№ 22762
гр. С., 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110116664 по описа за 2024 година
Производството е исково по молбата на „Т..“ АД, ЕИК ...,
представляван от Изпълнителния директор против М. К. Д., ЕГН ********** ,
с адрес: гр. С/адрес/ с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищцовото дружество желае да бъде установено, че ответницата дължи
сумата от 2811,52 лева, от които 2612, 73 лева - главница, представляваща
стойност на неизплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до
31.04.2022г. ведно със законната лихва от 17.11.2023г. до изплащане на
вземането, 198,79 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до
07.11.2023г.
Излага се, че за тях ищецът е сезирал съда със заявление по чл.410 от
ГПК, по което е издадена заповед от 04.12.2023г,. по гр.дело № 63213, по
която е постъпило възражение и с оглед изпълнение на процедурата по чл.415,
ал.1 т. 2 от ГПК и указанията на съда се предявява и настоящия иск като се
ангажират доказателства и се претендират разноски.
Поддържа, че ответницата е собственик по наследство на процесния
топлоснабден имот, находящ се в гр.С., обл.С/адрес/ и е клиент на топлинна
енергия по смисъла на Закона за енергетиката. Излага се още, че сградата -
етажна собственост, в която се намира имотът, е сключила договор за
1
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма
„Бруната“ ООД, което дружество е конституирано като трето лице – помагач
на ищеца при правен интерес на основание чл.219, ал. 1 ГПК. Моли се да бъде
постановено решение, с което да се приеме за установено, че ответницата
дължи претендираните суми. Ангажират се доказателства. Претендират се
разноски.
Ищецът представя доказателства и прави доказателствени искания и
искания за допускане на съдебно-техническа и на съдебно-счетоводна
експертиза.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от
ответника. С него оспорва изцяло предявените искове като неоснователни по
тяхното основание като се навежда, че не тя е носител на вещни права върху
имота и се навежда давност. Прави искане за присъждане на съдебните
разноски.
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
Страните спорят само досежно качеството на ответника като потребител
на топлоенергия.
2
В тази връзка съдът е събрал доказателства – договор за делба на
недвижим имот, удостоверение за адреси, удостоверение за наследници и
заявление – декларация за откриване на партида при ищеца. От тях се
установява, че ответната страна М. е носител на право на собственост спрямо
топлоснабден имот с аб. № 35499 с адрес на имота в С., бул.Шипченски
проход 19, бл.23, вх.В, ет.7, ап.11, който имот видно от удостоверението за
адреси на ГИС се отнася за сграда с адрес в С., бул.Шипченски проход с № 17-
19, бл. 230 с четири входа и смесено предназначение. Носител на вещни права
спрямо този имот на основание доброволно делба е била наследодателката на
М. Д. – Руска Д., което право е преминало след смъртта на Руска през август
2018г в патримониума на ответната страна М.. За имота е открита партида при
ищеца по заявление на ответната страна.
Ответникът не оспорва сумите по размер и извършена доставка, което
дава основание на съда да приеме, че исковете като доказани по основание и
размер за главницата от 2612.73 лева следва да бъдат уважени, но съобразно
стореното възражение за давност.
Относно исковете за присъждане на мораторна лихва върху главниците
за сумата от 198.79 лева за периода от 15.09.2020г. до 30.04.2022г като
обезщетение за забава върху стойността на сумата за доставена ТЕ, то
потребителят е изпаднал в забава от датата на изтичане на срока за
доброволно плащане или 45 дни след датата на издаване на фактурите и
следва да бъде уважен като това се установява по делото, а и не е спорно.
Възражението за давност е основателно само за периода от 01.05.2020г.
до 01.12.2020г. тъй като съдът е сезиран със заявлението за издаване на
заповед по чл. 410 от ГПК на 17.11.2023г., а срокът за който се търсят сумите е
с начална дата от 01.05.2020г, или за месеците от май до декември на 2020г.
сумите са покрити с давност, а останалите задължения са в тригодишния срок,
в който сумите могат да бъдат търсено по съдебен ред и като такива не са
покрити с давност и следва да бъдат уважени исковете съобразно
представените отчети и фактури от ищеца – л./ 28 до 31 от делото. Съобразно
тези справки дължимата за покритата с давност сума за доставена ТЕ е в
размер на 617.63 лева и за нея искът за главница следва да бъде отхвърлен.
Сумата за обезщетение за забава е дължима в пълен размер тъй като се
търси в период, непокрит с давност.
3
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат разноските по исковото и производства съобразно уважената част
на претенциите като разноските са в редуциран размер от 337.35 лева, което е
сбор от две държавни такси – по ч.гр.дело с № 63213/ 2023г. в размер на 56.23
лева и по гр.дело с № 16664/ 2024г в размер на 264 лева, както и по 50 лева за
възнаграждение на юрисконсулт по двете производства.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ответната страна също има право на
разноски, които са в редуциран размер съобразно отхвърлената част от
претенциите или в размер на 157.42 лева за възнаграждение на адвокат от
двете производства, а именно по гр.дело с № 16664/ 2024г. в размер на 400
лева и по ч.гр.дело с № 63213/ 2023г. също от 400 лева.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т.. С.“ ЕАД, ЕИК: ...,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.... че М. К. Д., ЕГН ********** , с адрес: гр. С/адрес/
чрез адв. Б. дължи на ищеца сумата от 1995.1 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2020г. до
31.04.2022г. за топлоснабден имот с аб. № 35499 с адрес в С., бул./адрес/ ведно
със законната лихва от 17.11.2023г. до изплащане на вземането като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния размер от 2 612.73 лева, както и че
дължи сумата от 198,79 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за
периода от 15.09.2021г. до 07.11.2023г., които суми са предмет на издадена и
оспорена заповед по чл.410 от ГПК от 04.12.2023г. по гр.дело № 63213/ 2023г.
по описа на СРС и
ОСЪЖДА М. К. Д., ЕГН ********** , с адрес: гр. С/адрес/ чрез адв. Б.
да заплати на „Т.. С.“ ЕАД, ЕИК: ..., представлявано от изпълнителния
директор, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„/адрес/ на основание
чл.78, ал. 1 от ГПК и ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 сумата от 337.35 лева
разноски по гр.дело с № 16664/ 2024г. и ч.гр.дело с № 63213/ 2023г. по описа
на СРС и
4
ОСЪЖДА „Т.. С.“ ЕАД, ЕИК: ..., представлявано от изпълнителния
директор, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„/адрес/ да заплати
на М. К. Д., ЕГН ********** , с адрес: гр. С/адрес/ чрез адв. Б. на основание
чл.78, ал. 1 от ГПК и ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 сумата от 157.42 лева
разноски по гр.дело с № 16664/ 2024г. и ч.гр.дело с № 63213/ 2023г. по описа
на СРС.
Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца
дружество „Д..” ООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5