№ 26
гр. София , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
Силвия Тачева
при участието на секретаря ЕЛЕНА Д. ЧАУШЕВА
в присъствието на прокурора Иван Лилов Илевски (СГП-София)
като разгледа докладваното от Силвия Тачева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100601885 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа на НПК.
С определение от 17.03.2020г., постановено по НОХД № 4273/2016г. по
описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 111 – ти състав, на
основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК, е отнет един брой лек автомобил марка
„Мазда“, модел „2“ с ДК № **** и № на рама JMZDEA4K210472719, вещ,
принадлежаща на виновния Н. Г. В., с установена по делото самоличност и
послужила за извършване на умишлено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
Срещу определението в законоустановения срок е постъпила жалба от
осъдения Н. Г. В., чрез адв. Т. С.. В същата бланкетно се твърди, че
определението на СРС е неправилно.
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание
въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага
събиране на доказателства.
В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция по
същество представителят на Софийска градска прокуратура счита, че жалбата
е неоснователна, а определението на СРС следва да се потвърди. Изложени са
съображения, че действително отнетият лек автомобил е средство, което е
послужило за извършване на престъплението, поради което правилно е отнет
1
в полза на държавата.
Адв. Т.С., редовно призована, не се явява. Явява се адв. Юлиан Николов,
упълномощен защитник на осъдения. Защитата намира, че процесната вещ не
се явява средство за извършване на престъплението, тъй като газовата уредба
не е в цялост монтирана, а са били подменени само елементи от същата. В
заключение посочва, че се касае за гражданскоправни отношения.
Не се явява и осъдения Н. Г. В., редовно призован.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XVII-ти
въззивен състав, като прецени изложените в жалбата твърдения, след като
обсъди доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал,
намира следното:
С присъда от 18.10.2017г., по НОХД № 4273/2016г. по описа на СРС
подсъдимият Н. Г. В. е признат за виновен в това, че на 23.12.2014 г., около
16:30 часа, в гр. София, ул. „**** противозаконно присвоил чужди -
собственост на „С.Г.К.“ ООД, представлявано от И.А.Х. движими вещи -1
бр. газова система „МЕГАДЖЕТ ОВD” за четири цилиндров лек автомобил
на стойност 1380 /хиляда триста и осемдесет/ лева, газ за настройка на
автомобила на стойност 20 /двадесет/ лева или всичко на обща стойност 1400
/хиляда и четиристотин/ лева, които владеел, поради което и на основание чл.
206, ал. 1 вр. чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от една година и шест месеца.
На основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е
определено едно общо най-тежко наказание измежду наказанието, наложено
му с настоящата присъда и наказанието, наложено му по НОХД №23280/2014
година на СРС, а именно лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца.
На основание чл. 57, ал. 1, б. „в“ от ЗИНЗС е определен първоначален
строг режим на изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание
лишаване от свобода.
На основание чл. 25, ал. 3 НК е приспаднато времето през което
подсъдимият е изтърпявал наказание пробация.
На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато времето, през което
подсъдимия е бил задържан по реда на НПК и ЗМВР по делата, включени в
съвкупността.
На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведно в изпълнение наказанието
лишаване от свобода за срок от една година, наложено на подсъдимия по
НОХД № 1916/2013 година на СРС.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е определен първоначален общ
режим на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание лишаване от
свобода.
2
На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато времето през което
подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК.
На основание чл. 45 ЗЗД подсъдимия е осъден да заплати на „С.Г.К.“
ООД сумата от 1400 /хиляда и четиристотин/ лева, съставляваща
обезщетение за имуществени вреди от престъплението по чл. 206, ал. 1 НК,
ведно със законна лихва от датата на деликта 23.12.2014 година до
окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 189, ал.3 НПК подсъдимият е осъден да заплати в
полза на СДВР сумата от 92,44 лева /деветдесет и два лева и четиридесет и
четири стотинки/, съставляваща сторени в ДП разноски и сумата от 291 лв. в
полза на бюджета на съдебната власт, съставляващи сторени разноски в
съдебното производство и държавна такса върху уважения граждански иск.
С решение № 751/28.09.2019г. по ВНОХД № 1737/2018г. по описа на
СГС, първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.
След влизане в сила на присъдата, по молба на защитата, в
производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК е постановено атакуваното
понастоящем определение.
В правната доктрина се приема, че „средствата, с които е извършено
престъплението“ са оръдията, използвани от подсъдимия за улесняване или
извършване на престъплението, като тяхното естество е в зависимост от
годността им да послужат при конкретното престъпление. В
наказателноправната наука няма спор, че „средство“ за извършване на
престъплението е само онази вещ, която пряко е свързана с извършване на
изпълнителното деяние, а не с други характеристики на престъплението. В
този смисъл процесният автомобил би бил средство, с което е било
извършено престъплението само ако същият е послужил за прякото
осъществяване на престъплението, т.е. самото изпълнително деяние да се
осъществява чрез използване на превозно средство.
В конкретния случай, Н. Г. В. е признат за виновен в това, че на
инкриминираната дата и място противозаконно присвоил чужди -
собственост на „С.Г.К.“ ООД, представлявано от И.А.Х., движими вещи -1
бр. газова система „МЕГАДЖЕТ ОВD” за четири цилиндров лек автомобил
на стойност 1380 /хиляда триста и осемдесет/ лева и газ за настройка на
автомобила на стойност 20 /двадесет/ лева. При тези обстоятелства
възражението, че лекият автомобил на осъдения не се явява средство за
извършване на престъплението е лишено от фактическо основание. Щом като
чрез употреба на автомобила осъденият е присвоил предмета на
престъплението, автомобилът се явява средство за извършването му. На
следващо място вещта е собственост на осъдения, поради което правилно
съставът на СРС е отнел в полза на държавата лекия автомобил.
Възражението на защитата, че не се касае за присвояване на цяла газова
уредба, а само до подменени елементи от същата и че се касае за
3
гражданскоправни отношения не е въпрос, който се разглежда в настоящето
производство. В случая, претенцията му касае материалната
законосъобразност на влязлата в сила присъда и би могла да е предмет на
разглеждане единствено в извънредното производство по глава тридесет и
трета от НПК.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.03.2020г., постановено по НОХД
№ 4273/2016г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение,
111 – ти състав, с което, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК, е отнет един
брой лек автомобил марка „Мазда“, модел „2“ с ДК № **** и № на рама
JMZDEA4K210472719, вещ, принадлежаща на виновния Н.Г. В., с установена
по делото самоличност и послужила за извършване на умишлено
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4