№ 193
гр. Попово, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря И. Д. Б.
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20233520100039 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 49, ал. 1 от СК, съединен с искове по чл.53
от СК, чл.56, чл.57, ал.2, чл. 59 и по чл. 143, ал. 1 от СК.
Ищецът- А. А. А. от гр.П., действаща чрез адв.Р.Р. от ТАК твърди в исковата си
молба, че с ответника са са съпрузите от 13.08.2005г. От брака си имали родени две деца- А.
А. А., род. на ****г. и С. А. А., род. на ***г.
Ищецът твърди, че като семейство живеели в жилище, находящо се в гр.П.,
ул.“*****, което жилище страните придобили преди брака.
Твърди се, че през 2016г., с цел изкарване на повече пари започнал работа в чужбина,
като през 2018г. решил и се върнал в България, където започнал работа като шофьор в „К.“
АД
Още преди раждането на второто им дете отношенията между съпрузите се влошили,
и започнали проблеми, тъй като ищеца разбрал, че съпругата му поддържала извънбрачна
връзка. На няколко пъти настоявал тази връзка да бъде прекратена, и по този повод
възниквали спорове и караници помежду им. Въпреки това, ищеца твърди, че съпругата му
отказала да прекрати връзката си с другия мъж, като подала и жалба срещу него по ЗЗДН. В
тази връзка по своя инициатива, на 01.12.2022г. напуснал семейното жилище и се установил
при родителите си.
Ищецът твърди, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните
отношения. С оглед изложеното, ищеца счита че бракът му с ответника е изчерпан от
съдържание, и моли съда да го прекрати, с развод, по вина на ответника. Не се
противопоставя на майката да се предоставят упражняването на родителските права спрямо
родените от брака деца –А. и С., като на него се определи режим на лични отношения с тях.
Не възразява да заплаща месечна издръжка на двете деца в минимален размер. Желае след
прекратяване на брака съпругата му да си възстанови предбрачното си фамилно име- К..
В с.з. иска се поддържа лично и чрез упълномощен процесуален представител.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
ответника С. Ю. А. от гр.П. действаща чрез адв.В.Д. от ТАК, с който не оспорва, че
1
семейните отношения са влошени и не възразява бракът му с ищцата да бъде прекратен, но
счита за вина за това има ищеца, като в тази връзка предявява насрещен иск против А. А. А.
от гр.П., който е приет от съда за разглеждане.
Ищецът по насрещния иск и ответник по първоначалния не оспорва, че семейните
отношения са влошени, като счита, че вина за това има ищеца. Счита, че причините за
настъпилото брачно разстройство са различни от тези, изложени от ищеца. Твърди че,
ищеца се върнал от чужбина без да било ясно дали бил спечелил нещо, и ако е спечелил
къде било вложено. Излагат се твърдения, че ищеца започнал да проявява егоизъм и да се
грижел основно за своите интереси, под предлог, че не получавал внимание и с безпочвени
обвинения за връзка с друг мъж. Постепенно отчуждението им стигнало до там, че макар да
обитавали в едно жилище, живеели отделно, като съпругата и децата обитавали детската
стая, а ищеца хола.
Твърди се още, че съпруга пазарувал храна само за себе си, често се хранел и по
ресторанти. С децата си също не споделял храна, въпреки, че възнаграждението му било
голямо и той не страдал от лишения, за разлика от съпругата и децата, които се издържали
от възнаграждението на майката. Твърди се още, че редовно се изнасяло готвено месо за
компанията в жилищния блок, без да остава нищо за семейството.Често вечер съпруга
започвал караници, след употреба на алкохол, а през последните месеци на съвместно
съжителство съпругата била обиждана, тормозена психически и физически. Така след
поредния случай на агресия спрямо нея, тя подала молба за защита по ЗЗДН, което дело
било спряно по общо съгласие на страните за уреждане на развод по взаимно съгласие.
Твърди се, че такова не било постигнато поради нежелание на ищеца да заплаща по –високи
издръжки на двете деца.
Във връзка с изложеното ищеца по насрещния иск иска от съда да прекрати брака й с
ответника А. по негова вина. Претендира за упражняване на родителските права по
отношение на двете деца, като на бащата се определи режим на лични отношения с тях, като
за по-малкото иска да е без преспиване . Претендира бащата да заплаща месечна издръжка
на двете деца, както следва: за А. в размер на 400.00 лв., и за С. в размер на 350.00лв. Желае
предоставяне ползването на семейното жилище в гр.П.. Желае да възстанови предбрачното
си фамилно име-К.
Редовно призован за с.з. се явява лично и с упълномощен представител, който по
същество поддържа депозирания насрещен иск.
Ответникът по насрещния иск- А. А. А. оспорва изложените от ищцата по насрещния
иск факти и обстоятелства във връзка с настъпилото разстройство на брачните отношения.
Възразява по отношение на искането на ищцата за режим на лични контакти с по-
малкото дете, като счита, че няма пречка същия да бъде ограничаван.
Възразява и по отношение на претендираната издръжка за двете деца, като счита, че
не са съобразени с нуждите на децата и с размера по чл.142, ал.2 от СК, като в тази връзка ги
оспорва като неоснователни.
Не възразява по отношение на семейното жилище, но претендира ищцата да му
заплаща наем за ползването от нея на неговата идеална част от апартамента, в размер на
100.00лв. месечно, считано от 01.12.2022г.
Съдът след анализ и преценка на събраните по делото доказателства прие за
установено следното:
Страните са съпрузи по силата на граждански брак сключен на 13.08.2005г. с акт
№****г., съставен в гр.П., първи по ред и за двамата съпрузи.
По време на брака им се родили две деца – А. А. А., род. на ****г., съгласно
удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане ****г., съставен от Община
2
П., и С. А. А., род. на ***г., съгласно удостоверение за раждане издадено въз основа на акт
за раждане №****г., съставен от Община П..
От представеното удостоверение, изх.№***/17.10.2022г., изд. от Спортно училище-Р.,
се установява, че по-голямото дете А. е ученик в 10 клас, а по-малкото дете е ученик в 1-ве
клас в ОУ „****“, гр.П., съгласно представеното удостоверение, изх.№**/17.02.2023г.
От представената служебна бележка, изх.№**/17.02.2023г., изд. от ОУ „****“, гр.П.,
се установява, че С. А. се храни в училищния стол, като за това се заплаща седмично сумата
от 16.50лв. Приложена по делото е служебна бележка, изд. от ПДЮТА „С.“ към НЧ
„Св.****“, гр.П., от която се установява, че С. посещава редовно репетиции ПДЮТА „С.“,
за което се заплаща месечна такса в размер на 20.00лв.
Преди брака страните са придобили недвижим имот, находящ се в гр.П., ****, и
представляващ Самостоятелен обект в сграда- апартамент №****, състоящ се от две стаи,
столова с кухненски бокс, сервизни помещения и балкон, със застроена площ от 75.71кв.м.,
заедно с избено помещение №**, ведно с прилежащите му 149/10000 ид.ч. от общите части
на блока и правото на строеж, видно от приложения нотариален акт за покупко-продажба,
вписан в СВ при РС-П., под акт №***, дело №***/21.05.2003г.
Не се спори, че посочения недвижим имот е семейно жилище на страните.
От неоспореното заключение на допусната и извършена по делото СТЕ се установява,
че жилище на страните е в добро състояние, както и че се намира в непосредствена близост
до детска градина, хипермаркет, градски парк и пешеходен достъп до повечето
административни сгради и централния площад на града. От заключението се установява, че
месечния наем на описания имот е в размер на 200.00лв.
От приложените по делото доказателства - удостоверение, изх. №***/16.01.2023г.,
фишове за работна заплата, както и от приложените справки от НАП, се установява, че
съпруга А. А. работи като шофьор в „К.“ АД, и получава средно брутно трудово
възнаграждение на месец в размер на 3456.01 лв.
Съпругата С. А. работи като технически сътрудник в „О.“ ЕООД гр.Л., и получава
средно брутно трудово възнаграждение на месец в размер на 545.22 лв., видно от
приложеното удостоверение ***02.02.2023г.
От представения социален доклад по делото, се установява, че след раздялата на
родителите, децата се отглеждат от майката, която полага необходимите грижи за възрастта
им. Установено е, че двете деца са израснали с двамата си родители и имат изградени
отношения на привързаност към тях. Между двете деца също има изградена емоционална
връзка. Жилището което обитават майката и децата разполага с необходимите удобства. От
социален доклад се установява, че на децата са осигурени физиологичните, здравни, психо-
емоционални и социални потребности, като родителите са информирани, че задължение на
дамата е да се грижат за децата си, както и да не възпрепятстват или ограничават
възможността на децата да осъществяват контакти с всеки един от тях.
От приложените платежни нареждания се установява, че А. А. от м.декември 2022г.
до м.април 2023г. е превеждал сумата от 400.00лв. за издръжка на двете деца.
От извършената съдебно-психологична експертиза на детето С. се установява, че
детето отговаря на действителната физическа и психическа възраст. Интелектуално -
паметовите възможности са в рамките на нормата. Мисленето на детето е преобладаващо
конкретно и липсва богатство на опит и понятия. Нагажда отговорите си към въпросите на
питащия, и предвид своята интелигентност, при ясно подсказана тенденция е в състояние да
долови и продължи разказа. Често много ясно се проявяват противоречия между
твърденията й и здравата логика, дори, тя самата ги долавя и тогава изпада в
недоумение/подсмихване/. Друг път поддържа своите представи за нещата без да отчита
3
наличното противоречие по типа на „логическа грешка”. Абстрактно-логическото мислене
не е достатъчно развито, за да може да осъществи пълен вътрешен контрол над умствената
дейност, т.е. детето е внушаемо.
От тази експертиза се установява, че отношението между родителите са трайно
влошени с пикове на кумулация, още от най-ранната детска възраст на детето.
Поддържаните враждебно-войнствени отношения имат ярко негативно повлияване върху С.,
състоящи се от висока тревожност и страхова зареденост, неудовлетворена потребност от
сигурност, стремеж да се опази, защити от агресия идваща от околния свят. Емоционалното
състояние на детето е невротизъм, ригидност, тревожност, потребност от защита от външна
опасност. В проективните методики, детето възприемало бащината фигура доста
противоречива. Първо като отстъпчива и приемаща, като страдаща и безпомощна, но само
при определени обстоятелства - раздяла на семейството. В следващия момент, в.л. е
установило, че докато изпитва съжаление и подпомага мъжката фигура в разказа, детето
рязко прави обратен завой, като поддържа изрази обвиняващи бащината фигура. Описва го
като лентяй, забраняващ, осъждащ. Майчината фигура макар и не толкова наситена с
емоционални окраски, то по отношение на нея също изразявало противоречия. Според
вещото лице тези феномени, как една сюжетна линя, поражда противоположна сюжетна
линия, е признак, че назованите противоречия са заложени в потребността на нейното
емоционално оцеляване.
Тъй като детето не е щадено от множеството детайли свързани с конфликтите между
родителите и във времето, според в.л. ставало обект, както на пряка, така и на индиректна
нежелана комуникация между тях, и се е налагало да възприема недобронамереното
отношение от единия, спрямо другия родител и обратно. Детето е било поставено в
позицията да разказва и неща компроментиращи бащата. Съзнанието и се моделира
следствие директно и индиректно послание по посока на това, че е срамно или неправилно
да се обича такъв баща и поради тази причина, детето в рационален разказ поддържа това,
но в индиректен материал изразява чувствата си на привързаност към бащата. С.
продължава да възприема семейството цялостно и поради тази причина си налага
автоцензура, когато проектира двата образа на родителите си като потребни, тъй като се
намира в „конфликт на лоялност” към образа на майка си.
Установява се още, че детето е с блокирано въображение, поради висока тревожност,
идваща от липсата на хомеостаза във фамилните отношения. Същото живее предимно във
фантазния си свят, където си създава измислени герои, които я предпазват от опасности.
Според в.л. от една страна, С. трябва да се справя с психологическите проблеми на
възрастта, а от друга тя е загубила хомеостазата на семейството, която би и позволило по-
лесно да носи проблематиката на своята възраст. Но желанията на детето са да може
свободно да контактува и с двамата си родители. На емоционално (дълбинно ниво) детето
поставя двата образа –на майката и бащата, като равни. Въпреки това вещото лице е
установил, че е налице синдром на родителско отчуждение, от лека към средна степен по
отношение на бащата.
В заключение експерта дава мнение, че за да се разрешат проблемите на детето е
необходимо повече контакти с бащата, така детето ще може постепенно да възстанови
психичното си равновесие и свободно да изразява истинското си отношение към всеки един
от родителите, както и ще може да определи, без да се чувства застрашена от избора си.
Връзката между родителя - бащата и детето била все още здрава, въпреки, че той по някакъв
начин бил презрян. На това ниво адекватната интервенция изисква заедно с доверени лица
(социален работник, психолог) да се подпомогне безпроблемно протичащи срещи с бащата.
Друг начин, детето да се чувствало отпуснато и да съумява да показва адекватни емоции и
пред двамата родели е когато майката приеме, че макар и вече разделени, той остава баща
на детето им, и да започне да изгражда добър образ като баща в очите на С..
4
Заключението на вещото лице бе прието и приложено по делото, като компетентно,
обективно и неоспорено от нито една от страните.
По делото са разпитани и свидетели и на двете страни.
От показанията на св.П.И. се установява, че от 5 години между съпрузите имало
скандали и разправии. По нейно мнение в отношенията между страните имало намесен
трети човек, тъй като виждала А. да се качва в определени коли, от места отдалечени от
блока. Затова свидетеля бил чувал и от самия А.. По отношение на децата, свидетеля заяви,
че А. винаги се е грижел за семейството, дори и когато същия е бил в чужбина. По данни
на този свидетел от м.декември А. не живее в семейното жилище, като от този момент
нямал достъп. В подобен смисъл са и показанията на св.П.С.. И по негови данни от
м.декември 2022г. страните не живеят заедно, като от А. разбрал, че напуснал жилището, за
да не се стресира С.. След раздялата на няколко пъти А. идвал до дома си, но патрона бил
сменен, и не могъл да влезе в жилището си. И този свидетел заяви, че докато страните
живеели заедно А. се грижел за децата си, дори когато бил в чужбина, като неговите
родители също помагали на семейството. По отношение на евентуална връзка с друг човек
на съпругата, свидетеля заяви, че не е виждал да е идвал друг човек в апартамента, но от
съпругата си (св.И.) и А. чул, че тя поддържа връзка с друг мъж. И двамата свидетели
заявиха, че не са виждали А. пиян, или да злоупотребява с алкохол
От показанията на св.Е.М. се установява, че в семейството имало конфликти. Според
показанията на тази свидетелка откакто тя живее в блока (от 3 години) съпрузите
непрекъснато се карали, като се чували викове и крясъци, и постоянно искали да се
развеждат. Съпрузите живеели в отделни стаи, не пазарували общо, не плащали нищо общо,
всеки сам си поемал разходите. Според свидетелката, когато била на гости на страните, след
работа е виждала А. да употребява алкохол, като не може да каже колко пие. Не го е
виждала обаче да е пил до степен, че да бъде неадекватен. По-скоро след употребата на
алкохол, ставал по-раздразнителен. През м.октомври 2022г. отношенията им ескалирали.
Свидетелката заяви, че от дома на страните чула удряне на предмети, все едно се бият.
Слязла долу, вратата била отворена, като освен двамата в дома им бил и св.К. (брат на А.), а
детето С. била свита в единия ъгъл, със затворени учи, ревяло и пищяло. При вида на детето
свидетелката го взела и го прибрала у тях, тъй като то било много изплашено и
продължавало да реве. За да не чуват виковете и крясъците от дома на страните,
свидетелката пуснала сешоар, но това не помогнало, тъй като продължили да се карат и да
се хлопат врати. След около час А., заедно с багаж се качила у свидетелката, и заедно с
детето останали при нея 2 месеца. За този инцидент свидетелства и св.К., който заяви, че
след обаждане от сестра му, веднага отишъл в дома на страните. От А. разбрал, че повода за
скандала била изнеВ. на сестра му, за каквото той лично не знаел. Свидетелят заяви, че това
не е първия скандал между страните, като няколко пъти сестра му и децата са пребивавали в
дома, след разправии в семейството. И по данни на този свидетел съпрузите спели в
различни стаи, като основно сестра му пазарувала за вкъщи, а основните разходи се поемали
от съпруга. По данни на този свидетел, когото е имало скандали в семейството А. е бил
употребил алкохол.
Предвид изяснената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдебната теория и практика приема, че брачната връзка е общност от духовни,
морални, биологически и икономически елементи. Разстройството на брака е “дълбоко”,
когато брачната връзка изцяло е опразнена от дължимото си съдържание. То е
“непоправимо”, когато това състояние не може да се преодолее. Установените в правната
теория най-често срещани причини за дълбоко и непоправимо разстройство на брака са:
изнеВ., системна злоупотреба с алкохол, физическият и психически тормоз, несходство в
характерите, лекомислено поведение и неполагане на грижи за семейството, продължителна
5
фактическа раздяла, необмислено сключване на брак и пр.
От доказателствата по делото се установи, че гражданският брак между страните е
дълбоко и непоправимо разстроен. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен
разрив и не съществуват никакви възможности за укрепване и заздравяване на брака. От
години всеки от съпрузите живее собствен живот, без да го споделя с другия. Категорично
се налага извода, че личните отношения между съпрузите не почиват на основата на
взаимното уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност, необходими за
съществуването на взаимност между съпрузите. Предвид което с оглед установената
фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е доказан по основание. Всички
доказателства водят до извода, че не може да се очаква възстановяване на нормални
съпружески отношения между съпрузите, поради което запазването на брака е безпредметно
и не е в интерес на съпрузите.
Поради което, когато брака е дълбоко и непоправимо разстроен, същият следва да се
прекрати, чрез развод.
Вина за това състояние на брака съдът намира, че имат и двамата съпрузи. След
внимателен анализ на всички доказателства по делото съда намира, че причината за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, както и настъпилата раздяла
между страните са възникналите противоречия помежду им. Всички свидетелски показания
са непротиворечиви за това, че между съпрузите от години има проблеми и
неразбирателство. Скандалите и разправиите помежду им били почти ежедневие, като
неведнъж изразявали желание за прекратяване на този брак. За съда е очевиден извода, че
никоя от страните не е проявила подкрепа и доверие към другата страна, което още повече е
задълбочило проблемите помежду им. Натрупалото се напрежение и обтягане на личните
им отношения са ескалирали до възникналия инцидент през м.октомври 2022г., когато
окончателно се разделили. След като двамата, в крайна сметка са приели раздялата, и не са
предприели никакви действия за запазване и заздравяване на брака, съдът допуска развода
по взаимна вина на двамата съпрузи. Нито един от съпрузите не можа по категоричен начин
да докаже изключителната вина на другия. Няма безспорни доказателства за изнеВ. на
съпругата, нито пък толкова безспорни са доказателства за злоупотреба с алкохол и лошо
отношение на съпруга към семейството. От доказателствата по делото съдът прави извод,
че в случая се касае за настъпило отчуждение между съпрузите от години, а оттам е
неразбирателство по между им, за недоверие един към друг, за поредица от погрешни
действия и поведение на всеки един от тях. Ето защо съда приема, че вина за
разстройството на брака им имат и двамата съпрузи.
Предвид всичко изложено и установено дотук, съда следва да се произнесе и по
въпросите изрично уредени в чл.322, ал.2 от ГПК.
С оглед установеното съда счита, че местоживеенето на родените от брака деца- А. и
С. следва да се определят при майката С. А., на която да се предоставят и упражняването на
родителските права спрямо двете деца. По отношение на този въпрос спор между страните
няма.
Бащата А. А., разбира се следва да има право на лични срещи и контакти със своите
деца.
По отношение на голямото дете - А. съдът намира, че следва да определи един по
разширен режим на лични отношения между него и баща му, имайки предвид възрастта на
детето (навършени 17 години) и отношенията помежду им. В този смисъл съдът намира, че
лични отношения между А. А. и детето А. А. следва да се осъществяват, както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с
преспиване, както и един от летните месеци (юли или август), които да не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката, както и по всяко друго време по желание на детето, и
6
след предварително съгласуване между родителите.
По отношение на детето С. съдът намира, че предвид извършената психологическа
експертиза на детето, както и установеното от нея, то режима на лични контакти помежду
им следва да е по различен, и разделен на няколко периода. Това се налага именно от
заключението на вещото лице, което е категорично, че за да се разрешат проблемите на
детето, които безспорно са налице, е необходимо повече контакти с бащата, съдействие от
майката и време, за да може то постепенно да възстанови психичното си равновесие и
свободно да изразява истинското си отношение към всеки един от родителите, както и да
може да определи избора си, без да се чувства застрашено.
В този смисъл съдът отново обръща внимание на страните по делото, че в
изключителен интерес за детето е двамата родители да не демонстрират в негово присъствие
противоречията помежду си, както относно вижданията си по неговото отглеждане и
възпитание, така и съществуващата неприязън в личните си отношения, тъй като това
неизменно се отразява на С..
Във връзка с това съдът намира за необходимо да отбележи, че майката не осъзнава в
пълна степен потребността на С., от това тя да общува по-често с баща си. В редица
решения на ВКС се посочва, че най-важното сред личните качества на родителя е да
признава и зачита интереса на децата да имат пълноценни отношения с другия родител. От
друга страна бащата също не полага големи усилия да заздрави и подобри прерязаната
връзка с детето му. Това, което смути и създаде сериозни притеснения в настоящия състав
на съда са влошените отношения между родителите, в епицентъра на които стои тяхното
дете. Невъзможността и нежеланието на двамата да комуникират като зрели и големи хора,
с поведението и отношението си един към друг, задълбочават установените психични
процеси в детето. Изключително обезпокоително за съда е установеното емоционалното
състояние на С., което е наситено с невротизъм, ригидност, тревожност и потребност от
защита от външна опасност. Възрастта в която се намира детето е достатъчно натоварваща и
стресираща, а липсата на равновесие във фамилните отношения допълнително го натоварват
и стресират. В основата на това седи не друго, а именно влошените отношения на
родителите, които категорично според съда оказват неблагоприятно влияние върху
развитието на детето. Неслучайно и в.л. в с.з. заяви, че детето води вътрешна борба, която
ако не се преодолее ще доведе до тежки психологически проблеми. А всъщност е толкова
просто, както посочи и в.л. родителите не е нужно да водят война, за да спечелят детето.
Необходимо е само родителите да са спокойни, когато детето е с другия родител , като по
този начин то също ще се успокои. Така, че както бащата, така и майката не е лошо да
преосмислят своето поведение и отношение един към друг, да преодолеят всички
противоречия, и в името на детето си, в негов интерес, да му помогнат да преодолее всички
негативни нагласи, които е създало, и то с взаимни компромиси, добър тон и откритост,
давайки му възможност не само да прави избор, но и да го отстоява, без да се налага детето
да угодничи на който и да е, за да израсне като независима и самостоятелна личност.
Тъй като обаче безспорно връзката между баща и дъщеря е нарушена, то съда съдът
намира, че лични отношения между А. А. и детето С. А. следва да се осъществяват, както
следва: -До 30.06.2024г. всяка първа и трета събота от месеца, от 10.00 часа до 16.00 часа,
без преспиване, като бащата следва да взима детето от дома на майката и съответно да го
връща в този дом. Освен това в този период следва да продължи определената с
привременните мерки възможност бащата и детето да общуват чрез телефонен разговор или
по друг подходящ аудио визуален начин, като се задължи майката да осигури възможност
бащата два пъти седмично в рамките на не повече от 30 минути да осъществи контакт с
детето С.; - От 01.07.2024г. до 31.12.2024г. бащата да има право лични отношения с детето
С. А. всяка първа и трета събота от месеца, от 10.00 часа до 18.00 часа, с преспиване, както и
10 дни през летните месеци (юли или август), които да не съвпадат с платения годишен
7
отпуск на майката, както и по всяко друго време по желание на детето, и след
предварително съгласуване между родителите; -От 01.01.2025г. бащата да има право лични
отношения с детето С. А. всяка първа и трета събота от месеца, от 10.00 часа до 18.00 часа, с
преспиване, както и един от летните месеци (юли или август), които да не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката, както и по всяко друго време по желание на детето, и
след предварително съгласуване между родителите.
Предвид изложеното по горе следва да се определи месечна издръжка за децата А. и
С., която да заплаща бащата А. А..
Съобразявайки в съвкупност възрастта на децата, както и нуждите им, съдът намира,
че в процеса се доказа нуждата от допълнителни средства извън основните, както и други
разходи, по-големи от обичайните, имайки предвид, че по-голямото дете учи в друго наС.о
място, а по-малкото посещава извънкласни занятия, срещу заплащане на месечна такса за
това. По отношение на възможностите на родителите съдът намира, че следва да определи
издръжка на двете деца над минималния размер, предвиден за това в разпоредбата на чл.142
от СК, която да се заплаща от бащата. Това е така тъй като се установи, че бащата работи и
получава високи доходи и няма задължения към други малолетни и/или непълнолетни лица.
В този смисъл съдът намира, че за детето А. бащата дължи месечна издръжка в размер
на 350.00лв., а за детето С. месечна издръжка в размер на 250.00лв.. Издръжките се дължат
считано от подаване на насрещната исковата молба-28.02.2023г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението
или прекратяването на издръжката, като в останалата част над 350.00лв. до претендираните
400.00лв., за А. и над 250.00лв. до претендираните 350.00лв. за С., на месец, исковете следва
да се отхвърлят. Останалата част от издръжките, ведно с непосредствените грижи за децата
следва да се поемат от майката
По отношение на останалите въпроси съпрузите не си дължат издръжка помежду си.
Семейното жилище в гр.П., ул.“*****, се предоставя за ползване на съпругата С. А. и
двете деца.
Съгласно чл.57, ал.2 СК всяка от страните може да поиска съдът да определи размера
на наема за предоставеното на единия съпруг за ползване семейно жилище, като в
настоящия казус това е поискано от А. А.. Безспорно с влизането в сила на решението по
делото, между страните ще възникнат наемни правоотношения, въз основа на които
съпругата ще дължи обезщетение на съсобственика А.. Или съдът намира, че от този момент
съпругата дължи наем на съпруга си, а не от момента на раздялата им, която се установи, че
е от м.декември 2022г. В този см. Решение №123/04.04.2013г. по гр.д. №526/2012г., на ВКС,
IV г.о.
Установи се по делото, от заключението на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, че семейното жилище на страните е в добро състояние, както и че се
намира в непосредствена близост до детска градина, хипермаркет, градски парк и пешеходен
достъп до повечето административни сгради и централния площад на града. Вещото лице е
определило месечен наем в размер на 200лв. месечно, следователно ползващата го съпруга,
следва да заплаща съобразно притежавания дял на неползващия съсобственик.
От друга страна разпоредбата на чл.57, ал.2, изр.2 от СК постановява, че не се дължи
наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ
Или от посочената разпоредба съдът прави извод, че съпруга А. има право на ¼ от
определената наемна цена от в.л., която съда изчисли в размер на 50.00лв. месечно, която
както посочи се дължи, считано от датата на влизане в сила на решението да настъпване на
обстоятелства обуславящи нейното изменяване или прекратяване. За разликата над
определения от съда месечен наем от 50.00лв., до претендираните 100.00лв. месечен наем,
както и за периода от м.декември 2022г. до влизане в сила на съдебното решение, съдът
8
намира този иск за неоснователен, и като такъв подлежи на отхвърляне.
Имуществените отношения относно придобитото по време на брака движимо и
недвижимо имущество страните ще уредят впоследствие.
Фамилното име на съпругата след развода се възстановява с предбрачното и такова –
К..
По отношение на държавната такса за допускането на развода, съобразявайки се и с
доходите на страните, съдът намира, че същата следва да бъде определена в размер на
50.00лв., вносими поравно от страните, на основание чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Освен това бащата А. А. трябва да заплати и 4 % държавна такса върху
тригодишните платежи на така определените размери на издръжките на децата, която е в
общ размер на 864.00 лв. по сметка на ПпРС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА между А. А. А., ЕГН **********, от гр.П., обл.Т.,
ул.“...., и С. Ю. А., ЕГН *** от гр.П., обл.Т., ул.“*****, сключен с акт №****г., съставен в
гр.П., като дълбоко непоправим и разстроен, по вина и на двамата съпрузи, на осн. чл.49,
ал.1 във вр.с ал.3 от от СК.
ОБЯВЯВА, че местоживеенето на родените по време на брака деца- А. А. А., ЕГН
********** и С. А. А., ЕГН ********** се определя при майката С. Ю. А., ЕГН ***, на
която се ПРЕДОСТАВЯТ и упражняването на родителските права спрямо децата А. А. А.,
ЕГН ********** и С. А. А., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на свиждане и лични контакти между бащата А. А. А., ЕГН
********** и детето А. А. А., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване, както и един
от летните месеци (юли или август), които да не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката, както и по всяко друго време по желание на детето, и след предварително
съгласуване между родителите
ОПРЕДЕЛЯ режим на свиждане и лични контакти между бащата А. А. А., ЕГН
********** и детето С. А. А., ЕГН **********, както следва:-
-До 30.06.2024г. всяка първа и трета събота от месеца, от 10.00 часа до 16.00 часа, без
преспиване, като бащата следва да взима детето от дома на майката и съответно да го връща
в този дом, като в този период ЗАДЪЛЖАВА С. Ю. А., ЕГН *** да осигури възможност за
аудио визуален контакт между А. А. А., ЕГН ********** и детето С. А. А., ЕГН
**********, по телефон, скайп, вайбър или друг подходящ начин, два пъти седмично в
рамките на не повече от 30 минути;
- От 01.07.2024г. до 31.12.2024г. всяка първа и трета събота от месеца, от 10.00 часа
до 18.00 часа, с преспиване, както и 10 дни през летните месеци (юли или август), които да
не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и по всяко друго време по
желание на детето, и след предварително съгласуване между родителите;
-От 01.01.2025г. всяка първа и трета събота от месеца, от 10.00 часа до 18.00 часа, с
преспиване, както и един от летните месеци (юли или август), които да не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката, както и по всяко друго време по желание на детето, и
след предварително съгласуване между родителите
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН ********** да заплаща МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА на детето
9
А. А. А., ЕГН **********, действащо със знанието и съгласието на своята майка С. Ю. А.,
ЕГН ***, в размер на 350.00лв. (триста и петдесет лева и 00ст.), считано от 28.02.2023г.
до настъпване на причини за изменяването или прекратяването й, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над 350.00лв. месечно до претендираните 400.00лв. месечно.
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН ********** да заплаща МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА на детето
С. А. А., ЕГН **********, действащо чрез своята майка С. Ю. А., ЕГН ***, в размер на
250.00лв. (двеста и петдесет лева и 00ст.), считано от 28.02.2023г. до настъпване на
причини за изменяването или прекратяването й, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над 250.00лв. месечно до претендираните 350.00лв. месечно.
ПОЛЗВАНЕТО на семейното жилище, находящо се в гр.П., ул.“*****, СЕ
ПРЕДОСТАВЯ на съпругата С. Ю. А., ЕГН *** и децата А. А. А., ЕГН ********** и С. А.
А., ЕГН **********
ОСЪЖДА С. Ю. А., ЕГН *** ДА ЗАПЛАЩА на А. А. А., ЕГН **********
СУМАТА 50.00 лв. (петдесет лева и 00ст.) месечно, представляваща наем за ползване на
1/4 ид.ч. от семейното жилище, считано от влизане в сила на настоящото решение до
настъпване на обстоятелства обуславящи нейното изменяване или прекратяване като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на наемна цена за разликата на 50.00лв. до претендирания
размер от 100.00лв, както и за периода от м.декември 2022г. до влизане в сила на съдебното
решение.
СТРАНИТЕ не претендират за издръжка един към друг след прекратяване на брака.
След развода съпругата С. Ю. А., ЕГН *** възстановява предбрачното си фамилно
име-К..
ОСЪЖДА С. Ю. А., с посочен адрес и ЕГН, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПпРС
сумата 25.00лв. (двадесет и пет лева и 00ст.) - държавна такса за допускането на развода,
на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА А. А. А., с посочен адрес и ЕГН, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПпРС сумата
25.00лв. (двадесет и пет лева и 00ст.) - държавна такса за допускането на развода, на
основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, както и сумата 864.00лв. (осемстотин шестдесет и четири лева и 00 ст.), държавна
такса върху тригодишните платежи на така определения размер на издръжките на децата.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Търговище, в двуседмичен срок, от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
10