Определение по дело №352/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 47/23.03.2011 г., постановено по Г.д. № 19 по описа за 2011 г., Ардинският районен съд е изменил размера на присъдената с решение № 48/13.10.2009 г. по Г.д. № 58/2009 г. по описа на РС – А. издръжка, която Е. М. Ш. от С. И., О., с ЕГН * е осъден да заплаща на малолетното си дете Е. Е. Ш., с ЕГН *, чрез неговата майка и законна представителка Т. Ф. К. от С. И., О., с ЕГН *, като я е увеличил от 80 лв. на 130 лв., считано от 05.01.2011 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване. Със същото решение Е. М. Ш. е осъден да заплати по сметка на РС – А., държавна такса върху увеличения размер на издръжката от 72 лв., както и да заплати на Т. Ф. К. сумата в размер на 200 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Е. М. Ш., който го обжалва като необосновано, неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон – неправилно определяне на размера на дължимата издръжка. В жалбата си сочи, че представените данни не обуславяли извод за изключителност на нуждите на детето, тъй като допълнителната му ангажираност извън училище не представлявала такава нужда, свързана със живота или здравето на детето, налагаща определяне на добавка към издръжката по смисъла на чл.143, ал.4 от СК. Нуждите на детето били като на всяко дете на неговата възраст и ученик в пети клас. Съдът не определил каква сума следва да получава за цялата си месечна издръжка детето. Майката получавала заплата, а заплатата на жалбодателя, която била под съмнение, тъй като предстоели съкращения, съдът определил на 775 лв., без да вземе под внимания факта, че това било брутното му възнаграждение. Не било отчетено и обстоятелството, че на детето се полагали и допълнителни детски добавки, които се получавали от майката. Моли съда да отмени обжалваното решение на Ардинския районен съд и да реши делото по същество. В съдебно заседание поддържа жалбата си и моли съда да намали издръжката до размера, който заплащал в момента от 80 лв.

Въззиваемата Т. Ф. К. не е представила отговор на въззивната жалба на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание процесуалният представител на ответницата по въззивната жалба е представил писмено становище, с което оспорва въззивната жалба и моли съда да отхвърли същата и да потвърди обжалваното решение на РС – А..

Страната Д. „. П. О. З. на Д. – Г.А., не изпраща представител.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е частично основателна.

Предявен е иск по чл.150, във вр. с чл.143, ал.2 от СК за изменение на присъдена издръжка на ненавършило пълнолетие дете. Ищцата сочи в исковата молба, че условията, при които била присъдена издръжката били изменени предвид възрастта и нарасналите му нужди за обучение и необходимостта от лечение. Ответникът оспорва иска по основание и размер като сочи, че нуждите на детето не налагали увеличение на размера на издръжката, тъй като то нямало извънредни разходи за храна, обучение, както и извънредни разходи за лечение. Твърди, че здравословното му състояние било влошено и се нуждаел от лекарства, както и, че живеел на квартира, за която заплащал 300 лв. месечно.

С решение № 48/13.10.2009 г., постановено от Ардинския районен съд по Г.д. № 58 по описа за 2009 г. на същия съд е изменен размера на присъдената издръжка, която Е. М. Ш. е осъден да заплаща на сина си Е. Е. Ш., чрез неговата майка и законна представителка Т. Ф. К. от 60 лв. на 80 лв., считано от 24.08.2009 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на причини, изменящи или погасяващи същата.

От представените като доказателства по делото удостоверение № 243/04.01.2011 г., изд. от С. “Х. С.” – С. И., О. и етапна епикриза с дата 03.01.2011 г., изд. от “Г. О.” – Г.А., се установява, че малолетното дете на страните по делото Е. Е. Ш. е записан в дневна форма на обучение в пети клас за учебната 2010 – 2011 г., като същия има заболяване – хроничен тонзилит с рецидивиращи протрахивни бронхити. Установява се също от представеното удостоверение изх. № 907/04.01.2011 г., изд. от “А. – М. Б.” – С. И., че за периода от месец юли 2010 г. до месец декември 2010 г. ответницата Т. Ф. К. е получила брутно трудово възнаграждение общо в размер на 1775.69 лв., или средномесечно 295.45 лв.

От представените като доказателства по делото два броя фишове за получено трудово възнаграждение се установява, че въззивникът е получил за месец декември 2010 г. възнаграждение в размер на 768.99 лв., а за месец януари 2011 г. 775.89 лв., или средномесечно 772.44 лв. Установява се от представените като доказателства заверени копия от амбулаторен лист № 1039/08.09.2009 г., изд. от д. А. П. и епикриза, издадена от ОРБ – Г.В. Т., че Е. М. Ш. има заболявания язвÓ на дванадесетопръстника и остро дискогенно лумбаго.

По делото е представен като доказателство и договор за наем с дата 04.10.2009 г. и страни Л. Л. Б. – наемодател и Е. М. Ш. – наемател.

От показанията на разпитаните пред първоинстанционния свидетели С. Н. Т. и Т. Б. И. се установява, че детето Е. посещава частни уроци по български език и танци, като боледува от простудни заболявания. От показанията на свидетелката Ф. Х. М. – майка на въззивника се установява, че същият живее в дома й в С. И., като заплаща разходите за домакинството.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.150, във вр. с чл.143, ал.2 от СК е основателен и доказан до размера на 110 лв. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като съгласно разпоредбата на чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Безспорно е, че след постановяването на решение № 48/13.10.2009 г., постановено от Ардинския районен съд по Г.д. № 58 по описа за 2009 г. на същия съд е налице изменение на обстоятелствата, касаещи нуждите на издържаното дете, което е ученик в пети клас и предвид възрастта му са нараснали необходимите средства за неговата издръжка. При определяне размера на дължимата от родителите издръжка съдът съобрази обстоятелството, че майката на детето Т. Ф. К. получава средномесечно възнаграждение в размер на 295.45 лв., докато бащата Е. М. Ш. получава средномесечно възнаграждение в размер на 772.44 лв. В тази връзка налице е и увеличение на доходите на задълженото за издръжка лице, като видно от представеното решение № 48/13.10.2009 г., постановено от Ардинския районен съд по Г.д. № 58 по описа за 2009 г. на същия съд, въззиввникът е получавал брутно месечно възнаграждение в размер на 640 лв., като към настоящия момент получава средномесечно възнаграждение в размер на 772.44 лв. Съдът отчита и обстоятелството, че въззивникът има заболявания – язва на дванадесетопръстника и лумбаго, които обаче не са такива, изискващи изключителни разходи за лечението им. По отношение на представения договор за наем с дата 04.10.2009 г. и твърдението, че въззивникът живее под наем, то това твърдение се опровергава от показанията на свидетелката Ф. Х. М. – майка на Е. Ш., която посочва, че същият живее в дома й в С. И., като заплаща разходите за домакинството. С оглед на тези данни размерът на ежемесечната издръжка, която въззивникът следва да заплаща на въззиваемия съдът определя на 110 лв. месечно. Така определеният размер на месечната издръжка е съобразен както с нуждите на детето, така и с възможностите на бащата и с минималния размер на издръжката, предвиден в разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК. Следва да бъде посочено, че родителят дължи издръжка не само когато е безработен, но дори и когато е неработоспособен – арг. от чл.143, ал.2 от СК. Що се отнася до изложения довод относно предстоящи съкращения в дружеството, където работи въззивника, то такива данни по делото няма. Относно детските добавки, то съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК размерът на издръжката се определя единствено от нуждите на детето и от възможностите на лицето, което я дължи, като посочената разпоредба не предвижда други критерии при определяне размера на издръжката. Неотносими към предмета на делото са и доводите, изложени във връзка с разпоредбата на чл.142, ал.4 от СК, поради което съдът не ги обсъжда.

Ето защо предявеният иск е основателен и доказан до размера на 110 лв., а решението на Ардинския районен съд е неправилно в частта му относно присъдения размер на издръжката от 110 лв. до 130 лв. и като такова следва да бъде отменено а искът в тази част отхвърлен. При този изход на делото следва да бъде отменено решението и в частта му, с която въззивникът е осъден да заплати държавна такса върху увеличения размер на издръжката, като същата бъде намалена от 72 лв. на 43.20 лв. съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.7, предложение първо от ГПК, във вр. с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Разноски за тази инстанция не се претендират от въззивника, а и такива не са направени, поради което не следва да бъдат присъждани.

Водим от изложеното и на основание чл.2. ал.1 от ГПК, въззивÝият съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 47/23.03.2011 г., постановено от Ардинския районен съд по Г.д. № 19 по описа за 2011 г. на същия съд, В ЧАСТТА относно изменения размер на присъдената издръжка, която Е. М. Ш. от С. И., О., с ЕГН * е осъден да заплаща на малолетното си дете Е. Е. Ш., с ЕГН *, чрез неговата майка и законна представителка Т. Ф. К. от С. И., О., с ЕГН *, ЗА РАЗЛИКАТА от 110 лв. до 130 лв., вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Ф. К. от С. И., О., с ЕГН *, като майка и законна представителка Е. Е. Ш., с ЕГН *, против Е. М. Ш. от С. И., О., с ЕГН *, иск с правно основание чл.150, във вр. с чл.143, ал.2 от СК за увеличение размера на присъдена ежемесечна издръжка, ЗА РАЗЛИКАТА от 110 лв. до 130 лв. месечно, като неоснователен и недоказан.

ОТМЕНЯ решение № 47/23.03.2011 г., постановено от Ардинския районен съд по Г.д. № 19 по описа за 2011 г. на същия съд, в частта, с която Е. М. Ш. от С. И., О., с ЕГН * е осъден да заплати държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка, ЗА РАЗЛИКАТА от 43.20 лв. до 72 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател:

Членове:1. 2.