О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№       01.ХII.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

                                                             Председател  :  Георги Гочев

 

Производството е по реда на Глава ХХХII, чл.365 от ГПК

 

Обстоятелства по исковата молба

 

Делото е образувано по искова молба предявена от А.М.И.,ЕГН:********** действащ чрез законният си представител М.И.М.,ЕГН:**********,*** против Застрахователна компания „Лев инс“ АД,ЕИК*****,********за изплащане на 80 000 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП,частичен иск от 100 000 лв. и 1 480 лв. обезщетение за имуществени вреди,ведно със следващата се законна лихва за забава върху сумите от 29.I.2021 г. до окончателното им изплащане. Предявените претенции съставляват кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл.432 от Търговския закон, и по чл.86 от Законаза задълженията и договорите.

          Ищецът твърди,че на 14.08.2017 г. около 22:35 часа, на „Т" образното кръстовище от с. Книжовник към гр. Хасково и гр. Кърджали, е настъпило ПТП, при което управлявания от М.И.М. лек автомобил марка ***, с рег. № ****, поради движение с несъобразена скорост, напуска пътното платно и самокатастрофира в крайпътна нива. Вследствие на пътния инцидент  е пострадал А.М.И., който е пътувал на задната седалка в дясно в самокатастрофиралия автомобил с поставен обезопасителен колан.За пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 75/14.08.2020 г., по описа на ОДМВР-Хасково, а на виновния за катастрофата водач е повдигнато обвинение, във вр. с което е образувано НОХД № 595/2019 г., по описа на Окръжен съд - Хасково, приключило с влязла в сила осъдителна Присъда №50 от 22.11.2019 г.

Непосредствено след пътния инцидент, пострадалият А.И. е откаран по спешност в „МБАЛ-Хасково" АД, където бил хоспитализиран за периода от 15.08.2017 г. до 22.08.2017 г. Пострадалото дете било прието в увредено общо състояние, със силни болки в областта на дясното бедро, като след извършени му редица медицински прегледи, изследвания и рентгенографии, лекарите установили, че вследствие на пътния инцидент е получило Субтрохантерно счупване на дясна бедрена кост;Разкъсно-контузна рана на десен клепач;Кръвонасядане на носа.

А.И. бил подложен на оперативна интервенция, при която му е извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация на бедрото с метални импланти. След стабилизиране на медицинските показатели и зарастваме на оперативната рана, на 22.08.2017 г. детето е изписано от болничното заведение с препоръки за спазване на строг хигиенно-диетичен и постелен режим.

Десния крак на А.И. бил напълно обездвижен.За период от около два месеца се налагало близките му постоянно да са около него като му помагат да става от леглото, да ходи, както и при извършването на ежедневните битови и хигиенни нужди. Първият един месец след катастрофата пострадалото дете изпитвало изключително силни болки в областта на фрактурата, което налагало постоянно да приема болкоуспокоителни медикаменти. На следващо място, вследствие на настъпилите увреждания и предприетото лечение, докторите са предписали на пострадалото дете да не натоварва оперираният си крайник и да се предвижва с помощни средства-патерици.

Според лекарските прогнози болките, които А.И. изпитвал ще намалят интензивността си, но има вероятност да останат доживот при влошаване на времето и физическо натоварване. Отделно от това лекарите не можели да дадат прогноза дали обемът на движенията в областта на фрактурата ще се възстанови напълно и няма да остане болезнен и ограничен. Също така лекарските прогнози били несигурни, дали при растежа на костите му няма да се получи изкривяване на същите или някакъв друг вид луксация и/или деформация.

Съществувала вероятност на пострадалото дете да се наложи да бъде извършена повторна оперативна интервенция, при която да му бъдат отстранени поставените с първоначалната операция метални фиксиращи импланти, което щяло доведе до нови болки, страдания и битови неудобства

В резултат на преживяното ПТП здравословното състояние на А.И. се  влошило, което дало отражение и на психиката му. Вследствие на изживения шок, детето се оплаквало от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката, нарушения на съня и вниманието. Първите месеци след злополуката А.И. бил много потиснат, спрял да комуникира със своите връстници, сънувал постоянно кошмарни сънища, будел се нощем плачейки и изпитвал безпричинен панически страх от автомобили и всякакъв вид моторни превозни средства.

Във връзка с лечението на ищеца били извършени значителни имуществени разходи, в общ размер на 1480 лв.За въпросните разходи, имало издаден документ: -  Фактура № **********/15.08.2017 г., издадена от „Фарма - си 2012" ООД, на стойност   1480   лв.,   касаеща  разходи  за  закупуване   на   комплект   метална заключваща плака за проксимален хумерус.

В исковата молба се извежда,че видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 75/22.08.2017 г., по описа на Сектор „Пътна полиция" при ОДМВР-Хасково, който в тази си част е официален свидетелстващ документ, виновният за процесното ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със „ЗД Лев Инс" АД - застрахователна полица № 22117002134823, валидна до 02.08.2018 г.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ на 28.10.2020 г., от се подала молба до застрахователното дружество по доброволен път да определи и изплати обезщетение за претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Въпреки, че от датата на подаване на въпросната претенция били изминали повече от 3 календарни месеца, ответното дружест , не определило и не е изплатило по доброволен ред застрахователно обезщетение на ищеца.

Предвид гореизложеното, за А.М.И., действащ чрез своя родител и законен представител М.И.М. бил налице правен интерес, да претендира изплащане по съдебен ред на застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди, вследствие на процесното ПТП, пряко от застрахователя на виновния водач, а именно - „ЗК Лев Инс" АД.

Съобразно изложеното ищецът,действащ чрез своя родител и законен представител М.И.М.,иска  да се съди „ЗК „Лев Инс" АД, му заплати, сумата в размер на 80 000 лв., предявен като частичен иск от 100 000 лв. представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, в резултат от ПТП, настъпило на 14.08.2017 г., както и сумата в размер на 1480 лв. , ведно със законната лихва за забава върху двете суми (по арг. от чл. 497, ал. 1 АЗ), считано от 29.01.2021 г. - (денят следващ датата, на която за ответното дружество е изтекъл 3 месечният срок предвиден в чл. 496, ал, 1 КЗ за доброволно произнасяне по щетата“ до окончателното изплащане на дължимото обезщетение.

 

Ответното дружество оспорва изцяло предявената искова претенция за неимуществени вреди - по основание и по размер,всички твърдения в исковата молба по основанието на предявената претенция за неимуществени вреди, предявената искова претенция за имуществени вреди - по основание и по размер.

Дружеството оспорва и твърденията в исковата молба, че пострадалият А.М.И.  пътувал с поставен обезопасителен колан. Ищецът не  пътувал в процесния лек автомобил в подходящо за възрастта към дата на ПТП детско столче. Към 14.08.2017 г. ищецът е бил на възраст от 8 години и съгласно ЗДвП и Правилника за прилагане на ЗдВП същият е следвало да пътува в детско столче с поставен обезопасителен колан.Именно поради липсата на детско столче и поставен обезопасителен колан  настъпили описаните в исковата молба телесни увреди.

Ответникът оспорва твърденията, че поради осъществяване на пътно - транспортно произшествие от 14.08.2017г., за ищеца  са настъпили такива увреждания, че болките и страданията от описаните в исковата молба телесни травми биха могли да останат до живот.

На следващо място в исковата молба се излагали догадки и предложения относно периода на възстановяване, както и голосовни твърдения за бъдещи здравословни състояния, които не са подкрепени от писмените доказателства по делото. В тази връзка се оспорват изложените твърдения, че е налице липса на пълно възстановяване към настоящия момент, както и твърденията за продължителността на проведеното лечение.

Изцяло се оспорват и твърденията, че възстановителния период от травмите, настъпили за ищеца от процесния инцидент не е завършил, тъй като не са налични данни за продължаващо лечение, рехабилитация или друго, обозначаващо незавършило лечение, вкл. към настоящия момент. Съобразно представените медицински документи, установяващи здравния статус на ищеца след ПТП, след проведеното лечение изход е с подобрение и не са налични данни оздравителния срок да не е завършил, да са настъпили неблагоприятни последици с траен характер или друго, от което да следва извод за незавършено лечение.

Оспорва се твърдението за настъпили психологически последици от инцидента, доколкото в първичната медицинска документация няма данни за търпяни такива от ищеца, както и за проведено лечение

Оспорват се твърденията за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция от 80 000 лв, предявен като частичен от 100 000 лв, който е изключително завишен, прекомерен и не кореспондира нито с естеството на травмата, нито с характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване, нито с липсата на данни за последващо лечение или ексцес, от което се налага извод за настъпило в обичайния срок възстановяване, нито с причините и обстоятелствата при осъществяването на произшествието, вкл. и относимата към момента на възникването на ПТП съдебна практика.

Извежда се от дружеството,че телесните травми в конкретният им морфологичен характер и тежест са настъпили за пострадалия като резултат от липсата на обезопасяване чрез поставен предпазен обезопасителен колан, представляващо нарушение на императивна правна норма - чл. 137А от ЗДвП. Въпреки че се касаело за малолетно дете, то неговите родители, с които то е пътувало в лекия автомобил, следвало да вземат всички навременни мерки то да пътува максимално обезопасено и съгласно правилата за движение по пътищата. Поради липсата на поставен предпазен колан и детско столче, не е било налично възпиращото свободното движение на тялото противодействие, за каквото е предвиден конструктивно и функционално обезопасителния колан, от което е бил възможен контакта на тялото на пострадалия с детайли от вътрешното оборудване на автомобила и от което са настъпили травмите.

Телесните травми на пострадалия възникнали поради свободното движение на тялото във вътрешността на автомобила, възможно поради липсата на поставен предпазен колан и са настъпили в резултат от пряко съприкосновение със значително инерционно въздействие и сила, на широка площ в части и детайли от автомобилното купе, въз основа на което се прави възражение за изключителен принос на пострадалия за настъпване на травмите. При използване на предпазния колан от пострадалия,  той не би получил травми като възникналите, а други, по - леки по медикобиологичен характер.

Ответното дружество оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като изключително завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.

Исковата сума била изключително завишена и не съответстваща на обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост", принципно указани от Върховен съд и определени като елементи за обезвреда. При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът следва да извърши преценка на конкретни обстоятелства, определени по относимост от практиката на Върховен съд, с оглед приложение на принципа за справедливост. С оглед твърденията по основанието на предявената претенция и предвид приложените доказателства поддържа, че претендираната от името на ищеца парична сума е в изключително завишен размер, поради което не отговаря на вложения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД смисъл.

На самостоятелно основание, исковата сума, претендирана за обезвреда на неимуществени вреди била недължима и поради съпричиняване на ищеца за настъпване на сочения вредоносен резултат, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.

Ответното дружество оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди -като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск.

На самостоятелно основание, съобразно действащият към момента на настъпване на събитието и на предявяване на исковата претенция Кодекс за застраховането, застрахователят дължал законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение след заявяване на извънсьдебна претенция и след изтичане срока по чл. 496, ал.1 от Кодекса за застраховането, определен от практиката на ВКС като рекламационен и който срок поддържам, че не е започнал да тече предвид недоказаното основание на извънсъдебно предявената претенция.

Оспорва се изцяло претенцията за лихва.Предвид обстоятелството, че случая касаел неизпълнение на едно законово определено задължение, което Кодексът за застраховане вменявал на ищеца, а именно да предостави банкова сметка, то ответникът не се намирлал в забава и не можел да бъде претендирано вземане за лихва спрямо него. Предвид което искът за лихва за забава бил неоснователен, тъй като такава можел да се претендира в случай, че са налице предпоставките на чл. 380, ал. 3 от КЗ.В този смисъл при непредставяне на банкова сметка от страна на кредитора, по която следвало да се преведе дължимата сума, то задълженото лице - ЗК "Лев Инс" АД било невъзможност да изпълни своето задължение за изплащане на обезщетение и не следва да търпи вреди - в случая лихва.

Дружеството оспорва изцяло предявената искова претенция за имуществени вреди - по основание и по размер.

В настоящето производство се претендирала посочената в петитума на иска сума, като се твърдяло, че същата е формирана от разходи на ищеца за заплащане на медицински изделия, прегледи и лекарства във връзка с което се поддържа исковата сума да представлява размера на имуществени вреди на ищеца. Тези твърдения били неоснователни, за ищеца не били възникнали имуществени вреди, представляващи описаните в исковата молба разходи и възлизащи в размер на исковата сума.

Оспорва се ищецът да е извършил плащане на суми, съответстващи на претендираните от него в настоящето производство имуществени вреди, или описаните разходи да са сторени чрез разходване на собствени парични средства или намаляване/отчуждаване на активи на ищеца, и с които разходи да са се намалили активите на неговото собствено имущество.

Дружеството оспорва  претенцията за имуществени вреди и по размер като недължим.

Самостоятелно, и по отношение на претенцията за имуществени вреди поддържа възраженията за съпричиняване на ищеца, заявени в отговор на претецията за неимущесгвени вреди и въз основа на изложените вече доводи.

Оспорва се и претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата, претенцирана като имуществени вреди, по същите съображения като тези, заявени по отношение на предявения спрямо претенцията за неимуществени вреди акцесорен иск.

Съобразно изложеното се иска съдът да отхвъли предявените от А.М.И. - ЕГН ********** искове, действащ чрез своя родител и законен представител М.И.М. като неоснователни и недоказани.

 

Обстоятелства по делото

 

          Ищецът А. М.И. е дете на З.Б.Х.и на М.И.М.,родено на 06.I.2009 г.

          С присъда №50/22.ХI.2019 г. постановена по НОХД №595/2019 г. Окръжен съд-Хасково признава подсъдимия М.И.М.,ЕГН ********** виновен в това, че на 14.VIII.2017 год. в землището на с.Книжовник, община Хасково, в района на Г-образно кръстовище на път III - 5074 и път III - 507, при управление на МПС - лек автомобил ****, с рег. № ****, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20 ал.II ЗДвП: "Водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението." и по непредпазливост причинил смъртта на З.Б.Х., настъпила на 15.VIII.2017 год. и средна телесна повреда на повече от едно лице, а именно - А.И. ***, изразяваща се в трайно затруднение движението на десния крак, което се дължи на счупване на бедрената кост и на Алпер М.И. ***, изразяваща се в трайно затруднение движението на снагата, което се дължи на счупване на IV ти поясен прешлен, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1,20 на хиляда, установено с химическа експертиза №190/18.VIII.2017 год поради което и на осн. чл.343 ал.III б."б" вр. ал.IV вр. ал.I вр. чл.342 ал.I вр. чл.54 ал.I и вр.чл.58А ал.I от НК  го осъжда на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години,като на основание чл.66 ал.I от НК  отлага изтърпяването на така наложеното наказание със срок от 5 години и на основание чл.343 Г от НК накага наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 години.

          Лек автомобил ****, с рег. № **** към датата на горния инцидент има активна застраховка „Гражданска отговорност“  при ЗК "Лев Инс" АД.

          По делото е представен лист за преглед на пациент в спешно отделение №363 А.И.,постъпил на 14.VIII.2017 г. в 22.55 часа и изписан на същата дата с назначени консултации с ортопед,очен лекар и хирург.

          Видно от история на заболяването №13993 на МБАЛ Хасково АД А.М.И. е постъпил за лечение на 15.VIII.2017 г. и е изписан на 22.VIII.2017 г. с пролежани 7 дни за лечение на счупване-субтрохантерно на дясна бедрена кост и проведено оперативно лечение.В документа подробно са отразени всички действия и манипулации спрямо пострадалото лице при престоя му в болничното заведение.Приложени са и документи относно целия режим на лечение и свързани с него на пострадалото лице –л.23-41 от делото.

          Съобразно фактура №**********/15.VIII.2017 г. ищецът е получил за лечението си комплект закл.плака за проксимален хумерус на стойност 1 480 лева.

          Пострадалото лице е предявило претенцията си  пред застрахователя,получена от него на 29.Х.2020 г.,съобразно известие за доставяне,за изплащане на 50 000 лева.В тази насока е и разпечатка от ел.поща, от която е видно,че ищецът не е съгласен с предложения размер на обезщетението от застрахователя,държи на такова от 50 000 лева и иска още 1 480 лева за имуществени вреди.

          Свидетелят С.И. М.установи,че действително А. претърпял катастрофа на 14.VIII.2017 г.,при която получил счупване на крака.След инцидента прекарал седмица в болница,където му поставили имплант в крака след извършена операция.Освен това имал шевове по окото,синини по ръцете и кракат.След изпискването му от болничното заведение,лечението му продължило в домашни условия,като отначало бил на помощна количка.Свидетелят два месеца полагала грижи за него,след което баща му и майка му продължили.Около пет месеца не ставал от инвалидната количка пострадалия,тъй-като го било страх да стъпи на крака си,след което започнал да ползва помощни средства като бастуни.Шест месеца след инцидента започнал да ходи сам,но накуцвал,оплаквал се от болки в крака.А.И. станал много агресивен,отговарял,бил изнервен.Преди имал приятели,бил весел,игрив,сега бил по затворен,повече стоял на двора,не искал да излиза.Преди случая бил футболист,един от най-добрите в отбора,но след това не можел да спортува.Не ходил на физиотерапия,а раздвижвал крака си с помощта на близките си.

          Съобразно приетата съдебно медецинска експертиза на вещото лице Х.Е.,А.И. е получил при процесното пътно произшествие субтрохантерно счупване на дясна бедрена кост,разкъсно контузна рана на десен клепач,кръвонасядане на носа.Било извършено оперативно лечение- метална остеосинтеза с плака в МБАЛ Хасково.След пълното заздравяване по оперативен път са отстранени имплантите.Вещото лице посочва,че оздравителния процес не бил приключил,продължавали болките и затрудненото движение на десния крак.Въпросното счупване е пряк резултат от случилото се ПТП.Експертизата извежда,че ако пострадалият не проведе навременно рехабилитация,било възможно да остане трайно затруднение в движението на крака,което да прерасне в контрактура. Извършените разходи от ищеца от 1 480 лева били целесъобразни с оглед лечението му.Същият е стоял по време на инцидент на задната седалка на автомобила,като по време на удара са му въздействали инерционни сили,като травмите били от удари в части от вътрешността на МПС,най-вероятно предната седалка.При А.И. не били установени коланни травми,каквито биха останали при конкретния случай.Вещото извежда,че при поставен колан вероятността за получаване на процесните увреждания би била рязко ограничена.При поставяне и на детско столче,също се намалявала възможността от получаване на травми от удари във вътрешните елементи на автомобила.

          Вещото лице по съдебно техническата експертиза С.П. изведе в заключението по същата,че пътно транспортното произшествие настъпило на Т образно кръстовище на път III-5074 и път III – 507,землището на с.Книжовник,Хасковска област,подробно описано като маркировка и състояние.Ударът на процесното МПС станал чрез контакт на предната челна част на лекия автомобил с крайпътния скат.При навлизане в това кръстовище,движейки се по път III-5074,автомобила загубил напречна устойчивост и със странично плъзгане се отклонил към западния край на платното за движение на път III- 507 преминал през крайпътния банкет и канавка,като удря в крайпътния скат,преодолял прага на денивелация и се установил в затревена площ.

Скоростта на МПС е била непосредствено преди произшествието-91.9 км/час,а в момента на удара в крайпътния скат-88.2 км/час.Като причина за ПТП се извежда от техническа страна навлизането на автомобила в участъка на десния завой с по-голяма скорост от критичната,необходима за преодоляването му без странично плъзгане,поради което и автомобила губи устойчивост и убягва от контрола на водача.Критичната скорост е изведена на 37.1 км/час.

В следствие на удара се задействали ударни инерционни сили,действащи в посока обратна на ударния импулс или в случая напред. Точно при такива челни удари били ефикасни и обезопасителните колани,тъй-като придържали тялото на пътника към седалката.Процесното МПС било оборудвано заводски с пет предпазни колана-два на предните седалки и три на задната седлка.

 

Правни съображения

 

Предявените осъдителни искове по чл.432 от КЗ  и по чл.86 от ЗЗД са допустими,с участието на надлежни активно и пасивно легитимирани страни. Ответното застрахователно дружество е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на процесния автомобил,предизвикал настъпилото ПТП.Като застраховател по това правооношение ЗК„Лев Инс“ АД е пасивно легитимирана страна по претенцията на пострадалото лице,предвид правото му да упражни пряк иск за понесените вреди.

          Отговорността на застрахователя при застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е осъществима отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 от ЗЗД против деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по  чл.45 от ЗЗД или с иск по чл.432 от КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди. В настоящия случай ищецът е избрал защита на накърнените  права чрез прекия иск против застрахователя .Съобразно текста увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.     

По силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС. За основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, които стоят в причинна връзка с осъществено застрахователно събитие, наличие на застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата. Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата.Същата подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно деяние-да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият институт на непозволеното увреждане включва в своя фактически състав следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от предмета на имущественото застраховане. В съответствие с правилото на  чл.154 ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, противоправното действие на водача на лекия автомобил, причинените му от ПТП болки и страдания, както и връзката между тях. В тежест на ответника е да докаже твърдението си за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, както и  правоизключващи и правопогасяващи възражения чрез допустимите от закона доказателствени средства.

В рамките на производството са безспорни следните обстоятелства - настъпването на пътно-транспортно произшествие,наличието на валидно съществуващо застрахователно правоотношение към момента на настъпване на произшествието по силата на сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответното дружество и собственика на автомобила, извършеното лечение на пострадалия,настъпването на описаните по-горе телесни увреждания на ищеца А.М.И.,наличието на влязла в сила присъда спрямо извършителя М.И.М. относно соченото ПТП.

Обсъдената по-горе присъда е от кръга на съдебните актове от наказателното правораздаване по чл.300 от ГПК.Следователно настоящия съд е обвързан от разпоредените последици и установени с него обстятелства относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца М.И.М..Ето защо няма съмнение относно извършването на деянието, което в наказателен аспект съставлява описаното престъпление,а в гражданско правен смисъл-деликт и застрахователно събитие,предвид на активната застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС ****, с рег. № ****.Това деяние е извършено противоправно от М.И.М.,който е изцяло признат за виновен за настъпването му.Същият при управлението на този автомобил на 14.VIII.2017 год. в землището на с.Книжовник, община Хасково, в района на Г-образно кръстовище на път III - 5074 и път III - 507, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20 ал.II ЗДвП: "Водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението." и по непредпазливост причинил средна телесна повреда и на ищеца по делото А.И. ***, изразяваща се в трайно затруднение движението на десния крак, което се дължи на счупване на бедрената кост, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1,20 на хиляда.Несъмнено се установи по делото от събраните доказателства и от приетите експертизи,че настъпилите телесни увреди от ищеца са функция и следствие от поведението на М.И.М..Същият е навлезнал в кръстовището за осъществяване на десен завой със скорост от 91.9 км/час,която значително надвишава  съобразената с конкретната ситуация скорост от 37.1 км/час,в следствие на което автомобилът е изгубил устойчивост и не се контролирал ефективно от водача,което води до удар в крайпътния скат.Именно въпросният удар причинява настъпилите телесни увреждания по ищеца-субтрохантерно счупване на дясна бедрена кост,разкъсно контузна рана на десен клепач,кръвонасядане на носа и същите са пряка негова последица.Ако водачът на това МПС бе съобразил действията си с чл.20 ал.II от ЗДвП и с конкретната пътна обстановка,то очевидно не би се стигнало настъпване на въпросните противоправни последици за здравето на А.И..Както съдебно-техническата експертиза,така и съдебно медицинската извеждат пряката връзка между настъпилите телесни увреди у ищеца и настъпилото ПТП.

Налице е обаче и друг фактор,който е допринесъл  в значителна степен за настъпването на телесните увреди при ищеца,освен на удара на лекия автомобил в крайпътния скат.Ищецът А.И. е пътувал на задната седалка на МПС ****, с рег. № **** в момента на удара.Това МПС се определя като категория М1,тъй-като е четириколесно и е преназначено основно за превоз на пътници.Съобразно чл.137А ал.I и чл.137В ал.I от ЗДвП когато са в движение тези моторни превозни средства,пътниците в тях използват системи за обезопасяване, с които са оборудвани.Процесният автомобил е бил оборудван с пет предпазни колана-два за предните две седалки и три за задната седалка.А.И. е пътувал на задната седалка,като не попада в изключенията по чл.137А ал.II от ЗДвП.Следователно същият е следвало да ползва обезопасителен колан по време на това конкретно пътуване.

Ищецът обаче не е ползвал това предпазно средство.Телесните му увреди са настъпили от свободното движение на тялото му в купето  на автомобила,породено от създадените инерционни сили от удара в крайпътния скат със скорост от 88.2 км/час в посока напред.Поради липсата на задържащ фактор за задната седалка,тялото на ищеца се удря в предната седалка,което предизвиква и описаните телесни увреди.Функцията на предпазните колани е именно предпазване от такова свободно движение на тялото в купето на автомобила особено при челен или страничен кос сблъсък,какъвто е процесния.А.И. е пътувал без поставен предпазен колан.За това съвсем ясно свидетелства механизма на настъпилите увреди и техния характер.При ползване на такова обезопасително средство би се избягнало движението на тялото  в автомобила и удара в предната седалка.От друга страна по тялото му не са установени характерните коланни травми по гръдния кош и корема,които биха останали при ползването на предпазен колан от възпиращото му въздействие по неговото протежение.Според вещото лице по съдебно-медицинската експертиза при поставен предпазен колан вероятността за получаване на увредите по тялото на ищеца би било рязко ограничено.Пореди това непоставянето на предпазния колан в конкретния случай е част от каузалната поредица,причинила вредите,предмет на иска.При поставено такова обезопасително средство категорично конкретния резултат като увреждане върху здравето на А.И. би бил значинтелно по-лек или не би настъпил.

 При тези обстоятелства според съда се извежда съвместен принос на настъпилите увреждания по ищеца от поведението на водача на процесното МПС и от непоставянето на предпазен колан на малолетното тогава дете А.И..Следва да се види това бездействие по отношение на пострадалия относно системите за безопасност на пътниците дали е функция на неговото поведение или на друго лице.Водещо в случая е обстоятелството,че ищецът е малолетен.Безспорно по делото е ,че баща на ищеца е  М.И.М.,който е надлежно признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда за това ПТП.Към времето на процесния инцидент А.И. е бил малолетен,на възраст 8 години и осем месеца.Съобразно чл.125 ал.III от СК  родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете,което правило е проекция  и функция на разпоредбта на чл.3 от ЗЛС.Правилото измерва дължимата грижа и разширена отговорност на физическо лице,което е станало родител,спрямо детето му.Тази норма въвежда общото правило за всички родители.Същата обаче при строго правнорегламентираната дейност на водача на МПС се дерогира от отговорността на последния,уредена в специалния ЗДвП.Водачът на МПС е длъжен да съблюдава редица специфични изисквания,като една от тях е и тази по изпълнението на чл.137А ал.I и чл.137В ал.I от ЗДвП – пътниците да използват системите за обезопасяване по време на движението на МПС,с които са оборудвани.Нещо повече-това задължение е толкова значително и важно по отношение на децата,че неизпълнението му е състав на административнонаказателната отговорност по чл.183 ал.IV т.10 от ЗДвП ако ги превозва в нарушение на изискванията на глава втора,раздел ХХV от ЗДвП. Или ЗДвП вменява в задължение на водача стриктно да изпълнява всички разпоредби на глава втора,раздел ХХV от ЗДвП ако в МПС пътуват деца. В настоящия случай водачът на МПС и същевременно баща на пострадалия А.И. е осъществил противоправно поведение-бездействие,като не е поставил необходимите и изискуеми по закон обезопасителни средства,с които да пътува детето му.В резултат и на това негово поведение е настъпил установения увреждащ здравето на детето резултат.При точно изпълнение на законовите изисквания от М.И.М.,същият е следвало при превозването на малолетния си син А.И. да постави предпазен колан на детето или съответното детско столче или да му укаже да направи това, като се увери, че го е направило.В тази насока Решение № 44/23.VI.2020 г. на ВКС по т. д. № 1879/2019 г., I т. о., ТК,Решение№ 19/08.II.2017 г. на ВКС по т. д. № 50177/2016 г., IV г. о., ГК.

Водачът на МПС има стриктни задължения по изпълнение на ЗДвП, като самото управление на превозното средство е правнорегламентирана дейност.Тези задължения могат да се разделят на такива,които са насочени към самото придвижване на автомобила и пътната обстановка,такива които са насочени към техническото състояние на МПС и такива насочени към пътуващите в самия автомобил,вкл. и към самия него.В настоящия случай М.И.М. е нарушил чл.20 ал.II от ЗДвП/задължението му да съобразява действията с пътната обстановка/ и чл.183 ал.IV вр . с нормите на глава втора,раздел ХХV от ЗДвП/до положи грижа за пътуващите малолетни деца/.Именно тези два вида нарушения формират противоправното му поведение,което е довело и до причинения резултат,обект на обезщетяване по настоящото дело. Поведението следователно на А.И. няма принос към същия.

          Поради това и в случая обезщетението следва да се определи изцялов хипотезата на чл.51 ал.I от ЗЗД и извън тази на чл.51 ал.II от ЗЗД.

          В следствие на така настъпилото ПТП ищецът е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди.Същите съставляват значителна по степен и интензитет интервенция в живота му,като го модулират изцяло в негативен план.Преди процесния инцидент А.И. е бил физически активен,спортувал е футбол,излизал навън с приятели,бил весело и игриво дете.След настъпилото ПТП същият преустановил рязко занимаването със спорт поради невъзможност за това,не общувал много с приятели,бил изнервен и агресивен,не искал да излиза на навън.Следва да се има предвид и че веднага след инцидента същият е претърпял сериозна оперативна интервенция по поставяне на имплант на счупената бедрена кост,имал шевове по окото,прекарал седмица в болнично заведение.Няколко дни не говорел въобще с роднините си,психически не бил добре.Около шест месеца се полагали грижи за него,не можел да се обслужва сам,като четири тези месецих били в инвалидна количка,а след това ползвал бастун и др.помощни средства за да ходи.В последствие претърпял и нова операция по премахване на поставения имплант.След това и досега накуцвал,оплаквал се понякога от болки в крака.Приетата съдебно медицинска експертиза също посочва,че при прегледа на 13.Х.2021 г. А.И. ходи с накуцваща походка,има болки в десния крак,изпитва затруднения при клякане,като възстановителния процес не е приключил.

Налице е едно продължително,значително като интензивност отрицателно здравословно и психическо състояние на ищеца.Това състояние съвсем ясно модулира живота на И.  в негативен аспект,тъй-като съществено ограничава възможностите му за физическа активност и го лишава от възможността да практикува пълноценно спортни дейности.Следва да се има предвид и че възстановителния процес не е завършил,увреждането води до накуцване и сега,над четири години след инцидента,до болки в крака,както и до ограничения при клякане.Целия този процес от получаването на травмата и досега влияе изключително негативно и в психически план на пострадалия.Последиците той търпи във всеки един момент от ежедневието си,което го прави изнервен и агресивен.Все пак става дума за момче на 12 години,което е нормално да бъде активно,да общува,да спортува. Получените увреди обаче съществено го ограничават в тази насока и направляват поведението му.Същите са получени и в твърде ранна възраст и оказват поради това засилено негативно влияние.А.И. е ограничен не само по отношение спортни и подобни дейности,но и при нормално ходене.Състоянието на ищеца е пречка и за пълноценно общуване,предвид описаните ограничения,които рефлектират и на социалните му контакти и то точно в тази възраст,когато личността започва да се обособява и да търси себеизява.

Предвид на изложеното и като съобрази интензитета и придължителността на неимуществените вреди в конкретния момент от живота на пострадалия ,съдът намира,че в режима на чл.52 от ЗЗД адекватното и пълно обезщетение възлиза на 40 000 лв. Този размер на обезщетението според съда изпълнява изцяло принципа на справедливостта в конкретния случай ,явява се съразмерен относимо действително установените вреди, претърпени от пострадалото лице  и съставлява точно мерило за оценка на действителната загуба,формирана от нелеката степен на получените телесни увреди ,продължителното им оздравяване и липсата на пълно възстановяване и досега,с реалната възможност това да продължи и занапред.Разликата до пълния предявен размер на иска до 80 000 лева,/частичен от 100 000 лв./ следва да се отхвърли,тъй-като същият в тази насока е неоснователен,не отговаря на действително претърпените вреди и на правилата на справедливостта.

Основателна е и претенцията за изплащане на имуществените вреди,тъй-като пред съда се установи,че за извършване на лечението са направени разходи от 1 480 лева-за поставения имплант в крака на пострадалия,който е в пряка връзка с процеса по оздравяването му.

Върху  сумите от 40 000 лева като обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди ще следва да се присъди и поисканата от него лихва в режима на чл.497 ал.I т.2 от КЗ вр. с чл.496 ал.I от КЗ от 29.I.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението.Претенцията е получена от застрахователя на 29.Х.2020 г. поради което и релевантния тримесечен срок изтича на 29.I.2021 г.  Безспорно по делото е,че в самата претенция по чл.380 от КЗ отправена до застрахователя относно неимуществените вреди не е посочена банкова сметка за евентуално обезщетение от адресата на задължението.Следва да се има предвид,че чл.380 ал.III от КЗ урежда специфично проявление на забавата на кредитора по чл.95 от ЗЗД,в случая пострадалото лице от застрахователното събитие по отношение на застрахователя,което се измерва с непосочването на банкова сметка, по която да се извърши разплащането на обезщетението.Хипотезата е конкретно проявление на чл.95 от ЗЗД предл.2-непредставянето на банкова сметка по чл.380 от КЗ съставлява неоказване на необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. В случая обаче кредиторът не е изпаднал в забавата по чл.380 ал.III от КЗ,тъй-като такава би била налице ако само непредставянето на банковата сметка от пострадалия е единствената пречка пред изпълнението на задълженията на застрахователя.Налице е обаче липса на определено обезщетение по искането по чл.380 от КЗ,предвид и отразеното неприемане на предложението за споразумение в текста на обсъдената по-горе ел.поща от 04.II.2021 г.Следователно е налице оспорване на отправената претенция от страна на застрахователя,което е истинската причина за липса на изпълнение в законовия тримесечен срок,а не непосочването на банковата сметка от страна на ищеца.Още повече,че и в исковата молба по настоящото дело изрично е посочена банкова сметка за погасяване на задължението на застрахователя.Последният е могъл да направи плащанеа и от момента на получаване на исковата молба с посочената банкова сметка. И след нея обаче,видно и от отговорите на претенцията и от изразените становища по делото,застрахователят като ответник изрично оспорва предявените искове по същество.В тази насока е изрично Решение № 167/30.01.2020г. по т. д. № 2273/2018г. на ВКС, ТК, ІІ  т. о.,което посочва,че разпоредбата на чл.380 ал.III от КЗ  не намира приложение при дължимо застрахователно обезщетение по чл.432 от КЗ по отношение на което застрахователят е в забава по чл.497 ал.I от КЗ в хипотеза на оспорване от застрахователя изцяло на основателността на предявения от увреденото лице пряк иск до приключване на въззивното производство, при представяне от ищеца във въззивната инстанция на данните за банковата му сметка, по която да се извърши плащането на обезщетението.

Следва да се има предвид че претенцията за изплащане на имуществени вреди от процесното ПТП не е предявена с основната за неимуществени,която е получена на 29.Х.2020 г., от застрахователя,преди образуване на делото - на 04.II.2021 г. видно от копие от електронна поща,представено на хартиен носител.Този документ не е оспорен от ответника.Ето защо лихвата върху претенцията за имуществени вреди следва да се присъди в режима на чл.497 ал.I т.2 от КЗ вр. с чл.496 ал.I от КЗ от 29.I.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението считано от 04.V.2021 г.

Ще следва на адвокатско дружество „Г. и Марков“,Булстат *****,*******предвид чл.78 от ГПК и изхода от производството да се осъди застрахователят да заплати сумата от 1 774.40 лева на основание чл.38 ал.I т.2 от ЗА и чл.7 ал.II т.4 НМРАВ №1/2004 г.

„Лев инс“ АД трябва да заплати на държавата такса в размер на 1 659.20 лева върху уважения размер на предявените претенции.

          Ищецът  по делото не е освободен от направените разноски от ответната страна в процеса при постановен негативен резултат,поради което следва да поеме съразмерно разноските на застрахователя,направени пред съда.В случая ищеца е освободен от държавни такси и разноски,само при иницииране на производства при които плащането има фискално естество и от разноски в рамките на делото дължими по инициирани от него доказателствени искания.Направените от ответната страна разноски обаче не се включват в това освобождаване и се дължи репарация съразмерно на изхода от процеса.В случая ответното дружество е направило 600 лева разноски за вещи лица ,които съобразно изхода от делото ищецът следва да заплати  в размер от 300 лв.Ще следва на основание чл.78 ал.VIII от ГПК,чл.37  от ЗПП и чл.25 ал.I от НЗПП  ищецът да заплати на ответното дружество възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева,с оглед уважената част от исковете,при дължими 200 лв.

Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково

 

Р  Е  Ш  И

 

        ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“ АД,ЕИК*****,********да заплати на А.М.И.,ЕГН:********** действащ чрез законният си представител М.И.М.,ЕГН:**********,***  сумата от 40 000 четиридесет хиляди лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания в следствие на получени телесни повреди – субтрохантерно счупване на дясна бедрена кост,разкъсно-контузна рана на десен клепач,кръвонасядане на носа и 1 480 лева имуществени вреди,разходи за лечение,в резултат на пътно-транспортно произшествие настъпило на 14.VIII.2017 г. около 22:35 часа, на „Т" образното кръстовище от с. Книжовник към гр. Хасково и гр. Кърджали, предизвикано от М.И.М. при управлението на лек автомобил марка ***, с рег. № ****, обект на активна застраховка „Гражданска отговорност“  при ЗК "Лев Инс" АД,за което има влязла в сила присъда №50/22.ХI.2019 г. постановена по НОХД №595/2019 г. на Окръжен съд-Хасково,ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 40 000 лв. от 29.I.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и законната лихва върху присъденото обезщетение от 1 480 лв. имуществени вреди от 04.V.2021 г. до окончателнтото изплащане на сумата.

        ОТХВЪРЛЯ предявеният осъдителен иск относно неимуществените вреди за горницата над присъдените 40 000 лв. до пълният му предявен размер от 80 000 лева/частичен иск от 100 000 лева/  и предявеният осъдителен иск за изплащане на законната лихва върху обезщетението от  1 480 лева присъдени имуществени вреди от 29.I.2021 г. до 04.V.2021 г.като неоснователни и недоказани.

        ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“ АД,ЕИК*****,********да заплати на адвокатско дружество „Г. и Марков“, Булстат *****,*******сумата от 1 774.40 лева възнаграждение по чл.38 ал.I т.2 от ЗА и чл.7 ал.II т.4 НМРАВ №1/2004 г.

        ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“ АД,ЕИК*****,********да заплати на Държавата по сметка на съда 1 659.20 лева върху уважената част на предавените претенции.

        ОСЪЖДА А.М.И.,ЕГН:********** действащ чрез законният си представител М.И.М., ЕГН:**********,*** да заплати на  Застрахователна компания „Лев инс“ АД,ЕИК*****,********сумата от 400 лв. разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване по въззивен ред пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Съдия :