№ 11
гр. Гълъбово, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. ДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно
наказателно дело № 20235550200180 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 26/29.08.2023г., издадено от
Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара
Загора, с което на основание чл. 168 от Закона за опазване на околната среда
на „Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление *******, вписано в
ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК: **********, представлявано от изпълнителния
директор Я.П.П., е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 15000 лв. /петнадесет хиляди лева/ за нарушение на чл.
123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда - неизпълнение от страна на
дружеството на Условие 8.3.1.2.1 от КР № 40-Н2-И0-А0/2021г.: надвишава
количеството биомаса от 20% от общото количество гориво, посочено в
Условие 8.3.1.2.1.
Жалбоподателят „Б.“ ЕАД моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага
доводите си за това в жалбата. Сочи наличие на допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство, както и липса на осъществен състав на административно
нарушение.
В съдебно заседание същият не се явява лично. Изпраща упълномощен
от него процесуален представител, който поддържа жалбата и моли
наказателното постановление да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
1
Процесуалният представител на въззиваемата страна, Регионална
инспекция по околната среда и водите – Стара Загора -
административнонаказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в
съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло
потвърдено.
По делото бяха събрани и приети писмени доказателства: Наказателно
постановление № 26/29.08.2023г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора;
Писмо с изх. № ПО-04-5221/31.08.2023г. на Директора на РИОСВ Стара
Загора до Изпълнителния директор на „Б.“ ЕАД гр. Гълъбово, ведно с
известие за доставяне; АУАН №26/31.03.2023г.; Писмо с изх. №
313/08.03.2023г. на Изпълнителния директор на „Б.“ ЕАД, гр. Гълъбово до
Директора на РИОСВ – Стара Загора; Месечен доклад – Собствени
непрекъснати измервания за месец Февруари 2023 г. на „Б.“ ЕАД и
Констативен протокол № 010862/12.03.2023г.; Писмо с изх. № ПО-04-
5221(3)/02.11.2023г., ведно с копие на Констативен протокол № 010862;
Договор за правна помощ и процесуално представителство, копие от Фактура
№ **********/18.01.2024г., платежно нареждане за банков превод и списък
на разноски.
Бяха разпитани в качеството на свидетели: актосъставителят Д. И. И., К.
Г. К. и М. Д. М..
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:
Районен съд - Гълъбово, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 12.03.2023г. служители на Регионална инспекция по околната среда и
водите – Стара Загора, а именно: Д. И. И., главен експерт и Р.И.П., главен
експерт, са извършили извънредна проверка по документи на Инсталация за
производство на топлинна енергия, стопанисвана от „Б.“ ЕАД, находяща се в
гр. Гълъбово, във връзка с представен от дружеството месечен доклад за
собствени непрекъснати измервания за месец февруари 2023 г. с вх. №КОС-
11-1722/10.03.2023г. При проверката е констатирано, че от докладваните
количества на използваните горива – биомаса 9695,38 тона, въглища 26332,74
тона – е отчетено процентно съдържание на биомаса 26,9%, което надвишава
процентното съдържание от 20% от общото количество гориво, посочено в
Условие 8.3.1.2.1 от притежаваното от „Б.“ ЕАД Комплексно разрешително
№ 40-Н2/2021г.
На „Б.“ ЕАД бил съставен АУАН № 26/31.03.2023г. за извършено
административно нарушение по смисъла на чл. 164, ал. 1 вр. чл. 123в, т. 2 от
2
Закона за опазване на околната среда, а именно за надвишаване количеството
биомаса от 20% от общото количество гориво, посочено в Условие 8.3.1.2.1.
Въз основа на АУАН било издадено оспорваното наказателно постановление.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства.
Съдът намира, че показанията на свидетелката Д. И. И. следва да бъдат
кредитирани изцяло, тъй като същите са еднопосочни, логични и
непротиворечиви и кореспондират с приетите по делото писмени
доказателства. К. Г. К., посочена като свидетел при съставяне на АУАН в
съдебно заседание заявява, че е само свидетел по акта и не си спомня
подробности по случая. Показанията на свидетеля М. Д. М. съдът кредитира с
изключение на частта, в която същият прави изводи относно датата на
извършване на нарушението, тъй като същите представляват негови лични
разсъждения, а и по време на разпита пред настоящия съдебен състав
свидетелят изрично заяви, че не може да посочи датата на извършване на
административното нарушение.
При така установената фактическа обстановка по отношение на
нарушението визирано в наказателното постановление, съдът приема от
правна страна следното:
Административнонаказателното производство е строго формален процес
поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за
издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно
съставените и връчени такива имат доказателствена стойност и могат да са
основание за налагане на административно наказание.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните органи и са
предявени на нарушителя по установения за това ред.
В случая съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя.
Приложеният като писмено доказателство по делото АУАН №
26/31.03.2023г. е съставен от Д. И. И., главен експерт в РИОСВ – Стара
Загора, в присъствието на свидетелите К. Г. К., старши експерт в РИОСВ –
Стара Загора, и М. Д. М. – главен експерт в РИОСВ – Стара Загора.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че акт се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението. В случая свидетелите при
съставяне на акта са различни от лицата извършили проверката, по време на
която е установено твърдяното нарушение, а именно Д. И. И. и Р.И.П..
Възможност актът да се състави в присъствието на други свидетели е
предвидена в разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, но законодателят поставя
условието, че тази хипотеза се прилага при липса на свидетели, присъствали
при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, като и двата случая това
се отбелязва в акта. В случая в нарушение на предписанието на чл. 40, ал. 3 от
3
ЗАНН липсва такова отбелязване, както и мотиви кои са обстоятелствата,
които са наложили съставянето на АУАН в отсъствие на лицето Райна
Пондева. Нарушението на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, допуснато от
актосъставителя, е съществено процесуално нарушение, тъй като е приложена
нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН без да са били налице основания за това. В
резултат, сериозно е накърнено правото на защита на жалбоподателя още при
съставянето на АУАН, доколкото същият е бил лишен от възможността да
разбере въз основа на какви доказателства и свидетели е съставен АУАН, за
да реализира адекватно защитата си, още повече, че нито едно от подписалите
акта две лица не е свидетел по установяване на нарушението.
В хода на административнонаказателното производство са допуснати и
нарушения по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Съгласно посочените императивни изисквания на закона НП следва да
съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, дата и място, където
е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават.
В случая, в нарушение на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3, предл. 1 и 2
и чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 2 от ЗАНН в акта и в наказателното постановление
не са посочени конкретна дата и място на извършване на нарушението. Видно
от приетите писмени доказателства, нарушението е установено на 12.03.2023
г. при извършването на проверка по документи на стопанисваната от „Б.“
ЕАД Инсталация за производство на топлинна енергия от служители на
РИОСВ – Стара Загора. Същото се изразява в надвишаване процентното
съдържание на използваната биомаса - 20% от общото количество гориво,
посочено в Условие 8.3.1.2.1 от притежаваното от „Б.“ ЕАД Комплексно
разрешително № 40-Н2/2021 г. Нито в АУАН, нито в НП обаче не е посочена
дата или период на извършване на нарушението. От съставения при
проверката констативен протокол, както и от показанията на разпитаните по
делото свидетели става ясно, че същото е установено на 12.03.2023 г. на база
месечен доклад за собствени непрекъснати измервания на „Б.“ ЕАД с вх. №
КОС-11-1722/10.03.2023г. От изложеното от актосъставителя и наказващия
орган не става ясно и какъв период обхваща този месечен доклад. Данни в
тази посока има само в съставения при проверката констативен протокол, а
именно че се касае за месец февруари 2023 г., но това обстоятелство не би
могло да санира пропуска в административнонаказателното производство, а и
в протокола не са посочени от коя до коя дата на месец февруари 2023 г. са
данните в доклада.Тоест, очевидно е, че датата на установяване на
нарушението не е дата на неговото извършване. Предвид обстоятелството, че
нарушението се изразява в нарушаване на конкретно условие от комплексно
разрешително и се касае за действие, датата на извършване на нарушението
не е идентична с датата на установяване на нарушението. Съдът намира, че
наказващият орган неоснователно не е изпълнил задължението си да извърши
преценка за всички обстоятелства, които имат значение за извършване на
нарушението, поради което е останала неизяснена и неуточнена датата на
4
фактическото извършване на нарушението. Дори за
административнонаказващия орган да е било невъзможно да установи в кой
ден или дни е било извършено действие, което нарушава условията на
разрешителното, то поне е следвало да се отбележи периода на извършването
на нарушението като такъв. Освен това, месечният доклад на дружеството за
собствени непрекъснати измервания е депозиран в администрацията на
наказващия орган на 10.03.2023 г. Въпреки това в АУАН и НП като дата на
установяване на нарушението е посочена датата 12.03.2023 г. От събраните по
делото свидетелски показания също не се установи коя е датата на
извършване на нарушението, макар че е недопустимо такъв пропуск в
административнонаказателното производство да бъде отстраняван във фазата
по проверка на законосъобразността на НП по съдебен ред. По време на
разпита пред настоящия съдебен състав свидетелят М. Д. М. изрично заяви, че
не може да посочи датата на извършване на административното нарушение.
Датата на извършване на което и да е административно нарушение е от
изключително значение за неговото индивидуализиране. Тя е част от
задължителното съдържание на АУАН по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 3, предл.
1 от ЗАНН, както и на наказателното постановление като санкционен акт по
смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Изискването на закона за посочване на
дата на извършване на нарушението в АУАН и в наказателното
постановление не е самоцел, а е предвидено във връзка с гарантиране на
правото на защита на нарушителя и неговото упражняване, както и с
извършване на съдебния контрол за законосъобразност на санкционния акт,
тъй като само в случай, че е посочена точна дата на извършване на
административното нарушение, може да се направи преценка за изтичане на
предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. Посочването на датата на
извършване на нарушението е от значение и при определянето на
релевантната за конкретния случай редакция на приложимия материален
закон. Невъзможността да се установи кога точно е извършено нарушението,
за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на едно
лице пряко накърнява правото му на защита, предвид което представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира
върху правото на защита на нарушителя и лишава съда от възможността да
прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение,
правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена
санкционната норма.
В АУАН и издаденото въз основа на него НП не е посочено и място на
извършване на нарушението. Единствено в съставения по време на
проверката по документи Констативен протокол № 010862/12.03.2023г. е
посочено, че се касае за Инсталация за производство на топлинна енергия,
находяща се в гр. Гълъбово. Това обстоятелство обаче не би могло да санира
пропуска на актосъставителя и наказващия орган да приведат актовете си в
съответствие със законовите изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т.
5, предл. 2 от ЗАНН. Фактите, които административнонаказващият орган
5
сочи като съставомерни следва да се индивидуализират спрямо времето и
пространството, чрез посочване на датата и мястото на осъществяването им в
обективната действителност.
При проверката за законосъобразност на издаденото НП съдът намира,
че наказващия орган не е изложил и обстоятелствата около извършването на
административното нарушение, каквито задължения са му вменени с
разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Задоволил се е с това безкритично да пренесе в НП посоченото в АУАН, че в
месечния доклад са докладвани 25849,06 тона въглища и 10274,27 тона
биомаса, и че е налице надвишаване на количеството биомаса от 20% от
общото количество гориво, посочено в Условие 8.3.1.2.1. Не е
конкретизирано по какъв начин е следвало да бъде изпълнено задължението
по Условие 8.3.1.2.1, съответно чрез какво действие или бездействие
съответното условие не е изпълнено от оператора. Непосочването на данни
относно конкретното деяние, чрез което е допуснато надвишаване на
количеството гориво, както и на обстоятелствата, при които е извършено, е
довело до липса на пълно и детайлно описание на нарушението. Отсъствието
на този задължителен реквизит от съдържанието на актовете представлява
нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Затова в конкретния случай съдът счита, че допуснатите процесуални
нарушения на императивните разпоредби на чл. 42, т. 3, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН относно датата, мястото на извършване на нарушението и
обстоятелствата около неговото извършване са съществени, поради което
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено на тези
основания.
Що се отнася до възраженията на жалбоподателя, че е допуснато
съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН, тъй като в
наказателното постановление не е посочено бащиното име на неговия
издател, а само собственото име и фамилия, съдът счита същите за
неоснователни. Пропускът да се посочи бащиното име на наказващия орган е
формално нарушение, което обаче не е от категорията на съществените, тъй
като не е в състояние да рефлектира върху възможностите и гаранциите за
упражняване на правото на защита на наказаното лице. Наказващият орган е
индивидуализиран достатъчно ясно чрез двете си имена и длъжността си.
Актът е подписан според изискванията на ЗАНН. Тоест, не може да бъде
направен извод, че наказаното лице не е в състояние да разбере кой орган му
налага административно наказание.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за наличие на
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН
при посочване на виновно нарушените разпоредби от закона. Съгласно АУАН
дружеството е нарушило чл. 164, ал. 1 вр. чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване
на околната среда. В НП нарушението е квалифицирано по чл. 123в, т. 2 от
Закона за опазване на околната среда, а наказанието е наложено на основание
6
чл. 164, ал. 1 от същия закон. Съдът намира, че това не представлява
нарушение на процесуалните правила, още по-малко съществено такова.
Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина. В случая посочената от жалбоподателя
нередовност не е в състояние да ограничи или наруши правото му на защита.
Допуснатите при реализирането на отговорността на жалбоподателя
процесуални нарушения правят безпредметно обсъждането на въпросите
относно извършването на административното нарушение, авторството и
субективната страна, които следва да се изследват само при законосъобразно
протекъл процес на административно наказване.
Съдът счита за необходимо да посочи, че доводите на жалбоподателя,
застъпени в жалбата против НП и поддържани в хода на съдебното
производство, касаещи необосноваността на размера на наложената
имуществена санкция, са основателни. Санкционната норма на чл. 164, ал. 1
от Закона за опазване на околната среда предвижда налагане на имуществена
санкция за юридическо лице, което не изпълнява изискванията по чл. 123в в
размер от от 10 000 лв. до 500 000 лв. В случая наказващият орган е приел, че
следва да наложи административно наказание в размер на 15000 лв.
/петнадесет хиляди лева/ - над минималния предвиден в закона размер за
нарушението без да изложи мотиви в тази посока. В НП не се сочат данни
процесното нарушение да е повторно или многократно извършвано, предвид
което съдът счита, че не са налице основания за налагане на наказание в по-
висок размер от минималния предвиден в закона. Ето защо съдът намира, че
при определяне и индивидуализиране на наказанието
административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН да съобрази тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. За да
бъде справедливо и оправдано налагането на наказание в по-висок от
минималния размер, следва да бъдат изложени конкретни мотиви от
наказващия орган в тази насока. В настоящия случай това не е сторено,
наказващият орган не е посочил какви са обстоятелствата обосноваващи по-
висока обществена опасност на процесното деяние, предвид което актът
страда от порок, който при законосъобразно протекъл процес на
административно наказване би бил основание за изменение на размера на
наложеното наказание.
Поради посочените по-горе съображения съдът намира, че жалбата
против НП е основателна и като такава следва да бъде уважена, и
обжалваното НП - да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
При този изход на процеса въззиваемата страна, Регионална инспекция
по околната среда и водите – Стара Загора, следва да бъде осъдена да заплати
на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН на жалбоподателя „Б.“ ЕАД направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер 2160 лв. /две
7
хиляди сто и шестдесет лева/ с вкл. ДДС.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 26/29.08.2023г., издадено
от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара
Загора, с което на основание чл. 168 от Закона за опазване на околната среда
на „Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Гълъбово, п. к. 6280,
ж.к. Извън града, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК: **********,
представлявано от изпълнителния директор Я.П.П., е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 15000 лв.
/петнадесет хиляди лева/ за нарушение на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване
на околната среда - неизпълнение от страна на дружеството на Условие
8.3.1.2.1 от КР № 40-Н2-И0-А0/2021 г.: надвишава количеството биомаса от
20% от общото количество гориво, посочено в Условие 8.3.1.2.1.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара
Загора да заплати на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН на „Б.“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление *******, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с
ЕИК: **********, представлявано от изпълнителния директор Я.П.П.,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
2160 лв. /две хиляди сто и шестдесет лева/ с вкл. ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Старозагорския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
8