Определение по дело №38287/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 29813
Дата: 23 юли 2024 г.
Съдия: Ели Димитрова Анастасова
Дело: 20231110138287
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29813
гр. София, 23.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА
като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Гражданско дело №
20231110138287 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 и чл. 250, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба от И. Р. И. – К., предявена чрез адв. Т. Б., с която се иска на
основание чл. 248, ал. 1 ГПК постановеното Решение № 8676 от 13.05.2024г. по гр. д.
№ 38287/2023г. по описа на СРС, 32 с-в да бъде изменено в частта досежно
присъдените разноски, като бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
полза на ответницата в размер на 2300 лв. Към молбата е представено доказателство –
авизо за местен превод от 12.06.2023 г. за сумата от 3100 лв.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ищцовата страна по молбата
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, с който е изложено становище за недопустимост, евентуално –
неоснователност на молбата, доколкото страната не е представила списък с разноски и
доказателство за заплащане на адвокатското възнаграждение, а в условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на исканото адвокатско
възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото.
В законоустановения срок е постъпила втора молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД
за допълване на решението, като се моли съдът да допълни постановеното съдебно
решение, като посочи банкова сметка на насрещната страна (ищеца), по която да се
преведат присъдените суми, с цел да не се издава изпълнителен лист и да не се
образува изпълнително производство.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 32 с-в, след като обсъди възраженията,
доводите и исканията на страната и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
По искането за изменение на решението в частта за разноските съдът намира
следното:
1
Молбата за изменение на решението е подадена в законоустановения срок, от
легитимирана страна, имаща право да иска изменение на решението в частта за
разноските и представила списък с разноски по чл. 80 ГПК преди приключване на
делото, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на изменение, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
След повторна справка по делото съдът не установи да са представени
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, макар уговореният начин
на плащане на адвокатското възнаграждение съгласно представения като
доказателство по делото (л. 5 по делото) договор за правна защита и съдействие от
06.06.2023 г. да е по банков път по посочена в договора банкова сметка в „У. Б.. В
законоустановения срок не са представени каквито и да било доказателства за
заплащане на адвокатското възнаграждение по посочената в договора банкова сметка.
Във връзка с гореизложеното следва да се вземе предвид и следното: в т.1 от
Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. 6/2012 г. ОСГТК на ВКС е
предвидено, че само при доказано извършването на разноски в производството, те
могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна
помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен
акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по
банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то
следва да бъде документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт
следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен
по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че
страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
Предвид гореизложените съображения следва да се обоснове извода, че за
доказване на заплащането на адвокатско възнаграждение, за което в договора за
правна помощ е уговорено плащане по банков път, следва да бъде представен банков
документ (авизо за превод, банково бордеро, преводно или платежно нареждане или
друг подобен), доказващ плащането на уговорената сума. Единствено в случаите,
когато плащането на възнаграждението по договора за правна помощ е уговорено в
брой, за доказването му е достатъчно признанието на заплатилия възнаграждението,
удостоверено с неговия подпис, в който случай се приема, че е налице разписка,
удостоверяваща заплащането на сумата.
Доколкото в процесния случай няма представен банков документ за заплащане
на адвокатското възнаграждение по процесния договор за правна защита и съдействие
от 06.06.2023 г., уговорено да бъде заплатено по банков път, претендираните разноски
за адвокатско възнаграждение са недоказани и поради това не следва да се присъждат.
2
Същевременно доказателствата за заплащане на разноските следва да бъдат
представени най-късно до приключване на последното заседание по делото (арг. чл.80
ГПК), т.е. най-късно до приключване на устните заседания. Недопустимо е приемането
на нови доказателства по делото след неговото приключване. Поради това съдът не
може да извежда своите изводи въз основа на документ, който не е представен като
доказателство по делото до неговото приключване, а едва след постановяване на
съдебното решение.
С оглед изложеното съдът счита, че молбата за изменение на Решение № 8676
от 13.05.2024г. по гр. д. № 38287/2023г. по описа на СРС, 32 с-в в частта за разноските
е неоснователна.

По искането за допълване на решението в частта относно посочване на
банковата сметка:
Молбата за допълване на решението е подадена в законоустановения срок, от
легитимирана страна, имаща право да иска допълване на решението, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдебното решение следва да съдържа
посочване на банкова сметка, по която да се преведат присъдените суми или друг
посочен от ищеца начин на плащане. Посочената норма следва да се тълкува в
систематична връзка с разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК, съгласно която при
предявяване на осъдителен иск за парично вземане, ищецът е длъжен да посочи
банкова сметка или друг начин за плащане. Следователно, съдебното решение следва
да съдържа посочване на банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми
единствено в случаите на предявен осъдителен иск. В процесния случай предмет на
делото е отрицателен установителен иск, поради което ищецът не е длъжен да посочи
банкова сметка (арг. чл. 127, ал. 4 ГПК), а без посочване на тази информация от
страната по делото, съдът също не може да посочи такава в съдебното решение.
Следователно, молбата на ответника за допълване на решението се явява
неоснователна и следва да се остави без уважение.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че ответникът, който иска
допълване на съдебното решение, е взискател на ищеца по настоящото дело и има
информация за номера на неговите банкови сметки, тъй като е искал налагането на
запори върху банкови сметки на ищеца, което е видно от приложените към настоящото
дело копия от изпълнителни производства, поради което при желание за доброволно
заплащане на присъдените суми би могъл да изпълни задължението си за заплащане
на разноски, като преведе дължимите суми по някоя от посочените банкови сметки на
длъжника.
3

С оглед изложеното, Софийски районен съд, І ГО, 32 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от И. Р. И. – К., предявена чрез адв.
Т. Б., молба с вх. № 173286/28.05.2024г. по описа на СРС, с която се иска на основание
чл. 248, ал. 1 ГПК постановеното Решение № 8676 от 13.05.2024г. по гр. д. №
38287/2023г. по описа на СРС, 32 с-в да бъде изменено в частта досежно присъдените
разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
предявена чрез юрк. П. Е. молба с вх. № 180011/03.06.2024г. по описа на СРС, с която
се иска на основание чл. 250, ал. 1 ГПК постановеното Решение № 8676 от 13.05.2024г.
по гр. д. № 38287/2023г. по описа на СРС, 32 с-в да бъде допълнено с посочване на
банкова сметка на ищцовата страна.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4