Решение по дело №820/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ във връзка с чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на М.И.Ш. срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Хасково за присъждане на сумата в общ размер на 1 600 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1 000 лева и причинени имуществени вреди в размер на 600 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.05.2023 г. до окончателното й заплащане.

Твърди, че са налице предпоставките за реализиране отговорността на ответника поради незаконосъобразно издадения спрямо ищеца акт. Посочва се, че спрямо същия е наложена със заповед принудителна административна мярка /ПАМ/ по Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, която заповед е отменена с решение по адм. дело № 232/2023 г. на Административен съд – Хасково. За периода от издаването на заповедта /19.02.2023 г./ до постановяване на съдебното решение /22.05.2023 г./ ищецът бил претърпял имуществени и неимуществени вреди. Твърди се, че Ш. живее със семейството си – съпруг и 6 деца, в село В., община Любимец, като отглежда 109 животни /овце/ на около 2 км от жилището си. След прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство с наложената ПАМ изпитала затруднения при наемане на друго такова, а същото било необходимо за осигуряване храна и вода за животните. Наела друго моторно превозно средство /МПС/ на 23.02.2023 г., за което заплащала и ежемесечно наем от около 200 лева. Всичко това причинило на ищеца безпокойство, паника, притеснение, страх, конфликти с близките си. Моли ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът М.И.Ш., редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена. Доказано било сключването на устни договори за заплащането на сумата в размер на 200 лева за всеки месец. Доказани били притесненията и страхът на ищеца от невъзможността да отглежда животните си. Претендира разноски по списък по чл. 80 ГПК – държавна такса и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Хасково, редовно призован, не се представлява. Депозирано е писмено становище, в което излага съображения по съществото на спора и моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Не бил осъществен фактическият състав за търсене на отговорност по реда на ЗОДОВ.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно уведомена, счита предявения иск за основателен и доказан, поради което и обезщетенията следвало да бъдат определени по справедливост.

Въз основа на твърденията на страните и приложените по делото писмени доказателства Административен съд – Хасково установи следното от фактическа страна:

Не е спорно, че М.И.Ш. е регистриран земеделски стопанин.

Със Заповед № 23-0351-000028/19.02.2023 г. на старши полицай към Районно управление – Свиленград, ОД на МВР – Хасково, на М.И.Ш. била наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на МПС Мерцедес 208д, рег.№ Х **** АС, за срок от 6 месеца, като било допуснато и предварително изпълнение на същата на основание чл. 60, ал. 1 от АПК, считано от 19.02.2023 г.

С Решение № 371/22.05.2022 г. по адм. дело № 232/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, което е окончателно, цитираната заповед е отменена.

По делото са изслушани свидетелските показания на Д.Ш., съпруг, които съдът кредитира като обективно дадени предвид събрания по делото писмен доказателствен материал и при съобразяване на разпоредбата на чл. 172 ГПК. Свидетелят посочва, че съпругата му има камион Мерцедес, с който носят храна на животните. Понеже той нямал книжка, нейният родител управлявал МПС. Твърди, че в началото на 2023 г. са дошли и свалили номерата на камиона, но не си спомнял датите, като първоначално сочи периода на жътва, а впоследствие уточнява „горе-долу зимата и след зимата“. Допълва, че МПС не е имало номера около шест месеца. Съпругата на свидетеля била регистрирана като земеделски стопанин и отглеждала над 100 броя животни /овце/ извън регулацията на селото /В./, на около километър – два. Понеже нямали кон и каруца, а млякото не можело да се носи на ръце, ползвали камион. Когато обаче нямали камион /“той не можел да мръдне“/, молили хората от селото да им свършат услуга, за която заплащали. М. заплащала около 200 лева и повече, някъде около 4-5-6 месеца, като допълва, че имали да дават още пари. Уточнява, че само на един човек са плащали да се използва камион, без сключен договор, само чрез отправяне на устна молба, но понякога са събирали и някой да товари сеното. Съпругата му изпитвала стрес и тревога, тъй като не можело да се кара вода на добитъка, а язовирът пресъхвал, била притеснена. На въпрос на прокурора отговаря, че му били казали, че някой без книжка е карал процесния автомобил, но на него не му бил съставен акт и не е наясно в какво точно се изразява нарушението.

При така установената фактическа обстановка Административен съд – Хасково формира следните правни изводи:

Искът е допустим като подаден от лице с активна процесуална легитимация, което твърди, че е претърпяло имуществени и неимуществени вреди, и е насочен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто отменен като незаконосъобразен акт се твърди, че са причинени вредите /чл. 128, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, чл. 204, ал. 1 АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 205, ал. 1 АПК във връзка с чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 37, ал. 2 във връзка с чл. 42, ал. 3-4 от Закон за Министерството на вътрешните работи - ЗМВР/.

На основание чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява срещу органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Съгласно чл. 205, ал. 1 от АПК „искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите“, като в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на АПК е дадена легална дефиниция на административен орган – „органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги“. В конкретния случай ответник е ОД на МВР - Хасково, доколкото издателят на отменената като незаконосъобразна заповед е старши полицай в Районно управление – Свиленград към съответната областна дирекция на МВР.

Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС: „при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им“. Съгласно чл. 204, ал. 1 и ал. 2 АПК искът може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или заедно с оспорването му до приключване на първото заседание по делото. Спазено е изискването по чл. 110 от ЗЗД, приложим на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, регламентиращ общата петгодишна давност за иницииране на производство за присъждане на обезщетение. Последното е преюдициален въпрос, чийто отговор определя и една от предпоставките за основателност на предявения иск за вреди.

В случаите, в които исковата претенция бъде уважена като основателна, се разглежда и акцесорното искане за присъждане на претендираната лихва, като за неговата допустимост също се изследва изтекла ли е или не погасителната давност. Началният момент за неговото предявяване е моментът на преустановяването на незаконните действия или бездействия на административните органи, съответно – от момента на влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване. Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишен срок /чл. 111, б. „в“ от ЗЗД/ – предпоставка за разглеждане искането за основателност на вземането при преюдициално разрешен въпрос за основателността на главното вземане.

Разгледан по същество, искът е ОСНОВАТЕЛЕН.

1. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК физическите лица могат да предявят искове за обезщетения за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, като въз основа на препращащата норма на чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси субсидиарно се прилагат правилата на ЗОДОВ. Производството за обезщетения е уредено от законодателя в глава единадесета от АПК, към които препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.

На основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ „държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове“. Увреждането на физическите лица, в случая претърпяването на имуществени и неимуществени вреди, представлява сложен юридически състав, чиито предпоставки следва да са налице кумулативно при търсене на отговорност на съответния административен орган. Ангажирането на отговорността и присъждането на обезщетение е допустимо при наличието на следните елементи: незаконосъобразен административен акт, вреда, причинна връзка между акта и вредата, а в случаите на деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието и причинно-следствената му връзка с настъпилата вреда. 3а целите на закона е от значение не съществуването на някаква причинна връзка, а същата да е пряка и непосредствена. Под преки вреди следва да се разбират онези, които са типична, нормално настъпваща по време и място последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправното действие или бездействие, установения за незаконосъобразен акт. Липсата на който и да е елементите от посочения фактически състав води до невъзможност да се реализира отговорността на държавата и общината по предвидения от закона ред. В тежест на ищеца е да докаже наличието на причинна връзка между отменения акт на административния орган /неговото незаконосъобразно действие или бездействие/ и твърдените претърпени имуществени и неимуществени вреди /чл. 154 от ГПК/.

2. Елемент от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е незаконосъобразният акт да е издаден и незаконосъобразното поведение да е проявено при или по повод административна дейност. „Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието „административна дейност“ за целите на ЗОДОВ в самия закон. Дефиниция на това понятие няма и в други актове на позитивното право. Това налага установяването на съдържанието му по тълкувателен път. /…/ В чл. 1 подходът е друг. Посочени са два признака, които определят основанието. Първият е незаконосъобразността на актове, действия и бездействия. Тоест, индивидуализацията е направена не по функционалното съдържание на акта, действието или бездействието, а единствено с оглед на неговата законосъобразност. И вторият - при и по повод изпълнение на административна дейност. „Административна дейност“ е субективно, формално понятие, което изразява осъществяващия дейността субект. То не е функционално понятие, не съответства на различните функции, които органите и длъжностните лица по чл. 1 ЗОДОВ имат и които различни функции осъществяват чрез различни по своята правна същност актове и действия, съответно бездействия. Субектите по чл. 1 ЗОДОВ могат да изпълняват различни функции и задачи. Много пъти един и същ орган е натоварен с няколко различни по същността си функции - нормотворчески, контролни, правораздавателни, изпълнителни. Не вида на функцията и задачата, а качеството на правния субект на орган /длъжностно лице/ на държавата или на общината и относимостта на акта, действието или бездействието към това му качество /при и по повод/, е релевантно за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ“ /Определение № 6 от 16.02.2015 г. по адм. д. № 30/2014 г., смесен 5 чл. с-в ВАС/. В конкретния случай с окончателното съдебно решение е отменена като незаконосъобразна заповед, с която на ищеца е наложена ПАМ по ЗДвП.

По делото не се съдържат данни ищецът да е оспорил допуснатото предварително изпълнение на административния акт. Необжалването на предварителното изпълнение на административния акт обаче не следва да се интерпретира като съпричиняване при настъпването на вредоносния резултат. Съпричиняване на вредата е налице само при виновно поведение от страна на правния субект, каквото липсва в случая. Отделно от това, неупражняването на процесуалните права винаги има своите правни последици за правния субект, но тази правни последици не са вреди по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. В този смисъл е решение № 7433 от 03.06.2014 г. по адм. д. № 14619/2013 г. по описа на ВАС, Трето отд.

3. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС „държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, която отговорност е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган - т. е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материално правни и процесуални норми“.

4. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ „държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице“. С оглед горното и разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се установи наличие на причинно-следствена връзка между претърпените вреди и незаконосъобразния акт.

5. Съдът намира претенцията за обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди за основателна, като размерът на обезщетението следва да бъде определен по справедливост по чл. 52 ЗЗД /така вж. Решение № 1231 от 06.02.2023 г. по адм. д. № 4115/2022 г., ІІІ отд. на ВАС/. Твърдените вреди са доказани по основание, но не и по размер /така вж. Решение № 5370 от 22.05.2023 г. по адм. д. № 11311/2022 г., ІІІ отд. на ВАС/. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая в хода на производството, конкретно от изслушаните свидетелските показания, се установиха негативни преживявания за ищеца, изразяващи се в стрес, тревога, затруднения при отглеждане и грижата за животните, които се намират на няколко километра от селото, в което живее. Тези емоции и чувства у ищеца са породени от издаването на незаконосъобразния акт, т.е. те са пряка и непосредствена последица от налагането на ПАМ, което е довело и до неяснота относно това как да бъде преодоляна възникналата ситуация и до кой момент не би могъл да се ползва процесния автомобил, както и до напрежение в семейството, конкретно в отношенията между съпрузите. Поради това следва да бъде определено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 600 лева.

Съдът намира претенцията за обезщетяване на претърпени от ищеца имуществени вреди за основателна, доколкото вредите са доказани по основание и размер. Издаването на незаконосъобразната заповед за налагане на ПАМ, отменена впоследствие от съда, е лишило ищеца за периода на действието й от възможността да ползва собствения си автомобил, доколкото същият е бил с прекратена регистрация, в който случай процесният автомобил не е могъл да бъде управляван, не само от ищеца, но и от което и да е друго трето лице. В действителност тази пряка и непосредствена негативна последица от издаването на заповедта засяга патримониума на ищеца за времето от издаването й до времето на отмяната й като незаконосъобразна, за който период /3 месеца/ от изслушаните свидетелски показания се констатира заплащането на наем за използването на друг автомобил, чрез който да се извършват дейностите по отглеждане и грижа за животните. Ищецът не е ангажирал други доказателства, вкл. и счетоводни документи, извлечение от сметки или съдебно-икономическа експертиза, от които да се удостоверят договорните отношения между него и третите лица. Независимо от това, прилагайки разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 162 ГПК, съдът приема за изцяло основателна претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 600 лева. Така вж. Решение № 7999 от 19.07.2023 г. по адм. д. № 4803/2023 Г., ІІІ отд. на ВАС.

6. Наличието на всички елементи за ангажиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ е предпоставка искът на М.И.Ш. да бъде уважен като основателен, но съобразно частта, която е доказана. Горните изводи се основават и на утвърденото в практиката на ВАС, че след влизане в сила на съдебния акт, с които се обявява незаконосъобразност на акт, държавата дължи пълно репариране на понесените вреди с оглед спазването на принципите на равностойност, ефективност, пропорционалност, както и на правото на собственост, прогласено от чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз - ако някой бъде лишен от своята собственост в защита на обществения интерес, дължи му се справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба.

7. Основателна е претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва върху сумата, представляваща обезщетение, считано от деня, следващ датата на отмяна на оспорения акт, до окончателното му заплащане /т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС; Решение № 3289 от 28.03.2023 г. по адм. д. № 12024/2022 г., ІІІ отд. на ВАС/.

8. С оглед изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ в полза на ищеца се дължат разноски. На същия следва да бъдат присъдени единствено направените разноски, представляващи държавна такса. Това е така, тъй като договорът за правна защита и съдействие, по силата на който се дължи адвокатско възнаграждение, е сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

В полза на адвоката на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част на иска. „За да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв., като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. Отнася се за изрично предвидено изключение от общия принцип, според който се заплащат само реално направените по делото разноски, поради което чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да се тълкува буквално и да се прилага, без да се изискват и събират доказателства относно съществуването на някое от основанията, посочени в чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв.“. /така вж. Решение № 223 от 10.01.2023 г. по адм. д. № 9332/2022 г., ІІІ отд. на ВАС/. В конкретния случай безспорно е оказана безплатна правна помощ, поради което и по аргумент от чл. 38, ал. 2 от с. з. в полза на адвоката, който я е осъществил, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съгласно чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като неговият размер се определя предвид уважената част на иска – 345 /триста четиридесет и пет/ лева /така вж. Решение № 5654 от 11.05.2021 г. по адм. д. № 7962/2020 г., ІІІ отд. на ВАС/.

Въпреки частичната основателност на исковата претенция в полза на ответника разноски не се дължат, доколкото такива не са поискани, а и същият не е бил представляван в проведеното съдебно заседание /чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ/. Отделно от това, представеното по делото писмено становище изхожда от ВПД Директор на ОД на МВР – Хасково, а не – от процесуален представител на ОД на МВР – Хасково. В този смисъл е решение № 149/01.03.2023 г. по адм. д. № 645/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково, оставено в сила с Решение № 7999 от 19.07.2023 г. по адм. д. № 4803/2023 г., ІІІ отд. на ВАС.

Така мотивиран и на основание чл. 1 от ЗОДОВ във връзка чл. 203 и сл. от АПК, чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ Административен съд – Хасково

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, с адрес – гр. Хасково, да заплати на М.И.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в общ размер на 1 200 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 600 лева и причинени имуществени вреди в размер на 600 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.05.2023 г. до окончателното й заплащане.

ОТХВЪРЛЯ В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ иска на М.И.Ш. срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Хасково за присъждане на сумата в размер на 400 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.05.2023 г. до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, с адрес – гр. Хасково, да заплати на М.И.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 10 /десет/ лева, представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, с адрес – гр. Хасково, да заплати на адв. Е.М. от АК – Разград, сумата в размер на 345 /триста четиридесет и пет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд – Хасково.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 АПК.

	Съдия: