№ 169041
гр. София, 19.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Частно
гражданско дело № 20241110164433 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление вх. № 343962 от 29.10.2024 г. на **** за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу Д. Р. И. за вземане в размер на сумата от 800 лв. – главница по Договор
за паричен заем с № **** от 06.10.2022 г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от подаване на заявлението – 29.10.2024 г. до окончателното й
плащане; сумата от 40,05 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода
06.10.2022 г. – 20.11.2022 г.; сумата от 389,95 лв. – договорна неустойка,
начислена за периода 16.10.2022 г. – 20.11.2022 г.; сумата от 283,20 лв. –
обезщетение за забава (законна лихва) върху главницата, начислено за периода
01.01.2023 г. – 01.09.2024 г., сумата от 123 лв. – неустойка за забава, начислена
на 19.01.2023 г. и сумата от 135 лв. – разходи за събиране на вземането.
Съдът като съобрази съдържанието на представените към заявлението -
Договор за паричен заем с № **** от 06.10.2022 г. и приложенията към него,
намери за установено следното:
Процесният договор, представлява договор за потребителски кредит
(ДПК) по смисъла на чл. 9 ЗПК. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, са
нарочно посочени, императивно установени реквизити, които ДПК следва да
съдържа, в това число – общият размер на кредита и условията за усвояването
му, лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му, годишният
1
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски.
В настоящия случай, видно от съдържанието на сключения договор за
паричен заем между **** и длъжника Д. Р. И., в чл. 3 на същия е посочено, че
размерът на кредита е 800 лв., като сумата следва да бъде върната, чрез
заплащане на 1 бр. погасителна вноска, лихвеният процент е 40,05%, а ГПР –
48,62%. В чл. 3.2. е посочено, че се дължи 1 бр. вноска, като общата сума за
плащане възлиза на 840,05 лв., т.е. размерът на възнаградителната лихва е
40,05 лв. На следващо място – в чл. 3.10 от ДПК е уговорено, че
кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане в размер на сумата
от 409,95 лв., която е дължима при заплащане на погасителната вноска,
съобразно погасителен план – Приложение № 1 към ДПК, която възлиза на
сумата в общ размер от 1250 лв. В чл. 5 от ДПК е договорен т.нар. „гратисен
период“, условията на който кореспонидрат с предсрочно погасяване на
задължението, в случай на заплащане на единствената дължима вноска, преди
настъпване на нейната изискуемост - уговорения падеж, който съвпада с
погасяване на задължението по договора изцяло.
Съдът намира съдържанието на процесния ДПК, за неясно,
подвеждащо потребителя и въвеждащо го в заблуждение. Цената за
договорената „такса за експресно разглеждане“ (клауза от договора, сама по
себе си нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като
уговорена за действия свързани с усвояването на кредита), в размер на 409,95
лв., която възлиза на над 50% от размера на предоставената главница по
кредита – 800 лв., не е включена в ГПР по договора (така изрично в
заявлението), но е прибавена към задължението на кредитополучателя, чрез
увеличаване на стойността на дължимата погасителна вноска, въпреки, че
представляват разход, свързан с договора за кредит. Съобразно условията и
предпоставките за възникване на това задължение, сочено като такса, за която
обаче не се предоставя насрещна услуга а се извършват действия по отпускане
и усвояване на кредита, същото представлява сигурен разход за
кредитополучателя.
2
Въпреки това, вместо да бъде упоменат като разход по кредита, респ.
като компонент на ГПР, процесната сума („такса за експресно разглеждане“) е
включена в месечната погасителна вноска, като компонент на главницата,
дължима от кредитополучателя. Съдържанието на процесния ДПК не
отговаря на изискването по чл. 19, ал. 1 ЗПК, доколкото т.нар. „такса за
експресно разглеждане“, не може да се квалифицира като изключение по чл.
19, ал. 3 ЗПК, а при отчитането й като несъмнено очакван разход,
действителния ГПР би бил значително завишен – (над 21000%) спрямо
посочения в договора, като определянето му под законоустановения в чл. 19,
ал. 4 ЗПК максимум, а именно – 48,62% е само формално и привидно.
Следователно ГПР по процесния ДПК е договорен при условия в които
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Целта на цитираната
разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи, а
съдържанието на процесния договор за потребителски кредит не отговаря на
императивно установените законови изисквания.
По изложените съображения съдът намира, че не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а процесният
договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК,
поради което и на осн. чл. 24 ЗПК, потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. В същия смисъл е и практика на СЕС – решение по дело С-714/22, в
което изрично е прието (т.55 и т.56), че с оглед на съществения характер на
посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да
се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му
на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички
споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
3
пропорционален характер (така Определение № 958 от 17.04.2024 г. на ВКС
по к. т. д. № 1897/2023 г., както и напр. Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на
СГС по в. гр. д. № 3102/2023 г.)
По отношение чистата стойност на кредита.
Заявителят е посочил, че длъжникът е направил плащания по кредита в
общ размер на сумата от 20 лв., поради което същият дължи разликата над
тази сума до предоставената по кредита главница в размер на 800 лв., а
именно – 780 лв. за която заявлението следва да бъде уважено. За всички
останали суми, заявлението за издаване на заповед за изпълнение подлежи на
отхвърляне.
По разноските.
Пропорционално на уважената част от претендираните вземания, на
заявителя се следва сумата от 14,40 лв. – платена държавна такса и сумата от
20,33 лв. – юрисконсултско възнаграждение (при първоначална определен
размер от съда – 50 лв.), като за разликата до пълния предявен размер
заявлението следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление с вх. 343962 от 29.10.2024 г. по описа на СРС,
подадено от ****, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
Д. Р. И., ЕГН ********** в частта за разликата над сумата от 720 лв. до
пълния предявен размер от 800 лв. – главница Договор за паричен заем с №
**** от 06.10.2022 г., изцяло за сумата от 40,05 лв. – договорна
(възнаградителна) лихва за периода 06.10.2022 г. – 20.11.2022 г.; сумата от
389,95 лв. – договорна неустойка, начислена за периода 16.10.2022 г. –
20.11.2022 г.; сумата от 283,20 лв. – обезщетение за забава (законна лихва)
върху главницата, начислено за периода 01.01.2023 г. – 01.09.2024 г., сумата от
123 лв. – неустойка за забава, начислена на 19.01.2023 г. и сумата от 135 лв. –
разходи за събиране на вземането, както и в частта за претендираните
разноски, а именно – за разликата над сумата от 14,40 лв. – д.т. и над сумата от
20,33 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на
4
настоящото разпореждане, може да предяви осъдителен иск за вземанията си
по горните суми, като довнесе дължимата държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5