Р
Е Ш Е
Н И Е
№ / .02.2022 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х
касационен състав
На шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
Секретар: Добринка Долчинкова
Прокурор при
Варненска окръжна прокуратура: ВЛАДИСЛАВ
ТОМОВ
като
разгледа докладваното от съдия Ралица
Андонова
кАНД № 1949 по описа на съда за 2021 година,
За да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63
ал.1 ЗАНН и е
образувано по касационна жалба от ТД на НАП- Варна чрез процесуалния им представител ст.ю.к. Д.Д., против
Решение №443/01.08.2021г по АНД №941/2021г по описа на ВРС, 32 с-в, с което е отменено
издаденото от началника на отдел „Оперативни дейности” – Варна в ЦУ на
НАП-София НП №559826-F584325/09.02.2021г и наложената на „Д.В.“ ЕООД – Варна,
ЕИК *********, Имуществена санкция в размер на 3000лв. на осн.чл.185 ал.2 от ЗДДС. Релевирано е основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращането на чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на
материалния закон, като се оспорват изводите на ВРС за допуснати съществени
процесуални нарушения в съдържанието на НП, както и за липса на осъществено
административно нарушение по чл.7 ал.1 от Нраедба
№Н-18/13.12.2006г на МФ, излагат се съображения за законосъобразност,
обоснованост и правилност на постановлението, и въз основа на тях се настоява
за отмяна на обжалваното решение, след което – потвърждаване на НП. В съдебно
заседание касаторите не се представляват; с писмени
бележки ст.ю.к. Д. поддържа изцяло жалбата на
сочените в нея основания, и настоява за уважаването й, като претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна „Д.В.“ ЕООД – Варна, представлявано
от управителя Б.Б., чрез пълномощника у адв. В.Д. *** с писмена молба изразявят становище за неоснователност на касационната
жалба, съответно – за законосъобразност на обжалваното решение на ВРС, и
настояват за отмяната му, както и за присъждане на сторените в настоящата
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Участващият в
производството представител на Варненска окръжна прокуратура счита жалбата за
неоснователна.
Касационната
инстанция счита жалбата за неоснователна.
Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие
гласни и писмени доказателства, въззивният съд приел за установено от фактическа
страна, че на 22.12.2020г свидетелите М.Д.и Й.Т.–
инспектори по приходите в ЦУ на НАП, извършили проверка в търговски обект по
см.§1 т.41 от ДР на ЗДДС – кафеавтомат на самообслужване, находящ се в гр. Варна,
бул. “Чаталджа“ 19, стопанисван от „Д.В.“ ЕООД. В
хода й била извършена контролна покупка, съответно отчетена с издаване на
фискален бон от ФУВАС. При проверката в информационната система на НАП било
установено, че дружеството има регистриран ФУВАС на кафеавтомат със същия индивидуален номер, но на различен адрес на
обекта – гр.Варна, ул.“Дрин“ 1. За установеното нарушение, квалифицирано по чл.7
ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ, компетентното длъжностно лице
съставило АУАН против дружеството – за това, че като задължено лице по чл.3 от
Наредбата не е изпълнило задължението си по чл.7 ал.1 от същата да монтира,
въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП ФУВАС в кафеавтомат на
самообслужване от датата на започване на дейността. Въз основа на акта е
издадено и НП от 09.02.2021г, с което АНО възприел изцяло фактическите
констатации на актосъставителя и правната
квалификация на нарушението, и на осн.185 ал.2 от ЗДДС наложил на дружеството
имуществена санкция в размер на 3000лв.
При така установената фактология, по същество
безспорна между страните, въззивният съд приел от правна страна, че АУАН и НП
са издадени от компетентни органи и в предвидените за това срокове, но в хода
на АНП е допуснато съществено процесуално нарушение по см.чл.57 т.5 от ЗАНН – в
НП липсват конкретно индивидуализирани дата и място на осъществяване на
нарушението. Прието е, че в АУАН и НП е посочена единствено датата на
извършената проверка, но не е конкретизирано дали тя се приема и за дата на
нарушението, още повече, че в акта е посочена и датата, от която управителят е
признал начало на дейността на кафеавтомата на ул. “Чаталджа“
№19; същевременно липсват констатации дали в процесния период е извършвана
търговска дейност с друг автомат на адрес ул. “Дрин“
№1. Прието е също, че в АУАН и в НП са посочени два адреса – ул. “Дрин“ №1 – където е регистриран ФУВАС, и ул.“Чаталджа“ №19 – където е
намерен функциониращия кафеавтомат, но липсва яснота на кой от тях е
осъществено нарушението. Независимо от така констатираните процесуални пороци,
въззивният съд е приел по-силно основание за незаконосъобразност на НП – липса
на осъществено административно нарушение по чл.7 от Наредба №Н-18/2006г.
Посочил е, че според свидетелските показания към момента на проверката в
търговския обект е ползвано фискално устройство, регистрирано в НАП, като
данните от контролната покупка са отразени при тях чрез дистанционна връзка,
което доказва, че ФУВАС е такъв по см.чл.3 ал.8 т.2 от Наредбата - вграден в
кафеавтомата, при това според инспекторите по приходите е невъзможно такова
устройство, монтирано и въведено в експлоатация в един търговски обект,
едновременно да отчита данните и от друг търговски обект. Поради това съдът е
приел, че като задължено лице по чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г „Д.В.“ ЕООД е
изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва
регистрирано в НАП ФУВАС от датата на започване на дейността в обекта. С тези
съображения съдът отменил НП като незаконосъобразно, като присъдил в полза на
дружеството сторените от тях разноски от 300лв, платими от АНО.
Настоящият касационен състав преценява така
достигнатите правни изводи от предходния като доказателствено обвързани и
законосъобразни, изцяло ги споделя и се позовава на тях на осн.чл.221 ал.2
изр.2 от АПК.
Възраженията на касатора са
неоснователни.
На първо място следва да бъде посочено, че волята на
АНО в АУАН и в НП следва да бъде конкретно и ясно формулирана, по начин, който
не дава възможност за различни тълкувания. Приложено към настоящия случай и
съобразно възраженията в касационната жалба, касаторите
твърдят, че е възможно чрез логическо съждение да бъде изведена волята на АНО относно
датата и мястото на нарушението в процесното НП, което категорично не е целта
на законодателя, а предвид посочването на две различни дати в НП (тази на
проверката и декларираната от управителя на дружеството като начало на
дейността) и с оглед
факта, че с него е санкционирано продължавано нарушение, АНО е дължал да посочи
недвусмислено две конкретни дати – начало и край на нарушението, като обоснове
защо възприема всяка от тях. По отношение на мястото – в акта и в
постановлението се сочат два адреса, и отново адресът на нарушението според
твърденията на касаторите следва да бъде извлечен
логически от съдържанието им.
Същественият довод за неоснователност на касационната
жалба обаче е категоричната обективна съставомерност
на санкционираното нарушение в случая. Дори в самото НП е посочено изрично, че
след извършена от инспекторите по приходите проверка в информационната система
на НП за регистрирани фискални устройства с дистанционна връзка е установено,
че към момента на проверката ФУВАС за кафеавтомата е регистриран при тях с
рег.№3740171. Това означава, че като задължено лице по чл.3 от Наредбата, „Д.В.“
ЕООД е изпълнило задължението си по чл.7 ал.1 от Наредбата за ползва само
регистрирани в НАП ФУВАС, конкретно – това на кафеавтомата на ул.“Чаталджа“ №19. В потвърждение
на горното е и разпоредбата на чл.17 ал.3 от Наредбата, според която една от
хипотезите за издаване на ново свидетелство
за регистрация е смяна на адреса на търговския обект, т.е. съществуващото
свидетелство за регистрация за стария адрес се заменя с ново за новия адрес.
Неизпълнението на задължението по чл.17 ал.3 от Наредбата, за каквото са
налични данни в този случай, категорично не съставлява нарушение по чл.7 от
същата поради липсата на съвпадение между признаците от обективните състав на
двете деяния. Поради това, както правилно е посочил и въззивният състав, съдът
не дължи служебно събиране на доказателства и изясняване на релевантни факти за
друго нарушение, за каквото липсва образувано с АУАН и приключило с НП административнонаказателно производство. Възприетата от АНО
с НП и поддържана с касационната жалба теза, че неизпълнение на задължението за
пререгистрация на ФУВАС на нов адрес се приравнява на липса на регистрация на
същото, противоречи на закона и е несподеляема.
Съвпадението на правните изводи на настоящата и на
въззивната инстанция в проверяваното й решение квалифицира касационната жалба
против същото като неоснователна и налага оставянето й без уважение. Не са
налице основания за ревизия или отмяна на решението на ВРС.
При този изход на делото претенцията на ответното
дружество за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена в
пълния й доказан размер от 300лв. с представения договор за правна защита и
съдействие с характер на разписка за реално заплащане на сумата между страните
по него, представляващи адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция;
съответно претенцията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на НАП е неоснователно.
Така мотивиран и
съобразно с правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК, касационният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 443/01.08.2021г по АНД №941/2021г по описа на ВРС, 32 с-в, с което е отменено
издаденото от началника на отдел „Оперативни дейности” – Варна в ЦУ на
НАП-София НП №559826-F584325/09.02.2021г и наложената на „Д.В.“ ЕООД – Варна,
ЕИК *********, Имуществена санкция в размер на 3000лв. на осн.чл.185 ал.2 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ТД на НАП – Варна да заплати в
полза на Д.В.“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя Б. И.
Б., адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.