Присъда по дело №347/2019 на Районен съд - Севлиево

 

МОТИВИ:

Подсъдимата К.Ц.В. *** е предадена на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.първо във вр. с чл.194, ал.1 от НК, за това, че през месец декември 2017 г., в с.Карамичевци, общ.Севлиево, действайки при условията на посредствено извършителство, чрез лицата З.Р.А., Т.Р.Д. и И.Н.Г. и чрез използване на МПС – неустановена марка и модел, отнела от владението и без съгласието на собственика В.К.В. / притежаващ ½ идеална част от двуетажна къща в с.Карамичевци, придобита по наследство от К.В.К./ 40 кв.м. каменни покривни плочи на стойност 280.00 лева; 1,5 куб. м. греди и столици от покривната конструкция, на стойност 360.00 лева и 1 куб.м. мартаци от покривната конструкция на стойност 165.00 лева, всичко на обща стойност 805.00 лева, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Прокурорът поддържа обвинението, като го счита за установено и доказано по безспорен начин.

В съдебно заседание подсъдимата К.Ц.В. заявява, че разбира предявеното й обвинение.Не се признава за виновна, но дава обяснения поповдигнатото й от прокуратурата обвинение.

От обясненията на подсъдимата К.Ц.В., показанията на свидетелите В.К.В., Б.И.К., З.Р.А., Т.Р.Д., И.Н.Г., Н.Т.С., К.К.А., П.Ц.С. и Х.С.Г. и от останалите доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:

Подсъдимата К.Ц.В. ***.Нейната баба Н.Ц.К. и дядо й К.В.К. притежавали недвижим имот, находящ се в махала „Попска”, в землището на с.Карамичевци, общ.Севлиево.Имотът бил придобит от тях с Нотариален акт за покупко-продажба № 162, том I, регистър 689, дело № 240/1946 г. на нотариус при Севлиевският областен съд.Имотът представлявал дворно място от 2 дка и двуетажна къща, изградена от камък, плет и дърво, покрита с каменни плочи, както и плевня.След смъртта на дядо й - на 30.06.1995 г. и на баба й – на 28.11.1998 г. имотът бил наследен от техните синове – свид.В.К.В. – чичо на подс.В. и Ц.К.В. – баща на подс.В..Всеки един от двамата братя наследил по ½ идеална част от недвижимия имот.До смъртта на родители им двамата братя се грижели за тях, както и за поддръжката на имота.През 1998 г. бащата на подс.В. заявил, че заминава да живее в гр.Стара Загора и за последно бил видян от нея през месец септември същата година.В последствие последният изчезнал безследно.Едва през 2020 г. от страна на подс.В. била подадена молба до Районен съд Габрово за обявяване на неговата смърт.С Решение № 184 от 11.06.2020 г. по гр.дело № 200 по описа на РС – Габрово, била обявена смъртта на бащата на подс.В. – Ц.К.В..Като предполагаема дата на смъртта била определена 02.03.2000 г.В хода на производството по посоченото гражданско дело били събрани данни, че Ц.К.В. е попълнил заявление за отписване от адреса си в с.Карамичевци на 02.04.1999 г. и от същата дата има регистриран последен настоящ адрес в гр.Стара Загора.Междувременно след смъртта на родителите му и заминаването на брат му за гр.Стара Загора, за имота в с.Карамичевци продължил да се грижи свид.В.К.В..До 2016 г., когато здравословното му състояние се влошило свид.В. живеел от време на време в имота в с.Карамичевци, а когато не бил там го посещавал често.Засявал градината в дворното място и се грижел за поддръжката на имота.След като здравословното му състояние се влошило рядко посещавал имота.За последният нямало кой да се грижи и дворното място обрасло с храсти, покривът на къщата започнал да пропуска вода и постепенно започнал да пропада.През този период от време подс.В. също посещавала имота.Двамата със свид.В. почти не разговаряли помежду си и нямали договорки за поддръжката на имота, както и за неговото ползване.Свид.В. не бил обсъждал със своя брат подялбата на общия имот, а тъй като смъртта му не била обявена, този въпрос не бил обсъждан от него и с племенницата му – подс.В..На няколко пъти свид.В. заявил на подс.В., че поради влошеното си състояние няма възможност повече да поддържа имота, същият се руши и няма нищо против да го продадат.Подс.В. обаче била във влошени отношения с неговите деца, поради което му отговорила, че ако те нямат нищо против могат заедно да поддържат имота или да го продадат.През лятото на 2017 г., след като имота вече бил западнал, свид.К.К.А., който по това време се занимавал с недвижими имоти, подс.В. и майка й пътували към Троянският манастир.В разговор помежду им станало въпрос за имота в с.Карамичевци и пътьом се отбили, за да го огледа свид.А. и да си каже мнението ако той бъде продаван.Част от покрива на къщата вече бил паднал и с оглед цялостното състояние на имота свид.А. им обяснил, че ако бъде продаван, то цената ще бъде като за земя /дворно място, парцел/, без да се имат предвид постройките.След това тримата продължили по пътя си.Към имота от време на време проявявали интерес потенциални купувачи, но до продажбата му така и не се стигнало.Свид.В. имал желание да бъде продаден, но дъщеря му и зет му имали желание да го запазят, а не да се продава.

Свид.З.Р.А. се занимавал със строителство, в това число и със събарянето на стари постройки, разчистване на останки от такива, изкупуване и продажба на употребявани строителни материали.В края на 2017 г. заедно със своя бар - свид.Т.Р.Д. пътували от гр.Априлци в посока гр.Севлиево.Минавайки през с.Карамичевци забелязали посоченият по-горе недвижим имот и рушащата се къща.Свид.А. преценил, че имотът вече не се поддържа и може да закупи от собствениците употребявани строителни материали – каменните плочи от покрива, дървения материал от конструкцията и т.н.Разпитали съседите на имота и те ги упътили към свид.Б.И.К..Последната била бивша кметица на селото и имала телефоните на хората от същото, както и на собствениците на имоти в неговото землище.Същата имала както телефона на свид.В., така и на подс.В..Свид.А. се срещнал със свид.Б.К., на която обяснил, че издирва собствениците на въпросният имот.Последната имала информация, че имотът се продава и поради тази причина предоставила на свид.А. телефонният номер на подс.В., като му го написала върху едно листче хартия.В края на месец ноември подс.А. се свързал с подс.В. посредством предоставения му телефонен номер от свид.К..В разговора с нея й обяснил, че желае да закупи употребявани строителни материали от имота в с.Карамичевци.Тъй като в разговора по телефона не успяли да постигнат договорка, двамата се разбралида се срещнат в гр.Габрово и тогава да се разберат.В началото на месец декември свид.А. и подс.В. се разбрали да се срещнат в близост до така наречения „Червен мол” в гр.Габрово.На срещата свид.А. отишъл с автомобил, заедно със своят брат – свид.Т.Д. и трето, неустановено по делото лице.Тъй като се притеснявала от среща с непознати хора, подс.В. отишла на мястото на срещата със свид.А..След като се срещнали на уговореното място свид.А. разговарял с подс.В., неговият брат през това време разговарял наблизо със свид.Д., а третото лице останало в автомобила.По време на разговора си с подс.В., свид.А. обяснил на последната, че желае да закупи от имота употребяваните строителни материали – каменни плочи, камък и дървения материал.След проведения разговор помежду им, двамата се договорили свид.А. да закупи каменните плочи и дървения материал от покривната конструкция на къщата за сумата от 600.00 лева.В разговора с него подс.В. му споделила, че с чичо си са във влошени отношения, тъй като той бил взел някакъв автомобил, собственост на баща й, имат си дрязги и това е причината да продава.Свид.А. заплатил на подс.В. поисканата от нея сума от 600.00 лева, но пожелал да изготвят някакъв документ.Със себе си носел тефтерче, от което откъснал един лист и на него изписал с химикал с черно мастило „Споразумение между К.”.С друг химикал със синьо мастило подс.В. изписала върху същото листче, като продължение на започнатият текст: „..Ц.В. *** Зравко А. продавам от собствения си имот от с.Карамичевци плочи+дървен материал”.Долу в ляво на въпросното листче свид.А. положил своя подпис, адолу в дясно на листчето подс.В. положила своя подпис.Така изготвената бележка свид.А. взел със себе си.Същевременно последният помолил подс.В. да се обади на свид.Б.К., за да знае, че са се разбрали да вземат въпросните материали.Подс.В. се обадила същия ден на свид.Б.К. и й казала, че в имота ще ходят хора да вземат материали от него.След като получил разрешение да вземе плочите и дървеният материал свид.А. наел свид.И.Н.Г., както и камион с неустановена по делото марка, модел и регистрационен номер.През месец декември 2017 г. свид.А., заедно с брат си – свид.Т.Р.Д. и свид.И.Н.Г. отишли с камиона до имота в с.Карамичевци.Първоначално изчистили мястото, за да имат достъп до къщата и за да могат да работят, след което свид.А. направил с телефона си снимки на къщата, преди да започнат да работят.Въпросните снимки, в последствие, чрез мобилното приложение „Вайбър” изпратил на подс.В..След това тримата започнали да разпокриват покрива, като сваляли плочите от него на земята.В последствие ги товарили на наетия камион, след което ги откарвали до строителен обект, където ще бъдат използвани и там ги разтоварвали.Дървеният материал от покривната конструкция на къщата, представляващ дървени греди, столици и мартаци също натоварили на камиона и ги откарали на друг строителен обект.Материалите били продадени от свид.А. на собствениците на строителните обекти.Отивайки в един от следващите дни на мястото констатирали, че къщата е рухнала.Измъкнали останалите плочи, както и парчета такива, дървения материал, натоварили и тях, откарали ги и свид.А. ги продал.Общото количество на каменните плочи, взети от имота, било в размер на 80 кв.м., на гредите и столиците – 3 куб.м., а на мартаците – 2 куб.м.В началото на месец януари 2018 г. свид.В. разбрал от свои съседи в с.Карамичевци, че къщата е разпокрита, а материалите взети от неизвестни за него лица.Заедно с дъщеря си и зет си посетили имота и констатирал, че къщата е разпокрита, от покрива й липсват всички плочи, дървения материал от покривната конструкция, както и, че е останала само каменната зидария от първия етаж на къщата.Разбрал, че това се е случило с разрешението на подс.В., поради което първоначално провел разговор със своята племенница, а след това подал жалба в РУ на МВР – Севлиево.Междувременно подс.В. се свързала със свид.А. и му казала, че има проблеми с роднините си, поради което го помолила да преустанови работата си в имота.Помолила го също така да й изпрати отново снимките, които направил преди да разпокрие къщата.По повод подадената от свид.В. жалба в РУ на МВР – Севлиево било образувано досъдебно производство.В хода на проведеното разследване по същото, с Протокол за доброволно предаване от 19.01.2018 г. свид.А. предал на свид.Х.С.  Г.: 1. листчето от тефтер, подписано от него и подс.В.; 2. фотокопия на направените от него 10 броя снимки на къщата преди нейното разпокриване; 3. снимков материал на част от кореспонденцията, водена от него с подс.В. през мобилното приложение „Вайбър”, както и 4. листчето с хартия, върху което свид.Б.К. изписала номера и името на подс.В. и което била дала на свид.А..В протокола за доброволно предаване свид.А. дал следните обяснения за въпросните вещи: „Това листче по т.1 започнах да го пиша аз, но след това го дописа К.Ц.В., като собственоръчно изписа трите си имена, номера на личната си карта, моето име и, че ми продава от собствения си имот от с.Карамичевци плочи + дървен материал, като след това двамата с нея се подписахме в долната част на листчето.Имота се намира в с.Карамичевци, като подробно съм го обяснил в снетото ми на същата дата обяснение.Второ – това са снимки, които направих на същия имот преда да започна да вземам плочите, като след това пратих снимките на К., за да види какво е състоянието.Снимковия материал от т.3 е от съобщения, които К. ми е пращала по Вайбър на 3.-4.01.18 г. – два листа.Листчето под т.4 го написа собственоръчно Б., която е бивша кметица на селото и по този номер аз се свързах с К., като същия съм го вписъл още тогава в регистър на контактите на телефона ми като К. Карамичевци”.

От заключението на съдебно-графическата експертиза, изготвена от вещото лице Т.Е.П., което първоначално не се оспорва от страните и се приема от съда за мотивирано и законосъобразно, се установява, че ръкописният текст /букви и цифри/, с изключение на текста „Споразомение между” в споразумение между К.Ц.В. и З.А. е изпълнен от подс.К.Ц.В..Подписът, положен със син химикал долу в дясно, в споразумение между К.Ц.В. и З.А. е изпълнен от К.Ц.В., ЕГН **********.В съдебно заседание, провело се на 22.05.2020 г. вещото лице поддържа депозираното от него писмено заключение.Същото не бе оспорено от страните и бе прието от съда.В съдебно заседание, провело се в последствие обаче от страна на защитата бе направено искане за повторно изслушване на вещото лице.При проведеното такова вещото лице на зададените му въпроси отговаря, че е изготвил своето заключение на оригинала на вещественото доказателство „Споразомение между…”, приложен по делото.Заявява също така, че при изготвянето му е ползвал предоставен му сравнителен материал, като е констатирал наличието, както на общи, така и на частни признаци, достатъчни за да е категорично заключението му.Защитата обаче поиска от съда допускането на нова съдебно-графическа експертиза, което искане бе оставено без уважение от страна на съда, мотиви, за което бяха изложени  в самото съдебно заседание, поради което е ненужно тяхното преповтаряне.

От заключението на съдебно-графическата експертиза, изготвена от вещото лице Т.В.М., което не се оспорва от страните и се приема от съда за мотивирано и законосъобразно, се установява, че ръкописният текст „Споразумение между К.”, изпълнен с черна на цвят химикална паста в Споразумение между К.Ц.В. и З.А. е изпълнен от З.Р.А. ЕГН: **********.Останалият ръкописен текст, изпълнен със синя химикална паста в Споразумение между К.Ц.В. и З.А. е изпълнен от К.Ц.В. ЕГН: **********.Подписа в долния ляв ъгъл, изпълнен с черна химикална паста в Споразумение между К.Ц.В. и З.А. е изпълнен от З.Р.А. ЕГН: **********.Подписа в долния десен ъгъл, изпълнен със синя химикална паста в Споразумение между К.Ц.В. и З.А. е изпълнен от К.Ц.В. ЕГН: **********.

От заключението на комплексната съдебно-оценъчна и строително-техническа експертиза, което не се оспорва от страните и се приема от съда за мотивирано и законосъобразно се установява, че средната пазарна стойност на двуетажна къща към месец декември 2017 г. е в размер на 4032.00 бева.Размера на щетите по недвижимото имущество / къща / е определен на 3300.00 лева.В съдебно заседание вещите лица поддържат депозираното от тях заключение, като на поставените им въпроси заявяват, че два пъти са посетили имота, цялата сграда е порутена, не съществува.От нея са останали само два зида частично на терена.Същите са замерени и са приспаднати от стойността на сградата, оценка на цялата сграда и останалото на място.Не се виждали плочи от покрива, защото е затрупано с пръст и обрасло с храсти.Не са били видяни греди, а само камъкът от основите и той е замерен.Данни за площа на покрива и вида на строителния материал са били използвани от приложения снимков материал.Квадратурата е изчислена по акта за собственост, по предполагаеми количествени изчисления, по наклони и по пазарни цени.Застроената площ е била изчислена по данни от нотариалният акт и по снимките, приложени по делото.Каменната зидария е била измерена, но размерът на самата сграда не може за бъде измерен, защото от другите две страни не съществува зид.Не са били намерени плочи от покрива и част от дървената конструкция.

От заключението на допълнителната съдебно-оценъчна и строително-техническа експертиза, което не се оспорва от страните и се приема от съда за мотивирано и законосъобразно се установява, че причинените щети – труд и материали е както следва: на 80 кв.м. покривни пллочи е 560.00 лева; на покривна конструкция – греди и столици 3 куб.м. е 720.00 лева; на покривна конструкция – мартаци 2 куб.м. – 330.00 лева; на мазилка по стени и тавани – 260.00 лева; гредоред междуетажна конструкция 0,5 куб.м. – 190.00 лева; варосване стени и тавани 64 кв.м. – 120.00 лева; врати 5 бр. – 360.00 лева; прозорци 8 броя – 300.00 лева; остъкляване – 80.00 лева; ел.инсталация – 210.00 лева; каменна зидария – 380.00 лева или обща стойност 3300.00 лева.

В съдебните прения защитникът на подсъдимата отправя молба към съда да признае подзащитната му за невинна и да я оправдае по повдигнатото й от прокуратурата обвинение.От страна на защитата се излагат няколко съображения в подкрепа на това искане.Твърди се на първо място, че обвинителният акт страдал от съществен порок, който засягал правота на защита.Когато в диспозитива на обвинителния акт имало посредствено извършителство, то освен в обстоятелствената  част, с която да се синхронизира, следвало да бъде определено и с неговия характер, а именно дали от лицата не може да бъде търсена наказателна отговорност и по какви съображения.В случая изписвайки само формулировката „...при условията на посредствено извършителство, чрез три лица...“, подсъдимата не можела да узнае, защо от тези три лица не може да  бъде търсена нак.отговорност за извършеното от тях, тъй като именно те са осъществили физическото посегателство срещу вещта, те са прекъснали трайното й владение и те са осъществели целта на подсъдимия за установяване на чужда фактическа власт или намерението за своене.Не било ясно дали лицата са принципно  наказателно неотговорни, дали са били въведени в заблуждение, по какъв начин са били въведени в заблуждение.Съгласно константната практика това съставлявало съществено нарушение на правото на защита и неговото отстраняване можело да стане единствено и само чрез изменение на обвинителния акт, каквото обаче не се било случило.Излага се на следващо място твърдението, че деянието било недоказано, както от обективна, така и от субективна страна.От събраните по делото доказателства се установявало, че подсъдимата в качеството си на наследник на баща си, чиято смърт била обявена в хода на настоящото производство, но със задна дата, така, както предвижда закона е считала, че този имот е и неин.Според обяснения й тя често ходела там, имала ключ, спирала водата и въобще полагала грижи за имота като за свой.Тоест тя е осъществявала фактическа власт върху този него.Според свид.К. Илиев, той е посещавал имота заедно с майка й, като последната отключвала портата,  за да може той да огледа къщата.Свид.Б.К. пък заявила категорично, че тя имала телефон за връзка единствено и само на подсъдимата, не била имала телефон нито на свид.В., нито на някой от неговите деца.От всичко това можел да бъде изведен извода, че към момента на деянието подс.К.В. е осъществявала фактическа власт върху имота заедно с чичо си, в качеството си на наследник на баща си и при това положение кражба от себе си законът не предвиждал.Изпълнителното деяние на чл.194 предполагал прекъсване на владението, което се осъществява от някого.Владението според нормите на нак.право включвало не това което предвиждал Закона за собствеността, а и упражняването на държане, трайна фактическа власт, тоест тази трайна фактическа власт, осъществявана от подс.В., изключвала въобще възможността тя да извърши кражба.Законът предвиждал кражба от крадеца, предвиждал и кражба на вещ, която не е изцяло твоя, но определящото било кой осъществява фактическата власт.Предвид изложеното подс.В., след като е осъществявала такава власт върху вещта, не можела да открадне нито една втора ид. ч., нито една втора реална част, нито каквато и да е била част от каквато и да е била вещ, намираща се в този имот.На следващо място се твърди, че обвинението е квалифицирано като такова по чл.195 - чрез използване на МПС.Свид.А. обаче не бил обсъждал с подсъдимата как ще прекарва плочите.Тоест от субективна страна тя нямало как да съзнавала факта, че свид.А. ще използва МПС, дори и да се приемело, че му е поръчала да изнесе плочите от там.Абсолютно задължително съща така било да се докаже каква е стойността на отнетото имущество.Вещите лица обаче заявили, че фактически стойността на това имущество не може да бъде определена,  защото не може да бъде определен нито неговия характер, нито качеството му, нито обема му.Изхождали били от данните вписани в нот.акт от 1900 година, когато не било имало нито кадастрално заснемане, нито строителни разрешения,  нито каквито и да е било документи, които са в състояние да докажат реалната площ, реалната етажност на къщата или нещо, от което обективно да се изходи каква е площта на покрива, какъв е неговия скат, неговия наклон, които със сигурност били измежду величините, които следва да бъдат използвани, за да може математически да бъде изчислена поне приблизително площта на плочите.Липсвали данни дали плочите са били начупени, с каква площ са били и основното, дали пък плочите не са останали в по-голямата си площ там на място.Предвид изложеното деянието било недоказано и от обективна и субективна страна.В заключение към съда се отправя искане производството да бъде прекратено и обвинителния акт да бъде върнат на прокурора, поради наличието на съществено процесуално нарушение.Алтернативно се излага отново твърдението, че деянието е недоказано, както от обективна, така и от субективна страна и към съда се отправя молба да признае подсъдимата за невинна и да я оправдае по повдигнатото й обвинение.

Съдът не споделя така изложените доводи.По отношение на твърденията за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушаване правото на защита на подс.В. поради непълнота на обвинителният акт следва да се отбележи следното.На първо място с измененията в НПК и въвеждането на така нареченото разпоредително заседание, изрично бяха въведени в процесуалния закон, въпросите, които подлежат на обсъждане от страните в него.Задължително бе въведено изискване те да вземат становище относно допуснати в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения от категорията на посочените в чл.249, ал.4 от НПК.Досежно решаването на тези въпроси бе въведен преклузивен срок, поради което и определението на съда, с което с произнася по въпросите по чл.248 НПК в частта относно допуснати процесуални нарушения подлежи на обжалване пред въззивната инстанция.Безспорно в разпоредителното заседание от страна на защитата на подсъдимата бе изразено становище за допуснато съществено процесуално нарушение, касаещо порочност на обвинителния акт.По отношение на това становище съдът се произнесе с мотивирано определение в разпоредителното заседание, същото не бе обжалвано от страните и е влязло в законна сила.На следващо място, в мотивите си при постановяването на това определение, съдът вече е взел становище, че обвинителният акт отговаря на изискванията на закона, обвинението е ясно и точно формулирано, по начин, позволяващ на подсъдимата да разбере в какво е обвинена.Съобразно възприетото в ТР № 2/2002г. на ВКС на РБ, „главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита“.За да изпълни своето предназначение, обвинителният акт в неговата обстоятелствена част, трябва да формулира фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му.Без съмнение, липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство.В настоящия случай в обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържат фактически съображения, обосноваващи твърдението на прокуратурата, че подс.В. е извършила престъплението, в извършването на което е обвинена – по чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.Описани са обстоятелствата на време, място и начин на извършване на деянието, а също и неговия предмет.Налице е достатъчна конкретизация на отнетите движими вещи, като вид, количество и стойност, за отнемането на които, при условията на посредствено извършителство чрез изрично посочени лица, е обвинена В..Така описаните обстоятелства сочат на пълна достатъчност при формулиране на предмета на обвинението и на отношението на подсъдимата към този предмет.Не може да бъда възприета тезата на защитата, че за яснота на обвинението е необходимо да се посочи в обвинителния акт конкретно защо прокуратурата приема, че тези три лица са наказателнонеотговорно.Очевидно е, че в случая това е така тъй като по отношение на същите липсва субективния елемент от състава на престъплението.Същите са смятали, че вършат нещонапълно законно – подс.В. им е била посочена като собственик на въпросните вещи, свид.А. е провел разговор с нея и са се договорили за цена на същите, която била заплатена от свид.А..Нещо повече последният изрично поискал да изготвят бележка, в която това да бъде документирано, както и подс.В. да се обади на свид.Б.К., за да е законно всичко според разбиранията му.

Не може да бъде споделено и становището на защитника на подсъдимата, че в случая тя считала себе си за собственик на идеална част от въпросните вещи, тъй като била наследник на своя баща, който пък бил изчезнал и в последствие от съда била обявена неговата смърт.Следва на първо място да се отбележи, че за наказателното право е меродавен момента на осъществяване на деянието.В случая то е извършено през месец декември 2017 г., тоест много преди обявяването на смъртта на бащата на подсъдимата по съдебен ред.Към онзи момент нито от нейна страна, нито от страна на други заинтересовани, са били предприемани действия по сезиране на съда с искане за обявяването на смъртта на нейният баща.Очевидно е, че към онзи момент, и след като смъртта на баща й не е била обявена, то няма как тя да се счита за наследник, на лице, което макар и изчезнало нито е открито мъртво, нито по съдебен път е била обявена неговата смърт.Според българското право наследството се открива от момента на настъпване на смъртта на наследодателя.Към месец декември 2017 г. обаче, както вече бе отбелязано, смъртта на бащата на подс.В. нито е била констатирана от медицински лица, нито пък обявена по съдебен ред.Макар със съдебно решение да е прието, че предполагаемата дата на неговата смърт е 02.03.2000 г., то това е било сторено със задна дата, две години и половина след осъществяване на деянието.Не може да бъде споделено твърдението, че след изчезването на нейният баща подс.В. упражнявала цялата фактическа власт върху имота и вещите, находящи се в него.По делото са налице данни, че тя го е посещавала от време на време, безспорно е имала ключ за същия, но за поддръжката му се грижел изцяло нейният чичо – свид.В..Това, че периодично е посещавала имота, водила е свой приятел на оглед, с телефона й е разполагала свид.Б.К., по никакъв начин не я е направило собственик на имота, а в такъв се е превърнала, и то на идеална част от него, едва след обявяването на смъртта на баща й по съдебен ред.Изцяло голословно е твърдението, че свид.Б.К. имала само телефона на подс.В., тъй като я смятала за собственик на имота.В показанията си свид.К. изрично заявява кои са собствениците на имота, както и, че освен телефона на подс.В. имала и този на свид.В., но не си спомня поради каква причина е предоставила на свид.А. именно телефона на подсъдимата.Дори и да е смятала, че в един момент ще наследи идеална част от имота по наследство от баща си, то тя е била напълно наясно, че нейният чичо притежава останалата идеална част от същия.В потвърждение на това са и дадените от нейна страна обяснения пред съда.Безспорно е също така, че на подс.В. е повдигнато обвинение за извършена кражба на половината от вещите, изнесени от имота, макар, че са били отнети всички плочи и дървен материал.И това е така, тъй като както и представителя на прокуратурата заяви в с.з. останалата една втора от вещите са били собственост на нейният баща.Дори и да се приеме твърдението на защитата, че в случая към онзи момент подс.В. е упражнявала фактическа власт върху имота, смятала себе си за собственик на същия, то очевидно е, че няма как да е собственик на целия имот, тъй като е била наясно, че половината от него е собственост на нейният чичо – свид.В..Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.2 от НК - кражба има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния.Тоест дори да се приеме, че към онзи момент – декември 2017 г. подс.В. е била собственик по наследство на ½ идеална част от имота, то останалата половина от него и вещите е собственост на нейният чичо, а тя се е разпоредила / отнемайки ги / и с тях, с намерение противозаконно да ги присвои, без неговото знание и съгласие.

Съдът не споделя и твърдението на защитата, че от субективна страна подсъдимата нямало как да съзнавала факта, че свид.А. ще използва МПС, за да изнесе плочите от имота.На всеки един пълнолетен и дееспособен гражданин на страната е абсолютно ясно, че с оглед естеството на въпросните вещи, тяхното тегло, количество, обем и размери, същите е невъзможно да бъдат изнесени по друг начин и то на отдалечено място, освен чрез използване на МПС.В случая подс.В. е била абсолютно наясно, че това може да бъде сторено само чрез използването на автомобил, приспособен за превоз на такива товари.Същевременно по делото се събраха достатъчно доказателства, че въпросните вещи са били изнесени от имота именно чрез използване на моторно превозно средство, макар и да не бяха установени неговата марка, модел и регистрационен номер.

Съдът не споделя и доводите на защитата на подсъдимата, че по делото не било установено количеството и стойността на отнетите движими вещи.Безспорно е, че вещите лица са посетили имота, както и, че не са имали възможност да замерят на място цялата площ на двуетажната къща, тъй като вследствие на рухването й, както и размиването на част от керпичените й стени, част от нейните основи са били затрупани с кал.Безспорно е обаче, че за да изготвят заключението си вещите лица освен направени замервания на място са взели предвид данните, съдържащи се в приложения по делото нотариален акт за собственост на имота, свидетелските показания, дадени от свид.В., както и снимките, направени от свид.А. и предадени на полицейски служител – свид.Г..На база на всички тези данни е било изготвено заключение, което съдът приема за мотивирано и законосъобразно.Дори и част от въпросните вещи да са останали под калта от размития керпич, то в свидетелските си показания свид.А. изрично заявява, че не може с точност да посочи колко като квадратура и кубатура плочи и дървен материал са взели от имота, но изрично заявява, че със сигурност са били повече от половината.Същевременно в показанията си свид.В. изрично заявява пред съда, че когато посетил мястото, непосредствено след изнасянето на материалите – в началото на месец януари 2018 г., констатирал, че от имота са изнесени всички плочи и дървен материал.Жалбата е подадена от свид.В. в РУ на МВР Севлиево на 05.01.2018 г., а в показанията си същият твърди, че преди това посетил мястото, тоест това е било в първите дни на месец януари и преди 05.01.2018 г.

В заключение съдът намира, че по делото се събраха безспорни доказателства, от които се установява, че подс.В. както от обективна, така и от субективна страна е осъществила състава на престъплението, за което й е било повдигнато обвинение от страна на прокуратурата.Същата е съзнавала, че половината от вещите, находящи се в имота са собственост на нейният чичо, но независимо от това се е разпоредила с тях, като ги е отнела от владението на свид.В., без неговото съгласие и то с намерение противозаконно да ги присвои.Договорила се е със свид.А. за тяхната цена и е получила същата от него.

Деянието е извършено от подсъдимата К.Ц.В., чрез използване на МПС с неустановена по делото марка, модел и регистрационен номер.Поради това е осъществен квалифициращият признак по чл.195, ал.1, т.4, предл.първо от НК.   

При така установената фактическа обстановка съдът счита от правна страна, че подсъдимата К.Ц.В., след като през месец декември 2017 г., в с.Карамичевци, общ.Севлиево, от двуетажна къща, ½ ид. част от която е собственост на В.К. ***, действайки при условията на посредствено извършителство, чрез лицата З.Р.А., Т.Р.Д. и И.Н.Г., чрез използване на МПС – неустановена марка и модел, отнела чужди движими вещи – 40 кв.м. каменни покривни плочи; 1,5 куб. м. греди и столици от покривната конструкция и 1 куб.м. мартаци от покривната конструкция, всичко на обща стойност 805.00 лева, от владението на В.К.В., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, както от обективна, така и от субективна страна е осъществила състава на престъплението кражба от НК.

Поради гореизложените съображения съдът призна подсъдимата К.Ц.В. за ВИНОВНА в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.първо във вр. с чл.194, ал.1 от НК, за което следва да носи наказателна отговорност.Подсъдимата е осъществила деянието при форма на вината пряк умисъл.

За вида и размера на наказанието

При определяне на вида и размера на наказанието съдът отчита обществената опасност на деянието и подсъдимата, мотивите и подбудите, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.Извършеното от подс.К.Ц.В. престъпление е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК и е с висока степен на обществена опасност, която се обуславя от динамиката на извършване на подобен род престъпления.Не е завишена обаче обществената опасност на подсъдимата, което следва от чистото й съдебно минало и добрите характеристични данни.Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита стойността на отнетото имущество.Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало, направените частични самопризнания, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, както в досъдебното, така и в съдебното производство и сравнително младата й възраст. При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът достига до извода, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при което така предвиденото наказание лишаване от свобода от една до десет години се явява несъразмерно тежко.Налице са предпоставките за приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК.Предвид тежестта на престъплението, материалното и имотно състояние, мотивите и подбудите, съдът достига до извода, че на подсъдимата В. следва да се наложи наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

За поправянето и превъзпитанието на подс.К.Ц.В. съдът счита, че така определеното й наказание лишаване от свобода не следва да се изтърпява ефективно.По тези съображения и на осн.чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, като определи на подс.В. тригодишен изпитателен срок, начиная от влизане на присъдата в сила.

Съдът счита, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл.36 от НК.

За разноските по делото

Тъй като бе призната за виновна и осъдена за извършено престъпление от общ характер подсъдимата К.Ц.В., следва да заплати по сметка на ОД на МВР - Габрово направените в досъдебната фаза на процеса разноски в размер на 861.25 / осемстотин шестдесет и един лв. и 25 ст. / лева.

Подс.К.Ц.В. следва да заплати в полза на държавата и по сметка на Районен съд – Севлиево и направените по делото разноски в размер на 77.22 /седемдесет и седем лв. и 22 ст./ лева.

За веществените доказателства

Веществените доказателства – Споразумение между К.Ц.В. и З.А., лист с тел. № ********** и 1 бр. цветна снимка, след влизане на присъдата в сила, следва да се унищожат.

В този смисъл съдът произнесе присъдата.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

МОТИВИ:

Подсъдимата К.Ц.В. *** е предадена на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.първо във вр. с чл.194, ал.1 от НК, за това, че през месец декември 2017 г., в с.Карамичевци, общ.Севлиево, действайки при условията на посредствено извършителство, чрез лицата З.Р.А., Т.Р.Д. и И.Н.Г. и чрез използване на МПС – неустановена марка и модел, отнела от владението и без съгласието на собственика В.К.В. / притежаващ ½ идеална част от двуетажна къща в с.Карамичевци, придобита по наследство от К.В.К./ 40 кв.м. каменни покривни плочи на стойност 280.00 лева; 1,5 куб. м. греди и столици от покривната конструкция, на стойност 360.00 лева и 1 куб.м. мартаци от покривната конструкция на стойност 165.00 лева, всичко на обща стойност 805.00 лева, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Прокурорът поддържа обвинението, като го счита за установено и доказано по безспорен начин.

В съдебно заседание подсъдимата К.Ц.В. заявява, че разбира предявеното й обвинение.Не се признава за виновна, но дава обяснения поповдигнатото й от прокуратурата обвинение.

От обясненията на подсъдимата К.Ц.В., показанията на свидетелите В.К.В., Б.И.К., З.Р.А., Т.Р.Д., И.Н.Г., Н.Т.С., К.К.А., П.Ц.С. и Х.С.Г. и от останалите доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:

Подсъдимата К.Ц.В. ***.Нейната баба Н.Ц.К. и дядо й К.В.К. притежавали недвижим имот, находящ се в махала „Попска”, в землището на с.Карамичевци, общ.Севлиево.Имотът бил придобит от тях с Нотариален акт за покупко-продажба № 162, том I, регистър 689, дело № 240/1946 г. на нотариус при Севлиевският областен съд.Имотът представлявал дворно място от 2 дка и двуетажна къща, изградена от камък, плет и дърво, покрита с каменни плочи, както и плевня.След смъртта на дядо й - на 30.06.1995 г. и на баба й – на 28.11.1998 г. имотът бил наследен от техните синове – свид.В.К.В. – чичо на подс.В. и Ц.К.В. – баща на подс.В..Всеки един от двамата братя наследил по ½ идеална част от недвижимия имот.До смъртта на родители им двамата братя се грижели за тях, както и за поддръжката на имота.През 1998 г. бащата на подс.В. заявил, че заминава да живее в гр.Стара Загора и за последно бил видян от нея през месец септември същата година.В последствие последният изчезнал безследно.Едва през 2020 г. от страна на подс.В. била подадена молба до Районен съд Габрово за обявяване на неговата смърт.С Решение № 184 от 11.06.2020 г. по гр.дело № 200 по описа на РС – Габрово, била обявена смъртта на бащата на подс.В. – Ц.К.В..Като предполагаема дата на смъртта била определена 02.03.2000 г.В хода на производството по посоченото гражданско дело били събрани данни, че Ц.К.В. е попълнил заявление за отписване от адреса си в с.Карамичевци на 02.04.1999 г. и от същата дата има регистриран последен настоящ адрес в гр.Стара Загора.Междувременно след смъртта на родителите му и заминаването на брат му за гр.Стара Загора, за имота в с.Карамичевци продължил да се грижи свид.В.К.В..До 2016 г., когато здравословното му състояние се влошило свид.В. живеел от време на време в имота в с.Карамичевци, а когато не бил там го посещавал често.Засявал градината в дворното място и се грижел за поддръжката на имота.След като здравословното му състояние се влошило рядко посещавал имота.За последният нямало кой да се грижи и дворното място обрасло с храсти, покривът на къщата започнал да пропуска вода и постепенно започнал да пропада.През този период от време подс.В. също посещавала имота.Двамата със свид.В. почти не разговаряли помежду си и нямали договорки за поддръжката на имота, както и за неговото ползване.Свид.В. не бил обсъждал със своя брат подялбата на общия имот, а тъй като смъртта му не била обявена, този въпрос не бил обсъждан от него и с племенницата му – подс.В..На няколко пъти свид.В. заявил на подс.В., че поради влошеното си състояние няма възможност повече да поддържа имота, същият се руши и няма нищо против да го продадат.Подс.В. обаче била във влошени отношения с неговите деца, поради което му отговорила, че ако те нямат нищо против могат заедно да поддържат имота или да го продадат.През лятото на 2017 г., след като имота вече бил западнал, свид.К.К.А., който по това време се занимавал с недвижими имоти, подс.В. и майка й пътували към Троянският манастир.В разговор помежду им станало въпрос за имота в с.Карамичевци и пътьом се отбили, за да го огледа свид.А. и да си каже мнението ако той бъде продаван.Част от покрива на къщата вече бил паднал и с оглед цялостното състояние на имота свид.А. им обяснил, че ако бъде продаван, то цената ще бъде като за земя /дворно място, парцел/, без да се имат предвид постройките.След това тримата продължили по пътя си.Към имота от време на време проявявали интерес потенциални купувачи, но до продажбата му така и не се стигнало.Свид.В. имал желание да бъде продаден, но дъщеря му и зет му имали желание да го запазят, а не да се продава.

Свид.З.Р.А. се занимавал със строителство, в това число и със събарянето на стари постройки, разчистване на останки от такива, изкупуване и продажба на употребявани строителни материали.В края на 2017 г. заедно със своя бар - свид.Т.Р.Д. пътували от гр.Априлци в посока гр.Севлиево.Минавайки през с.Карамичевци забелязали посоченият по-горе недвижим имот и рушащата се къща.Свид.А. преценил, че имотът вече не се поддържа и може да закупи от собствениците употребявани строителни материали – каменните плочи от покрива, дървения материал от конструкцията и т.н.Разпитали съседите на имота и те ги упътили към свид.Б.И.К..Последната била бивша кметица на селото и имала телефоните на хората от същото, както и на собствениците на имоти в неговото землище.Същата имала както телефона на свид.В., така и на подс.В..Свид.А. се срещнал със свид.Б.К., на която обяснил, че издирва собствениците на въпросният имот.Последната имала информация, че имотът се продава и поради тази причина предоставила на свид.А. телефонният номер на подс.В., като му го написала върху едно листче хартия.В края на месец ноември подс.А. се свързал с подс.В. посредством предоставения му телефонен номер от свид.К..В разговора с нея й обяснил, че желае да закупи употребявани строителни материали от имота в с.Карамичевци.Тъй като в разговора по телефона не успяли да постигнат договорка, двамата се разбралида се срещнат в гр.Габрово и тогава да се разберат.В началото на месец декември свид.А. и подс.В. се разбрали да се срещнат в близост до така наречения „Червен мол” в гр.Габрово.На срещата свид.А. отишъл с автомобил, заедно със своят брат – свид.Т.Д. и трето, неустановено по делото лице.Тъй като се притеснявала от среща с непознати хора, подс.В. отишла на мястото на срещата със свид.А..След като се срещнали на уговореното място свид.А. разговарял с подс.В., неговият брат през това време разговарял наблизо със свид.Д., а третото лице останало в автомобила.По време на разговора си с подс.В., свид.А. обяснил на последната, че желае да закупи от имота употребяваните строителни материали – каменни плочи, камък и дървения материал.След проведения разговор помежду им, двамата се договорили свид.А. да закупи каменните плочи и дървения материал от покривната конструкция на къщата за сумата от 600.00 лева.В разговора с него подс.В. му споделила, че с чичо си са във влошени отношения, тъй като той бил взел някакъв автомобил, собственост на баща й, имат си дрязги и това е причината да продава.Свид.А. заплатил на подс.В. поисканата от нея сума от 600.00 лева, но пожелал да изготвят някакъв документ.Със себе си носел тефтерче, от което откъснал един лист и на него изписал с химикал с черно мастило „Споразумение между К.”.С друг химикал със синьо мастило подс.В. изписала върху същото листче, като продължение на започнатият текст: „..Ц.В. *** Зравко А. продавам от собствения си имот от с.Карамичевци плочи+дървен материал”.Долу в ляво на въпросното листче свид.А. положил своя подпис, адолу в дясно на листчето подс.В. положила своя подпис.Така изготвената бележка свид.А. взел със себе си.Същевременно последният помолил подс.В. да се обади на свид.Б.К., за да знае, че са се разбрали да вземат въпросните материали.Подс.В. се обадила същия ден на свид.Б.К. и й казала, че в имота ще ходят хора да вземат материали от него.След като получил разрешение да вземе плочите и дървеният материал свид.А. наел свид.И.Н.Г., както и камион с неустановена по делото марка, модел и регистрационен номер.През месец декември 2017 г. свид.А., заедно с брат си – свид.Т.Р.Д. и свид.И.Н.Г. отишли с камиона до имота в с.Карамичевци.Първоначално изчистили мястото, за да имат достъп до къщата и за да могат да работят, след което свид.А. направил с телефона си снимки на къщата, преди да започнат да работят.Въпросните снимки, в последствие, чрез мобилното приложение „Вайбър” изпратил на подс.В..След това тримата започнали да разпокриват покрива, като сваляли плочите от него на земята.В последствие ги товарили на наетия камион, след което ги откарвали до строителен обект, където ще бъдат използвани и там ги разтоварвали.Дървеният материал от покривната конструкция на къщата, представляващ дървени греди, столици и мартаци също натоварили на камиона и ги откарали на друг строителен обект.Материалите били продадени от свид.А. на собствениците на строителните обекти.Отивайки в един от следващите дни на мястото констатирали, че къщата е рухнала.Измъкнали останалите плочи, както и парчета такива, дървения материал, натоварили и тях, откарали ги и свид.А. ги продал.Общото количество на каменните плочи, взети от имота, било в размер на 80 кв.м., на гредите и столиците – 3 куб.м., а на мартаците – 2 куб.м.В началото на месец януари 2018 г. свид.В. разбрал от свои съседи в с.Карамичевци, че къщата е разпокрита, а материалите взети от неизвестни за него лица.Заедно с дъщеря си и зет си посетили имота и констатирал, че къщата е разпокрита, от покрива й липсват всички плочи, дървения материал от покривната конструкция, както и, че е останала само каменната зидария от първия етаж на къщата.Разбрал, че това се е случило с разрешението на подс.В., поради което първоначално провел разговор със своята племенница, а след това подал жалба в РУ на МВР – Севлиево.Междувременно подс.В. се свързала със свид.А. и му казала, че има проблеми с роднините си, поради което го помолила да преустанови работата си в имота.Помолила го също така да й изпрати отново снимките, които направил преди да разпокрие къщата.По повод подадената от свид.В. жалба в РУ на МВР – Севлиево било образувано досъдебно производство.В хода на проведеното разследване по същото, с Протокол за доброволно предаване от 19.01.2018 г. свид.А. предал на свид.Х.С.  Г.: 1. листчето от тефтер, подписано от него и подс.В.; 2. фотокопия на направените от него 10 броя снимки на къщата преди нейното разпокриване; 3. снимков материал на част от кореспонденцията, водена от него с подс.В. през мобилното приложение „Вайбър”, както и 4. листчето с хартия, върху което свид.Б.К. изписала номера и името на подс.В. и което била дала на свид.А..В протокола за доброволно предаване свид.А. дал следните обяснения за въпросните вещи: „Това листче по т.1 започнах да го пиша аз, но след това го дописа К.Ц.В., като собственоръчно изписа трите си имена, номера на личната си карта, моето име и, че ми продава от собствения си имот от с.Карамичевци плочи + дървен материал, като след това двамата с нея се подписахме в долната част на листчето.Имота се намира в с.Карамичевци, като подробно съм го обяснил в снетото ми на същата дата обяснение.Второ – това са снимки, които направих на същия имот преда да започна да вземам плочите, като след това пратих снимките на К., за да види какво е състоянието.Снимковия материал от т.3 е от съобщения, които К. ми е пращала по Вайбър на 3.-4.01.18 г. – два листа.Листчето под т.4 го написа собственоръчно Б., която е бивша кметица на селото и по този номер аз се свързах с К., като същия съм го вписъл още тогава в регистър на контактите на телефона ми като К. Карамичевци”.

От заключението на съдебно-графическата експертиза, изготвена от вещото лице Т.Е.П., което първоначално не се оспорва от страните и се приема от съда за мотивирано и законосъобразно, се установява, че ръкописният текст /букви и цифри/, с изключение на текста „Споразомение между” в споразумение между К.Ц.В. и З.А. е изпълнен от подс.К.Ц.В..Подписът, положен със син химикал долу в дясно, в споразумение между К.Ц.В. и З.А. е изпълнен от К.Ц.В., ЕГН **********.В съдебно заседание, провело се на 22.05.2020 г. вещото лице поддържа депозираното от него писмено заключение.Същото не бе оспорено от страните и бе прието от съда.В съдебно заседание, провело се в последствие обаче от страна на защитата бе направено искане за повторно изслушване на вещото лице.При проведеното такова вещото лице на зададените му въпроси отговаря, че е изготвил своето заключение на оригинала на вещественото доказателство „Споразомение между…”, приложен по делото.Заявява също така, че при изготвянето му е ползвал предоставен му сравнителен материал, като е констатирал наличието, както на общи, така и на частни признаци, достатъчни за да е категорично заключението му.Защитата обаче поиска от съда допускането на нова съдебно-графическа експертиза, което искане бе оставено без уважение от страна на съда, мотиви, за което бяха изложени  в самото съдебно заседание, поради което е ненужно тяхното преповтаряне.

От заключението на съдебно-графическата експертиза, изготвена от вещото лице Т.В.М., което не се оспорва от страните и се приема от съда за мотивирано и законосъобразно, се установява, че ръкописният текст „Споразумение между К.”, изпълнен с черна на цвят химикална паста в Споразумение между К.Ц.В. и З.А. е изпълнен от З.Р.А. ЕГН: **********.Останалият ръкописен текст, изпълнен със синя химикална паста в Споразумение между К.Ц.В. и З.А. е изпълнен от К.Ц.В. ЕГН: **********.Подписа в долния ляв ъгъл, изпълнен с черна химикална паста в Споразумение между К.Ц.В. и З.А. е изпълнен от З.Р.А. ЕГН: **********.Подписа в долния десен ъгъл, изпълнен със синя химикална паста в Споразумение между К.Ц.В. и З.А. е изпълнен от К.Ц.В. ЕГН: **********.

От заключението на комплексната съдебно-оценъчна и строително-техническа експертиза, което не се оспорва от страните и се приема от съда за мотивирано и законосъобразно се установява, че средната пазарна стойност на двуетажна къща към месец декември 2017 г. е в размер на 4032.00 бева.Размера на щетите по недвижимото имущество / къща / е определен на 3300.00 лева.В съдебно заседание вещите лица поддържат депозираното от тях заключение, като на поставените им въпроси заявяват, че два пъти са посетили имота, цялата сграда е порутена, не съществува.От нея са останали само два зида частично на терена.Същите са замерени и са приспаднати от стойността на сградата, оценка на цялата сграда и останалото на място.Не се виждали плочи от покрива, защото е затрупано с пръст и обрасло с храсти.Не са били видяни греди, а само камъкът от основите и той е замерен.Данни за площа на покрива и вида на строителния материал са били използвани от приложения снимков материал.Квадратурата е изчислена по акта за собственост, по предполагаеми количествени изчисления, по наклони и по пазарни цени.Застроената площ е била изчислена по данни от нотариалният акт и по снимките, приложени по делото.Каменната зидария е била измерена, но размерът на самата сграда не може за бъде измерен, защото от другите две страни не съществува зид.Не са били намерени плочи от покрива и част от дървената конструкция.

От заключението на допълнителната съдебно-оценъчна и строително-техническа експертиза, което не се оспорва от страните и се приема от съда за мотивирано и законосъобразно се установява, че причинените щети – труд и материали е както следва: на 80 кв.м. покривни пллочи е 560.00 лева; на покривна конструкция – греди и столици 3 куб.м. е 720.00 лева; на покривна конструкция – мартаци 2 куб.м. – 330.00 лева; на мазилка по стени и тавани – 260.00 лева; гредоред междуетажна конструкция 0,5 куб.м. – 190.00 лева; варосване стени и тавани 64 кв.м. – 120.00 лева; врати 5 бр. – 360.00 лева; прозорци 8 броя – 300.00 лева; остъкляване – 80.00 лева; ел.инсталация – 210.00 лева; каменна зидария – 380.00 лева или обща стойност 3300.00 лева.

В съдебните прения защитникът на подсъдимата отправя молба към съда да признае подзащитната му за невинна и да я оправдае по повдигнатото й от прокуратурата обвинение.От страна на защитата се излагат няколко съображения в подкрепа на това искане.Твърди се на първо място, че обвинителният акт страдал от съществен порок, който засягал правота на защита.Когато в диспозитива на обвинителния акт имало посредствено извършителство, то освен в обстоятелствената  част, с която да се синхронизира, следвало да бъде определено и с неговия характер, а именно дали от лицата не може да бъде търсена наказателна отговорност и по какви съображения.В случая изписвайки само формулировката „...при условията на посредствено извършителство, чрез три лица...“, подсъдимата не можела да узнае, защо от тези три лица не може да  бъде търсена нак.отговорност за извършеното от тях, тъй като именно те са осъществили физическото посегателство срещу вещта, те са прекъснали трайното й владение и те са осъществели целта на подсъдимия за установяване на чужда фактическа власт или намерението за своене.Не било ясно дали лицата са принципно  наказателно неотговорни, дали са били въведени в заблуждение, по какъв начин са били въведени в заблуждение.Съгласно константната практика това съставлявало съществено нарушение на правото на защита и неговото отстраняване можело да стане единствено и само чрез изменение на обвинителния акт, каквото обаче не се било случило.Излага се на следващо място твърдението, че деянието било недоказано, както от обективна, така и от субективна страна.От събраните по делото доказателства се установявало, че подсъдимата в качеството си на наследник на баща си, чиято смърт била обявена в хода на настоящото производство, но със задна дата, така, както предвижда закона е считала, че този имот е и неин.Според обяснения й тя често ходела там, имала ключ, спирала водата и въобще полагала грижи за имота като за свой.Тоест тя е осъществявала фактическа власт върху този него.Според свид.К. Илиев, той е посещавал имота заедно с майка й, като последната отключвала портата,  за да може той да огледа къщата.Свид.Б.К. пък заявила категорично, че тя имала телефон за връзка единствено и само на подсъдимата, не била имала телефон нито на свид.В., нито на някой от неговите деца.От всичко това можел да бъде изведен извода, че към момента на деянието подс.К.В. е осъществявала фактическа власт върху имота заедно с чичо си, в качеството си на наследник на баща си и при това положение кражба от себе си законът не предвиждал.Изпълнителното деяние на чл.194 предполагал прекъсване на владението, което се осъществява от някого.Владението според нормите на нак.право включвало не това което предвиждал Закона за собствеността, а и упражняването на държане, трайна фактическа власт, тоест тази трайна фактическа власт, осъществявана от подс.В., изключвала въобще възможността тя да извърши кражба.Законът предвиждал кражба от крадеца, предвиждал и кражба на вещ, която не е изцяло твоя, но определящото било кой осъществява фактическата власт.Предвид изложеното подс.В., след като е осъществявала такава власт върху вещта, не можела да открадне нито една втора ид. ч., нито една втора реална част, нито каквато и да е била част от каквато и да е била вещ, намираща се в този имот.На следващо място се твърди, че обвинението е квалифицирано като такова по чл.195 - чрез използване на МПС.Свид.А. обаче не бил обсъждал с подсъдимата как ще прекарва плочите.Тоест от субективна страна тя нямало как да съзнавала факта, че свид.А. ще използва МПС, дори и да се приемело, че му е поръчала да изнесе плочите от там.Абсолютно задължително съща така било да се докаже каква е стойността на отнетото имущество.Вещите лица обаче заявили, че фактически стойността на това имущество не може да бъде определена,  защото не може да бъде определен нито неговия характер, нито качеството му, нито обема му.Изхождали били от данните вписани в нот.акт от 1900 година, когато не било имало нито кадастрално заснемане, нито строителни разрешения,  нито каквито и да е било документи, които са в състояние да докажат реалната площ, реалната етажност на къщата или нещо, от което обективно да се изходи каква е площта на покрива, какъв е неговия скат, неговия наклон, които със сигурност били измежду величините, които следва да бъдат използвани, за да може математически да бъде изчислена поне приблизително площта на плочите.Липсвали данни дали плочите са били начупени, с каква площ са били и основното, дали пък плочите не са останали в по-голямата си площ там на място.Предвид изложеното деянието било недоказано и от обективна и субективна страна.В заключение към съда се отправя искане производството да бъде прекратено и обвинителния акт да бъде върнат на прокурора, поради наличието на съществено процесуално нарушение.Алтернативно се излага отново твърдението, че деянието е недоказано, както от обективна, така и от субективна страна и към съда се отправя молба да признае подсъдимата за невинна и да я оправдае по повдигнатото й обвинение.

Съдът не споделя така изложените доводи.По отношение на твърденията за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушаване правото на защита на подс.В. поради непълнота на обвинителният акт следва да се отбележи следното.На първо място с измененията в НПК и въвеждането на така нареченото разпоредително заседание, изрично бяха въведени в процесуалния закон, въпросите, които подлежат на обсъждане от страните в него.Задължително бе въведено изискване те да вземат становище относно допуснати в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения от категорията на посочените в чл.249, ал.4 от НПК.Досежно решаването на тези въпроси бе въведен преклузивен срок, поради което и определението на съда, с което с произнася по въпросите по чл.248 НПК в частта относно допуснати процесуални нарушения подлежи на обжалване пред въззивната инстанция.Безспорно в разпоредителното заседание от страна на защитата на подсъдимата бе изразено становище за допуснато съществено процесуално нарушение, касаещо порочност на обвинителния акт.По отношение на това становище съдът се произнесе с мотивирано определение в разпоредителното заседание, същото не бе обжалвано от страните и е влязло в законна сила.На следващо място, в мотивите си при постановяването на това определение, съдът вече е взел становище, че обвинителният акт отговаря на изискванията на закона, обвинението е ясно и точно формулирано, по начин, позволяващ на подсъдимата да разбере в какво е обвинена.Съобразно възприетото в ТР № 2/2002г. на ВКС на РБ, „главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита“.За да изпълни своето предназначение, обвинителният акт в неговата обстоятелствена част, трябва да формулира фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му.Без съмнение, липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство.В настоящия случай в обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържат фактически съображения, обосноваващи твърдението на прокуратурата, че подс.В. е извършила престъплението, в извършването на което е обвинена – по чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.Описани са обстоятелствата на време, място и начин на извършване на деянието, а също и неговия предмет.Налице е достатъчна конкретизация на отнетите движими вещи, като вид, количество и стойност, за отнемането на които, при условията на посредствено извършителство чрез изрично посочени лица, е обвинена В..Така описаните обстоятелства сочат на пълна достатъчност при формулиране на предмета на обвинението и на отношението на подсъдимата към този предмет.Не може да бъда възприета тезата на защитата, че за яснота на обвинението е необходимо да се посочи в обвинителния акт конкретно защо прокуратурата приема, че тези три лица са наказателнонеотговорно.Очевидно е, че в случая това е така тъй като по отношение на същите липсва субективния елемент от състава на престъплението.Същите са смятали, че вършат нещонапълно законно – подс.В. им е била посочена като собственик на въпросните вещи, свид.А. е провел разговор с нея и са се договорили за цена на същите, която била заплатена от свид.А..Нещо повече последният изрично поискал да изготвят бележка, в която това да бъде документирано, както и подс.В. да се обади на свид.Б.К., за да е законно всичко според разбиранията му.

Не може да бъде споделено и становището на защитника на подсъдимата, че в случая тя считала себе си за собственик на идеална част от въпросните вещи, тъй като била наследник на своя баща, който пък бил изчезнал и в последствие от съда била обявена неговата смърт.Следва на първо място да се отбележи, че за наказателното право е меродавен момента на осъществяване на деянието.В случая то е извършено през месец декември 2017 г., тоест много преди обявяването на смъртта на бащата на подсъдимата по съдебен ред.Към онзи момент нито от нейна страна, нито от страна на други заинтересовани, са били предприемани действия по сезиране на съда с искане за обявяването на смъртта на нейният баща.Очевидно е, че към онзи момент, и след като смъртта на баща й не е била обявена, то няма как тя да се счита за наследник, на лице, което макар и изчезнало нито е открито мъртво, нито по съдебен път е била обявена неговата смърт.Според българското право наследството се открива от момента на настъпване на смъртта на наследодателя.Към месец декември 2017 г. обаче, както вече бе отбелязано, смъртта на бащата на подс.В. нито е била констатирана от медицински лица, нито пък обявена по съдебен ред.Макар със съдебно решение да е прието, че предполагаемата дата на неговата смърт е 02.03.2000 г., то това е било сторено със задна дата, две години и половина след осъществяване на деянието.Не може да бъде споделено твърдението, че след изчезването на нейният баща подс.В. упражнявала цялата фактическа власт върху имота и вещите, находящи се в него.По делото са налице данни, че тя го е посещавала от време на време, безспорно е имала ключ за същия, но за поддръжката му се грижел изцяло нейният чичо – свид.В..Това, че периодично е посещавала имота, водила е свой приятел на оглед, с телефона й е разполагала свид.Б.К., по никакъв начин не я е направило собственик на имота, а в такъв се е превърнала, и то на идеална част от него, едва след обявяването на смъртта на баща й по съдебен ред.Изцяло голословно е твърдението, че свид.Б.К. имала само телефона на подс.В., тъй като я смятала за собственик на имота.В показанията си свид.К. изрично заявява кои са собствениците на имота, както и, че освен телефона на подс.В. имала и този на свид.В., но не си спомня поради каква причина е предоставила на свид.А. именно телефона на подсъдимата.Дори и да е смятала, че в един момент ще наследи идеална част от имота по наследство от баща си, то тя е била напълно наясно, че нейният чичо притежава останалата идеална част от същия.В потвърждение на това са и дадените от нейна страна обяснения пред съда.Безспорно е също така, че на подс.В. е повдигнато обвинение за извършена кражба на половината от вещите, изнесени от имота, макар, че са били отнети всички плочи и дървен материал.И това е така, тъй като както и представителя на прокуратурата заяви в с.з. останалата една втора от вещите са били собственост на нейният баща.Дори и да се приеме твърдението на защитата, че в случая към онзи момент подс.В. е упражнявала фактическа власт върху имота, смятала себе си за собственик на същия, то очевидно е, че няма как да е собственик на целия имот, тъй като е била наясно, че половината от него е собственост на нейният чичо – свид.В..Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.2 от НК - кражба има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния.Тоест дори да се приеме, че към онзи момент – декември 2017 г. подс.В. е била собственик по наследство на ½ идеална част от имота, то останалата половина от него и вещите е собственост на нейният чичо, а тя се е разпоредила / отнемайки ги / и с тях, с намерение противозаконно да ги присвои, без неговото знание и съгласие.

Съдът не споделя и твърдението на защитата, че от субективна страна подсъдимата нямало как да съзнавала факта, че свид.А. ще използва МПС, за да изнесе плочите от имота.На всеки един пълнолетен и дееспособен гражданин на страната е абсолютно ясно, че с оглед естеството на въпросните вещи, тяхното тегло, количество, обем и размери, същите е невъзможно да бъдат изнесени по друг начин и то на отдалечено място, освен чрез използване на МПС.В случая подс.В. е била абсолютно наясно, че това може да бъде сторено само чрез използването на автомобил, приспособен за превоз на такива товари.Същевременно по делото се събраха достатъчно доказателства, че въпросните вещи са били изнесени от имота именно чрез използване на моторно превозно средство, макар и да не бяха установени неговата марка, модел и регистрационен номер.

Съдът не споделя и доводите на защитата на подсъдимата, че по делото не било установено количеството и стойността на отнетите движими вещи.Безспорно е, че вещите лица са посетили имота, както и, че не са имали възможност да замерят на място цялата площ на двуетажната къща, тъй като вследствие на рухването й, както и размиването на част от керпичените й стени, част от нейните основи са били затрупани с кал.Безспорно е обаче, че за да изготвят заключението си вещите лица освен направени замервания на място са взели предвид данните, съдържащи се в приложения по делото нотариален акт за собственост на имота, свидетелските показания, дадени от свид.В., както и снимките, направени от свид.А. и предадени на полицейски служител – свид.Г..На база на всички тези данни е било изготвено заключение, което съдът приема за мотивирано и законосъобразно.Дори и част от въпросните вещи да са останали под калта от размития керпич, то в свидетелските си показания свид.А. изрично заявява, че не може с точност да посочи колко като квадратура и кубатура плочи и дървен материал са взели от имота, но изрично заявява, че със сигурност са били повече от половината.Същевременно в показанията си свид.В. изрично заявява пред съда, че когато посетил мястото, непосредствено след изнасянето на материалите – в началото на месец януари 2018 г., констатирал, че от имота са изнесени всички плочи и дървен материал.Жалбата е подадена от свид.В. в РУ на МВР Севлиево на 05.01.2018 г., а в показанията си същият твърди, че преди това посетил мястото, тоест това е било в първите дни на месец януари и преди 05.01.2018 г.

В заключение съдът намира, че по делото се събраха безспорни доказателства, от които се установява, че подс.В. както от обективна, така и от субективна страна е осъществила състава на престъплението, за което й е било повдигнато обвинение от страна на прокуратурата.Същата е съзнавала, че половината от вещите, находящи се в имота са собственост на нейният чичо, но независимо от това се е разпоредила с тях, като ги е отнела от владението на свид.В., без неговото съгласие и то с намерение противозаконно да ги присвои.Договорила се е със свид.А. за тяхната цена и е получила същата от него.

Деянието е извършено от подсъдимата К.Ц.В., чрез използване на МПС с неустановена по делото марка, модел и регистрационен номер.Поради това е осъществен квалифициращият признак по чл.195, ал.1, т.4, предл.първо от НК.   

При така установената фактическа обстановка съдът счита от правна страна, че подсъдимата К.Ц.В., след като през месец декември 2017 г., в с.Карамичевци, общ.Севлиево, от двуетажна къща, ½ ид. част от която е собственост на В.К. ***, действайки при условията на посредствено извършителство, чрез лицата З.Р.А., Т.Р.Д. и И.Н.Г., чрез използване на МПС – неустановена марка и модел, отнела чужди движими вещи – 40 кв.м. каменни покривни плочи; 1,5 куб. м. греди и столици от покривната конструкция и 1 куб.м. мартаци от покривната конструкция, всичко на обща стойност 805.00 лева, от владението на В.К.В., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, както от обективна, така и от субективна страна е осъществила състава на престъплението кражба от НК.

Поради гореизложените съображения съдът призна подсъдимата К.Ц.В. за ВИНОВНА в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.първо във вр. с чл.194, ал.1 от НК, за което следва да носи наказателна отговорност.Подсъдимата е осъществила деянието при форма на вината пряк умисъл.

За вида и размера на наказанието

При определяне на вида и размера на наказанието съдът отчита обществената опасност на деянието и подсъдимата, мотивите и подбудите, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.Извършеното от подс.К.Ц.В. престъпление е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК и е с висока степен на обществена опасност, която се обуславя от динамиката на извършване на подобен род престъпления.Не е завишена обаче обществената опасност на подсъдимата, което следва от чистото й съдебно минало и добрите характеристични данни.Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита стойността на отнетото имущество.Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало, направените частични самопризнания, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, както в досъдебното, така и в съдебното производство и сравнително младата й възраст. При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът достига до извода, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при което така предвиденото наказание лишаване от свобода от една до десет години се явява несъразмерно тежко.Налице са предпоставките за приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК.Предвид тежестта на престъплението, материалното и имотно състояние, мотивите и подбудите, съдът достига до извода, че на подсъдимата В. следва да се наложи наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

За поправянето и превъзпитанието на подс.К.Ц.В. съдът счита, че така определеното й наказание лишаване от свобода не следва да се изтърпява ефективно.По тези съображения и на осн.чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, като определи на подс.В. тригодишен изпитателен срок, начиная от влизане на присъдата в сила.

Съдът счита, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл.36 от НК.

За разноските по делото

Тъй като бе призната за виновна и осъдена за извършено престъпление от общ характер подсъдимата К.Ц.В., следва да заплати по сметка на ОД на МВР - Габрово направените в досъдебната фаза на процеса разноски в размер на 861.25 / осемстотин шестдесет и един лв. и 25 ст. / лева.

Подс.К.Ц.В. следва да заплати в полза на държавата и по сметка на Районен съд – Севлиево и направените по делото разноски в размер на 77.22 /седемдесет и седем лв. и 22 ст./ лева.

За веществените доказателства

Веществените доказателства – Споразумение между К.Ц.В. и З.А., лист с тел. № ********** и 1 бр. цветна снимка, след влизане на присъдата в сила, следва да се унищожат.

В този смисъл съдът произнесе присъдата.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: