Присъда по дело №3993/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260048
Дата: 23 ноември 2020 г. (в сила от 26 юли 2021 г.)
Съдия: Тони Петков Гетов
Дело: 20201100603993
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА

гр. София, 23.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, V въззивен състав, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРАЧОЧКОВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ

                                                                                             АДРИАНА АТАНАСОВА

 

при участието на секретаря Цветанка Делова и прокурор Димитър Хаджийски като разгледа докладваното от съдия Гетов ВНОХ дело № 3993 по описа за 2020 год., въз основа на закона и доказателствата по делото

 

ПРИСЪДИ:

 

ОТМЕНЯ на основание чл. 336, ал.2, вр. ал.1, т.2 НПК присъда от 17.12.2019 г. по НОХД № 21156/2017 г. по описа на СРС, НО, 105 с-в, в частта й, в която П.Д.П. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.144 ал.3 от НК, като вместо нея постановява:

ПРИЗНАВА подсъдимия П.Д.П., роден на ***г***, с настоящ адрес:***, неосъждан, с висше образование, разведен, управител на частна фирма, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН, че при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, като с две деяния – на 07.06.1012г. около 11.00 часа и на 10.06.2012г. около 21.46 ч. се заканил с убийство на съпругата си П.Й.Х. и тези закани са възбудили основателен страх за осъществяването им, както следва:

На 07.06.1012г. около 11.00 часа в заведение „Къщата на Д.“, находящо се на кръстовището на ул. „Гео Милев“ и ул. „Николай Коперник“ се заканил с убийство на съпругата си П.Й.Х. като я заплашил с думите „ще те убия и след това ще убия себе си, ако не промениш решението си и не се върнеш при мен“ и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му у П.Й.Х.;

На 10.06.2012г. около 21.46 ч. в жилище, находящо се в гр. София, ул. „******, се заканил с убийство на съпругата си П.Й.Х., като я заплашил с думите „ Ще те изхвърля през терасата, ще те унищожа, няма да има живот за теб“ и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му у П.Й.Х., , поради което и на основание чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ вр. чл.42а ал.2 т.1-2 от НК го ОСЪЖДА на наказаниеПРОБАЦИЯ“, включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от 1 / една / година; задължителни срещи с пробационен служител за срок от 1 / една / година.

           ОСЪЖДА П.Д.П., ЕГН ********** да заплати по сметка Републикански бюджет направените разноски на ДП в размер на 122,90 / сто двадесет и два лева и 90ст. /, както и 590лв. / петстотин и деветдесет лева / по сметка на СГС за направените деловодни разноски в съдебното производство на основание чл. 189 ал.3 от НПК, като и на основание чл.190 ал.2 от НПК на по 5 лв. за служебно издаване на всеки изпълнителен лист.

          ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Върховен касационен съд.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:1/

 

                                                                                       2/   


 


 

 

Съдържание на мотивите

 

 

МОТИВИ към присъда по в.н.о.х.д. № 3993/20 г. по описа на СГС, НО, V-ти въззивен състав

 

С присъда от 17.12.2019 г. по НОХД №  21156/17 г. Софийският районен съд, Наказателно отделение, 105 състав, е признал подсъдимия В.Д.П. за невиновен в това, че на 18.01.2013 г. около 12.30 часа в град София, на ул. „Хемус“, в близост до ул. „Николай Коперник“ се заканил с убийство на П.Й.Х., като й показал жест с ръка, че ще й пререже гърлото, вървял след нея до ъгъла на ул. „Коперник“ и ул. „Шипченски проход“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му , поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по внесеното обвинение за осъществено престъпление с правна квалификация чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

Със същата присъда е признал подсъдимия П.Д.П. за невиновен в това, че в периода около 11.00 часа на 07.06.2012г. до около 21.46 часа на 10.06.2012 г. в град София, в заведение „Къщата на Д.“, находящо се на на кръстовището на ул. „Гео Милев“ и ул. „Николай Коперник“ и в жилище, намиращо се в гр. София, ул. „******, при условията на продължавано престъпление се заканил с убийство на съпругата си – П.Й.Х. и тези закани са възбудили основателен страх за осъществяването им, а именно на 07.06.2012 г., около 11.00 часа  в заведение „Къщата на Д.“, находящо се на на кръстовището на ул. „Гео Милев“ и ул. „Николай Коперник“ се заканил с убийство на съпругата си П.Й.Х. като я заплашил с думите „ще те убия и след това ще убия себе си, ако не промениш решението си и не се върнеш при мен“ и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му. На 10.06.2012 г. около 21.46 часа в жилище, намиращо се в гр. София, ул. „******, се заканил с убийство на съпругата си П.Й.Х. като я заплашил с думите „ще те изхвърля през терасата, ще те унищожа, няма да има живот за теб“ и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по внесеното обвинение за осъществено престъпление с правна квалификация чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26 от НК.

Предвид изложеното на основание чл. 190, ал. 1 от НПК е оставил разноските за сметка на държавата.

Срещу така постановената присъда е подаден протест от представител на Софийска районна прокуратура. С доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на посочената постановената присъда. Намира че неоснователно са били неглижирани показанията на свидетелката П.Х., както и че учудващо предходната инстанция е дала вяра на показанията на свидетеля Д.П., депозирани пред съда. Счита че предходната инстанция е проявила снизходителност, противоречаща на доказателствената съвкупност. Като моли съда да отмени съдебния акт на предходната инстанция и да постанови нов, с който да признае подсъдимите П.П. и В.П. за виновни по повдигнатото им обвинение.

В допълнителното изложение към подадения протест представителя на прокуратурата прави подробен анализ на приобщените по делото доказателства, в това число и на показанията на свидетелката П.Х., като счита че изложената аргументация в мотивите към присъдата на съда е погрешна и необоснована, което е довело до неправилно установена фактическа обстановка и неправилност на самия краен акт. Като намира, че предходната инстанция не е извършила пълно и всестранно изясняване на всички обстоятелства по делото и е формирала погрешни изводи досежно доказателствената съвкупност. Представя обосновка свързана с доказателствената маса, намираща се в съответствие с показанията на Х.. Като в заключение намира, че обвинителната теза е доказана по безспорен начин и моли съда да отмени присъдата и да постанови нов съдебен акт, с който да признае подсъдимите П. и В. Петкови за виновни по повдигнатите им обвинения.

Депозирана е и въззивна жалба от страна на повереника на частния обвинител П.Х., с която моли съда да отмени присъдата и да постанови нова.

В представеното допълнително изложение на въззивната жалба повереникът на П.Х. изтъква, че първоинстанционният съд е тълкувал превратно доказателствата по делото, като представя аргументация в тази насока. Изразява своето несъгласие с предходната инстанция досежно изводът на съда за отрицателните характеристични данни на П.Х.. Като обръща внимание на показанията на свидетеля Д.П. депозирани пред съда и тези направени в хода на досъдебното производство и представя собствен анализ относно противоречието на същите. В заключение моли още веднъж съда да отмени първоинстанционния съдебен акт и постанови нов.

С депозираните протест и въззивна жалба не е отправено искане за събиране на нови доказателства.

В проведеното разпоредително заседание на 04.11.2020 г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите, свидетелите и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.

В публично съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа направения протест и прави искане за постановяване на нова присъда, която да отмени първоинстанционния съдебен акт и да признае подсъдимите за виновни.

Повереникът на П.Х. се присъединява към становището на прокурора, както и с изложените аргументи в приобщеното допълнение на въззивнната жалба, а по същество релевира доводи във връзка с неоснователност на некредитируемостта на извършената съдебно психолого-психиатрична експертиза от страна на съда, като намира че липсват основания за това.

Защитникът на подсъдимия П.П. моли настоящата инстанция за потвърждение на присъдата. Като излага аргументи, че поведението на пострадалата от инкриминираното деяние е мотивирало предходната инстанция да достигне до извод, че подзащитният му не е осъществил инкриминираното деяние от субективна страна.

Защитникът на подсъдимия В.П. изтъква, че подзащитният му не е осъществил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, от обективна страна. Моли съда да потвърди присъдата като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият П.П. в последната си дума моли за потвърждение на присъдата.

Подсъдимият В.П. заяви, че не е виновен.

Въззивният съд, като съобрази събраните пред двете съдебни инстанции доказателства и доказателствени средства, данните от способите за доказване, както и становищата на страните, намери за установено следното:

Постановената от СРС присъда е  неправилна в частта, в която е оправдан подсъдимият П.П. за осъществяване на инкриминираното деяние. Въззивният съд намира, че  П.П. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, за което е предаден на съд, а подадените протест и въззивна жалба срещу постановения съдебен акт следва да бъдат уважени в тази  им част.

При самостоятелната преценка на установената  доказателствена съвкупност настоящият въззивен състав, в рамките на правомощията му да прави нови фактически установявания, прие фактическа обстановка, изразяваща се в следния смисъл:

Подсъдимият П.Д.П., роден на *** ***, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, висше образование, трудово ангажиран, ЕГН: **********, с настоящ адрес ***.

Подсъдимият В.Д.П., роден на *** г., в гр. Ботевград, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, трудово ангажиран, ЕГН **********, с настоящ адрес ***.

Подсъдимият П.П. и свидетелката П.Х. сключили граждански брак на 08.05.1994 г. На 15.03.1995 г. се родил синът им Д.П.П., а дъщеря им – Т.П.Д.се родила на ******г.

По време на съвместното си съжителство отношенията между двамата съпрузи не били хармонични, като между двамата често имало скандали, а срещу П.Х. било упражнявано психическо и физическо насилие, както и финансова манипулация.

На 07.06.2012 г. свидетелката П.Х. подала молба за развод с подсъдимия, като го уведомила на същия ден сутринта. Подсъдимият незабавно се свързал с П.Х., като между тях бил проведен дълъг разговор, в заключение на който се разбрали да се видят, като свидетелката определила това да стане на публично място и се разбрали да се видят пред входа на МОЛ-а на булевард „Цариградско шосе“ в град София. Свидетелката се отправила към уговореното място, а през това време подсъдимият решил, че ще отиде в семейното жилище, находящо се в град София, ул. „*****. Т.Д., дъщерята на двамата съпрузи, се обадила на майка си – П.Х. и я уведомила, че баща й е пред апартамента. Като свидетелката Х. отново се свързала с подсъдимия и заедно се уговорили да се видят в заведението „Къщата на Д.“, намиращо се на кръстовището на ул. „Гео Милев“ и ул. „Николай Коперник“.  Двамата пристигнали към 11.00 часа на посоченото място. По време на осъществилия се разговор между тях подсъдимият П.П. заплашил тогавашната си съпруга с думите „Ще те убия и след това ще убия себе си, ако не си промениш решението си и не се върнеш при мен “, като двамата продължили да говорят, но П.Х. се изплашила от неговите думи и не успяла да възприеме продължението на разговора.

Няколко дни по-късно на 10.06.2012 година подсъдимият П.П. се обадил на свидетелката П.Х. и поискал да  я посети в семейното жилище  и да се видят отново, за да разговарят, като я уверил, че няма да упражнява насилие спрямо нея. Същата се съгласила и към обяд подсъдимия пристигнал в дома. П.Х. била със сина си Д.П., а дъщеря й била на гости при родителите й, тъй като била ваканция. Разговорът бил продължителен и в началото му присъствал Д.П., но по-късно в етап, по време на който бившите съпрузи комуникирали спокойно по между си, синът им ги уведомил, че иска да излезе да спортува и ги оставил сами. Като останали сами между тях отново възникнал спор и същите започнали да си общуват на висок тон, като около 21.46 часа подсъдимият П. отново отправил заплашителни думи към бившата си жена, изразяващи се в „ ще те изхвърля през терасата, ще те унищожа,няма да има живот за теб“. Възприела отправените думи свидетелката Х. се изплашила от казаното, разплакала се и се свързала с родителите си – М.Й. и Й.Й., които се опитали да я успокоят и я посъветвали да подаде сигнал към 112. След като приключили разговора Й.Й. се обадил на Д.П. и му обяснил какво се случва между родителите му. Същевременно П.Х. решила да се обади на 112 и да подаде сигнал, като съобщила за отправената по неин адрес заплаха на свидетелката С.Б..  Междувременно Д.П. се прибрал в дома си и заварил майка си силно разстроена, след което уведомил дядо си – Й.Й., че си е вкъщи. Малко по-късно в жилището пристигнали полицейските служители – С.В., Р.А.и Р.С., които предупредили двамата съпрузи да не се саморазправят.

На 08.08.2012 г. с Решение от същата дата на СРС, III ГО, 84 състав бил прекратен гражнадския брак между П.П. и П.Х..

Впоследствие с Решение от 07.11.2012 г. на Софийски районен съд, ГО, 91 състав била издадена заповед на основание чл. 18, ал. от ЗЗДН за защита в полза на свидетелката П.Х. срещу подсъдимия П.П., която му забранила да се доближава до жилището в град София, ул. „*****, ет. 2, ап. 1 и до П.Х. на разстояние по-малко от 50 метра.

На 18.01.2013 г. около 12.30 часа в град София, свидетелката П.Х. излязла заедно със сина си Д.П.,*** в близост до улица „Николай Коперник“ същите срещнали подсъдимия В.П., който е брат на подсъдимия П.П.. Свидетелката се почувствала застрашена от неочакваната среща и решила да  подаде сигнал към 112. Подсъдимият В.П. първоначално се движил в посоката на П.Х. и Д.П., но по-късно завил в друга посока и продължил по пътя си.

За да достигне до крайния си извод, относно инкриминираните деяния, контролиращата съдебна инстанция се  позова на показанията на свидетелите П.Й.Х., С.С.В., Р.Н.С./показанията на свидетелите В.и С., дадени пред орган в досъдебното производство, са прочетени на основание чл.281, ал. 5 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК/, М.П.Й., Й.Х.Й., С.В.Б./показанията на свидетелката, дадени пред орган в досъдебното производство, са прочетени на основание чл.281, ал. 5 вр. ал.1 т.2 от НПК/, Р.М.А./показанията на свидетеля, дадени пред орган в досъдебното производство, са прочетени на основание чл.281, ал. 5 вр. ал.1 т.2 от НПК/, И.Г.Х. /показанията на свидетелката, дадени пред орган в досъдебното производство, са прочетени на основание чл.281, ал. 5 вр. ал.1 т.3 от НПК/, Д.П.Д. /показанията на свидетеля, дадени пред орган в досъдебното производство, са прочетени на основание чл.281, ал. 5 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК/, Д.Н.П., обяснения на П.П., както на приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – жалба от П.Й.Х. до СРП /л. 16-18 от ДП/, копие от медицинско удостоверение за проведени специализирани психиатрични и психологични изследвания /л. 19 – 37 от ДП/, копие от съдебномедицинско удостоверение № I- 205/2007г. /л. 38 от ДП/, копие от съдебномедицинско  удостоверение № 762/2008г.  /л. 39 от ДП/, копие от заповед за незабавна защита от 05.07.2012 г. на СРС, III-то ГО, 91 –ви състав /л. 40-41 от ДП/, справка АИС „Български документи за самоличност“ /л. 96 от ДП/, справка съдимост /л. 97 от ДП, л. 188 и л.190 от съдебно производство пред първа инстанция/, справка МВР, Дирекция „Национална система 112“ /л. 102 – 103 от ДП/, копие от Решение от 08.08.2012 г. на СРС, III-то ГО, 84 състав /л.104 -106 от ДП/, копие от Решение от 07.11.2012г. на СРС, III-то ГО, 91-ви състав /л. 107 – 110 от ДП/, Заповед за незабавна защита /л. 111- 112 от ДП/, копие от Договор за прехвърляне на дружествени дялове /л. 145- 147 от ДП/, Решение от 30.10.2013 г. на СОС, НО, II въззивен състав /л. 148 – 151 от ДП/,  копие от Удостоверение с изх. № 20130116091222/16.01.2013 г. /л. 152 - 153от ДП/, копие от разпореждане по НОХД  № 4382/2014 г. СРС, НО, 103 състав /л. 154/, копие от писмо до СРП /л. 156 то ДП/, писмо от Нотариална камара на РБ, ведно с жалба /л. 157 - 158 от ДП/,копие от  договор за покупко-продажба на моторно превозно средство /л. 159 от ДП/, копие от договор за встъпване в дълг /л. 160 – 161 от ДП/, копие от искова молба /л. 162 – 166 от ДП/, договор за паричен заем /л. 169- 171 от ДП/, Решение № 4762 от 11.07.2013 г. на АС – София град /л. 174 – 178 от ДП/, нотариална покана, ведно с протокол /л. 179 – 182 от ДП/, дружествен договор на „Г.“ ООД /л.87- 92 от съдебно производство пред СГС/, Дружествен договор на „А.“ ООД /л.93 – 98 от съдебно производство пред СГС/, Дружествен договор на „А.П.“ ООД /л.99104 от съдебно производство пред СГС/, способи за доказване – комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л. 114 -123 от ДП/, Протокол № 0010/2013 за извършена техническа експертиза /л. 127 – 130 от ДП/.

Ключов свидетел за наказателното производство се явява П.Х., пред предходната инстанция разказва подробно за семейните си живот заедно с подсъдимия П.П., за упражнявано физическо и психическо насилие върху нея през годините съвместен живот. Излага информация за случай на побой през 2009 година, след който се е осмелила да извади медицинско удостоверение за получените наранявания, като след един от побоите се решила да посети неин познат адвокат и да се консултира за процедурата по развод, но след проведени разговори с родителите на подсъдимия решила да не предприема последаващи действия за прекратяване на брачните отношения. Като след това скандалите, заплахите и насилието продължили и през 2012 година се решила да придвижи процедурата по развод. Излага своите възприятия подробно за двете инкриминирани дати, на които подсъдимия е отправил заплашителните изрази по неин адрес, като предоставя информация за мястото, времето, начинът по който се е почувствала след като я е заплашил в заведението. Излага доводи, че на втората инкриминирана дата в семейното жилище е разчитала, че синът им е с тях и няма да се стигне до конфликтни ситуации и до форма на някакво насилие, като впоследствие разказва че са останали сами и отново е била заплашена от бившия си съпруг. Като излага сведения, че се е свързала с родителите си, след което е подала сигнал на 112 за случилото се, а синът и Д.се прибрал в семейното жилище. За случката с другия подсъдим В.П. излага доводи, че е била заедно със сина си и че е възприела отправения заплашителен жест, след което го е изкоментирала със сина си и е подала сигнал на 112. Излага и информация относно служебните ангажименти, свързани с общия бизнес и фирмата за дограма.

Съдът, отчитайки процесуалното качество на свидетелката като частен обвинител, както и специфичната и роля на пострадал от престъпните посегателства, прецени че не може да съгласи с изводите на първостепенния съд относно некредитируемостта на показанията на същата в частта, отнасяща се до отправените към нея заплахи от страна на подсъдимия П.П.. Вярно е че при анализа на същите съдът следва да извърши задълбочена преценка, съобразно евентуална заинтересованост предвид процесуалното й качество в настоящото производство, но от това не следва че същите следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност като ненамиращи опора в нея. Извършвайки свой собствен анализ на същите, въззивният съд намира показанията на свидетелката за логични, последователни, достоверни и обосновани. Същите биват подкрепени от приобщените писмени доказателства , съставляващи - копия от съдебномедицински удостоверения № I- 205/2007г. и № 762/2008г., копие от заповед за незабавна защита от 05.07.2012 г. на СРС, III-то ГО, 91 –ви състав, относно наличието на обтегнати отношения между бившите съпрузи, както и данни относно упражнено физическо насилие. В тази насока са и депозираните в хода на досъдебното производство и приобщени по съответния ред в съдебното производство показания на свидетелката И.Х., която излага твърдения за скандали между съпрузите, за демонстрирано агресивно поведение спрямо семейството му от страна на подсъдимия П.П., изразяващо се в хвърляне на ключове по П.Х., които ударили сина им – Д.П., както и в системно вербално агресивно поведение отправено към  Х., изразяващо се в кръщене, отправяне на обиди към нея, както и на заплашителни жестове. В показания си посочва и конкретната дата – 27.06.2012 година, на която е станала свидетел на проявеното агресивно поведение от страна на подсъдимия.

За конкретните обстоятелства около инкриминираните дати -06.10.2012 г. 10.06.2012 г , на които подсъдимият П.П. е отправял заплахи по адрес на свидетелката се черпи информация и от останалите гласни доказателствени средства в това число показанията на полицейските служители – Р.Н.С., С.В. и Р.А.. Същите излагат информация, че по повод получен сигнал за семеен скандал на 10.06.2012 г. са се отзовали на посочения адрес, като твърдят че П.Х. им е казала, че е била заплашвана от страна на подсъдимия, но предвид обстоятелство че не е имало физическо насилие са отправили предупреждение да не се саморазправят към съпрузите. За подадения сигнал от страна на П.Х. се черпи информация и от разпита на свидетелката С.Б., чиято работа  е свързана с приемането на сигнали, постъпващи по телефон 112, като съвсем житейски оправдано излага информация,че не може да възпроизведете подробности относно този сигнал. Подробна информация относно съдържанието на получения сигнал се съдържа в текстовото отражение на приобщените аудио файлове, един от които съдържа подадения сигнал от П.Х. на телефон 112 с дата 10.06.2012 г. към назначената и изготвена техническа експертиза. От обективирането на провелия разговор на хартиен носител се установява, че свидетелката Х. подава сигнал за отправени заплашителни думи по неин адрес, изразяващи се в следното „мъжът ми ме заплашва, че ще ме изхвърли през терасата“. Гласните доказателствени средства на М.Й. и Й.Й., родители на свидетелката Х., също се намират в съответствие с представената фактическа обстановка около инкриминираните деяния от 07.06.2010г. 10.06.2012 г. Й.Й. излага доводи, че на 07.06.2012 г. дъщеря му – П.Х. се свързала с него и му споделила за отправените заплахи от страна на подсъдимия П.П., като му разказала че била заедно с него в заведение, за да говорят във връзка с подадената от нея молба за развод. В показанията си Й. и Й. свидетелстват за това, че на 10.06.2012 г. са получили обаждане от страна на дъщеря си, която е звучала разстроена и им е разказала, че подсъдимият я заплашвал с думите, че ще изхвърли през терасата. Като именно свидетелят Й. е звъннал след това на Д.П. да се прибере при родителите си.

Настоящата инстанция не може да се съгласи с преценката на предходната инстанция при анализа на свидетелските показания на Д.П., син на подсъдимия П.П. и П.Х., че следва да бъдат предпочетени депозираните от него показания пред съда пред тези, дадени в хода на досъдебното производство, като достоверни. До този извод съдът стигна след като отчете специфичната родствена връзка на свидетеля с подсъдимия П. и частния обвинител Х., които са негови родители, както и  свързаните с това емоционална и финансова зависимост от същите. В хода на досъдебното производство свидетелят излага информация, свързана с обтегнати отношения между родителите му за ежедневни скандали, за агресивно поведение от страна на баща му към майка му, както и за случаи на нанесен побой от П.П. към П.Х.. За събитията от 07.06.2012 г. в хода на досъдебното производство разказва, че първоначално баща му е идвал в жилището на ул. „*****, като не са му отворили заедно със сестра си,  тъй като са се страхували от него, като е разбрал от майка си че имат уговорка да се видят навън относно подадената молба за развод от страна на майка му. За процесния случай от 10.06.2012г. свидетелят излага информация за състоялата се среща между родителите му и за прерасналия разговор в скандал между тях и за това че същият се е страхувал да остави майка си сама, но тъй като в даден момент нещата между двамата му родители изглеждали спокойни се решил да ги остави сами, но по-късно получил обаждане от родителите на майка си да се прибере. Като след като се прибрал заварил майка си силно разстроена, за което му обяснила че била заплашена от баща му. В хода на съдебното следствие Д.П. в противоречие с казаното от него по време на досъдебната фаза излага твърдение, че майка му е била видимо спокойна след като се е върнал в семейното жилище по молба на баба му и дядо му.  От направената съпоставка на депозираните показания на свидетеля в двете фази от наказателното производство настоящата инстанция отчита видимото им изменение в посока на омаловажаване на поведението на баща му през периода на съвместно съжителство, като в първоначално депозираните показания свидетелят разказва за системни караници, физическо насилие от страна на баща му спрямо майка му, впоследствие същият отрича майка му да е била разстроена на 10.06.2012 г. след като се е прибрал, както да е имало сериозни заплахи, че конфликтите били в рамките на нормалното предвид задействаната процедура по развод, че не се е страхувал от баща си, че за повечето конфликтни ситуации между родителите му е чувал от оплаквания на майка му. Като пред съда излага информация, че към момента на съдебното следствие живее и работи при баща си. При преценка относно на кои от депозираните от свидетеля показания да се довери съдът реши да даде вяра на казаното от свидетеля по време на досъдебната фаза от наказателното производство. Доводите за това са свързани на първо място с времевата близост на депозираните показания с инкриминираните събития, порода което житейски логично е същите да бъдат по-достоверни и изчерпателни източници за изграждане на фактическата обстановка. Друго което съдът отчете  и промяната на обстоятелствата, свързани с това прикого живее свидетеля, като следва да се отбележи, че първоначално е живял с майка си, а към момента на разпита му в съдебна инстанция е бил с баща си, при когото и работи. Съдът се присъединява към изложените разсъждения във връзка с показанията на свидетеля в депозираната въззивна жалба в посока на предпоставки и условия за манипулация от страна на двама родители предвид зависимостта на същия от тях, но след извършена съпоставка между показанията на свидетеля и  съществена част от приобщената по делото доказателствена съвкупност съдът стигна до краен извод за кредитирането на показанията от хода на досъдебното производство, пред тези изложени в хода на съдебното производство пред предходната инстанция.

В съдебно заседание е разпитан и свидетеля Д.П., който е работил във фирмата на подсъдимия през периода, когато последният е бил семеен с частната обвинителка. Свидетелят твърди, че не знае да са имали проблеми и смята, че са били добро семейство, като същият твърди, че не поддържа връзка с нито един от тях.

Пред предходната инстанция е депозирал своите обяснения и подсъдимия П.П.. В тях същия излага подробно информация относно отношенията с бившата си съпруга, засягащи търговски дружества и водените във връзка с тях дела. В заключение твърди, че никога не е отправял заплахи към бившата си съпруга. Съдът отчитайки специфичната роля на обясненията на подсъдимия в наказателното производство като средство за защита и като доказателствено средство намира, че обясненията му влизат в колизия с останалия доказателствен материал по делото, който съдът е приел като достоверен и обективен. Ето защо настоящият състав също намира, че в случая обясненията на подсъдимия по-скоро имат защитна  функция и целят изграждането на защитна версия на последния и като такива не следва да бъдат кредитирани.

Съдът кредитира и приобщените писмени доказателства към настоящето производство, като достоверни и относими към изграждане на фактическата обстановка и достигане до крайния извод относно изхода на делото пред настоящия състав. Като особено значими за достигане до крайния си извод съдът цени – копията на приобщените медицински удостоверения, копие от заповед за незабавна защита от 05.07.2012 г. на СРС, III-то ГО, 91 –ви състав, справка МВР, Дирекция „Национална система 112“, копие от Решение от 07.11.2012г. на СРС, III-то ГО, 91-ви състав, Заповед за незабавна защита, от които се установяват крайно обтегнатите отношения между подсъдимия П.П. и П.Х., както и твърдяните от последната обстоятелства, свързани със системно упражнявана вербална и физическа агресия срещу пострадалата.

            По отношение на съдебното минало на подсъдимия П.П., съдът даде вяра на приложената по делото справка за съдимост, от която изведе данни за липса на предходни осъждания.

            По време на досъдебното производство е изготвена Комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, от която е видно че П.Х. притежава психична годност за даване на свидетелски показания относно важните и относими обстоятелства по делото. Като съгласно експертното заключение на вещите лица възприетите закани от 07.06.2012г. и 10.06.2012 г. са способни да възбудят основателен страх у пострадалата. Настоящата инстанция не се съгласява с приетото заключение от предходната съдебна инстанция да не се кредитира изготвената експертиза. Съображенията на настоящия състав се изразяват в следното:  на първо място през посочения период, през който са се осъществили инкриминираните деяния подсъдимия П.П. и частния обвинител П.Х. са били в процес на развод. Житейски оправдано и логично е  двамата да се виждат няколкократно предвид необходимостта от уреждане на отношенията им във връзка с развода. Относно обстоятелството, че П.Х. се е срещнала три дни след отправената й заплаха отново с подсъдимия П.П. следва да се отбележи, че в своите показания свидетелката пояснява, че не се е страхувала, тъй като не е била сама с подсъдимия, а при тях е бил техният син Д.П.. Относно разсъжденията на преходната инстанция във връзка с липсата на логика едно заплашвано лице да прояви желание да има работни отношения с лицето, отправило заплахи, следва да бъдат отчетени индивидуалните специфики, а именно че става въпрос за съпрузи, както и обстоятелството че това е семейният бизнес, в който пострадалата от престъпното деяние е помагала и участвала активно. Предвид изложеното съдът прецени, че следва да се довери на експертното заключение на  изготвената комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза.

            Въззивният съд се присъединява към преценката на предходната инстанция относно кредитирането на техническата експертиза, изготвена в хода на досъдебната фаза, която установява съдържанието на проведените разговори пострадалата П.Х. и оператор на телефон 112, състояли се на 10.06.2012 г. Счита същата за достоверна, компетентно изготвена и относима към важните за делото обстоятелства.

            Относно повдигнатото обвинение за отправен заплашителен жест, представляващ жест с ръка, че ще й пререже гърлото,  от страна на другия подсъдим В.П. относимата доказателствената съвкупност, която следва да бъде обсъдена във връзка с  обвинението се състои от показанията на П.Х., Д.П. и Й.Й.. Съгласно показанията на П.Х. на 18.01.2013 г. докато била навън заедно със сина си Д.П. *** в близост до улица „Н. Коперник“ се видяли с подсъдимия В.П., с чиито поглед се засекли и свидетелката Х. възприела жест, направен от подсъдимия, представляващ че ще й пререже гърлото. Заедно с Д.П. продължили да се движат в посока ул. „Шипченски проход“, а подсъдимият В.П. ги последвал до определено време, след което сменил посоката си на движение. През това време П.Х. се свързала с оператор на 112 и съобщила за случая. Съдът при преценка на коментираното гласно доказателствено средство и при съпоставката му с оскъдната доказателствена съвкупност по повдигнатото обвинение срещу В.П., прецени че не може да установи с необходимата за тази цел сигурност дали изложените обстоятелства от страна на П.Х. отговарят на истината. Съображенията в тази посока са свързани с това, че другият свидетел на инкриминираната случка е свидетелят Д.П., който е бил разпитан в хода на досъдебното производство и пред предходната инстанция. В хода на досъдебното производство свидетелят заявява, че е видял чичо си В.П. да отправя заплашителния жест с ехидна усмивка. Пред първостепенния съд същият свидетел излага твърдения, че не е възприел лично жеста, отправен от чичо му, а е разбрал за него от майка си, като казва, че е по време на разпита му в досъдебната фаза е казал че го е видял, за да съдейства на майка си. За инкриминирания случай между В.П. и П.Х. се споменава и в показанията на Й.Й., който косвено е разбрал за случката от дъщеря си. Като той излага твърдения, че подсъдимият В.П. е настигнал П.Х. и Д.П. започнал да ги обижда и показал заплашителния жест с ръка. Съдът установи, противоречия във връзка с твърдяното обстоятелство от свидетеля Й. за отправени обиди към П.Х. и Д.П. от страна на подсъдимия В.П., тъй като за словесен контакт на инкриминираната дата между подсъдимия, Х. и Д.П. не се споменава в приобщените и относими към повдигнатото обвинение гласни доказателствени средства на свидетелите очевидци. С оглед на което предвид косвената информация, дадена относно повдигнатото обвинение срещу В.П., от страна на свидетеля Й., както и предвид  противоречивите показания на Д.П. съдът реши да не се доверява на изложените твърдения от страна на П.Х., свързани с отправен заплашителен жест с ръка от страна на В.П., тъй като същите остават изолирани и неподкрепени от доказателствената съвкупност. Съдът не установи данни за наличие на предшестващи събитията от 18.01.2013г. конфликтни ситуации между П.Х. и подсъдимия В.П., както и информация за обтегнати отношения между същите, а и предвид особеното емоционално състояние на свидетелката Х., свързано с обтегнатите отношения между нея и П.П., предшестващите заплахи и физическо насилие от страна на същия по неин адрес, е възможно същата да е подходила с уплах и страх при неочакваната среща и да не е възприела правилно извършените действия от страна на подсъдимия В.П..

Предвид изложените факти и анализа на събраните доказателства, доказателствени средства и данните от способите за доказване съдебният състав на СГС достигна до различен краен извод от този на проверяваната инстанция относно съставомерността на деянието с правна квалификация чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26 от НК, за което е предаден на съд подсъдимият П.П..

От обективна страна по несъмнен начин се установи, че подсъдимият П.П.  в периода около 11.00 часа на 07.06.2012г. до около 21.46 часа на 10.06.2012 г. в град София, в заведение „Къщата на Д.“, находящо се на кръстовището на ул. „Гео Милев“ и ул. „Николай Коперник“ и в жилище, намиращо се в гр. София, ул. „******, при условията на продължавано престъпление се заканил с убийство на съпругата си – П.Й.Х. и тези закани са възбудили основателен страх за осъществяването им, а именно на 07.06.2012 г., около 11.00 часа  в заведение „Къщата на Д.“, находящо се на  кръстовището на ул. „Гео Милев“ и ул. „Николай Коперник“ се заканил с убийство на съпругата си П.Й.Х. като я заплашил с думите „ще те убия и след това ще убия себе си, ако не промениш решението си и не се върнеш при мен“ и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му. На 10.06.2012 г. около 21.46 часа в жилище, намиращо се в гр. София, ул. „******, се заканил с убийство на съпругата си П.Й.Х. като я заплашил с думите „ще те изхвърля през терасата, ще те унищожа, няма да има живот за теб“ и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му.

От обективна страна този съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства може да се изведе категорично, че подсъдимият П.П. е изрекъл на посочените от обвинението дати, места и времеви период следните инкриминирани изрази: „ще те убия и след това ще убия себе си, ако не промениш решението си и не се върнеш при мен“ и „ще те изхвърля през терасата, ще те унищожа, няма да има живот за теб“. Касае се за изпълнени с негативен речников заряд изрази, които са отправени от П.П. спрямо неговата съпруга П.Х..

Според настоящата инстанция е доказано по безспорен начин, че на посочените по-горе дати и места подсъдимият П.П. е отправил устно в присъствието на П.Х. визираните изрази, като пострадалата е възприела обективно характера на думите и че същите изхождат именно от подсъдимия. Като безспорно посочените инкриминирани изрази са годни да предизвикат съставомерния съгласно чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК резултат, а именно възможността да възбудят основателен страх у пострадалата Х., че животът й е застрашен. От обективна страна съдът счита че е доказано именно това обстоятелство, като съдът се позова на изготвената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза на пострадалата П.Х.. Като съобразно становището й възприетите от П.Х. изрази са годни да възбудят основателен страх у пострадалата. В подкрепа на експертното заключение са събраните и приобщени гласни и писмени доказателства, съставляващи медицинска документация, заповед за незабавна защита, показанията на родителите на пострадалата, показанията на Д.П. от досъдебната фаза, които установяват съществени подробности за живота на пострадалата с подсъдимия, случаи на упражнено физическо и психическо насилие и емоционалното състояние на същата непосредствено след инкриминираните дати. Настоящият съдебен състав в съответствие със съдебната практика, в това число /Решение № 112 от 20.03.2013.г по НОХД  № 49/2013  на ВКС, Решение № 421 от 18.01.2012.г по НОХД № 1970/2011 на ВКС/ приема, че заканата, за да е съставомерна, не следва задължително да е довела до промяна в поведението на пострадалия. Промяна в начина на живот на лицето може да е индиция за качеството на заканата да възбуди основателен страх от осъществяването й, както и обратното, но не  е непременно необходимо да е налице тази промяна, за да се приеме, че и без нея е налице съставът на престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. В такава насока съображенията на предходната инстанция, че П.Х. е продължила да се вижда със съпруга си след първата инкриминирана дата – 07.06.2012г. и въз основа на което е приела, че същата реално не е изпитала основателен страх предвид последващото и поведение, не може да има пряко отношение към съставомерното отражение на заканата в съзнанието на частната обвинителка. Като тук следва да се преценят комплексните фактори, чрез които тази закана се обективира, че да се прецени дали тя е годна да възбуди основателен страх от осъществяване - предвид особеностите на дееца, естеството на отношенията с пострадалото лице, предисторията на техните отношения, механизма на деянието.

Изпълнителните деяния на престъпния състав подсъдимият е осъществил при условията на продължавана престъпна дейност, тъй като те осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителен  период от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината.

От субективна страна деецът, за да реализира състава на чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от изплашения като действаща заплаха. Според настоящата инстанция, такива субективни представи в съзнанието на подсъдимия П.П. са били формирани, видно от подбора на думи, с които си е служел подсъдимия при отправянето на заплахите – „ще те убия и след това ще убия себе си, ако не промениш решението си и не се върнеш при мен“, както и съобразно въздействието, което е имал спрямо бившата си съпруга и данните за предишни скандали, разправии и упражнявано физическо насилие върху П.Х..

          Относно повдигнатото обвинение по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК срещу подсъдимия В.П.:

          Въззивният съд се присъединява към правните изводи, установени от предходната инстанция, която напълно обосновано е приела, че подсъдимият не  е осъществил с действията си обективните признаци на състава на престъплението. Съдът прецени, че не може да се установи безспорно, че подсъдимият В.П. е осъществил изпълнителното деяние, изразяващо се в направен жест с ръка, че ще й пререже гърлото.

Настоящият въззивен състав счита, че с оглед на недоказаността на повдигнатото обвинение от обективна страна, не следва да бъде обсъждано наличието на субективна страна на инкриминираното деяние.

С оглед на гореизложеното, солидаризирайки се с правните изводи на районния съд и на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че е недопустимо постановяването на осъдителна присъда в случаите, когато спрямо конкретно лице за конкретно извършено престъпно деяние не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Съблюдавайки и правилото, че присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни и колебливи изводи относно авторството на инкриминираното деяние и неговите основни обективни и субективни признаци и воден от гореизложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваната  оправдателна присъда на първостепенния съд в частта, засягаща подсъдимия В.Д.П. и повдигнатото му обвинение за осъществяване на състава по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК следва да бъде потвърдена.

Относно индивидуализацията на наказанието на подсъдимия П.П.:

За престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до 6 години, поради което съдът, съобразявайки и разпоредбата на чл. 36 от НК следва да определи наказанието в тези рамки. При направената индивидуализация съдът отчете като смекчаващи обстоятелства необремененото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност, усложнените семейни отношения и продължителността на наказателното производство.

          Като отегчаващи отговорността обстоятелства настоящата инстанция отчете лошите характеристични данни за подсъдимия.

В заключение, съобразявайки относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите отговорността на обстоятелства, съдебният състав счете, че изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства макар и да не са от категорията на многобройните, сред тях  е налице изключително такова, което води до промяна на баланса между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Такова обстоятелство се явява дългият срок на наказателното производство – повече от 7 години. При преценката дали срокът на наказателното разследване е бил разумен винаги следва да се съобрази правната и фактическа сложност на делото и процесуалното поведение на подсъдимия (дали той е правил опити да осуети или забави разследването или винаги се е явявал, когато е бил призоваван, злоупотребявал ли е с права и т. н.). В конкретния случай делото не се отличава с голяма фактическата и правна сложност. С оглед всички тези съображения съдът прие, че срокът на наказателното производство е бил прекалено дълъг и в този смисъл надхвърлящ стандартите за разумен срок. Поради това настоящият съдебен състав счита, че това обстоятелство не може да се квалифицира само и просто като смекчаващо отговорността, а следва да се отчете като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство.

           Предвид изложеното, съобразявайки относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства, съдебният състав прецени, че евентуалното разрешение да се постанови наказание "лишаване от свобода" би надхвърлило легитимните цели на наказанието, които в този случай са отлично реализуеми и с приложението на института на  чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК, което в най- пълна степен съответства на установения по делото смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, като му бъде наложено наказание „пробация“ за извършеното по чл. 143, ал. 3, вр. ал. 1 вр. 26 от НК престъпление при двете задължителни пробационни мерки по  чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 от НК, с продължителност 1 /една/ година.

        Така определеното наказание – "пробация" със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи е пробационен служител за срок от 1 година , с оглед личността на подсъдимото лице, би постигнало в достатъчна степен целите, както на генералната, така и на специалната превенция, и би мотивирало същото за в бъдеще към спазване на установения в Република България законов ред.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК направените по делото разноски следва да бъдат заплатени от П.Д.П. с оглед изхода на наказателното производство.

 

Така мотивиран, Софийският градски съд постанови решението си .

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                              2.