РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Силистра, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20213400500198 по описа за 2021 година
Настоящото дело е образувано по на въззивна жалба, предявена от адв. Й.Ц. Ц.
от ВАК, процесуален представител на ищците в първоинстанционното производство Д. ИВ.
Г. с ЕГН ********** и В. Г. В. с ЕГН ********** , двамата от гр. И, обл. Р, чрез
процесуален представител, против решение № 167/21. 04.2021 г., постановено по гр. дело №
1432/2020 г.,на Силистренския районен съд, в частите, с които са отхвърлени частично /
над размера от 60 000 лв. за първата и над размера от 50 000 лв. за втория/ предявените от
тях искови претенции против Център за спешна медицинска помощ - гр. Силистра с
БУЛСТАТ ********* и адрес: гр. Силистра, ул. „Петър Мутафчиев” № 80, представлявано
от Енчо Маринов В., за присъждане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди в резултат на смъртта на съпруга на първата и баща на втория Г В. Г, починал при
трудова злополука от г., както и законна лихва върху тези суми от 04.12.2018 г. до
окончателното и плащане. Адвокатът на въззивниците счита, че решението на районния съд
в обжалваните части е неправилно и необосновано, изложени са съображения за това, моли
въззивната инстанция да го отмени в отхвърлителните части и да постанови друго, с което
да се уважат изцяло претенциите за претърпени неимуществени вреди от жалбоподателите
до пълния размер от 160 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху
претендиралите главници, считано от датата на настъпване на увреждането - 04.12.2018г. до
окончателното им изплащане.
По тази жалба е постъпил отговор по реда на чл. 263 ГПК от страна на Агенция
„Пътна инфраструктура“, ” гр.София. бул. „Македония” № 3.представлявана от
Председателя на УС на АПИ - Георги Терзийски, чрез пълномощник П.К., съгласно
пълномощно № П- 32/31.01.2019 г., с който оспорва жалбата, счита, че е неоснователна,
изложени са съображения в тази насока, моли да бъде потвърдено решението на РС в
1
обжалваната от ищците в първоинстанционното производство част.
Въззивна жалба срещу същото решение е предявена и от ответника по исковете
пред районния съд - Център за спешна медицинска помощ - гр. Силистра с БУЛСТАТ
*********, чрез адв. С.Н. от АК, гр. Силистра, в частта , с която съдът е ОСЪДИЛ
въззивника да заплати на Д. ИВ. Г. с ЕГН ********** сумата от 60000 лв. (шестдесет хиляди
лв.), представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат
на смъртта на съпруга и Г В. Г, починал при трудова злополука , както и законна лихва
върху тази сума от 04.12.2018 г. до окончателното и плащане,както и в частта, с която е
ОСЪДЕН да заплати на В. Г. В. с ЕГН **********, представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в резултат на смъртта на баща му Г В. Г,
починал при трудова злополука ., както и законна лихва върху тази сума от 04.12.2018 г. до
окончателното и плащане, а също и в частите, с които са присъдени съответни на уважената
част от исковете такси и разноски в тежест на ответника от районния съд. Считат, че
решението е недопустимо, тъй като е нарушена родовата подсъдност за разглеждане на
искове в такъв размер, тъй като, въпреки, че правното основание на исковете е чл. 200 КТ,
не се касае за трудов спор по смисъла на чл. 357 КТ . На следващо място, счита, че
решението в обжалваните части е неправилно, като са изложени съображения в тази насока,
касаещи съществото на спора. Моли съда да отмени решението в обжалваните части, като
отхвърли изцяло исковите претенции, алтернативно същите да бъдат драстично намалени
като размер, съобразно чл. 201. ал. 2 от КТ. както и да им бъдат присъдени разноските по
делото, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в законна сила на съдебния
акт до окончателното им изплащане.
В срока по чл. 263 ГПК писмен отговор е постъпил от адв. Й.Ц. Ц. от ВАК,
процесуален представител на ищците в районния съд Д. ИВ. Г., ЕГН ********** и В. Г. В.,
ЕГН **********, като счита, че жалбата на ответника в първоинстанционното производство
ЦСМП, гр. Силистра, е неоснователна, а решението на районния съд в обжалваните от него
части, правилно, поради което моли да бъде оставена без уважение, като са изложени
подробни съображения. Претендира и разноски пред тази инстанция.
Писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК по въззивната жалба, предявена от
Център за спешна медицинска помощ - гр. Силистра с БУЛСТАТ *********, е постъпил и
от третото лице помагач на ответника АПИ, чрез пълномощника К., като счита, че същата е
изцяло неоснователна в частта в която са наведени твърдения относно вината на Агенция
„Пътни инфраструктура” за настъпилото ПТП, като са изложени доводи в тази насока.
Досежно останалите изложени във въззивната жалба твърдения, касаещи нарушаването на
правилата за движение по пътищата, допуснатата груба небрежност от страна на Георги
Георгиев, както и наличието на основания за намаляване на присъдените обезщетения
процесуалният представител на АПИ счита за основателни. Претендира разноски по делото.
Против решение № 167/21. 04.2021 г., постановено по гр. дело № 1432/2020 г.,на
Силистренския районен съд, в частите , в които се обжалва от Център за спешна
медицинска помощ - гр. Силистра с БУЛСТАТ *********, въззивна жалба е постъпила и от
третото лице помагач на ответника Агенция „Пътна инфрасруктура“, ” гр.София. бул.
„Македония” № 3.представлявана от Председателя на УС на АПИ - Георги Терзийски, чрез
пълномощник П.К., съгласно пълномощно № П- 32/31.01.2019г. Жалбоподателят счита, че
решението в обжалваните части е неправилно и незаконосъобразно поради допуснати от
първоинстанциония съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и
по отношение преценката на доказателствата и формирането на доказателствените изводи и
фактическите констатации, довело и до формирането на погрешни правни изводи и
незаконосъобразно постановено в противоречие с материалния закон, като е изложил
изчерпателно съображенията си в тази насока.
2
В срока по чл. 263 ГПК отговор на тази въззивна жалба е постъпил от адв. Й.Ц.
Ц. от ВАК, процесуален представител на ищците в районния съд Д. ИВ. Г., ЕГН
********** и В. Г. В., ЕГН **********, която счита, че същата е неоснователна. Счита, че
доказателственото искане е недопустимо, тъй като по делото не е релевиран различен от
установения в ДП и твърдян в исковата молба механизъм на ПТП, а първоинстанционният
съд по повод на същото искане, направено пред него е посочил, че на поставените от АПИ
въпроси (1,2,5 и 6) експертът по допуснатата експертиза е дал отговор, въпроси 4 и 7 не
отговарят на условията на относимост към предмета на делото, а въпрос 3 не е от
компетентността на вещото лице. Моли да бъде оставена жалбата без уважение.
В с.з. пред тази инстанция се явяват процесуалните представители на страните,
които поддържат предявените въззивни жалби и съответните писмени отговори.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното: Жалбите са допустими, защото са предявени от надлежни страни срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени срокове и изисквания на чл. 259 и сл.
ГПК.
Пред първоинстанционния съд е предявена искова молба от Д. ИВ. Г. с ЕГН
********** и В. Г. В. с ЕГН ********** , двамата от гр. И, обл. Р, чрез процесуален
представител против Център за спешна медицинска помощ - гр. Силистра с БУЛСТАТ
*********, като е молят съда да осъди ответника да заплати на всеки от тях обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща, настъпила в
резултат на трудовата злополука от 04.12.2018 г., в размер на 160000 лв. заедно със
законната лихва върху тази сума от датата на увреждането - 04.12.2018 г., до
окончателното й плащане. Претендират и направените по делото разноски.
Исковата претенция е с цена на иска над определящата районен съд като родово
подсъден – 25 000 лв., но правното основание е чл.200 КТ, тъй като ответникът е
работодател на починалия наследодател на ищците. В тази връзка на първо място трябва да
се разгледа възражението за недопустимост на решението, направено от ответника пред
тази инстанция, който счита, че въпреки, че правното основание на исковете е чл. 200 КТ,
не се касае за трудов спор по смисъла на чл. 357 КТ . Съдът счита, че това становище е
неправилно. Текстовете на КТ и ГПК са безспорни, а и съдебната практика е обилна, че
въпреки високата цена на иска, трудовите спорове са подово подсъдни на РС като първа
инстанция. Няма спор, че в случая се касае за трудов спор след като правното основание на
иска- чл. 200 КТ произтича от трудово правоотношение. В този см. Вж. Определение № 82
от 21.02.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4549/2019 г., IV г. о., ГК, както и много други.
Съгласно изложените от ищците пред първоинстанционния съд основания,
приживе, непосредствено преди смъртта си техният наследодател Г В. Г е бил в трудово
правоотношение с ответника на длъжност „Фелдшер” на половин щатна бройка. Според
работния график за м. декември 2018 г. служителят следвало да затъпи на нощна смяна на
04.12.2018 г. в часовия диапазон от 19,30 ч. до 7,30 ч. на следващия ден. На 04.12.2018 г. Г
Г напуснал дома си около 18,20 ч., с цел да поеме нощната смяна на работното си място,
която започвала от 19,30 часа, движейки се с личния си автомобил по мокър и заснежен
участък по път II-23 в близост до с. Окорш. В резултат на това, той претърпял ПТП, при
което получил травми, предизвикали по – късно неговата смърт. С влязло в сила
разпореждане № 5104-18-7 от 13.05.2019 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ - Силистра
инцидентът бил признат за трудова злополука. Ищците твърдят, че смъртта на съпруга на
първата ищца и бащата на втория ищец, довела до тежки неимуществени вреди за двамата,
изразяващи се в претърпените от тях болки и страдания, чийто интензитет се определял от
съществуваща силна емоционална връзка между тях, изградена на основата на взаимно
3
уважение и разбирателство. След смъртта му те изгубили сигурността, която им осигурявала
подкрепата на покойния, което довело до това, че ищцата, която изпитвала дълбока мъка, се
самоизолирала, изгубила интерес към заобикалящия я свят, а ищецът, под влияние на
силния стес, ограничил социалните си контакти, изпитал чувство на безпомощност, проявил
склонност към агресия по отношшение на близките си, изградил у себе си чувство на вина,
че злополуката настъпила поради прекомерното натоварване на баща му в работата с цел да
подсигури материално семейството си, и най вече обучението на ищеца във ВУЗ. Негативно
влияние върху емоционалната сфера на ищците оказал и факта, че семейството изгубило
своята материална обезпеченост, която осигурявал наследодателя им, като наред с това по
стечение на обстоятелствата първата ищца била освободена от работа, вторият ищец
прекъснал следването си, поради липсата на средства, а за да осигури своята и на близките
си издръжка.
И пред двете инстанции ответникът Център за спешна медицинска помощ - гр.
Силистра и конституираната като подпомагаща страна Агенция „Пътна инфраструктура“,
считат, че пострадалият ГГ с действията си, довели до трудовата злополука, е проявил
груба небрежност, тъй като е шофирал с превишена скорост не само при зимни условия, но
и над максимално разрешената за съответния участък, при това по заснежено и заледено
пътно платно. Пред тази инстанция изтъкват още едно обстоятелство, свързано с проява на
груба небрежност – липсата на предпазен колан у водача. Отделно от това, ответникът
ЦСМП, гр. Силистра, обосновава искането си за конституиране на АПИ като трето лице
помагач с факта, че не е изпълнила задължението си по чл. 21, ал. 3, т. 2 ЗП във вр. чл. 19,
ал. 2, т. 1 ЗП да поддържа републиканските пътища, като осигури необходимите условия за
безопасно движение по тях. И ответникът, и третото лице помагач намират исковите
претенции за неоснователни, като и пред двете инстанции са пледирали за тяхното
отхвърляне или за драстичното им намаление, предвид разпоредбата на чл. 201, ал.2 КТ.
От представеното пред първата инстанция удостоверение за наследници е видно,
че ищците са наследници / съпруга и син/ на Г В. Г. Безспороно е от доказателствата по
делото, че към деня на смъртта си е бил в трудови правоотношения с ответника, като е
заемал длъжността „Фелдшер“ на половин щатна бройка с място на работа - гр. Дулово.
Тъй като живеел заедно със семейството си в гр. Исперих, в изпълнение на служебните си
задължения по утвърдения график на дежурствата, покойният наследодател на ищците
пътувал за работното си място с личен автомобил. По същата причина, на 04.12.2018 г. в
18,20 часа потеглил за гр. Дулово, за да затъпи нощна смяна в часовия диапазон от 19,30 ч.
до 7,30 ч. на следващия ден. В близост до с. Окорш, движейки се по път II-23, той
претърпял ПТП. Получил сериозни наранявания, които впоследствие причини неговата
смърт, която била призната за трудова злополука с влязло в сила разпореждане № 5104-18-7
от 13.05.2019 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ - Силистра.
По т. нар безвиновна отговорност по чл. 200, ал. 1 КТ работодателят дължи
обезщетение за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя. Предвид факта, че е безспорно признато с
горепосоченото разпореждане на ТП на НОИ, гр. Силистра, че ПТП, в което е загинал е
трудова злополука, то безспорно ЦСМП, гр. Силистра, като работодател е пасивно
легитимиран по настоящия иск. И в жалбата на ответника и в тази на третото лице помагач,
не се подлагат на съмнение и коментар причинените на ищците болки и страдания от
настъпилата смърт на техния наследодател. В районния съд е доказано със свидетели и СПЕ,
че и двамата ищци са преживели драматично смъртта на техния баща и съпруг, изпитали са
силна болка и непреодолима празнота от неговата загуба, лишили са се от неговата близост
и подкрепа и са загубили своята житейска и финансова сигурност, без да съумеят до
4
настоящия момент да намерят стабилна опора в живота си и да възвърнат душевното си
равновесие. Въззивната инстанция счита, че правилно е преценено, че негативното
отражение на загубата е с по – голям интензитет при съпругата, отколкото при сина, като е
обвързал това с житейските перспективи пред всеки един от тях. Затова правилно е
диференцирано размера на обезщетението за всеки един от тях.
Във въззивното производство, както и пред районния съд ответникът и третото
лице помагач акцентират на предпоставките за приложение на чл.201 КТ, като поставят
ударение на силната степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, който е карал със скорост над 90 км. в част в зимни условия, по настилка ,
обработена срещу заледяване и заснежаване. Пред тази инстанция се установи, че не е
ползвал и предпазен колан, въпреки, че не стана ясно до каква степен това обстоятелство е
завишило сериозността на пораженията от ПТП – то. При възприетия от районния съд
механизъм на ПТП въз основа на приетата САТЕ, който беше препотвърден от вещото лице
и пред тази инстанция, съдът не споделя доводите на първата инстанция, че пострадалият
не е нарушил правилата за движение по пътищата чрез неспазване ограниченията на
скоростта извън населено място, а единствено изискването на чл. 20, ал. 2 ЗДП да съобрази
скоростта си на движение с атмосферните, както и всякакви други условия, които имат
отношение върху пътната обстановка, включително и със състоянието на пътната настилка.
Стана ясно от поясненията на вещото лице пред тази инстанция, че при зимни условия ,
въпреки ясното време и липсата на снеговалеж, оптималната скорост за движение е 75 км.ч.,
независимо, че автомобилът на пострадалия е бил технически изправен и с висок клас.
Нещо повече, имало е нарушение и на максималното ограничение на скоростта за участъка
от 90 км.ч. , което , заедно с непоставянето на предпазния колан неминуемо са способствали
за естеството и размера на вредоносния резултат. Съдебната практика, анализирайки
понятието груба небрежност , въвежда и термина „обикновена небрежност“ . За съжаление,
всички познати на въззивния съд решения по този въпрос касаят казуси на трудова
злополука по време на работния процес. Така например, в решение № 41 от 5.03.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 2679/2019 г., IV г. о, което, позовавайки се на решение № 977/14.01.2010 г.
по гр. д. № 298/2009 г. на ВКС, IV г. о. се коментира и т. нар. „обикновена небрежност“.
Посочва се, че когато се касае за предприети действия в интерес на работата от страна на
пострадалия работник, не става въпрос за груба небрежност, а за т. нар „обикновена
небрежност“, тъй като не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда мотивира
приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, а само подчертано субективното отношение на
пострадалия, довели до осъществяване на грубата небрежност от негова страна, като
елемент от неговото виновно действие. Само такова нарушение, което е в пряка причинна
връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижата, каквато и най-
небрежният би положил в подобна обстановка е груба небрежност, а настоящият случай
очевидно н е такъв. Ако се съотнесе това определение към обстоятелствата по настоящия
случай, следва че е налице по – скоро тъй нар. „обикновена небрежност“, тъй като, макар и
завишена, скоростта е била съобразена с фактите, че времето е било ясно, нямало е
снеговалеж, нито пък интензивно движение по пътя, колата е била в изправност и с
множество екстри за предотвратяване на ПТП, които районният съд е квалифицирал
правилно като външни фактори, внушили на водача измамливо чувство на сигурност, което
изключва самонадеяността му като форма на вина при избиране на несъответната на
състоянието на пътната настилка скорост на движение. Няма данни, че са налице
характеристиките на грубата небрежност при шофиране - че водачът е предвиждал
настъпването на неблагоприятния резултат, изразяващ се в ПТП, но неоснователно се е
надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати.Няма данни, че
наследодателят на ищците е шофирал съзнателно безотговорно, със значително превишена
скорост, рискови маневри, след употреба на алкохол или упойващи вещества и др. под.,
поради което се солидаризира със заключението на районния съд, че той не е предвиждал
5
рисковете от управлението на автомобила си с установената по делото скорост, въпреки че
с оглед на зимните условия и състоянието на пътното платно превантивно е следвало да я
ограничи. В тази връзка съдът счита, че проявената обикновена небрежност е
санкционирана с частичното уважаване на иска до около една трета от предявения размер.
По тази и причина съдът счита за неоснователна и жалбата на ищците, които считат, че
размерът на присъденото им обезщетение е драстично занижен и несъобразен с преживените
от тях болки и страдания.
Предвид гореизложеното, ОС счита, че жалбите са неоснователни, а
постановеното решение правилно изцяло, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед
резултата от въззивното обжалване разноски не се дължат за тази инстанция.
Водим от горното ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 167/21. 04.2021 г., постановено по гр. дело №
1432/2020 г.,на Силистренския районен съд.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на РБългарлия в
едномесечен срок от получаването му от страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6