№ 12405
гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110134061 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава Двадесет и пета от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от В. Б. А. (ищец) срещу „КолПойнт Ню Юръп“ ЕАД
(ответник, опериращ под търговското наименование „ТЕЛЪС Интернешънъл Юръп“)
искове, както следва:
1) конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване
уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 10281/27.04.2022 г. на работодателя;
2) конститутивен иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност сервитьор в отдел „младши специалист ИТ поддръжка“ при
ответното дружество;
3) осъдителен иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр.чл.225, ал.1 КТ за заплащане на
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението в
размер на 11760,00 лева за периода 28.04.2022 г. – 28.10.2022 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 24.06.2022г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е работила по трудово правоотношение при ответника на
длъжност младши специалист ИТ поддръжка въз основа на трудов договор от
01.04.2022 г., сключен със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя със
заплата 1900.00 лева на месец и 60.00 лева под формата на месечни ваучери за храна.
Договорът бил прекратен от работодателя с процесната заповед на основание чл. 71 КТ
1
без предизвестие. Счита заповедта за незаконосъобразна с твърдение, че работодателят
не е осигурил условия за работа съгласно чл. 127, ал. 1 КТ и чл. 13, т. 1 ТД – по-
конкретно не е осигурил работно място, достъп до нужния софтуер; че работодателят
не е провел начално фирмено обучение по чл. 13, т. 5 ТД; че работодателят не му е
предоставял ваучери за храна; че работодателят не му е осигурявал здравословни и
безопасни условия на труд; че е работил на друго място; че работодателят е провел
формален инструктаж за спазване на вътрешния ред; че работодателят изплатил по-
късно работната заплата. Заповедта се оспорва като незаконосъобразна и с довода, че
прекратяването по чл. 71 КТ може да бъде единствено и само при негодност на
работника да изпълнява работата, като се твърди, че причина за подобна негодност не е
посочена в атакуваната заповед и същата не е била доказана от работодателя. Посочва
се, че за да се провери годността на служителя, работодателят е длъжен съгласно чл.
124, чл. 127, ал. 1 КТ и чл. 13, т. 1 ТД да осигури на служителя работно място и
здравословни и безопасни условия на труд. Твърди се, че преценката на работодателя
за негодност на служителя не може да се извърши на първия месец от наемането, след
като е уговорен срок за изпитване от шест месеца. Представя доказателства.
Ответникът, надлежно уведомен за правото си на писмен отговор, депозира такъв,
в който оспорва предявените искове. Ответникът признава, че ищецът е работи по
трудово правоотношение съгласно сключен между страните трудов договор от
01.04.2022 г. на длъжност „младши специалист ИТ поддръжка“; че на 01.04.2022 г на
ищеца е връчена длъжностна характеристика за позицията му; че на 01.04.2022 г
ищецът е представил на ответника експертно решение № 2356/166/26.10.2020 г на
ТЕЛК за общи заболявания във връзка с което било подписано допълнително
споразумение към трудовия договор, с което на ищеца са били предоставени
допълнителни 6 дни платен годишен отпуск. Твърди се, че при постъпване на работа
ищецът бил запознат с Правилника за вътрешния трудов ред, вътрешните правила за
работната заплата, политиките за етика и осигуряване на толерантна работна среда,
както и с всички вътрешни актове на работодателя, за което ищецът се е подписал.
Сочи, че на 27.04.2022 г на ищецът е била предоставена за подпис оспорената заповед –
заповед № 10281/27.04.2022 г, като той отказал да я подпише, поради което същата му
била връчена при отказ в присъствието на двама свидетели, след което ищецът предал
служебния си пропуск, взел трудовата си книжка и напуснал сградата на работодателя.
Ответникът сочи, че на ищеца са му връчени по имейл исканите от него документи от
16.06.2022 г., а също било отговорено на подадената от ищеца до ответника жалба от
21.06.2022 г. Работодателят твърди, че уволнението е законно, тъй като трудовият
договор е съдържал клауза за изпитване от шест месеца в полза на работодателя, а
трудовият договор бил прекратен с атакуваната заповед на основание чл. 71, ал. 1 КТ в
рамките на изпитателния срок. Твърди се, че заповедта е издадена от пълномощник на
работодателя, съдържа мотиви за основанието, на което се прекратява договора и е
2
редовно съобщена на ищеца. По отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ
е заявено, че се явяват неоснователни, поради неоснователност на обуславящия ги иск.
Твърди, че извън предмета на делото е въпроса дали работодателят е осигурил условия
на работа. Сочи, че преди сключване на трудовия договор на ищеца е обяснено, че
първоначално ще бъде обучаван за неопределен и неизвестен период от време с оглед
политиките на компанията и преценката на прекия му ръководите, което обучение
било със средна продължителност от два месеца. Твърди, че след сключване на
договора ищецът е преминал през онлайн обучение “Integrity course”, като
същевременно е имал работно място – бюро с персонален компютър на седмия етаж в
Телъс Тауър, а след успешното преминаване на обученията и ако прекият му
ръководител прецени, ищецът е следвало да бъде изпратен в офис на бул. „България“
№ 69. Твърди се още, че на ищеца е изплатено възнаграждението му за м. април 2022 г.
Сочи, че оплакванията на ищеца са били предмет на проверка и от ИА „Главна
инспекция по труда“. При тези доводи моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Представя доказателства и прави искания. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Обявено е за безспорно между страните и се подкрепя от събраните доказателства /л.3-
7/, че ищецът В. Б. А. е работил при ответника по трудово правоотношение като „младши
ИТ специалист“ по силата на трудов договор от 01.04.2022 г., изменен с допълнително
споразумение от 01.04.2022 г, съдържащ 6-месечен срок за изпитване в полза на
работодателя. В приложение на трудовия договор по делото е налична длъжностна
характеристика, която е връчена на ищеца /л. 39/. С допълнително споразумение от
01.04.2022г. страните са уговорили промяна в платения годишен отпуск, който е
преизчислен на общо 28 дни. Приетото допълнително споразумение се цени от съда, а
релевираните оспорвания досежно неговата дата, не се споделят. Допълнителното
споразумение представлява частен диспозитивен документ, който не се ползва с материална
доказателствена сила, а само с достоверност на авторството щом е подписан, както е в
случая /по арг. от чл. 180 ГПК/. Датата на частния документ се преценя с всички останали
доказателства по делото, които в случая не дават основание на съда да приеме, че
документът е антидатиран. Основание за подобен извод не следва и от задължението на
работодателя по чл. 62, ал. 3 КТ. Това е така, по аргумент от текста на чл. 5, т. 1, буква „в“
от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по
чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, на вписване подлежи дата на сключване на
допълнителното споразумение, с което се променя длъжността и/или срокът на договора
и/или работното място на лицето в друго населено място. Казано по друг начин,
работодателят не е имал задължението да впише въпросното допълнително споразумение.
Освен това, задължението на работодателя да изпрати уведомление до съответната
териториална дирекция на НАП при сключване, изменение и прекратяване на трудовия
договор по чл. 62, ал. 3 КТ е с административен характер и изпълнението му, респ.
3
неизпълнението му не е относимо към действителността /валидността/ на трудовия договор.
Сключеният между страните по трудовото правоотношение, респ. изменен от тях трудов
договор поражда правни последици независимо дали работодателят е изпълнил
задължението за уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ. В този смисъл Решение № 81 от
25.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 930/2010 г., III г. о., ГК. Неспазване на това задължение не
рефлектира и върху законността на уволнението. Ако оплакването бъде разгледано през
призмата на различие в основанието, на което ищецът е уволнен – поради здравословното
си състояние и невъзможност да изпълнява работата, а не в рамките на уговорения в полза
на работодателя срок за изпитване, то отново се явява неоснователно. Данни кога ищецът е
представил на работодателя си решение на ТЕЛК не са налични по делото, нито от събрания
доказателствен материал може да се изгради извод за различно от посоченото в оспорената
заповед основание за уволнение.
Установява се, че трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено със заповед
№ 10281/27.04.2022 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ /л. 9/. Заповедта е връчена на ответника
на 27.04.2022г. при отказ да я получи, удостоверен с двама свидетели. Връчването е редовно
и считано от тази дата тече срока за оспорване на уволнението, което е сторено в рамките на
законоустановения /арг. от чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ/. Със заповедта е разпоредено изплащането
на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ.
Налично по делото е експертно решение на ТЕЛК от 22.10.2020г., с което на ищеца е
дадена оценка на работоспособността – 75% трайно намалена работоспособност за срок от 3
години или до 01.10.2023г. Като противопоказани условия на труд са дадени работа на
височини, висока запрашеност, опасност от очен травматизъм, между движещи се обекти и
машини. Видно от съдържанието на допълнителното споразумение към трудовия договор,
експертното решение е било известно на работодателя. Съобразно даденото становище от
СТМ /л. 37/ ищецът може да изпълнява длъжността, за която е бил нает. Наличието на
становище от СТМ дава основание релевираното оплакване, че работодателят не е проверил
годността на служителя да извършва тази работа с оглед здравословното му състояние, да се
приеме за неоснователно.
Приети са множество доказателства – служебна бележка, препис от книга за начален
инструктаж /л. 79, 123-124/, които установяват, че при постъпване на работа на ищеца е
проведен начален инструктаж и е запознат е с правилата за вътрешния трудов ред.
Видно е, че за месец април ищецът е получил трудово възнаграждение в размер на
1550.00 лева /л.90/.
От служебно изготвената справка /л. 157/ се установява, че предхождащо настоящото
правоотношение ищецът е бил в други две, в рамките на които е заемал длъжността
„оператор“ и „продавач-консултант“.
Приет е протокол от извършена от Дирекция „Инспекция по труда“ проверка, в хода на
която са констатирани нарушения, различни от тези, на които ищецът се позовава.
Разпитан като свидетел е служител на ответника – Десислав Петев Налбантов, чийто
4
показания съдът цени като обективно дадени и възпроизвеждащи факти, които свидетелят е
възприел лично. Йерархичната зависимост на свидетеля с ответника не дава основание
показанията да бъдат изключени, защото показанията на свидетеля се припокриват частично
със самите доводи на ищеца, не съществува друго основание, което да буди съмнение в
безпристрастността на свидетеля и по делото има писмени документи и гласни
доказателства /показанията на другия свидетел/, които подкрепят в отделни части
показанията му. От показанията се установява, че ищецът и свидетелят са били колеги,
работили са в едно помещение. Работното място на ищеца било предвидено за офис на бул.
България, но с оглед обучението му се намирал в офис на ул. Алабин № 1, където му било
осигурено работно място. Служителите работили на ротационен принцип и в някои седмици
свидетелят се намирал в офиса на бул. България. Достъпът до сградата бил електронен, за
което на ищецът му било предоставена карта, както и имал достъп до one login, M point
central, тикетин, АД системата, до gmail. До останалите системи ищецът нямал достъп, тъй
като за тях достъпът се предоставял поетапно, в течение на работния процес и след
обучение, тъй като една грешка в работата била от огромно значение. Установява се още, че
на ищеца е провеждано обучение, включително от свидетеля, което било необходимо за
работата и се свеждало до обучение чрез показване. Свидетелят не знае ищецът да е
изпитван по време на работа досежно неговите трудови качества
Разпитан като свидетел е друг служител на ответника – Радка Валентинова Малинчева.
По изложените по-горе мотиви, които няма нужда да се преповтаря, съдът се позовава и на
показанията на този свидетел при изграждане на фактическите си изводи. От се извежда
информация за обучението на ищеца, предоставения му достъп до сградата, осигуреното му
място и проведения инструктаж, за които обстоятелства свидетелстват показанията на
другия свидетел и разминавания няма, както и писмените доказателства по делото /досежно
проведен инструктаж/. Показанията на свидетеля дават информация и за начина на
изготвяне на трудовите договори и работа със Служба по трудова медицина, като се
извежда, че документите към СТМ се изпращат по електронен път и е възможно в рамките
на деня да постъпи становище от тях и да бъде сключен трудов договор с новопостъпващо
лице. Свидетелят не знае ищецът да е изпитван по време на работа досежно неговите
трудови качества.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
прави следните правни изводи:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
Уважаването на иск на така предявеното основание предпоставя липса на проведено от
ответника пълно и главно доказване на обстоятелствата, установяващи законосъобразно
прекратяване на трудовия договор.
В конкретния случай е установено, че сключеният между страните трудов договор е с
клауза за изпитване в полза на работодателя, като е уговорен максимално допустимия по
закон шесмесечен срок. Същият е започнал да тече от датата на постъпване на служителя на
работа – 01.04.2022г., от който момент работодателят може да провери годността на
5
служителя да изпълнява възложената му работа /Решение № 156 от 16.05.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 1027/2011 г., III г. о., ГК/, поради което следва да изтече на 02.03.2020г.
Съгласно чл.71, ал.1 КТ страната, в чиято полза е уговорен изпитателният срок, може да
прекрати договора едностранно, без предизвестие и без да мотивира волеизявлението си.
При неупражняване на това право, договорът се трансформира в безсрочен по силата на
закона – чл.71, ал.2 КТ.
Спорът по делото се свежда до законосъобразното прекратяване на договора на
соченото основание с оглед релевираните възражения за неосигурен достъп до работа,
работно място и подходящи условия на труд, липса на проведено обучение и инструктаж;
неизпитване на служителя; нищожност на клаузата поради липса на обективните условия за
прилагането , поради наличието на специални потребности на ищеца, обуславящи
специални правила при назначението му, както и поради липса на изпитване.
Възраженията за неосигурен достъп до работа, работно място и подходящи условия на
труд, не е провел обучение и инструктаж, водещи до незаконност на уволнението, не се
споделят. От събрания доказателствен материал е видно, че на ищеца му е осигурен достъп
до сградата, до системи за работа, които на етапа от работния процес са били необходими,
както и е било осигурено работно място, провеждано е било обучение на ищеца и
инструктаж при постъпване на работа.
Остава несподелен също довода за незаконност на уволнението поради липса на
изпитване на служителя. Законът изисква уговорената в трудов договор, както е в случая,
клауза за изпитване да бъде съобразена с условията по чл. 70, ал. 5 КТ. В настоящия случай,
по делото не се доказа ищецът за една и съща работа в едно и също предприятие /това на
ответника/ да е имал друг сключен трудов договор със срок за изпитване. В казуса не е
налице и хипотезата на сключен нов трудов договор за същата по естеството си трудова
функция със само формално нов работодател, който има същите собственици на капитала,
седалище и адрес на управление, представители и управители, сключили стария и новия
трудов договор /която хипотеза влиза в ограничението на чл. 70, ал. 5 според съдебната
практика. Казано по друг начин, клаузата със срок за изпитване, включена в трудов договор
при формално спазени изисквания на чл. 70 КТ - трудовият договор да е първи между
страните за определена длъжност, е действителна, освен ако не противоречи на
ограничението по ал. 5 на същата разпоредба /което съответствие и на основание чл. 8 КТ
ще се разгледа по-долу по повод на последното оплакване/. Клаузата цели работодателят да
наеме служител, който в рамките на срока да бъде проверен за годността си да изпълнява
работата. Това не означава обаче, че тази проверка следва да бъде извършена писмено.
Напротив, страната в чиято полза е уговорен срок за изпитване може да прекрати сключения
трудов договор без предизвестие, във всеки един момент до изтичане на уговорения срок
/включително непосредствено след сключването му/, без да е длъжна да мотивира
прекратяването на договора или мотиви за оценка на резултатите от изпитването на
професионалните и делови качества на изпитвания работник или служител. Тази преценка
на работодателя е окончателна и е израз на свободата на договаряне. Задължение за
6
мотивиране при прекратяване по чл. 71, ал. 1 КТ не е посочено в закона и затова не е
необходимо и не прави заповедта за прекратяване незаконна /решение № 1364/2005 г. по
гр.д. № 890/2003 г. на ВКС, III г.о/. При съобразяване на изложените принципни разбирания
и отнасянето им към казуса се заключва, че клаузата отговаря на формалното изискване на
чл. 70, ал. 1 КТ, а правоотношението е прекратено със заповед, която не следва да бъде
мотивирана, нито да бъде изпитван служителя.
По отношение на възраженията, свързани с нищожност на клаузата за изпитване поради
противоречие с чл. 70, ал. 5 вр. чл. 8 КТ, съдът съобрази следното:
Константна е съдебната практика, че клаузата за изпитване е недействителна, поради
заобикаляне на закона, когато с нея се цели не проверка на годността на работника за
изпълняваната работа, а прекратяване на договора с конкретен работник по облекчения за
работодателя ред на чл. 71, ал. 1 КТ, по причини, които не са свързани с изпълняваната
работа. В тези случаи приложение намира текста на чл. 8 КТ, като съдът е длъжен да
изследва дали е налице злоупотреба с право от стана на работодателя, като съобрази
тежестта от доказване на този факти, съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ,
установяваща презумпция за добросъвестност. По делото възражението за недействителност
касае, както се посочи, клаузата за изпитване, и е обосновано с довод, че липсват
обективните условия за прилагането , че спрямо ищеца са налице специални потребности,
обуславящи специални правила при назначението му, че няма изпитване качествата на
служителя. Първото и последното оплакване бяха разгледани по-горе, като през призмата на
възражението за нищожност на клаузата мотивите се споделят и се доразвиват, както следва.
Разгледани общо, релевираните оплаквания поставят въпроса дали със сключването на
договор по чл. 70 КТ между работодател и трудоустроен (или подлежащ на
трудоустрояване) работник или служител с уговорка за изпитване, последвано от
прекратяването му по чл. 70, ал. 1 КТ, се заобикаля забраната в чл. 325, т. 9, предл. второ КТ
чрез поставяне на работника в по-неблагоприятно трудово - правно положение от това, в
което е бил като здрав и трудоспособен на първоначално заеманата работа, доколкото се
твърди от ищеца, че е представил на работодателя по-късно решение на ТЕЛК. Както се
посочи по-горе, данни кога ищецът е представил издаденото му решение от ТЕЛК не са
налични по делото. Доказателствената съвкупност не позволява съдът да заключи също, че
сключеният трудов договор и допълнително споразумение към него датират от дата,
различна от посочената в тях. Изложеното в пълна степен важи за трудовия договор,
доколкото от приложените документи се извежда, че работодателят е изпълнил
задължението си да уведоми НАП за сключването му в указания в закона 3-дневен срок. По
отношение на допълнителното споразумение – съдът е изложил мотиви, че данни за
антидатирането му не се извеждат. Това е така, защото задължение да обявяването му пред
НАП не е налице, а дори такова да има и то да не е изпълнено – не рефлектира върху
законосъобразността на правоотношението. Свидетелските показания също не дават
информация кога ищецът е представил решението на ТЕЛК, нито сочат друга дата, на която
е подписано това споразумение. Напротив, установява се, че към датата на сключване на
7
договора работодателят е бил наясно с трудоустрояването на служителя, който наема,
поради което и за целта е изискано и приложено по делото становище на Службата по
трудова медицина. От свидетелските показания пък се извежда, че за изпълняваната от
ищеца работа е било необходимо обучение. При тези данни съдът приема, че работодателят
не е заобиколил закона, включвайки в трудовия договор клауза за изпитване при знанието,
че лицето е трудоустроено и с цел да се ползва от облекчен ред за уволнението му. За
работодателя е съществувала необходимост, с оглед вида на изпълняваната от ищеца работа,
да провери годността му, поради което включената в договора клауза за изпитване се явява в
съответствие с изискването на закона – да се провери годността на служителя при
изпълняваната работа. Според този състав работодателят е действал добросъвестно, защото
с включването на клаузата със срок на изпитване в трудовия е преследвал типичната,
позволена от закона цел – да бъде проверена годността на ищцата да изпълнява възложената
работа. В заключение, доказателственият материал не дава основание да се изведе
нарушение на чл. 8 КТ от страна на работодателя с включването на клауза за изпитване в
трудовия договор и презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ не е оборена.
При все това, твърденията на ищеца са, че е представил решението на ТЕЛК на
работодателя си по-късно от момента, когато е сключен трудовия договор, а от там – че
допълнителното споразумение между страните е сключено по-късно. Подобни твърдения,
макар неподкрепени с доказателства, обаче не дават основание за злоупотреба от страна на
работодателя. Ако твърденията на ищеца бяха верни, то към момента на сключване на
договора работодателят не е знаел за трудоустрояването на служителя, ерго включвайки
клауза за изпитване не е знаел, че ще ползва облекчен ред за уволнение.
Изложеното дава основание да се заключи, че уговорената в трудовия договор клауза по
чл. 70, ал. 1 КТ е валидно съществуваща между страните в полза на работодателя и обуславя
правото му да прекрати по всяко време в рамките на срока /в случая 6-месечен, който е
спазен/, трудовото правоотношение, без да излага мотиви за това и без да изпитва
качествата на служителя. Прекратяването на правоотношението на ищеца е сторено по този
начин. Освен това, за работодателя не е съществувало задължението при тези обстоятелства
да приложи закрилата по чл. 333 КТ, защото в самият текст изрично са указани хипотезите,
за които тя се прилага, сред които не е прекратяване на правоотношението по реда на чл. 70,
ал. 1 КТ /в този смисъл решение № 109/27.06.2017 г. по гр. д. № 3302/2016 г. на ВКС, ІV г.
о./.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
Основателността на иска се предпоставя от незаконността на уволнението, до какъвто
извод съдът не достигна. Ето защо, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ
Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение е предявен в размер на 11760,00 лева за времето, през което ищецът е останал без
работа след твърдяното незаконно уволнение в периода 28.04.2022 г. – 28.10.2022 г., ведно
8
със законната лихва от подаване на исковата молба – 24.06.2022г., до окончателното
плащане.
Уважаването на този иск предполага установяване незаконността на прекратяването на
трудовото правоотношение и оставането на ищеца без работа в резултат от уволнението за
процесния период. В случая съдът не достигна до извод за незаконност на извършеното
уволнение, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
разноски. По делото се претендират такива за адвокатско възнаграждение в размер на
2688.00 лева с ДДС, за заплащането на което са представени доказателства по делото. Срещу
размера на претендираното адвокатско възнаграждение е заявено възражение за
прекомерност, което съдът намира за неоснователно. Договореното възнаграждение е за три
иска. Изчисляването поотделно на хонорара по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2
съобразно с минималния по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и на хонорара по третия иск съгласно минималния по
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, общият минимален размер на възлиза на 3018.40 лева /без
ДДС/, т.е. в размер далеч над търсения.
С аргумент от чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1 ГПК разноските за държавна такса по
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ остават за сметка на бюджета.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани, предявените от В. Б. А., ЕГН
**********, с адрес гр. София, кв. „Подуяне“, ул. „Марица“ № 9, срещу „КолПойнт Ню
Юръп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Алабин“
№ 1, Телъс Тауър, обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда за признаване
уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 10281/27.04.2022 г. на работодателя;
- иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност сервитьор в отдел „младши специалист ИТ поддръжка“ при
ответното дружество;
- иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр.чл.225, ал.1 КТ за заплащане на
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението в
размер на 11760,00 лева за периода 28.04.2022 г. – 28.10.2022 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 24.06.2022г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, В. Б. А., ЕГН **********, да заплати на
9
„КолПойнт Ню Юръп“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 2688.00 лева с ДДС – разноски в
настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, като на ищеца решението се връчи
както лично на него, така и чрез назначения му адвокат.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10