Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
Плевен, 09. 12. 2016г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД търговско отделение, в публично заседание на тридесети ноември
ДВЕ ХИЛЯДИ И ШЕСТНАДЕСЕТА
година, ,в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА
СЕКРЕТАР: В. Т.
като разгледа
докладваното от съдията Върбина Мълчиниколова
ТД № 16 по описа за 2016 година , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание: чл. 124,ал.1 от ГПК, във вр. с чл.
422,ал.1 от ГПК, вр. чл. 415,ал.1 от ГПК от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: *** С., бул. “*****” № ** *, представлявана от *************
- Главен Изпълнителен Директор, Е.А.А. -
Заместник Главен изпълнителен директор на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД и ********************* - Изпълнителен Директор на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД чрез пълномощника им юрк. Я.Е.П. СРЕЩУ:
С.В.Х. , ЕГН – ********** , с постоянен адрес ***.
Цена на иска :
27 654.98 евро.
Иска се да бъде
признато за установено по отношение на ответника С.В.Х., с ЕГН
**********, че дължи на „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ” АД, гр. София, следните суми:
-EUR 26 303.81 - главница;
-EUR 964.67 -
възнаградителна лихва за периода от 30.10.2014г. до 08.06.2015г.;
-EUR 200.53
- наказателна лихва за периода от
30.03.2015г. до 16.06.2015г.;
-EUR 69.65 -
имуществена застраховка, съгласно чл. 14, ал. 2 от Договора за кредит №
074/2009г. от 10.04.2009г. и анекси към него;
-EUR 111.29 -
административна такса, съгласно чл. 4 /2/ от Договор за кредит № 074/2009г. от
10.04.2009г. и анекси към него, дължима на 16.06.2015г.;
-EUR 5.03 - такси
за нотариални покани, дължими, съгласно чл. 3, ал. 2 от Общите условия на
„Банка Пиреос България” АД, дължима на 16.06.2015г.;
-Законната
лихва върху главницата от 17.06.2015г.
до окончателното изплащане на вземането;
Претендират се
и всички разноски по заповедното
производство в размер на 1681.77 лева ,както и разноските настоящото производство.
Твърденията
на страните:
В исковата
молба се твърди, че на 10.04.2009Г.
между „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД,
ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „М.”, бул. „****” № **,
в качеството на Кредитор, и “*** - ПЛЕВЕН” АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Кичево” № 2, представлявано
от С.В.Х. в качеството на Кредитополучател и в
качеството на поръчители: С.В.Х., с ЕГН **********,
с адрес: *** и ЕТ „Н.П. - **** - **”, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ул. „К.” № *, представлявано
от Н.П. Х., , е сключен Договор за кредит № ***/200*.и последващи седем анекса към него, по силата
на който кредитополучателят „***- ПЛЕВЕН” АД е получил от ищеца кредит в размер
на 57 400 евро. Кредитът е отпуснат
за погасяване на част от лимит по договор № ***/2009г, съгласно обоснованото
искане на клиента и средствата по
кредита са предоставени от Банката след надлежно учредяване на договорни
обезпечения, уговорени в Раздел ІV, чл. 14.ал.3 от същия, а именно – поемане на
задължения за поръчителство или солидарна задълженост. Твърди се ,че в качеството на поръчители
ответникът С.В.Х. и ЕТ „*-***** – ***** са поели задължението да обезпечат
изпълнението на кредитополучателя, като отговарят солидарно с него, за
изпълнението на задълженията му по договора, до окончателното им погасяване.
Посочва
се също в исковата молба, че по силата на чл. 19 от договора поръчителите
остават задължени до пълното и окончателно погасяване задълженията на
кредитополучателя.
Твърди
се в исковата молба ,че сумата по кредита
от 57 480 едро е предоставена
на „*** – Плевен” АД по заемна сметка с апликация 0010-0192-00000001264,
чрез усвояване по разплащателна сметка с посочен номер и титуляр -
кредитополучателя. Възнаградителната лихва договорена между страните по
договора за кредит е посочена като сбор
от лихвения мерител Юрибор плюс надбавка от 6 %, като при просрочие на
дължимите погасителни вноски по главницата, и при обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, просрочената главница до погасяването й се олихвява с
лихвен процент , представляващ сбор от договорения лихвен процент плюс надбавка
от 10:% - чл. 7 ал.1,във вр. с чл. 5,ал.1 ,Раздел ІІ от Договора за кредит.
Сочи се в ИМ ,че крайният срок за погасяване
на отпуснатия кредит е 84 месеца от датата на първото отпускане на
средствата по кредита ,но не по- късно от 30 03.2016г., съгласно чл. 6,ал.5 от
Договора. Съгласно чл. 20 , раздел VІ е договорено между страните възможност
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, в случай ,че
кредитополучателят не е погасил в срок което и да е задължение за плащане към
Банката, произтичащо от подписания между страните договор за кредит.
Сочи
се в исковата молба, че поради забава в плащането на изискуемите вноски с
настъпил падеж и на основание чл. 60,ал.2 от ЗКИ, във вр. с чл. 20 от Договора
за кредит № ****/ 2009г, на длъжниците
са връчени нотариални покани, с които Банката е предоставила срок за доброволно
изпълнение, като е посочила ,че при неиздължаване в дадения срок, кредитът ще
бъде обявен за изцяло и предсрочно изискуем, считано от първия ден след изтичане дадения срок. Тъй като доброволно изпълнение не е направено от
длъжниците в дадения им срок, на
09.06.2015г, кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
С
оглед на горните обстоятелства, ищецът на 17.06.2015г е подал пред РС- Плевен
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист, по което е образувано ч.г.д. № 28448 2015г по описа на Районния съд –
Плевен. Районният съд е издал Заповед за изпълнение и изпълнителен лист № 2777/18.06.2015г,
по силата на които кредитополучателя и поръчителите са осъдени да заплатят на
ищеца претендираните суми за главница, лихви, наказателни лихви, такси и
разноски.
В исковата молба се посочва, че срещу
издадената Заповед за изпълнение е постъпило възражение от С.В.Х., поради
което на 08.01.2016г Банката е уведомена
от РС- Плевен, че следва да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от
уведомлението.
Поради изложените в исковата молба обстоятелства,
ищецът счита ,че има правен интерес от предявяването на иск с основание по чл.
422, вр. чл. 415,ал.1 от ГПК.
С исковата молба са представени следните
документи , като писмени доказателства: Договор
за кредит № **** сключен на 10.04.2009г. и анексите към него - заверено копие; Изпълнителен лист № 2777 от
18.06.2015г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена на 18.06.2015г. по ч.гр.д. №
2844/2015г. по описа на Районен съд - гр. Плевен, VIII граждански състав; Съобщение и Определение от 18.12.2015г. по
ч.гр.д. № 2844/2015г. по описа на Районен съд - гр. Плевен, Гражданска колегия,
VIII състав - заверено копие; Справка по чл. 366 ГПК за определяне на размера на вземането на
“Банка Пиреос България” АД от длъжниците - оригинал; Пълномощно на В.С. в качеството
му на Директор на Дирекция „Правна” при „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД - заверено
копие; Пълномощно
на Я.Е.П. в качеството й на юрисконсулт в Дирекция „Правна” при „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ” АД - заверено копие; Копие на Пълномощно на **************** за подписване на справка
по чл. 366 от ГПК - заверено копие; Нотариална покана - заверено
копие; Общи
условия на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД - заверено копие и са направени доказателствени искания.
В срока по чл. 367,ал.1
от ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба.
С отговора ,
ответникът С.В.Х. заявява ,че оспорва изцяло
по основание и размер предявения иск. Сочи се в отговора ,че ищецът е кредитор с приети
вземания в откритото производство по несъстоятелност на кредитополучателя по
процесния договор за кредит - „*** - Плевен“ АД в несъстоятелност , ЕИК *****,
което е видно от обявените в Търговския
регистър по партидата на дружеството списъци на приети от синдика вземания.
Възразява се с отговора, че задължението на
кредитополучателя не е валидно
възникнало. Защото бил принуден от
банката да поеме поръчителното задължение, в качеството си на Изпълнителен директор на дружеството-
кредитополучател.
Възразява се също
така ,че задължението било поето в
условията на крайна нужда, при явно неизгодни за ответника условия.
В срока по чл. 273,ал.2 от ГПК от ищеца е
постъпила допълнителна искова молба. С допълнителната искова молба не се оспорва
обстоятелството посочено от ответника, че Банката е предявила вземанията си
произтичащи от Договор за кредит № ***/2009 от 10.04,2009 г. и анекси към него
в производството по несъстоятелност на „*** - ПЛЕВЕН": АД, ЕИК *****,
както и че същите са включени в списъка на приети вземания изготвен от синдика
на дружеството, който списък е одобрен от съда с Определение № ***/30.11.2015г.
по т.д. № 28/2015г, на ОС - Плевен.
Възразява се с ДИМ, срещу
твърдението в отговора на ответника ,че за поемане на задължение като
поръчител, че „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД не е
принуждавала нито г-н Х., нито някое от другите задължени по процесния договор
за кредит лица да влизат в облигационни отношения с нея, като отбелязва, че С.Х. е поръчител или солидарен длъжник по
десет договора за кредит с кредитополучател „*** - ПЛЕВЕН" АД, ЕИК *****,
както и кредитополучател по Договор за кредит, обезпечен с ипотека № **/**/2007r. и Договор № ****** за
издаване и обслужване на международна кредитна карта ****** като също така е поръчител
по Договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта *** с картодържател *-*****
Хинова, към което по никакъв начин не принуждаван.
Изразява
становище ,че е неоснователно
възражението за унищожаемост на договора за поръчителство, на
посочените от ответника основания - крайна нужда и явно неизгодни условия,
защото това твърдение само по себе си не покрива фактическия състав на крайната
нужда според чл. 33 от ЗЗД. Посочва също така ,че по делото не са
ангажирани доказателства за неблагоприятно развитие на обстоятелства, които да
са мотивирали поръчителя към сключването на договора през 2009г. Счита ,че в случая не са налице ткумулативно дадените предпоставки по чл. 33 ЗЗД за
да се уважи такъв иск.
На следващо място, ищецът
намира направеното от
ответника възражение за унищожаемост на поетото поръчителство поради крайна
нужда и при явно неизгодни условия за
недопустимо, тъй като е налице забраната на чл. 297 от ТЗ - търговска сделка,
сключена между търговци, да бъде унищожавана при крайна нужда или при крайно
неизгодни условия. С.В.Х. е поръчител по Договор за банков
кредит сключен между „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД и „*** - ПЛЕВЕН" АД,
като съгласно чл. 17 от Договора поръчителят отговаря солидарно с
кредитополучателя за изпълнение на задълженията на последния .
Посочва се в ДИМ, че в случая става дума
за задължение, поето от С.В.Х.
по договор за банков кредит, който по своята същност е търговски договор.
В срока по чл. 273,ал.1 от ГПК ,
който е изтекъл на 03.05.2016г, отговор на допълнителната искова молба не е
подаден от ответника.
С
определение по реда на чл. 374 от ГПК, съдът се е произнесъл по
доказателствените искания направени от страните при размяната на книжата, като
е приел представените и неоспорени писмени доказателства и е назначил съдебно-
счетоводна експертиза. Изготвил е проект за доклад по делото ,който е връчен на
страните, като им е дадена възможност да изразят писмени становище в даден
седем дневен срок.
Съдът
се е произнесъл с доклада по делото и
относно допустимостта на предявените искова, съгласно данните в приетото като
доказателство по делото ч.гр. д. 28 44/ 2015г. по описа на РС- Плевен.
В
първото по делото открито съдебно заседание, ищецът е заявил ,че поддържа
предявените искове по основание и размер. Тъй като от страните по делото не са
постъпили възражения срещу проекта за доклад по делото, същият е приет за
окончателен. За установяване размера на претендираните от ищеца вземания, съдът
е изслушал заключението на в.л. С.П., на която и възложил изготвянето на
съдебно – счетоводната експертиза.
Съдът
като прецени по реда на чл. 12 от ГПК доводите и съображенията на страните
и събраните по делото доказателства ,
приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
От
приобщеното като доказателство по делото ч.гр. д. 2844/ 2015г по описа на
Районния съд – Плевен се установява ,че
то е образувано на 17.06.2015г по
подадено Заявление по чл. 417 от ГПК от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД
,чрез пълномощника си – адвокат **************** срещу: „*** – Плевен „АД, С.В.Х. и ЕТ „*-***** – *****” Плевен за СУМАТА
27 654.98 евро, от които : 26
303.81 евро – главница; възнаградителни лихва 694.67 евро за периода от
30.10.2014 – 08.06.2015; наказателни лихви 200.53 евро, за период от 30.03.2015 –
16.06.2015г.; административна такса по чл. 2(2) от Договора за кредит – 111.29 евро, такси за нотариални покани 5.03.евро, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване заявлението до
изплащането на вземането.
Като основание за претендираното със
заявлението вземане, ищецът е посочил Договор за кредит № ***/ 2009г и подписаните към него анекси – общо седем.
Въз основа на подаденото Заявление
Плевенският районен съд е издал ЗАПОВЕД № *** 18.06.2015г. на основание чл. 417
от ГПК за посочените в него суми, както
и за сумата 1081.77 лева – държавна такса по заповедното производство и 600
лева за адвокатско възнаграждение.
Издаден е и е издал изпълнителен лист.
В срока по чл. 414,ал.2 от ГПК от ответника С.В.Х.
е постъпило възражение за недължимост, видно от представената на л. 75 от ч.гр.д.
разписка за връчването на покана за доброволно изпълнение на 03.12.2015г от ЧСИ
Надежда Вангелова по Изп.д.№ ****, което обосновава правния интерес от
предявяване на настоящия иск.
От приетия като доказателство по делото
заверен от ищеца препис от Договор за кредит № 074/ 2009г, сключен на
10.04.2009г между ищеца – БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ” АД като кредитодател и от друга страна: „Хранително стоки – Плевен „
АД , ЕИК ***, представлявано от
Изпълнителния директор С.В.Х. като кредитополучател е видно и ЕТ „*-***** – ***” ЕИК ****** , като поръчител , че страните са
се споразумели на Хранително стоки – Плевен „ АД , ЕИК *** да бъде предоставен кредит в размер на
57 400 евро. Съгласно т.2 от Договора , кредитът се отпуска за погасяване
на част от лимит по Договор за кредит № ***/ 2009г, по искане на клиента.
Договорени са условията при които кредитът се олихвява ,като съгласно
т.5(1) от Договора, главницата се олихвява с годишна лихва определена като сбор от тримесечния лихвен
мерител ****
плюс надбавка от 6%,
която лихва се променя месечно ,всеки първи работен ден от месеца. Страните са
се споразумели всички плащания за главница, лихви и разходи по обслужване на
кредита да се извършват във валутата ,в която е отпуснат кредита. На осн. т.
6(1) от Договора , главницата следва да се издължава на равни месечни вноски
,съгласно погасителен план Приложение № 1 към договора, който е следвало да се
изготви след пълното усвояване на средствата по кредита. Кредитът е отпусна за
срок от 84 месеца, но със срок не по късно от 30 март 2016г. В т. 7 е
договорена наказателна лихва за просрочие в размер на образувано от договорната
лихва плюс надбавка от 10%. Съгласно
т.9 -
дължимите суми по кредита се издължават безкасово от Кредитополучателя.
Съгласно т. 10 от Договора , Банката начислява
административна такса в размер на 0.5% за всяка следваща година върху
непогасената главница за разходите по обслужване на
кредита, както и да начисли и събере служебно допълнителна административна
такса от 1% върху кредита.
В раздел ІV от Договора, страните са се
споразумели относно предоставените от
кредитополучателя обезпечения, като в т. 14(3) ЕТ „*-***** – ***” и ответникът С.В.Х. са поели задължение да
обезпечат изпълнението на задължението
на кредитополучателя с поръчителство. В раздел V от договора са описани
задълженията на поръчителите, а именно че отговарят солидарно с
кредитополучателя за заплащане на всички дължими суми по договора за целия срок
на действието му, включително и в случай
на промяна на лихвите, предсрочна изискуемост и други промени и условия по кредита след писмено уведомление. В т.19 от Договора е уговорено, че продължението на срока, дадено от кредитора на
кредитополучателя има действие и спрямо поръчителите.
Съгласно раздел VІ от Договора, т.20 , страните са уговорили условията при
които Банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем , именно: просрочване
плащането на падежа на която и да е
дължима сума по договора, било то от
кредитополучателя или поръчителя; когато кредитополучателят, свързано с него
лице, поръчителят или длъжникът по договор за обезпечение подадат молба за
откриване производство по несъстоятелност; влошаване финансовото състояние или
платежоспособността на
кредитополучателя, което по преценка на банката би създало опасност за
неизпълнение на задълженията по договора;
при наложена или вписана тежест върху обезпечението по този договор,
която не бъде отстранена в десет дневен срок;
когато кредитополучателят или свързано с него лице не изпълни свое
кредитно или друго договор задължение към Банката. Съгласно т.21
от Договора, при настъпването, на което и да
е от горепосочените основания за предсрочна изискуемост по т.20, Банката има право да пристъпи към принудително изпълнение на
вземането си. Погасителен план към
договора за кредит не е изготвен.
Към договора за кредит е изготвен анекс *****
от 03.11.2010г., подписан от страните по него и от поръчителите , в.т.ч
ответника С.Х.,, съгласно който към Договора за кредит е изготвен погасителен
план – Приложение № 2 относно начина на
издължаване главницата по кредита. Към договора за кредит №***/***** страните
по него и поръчителите са подписали още шест допълнителни споразумения, последното е от 26.02.2015г. с които са
уговаряли допълнителни обезпечения, начина на погасяване на кредита, отлагане
заплащането на просрочените лихви, правили са констатации относно размера на
просрочените вноски за главница и лихви.
С нотариална покана, изготвена на
30.04.2015г., Банката – ищец чрез , А.Г.Р.
– Началник отдел „ Проблемни кредити на юридически лица и Т.К.Т. – Началник
отдел „Събиране и администриране на проблемни кредити” са уведомени
кредитополучателя по процесния договор – „*** – Плевен „ АД и поръчителите : ЕТ
„*-***** – *****” гр. Плевен и ответника
С.В.Х., , относно размера на просрочените вноски към 23 април 2015г по
няколко договора за кредити , между които и тези по процесния договор № **/ ***.2009г.
(л. 41-51) В т. . от нотариалната покана ,ищецът е уведомил кредитополучателя и
поръчителите ,че към посочената дата общата
сума на задълженията по Договор за кредит № 074/ 10.04.2009г възлиза на
27 140.09 евро от които : 24.280.43 редовна главница, 101.51 евро - редовна лихва; 2 023.38 евр. –
просрочена главница; 716,39 евр.- просрочени и наказателни лихви и 18,38 евр –
административна такса.С нотариалната покана Банката е поканила кредитополучателя
и поръчителите по процесния договор в срок от седем работни дни да заплатят
дължимите по договора суми. Уведомила ги е ,че ако до 17 :00 ч. в последния
работен ден от дадения срок не получи плащане на дължимите и просрочени суми ,
то обявява целите суми по описаните в Нотариалната покана Договори за кредит и
анексите към тях за ПРЕДСРОЧНО И НЕЗАБАВНО ИЗИСКУЕМИ, считано от първия ден
след изтичането на дадения срок, като ще предприеме своевременни мерки за принудителното им събиране. Поканата е представена за връчване от
Нотариус ***** с район на действие – РС-
Плевен.
Видно от представените и приети като писмено
доказателство по делото Разписка № *** – Акт *** том** ре. № ***/ ** и Разписка
№ ** (л.49 - 51) Нотариалната покана е връчена на ответника С.В.Х. по реда на
чл. 47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на 13.05.2015г след изтичане 14 дневния срок -
на 28.05.2016г, след изтичане на 14 дневния срок от залепването на
уведомление(л.50) чрез Нотариус Д.И-.. , Рег № ****, район РС- Плевен, което е
отбелязано на същата от нотариуса.
По делото е назначена съдебно- счетоводна
експертиза, заключението, на която не е оспорено от страните и е прието от съда
като обективно и компетентно..
От заключението на в.л. С.П., изготвила
заключението по съдебно- счетоводната експертиза(л. 144-164) е видно, че на
01.06.2009г разплащателната сметка на „*** – Плевен” АД е заверена със сумата
57 400 евро. Кредитът е усвоен от
кредитополучателя, тъй като с отпуснатата
сума и с постъпилите други две
суми по същата сметка, съответно на два други кредита в размер на 194 300
евро и 248 000 евро, Банката – ищец служебно е погасила част от лимит по друг Договор за кредит № ***
/2009г в размер на 499 700 евро, с оглед
клаузата на т. 2 от Договора за кредит № 074/ 2009г, съгласно представено обосновано искане на клиента и
съгласие за директен дебит.
Вещото лице е установило, че съгласно изготвения погасителен план, от
първа до шейсет и пета вноска ,кредитът е обслужван сравнително редовно, като
са погасени вноските до м. октомври
В т. 3
от заключението, вещото лице изчислило ,че размерът на дължимата и непогасена
главница по процесния договор за кредит и анексите към него е в размер на
26 303. 81 евро.
В т. 4 от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза, вещото лице е изчислило, че общият размер на дължимите
и непогасени вземания по процесния Договор за кредит № 074/ 10.04.2009г. и анексиите е
общо 27.654.99 евро, равностойни на 54 088.46 лева , от които :
главница 26 303. 81 евро, 964.64 евро възнаградителни лихви; 200.53
евро - неустойки и наказателни лихви
върху просрочени главници; 69 65 евро – непогасени застрахователни вноски по имуществената
застраховка ; 111.29 евро годишна административна такса за обслужване на
кредита и 5 09 евро – такса за нотариалната покана.
Вещото лице е установило ,че непогасените
вземания са осчетоводени при ищеца и
отнесени по вътрешна сметка „Съдебни Кредити” на 17.05.2015г., като за целта
изискуемите суми са превалутирани в лева.
В т. 5 от заключението , вещото лице в
табличен вид е дало заключение относно периодите в които са начислявани и
станали изискуеми дължими възнаградителни и наказателни лихви. От същото е видно ,че периода в който са начислявани
тези лихви е 30.11.2014 – 08.06.2015г., а периода, в който Банката – ищец е
начислявала наказателни лихви е 30.03.2015 – 16.06.2015г.
В т. 6 от заключението , вещото лице е
направило констатации , че след 29.10.2014г . не са представени доказателства
за извършени плащания от длъжниците или служебни погасявания по кредита.
С оглед така установените факти и
обстоятелства по делото, съдът възприе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
За
успешното провеждане на установителен иск с правно основание ЧЛ. 422 ,вр. чл.
415, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната
сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно
и главно доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни
отношения, по силата на сключен между тях договор за поръчителство, с който ответникът е обезпечил
вземанията на ищеца произтичащи от Договора за кредит № 074/ 10.04.2009г. и
анексите към него, сключен между ищеца и „*** – Плевен” АД гр. Плевен.
В случая, ищецът се явява изправна
страна по договора, защото е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя
договорената сума по кредита в размер на 57 400 евро, с която е заверена
разплащателната сметка на „*** – Плевен” АД на 01.06.2009г.
По делото е доказано, че предоставената от ищеца сума в размер на 57 400 евро по разплащателната
сметка на кредитополучателя, съгласно договора за кредит е усвоена от „*** – Плевен „ АД , за погасяване на друго
задължение на кредотополучателя, чрез директен дебит. За това действие е дадено
съгласие от титуляра както и от поръчителите , в т.ч. – ответникът С.Х. , с
отпуснатата по кредита сума да бъдат погасени от банката служебно част от лимит
по друг договор за кредит № ***/2009г чрез директен дебит.
При установяване на посочените обстоятелства
ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение ,
че задълженията на кредитополучателя, които той е обезпечил с поръчителство са
своевременно и точно изпълнени, или ,че са настъпили обстоятелства, по силата
на които такова облигационно отношение между него и ищеца не е валидно възникнало или е прекратено или че спрямо него не е валидно
възникнало, съответно е погасено задължението по сключения с ищеца договор за
поръчителство
Съдът намира, че събраните в хода на производството
доказателства са в състояние да обосноват безспорния извод, че страните по делото са обвързани по силата на
валидно сключен между тях на 10.04.2009 г.,
Договор за поръчителство, с който е обезпечено вземането на кредитора по Договор
за кредит за № 074/ 10.04.2009г и анексите към него, сключен между Банката –
ищец и „*** – Плевен „ АД ЕИК – *****. На основание договора за поръчителство,
ответникът С.Х. се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя , за
изпълнението на поетите от последния задължения по договора за кредит.
Ответникът оспорва наличието и действителността на
сключения договор за поръчителство, като се позовава на използвана от банката
принуда, за да подпише договор за поръчителство, тъй като е изпълнителен
директор на кредитополучателя. Освен
това, възразява ,че това задължение поел в условията на крайна нужда и явно
неизгодни за него условия.
Съдът намира за недоказано и неоснователно възражението на ответника ,че
спрямо него е била употребена принуда ,за да се съгласи да обезпечи с
поръчителство , вземанията на Банката – ищец по процесния договор за кредит. По
делото не са ангажирани и не са представени от ответника доказателства, от
които да се установи ,че „БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД е принуждавала по някакъв начин ответника С.Х., нито някое от другите задължени по процесния договор за кредит
лица да влизат в облигационни отношения с нея. Ответникът не е оспорил своевременно и не
опровергал твърдението на ищеца с отговора на исковата молба, че той е поръчител или солидарен длъжник по още десет договора за кредит с кредитополучател „***
- ПЛЕВЕН" АД, ЕИК *****, както и кредитополучател по Договор за кредит,
обезпечен с ипотека № *****/*/2007r. и Договор № *** за издаване
и обслужване на международна кредитна карта ******, като също така е поръчител по Договор за издаване и обслужване на
международна кредитна карта *** с картодържател *-*********),към което банката не го е принуждавала против
волята му.
По делото не е доказано и възражението на за унищожаемост на поетото от
ответника поръчителство, като сключено при крайна нужда и явно неизгодни
условия. По делото не са ангажирани от ответника доказателства за
неблагоприятно развитие на обстоятелствата, които да са мотивирали поръчителя
към сключването на договора за поръчителство по
кредит № ****/
-лицето
да се е намирало в състояние на крайна нужда поради липса или недостиг на
необходими средства за задоволяване на лични или семейни потребности и за
изпълнение на изискуеми задължения;
-сделката да е сключена при явно неизгодни условията за страната, намираща
се в крайна нужда;
- наличие на крайната нужда да е мотивирала лицето да сключи сделка при
явно неизгодни за него условия;
Крайната нужда по смисъла на чл. 33 от ЗЗД е правна категория, която се различава
от съдържанието на това
понятие в обичайната му употреба. Съгласно правната
доктрина и практиката възприета от съдилищата,
крайната нужда следва да се разбира като недостиг на средства за покрива на жизнени нужди от първа необходимост (храна, медикаменти
и битови разходи, при
наличието на които ,лицето, което се намира в
състояние на крайна нужда, на практика е запознато с нееквивалентните
престации, но с оглед нетърпящата отлагане необходимост да задоволи свои собствени нужди или тези на свои близки,
се мотивира да сключи реално неизгодната сделка.
Следва да е налице и пряка причинна връзка между двете – т.е. именно крайната нужда да е била
мотивът за сключването на договора при явно неизгодни за страната условия.
Ответникът не е посочил в какво се е
изразявала крайната му нужда нито е
ангажира доказателства от които да се установи наличието й.
По делото са представени от ищеца
доказателства, че са изпълнение предвидените в договора предпоставки за
обявяване и настъпване предсрочната изискуемост
на цялото вземане по кредита.
Съгласно т.18 от ТР № * 18.06.2014г на ОСГТК
на ВКС , предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника , волеизявлението на кредитора за
обявяването й, ако към този момент са настъпили обективните факти обуславящи
нейното настъпване. Банката –кредитор може да иска издаване на Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение, след като кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем, поради неплащане на една или повече вноски, който момент
трябва да предхожда по време, подаването на заявление до съда, за издаване на
заповед по реда на чл. 417 от ГПК.
Видно от заключението на вещото лице,
длъжникът по процесния договор за кредит
– „*** – Плевен” АД, е спрял да изпълнява задълженията си по договора, да
заплаща месечните вноски за главница, лихви такси и други разноски считано от м. октомври 2014 година. Ищецът е доказал пълно и главно ,че с
Нотариалната покана връчена на ответника по реда на чл. 47 от ГПК на 28 май
2015г, той го е уведомил относно размера
на просрочените вноски по кредита, като му е дал седем дневен срок в работни
дни да заплати просрочените суми, индивидуализирани по пера и размер.
Установява се по делото
,че преди подаване на Заявлението от
ищеца до РС – Плевен, по реда на
чл.417,т.2 от ГПК, банката – ищец, е
обявила на ответника С.Х., като солидарен длъжник , датата на която обявява
кредита за предсрочно изискуем, ако не изпълни в срок условието да погаси
посочените в писмената покана вземания
по обезпечения с поръчителство кредит.
Нотариалната покана е връчена по реда на чл. 47 от ГПК на 28.05.2015 г.,
което действие е законосъобразно, тъй като по силата на чл. 50 от ЗННД е
предвидена възможност, нотариусът да възложи на
определен служител в нотариалната кантора, да връзва книжа и
съобщения при условията и по реда на чл.
37 – 57 от ГПК. В настоящия случай
Нотариус Д.И-.. е възложила дейността по връчване Нотариалната покана до
длъжниците по Договора за кредит № 074/ 10.04.2009г на Н.М.А. – секретар в
кантората на Нотариус Д.И-.. Рег. № ****
Седем дневният срок в работни дни, за
заплащане на просрочените вноски е изтекъл на 08.06.2015г. без да бъде
извършено плащане на просрочените суми от кредитополучателя или от поръчителите,
поради което на 9 юни 2015г.кредитът по
Договор № ***/ 10.04.2009г е станал изцяло и предсрочно изискуем, за което
ответникът е бил надлежно уведомен. Тази дата предхожда датата на подаване от
Банката Заявление по чл. 417 от ГПК пред Районния съд- Плевен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
са осъществени елементите фактическия състав на чл. 422,ал.1 от ГПК,
поради което предявеният на това основание иск се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен на
посоченото основание и в предявения размер 27 654.98 евро, от които : 26 303.81
евро остатъчна , непогасена главница;
964.67 евро - възнаградителни лихви; 200
.53 евро – наказателни лихви върху просрочени вноски за главница; 69.65 евро –
имуществена застраховка ; 111.29 евро – административни такси; 5.03 евро- такси
за нотариална покана.
Поради акцесорния й характер,
съдът намира ,че следва да бъде уважена претенцията на ищеца за заплащане на
законната лихва върху сумата на главницата, считано от датата на подаване заявлението по чл. 417 от ГПК 17 юни 2015г до окончателното й изплащане.
При този изход на спора и с оглед направеното от ищеца искане,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество , деловодните разноски в това производство в
размер на 3 684.41 лева, съгласно доказателствата по делото и представяния
списък по чл. 80 от ГПК, от които: 1 081.77 лева довнесена държавна такса,
2 152.64 лева юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство,
450 лева – депозит за възнаграждение на вещото лице.
Съгласно т. 12 от задължителното за съдилищата ТР № 4/ 2014г на ОСГТК на
ВКС, по тълк. дело № 4/ 2013г, следва да бъдат присъдени на ищеца и разноските
направени в заповедното производство по ч.гр. д. № 2844/
Мотивиран от гореизложеното, ПЛЕВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК, по
отношение на ответника С.В.Х. , ЕГН - **********,*** , че срещу него съществува ВЗЕМАНЕТО на ищеца
„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ***
С., бул. “*****” № ***,
произтичащо от Договор за кредит № ***/ 10.04.2009г и анексите към него, в
размер на : 26 303.81 евро - неизплатена главница; 964.67 евро - възнаградителни лихви за
периода от 30. 10.
1 081.77
лева – държавна
такса и 600 лева - адвокатско
възнаграждение
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.8,
вр. с ал. 1 от ГПК ответника С.В.Х.
, ЕГН- **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******
С., бул. “****” № *****, представлявана от *************
- Главен Изпълнителен Директор, ***************
- Заместник Главен изпълнителен директор на „******
АД и ************* - Изпълнителен Директор, СУМАТА 3 684.41
лева – ДЕЛОВОДНИ разноски в
настоящото производство за: довнесена държавна такса -1 081.77 лв..
юрисконсултско възнаграждение - 2 152.64 лв. с ДДС и депозит за
възнаграждение и депозит за вещо лице – 450 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Апелативния съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: