Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Кърджали,
в открито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното
от съдия Шефки административно дело №243/2023
г. по описа на КАС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административно - процесуалния кодекс
(АПК), във вр. с чл.
40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Образувано е по жалба от
П.Д.К. и Р.А.М., и двамата от ***, против Решение №1/13.04.2023 г., издадено от директора на
Дирекция „Бюро по труда“, гр.Девин, за частичен отказ да бъде предоставен
достъп до обществена информация по подаденото от
жалбоподателите заявление с
вх.№10-06-03-1020#9/31.03.2023
г. В жалбата се сочи, че административният орган неправилно
се е произнесъл със заповед, а не с решение. Жалбоподателите твърдят, че на
21.04.2023 г., исканата от тях информация им била отказана, което наложило депозирането
на нова молба. Излагат съображения за неправилни
практики на Дирекция „Бюро по труда“, гр.Девин,
свързани с образуването на административно производство по Закона за достъп
до обществената информация. Иска се отмяна на оспорения акт. В с.з.,
жалбоподателят П.Д.К., чрез процесуалния си представител – адв.Р., назначен от съда
на основание чл. 26,
ал. 2 от Закона за правната помощ, поддържа
подадената жалба срещу решението, в частта му, с която е ограничен заявения от жалбоподателите
достъп до обществена информация. Намира процесното решение
за незаконосъобразно в тази му част, поради допуснато нарушение на материалния
закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че решението не съдържа
фактически основания за постановения отказ, както и че са били налице предпоставките
за предоставяне на достъп до цялата заявена информация, при спазване на изискванията
на Закона за защита на личните данни.
Ответникът - Директор на Дирекция „Бюро по труда“, гр.Девин, чрез
процесуалния си представител, намира жалбата за недопустима и неоснователна. Счита, че на жалбоподателите е
предоставен достъп до цялата заявена от тях обществена информация, поради което същите нямат правен интерес от оспорване на процесния акт. Сочи, че по отношение на предоставянето на достъп
до личните данни на трети лица са спазени изискванията на относимите
регламенти и на Закона за защита на личните данни. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като съобрази
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със
заявление с Вх.№10-06-03-1020#9/31.03.2023
г. до Дирекция „Бюро по труда“, гр.Девин, жалбоподателите
са поискали предоставянето на информация относно: 1. броя
на лицата, на които е била предложена работа, както и за броя на приелите и отказалите
работа лица, считано от 2021 г., като е поискана информация и за имената на горните
лица; 2. броя на лицата, на които е предложена
работа на длъжност „***“, както и броя на отказалите да я заемат лица; 3. броя на
отказалите работа лица, на които е била прекратена регистрацията; 4. броя на лицата,
регистрирани в Дирекция „Бюро
по труда“, гр.Девин.
Получаването на горната информация е заявено чрез преглед на същата и чрез предоставяне
на копия от документите на електронни адреси, посочени от заявителите.
С Решение №1/13.04.2023
г., издадено от директора на
Дирекция „Бюро по труда“, гр.Девин, е предоставен
частичен достъп до исканата обществена информация,
като е удовлетворено искането за предоставяне на обществена информация за периода
от 01.01.2021 г. до 13.04.2023 г., относно: 1. Брой на
търсещи работа лица, насочени към подходящо работно място; брой на лицата, приели
започване на работа; брой на лицата, отказали започване на подходяща работа и с
прекратена регистрация поради отказ; брой на лицата, неодобрени от работодатели
за започване на работа; 2.Брой на търсещи работа лица, насочени към заявка №
357/01.12.2022г. за длъжност „***“; брой на лицата, отказали започване на подходяща
работа на същата длъжност и с прекратена регистрация поради отказ; брой на лицата,
неодобрени от работодателя за започване на работа на същата длъжност. 3. Брой на
търсещи работа лица от община Девин и от гр. Девин, регистрирани в ДБТ-Девин към
22.12.2022 г. В мотивите към решението е посочено, че съгласно чл. 6, ал.1, т.5
от ЗДОИ основен принцип при осъществяване на правото на достъп до обществена информация
е защитата на личните данни на трети лица, като в тази връзка и на основание чл.
7, ал. 2 от ЗДОИ, е предоставен частичен достъп до обществена информация. В решението
е определен срокът за достъп, като е посочено и мястото, както и служителите от
Д“БТ“-Девин, които следва да предоставят информацията. Информацията, визирана в
т.1-3 от процесното решение, до която е предоставен достъп,
е оформена таблично, видно от приложената по делото справка, а последната е изпратена
на електронните адреси, заявени от лицата.
Горното
решение е изпратено с писмо изх.№10-06-03-1020#11/13.04.2023 г. на директора на Д„БТ“, гр.Девин.
С последното писмо жалбоподателите са информирани също, че
справката с исканата информация е изпратена на електронните адреси, посочени в заявлението,
както и за възможността информацията да бъде получена на място в Д„БТ“-Девин, от
служителите, посочени в решението.
По делото
е приложен и протокол, съставен на 20.04.2023 г. от служител на Д“БТ“ - Девин, в
който е отразено, че на последната дата лицата П.Д.К. и Р.А.М. са се явили в стая №3 на Б“ДТ“ – Девин, както и че изготвената
справка, с исканата
от тях информация
им е предоставена за преглед. В протокола
е посочено също, че заявителите
са отказали да се запознаят
на място с предоставената им информация. Горните данни са удостоверени с подписите на служители на Д „БТ“-Девин.
При така установените факти,
съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лица, за които решението
е неблагоприятно в оспорената част, касаеща ограничение
на достъпа до заявената информация. Това обосновава и правният интерес от оспорването.
Жалбата е подадена и в законоустановения срок по чл.
149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, поради
което е допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет
на настоящия спор е Решение №1/13.04.2023 г., издадено от директора на Дирекция
„Бюро по труда“, гр.Девин, в частта му, с която на жалбоподателите не е предоставена
заявена от тях информация, свързана с имената на лицата, на които е била предложена работа, както и на лицата, приели
и отказали работа, за посочения от заявителите период.
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган-задължен субект по чл.3, ал.1 от ЗДОИ, съхраняващ
заявената информация.
Решението
е издадено в необходимата писмена форма и има изискуемото съдържание по чл. 38 ЗДОИ,
в т.ч. и фактически и правни основания за постановяване на отказа за предоставяне
информация, касаеща лични данни на трети лица. Неоснователно
е оплакването на жалбоподателите, че органът следвало да се произнесе със заповед,
а не с решение. По аргумент от разпоредбите на чл.38 и чл.40 и др. от ЗДОИ, по исканията
за достъп до обществена информация, задълженият субект се произнася с решение, подлежащо
на оспорване.
При
извършената проверка за законосъобразност не се установиха и съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, нито нарушения
на материалния закон.
Правото
на българските граждани да търсят и получават информация е регламентирано в чл.41,
ал.1 от Конституцията на РБ, като отношенията, свързани с правото на достъп до обществена
информация са уредени в Закона за достъп до обществена информация (обн. ДВ, бр. 55 от 2000 г.).
Съгласно чл.2, ал.1 от ЗДОИ обществена е всяка информация,
свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите
да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.
Такава обществена информация представляват данните, достъп до които е предоставен
на жалбоподателите, съобразно т.1-3 от решението и съдържащи се в изпратената им
справка. Съдът намира обаче, че исканите данни, свързани с имената
на трети лица, на които е била предложена работа, както и имената на лицата,
приели и отказали работа за посочения от заявителите период, не представляват обществена
информация по смисъла на чл.2, ал.1 ЗДОИ, тъй като сами по себе си, данните за конкретните имена на тези лица, не са с характер, позволяващ
съставяне на мнение относно дейността на Дирекция “Бюро по труда“ Девин, каквато е и целта на ЗДОИ.
На следващо място, съгласно предвиденото в
чл.4, ал.1 от ЗДОИ, този закон се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден
специален ред за търсене, получаване и разпространяване на обществена информация.
От своя страна, с разпоредбата на чл. 2,
ал. 5 от ЗДОИ е предвидено този закон да не
се прилага за достъпа до
лични данни. Съгласно §
1, т. 2 от ДР на ЗДОИ "лични данни" са всяка информация, отнасяща се до
физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или
непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци,
свързани с неговата физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа,
икономическа, културна или социална идентичност. Идентично определение е дадено
и в чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД, като в под "всяка информация, отнасяща се до физическото
лице, чрез която същото може да бъде идентифицирано" следва да се разбира и
неговото име, което е основен белег за идентифицирането на дадено лице. Информацията,
до която на жалбоподателите не е предоставен достъп, е свързана с поименното посочване
на лицата, на които е била предложена работа, както и имената на лицата,
приели и отказали работа и същата представлява лични данни,
по смисъла на ЗДОИ. Предвид нейното съдържание, касаещо
предоставянето на лични данни на конкретни лица, регистрирани в Д“БТ“- Девин, съдът
намира, че предоставянето й би довело до тяхното идентифициране по начините, посочени
в § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ, поради което и при липсата на обоснован надделяващ обществен
интерес, този закон е неприложим.
По изложените съображения законосъобразно се явява и процесното
ограничение на достъпа до данните, заявени от жалбоподателите, а подадената срещу
решението жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора,
предвид своевременно направеното искане и на основание чл.143, ал.1 от АПК, на ответника
се следват деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв., съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
вр. чл. 37 ЗПП.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Д.К. и Р.А.М. против Решение №1/13.04.2023 г., издадено от директора на
Дирекция „Бюро по труда“, гр.Девин, за частичен отказ да бъде предоставен
достъп до обществена информация.
ОСЪЖДА П.Д.К. и Р.А.М., и двамата от ***, да заплатят солидарно на Дирекция по „Бюро по труда“,
гр.Девин, деловодни разноски в размер на 100 лв.
Решението,
на основание чл.40, ал.3 от ЗДОИ, не подлежи на обжалване.
С Ъ Д И Я :