МОТИВИ към присъдата по
НЧХД № 1594/2018
г. на ВРС I
състав.
Против подсъдимият В.Х.Г. е подадена тъжба и същият е
предаден на съд за престъпления по чл. 148 ал.1 т.1,2 и 3 вр. чл.146 ал.1 вр.
чл.26 ал.1 от НК, за това, че за периода 09.11.2017г. – 13.11.2017г., нанесъл
обида в публичното пространство на Д.Г.Д., чрез интернет пространството, в
качеството му на журналист при и по повод изпълнение на службата и функцията
му, използвайки думите: „дегизирани като журналисти, мъже с поведение на мутри
и в престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.1, 2 и 3 , вр. чл.146 ал.1 вр. чл.26
ал.1 от НК, за това, че в периода 09.11.2017г.- 13.11.2017г. изрекъл клевета в
публичното пространство по отношение на Д.Г.Д., чрез интернет пространството, в
качеството му на журналист при и по повод изпълнение на службата му и функцията
му, използвайки думите смъртната заплаха, че ако не се оттегли от комитета ще
бъде смачкан“.
В с.з. частния тъжител и процесуалния представител на
частният тъжител поддържа тъжбата, като
на основание чл. 60 и сл. НПК, предявява граждански иск против подсъдимият, за
претърпените неимуществени вреди, който не е приет за съвместно разглеждане.
По същество на делото, частният тъжител, чрез процесуалните
си представители поддържа обвинението. Излага доводи за доказаност на
обвинението повдигнато с тъжбата. Мотивира становището си, че на
инкриминараните дати са били извършени изпълнителните деяния на престъпленията,
за които е обвинен подсъдимия.
В хода на съдебното следствие подсъдимият
дава обяснения, отрича да е извършвал престъпленията, в които е обвинен и по
същество твърди, че е упражнил гражданските си права и е защитил родната си
място и хората живеещи в него.
По същество на делото, защитникът на подсъдимият пледира за
постановяване на оправдателна присъда, относно повдигнатите обвинения, като
твърди, че Г. не е извършил престъплението в което е обвинен. Твърди, че Г. е
изказал лично мнение по отношение на действия извършени от трето лице. Отделно
от изложеното твърди, че липсват доказателства подс.Г.
да е разгласил по какъвто и да било начин позорни за тъжителят обстоятелства,
тъй като в публикуваните в интернет пространството материали не се посочва
името на тъжителят. Твърди, се че липсват доказателства за това, че тъжителят
се е легитимирал като журналист, по надлежния ред пред Г. и до края на
съдебното следствие не е представен оригинал на приложеното по делото копие на
жупрналистическа карта. Твърди,също така, че образователния ценз на тъжителят
не отговаря за това той да е разследващ журналист, като не са представени
каквито и да било доказателства за завършено образование в тази насока.
След преценка на събраните по делото доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият В.Х. *** и бил известен сред съселяните си от
години, но непосредствено преди периода посочен в тъжбата станал известен и с
това, че проявил активна гражданска позиция, по повод отстояване интересите на
селото и местното население срещу желанието на промишлено предприятие от
гр.Девня – „Солвей соди“ да изгради в непосредствена близост до селото и във
вододайната зона на същото депо за отпадъци от дейността си. В.Г. не познавал
тъжителят, преди той да го намери пред дома му.
Тъжителят решил да
вземе интервю от подс.Г., поради което и отишъл в
с.Чернево, заедно със други свои познати, разпитвал за дома на Г. и така
стигнал до него.
На така описаното място тъжителят срещнал
подсъдимия и започнал да му задава въпроси свързани с бизнесаму, автомобила,
който управлява, къщата му и конкретните му бъдещи планове за политическа
кариера, без преди това да се легитимира или надлежно да се представи и да
поиска разрешение за интервю по определени въпроси. Следва да се отбележи, че
тъжителят не бил сам, а бил придружен от свои познати и приятели с видимо
здрава физика, както и съдът сам се убеди в с.з.
Действията на частния тъжител били
възприети от подс. В. Г. като заплашителни срещу личността му. Именно това и
той споделил в дадено интервю пред друг журналист. Следва да се отбележи, че В.Г.
не е назовал имета на тъжителя в интервюто, а само медията „Проватон.бг“. Факт
е че частния тъжител сам се е разпознал като лицето заплашило подсъдимия с
унищожение, ако не се откаже от протеста.
Факт е също така, че подс.В.Г. е подал сигнал за поведението на тъжителя до МВР
и ДАНС. Г. в дадените интервюта е заявил, че е бил принуждаван от мъже,
дегизирани като журналисти с поведение на мутри да се откаже от протеста на
селото срещу проекта за изграждане на депо за отпадъци на „Солвей соди“.
По делото не се спори, че тъжителят
няма завършено образование за управняване на журналистическа дейност. Това
разбира се не му е попречило да се прездстави за журналист и да задава въпроси
каквито намери за добре, по начин който той намира за правилен, на избрано от
него място, в компания, която той намира за правилна и т.н. Вероятно именно
липсата на познания в областта на журналистическата етика е станало причина
тъжителят да се държи меко казано неприемливо с подс.Г.
пред дома му.
По делото не се спори от страните
така описаната и подкрепена с доказателства фактология. Не се оспорва и факта,
че подс.В.Г. е подал жалба до МВР и е описал като
неприемливо и мутренско поведението на хора, които са го издирили и са му
задавали въпроси пред дома му. Не се спори и че Г. е ималясна лична и
гражданска позиция по отношение селските протести срещу депото за отпадъци и е
заявил, че няма да се откаже от идеите си и борпбата срещу депото, въпреки
мутренското поведение на хора срещу него, които се представяли за журналисти.
Предвид изложеното и съдът намира, че
не следва да обсъжда по-подробно фактическата обстановка.
Съдът изцяло споделя становището на
адв. Г. за липса на състав на извършено престъпление по чл.148 от НК от страна
на В.Г.. Съдът споделя разбирането, че е невъзможно да се осъществи
престъплението по отношение на юридическо лице, каквото се явява „Проватон.бг“.
Факта, че сам частния тъжител се е разпознал като лицето, което е отправило
заплахи срещу подс.В.Г. е въпрос на лично възприятие,
доколкото В.Г. не е споменавал неговото име.
Подс.Г.
безспорно е упражнил правото си да сезира МВР, ДАНС и журналисти за известните
му, въприети от него факти във връзка с протеста и опитите да му се въздейства
в тази насока.
Съдът намира, че следва да подчертае,
че действията на В.Г. са били продиктувани от желанието му да защити определени
обществени интереси свързани с опазването на водите и района на селото в което
живее от замърсяване, а не са били продиктувани от негови лични интереси. Съдът
изцяло споделя становището, че В.Г. е упражнил правото си да сезира съответните
медии и институции - МВР, като е подал по надлежния ред сигнал за извършването
на проверка.
Съдът също както и адв.Г.
намира, че от правна страна не са събрани каквито и да било доказателства, че подс.Г. е разгласил позорни обстоятелства за тъжителя Д..
Съдът споделя и разбирането, че подателите на сигнали и жалби в т.ч. и за
корупция се ползват със защита, във връзка с подадената информация. Безспорно
МВР е следвало да извърши проверка по сигнала на Г. и да прецени доколко той е
основателен.
Съдът изцяло споделя разбирането, че
въпреки, че липсва легална дефиниция за понятието „мутра”, то неговото значение
винаги е негативно и твърдението за поведение на мутра винаги е позорящо.
Отделно от изложеното, съдът споделя и
становището на защитата, за липса на субективна съставомерност на деянието
извършено от подс.Г.. Липсват каквито и да било
доказателства, че Г. е знаел или е искал да наклевети Д.. Напротив събрани са
доказателства за желанието на Г., продиктувано отново следва да се подчертае от
защита на обществени, а не на лични интереси да сезира надлежни органи и
обществеността за поведението което той е възприел срещу себе си като
неправомерно.
Предвид изложеното и съдът намира, че
с деянието си подс.Г.
не е осъществил от обективна и от субективна страна престъпленията, в
които е обвинен от тъжителя Д. и го оправда по същите.
Съдът осъди тъжителят Д. да заплати
направените по делото разноски от страна на подс.Г..
По гореизложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: