Решение по дело №1808/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1185
Дата: 7 септември 2022 г.
Съдия: Теодора Шишкова
Дело: 20223110201808
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 май 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1185
гр. Варна, 07.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Таня Г. Иванова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20223110201808 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на Б. ПЛ. М. против Електронен фиш за
налагане на глоба серия К № 3523582, издаден от ОД на МВР – гр. Варна, с който на
жалбоподателя М. в качеството й на назначен ликвидатор на „Мобил Кар“ ЕООД, на
основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение
по пътищата, му е наложена глоба в размер на 100 лева (сто лева) за допуснато от него
нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателят М. изразява несъгласието си с наложената й глоба, като в жалбата
посочва, че е била служебно назначена за ликвидатор на дружеството от АВ, но не е
депозирала съгласие за поемане на управление, както и спесимен от подписа си, с което на
практика е останал незавършен фактическият състав по валидно учредяване на
представителната й власт. Посочва, че отсъствието на депозиран изричен отказ от страна на
определения служебно ликвидатор не замества по никакъв начин изискуемото от закона
изрично съгласие, като същата е и в невъзможност да посочи кое е лицето управлявало
МПС, тъй като няма касателство с дейността на процесното дружество. С тези аргументи
моли за отмяна на издадения по отношение на него електронен фиш.
Въззиваемата страна ОД на МВР – Варна не изразява своето становище по
отношение на депозираната жалба, нито се представлява от законен или процесуален
представител по време на откритото съдебно заседание по делото. Депозира по делото
писмени бележки, в които ангажира становище за потвърждаване на издадения фиш, като
правилен и законосъобразен. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
евентуално за намаляване на размера на поисканото от въззивника адвокатско такова поради
1
прекомерност.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Биляна
Димитрова, която поддържа жалбата на заявените в нея основания и претендира за
присъждане на сторените по делото разноски.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
На 15.02.2020г. в общ. Аврен, обл. Варна, по главен път № 9 от гр. Варна в посока гр.
Бургас преди кръстовището за к.к. Камчия със стационарна видео – радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „003059047ВАА”, била засечена
скорост на движение на моторно превозно средство – специален автомобил „Мерцедес 817
Л” с ДК № В 7997 РС от 83 км (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %)
при разрешена такава – 60 км./ч., т.е. превишение в размер на 23км./ч.
Специализираният автомобил бил регистриран на името на „Мобил Кар“ ЕООД – в
ликвидация, с отразен в справка от правно информационна система ликвидатор Б.М..
Въз основа на тези данни от ОД на МВР – гр. Варна бил издаден електронен фиш
серия К № 3523582, с който на М., която била приет за представляващ дружеството била
наложена глоба в размер на 100 (сто) лева за извършеното нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП.
От представената пред съда справка се установява, че Б.М. е била опредлена за
ликвидатор на дружеството „Мобил Кар“ ЕООД служебно, като към момента от същата
няма подадена декларация съгласие по чл. 266, ал.3 ТР, нито същата е отразена
понастоящем в ТР, като лице, изпълняващо посочените функции.
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на
всички събрани писмени доказателства, които съдът кредитира като логични и
безпротиворечиви.
Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване
правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да
използват два вида технически средства или системи – заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство.
Следователно заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на
движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено
доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в
закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.
Видно от Протокол за проверка № 38-С-ИСИС по отношение на стационарна –
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, регистрираната скорост
попада в обхвата й, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч.,
съответно над 3 % при скорост над 100 км./ч. В случая липсват данни, които да установяват,
че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред,
което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на
автомобила, с който е извършено деянието.
Поради изложеното, съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост,
2
така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна
следното:
В настоящото производство районният съд следва да провери законността на
обжалвания електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че електронният фиш е издаден от компетентен орган и
в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща
вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от
Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на
извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС.
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189,
ал.4 от ЗАНН. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради
което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде
отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е
сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните
фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
Измерената скорост на движение на автомобила е 86 км/ч., допустимата грешка при
измерването в тези случаи е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от
83 км/ч.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на
посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения, било заснето движение на процесния лек
автомобил със скорост от 83 км./ч. при ограничение от 60 км./ч. извън населено място, с
което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като е установено превишение на
скоростта с 23 км./ч.
Що се отнася до спорния момент със самоличността на нарушителя, съдът намери
3
следното:
Действително по делото отсъстват доказателства за самоличността на лицето,
управлявало МПС в процесния ден, поради което и контролните органи в изпълнение на
правомощията си са предприели мерки по установяване на лицето, ползващо се с
представителна власт по отношение на собственика на автомобила - „Мобил Кар“ ЕООД.
В случая обаче, при изясняване на въпроса с представителната власт, според
настоящия съдебен състав АНО е извършил неправилна преценка на обстоятелството кое е
лицето, ползващо се с такава по отношение на дружеството.
Действително видно от справката по преписката жалбоподателят М. е била
определена служебно за ликвидатор на дружеството, но за да бъде валидно учредена в
случая нейната представителна власт, респ. за да може да носи тя отговорност в случая е
следвало да бъде изцяло завършен фактическият състав по встъпване в правата на
ликвидатор, който съобразно разпоредбата на чл. 266, ал.3 ТЗ включва не само и единствено
служебно назначаване, а и последващи активни действия от страна на лицето по приемане
на назначението, каквито в конкретния случай отсъстват.
Фактът на неподаването на заявление за корекция на назначението от своя страна не
замества изрично предвиденото от закона съгласие, поради което и според настоящия
съдебен състав процесният електронен фиш не е следвало да бъде издаван на
жалбоподателя М., която наред с това понастоящем и не фигурира в ТР и към момента не
може да се счита за ликвидатор на дружеството.
Посоченото обстоятелство наред с това, сочи на практическата невъзможност на
същата да знае и кои са потенциалните лица, които са имали достъп до автомобила
процесния ден, респ. кое от тях е управлявало същия, поради което и не следва да се
вменява в нейна отговорност неподаването на декларация относно самоличността на лицето,
което действително е управлявало автомобила.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменен изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН на
жалбоподателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева,
съобразно заявеното искане и представения в производството списък с разноски, който е
изцяло съответен с разпоредбата на чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба № 1от 09.07.2004 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, утвърдена от Висшия адвокатски
съвет, поради което и съдът не откри основания за намаляването му поради прекомерност.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3523582, издаден от ОД на
МВР – гр. Варна, с който на жалбоподателя Б. ПЛ. М. в качеството й на назначен
4
ликвидатор на „Мобил Кар“ ЕООД, на основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.
182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата, му е наложена глоба в размер на 100 лева
(сто лева) за допуснато от него нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата.
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр. Варна да заплати на Б. ПЛ. М. сумата от 300 (триста)
лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна в
14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5