Р Е Ш
Е Н И Е
№ 806, гр. Пловдив, 29.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 14.05.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 1237/2020г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.53
и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 482585- F503824/ 06.12.2019 г. на Директора на Дирекция „Обслужване”
в ТД на НАП- Пловдив, с което на ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ, БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Хисаря, ул. „Ал.Стамболийски“
№ 8, представлявано от М.К.М., на основание чл.178, предл. първо от Закон за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лв. за нарушение
по чл.96, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят,
по съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния си представител в
съдебно заседание, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление
като незаконосъобразно. По същество не оспорва нарушението. Претендира разноски, ангажирайки
доказателства в тази насока.
Въззиваемата страна – ТД на
НАП - Пловдив, чрез процесуалния си
представител, пледира за потвърждване на наказателното постановление като
правилно и законосъобразно. Отправя искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона
седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 09.08.2019г. бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ № F 503824/ 09.08.2019 г., от Й. Е.Т., на длъжност *****към ТД на НП
Пловдив, срещу ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ, БУЛСТАТ *********, за това че
последният, в качеството на данъчно задължено по ЗДДС лице, на 15.08.2017г. при
осъществяване на дейността си е нарушило разпоредбите на ЗДДС, тъй като не е
подал заявление за регистрация по ЗДДС в ТД на НАП-Пловдив в законоустановения
14 - дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнало
облагаем оборот над 50 000лв. за последните дванадесет месеца преди текущия,
съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС /изм. ДВ. бр.97 от 5 Декември 2016г./ Реализираният
от ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ облагаем оборот бил от извършени продажби на
сувенири и рекламни материали.
Установено е, че
по този начин за юридическото лице
е възникнало основание за задължителна регистрация към 31.07.2017г. /видно
от представена справка за обороти за период от 01.05.2016г. до 31.12.2018г./ и
в срок до 14.08.2017г. включително е следвало да подаде Заявление за
регистрация по ЗДДС на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС. Същото е подадено по
електронен път на 30.05.2019г. в ТД на НАП-Пловдив с вх. № 303911901384392/
30.05.2019г. Нарушението е било извършено на 15.08.2017г. и констатирано при извършване на проверка в ТД
на НАП-Пловдив за установяване на наличие на условия за регистрация по ЗДДС,
документирана с протокол по чл.50 от ДОПК с № **********/13.06.2019г.
С оглед направените констатации от извършената
проверка, контролните органи приели, че ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ е извършил
нарушение на чл.96, ал.1 от ЗДДС. Съставеният АУАН за така установеното
нарушение е съставен в присъствието на
представляващ юридическото лице, който се е запознал със съдържанието на акта и
го е подписал без възражение.
Въз основа
на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление № 482585-
F503824/ 06.12.2019 г., с което на ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ, БУЛСТАТ
*********, на основание
чл.178, предл. първо от ЗДДС е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ
в размер на 500 /петстотин/ лв. за нарушение по чл.96, ал.1 от ЗДДС.
В хода на съдебното
производство в качеството на свидетел беше разпитана С.С.Д..
От показанията й се установява, че е била свидетел при съставянето на АУАН,
затова, че жалбоподателят, в качеството му на данъчно задължено лице, не е
подал заявление за регистрация по ДДС, въпреки че достигнал оборот над 50 000
лв. Пояснява, че в хода на проверката е било установено обстоятелството, че
данъчно задълженото лице е следвало в
по-ранен етап да подаде заявление. Потвърждава, че авторът на акта е
колегата й Т. и реда, по който това е било сторено.
Съдът кредитира показанията на свидетеля,
дотолкова, доколкто служат за установяване на обективната действителност.
При така изложената по делото фактическа
обстановка съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно при следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗДДС /в
редакцията към датата на нарушението/ всяко данъчно задължено лице с облагаем
оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12
последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 14-дневен срок от
изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде
заявление за регистрация по този закон.
По делото се установява, че жалбоподателят е
данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС. Съответно след
реализиране на облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС в размер над
50 000 лв., е
следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в ТД на НАП-Пловдив в заканоустановения
срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнало облагаемия
оборот за последните дванадесет месеца
преди текущия, съгласно чл.96, ал.1 от ЗДДС.
Заявлението за регистрация по ЗДДС е подадено от юридическото лице по
електронен път на 30.05.2019г. в ТД на НАП-Пловдив с вх. № 303911901384392/ 30.05.2019г., което е индикация, че нарушението
по същество не се оспорва.
Въпреки установеното, при извършената служебна
проверка, съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи
отмяна на атакуваното наказателно постановление. Не са спазени императивните
изисквания на нормите на чл.42, т.4 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
съгласно които в АУАН и в НП следва да се съдържат описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено. На първо място в обстоятелствената
част на АУАН и НП не са посочени конкретната сума /реално достигнатия облагаем
оборот/, конкретните доставки и
конкретният данъчен период, през който това се е случило. По случая единствено
се цитира закона отбелязвайки, че „ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ е натрупал облагаем оборот от продажба на сувенири и рекламни
материали над 50 000 лв, натрупан през последните дванадесет месеца преди
текущия, съгласно чл.96, ал.1 от ЗДДС, за което, трябвало да подаде заявления
за регистрация в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който го
е достигнал. Посочва се, че основанието за задължителна регистрация е
възникнало към 31.07.2017г., поради което в срок до 14.08.2017г. вкл. следвало
юридическото лице да подаде заявление. Същевременно единственият период, който е
цитиран в обстоятелствената част на АУАН и НП, и служещ като основа за
натрупани обороти, предвид това, че представлява представена от юридическото
лице справка, е „01.05.2016г. -
31.12.2018г.“. Очевидно е, че така посоченият период е много по – голям от
предвидения в разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗДДС /12 месеца/ и обхваща както
предходно време, така и последващо такова от 31.07.2017г. По този начин се
създава неяснота какъв е точно периодът, въз основа, на който контролните
органи са установили и твърдят, че е достигнат облагаем оборот от над
50 000 лв., кога започва и свършва същия и дали съотвества на законово
предвидените последни дванадесет месеца преди текущия, доколкото възникналото
основание за подаване на заявление за регистрация е от дата 31.07.2017г.
На следващо място, действително в акта и
постановлението е отразено, че облагаемият оборот над 50 000 лв на
юридическото лице е от продажба на сувенири и рекламни материали, без обаче да
се конкретизира, каква е точната сума над тези 50 хиляди, съответно да се
прецени правилно ли е пресметна същата, действително ли е достигната и
съотвества ли на писмените доказателства по делото. В АУАН и НП липсва пълно
изложение и на факти колко на брой са доставките, кога са извършени, и най-вече
какви са били по естество доставките, за които наказващият орган твърди, че са
облагаеми, като не става ясно кои от тях са включени или не са в облагаемия
оборот, доколкото не е посочена конкретна сума, а същевременно по делото са
налице и доказателства за извършен оборот
и на необлагаеми доставки.
В тази връзка, съдът намира за необходимо да
отбележи, че в случая нарушението е
особено съществено, доколкото видно от Протокол № **********/13.06.2019 Градски
археологически музей е бюджетна организация, второстепенен разпоредител с
бюджет към Министерство на културата. Задълженото лице е вписано в Регистър
Булстат като културна организация на основание ЗЗРК с БУЛСТАТ ********* и представлява лице по смисъла на
чл. 42 ЗДДС. При това положение някои от доставките, които жалбоподателят
извършва не са облагаеми, а са освободени доставки, за които не се начислява
ДДС. Такива например могат да бъдат: доставки по чл. 42, т.1, б „б” ЗДДС-
продажбата на билети от културни организации и институти по Закона за закрила и
развитие на културата за музеи, художествени галерии, библиотеки и театри; доставките
по чл. 44, ал.1 ЗДДС на стоки и извършването на услуги от организациите по чл.
39, 40, 41 и 42, във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за
тяхната дейност; доставките по чл. 49, ал.1 ЗДДС на пощенски марки,
изобразяващи паметници на културата, продавани от музеите; доставки по чл. 50 ЗДДС и т.н. Т.е. напълно
реално е в доставките, счетени за съставомерни от наказващия орган, всъщност да
се включват такива, които да са освободени от облагане.
След всичко изложено и така констатираните
съществени пропуски по описание на вмененото нарушение, се формира изводът, че наказаното
лице е в неведение и трябва да гадае какви факти следва да оборва, в пълен
разрез с правото му правилно да организира защитата си. Допуснатите съществени
процесуални нарушения касаят не липса на достатъчно наличен доказателствен
материал по делото, а празнота в изложените съставомерни факти и обстоятелства в АУАН и НП, поставяйки
и съда в позиция на тълкуване каква е била действителната воля на наказващия
орган. Посоченото било довело до недопустимо постановява на решение от страна
на съда въз основа на предположения. Коментираните пропуски не могат да бъдат санирани пред настоящата съдебна инстанция,
поради което съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 63,
ал.3 ЗАНН, право на разноски има единствено жалбоподателят. В тази връзка
следва да се отбележи, че процесуалният му представител претендира сума за адвокатско
възнаграждение под минимума по наредба,
а именно 100 лева. С оглед ангажираните
от жалбоподателя доказателства /представените
в съдебно заседание – банково извлечение
и фактура за защита по 7 АНД с идентичен предмет, включително и настоящото/ за реално
заплатен хонорар, съдът намира претенцията за присъждането на сумата 100 лева
разноски по настоящото дело за основателна, поради което същата следва да бъде
уважена.
Необходимо е да се отбележи, че съгласно т.6 от ДР на АПК „Поемане на разноски“ от
административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата
страна ТД на НАП не е самостоятелно
юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху
ЮЛ, от което е част наказващия орган, а
именно Национална Агенция по приходите, като разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 2, ал.2, вр. чл. 19 от
Закона за НАП.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 482585-F503824/
06.12.2019 г. на Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП- Пловдив, с
което на ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Хисаря, ул.
„Ал.Стамболийски“ № 8, представлявано от М.К.М., на основание чл.178, предл.
първо от Закон за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ е наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
на 500 /петстотин/ лв. за нарушение по чл.96, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите
да заплати на ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Хисаря, ул.
„Ал.Стамболийски“ № 8, представлявано от М.К.М., сумата от 100 /сто/ лева,
представляващи разноски по делото пред Районен съд.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му
пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.