Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 207
гр. Русе, 27.07.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, IX - ти състав, в открито
заседание на шести юли през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдията ДЯКОВА адм.
дело № 146 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 29 и чл. 44 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 220, ал.1 от ЗМ, вр. с чл. 19, ал. 7 от ЗМ.
Образувано е по жалба на В.В.С. *** против Решение № 32-38007 от 30.01.2023 г. към митническа декларация (МД) MRN
20BG002002027437R0 от 02.04.2020 г. на Директор на Териториална дирекция (ТД) Митница
Варна към Агенция „Митници“, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, във
връзка с чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.140 и чл. 144,
пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, пар. 1, вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101,
пар. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56
от ЗДДС, чл. 59 от АПК:
1.
е отказано да се приеме митническата стойност на
декларираната стока № 1 по митническа декларация с MRN 20BG002002027437R0 от 02.04.2020г.;
2.
е определена нова
митническа стойност на стока № 1 по
митническа декларация с MRN 20BG002002027437R0 от 02.04.2020 г. в размер на 53 662,80 лв.;
3.
се
коригират данните по митническа стойност на стока № 1 по
митническа декларация с MRN 20BG002002027437R0 от 02.04.2020 г., както следва:
Стока № 1
Е.Д. 8/6 „Статистическа стойност“ да се чете 53 662,80
Е.Д. „Митническа стойност“ да се чете 53 662,80
Е.Д. 4/14 „Цена на стоката“ да се чете 30 000,00
ЕД 4/16 „Метод за определяне на стойността“, вместо 1, да се чете: 6
(Стойност, основана на наличните данни (чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013))
Е.Д. „Задължения“ да се четат
като:
|
Основа за изчисляване на вземането |
Ставка |
Тип |
Изчислен размер |
Дължим размер |
|
53 662,80 |
0.100 |
А00 Мита |
5 366,28 |
5 366,28 |
|
59 185,55 |
0.200 |
В00 ДДС |
11 837,11 |
11 837,11 |
4.
да
се вземе под отчет начисленият
с решението размер на държавните вземания.
5.
начислени
и взети под отчет с № ВПО № 20BG002002581107-001/
02.04.2020 г. суми са: за МИТО (А00) – 1 967,64
лв. и за ДДС (В00) – 4 360,09
лв., които са заплатени.
6.
Определени
са дължими суми за досъбиране, както следва:
за МИТО (А00) –
3 398,64 лева и
за ДДС (В00) –
7 477,02 лева или
общо в размер на
10 875,66 лева,
ведно с лихва за забава
върху размера на държавните вземания на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) №
952/2013, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.
На основание чл. 77,
§ 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за дата на възникване на митническото
задължение е определена 02.04.2020 г.
В жалбата
се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради
постановяването му в противоречие с материалния закон и с процесуалните норми,
регламентиращи метода на определяне размера на митническата стойност на
внасяните в страната стоки. Претенцията е да се отмени обжалваното решение. Претендира и присъждане на направените в
производството разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 91 от
делото).
Ответникът –
Директорът на Териториална дирекция Митница Варна в Агенция „Митници“, чрез
процесуален представител в депозирано
по делото писмено становище вх. № 2876 от 04.07.2023 г. по описа на съда, оспорва основателността на жалбата,
като счита оспореното решение за правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. (л. л. 75 – 81 от делото).
Съобразявайки
посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и
фактите, изведени от събраните по делото доказателства, както и с оглед на
разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка,
административният съд, приема за установено следното:
По фактите
Предмет на обжалване в настоящото производство е Решение № 32-38007 от
30.01.2023 г. към митническа декларация (МД) MRN
20BG002002027437R0 от 02.04.2020 г. на
Директора на ТД Митница Варна, с което е определена на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2
от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 нова митническа
стойност на внесения по тази декларация лек автомобил употребяван с повреди Audi Q5, с шаси № WA1CNAFY6K2089186,
внос от САЩ в размер на 53 662,80 лв. (29 000,00
USD х 1,78876 лв. за 1 USD + 1 000,00 USD х 1,78876 лв. транспортни
разходи), във връзка с налични данни в Съюза, констатирани в предоставената
информация в рамките на административното сътрудничество - таблици с данни и износна декларация от американските митнически власти
и в резултат
на променената стойност е установена сума за доплащане на мито в
размер на 3 398,64 лв. и ДДС в размер на 7 477,02 лв., общо
10 875,66 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание
чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. с чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Решението е издадено в производство за
последващ контрол по чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, вр. чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. относно
достоверността на декларираната митническа стойност на моторни превозни
средства, които са декларирани като „употребявани”, „катастрофирали”, „с повреди” в ТД Митница Варна са възникнали съмнения
относно декларираната митническа стойност на тези автомобили, внесени от САЩ. С
оглед това са предприети действия за извършване на последваща проверка по линия
на международното сътрудничество.
На 02.04.2020 г. В.В.С. декларира на режим „допускане за свободно обращение” стока „употребяван лек автомобил част. ударен
марка: AUDI модел: Q5 тип: бензин първ. peг.: 01/01/2019 цвят: сив раб. обем: 1 984 куб. см.
мощност: 185 kW DIN бр. места: 5 Двиг. №: 1 Шаси № WA1CNAFY6K2089186“, код по ТАРИК **********,
държава на износ САЩ, 1 860 кг, деклариран произход EU, с обща фактурна стойност 11 000 USD, при курс за 1 щатски долар –
1,78876 лв., условие на доставка CFR Варна.
Декларираната митническа стойност е в размер на 19 676,36 лв., определена
съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.
Износител и продавач на стоката е американското
дружество CONTRACT AUTOMOTIVE. (л. л. 23 и 24 от делото).
Към митническата декларация за допускане за
свободно обращение са приложени: фактура № 9 от 25.01.2020 г., талон за
превозното средство, линеен коносамент № ZIMULAX0142216, спедиторски коносамент № ААЕ113390-В, снимков
материал, документи за платени държавни вземания (л. л. 25 и сл. от преписката).
В резултат на извършената от митническите органи
последваща проверка по линия на международното сътрудничество на декларираната
митническа стойност, започната с Писмо № 32-236499 от 22.07.2021 г. и Писмо от
ЦМУ № 32-273997 от 26.08.2021 г. до САЩ, е получен отговор от Американската служба
„Митници и гранична охрана“ (с вх. № 32-177817 от 01.06.2022 г. в ЦМУ), вх. № 32-201098
от 17.06.2022 г. (л. л. 14 – 22 от преписката).
Въз основа на отправеното искане за съдействие
до Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, чрез аташето по митническите
въпроси към Посолството на САЩ в София, за предоставяне на информация и
документи за автомобили, изнесени от САЩ и допуснати за свободно обращение в Р България,
за които има съмнения, че са декларирани на занижена митническа стойност, от
американските митнически органи са предоставени сканирани документи,
представляващи електронна информация за износ (Electronic Export Information) от системата на Американската Служба „Митници и
гранична охрана“ за превозни средства, декларирани за износ в САЩ.
Съгласно информацията в писмото, „Electronic export information“ (EEI) е американският еквивалент на европейска
митническа декларация за износ и съдържа данни както за декларираната стойност
на превозното средство при износа, така и за страната на местоназначение. ITN (Internal Transaction
Number), съдържащ се в „Electronic export information“, е номерът на подаване на информацията за износ в
системите на Американската служба „Митници и гранична охрана“, който е
основният идентификатор на записа. XTN (External Transactional Number) е генерираният от износителя номер на документа.
В Приложение 1, към Писмо от Американската служба
„Митници и гранична охрана“ с peг. № 32-177817 от 01.06.2022 г. е
посочен автомобил марка Ауди Q5, VIN WА1CNAFY6K2089186, тегло 1860 кг по МД MRN 20BG002002027437R0 от 02.04.2020 г. с посочена цена при износ в размер на 29 000 USD (51 874,04 лв.), износител на стоката е CONTRACT AUTOMOTIVE, LAS
VEGAS, NV.89101,USA, пристанище
на износ Los Angeles, страна на получаване България.
АО е приел, че за
внесения употребяван автомобил, по линия на международното сътрудничество са
предоставени относими документи от страна на митническата администрация на САЩ,
които са получени в ЦМУ София, съгласно установената форма и ред и
представляват годно доказателство за извършената проверка, които пораждат в
митническите служители съмнения дали декларираната митническа стойност е реално
платената за стоката цена.
Във връзка с горното, с Писмо peг. № 32-235729 от 14.07.2022 г. до В.С. са изискани
допълнителни документи, относими към външнотърговската сделка, в подкрепа на
декларираната митническа стойност на стоката, съгласно нормата на чл. 140 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Писмото е връчено на 27.07.2022 г. на
лицето, видно от известие за доставяне ИД PS 9028 004FYC Т. (л. л. 12 и 13 от делото).
В определения от митническите органи срок, с Писмо
№ 32-256157 от 02.08.2022 г., В.С. дава обяснения, че закупеният употребяван
автомобил, частично ударен, марка AUDI, модел Q5 е закупен от него за лично ползване и че с лицето Красимир Теофилов,
управител на дружеството Contract Automotive, от което е закупен автомобилът, се познават, но не са свързани лица по
смисъла на чл. 127 от Регламент (ЕС) 2015/2447. С горепосоченото писмо В.С.
представя копия на митническата декларация, талон и снимки на автомобила, които
документи са били представени още при декларирането на стоката. Лицето не
представя други документи в подкрепа на декларираната митническа стойност за
процесния автомобил. (л. л. 31 и сл. от преписката).
С оглед на горното и след разглеждане на приложените документи относно
стока № 1 от МД MRN 20BG002002027437R0 от 02.04.2020 г., АО приел за установено следното:
В приложената фактура № 9 от 25.01.2019 г. (л.
25 от преписката) за продажба на автомобила, стоката е описана като „2019 Audi Q5“ с посочен продавач на стоката CONTRACT AUTOMOTIVE, Las Vegas
и купувач В.В.С.. Общата
фактурна стойност на стоката по фактурата е в размер на 11 000 USD. На отделен ред във фактурата е посочена сума за
транспортните разходи в размер на 1 000 USD и цена на автомобила в размер на 10 000 USD.
Прието е, че снимковият материал, приложен към
митническата декларация при внос, показвал видими външни дефекти единствено в
задната част. Нямало приложена информация за други повреди, дефектирали части,
които да са описани в документа за покупко-продажба, в който не били посочени
съществени реквизити, задължителни за всяка външнотърговска сделка като начин и срок на разплащане между контрагентите, както и банката и банковата сметка на американския продавач. Нямало представен договор, нито проформа фактура или кореспонденция, от които да са
видни договорената цена на стоката и сроковете и начините на разплащане.
При проверката била анализирана наличната
информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) и на ел. страница на обявения аукцион с дата 18.11.2019 г. била
открита информация за продажна цена за автомобил със статус „продадена“ (SOLD) със същия VIN номер на шаси в страната на износа. Публикуваната продажна цена била в
размер на 30 750,00 USD, като превишавала почти три пъти
декларираната пред митническите органи цена в размер на 11 000,00 USD при допускане за свободно обращение.
Публикуваните снимки на сайта също потвърждавали лека видима щета в задната
част на автомобила. Прието е, че извлечената информация също потвърждавала
съмненията за декларираната цена на стоката.
Съгласно представената информация от
американските власти XTN *********-113390В и ITN Х20200203180956 било видно, че декларираната в
САЩ стойност за употребявания автомобил Ауди Q5, с шаси № WA1CNAFY6K2089186 е 29 000 USD, която е значително по-висока от декларираната при вноса в Р България.
По МД MRN 20BG002002027437R0 от 02.04.2020 г., с износител CONTRACT AUTOMOTIVE, US декларирана цена с представения пред
митническите органи документ за покупко-продажба е в размер на 11 000,00 USD (във фактурата за покупко-продажба е посочена
сума за транспортни разходи в размер на 1 000 USD и цена на автомобила в размер на 10 000 USD). В резултат на проверката по линия на международното сътрудничество била
установена декларираната стойност при експорт от САЩ в размер на 29 000,00 USD със същия износител, която е заявил пред
американските митнически власти.
Прието е, че от данните, получени от
американските власти, и видно от приложената износна декларация, стоката с
износител CONTRACT AUTOMOTIVE, US с местоназначение в
митническата територия на Съюза към българския купувач е идентифицирана по
марка, модел и номер на шаси WA1CNAFY6K2089186, който е
уникален за автомобила.
Според органа, резултатът от направената
проверка по линия на международното сътрудничество и представените констатации,
потвърждавали съмненията, че декларираната стойност на внесената стока не
представлява действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката
при продажбата и за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
поради което митническата стойност не
следвало да се определи въз основа на метода на договорната стойност.
АО е счел, че в изпълнение на нормата на чл. 74, пap. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническата
стойност на стоката следвало да бъде определена по един от методите,
регламентирани в чл. 74, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като се прилагат
последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от
тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.
С цел изследване на възможностите за прилагане
на методите за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74,
пар. 2, буква а) и буква б) от
Регламент (ЕС) № 952/2013 била направена справка
в МИСЗА, като били извлечени всички случаи на деклариране за допускане до
свободно обращение на стоки по зададени критерии, произход Канада, за периода
от 02.01.2020 г. - 02.04.2020 г., чиято митническа стойност е декларирана на
основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, и съответно приета от
митническите органи.
1.
При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, пар. 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013,
за наличие на „идентични стоки“ е
достигнал до извод, че не може да се определи митническа стойност, въз основа
на идентични стоки, тъй като било невъзможно да се съпоставят характеристиките
на автомобилите, състоянието при оформянето им, съответните щети, повреди,
изминати километри, и др. данни за съпоставяне. За да се приложи методът,
според АО, трябвало безспорно да бъде установено, че стоки с приети
договорни стойности са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение:
технически характеристики, произведени в същата държава, в която са произведени
и декларираните стоки, допуснати за свободно обращение в същия момент или по същото време като не била
открита достатъчно изчерпателна информация за тези показатели. В резултат на проверката не били установени
стойности на стоки със същите характеристики, поставени под режим „допускане за
свободно обращение“ в други митнически учреждения на територията на Република
България.
2.
Въз основа на разпоредбата на чл. 74, пap. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, следвало да се
определи може ли да бъде приложен следващият резервен метод, регламентиран в
чл. 74, пар. 2, буква б). След направената справка за
продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително по същото време, както
стоките, подлежащи на остойностяване и вече остойностени съгласно основния метод
(договорната стойност), не били установени декларирани и приети митнически
стойности за употребявани автомобили по марка и модел, с първоначална
регистрация, с описани повреди, с произход EU, внасяни в приблизително същия период от друг износител и от други
дружества-вносители. Предвид обстоятелството, че
нямало информация за техническото състояние на автомобила и вида на повредите,
практически било невъзможно да се установи сходна стока със сходни характеристики/повреди,
което правело невъзможно използването на този метод за определяне на
митническата стойност.
3.
В чл. 74, § 2, буква в) от Регламент
(ЕС) № 952/2013 бил регламентиран третият вторичен метод за определяне на
митническата стойност на стоките. Според органа, този метод също бил неприложим
в конкретния случай, тъй като липсвали
база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза
най-голямото сборно количество от внасяните стоки с повреди или дефекти,
включително за идентични и сходни стоки. Внесените употребявани превозни средства или
идентични или сходни внесени с повреди употребявани превозни средства се
продават на територията на Съюза или държавата на вноса, обичайно след тяхното
ремонтиране и тогава би следвало да бъдат приспаднати разходите за техния
ремонт, за което също нямало обективни данни. В същото време, за прилагането
на този метод било необходимо да се установи сходност или идентичност, каквито
не били установени.
4.
Така, въз основа на разпоредбата на чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) №
952/2013, органът приел, че следвало да се определи може ли да бъде приложен
следващият резервен метод. Разпоредбата на чл. 74, пар. 2, буква г) от Регламент (ЕС) № 952/2013 не
можело да бъде приложена, предвид на това, че нямало предоставена информация от вносителя за себестойността на
автомобили от производителя.
По отношение на субсидираност и само когато митническата
стойност не можело да се определи чрез прилагане на дадено правило, следвало да
се приложи следващото в установената поредност.
Разпоредбата на чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 уреждала последната предвидена възможност за определяне на
митническата стойност на стоките.
Съгласно тази разпоредба, когато митническата
стойност на стоките не може да се определи по горепосочените вторични методи,
тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на
Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите
разпоредби на всяко едно от следните: Споразумението за прилагане на член VII
от Общото споразумение за митата и търговията; член VII от Общото споразумение
за митата и търговията и глава трета „Стойност на стоките за митнически
цели" от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Във връзка с чл. 144, пар. 1 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 може да се използва разумна гъвкавост при прилагането
на предходните методи, като така определената митническа стойност следвало да
се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това
митнически стойности.
Прието е, че предвид липсата на данни за
определени преди това митнически стойности, които са съпоставими с
декларираната стока, прилагането на резервния метод следва се извърши в
съответствие с чл. 144, пар. 2 на същата разпоредба.
Органът е счел, че за целите на проверката на
декларираната митническа стойност на внасяната стока, аргументирано бил разгледан всеки един от методите по реда на чл. 74, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., като са били приложени последователно букви от а) до г) и след като е обоснован извод,
че същите са неприложими, митническата стойност следвало да се определи именно съгласно разпоредбата на чл. 74, пар. З от Регламент (ЕС) № 952/2013, във
връзка с чл. 144, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка
с наличните данни в Съюза, констатирани в предоставената информация от
американските митнически власти.
Въз основа на така изложените мотиви, органът е
счел, че декларираната митническа стойност за употребявания автомобил по
процесната митническа декларация не е платената действително или подлежаща на
плащане цена на стоката при нейната продажба за износ с местоназначение на
митническата територия на Съюза. В тази връзка е посочил, че полученият отговор
от американските власти представлява официален документ, изготвен от официални
лица в кръга на служебните им взаимоотношения по установена форма и ред. С оглед
на това обстоятелство, той представлява годно доказателство за извършените от
тях действия по проверка на автентичността на изпратените документи. Отбелязал
е, че според постоянната съдебна практика, правната уредба на Съюза относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности (решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09, EU:C:2010:439, т.27 и цитираната съдебна практика). В
получените в рамките на административното сътрудничество таблици с данни от американските
митнически власти били посочени номера на износни митнически декларации, -стоката
е индивидуализирана с шаси № WA1CNAFY6K2089186, по
оформената митническа декларация за допускане за свободно обращение, с описание
и тегло на стоката и обявената стойност при износ, с изпращач CONTRACT AUTOMOTIVE,US.
В заключение, митническата стойност за стоката
„лек автомобил употребяван с повреди Audi Q5, с шаси № WA1CNAFY6K2089186, внос от САЩ на стока № 1 от митническа
декларация MRN 20BG002002027437R0 от 02.04.2020 г., е определена на основание чл.
74, § 3 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013, във връзка с чл.
144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 в размер на 53 662,80 лв. ( 29 000,00
USD х 1,78876 лв. за 1 USD + 1 000.00 USD х 1,78876 лв. транспортни разходи), във връзка с
налични данни в Съюза, констатирани в предоставената информация в рамките на
административното сътрудничество - таблици с данни и износна декларация от
американските митнически власти.
Посочено е, че за декларираната стока по
митническа декларация с MRN 20BG002002027437R0 от 02.04.2020 г. възниква задължение за допълнително заплащане
на държавни вземания, в размер на 3 398,64 лв. мито и 7 477,02 лв. ДДС, общо 10 875,66 лв.
С Писмо № 32-316406 от 20.09.2022 г. В.С. е
уведомен по смисъла на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, че ще се
пристъпи към издаване на решение, като му е дадена възможност да изрази
становище. Задействана е процедура по връчване/поставяне на пощенската кутия на
съобщение по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК. Писмото е връчено на лицето на
18.11.2022 г. (л. л. 7 – 10 от преписката).
В определения от митническите органи срок
вносителят не е изразил становище.
От правна страна административният орган при
постановяване на оспореното в настоящото производство решение се е позовал на
разпоредбите на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ,
във връзка с чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 140 и чл.
144, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от
Регламент (ЕС) №952/2013, вр. чл. 77, пар. 1, вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101,
пар. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56
от ЗДДС, чл. 59 от АПК.
По делото, в изпълнение на дадени от съда
указания, ответната страна представя заверени лицензирани преводи-оригинал на
документите, приложени по административната преписка (л. л. 30 – 52 от делото).
Представя още за сведение на съда 1 бр. снимка - разпечатка от
интернет сайт от аукцион за автомобил Audi Q5 Prestige 2019 Gray
Unknown vin& WA1CNAFY6K2089186 (л. 71 от делото).
От страна на жалбоподателя, чрез неговия
процесуален представител, са представени в превод от
английски на български език: Фактура № 9 от 25.01.2020 г.; Сертификат за
собственост; Коносамент; Коносамент от пристанище до пристанище или комбиниран
транспорт (л. л. 55 – 65 от делото).
Представени са и заверени преписи от Писмо от 08.05.2023 г. в превод на български език и Писмо от 04.05.2023
г. в превод на български език - разменена
кореспонденция между продавача на процесния автомобил и жалбоподателя, в която
е пояснено на какво би могло да се дължи разминаването между реалната цена,
уговорена за процесния автомобил по процесната фактура и евентуални стойности,
които са посочени при износа в САЩ. Доставчикът обяснява, че застрахователната
стойност повлиява на данните, които се обявяват пред американските власти, тъй
като този вид търговия е свързана с риск. От аукционите се купуват автомобили,
които не могат да бъдат предварително огледани. Чак при закупуване на
автомобила се установяват щетите. Има случаи, в които купувачът в САЩ губи, или
печели. Рискът е разпределен. В този случай очевидно не се спори от ответника,
че е закупен автомобил с щета. Няма данни дали щетата е преди или след
аукциона. Но продавачът потвърждава, че автомобилът е бил закупен от
жалбоподателя като тотална щета, тъй като е имало повреди вътре и извън
превозното средство – всички въздушни възглавници са били отворени,
компютърната система в автомобила не е работела. Несъответствието идвало от
това именно, че автомобилът бил тотална щета, като в САЩ не се застраховали
автомобили тотална щета, като цената в документите не била продажната цена, а
декларираната стойност на автомобила за митница и за застраховка, за да могат
да се издадат застрахователни полици, които били необходими за пътуването до
България, по време на което превозното средство било все още притежание на
продавача. Жалбоподателят е закупил автомобила с щета. Доставчикът е
застраховал автомобила очевидно на по-висока стойност, като той защитава
собствения си интерес на територията на
САЩ, но потвърждава реалната цена, на която жалбоподателят е закупил по фактура
автомобила (л. л. 83 – 89 от делото).
По делото с цел изясняване на релевантни за
правилното решаване на правния спор факти и обстоятелства, а именно какво е било
състоянието на автомобила към момента на вноса, какви са били щетите по него,
по искане на жалбоподателя е допуснат до разпит св. О. М.Г.. От показанията на
свидетеля става ясно, че той е управител на дружество за автоуслуги. През 2020 г. свидетелят извършил
ремонт на автомобил, собственост на В.С.. Автомобилът бил внос от САЩ. След като съдът предяви на свидетеля,
по искане на процесуалния представител на жалбоподателя, снимков материал
приложен по приобщената към делото административна преписка (от л. 33 до л.
36), свидетелят потвърждава, че именно това е автомобилът, който му е бил
предоставен за ремонт от жалбоподателя през 2020 г. Свидетелят си спомня, че
автомобилът престоял в автосервиза много дълго време, тъй като много се забавила
доставката на частите, защото автомобилът е американско изпълнение. Свидетелства
за това, че автомобилът бил приет в сервиза с ударен заден капак, като посочва,
че в САЩ са били сложили нова задна броня, която да скрива повредата. Свидетелства
и за това, че жалбоподателят не е знаел, че по задната част на автомобила има
толкова големи щети. Посочва, че всичко в задната част на автомобила било
затворено и не се виждала щетата. Жалбоподателят бил много учуден, когато свидетелят
разглобил автомобила и му показал щетата. После поръчал части и чакали дълго
докато ги доставят. Доставката на частите била през февруари - март 2021 г. и
тогава започнал ремонтът. Автомобилът, след вноса през 2020 г., веднага бил
докаран и престоял в автосервиза на свидетеля. Щетите по автомобила били
предимно отзад – задна греда, задна престилка, заден ляв панел и сензорите за
отваряне били натрошени, както и вътре – пластмасите били също натрошени. Свидетелят
ремонтирал всички повреди. Според него, от снимките, които му били предявени от
съда, се виждало какви са били повредите. Свидетелства за това, че към
настоящия момент всички повреди били отстранени, като той също бил правил снимки
на ремонта. Свидетелят твърди, че задната броня била сложена на автомобила, за
да замаскира всички повреди под нея, като оригиналната задна броня била
смачкана, върху нея била сложена нова, без да бъдат отстранени повредите.
Посочва още и други щети по автомобила, като изброява части, които подменил при
извършения ремонт - сензорите и всички работещи механизми, допълнителните
спойлери и накрайниците на ауспуховата система, заден капак, електронно и
силовозадвижващите механизми, задно обзорно стъкло, уплътнения и тампони,
емблемите и фирмените надписи, части от вътрешното купе – предпазните колани,
седалките, електрическата система, задни греди, подкалници и багажно отделение.
Твърди, че при ремонта автомобилът бил пребоядисан изцяло отзад, като боята я
донесъл С. от САЩ. Направили и хардуерен ремонт – препрограмиране, за да може
новите части да работят правилно. Правили и ново окабеляване на електрическата
система само в задната част. Като цяло, според свидетеля, щетите по автомобила
били сериозни.
Правни изводи
Жалбата е
процесуално допустима като подадена
в срок, срещу годен за оспорване акт и като подадена от адресата на акта, имащ правен интерес от
оспорването, доколкото с акт се създават задължения.
Съобщението за постановяване на оспорения акт е получено от жалбоподателя на 01.03.2023 г., видно
от известието за доставяне (л. л. 1 и 2 от преписката), а жалбата е с входящ номер
при ответника от 14.03.2023 г., т.е. жалбата е подадена в 14-дневния срок, определен с нормата на чл.
149, ал. 1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата се явява основателна.
В съответствие с
изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл. 146 от АПК на обжалвания административен акт относно
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Обжалваният административен акт е издаден
от компетентен административен орган, по аргумент от чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците.
Съгласно тази норма, за целите на прилагане
на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без
предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са
възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение.
Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че освен
когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган,
разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23 параграф 3 и членове
26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без
съответното лице да е подало предварително заявление.
Следователно, оспореното решение на
Директор на ТД Митница Варна в Агенция „Митници“ е издадено от компетентен
административен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна
компетентност, съобразно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. /МКС/, във вр. с чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г., съобразно
предоставените му правомощия.
Съдът констатира, че са спазени правилата за
предварително уведомяване съгласно императивната разпоредба на чл. 22, § 6,
първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013 за мотивите, на които ще се основава
решението, и е предоставена възможност да се изрази становище в 30-дневен срок.
Оспореното решение е в изискуемата писмена форма и
в него са посочени правните основания за издаването му, както и се съдържа
изложение на фактически обстоятелства, които, според административния орган,
обосновават разпоредения краен резултат.
В чл. 70 от МКС е посочено, че базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост.
Когато определянето на митническата стойност на
стоките не е възможно по посочения ред се прилагат така наречените вторични
методи за определяне на митническата стойност, уредени в чл. 74 от МКС.
Съгласно чл. 74, § 1 от МКС, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно
член 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от
параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се
определи митническата стойност на стоките.
Редът на
прилагане на букви в) и г) от параграф 2 се обръща, ако деклараторът поиска
това.
От своя страна в чл. 74, § 2 от МКС са предвидени
следните четири вторични метода за определяне на митническата стойност на
стоките:
а)
договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или
приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване;
б)
договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в
същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване;
в)
стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава на
митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните
стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с
продавачите; или
г)
изчислената стойност, която се състои от сбора на: i)
разходите или стойността за материалите и за производствените или другите
операции, използвани при производството на внасяните стоки; ii) сума за печалба и за общи разходи, равна по размер на тази, която
обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия клас или вид като
стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в
страната на износа за износ в Съюза; iii) разходите или
стойността на елементите, посочени в член 71, параграф 1, буква д).
След изчерпване на изброените начини, ако все още
не е възможно да се определи митническата стойност, на основание чл. 74, § 3 от
МКС тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на
Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите
разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за
митата и търговията, член VII от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 „Стойност на стоките
за митнически цели“ от МКС.
Съвкупният анализ на цитираните правни норми,
касаещи начините за определяне на митническата стойност на стоките, сочи, че
след като установи невъзможността за прилагане на чл. 70 МКС, митническият
орган е длъжен последователно и то точно в определена от кодекса
последователност, да извърши проверка дали е възможно митническата стойност да
се определи по някой от методите, изчерпателно изброени в чл. 74, § 2 от МКС.
Едва след като докаже, че тези методи са неприложими за конкретния случай,
органът може да определи митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от МКС,
т.е. с използване на разумни способи въз основа на наличните данни на
митническата територия на ЕС.
В конкретния случай липсват както доказателства, така и аргументи в
оспореното решение, изложената последователност на действията да е спазена.
Административният орган е посочил, че хипотезата на чл. 74, § 3 от МКС е
последна възможност за определяне на митническата стойност на автомобила и я е
определил именно по този ред, без да посочи доводи за невъзможността за
определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2 б. „а“ и „б“ от МКС
или посочените доводи са толкова общи, че съдържат само констатации,
неподкрепени с доказателства.
При правилно разпределена доказателствена тежест - за администритивния
орган да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания
административен акт, в проведеното пред настоящия съд производство ответникът
не успява да докаже, че митническата стойност при вноса е проверена (сравнена),
отхвърлена и впоследствие е определена нова след справка в Система МИСЗА.
Без да са посочени доказателства, административният орган само на база
твърдения е приел, че не са констатирани съвпадения по зададените критерии за
търсене, тъй като според него не може да се установи друг автомобил с еднакви
или подобни технически характеристики, който да е бил изнесен в същия момент и
да е претърпял същите щети.
Всъщност административният орган е направил този извод без въобще да е
изяснил, какви са били щетите на автомобила. При вноса митническите органи са
счели, че декларираните данни съответстват на фактическото положение и са
разрешили вдигането на стоката.
Повече от три години по-късно, без въобще да са разполагали с опис и/или
протокол, даващ сведения за конкретното състояние на автомобила към момента на
вноса, митническите органи са пристъпили към неговото „преоценяване“, като са
се позовали на данни, съдържащи се в незаверени разпечатка и извлечение от
интернет - сайт (авто - аукцион).
Абсолютно без да се обоснове и да приведе конкретни доказателства в
подкрепа на това, административният орган само е заявил, че е била извършена
проверка в система МИСЗА и по зададени критерии не са били открити съвпадения.
По
отношение на другите две хипотези – по б. в) и б. г) от същия параграф липсват
данни да са извършвани някакви проверки или пък да са установени някакви
обстоятелства. Така административният орган е направил обобщение, че поради
липсата на документи и данни, както и поради изчерпване прилагането на другите
методи за определяне на митническата стойност ще приложи разпоредбата на чл.
74, § 3 от МКС.
Съдът
намира, че в случая напълно формално от страна на митническия орган е посочено,
че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по
чл. 74, § 2 от МКС, без каквито и да е аргументи, касаещи съответните хипотези,
единствено е посочено всъщност, че не са установени данни, информация за
съответните показатели.
Липсата
на обосновка за неприложимостта на всички (по ред) хипотези от чл. 74, § 2 от
МКС е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 3 от МКС, на която се
е позовал ответника в оспореното решение.
Действително
хипотезата на чл. 74, § 3 от МКС представлява последна възможност за определяне
на митническата стойност, но именно заради това основната и единствена
предпоставка за прилагането на тази хипотеза е да са изчерпани всички други
възможности. Тази предпоставка в настоящия случай не е налице, доколкото липсва
установяване на релевантните за нея факти.
В тежест на органа е, при условията на
относимото съюзно право, да докаже приложимостта на избрания метод по оспореното
решение.
Основателните съмнения по смисъла на решение на СЕС по дело С-291/15, следва да са
подкрепени с данни за разлика в цените на стоките, достатъчна, за да обоснове съмненията. От друга страна,
практиката на съда на ЕС по приложението на чл. 140, § 1 от Регламента за
изпълнение налага виждането, че процедурата следва да се прилага с уточнението,
че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко
свързана с тези съмнения, и да е съобразена с възможностите му (вж. Решение от 28.02.2008 г. на СЕС по дело С-263/06, т. 52).
В процесния случай от страна на митническите
органи не е извършено достатъчно ясно и недвусмислено мотивиране за неприлагане
на методите по чл. 74, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 (в решението
единствено е отразено, че е извършена проверка, без посочване на конкретните
данни, без да е посочена събрана и преценена информация и т.н.).
Всъщност, мотивирането на административния орган
относно неприложимостта на методите по чл. 74, параграф 2 от Регламент (ЕС) №
952/2013 като цяло се е ограничило до цитиране на съдържанието на посочената
правна норма, но за да е законосъобразна промяната на стойността на стоката по
вноса, административният орган е следвало първо да обоснове и докаже кое от
условията по тази разпоредба не е изпълнено. Само след доказване на последното
административният орган е имал право да отхвърли декларираната при вноса
стойност и да приложи метода по чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013
(вж. Решение № 868/26.01.2023 г., постановено по адм. дело № 4770/2022 г. на
ВАС; Решение № 774 от 24.01.2023 г., постановено по адм. дело № 5937/2022 г. на
ВАС).
При издаването на акта административният орган
не е съобразил всички факти от значение за случая, така както изисква чл. 35 от АПК.
Митническите органи са пристъпили към промяна на
митническата стойност и корекция на процесната декларация, като за обосноване
на това са ползвани данни, които не могат да се отнесат към лицето, осъществило
процесния внос. Как, от кого и на каква стойност е бил деклариран автомобилът
при износа от САЩ не са обстоятелства, които е имало как да станат известни на
жалбоподателя. При всички случаи
именно представената от него фактура № 9/25.01.2020 г. е тази, която е издадена
към жалбоподателя и която е приложена към митническата декларация. Обявеното в
митническата декларация съответства на стойността, посочена в тази фактура. Към
митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени и талон
за превозното средство, линеен коносамент № ZIMULAX0142216, спедиторски
коносамент № ААЕ113390-В, снимков материал, документи за платени държавни
вземания. Във фактурата за продажба на автомобила стоката е описана като „2019 Audi
Q5" с
посочен продавач на стоката CONTRACT AUTOMOTIVE, Las Vegas и купувач В.В.С..
Общата фактурна стойност на стоката по фактурата е в размер на 11 000 USD.
На
отделен ред във фактурата е посочена сума за транспортните разходи в размер на
1 000 USD
и
цена на автомобила в размер на 10 000 USD. Снимковият материал приложен към митническата
декларация при внос, показва видими външни дефекти, като от разпита на св. Олег
Георгиев се установява по категоричен начин, че щетите по автомобила при
неговия внос са били много сериозни, като са били не само отвън по автомобила,
но и по вътрешната му част. Освен това и свидетелят заявява, че от снимките, които са му показани от
съда, повредите по външната задна част на автомобила са видими, a това всъщност не се и оспорва от органа и е следвало да бъде съобразено от
него. Тъй като състоянието на автомобила по свидетелски показания и по снимков
материал, приложен към приобщената към делото административна преписка, въобще
не съответства на снимката, представена от ответника с твърдението, че е
извлечена от автоаукцион, съдържащ информация за автомобил със същите
характеристики и идентичен номер, със статус „продаден" (SOLD), както и поради това, че въобще липсват данни
жалбоподателят да е купувач от въпросния аукцион, следва да се приеме, че
административният орган без основание е кредитирал данни и то спорни за
състоянието на автомобила преди износа от чужда държава, вместо да съобрази
характеристиките на автомобила към момента на вноса в България. Не без значение
е и това, че не са налице доказателства данните от интернет-аукцион да са част
от официален публичен регистър, да подлежат на съответен режим на съхранение
или да имат характер на официален документ, тоест на такъв, издаден от орган на
власт или друг орган, оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези
данни. Освен това, по делото е представен и официално заверен отговор на
запитване от страна на жалбоподателя, от продавача по фактура № 9 от 25.01.2020
г. - CONTRACT AUTOMOTIVE, Las
Vegas, от който отговор е видно, че
обявената пред митницата в САЩ стойност не е продажна цена, а декларираната
стойност на автомобила за митница и застраховка, за да могат да се издадат
застрахователни полици, тъй като автомобили с тотална щета без стойност не се
застраховали.
При това положение изяснена по делото се явява
фактическата обстановка, свързана със състоянието на автомобила при вноса -
налице са: 1.) описание по митническа декларация „употребяван автомобил
частично ударен"; 2.) снимков материал, приложен към административната
преписка - свидетелстващ за автомобил със сериозни щети; 2.) свидетелски
показания, описващи множество и сериозни щети по автомобила, наложили
продължителен ремонт и 3.) фактура № 9/25.01.2020 г. - единственият документ,
издаден към жалбоподателя, съдържащ неговите данни и обвързващ го с конкретна
цена.
Абсолютно объркана и неясна се явява
фактическата обстановка, която административният орган е представил по
отношение на състоянието на автомобила и неговата цена преди вноса в България,
респ. износа от САЩ. От една страна не се спори фактът, че процесният автомобил
е бил с щета, а в същото време се представя извлечение от интернет - сайт
(аукцион) със снимка на същия автомобил, но без щета. Твърди се, че от САЩ са получени
официални данни, но в официалните писма, получени от департамента по вътрешна
сигурност на САЩ, включително и тези, представени в съдебни заседания не се
съобщават конкретни данни за процесната стока. Конкретни данни се съдържат само
в т.нар. от административния орган „таблица", но тази таблица, не е
заверена, не е подписана от лицето, което я е съставило или я е извлякло от
съответната система. Не е ясно, кога точно са настъпили щети върху автомобила в
САЩ - преди покупката му от аукциона, осъществена от трето лице, а не от вносителя
в България или след това, едно ПТП ли е претърпял автомобилът в САЩ или повече
и т.н.
Освен това, новата митническа стойност е
определена и във вр. с разпоредбата на чл. 144, параграф 2 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 2015/2447, но съгласно чл. 144, параграф 2, б. „д“ от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, митническата стойност не може да се определя въз основа на цените за
износ в трета държава, а в случая административният орган се е позовал именно
на износна декларация от американските митнически власти, което също
представлява нарушение на материалния закон.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
като не е приел декларираната договорна стойност на процесната стока и е
определил нова такава на посоченото основание чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. чл. 140 и чл. 144, пар. 2 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, директорът на ТД Митница Варна към
Агенция „Митници“ е постановил незаконосъобразен административен акт, който
следва да се отмени.
По разноските
При този изход на спора на основание чл. 143, ал.
1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите,
съгласно представен списък на разноските (л. 91 от делото), разноски в
производството, за които са налице доказателства за извършването им, в общ
размер на 510 лв., както следва: 10 лв. – държавна такса за образуване на
делото (л. 15 от делото) и 500 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение,
съгласно представения договор за правна защита и съдействие (л. 14 от делото).
Неоснователно е възражението за прекомерност на последното, предвид че същото е
под минималния размер, предвиден от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 32-38007 от 30.01.2023 г. към митническа декларация MRN
20BG002002027437R0 от 02.04.2020 г. на Директор на Териториална дирекция Митница Варна
към Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на В.В.С., с адрес: ***, сумата в размер на 510
лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: