Присъда по дело №147/2009 на Районен съд - Котел

МОТИВИ към присъда № 10 / 30.03.2010 г. по НЧХД  № 147 / 2009 г. по описа на Районен съд  КОТЕЛ

 

Срещу подсъдимия А.Д.Р. е повдигнато обвинение с частна тъжба, подадена от Б.Х.К. за това, че на 19.06.2009 г. в село Ябланово, Сливенска област, му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, с което е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.130, ал.1 от НК.

            Пострадалият от престъплението Б.Х.К. е конституиран по реда на чл.84 от НПК като граждански ищец в производството, като съдът е приел за съвместно разглеждане предявения срещу подсъдимия граждански иск за сумата 8 000.00 лева, представляващи причинени неимуществени вреди заедно със законната лихва, считано от 19.06.2009 г. до окончателното изпълнение на задължението. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, повереникът на частния тъжител – адв. М.Г. *** – поддържа обвинението така, както е повдигнато. Предоставя на съда да прецени вида и размера на наказанието, което да се наложи на подсъдимия. Моли съда да уважи изцяло предявения граждански иск и да присъди всички направени разноски по делото.

Подсъдимият А.Д.Р. оспорва описаните в частните тъжба фактически обстоятелства, като твърди, че не е нанасял на пострадалия побой, а само го блъснал, за да не бие племенника му.

            Съдът, след като обсъди на всички доказателства събрани по делото, намира за установено следното:

Подсъдимият А.Д.Р. (А. Д. М.) е български гражданин, роден на *** ***, с основно образование, не работи, не е осъждан, съжителства на съпружески начала, живее постоянно в село Ябланово.

На 19.06.2009 г. между късния следобед и надвечер свидетелите К. М. (племенник на подсъдимия) и А. Д. отишли да берат цвят от липово дърво, засадено в близост до дома на частния тъжител. Тъжителят твърди, че той бил засадил това дърво и тъй като били красиво и ухаело приятно, не позволявал на никой да бере цвета му. Като видял двамата свидетели, тъжителят отишъл да тях и им се скарал. В ръцете си носел дървена пръчка и им се заканвал. Св. К. М. бил качен на дървото и го било страх да слезе. Св. А. Д. избягал. Докато бил на дървото, св. К. М. видял чичо си – подсъдимия – че се задава по улицата, тогава събрал кураж и слязъл от дървото. Като стъпил на земята, тъжителят го хванал и започнал да го удря с пръчката, включително и по главата. Подсъдимият видял, че тъжителят бие племенника му, силно се ядосал, а освен това се притеснил, тъй като момчето било преживяло тежка катастрофа предната година и тогава 12 дена бил в кома. Подсъдимият се приближил, взел пръчката от ръцете на тъжителя, бутнал го и започнал да му нанася удари по цялото тяло. Пострадалият паднал на земята, а подсъдимият продължил да го рита и блъска. В един момент подсъдимият се отказал, тръгнал си и оставил пострадалия. Цялата сцена била възприета лично от съпругата на тъжителя – св.Е. К., която му помогнала да се прибере в къщи.

Почти едновременно и подсъдимият, и тъжителят отишли до местния полицейски пункт и подали оплакване един срещу друг на полицейския служител А.К., разпитан като свидетел. Св. К. съставил и на двамата протоколи за полицейско предупреждение.

Същата вечер неустановено по делото лице минало с автомобила си през село Малко село и съобщило за инцидента на св.Ш. М.– внучка на пострадалия. Св. Ш. М. заедно с майка ù Ф. М. веднага отишли до село Ябланово, за да разберат какво се е случило. Видели синините и белезите от боя по тялото на пострадалия, затова на следващия ден св. Ш. М. откарала дядо си до Спешното отделение към МБАЛ „Д-р И. Селимински” в град Сливен, където му била оказана медицинска помощ и бил съставен фиш за извършения медицински преглед. На 24.06.2009 г. св. Ш. М. завела пострадалия при д-р С. С., който извършил преглед и издал съдебномедицинско удостоверение, в което отразил състоянието на пострадалия : констатирани бил охлузвания и кръвонасядания около слепоочието, на долния клепач на дясната очница, в лявата теменна област, на висулката на лявото ухо, под лявата гръдна жлеза, в мишничната ямка, в лявата предмишница, множество охлузвания по дясната ръка. По време на прегледа пострадалият е съобщил за болки при отваряне и затваряне на устата, по контузените места, болки при движение на гръдния кош при дишане, както и за главоболие.

На следващия ден бащата на св. К. М. – св. С.М. разбрал за случилото се и видял, че от ухото му изтичала лепкава течност. Св. К. М. заяви в показанията, че след удара няколко дена имал главоболие. Тъй като бил наясно с влошеното здравословно състояние на сина, св. С.М. завел момчето на медицински преглед в град Сливен, където не констатирали някакви сериозни травми.

За да установи характера на причинената телесна повреда и механизма на причиняването ù, съдът изслуша и прие в съдебно заседание на 30.03.2010 г. съдебно – медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р С. С.. Според вещото лице, касае се до лека телесна повреда, причинена по механизма на удари с твърди тъпи и тъпоръбести предмети, както и при удари и триене в неравни повърхности. Според вещото лице тези травми добре отговарят да са били получени по начин, за който съобщават тъжителят и св. Е. К.. Вещото лице заявява, че при такива повърхностни травми продължителността на болката от тях преминава за срок от около две седмици.

Съдът установи горните факти, след като обсъди обясненията на подсъдимия Р. в съвкупност с показанията на свидетелите К., К. М., Д., К.,***, Ф. М. и Ш. М., приетата съдебномедицинска експертиза и прочетения на основание чл.282 от НПК писмен доказателствен материал. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, както и показанията на свид. К. М. в частта им, в която те заявяват, че подсъдимият не бил удрял пострадалия, а само го блъснал. Логично е детето да е било повлияно от настроенията в дома им и с показанията си да изнася изгодни за чичо си данни. Тези техни показания се опровергават най – вече от приложената по делото медицинска документация, в която са отразени нанесените на пострадалия травми. Данните от медицинската документация потвърждават показанията на свидетелите Е. К., Ф. М. и Ш. М.. Към доказателствения материал съдът приобщава и заключението на вещото лице, след като прецени, че същото е обективно и компетентно изготвено. Съдът кредитира и прочетените на основание чл.282 от НПК писмени доказателства.

Посочените доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, установяват по един безспорен начин факти относно времето, начина на извършване на престъплението и мястото на неговото извършване – чл.102 от НПК.

При така установеното от фактическа страна съдът стигна до правния извод, че подс. А.Д.Р. е извършил престъпление по чл.132, ал.1, т.3 вр. чл.130, ал.1 от НК затова, че на 19.06.2009 г. в село Ябланово, Сливенска област в състояние на силно раздразнение причинил на тъжителя Б.Х.К. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, като състоянието на силно раздразнение е било предизвикано от тъжителя с насилие, от което са настъпили тежки последици за племенника на подсъдимия.

Налице са всички съставомерни признаци на престъплението, за което срещу подсъдимия е повдигнато обвинение. Безспорно е установено времеизвършването на престъплението – на свечеряване  на 19.06.2009 г., както и мястото на неговото извършване – в близост до дома на частния тъжител в село Ябланово.

            На тъжителя е причинена лека телесна повреда, извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Уврежданията непосредствено след инцидента са описани в представеното по делото удостоверение, анализирано в изготвената съдебномедицинска експертиза. Нанесените на тъжителя болезнени повърхностни разкъсноконтузни рани, охлузвания и натъртвания покриват признаците на леката телесна повреда, в какъвто смисъл са и дадените с ППл 3-79 указания. За да е налице лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК на пострадалия трябва да са нанесени “такива увреждания, които да са довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомичната цялост на организма или тъканите, както и по – леки изменения във физиологичните функции извън болката и страданието.”

Съдът оправда подсъдимия по първоначално повдигнатото му  обвинение за извършено по чл.130, ал.1 от НК престъпление и го осъди по привилегирования състав на чл.132, ал.1, т.3 вр. чл.130, ал.1 от НК, тъй като прие, че престъплението е било извършено в състояние на физиологичен афект, предизвикан от тъжителя с насилие спрямо племенника на подсъдимия, от което са произлезли тежки последици. Виждайки, че тъжителят удря К. по главата, е логична реакцията на подсъдимия, който, като близък, инстинктивно е пожелал да накаже извършителя. Силното раздразнение е такова психическо състояние, при което деецът извършва деянието, ръководен от своите емоции, без да може правилно да ръководи действията и постъпките си, съзнанието му до такава степен е овладяно от чувствата, поради което възможността му правилно да ръководи постъпките си до значителна степен е намалена, без, обаче, да е изпаднал в състояние до невъзможност да вземе правилното решение и да ръководи постъпките си. Института на физиологичния афект сам по себе си не изключва умисъла за извършване на престъплението, а води до облекчена отговорност.

Подсъдимият е извършил престъплението при условията на пряк умисъл, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и ги е желаел. Липсват каквито и да било обстоятелства, които да внесат съмнение в извода на съда, че престъплението не е извършено умишлено.

            С оглед на гореизложеното, съдът счете, че подс. А.Р. следва да носи наказателна отговорност по повдигнатото обвинение.

Налице са всички предвидени в разпоредбата на чл.78а от НК условия за освобождаване на  подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. Деянието е извършено умишлено, предвижданото наказание е лишаване от свобода три месеца или пробация до шест месеца, няма причинени от престъплението имуществени вреди, подсъдимият  не е осъждан. Не са налице изключващите прилагането на чл.78а от НК предпоставки, дадени в ал.6-та. При определяне размера на глобата съдът се съобрази с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, прецени обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието, както и смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства. Решаващият състав счита, че следва да определи минимален размер, тъй като дори и минималният размер от 500.00 лева е достатъчно сериозно наказание, което би постигнало целите на наказанието и би възпирало подсъдимия от извършване на противообществени прояви. Липсват отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, които да мотивират налагане на наказание над предвидения минимум. 

Приетият за съвместно разглеждане граждански иск е с правно основание чл.52 вр. чл.45 от ЗЗД, с който се претендира обезщетение на неимуществените вреди, причинени от непозволено увреждане – престъплението, е доказан по основание, но е предявен в завишен размер. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Ищецът в настоящото производство доказа елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, касаещи причинените му неимуществени вреди.

Първият елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, деянието, е налице – подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл.132, ал.1, т.3 вр. чл.130, ал.1 от НК, което от своя страна покрива признаците на деликта по смисъла на гражданското право. Противоправността и вината са също доказани, като се има предвид постановената присъда. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките, страданията, неудобствата и другите нематериални последици, възникнали от деликта. При причиняването на телесната повреда тъжителят несъмнено е претърпял болки, страдания, унижение и се е засегнало чувството му на лично достойнство. За да обезщети претърпените неимуществени вреди по справедливост, съдът следва да изходи от нормата на чл.51, ал.1, изр.1 от ЗЗД, според която се обезщетяват всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдът намира размера на исканото обезщетение за претърпените неимуществени вреди за твърде завишен, след като се съобрази със степента на болките и страдания, за да определи по справедливост тяхната продължителност – момента на причиняване на телесната повреда и като краен момент – около една две седмици след това. След като обсъди в съвкупност всички посочени по–горе аргументи, съдът прецени, че справедливото обезщетение, което следва да се присъди на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди е в размер на 600.00 лева и приема искът до пълния му предявен размер 8 000.00 лева като неоснователен и недоказан. Липсват по делото доказателства, че пострадалият е претърпял свръхголеми болки и страдания, липсват доказателства за някакво лечение в болнично заведение или да е приемал медикаменти. Съдът осъди подсъдимия да заплати на тъжителя и законната лихва, считано от датата на причиняване на телесната повреда до окончателното изпълнение на задължението. Тъй като задължението произтича от непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава и без да е необходима покана.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати на тъжителя сумата 512.00 лева, представляващи направени от него разноски за адвокатско възнаграждение, възнаграждение на вещото лице и държавна такса за образуване на делото. Съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на РС Котел сумата 50.00 лева, представляващи държавна такса върху размера на уважения граждански иск.

Ръководен от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                               П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :