Решение по дело №1063/2018 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 988
Дата: 18 октомври 2018 г. (в сила от 11 април 2019 г.)
Съдия: Явор Данаилов
Дело: 20184110101063
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ .......

гр. Велико Търново, 18.10.2018 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                          

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов

 

при участието на секретаря Анита Бижева и в присъствието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдията Данаилов гр. дело № 1063 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            Предявени са искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и лихва за забава, с правно основание чл. 50 от ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД  и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, в условията на субективно и обективно кумулативно обективно съединяване.

 

Ищецът К.Г.Я. твърди в исковата си молба, че на 08.08.2017г.  около 11.10 ч. в гр.Априлци, кв.Боевци на изхода на туристически маршрут до х.Тъжа – вр. Марагидик се разхождали със съпругата си, когато били нападнати от две кучета порода немска овчарка. Въпреки опитите им да ги спрат, едното от кучетата ухапало ищеца по дясното бедро. Изпитал много силна болка от впиването на зъбите на кучето в крака му, за малко му прилошало, но успял да се наведе и вземе от земята част от клон, който хвърлил и кучето започнало да отсътпва без да спира да лае. Ищецът твърди, че кучетата нямали нашийник и стопаните им ги стискали за вратовете. Наложило се да преустановят почивката си на 09.08.2017г. и връщайки се в гр. Русе, бил прегледан в МБАЛ, гр. Русе. При прегледа се установили охлузвания, кръвонасядания с размер 12/12 см., със зеленикаво-синкав цвят в горната трета на дясното бедро, отток на дясната подбедрица, за което било издадено съдебно-медицинско удостоверение. След извършен преглед на 10.08.2017г. от личен лекар, било назначено лечение, както и поставена ваксина против тетанус – тетакос. Освен раната, било установено и повишено кръвно налягане на ищеца, имал оплакване от сърцебиене и нарушение на съня. Изпитвал много силни болки в крака, като първите два дни не можел да стъпва на него, за което му било изписано болкоуспокояващо, както и антибиотик за предотвратяване на възможна инфекция и успокоителни лекарства /Лексотан/. Ухапването било на такова място на крака, което му създавало и сериозно неудобство при носене на панталон, тъй като го боляло, а отделно при носенето на къси панталони се виждал сериозен козметичен дефект. Ищецът започнал прилагане на изписаното лечение. Въпреки това не се чувствал добре, притеснявал се от повторение на случилото се и постоянно се озъртал за свободно движещи се кучета, имал проблеми със съня. Закупил газово оръжие и палка, за да се помъчи да изпитва сигурност. Освен физическите наранявания и невъзможност за ползване на годишната си почивка, ищецът изживял невероятен шок от внезапното нападение и започнал да се страхува да излиза сам от дома, не можел да спи спокойно и често сънувал кошмари, повишили се стойностите на кръвното му налягане.  Страхувал се да излиза сам навън, инцидентът променил начина му на живот, като започнал по-малко да излиза и контактува с приятели, все още му било трудно да изпълнява трудовите си задължения, тъй като били свързани с движение в града. На 23.10.2017г. бил насочен от личния си лекар за преглед от специалист – психиатър с анамнеза за безсъние и тревожност, засилващи се извън дома и на безлюдни места, повишени стойности на кръвно налягане от преживяния стрес от нападението на кучетата. Личният му лекар му назначил лечение с успокоителни, както и с лекарства за понижаване на кръвно налягане. На 02.11.2017г. посетил психиатър в ЦПЗ, гр. Русе. Диагнозата му била смесено тревожно-депресивно разстройство, като лекарят обяснил, че тя това е вследствие преживяното ухапване от кучето, което е оказало травмено въздействие върху психологичното му състояние, след което развил посттравматична стресова реакция. Изписано му било антидепресант и успокоително. Ищецът твърди, че все още продължава да изпитва страх, когато излиза по улицата и този страх водел до нарушаване и ограничаване на цялостното му личностно функциониране и до понижаване на качеството му на живот. Тези негативни емоции довели до нервност, загуба на апетит и раздразнителност. Двете кучета, които го нападнали били порода немска овчарка – мъжко и женско. Мъжкото куче било собственост на първия ответник, а женското на ответницата. Ищецът претендира от ответника А.А. сумата 2700 лв. неимуществени вреди, а от Р. Ганчева 1300 лв. неимуществени вреди, както и обезщетение за имуществени вреди от общо 41.40 лв. – по 20.70 лв. от всеки от ответниците, със законната лихва от датата на увреждането до окончателното им изплащане. Претендират и разноските по делото.

Ответниците Аn Н.А. и Р.И. Ганчева оспорват иска като неоснователен и недоказан по отношение на Р.Г., и частично основателен по отношение на А.А.. Твърдят, че ищецът е избягнал посочване на съпричиняването в настъпилия резултат. Ответниците твърдят, че ищецът със съпругата си размахвали отдалеч тоягите си, което раздразнило и предизвикало животните, които са добре обучени и никога не нападат без причина. Женското куче – Елза се подчинило и се върнало при тях, а само мъжкото Фриц продължило към ищеца. Приближило ищеца и застанало неподвижно на два метра, лаейки. Тогава ищецът замахнал да го удари с тоягата, кучето избягнало удара и от инерцията ищецът паднал на земята. Ставайки от земята, ищецът отново вземал тоягата и замахнал, при което кучето се хвърлило по него. Случилото се с ищеца било вследствие на предизвикването на животното от негова страна. Медицинската документация не усатновявала дали телесното увреждане е от ухапване на кучето или само повърхностно охлузване от падането на ищеца. Ответницитe молят съда да отхвърли исковете и да им присъди разноските по делото.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 08.08.2017 г., през деня, ищецът заедно със съпругата си – св.nnn, се разхождали около гр.Априлци, кв. Боевци на изхода на туристически маршрут до х.Тъжа – вр. Марагидик. Пътеката вървяла около реката, където имало обособени места за отдих с огнище и сковани столове. До едно от тези места ищецът и съпругата му били нападнати от две кучета, порода немска овчарка. Кучетата били със стопаните си от другата страна на реката, но били пуснати свободно, поради което и пресекли реката и се приближили лаейки към ищеца и съпругата му. Първо се хвърлило едното куче, което било отблъснато от ищеца, а след това другото – което било мъжко, се хвърлило върху ищеца и го ухапало по бедрото. Още същия ден в 11.47 часа ищецът посетил общо практикуващ лекар – д-р xxx в гр.Априлци, където бил прегледан и било констатирано наличие на охлузна рана в областта на дясно бедро /проксимална част/ наличие на следи от зъби, направена е първична хирургична обработка /ПХО/.

На 10.08.2017г. ищецът посетил съдебен лекар, където бил прегледан и в заключението е констатирано кръвонасядане, оток, повърхностни наранявания в областта на дясното бедро, като установените увреждания могат да бъдат получени по време и начин, съобщени от пострадалия – от ухапване веднъж от домашно куче в областта на дясна тазобедрена става. На 10.08.2017г. ищецът посетил и личния си лекар д-р nn, който констатирал хематом и кръвонасядане в горната част на бедрото, със следи от одрасквания и пунктуални следи, вероятно от зъби на животното, артериално налягане 165 на 100, пулс 95. Предписана му е терапия с неолексан, диклонервовит и циплофлоксацин, а при необходимост лексотан, които лекарства са закупени на 10.08.2017г.

На 23.10.2017г. ищецът посетил д-р xxx, с основна диагноза фобийно тревожно разстройство, неуточнено, като му е предписана терапия с неолексан и тритейс, като бил насочен към психиатър. На 07.11.2017г. ищецът посетил отново д-р xxx, като му е поставена основна диагноза хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност. Междувременно на 02.11.2017г. ищецът посетил и д-р xxx, специалист психиатър с основна диагноза смесено тревожно-депресивно разстройство, като му била предписана терапия с флуанксол и мерсинол, които лекарства били закупени на същата дата.  На 08.05.2018г. ищецът бил прегледан от д-р xxx с основна диагноза смесено тревожно-депресивно разстройство, като предписаната му терапия е с тритейс.

След подадена от ищеца и съпругата му xxx жалба за инцидент с кучета, при който ищецът е бил ухапан, е установено, че кучетата са собственост на ответниците А.А. и Р.Г. – женското куче, порода немска овчарка на име Елза, родено на ***г., е собственост на Р.И.Г., а другото куче - порода немска овчарка, мъжко, на име Фриц, родено на ***г., е собственост на ответника А.Н.А.. С наказателни постановления №24 и №25 от 21.09.2017г. на кмета на община Априлци, на ответниците са наложени наказания от по 50 лв. за нарушение на чл.12 от Наредба №1 на Община Априлци за това, че на 08.08.2017г. около 11.15 часа в гр. Априлци, местност Боевци, като собственици на домашни животни, допуснали свободното им движение на обществено място, като не осигурили постоянен контрол на поведението им.

Според заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза констатираните наранявания на меките тъкани в горната 1/3 на дясното бедро на ищеца по предно външната му повърхност са довели до промяна в неговото клинично здраве, проявено като временно разстройство на здравето, не опасно за живота му, съпроводено с болка и страдание, по време на възстановително-оздравителния процес, за срок от около 20-25 дни. Констатираните наранявания, причинени на ищеца при инцидента от 08.08.2017г. отговарят да бъдат получени от и при действието от захапка на куче в областта на меките тъкани в горната 1/3 на дясното бедро, изключвайки друго време, място и начин на причиняване, извън посочения механизъм. Претърпяната и преживяна психо-травма от инцидента на 08.08.2017г. от пострадалия К.Г.Я. – нападение от домашни кучета, са предизвикали до промяна в психо-емоционалната сфера и поведение, проявена с тревожност и неспокойствие от преживяната травма, които от назначеното лечение ще възвърнат предишния психо-емоционален комфорт на пострадалия, като възстановителния процес в психо-емоционалната сфера и строго индивидуален и зависи от типа нервна система на човека. Смесеното тревожно-депресивно разстройство, диагностицирано от лекар психиатър на ищеца е резултат от настъпилия стрес от ухапването от куче. Тези състояния се съпровождат от нарушение на активността и жизнения тонус на лицето от преживяното, но това зависи и от психо-емоционалния статус на индивида.

Така изложените факти по делото, съдът установи след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на страните, показанията на свидетелите xxx, изслушаната съдебно-медицинска експертиза и приетите писмени доказателства.

Съдът кредитира показанията на свидетелите xxx и xxx, че ищецът бил нападнат от двете кучета порода немска овчарка и ухапан на същата дата, място и време от мъжкото куче, собственост на ответника. Свидетелите са възприели непосредствено фактите и обстоятелствата, за които дават показания, поради което и съдът кредитира обясненията им. Свидетелката xxx е пряк очевидец на инцидента, но макар и съпруга на ищеца съдът кредитира показанията й, тъй като същите кореспондират с тези на св. xxx, както и изцяло с приетите по делото писмени доказателства от медицинската документация. Извършените непосредствено след инцидента прегледи на ищеца от различни и независими един от друг лекари – в гр.Априлци и гр.Русе, заедно с показанията на горните свидетели потвърждават обстоятелството, че ищецът е бил нападнат и ухапан от куче.

Съдът дава вяра на показанията на св. xxx относно обстоятелствата, че след инцидента ищецът изпитвал страх като види кучета, притеснявал се, бил неспокоен. Макар и свидетелката и ищецът да са съпрузи, тези показания кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства – амбулаторни листи, издадени при извършени прегледи от специалист – психиатър.

Съдът не дава вяра на свидетелите xxx, относно обстоятелството, че ищецът не е бил нападан и ухапан от кучетата на ответниците 08.08.2017г. Видно от показанията им, и тримата свидетели са били далеч от мястото на инцидента и са се приближили при страните впоследствие, поради което и не са могли да видят пряко и непосредствено нападенията на двете кучета над ищеца.

Съдът кредитира допуснатата по делото съдебно - медицинска експертиза, като компетентно, пълно и задълбочено.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            От очертаното от ищецът спорно право чрез основанието и петитума, съдът достига до извода, че предявеният иск е с правно основание чл.50 от ЗЗД. Искът за претърпени имуществени и този за претърпени неимуществени вреди, предявен от ищцата против ответниците, са основателни - налице са предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане на чл.50 от ЗЗД.

На първо място налице е връзка между животното и настъпилите вреди. По делото се установи, че ищецът е нападнат от две кучета, които са собственост на ответниците по делото, и е ухапан от кучето, собственост на ответника А.А., и в този смисъл му е причинена вреда от животно.

На следващо място безспорно се установява, че собственици на кучетата са ответниците по делото, под чиито надзор са се намирали животните и на 08.08.2017г. Собственикът на животното отговаря за произлезлите от него вреди – чл.50 от ЗЗД. За да е налице отговорност не е необходимо животните да имат особени качества – да са носители на повишена опасност и други. Достатъчен е фактът на нападението от животното, за да възникне отговорността на собственика и лицето, под чийто надзор се намира същото, като отговорността се ангажира дори животното да е избягало или да се е загубило. В този смисъл обстоятелството дали кучето е по принцип агресивно или добре обучено, в каквато насока са наведени възражения от ответниците, е ирелевантно за ангажиране на отговорността им по реда на чл.50 от ЗЗД, след като по делото се доказа факта на нападение на кучетата над ищеца и че в резултат на нападението са причинени вреди, които са в причинна връзка с нападението и ухапването. Неоснователно е възражението на ответниците, че ищецът е провокирал кучето и е съпричинил вредите. Свидетелите на ищеца дадоха категорични и непротиворечиви показания, които съдът кредитира и от които се установява, че ищецът по никакъв начин не е провокирал нападението от страна на кучетата и ухапването му от едното от тях. Свидетелите на ответниците също не излагат впечатления за това, тъй като същите не са видели изобщо нападението и ухапването на ищеца от едно от кучетата.

По отношение размера на имуществените вреди са представени писмени доказателства, от които се установи, че са направени от страна на ищцата разходи за заплащане на такси, както и касови бонове за направени разходи за закупуване на лекарства и медикаменти. Тези разходи несъмнено са извършени във връзка с настъпилото увреждане в резултат от нападението и ухапването от кучетата на ответниците. С оглед на това, искът за обезщетение за претърпени имуществени вреди следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от  общо 41.40 лв., или по 20.70 лв. от всеки от ответниците. Предвид изложеното, съдът намира искът на ищцата против ответниците за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за основателен и доказан. Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца тази сума, ведно със законната лихва от датата на увредата до окончателното плащане.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществените вреди се определя по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства като характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на здравето на пострадалия, загрозявания и др. /Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 год. на Пленума на ВС/.

Анализирайки именно тези обективни обстоятелства в конкретния казус – причиненото ухапване от домашното куче на ищеца и свързаните с това болки и страдания, последвалото необходимо лечение и продължителността и степента на претърпяната болка и страдания, необходимостта от по-продължителен период от време за възстановяване в резултат на нанесената му физическа и психическа травма, както и възрастта му, съдът оценява нанесените неимуществени вреди и ги остойностява в размер на общо 4000 лв. В настоящия случай при определяне размера на неимуществените вреди следва да се има предвид и интензитета на нападението от животните - обстоятелството, че ищецът е бил нападнат от две големи кучета, порода немска овчарка и е бил ухапан от едното, естествено е предизвикало много по-негативни изживявания и уплаха у ищеца, от тези пи нападение осъществено само от едно такова животно. Това обстоятелство неминуемо е увеличило уплахата и претърпените от ищеца след инцидента негативни емоции - тревожност и неспокойствие от преживяната травма, нарушение на активността и жизнения му тонус.

Съгласно чл.53 от ЗЗД отговорността на ответниците за обезщетение за вреди по чл.50 от ЗЗД е солидарна, но ищецът с исковата си молба търси тяхната отговорност за причинените му вреди разделно. С оглед установените по делото факти, че двете кучета  на ответниците са нападнали ищеца, а само кучето на ответника го е и ухапало, съдът намира, ответника А.А. следва да отговаря за причинените на ищеца неимуществени вреди в пълния заявен от него размер, а именно 2700 лв., а върху ответницата Р.Г. следва да се възложи разликата до пълния им размер от 4000 лв., т.е. ответницата следва да заплати на ищеца за неимуществени вреди сума в размер на 1300 лв., в какъвто размер е и предявания против нея иск.

По изложените мотиви ответникът  А.А. следва да бъде осъден да заплати на ищеца за неимуществени вреди сумата 2700 лв., ведно със законната лихва от датата на увредата до окончателното плащане. Ответницата Р.Г. следва да заплати на ищеца за неимуществени вреди сумата 1300 лв.

Съдът намира предявеният иск по чл.84, ал. 3 от ЗЗД за основателен -  длъжника, респективно ответниците, са в забава от датата на увредата 08.08.2018г.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците дължат на ищеца сумата 1013.92 лв. разноски, съобразно приложения за това списък, като ответникът А.А. следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 684.40 лв., а ответницата Р.Г. следва да му заплати сумата 329.52 лв.

Възраженията на ответниците против размера на адвокатското възнаграждение, заплатеното от ищеца и в този смисъл намаляване на разноските му по делото, са неоснователни. Заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца в настоящото производство е съобразено с разпоредбите на чл.78, ал.5 от ГПК, чл.36 от ЗА и §2 от ДР на Наредба №1/2004г.

Водим от изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 50, във вр. с чл.52 от Закона за задълженията и договорите А.Н.А. с ЕГН ********** ***.Търново, да заплати на К.Г.Я. с ЕГН ********** ***, сумата 20.70 лв. /двадесет лева и седемдесет стотинки/ обезщетение за нанесени имуществени вреди и сумата от 2700 лв. /две хиляди и седемстотин лева/ обезщетение за нанесени неимуществени вреди, причинени от нападение и ухапване от собствено на ответника куче порода немска овчарка, на 08.08.2017 год. в гр. Априлци, кв.Боевци, ведно със законната лихва по чл.84, ал. 3 от ЗЗД от датата на увредата – 08.08.2017 год. до окончателното й плащане, както и сумата 684.40 лв. /шестстотин осемдесет и четири лева и четиридесет стотинки/ - направени разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл. 50, във вр. с чл.52 от Закона за задълженията и договорите Р.И.Г. с ЕГН ********** ***.Търново, да заплати на К.Г.Я. с ЕГН ********** ***, сумата 20.70 лв. /двадесет лева и седемдесет стотинки/ обезщетение за нанесени имуществени вреди и сумата от 1300 лв. /хиляда и триста лева/ обезщетение за нанесени неимуществени вреди, причинени от нападение от собствено на ответницата куче порода немска овчарка, на 08.08.2017 год. в гр. Априлци, кв. Боевци, ведно със законната лихва по чл.84, ал. 3 от ЗЗД от датата на увредата – 08.08.2017 год. до окончателното й плащане, както и сумата 329.52 лв. /триста двадесет и девет лева и петдесет и две стотинки/ - направени разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: