Решение по дело №657/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл.186 ал.4 от ЗДДС, вр. чл.145 от АПК.

Производството по делото е образувано по жалба подадена от „Дива Инвест 2021“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Янко Славчев“ № 82, представлявано от Христо Димитров Христов, срещу Заповед за налагане на Принудителна административна мярка /ПАМ/ № 41-ФК/06.03.2023 г. издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – хотел „Дива“, находящ се в гр. Варна, ул. „Янко Славчев“ № 82, до ВСУ, и забрана за достъп до него за срок от 10 /десет/ дни, на основание чл. 186 ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и чл. 187 ал. 1 от ЗДДС.

С жалбата административният акт се атакува като незаконосъобразен. Твърди се, че не са налице данни за допуснатото нарушение, както и че съществува неяснота в какво са обвинени. Сочи се, че не е ясно кое от констатираните обстоятелства е мотивирало органа да достигне до извода, че дружеството укрива значителна част от своите продажби. Изложени са доводи, че мотивите по отношение на продължителността на срока са формални. Твърди се, че заповедта е издадена в нарушение на принципа на съразмерност. В заключение се сочи, че наложената принудителна административна мярка не отговаря и на специфичните цели на ЗДДС. На изложените основания се претендира отмяната на заповедта и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Ч., който поддържа жалбата и моли заповедта да бъде отменена. Позовавайки се на решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело № С-97/2021 г., сочи, че е недопустимо за едно и също нарушение да му се налагат две наказания. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно призован за съдебно заседание, се представлява от ст. юриск. Тодорка А (, която оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като им се присъди юрисконсултско възнаграждение. В депозирани писмени бележки са развити подробни доводи за неоснователност на жалбата.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 02.03.2023 г. е извършена проверка на търговски обект, представляващ хотел „Дива“, находящ се в гр. Варна, ул. „Янко Славчев“ № 82, до ВСУ, стопанисван от „Дива Инвест 2021“ ЕООД. Преди да се легитимират, органите по приходите са извършили контролна покупка на една нощувка за двама, в стая в хотела на стойност 50,00 лева, предварително резервирана по телефона. Покупката е платена в брой на рецепцията в хотела с една банкнота от 10,00 лева и две от 20,00 лева, като за извършеното плащане в брой не е издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация фискално устройство, налично на рецепцията. Неиздаването на касова бележка от ФУ за контролната покупка от 50,00 лева е установено и от междинния дневен отчет от ФУ № 0000380/02.03.2023 г. – нулев, и Печат КЛЕН от ФУ за 02.03.2023 г., на който липсва регистрирана продажба.

Данъчните органи са квалифицирали извършеното като нарушение на чл.25, ал.1 вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС, като на „Дива Инвест 2021“ ЕООД е бил съставен АУАН № ***/14.03.2023 г. и е издадена оспорената Заповед № 41-ФК/06.03.2023 г. от началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1 т.1 буква „а“ от ЗДДС и чл.186, ал.3 от ЗДДС е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – хотел „Дива“, находящ се в гр. Варна, м. „Янко Славчев“ № 82, и забрана за достъп до него за срок от 10 дни.

Като мотиви за определяне на ПАМ в посочения размер административният орган е изложил необходимостта от превенция на търговеца, както и за осигуряване на достатъчно време за да създаде нормална организация за отчитане на дейността си.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Категорично е установено по делото, че описаното в процесната заповед нарушение е извършено. Вярно е също така, че съгласно чл.186, ал.1 т.1 буква „а“ от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Не се спори по делото, че не е издадена фискална касова бележка за описаната покупка.

Съгласно изричния текст на чл.22 от ЗАНН, уреждащ общите правила, относими и към принудителните административни мерки, същите могат да имат за цел предотвратяване или преустановяване на нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Законодателят изрично е предвидил, че принудителната административна мярка задължително следва да е свързана с конкретно нарушение и неговите вредни последици и не може да изпълнява цели, свързани с нарушенията „по принцип“ или „изобщо за в бъдеще“.

Принудителните административни мерки нямат и не могат да имат характер на санкция и на тях не могат да бъдат възлагани посочените в мотивите на обжалваната заповед функции „предупреждаване и превъзпитание на нарушителя и възпитание и предупреждение върху останалите правни субекти“, които от своя страна са цел и задача на административнонаказателната дейност.

Налагането на принудителната административна мярка в конкретния случай не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в ЗАНН. Доколкото липсва презумпция, че във всеки един случай продължаването на търговската дейност в обекта ще бъде в нарушение на изискванията за отчитане на продажбите, запечатването не може да бъде оправдано от предотвратяване на други нарушения от същия вид.

Изложените от органа по приходите общи и бланкетно формулирани съображения за негативни последици за фиска и опасност от настъпване на вреди, не отговарят на вида и характера на описаното формално нарушение.

Съдът намира още, че при издаване на обжалваната заповед административният орган е действал в нарушение на принципа на съразмерност, и по-специално на правилото, закрепено в чл.6, ал.5 от АПК, съгласно което административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

Освен че ограничава правата на търговеца, това води и до пропуснати приходи за държавата от данъчни и осигурителни плащания. В заповедта липсват мотиви, съдържащи анализ и съпоставка на потенциалните вреди за търговеца и вредите за фиска с ползата от налагането на мярката за конкретно определения срок.

С оглед установената фактическа обстановка наложената ПАМ – запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 10 дни се явява необоснована и несъразмерна на установеното нарушение.

В заключение действията на АО по налагане на оспорената ПАМ не са насочени към постигане на преследваната цел – да се предотвратят нови нарушения (при липса на всякакви данни за допуснати досега такива) и да се преустанови констатираното формално нарушение. При налагане на ПАМ административният орган не е действал разумно, добросъвестно и справедливо по смисъла на чл.6, ал.1 от АПК.

С нея правата и законните интереси на задълженото лице се засягат в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл.6, ал.2 от АПК.

При направения коментар се налага извод за отсъствие на законовите предпоставки за издаване на акт по чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС. Заповедта, предмет на съдебен контрол, е незаконосъобразна и следва да се отмени.

В същия смисъл са решения по адм. д. № 4122/2020 г.; адм. д. № 11001/2021 г.; адм. д. № 8228/2021 г. по описа на ВАС; Решение № 4228/20.04.2023 г. по адм. д. № 791/2023 г. по описа на ВАС.

За същото нарушение, за което е наложена процесната ПАМ, е образувано административнонаказателно производство, в хода на което евентуално би била наложена санкция, която има за цел да предупреди и превъзпита нарушителя, като същевременно окаже предупредително въздействие и върху останалите субекти, т.е. ПАМ не може да бъде използвана като санкция за допуснатото нарушение, тъй като това в разрез с правната природа на принудителните административни мерки, регламентирани в чл.22 от ЗАНН. С издаване на Заповед за ПАМ – запечатване на търговския обект за срок от 10 дни реално се стига до ефекта на двойното санкциониране, което не се позволява от закона. В същия смисъл е и решение по дело С-97/21, на Съда на ЕС, където в т. 63 е разяснено, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

При този изход на спора съдът преценява като основателно своевременно направеното искане от жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Същите, съобразно списък по чл. 80 от ГПК, се претендират в размер на 1050 лв., от които 1000 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита и съдействие, 50 лв. – държавна такса.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 41-ФК/06.03.2023 г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „Дива Инвест 2021“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – хотел „Дива“, находящ се в гр. Варна, ул. „Янко Славчев“ №82, до ВСУ и забрана за достъп до него за срок от 10 /десет/ дни, на основание чл. 186 ал. 1 от ЗДДС и чл. 187 ал. 1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Дива Инвест 2021“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Янко Славчев“ № 82, сумата от 1050 /хиляда и петдесет/ лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

	Съдия: