВ обаче е вписана и поканата за доброволно изпълнение изх. №
ПО-02-422/29 от 23.06.2022г., която е
релевантна за производството, и с нея са спазени изискванията на чл. 26 от АПК.
По делото не е спорно обстоятелството, че за процесния
период дружеството-жалбоподател е използвало повърхностни води от посочения в
оспорения административен акт обект, като това се установява и от приложените
по делото декларации по чл.194б от ЗВ, изготвени от самото дружество за
процесните 2014 г. - 2017 г. При това положение за правото на използване на
водите, на основание чл.194,
ал. 1 от ЗВ, жалбоподателят дължи заплащане на такса за
водоползване. Основанието
за дължимостта на процесната такса за водовземане на
повърхностни води е регламентирано със Закона за водите, като
законодателят в нормата на чл.194, ал.6 от Закона за водите е предвидил
конкретният размер на дължимата такса да се определя
съгласно подзаконов нормативен акт.
Съгласно
чл.194б, ал.1 от ЗВ ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на
разрешителни представят информация за изчисляване на дължимата такса по
образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и съдържащ данните,
съгласно тарифата по чл.194, ал.6, въз основа на които се определят таксите.
Дружеството-жалбоподател е подало към БДИБР справки през годините във връзка с
процесното разрешително. Съдът констатира, че посочените количества в тези
справки са идентични със стойностите, установени като задължение с процесния
АУПДВ.
Съгласно чл.195б, ал.2 от ЗВ актът се съставя въз основа
на писмени доказателства, включващи: 1. извлечения от сметките, по които
постъпват таксите; 2. платежни и други счетоводни документи, издадени от
лицата, използващи водите; 3. покана към лицето за доброволно изпълнение; 4.
констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. В
съответствие с тази законова регламентация оспореният акт е издаден въз основа
на представени от дружеството справки за иззети водни количества и декларации
по чл.194б от ЗВ за периода, поканата за доброволно изпълнение и констативни
протоколи от проверка за изпълнение на задълженията. Отразените в констативен
протокол № ПВ1-226 от 10.08.2017г. и протокол № ПВ2-099 от 16.085.2018 г. обстоятелства
от проверки и факти не са оспорени. По делото няма спор, че дружеството не е
заплатило дължимите такси за процесните периоди. Обстоятелството се установява
от приложените констативни протоколи, обективиращи резултатите от извършени
проверки от длъжностни лица на ответника.
Няма спор и по отношение на
определения размер на задължението и на лихвите. Спори се за основанието за определяне
на таксите и лихвите, както и се прави възражение за изтеклата давност. Размерът на задълженията не се различава от декларирания
от самото дружество размер на ползваното по години количество вода, за което по
делото се представят декларации по години, ведно с представените справки по
водоизточници. Не се установява да съществуват разминавания. Справките за
ползвания годишен обем вода са представени от "Водоснабдяване и
канализация" ЕООД на БДИБР, като въз основа единствено на тези декларирани
от самото дружество количества са изчислени задълженията.
Съгласно
чл.194, ал.1, б."а" от ЗВ за правото на използване на водите се заплаща
такса за водовземане от повърхностни води, а съгласно чл.194, ал.2 от ЗВ
таксата по ал.1, т.1 се определя на база отнетия обем вода. Разпоредбата на чл.
194, ал. 6 от ЗВ указва, че размерът на таксите от вида на процесната, начинът
и редът за тяхното изчисляване и заплащане, се определя с тарифа на
Министерския съвет. Такива са Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/ 24.06.2011 г., в сила от
01.01.2012 г., отм. в сила до 31.12.2016 г. и Тарифата за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от
29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Тарифата, таксите за водовземане от повърхностни води
и от подземни води се определят на базата на отнетия обем вода, целта на
ползване на водите и съответните норми за водопотребление съгласно наредбата по
чл. 117а от ЗВ.
Цената
на правото на водовземане е определена в съответните тарифи по чл.194 ЗВ за
процесния период, за който с оспорения акт са определени публичните задължения
на дружеството към БДИБР. Това именно са Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване (отм.), в сила от 01.01.2012 г. до
01.01.2017 г., и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и
за замърсяване, в сила от 01.01.2017 г. И в двете тарифи (чл.10, ал.2, т.1 от
отменената тарифа и чл.12, ал.2, т.1 от новата тарифа) единичният размер на
таксата за водовземане от подземни води за питейно-битови нужди е 0,02
лв./куб.м. По двете тарифи – и по отменената, и по действащата тарифа
единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни и от подземни води
за питейно-битово водоснабдяване е еднаква - 0,02 лв./куб.м. Съгласно чл.15, ал.1 от отменената тарифа от
2012 г. и чл.21, ал.1 от действащата тарифа от 2017 г. таксите за водоползване
са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Така
уреденият краен срок за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава
при неплащане и началният момент, от който се дължи законната лихва върху
установеното задължение за периода 2014 г. - 2017 г., а именно от 01 април на
съответната следваща година. За да изпадне в забава носителят на правото на
водовземане е достатъчно изтичането на определения в закона срок и не е
необходимо или задължително директорът на съответната басейнова дирекция да
издава нарочен акт.
Направени са възражения за изтекла погасителна давност за
задълженията за 2014, 2015г.
Давността е период от време, определен в закон, с изтичането
на който титулярят на едно право губи предоставената му от закона възможност да
го осъществи. Давностният срок може да бъде спиран или прекъсван. Давността не
се прилага служебно. Погасителният давностен
срок за публични държавни вземания е 5 години, съгласно чл. 171, ал.1 от ДОПК
и започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е
следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок. Съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК с изтичането на 10-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични
вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в
случаите, когато: 1. задължението е отсрочено или разсрочено; 2. вземането е
предявено в производство по несъстоятелност; 3. е образувано наказателно
производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на
публичното задължение; 4. изпълнението е спряно по искане на длъжника; 5. е
подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.
По
силата на чл. 195б от ЗВ вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1
такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно
вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 ДОПК.
Текстът на чл. 166, ал. 2 ДОПК препраща към реда за издаване на индивидуални
административни актове по АПК. За да се прецени наличието на основанието за
спиране или прекъсване на давността по чл. 172 от ДОПК, в случая следва да се
извърши преценка кога е започнало производството по установяване на
задължението за процесната такса и по-конкретно кога е започнало производството
по издаване на оспорения АУПДВ. Производството по издаване на оспорения АУПДВ е
инициирано от компетентния административен орган, поради което датата на
започването му се определя в хипотезата на чл. 25, ал. 3 от АПК – от датата на
извършване на първото процесуално действие по неговото издаване. Първото
процесуално действие, на което се основава издаването на оспореният акт,
съгласно посоченото в мотивите му, са Констативен протокол № ПВ1-226 от 10.08.2017г.
и Протокол № ПВ2-099 от 16.05.2018 г., с които е определен размерът на
дължимите такси. Релевантно към спиране на давностния срок е извършената
проверка от експерти на БДИБР на 10.08.2017г. , при която е констатирана и
изчислена дължимата такса за 2014г. и 2015г. Проверката по Констативен протокол
№ ПВ1-226 от 10.08.2017г. е относима към процесния правен спор и е
обстоятелство по чл. 172 от ДОПК, което спира давността. Съгласно чл. 172, ал.
1, т. 1 Давността спира, когато е започнало производство по установяване на
публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; В
практиката на ВАС се приема, че първото процесуално действие по установяване на
задълженията е съставянето на констативен протокол, с оглед на което и
настоящият съдебен състав счита, че съставеният констативен протокол е първото
действие и е обстоятелство по чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК( Така адм.д № 7938/2018, 4040/2018, 5744/2019 на Върховен
административен съд)
Съгласно чл. 15, ал. 1 от отменената Тарифа от 2012 г.
и чл.21, ал.1 от действащата Тарифа от 2017 г. таксите за водоползване са
годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година.
В случая таксата за водовземане по
процесното разрешително за 2014г. е следвало да бъде заплатена до 31 март на
следващата година - т.е. до 31.03.2015г., съгласно чл. 10 от Тарифата. Давностният срок за погасяване на
вземането е започнал да тече от 01.01.2016г. и изтича на 01.01.2021 г., съобразно правилото на чл. 171, ал.1 от ДОПК.
Таксата за водовземане по процесното
разрешително за 2015г. е следвало да бъде заплатена до 31 март на следващата
година - т.е. до 31.03.2016г., съгласно чл. 10 от Тарифата. Давностният срок за погасяване на
вземането е започнал да тече от 01.01.2017г. и е изтича на 01.01.2022 г., съобразно правилото на чл. 171, ал.1 от ДОПК.
Предвид гореизложеното спирането на
давностния срок е с първото процесуално действие, на което се основава
издаването на оспореният акт, - констативен протокол № ПВ1-226 от 10.08.2017г.
Съгласно чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК спирането е за не повече от една година.
Тоест от 10.08.2017г. до 10.08.2018г. има спиране на давностния срок( който пък
е започнал да тече от 01.01.2016г. за задължението за 2014г. и от 01.01.2017г.
за задължението за 2015г.). След спиране на давностния срок съгласно чл. 172,
ал. 1, т. 1 от ДОПК, за една година, след 10.08.2018г. срокът продължава да
тече. Установява се, че за задължението за такса водоползване за 2014г. давностният
срок тече от 01.01.2016г., спира за периода10.08.2017г. до 10.08.2018г.,
продължава и изтича на 01.01.2023г. По отношение на задължението за такса
водоползване за 2015г. давностният срок тече от 01.01.2017г., спира за
периода10.08.2017г. до 10.08.2018г., продължава и изтича на 01.01.2024г.
Видно от хронологията всички
предприети от Басейнова дирекция ИБР действия и издаването на процесния АУПДВ е
преди изтичане на давностния срок. Поради което са неоснователни възраженията
на жалбоподателя за погасяване по давност на част от задълженията/за 2014г. и
2015г./ за такси по чл. 171, ал. 1, респ. - ал. 2 ДОПК.
При
така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че директорът на
БДИБР правилно и законосъобразно е определил размерът на дължимата от "Водоснабдяване
и канализация" ЕООД - гр. Пловдив такса за водовземане от повърхностни
води съобразно методиката.
Жалбоподателят не прави възражения относно начина на
изчисляване на размера на законната лихва за забава, като е направено и нарочно
изявление в съдебно заседание на 17.01.2023г. Жалбоподателят не поддържа
възражението в жалбата, а посочва, че оспорва лихвите по основание за налагане,
а не относно изчислен размер (л.90, протокол от с.з. от 17.01.2023г). Съгласно
чл.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания
(ЗЛВДТДПДВ), неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или
удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към
бюджета и други държавни вземания от подобен характер се събират със законната
лихва. Размерът на законната лихва е правилно определен съобразно чл.1 от
Постановление № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва
по просрочени парични задължения, който установява, че годишният размер на
законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на
текущата година плюс 10 процентни пункта. Съдът приема, че определеният от
административния орган размер на дължимата лихва за периода по отношение на
задълженията на дружеството-жалбоподател, описани в процесния АУПДВ, са
математически правилни. На основание чл.175, ал.1 от ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични
задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. В този смисъл
правилно е определен размерът на лихва за забава.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият състав счита, че
обжалваният пред него административен акт е издаден от компетентен
административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на
законосъобразни, предшестващи издаването му, действия, при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите
материалноправни норми.
Водим
от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД Пловдив, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от О.К., чрез адвокат Г.,
против АУПДВ № 112/03.11.2022г., издаден от директор на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“, с който по отношение на дружеството са установени
задължения, представляващи такси за водовземане за периода 01.01.2014 г. -
31.12.2017 г. по разрешително за водоползване № 300385 от 25.05.2004 г. в
размер на 31500,60 лв. и лихва за забава в размер на 8725,00 лв.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-десетдневен срок
от съобщаването му.
СЪДИЯ: