Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260206 / 1.10.2020г. 01.10.2020г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд 6
състав
На 15 09 2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Д Матеева
Секретар: Теодора Тодорова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №02858 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
В. Й.З. ЕГН ********** гр. ул. бл.
Аб.№ срещу “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“,
с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи
сумата 490.81лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2012г.- 30.04.2014г.,
сумата 102.90лв. представляваща обезщетение за забава за периода 09.07.2012г.- 28.09.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2015г. до окончателното плащане на сумата,
сумата 125лв. разноски,
за които суми са издадени:
ЗИПЗ № 6376 от 10.11.2015г. по чгд№ 8043/2015г.ПРС
ИЛ от 21.12.2015г.
Образувано изп.дело №22/2016г. на ДСИ при ПРС
Архивирано към 17.06.2020г. и с печат на гърба на ИЛ от 05.04.2016г.
Като процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “Топлофикация- Перник”АД не е подал отговор.
В съдебно заседание ответникът “Топлофикация- Перник”АД е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че изпълнителното дело е образувано по време действието на Постановление №3/1980г. на ВС, поради което и давността е спряла да тече. Ответникът твърди, че са предприети изпълнителни действия, в резултат на които давността е прекъсвана многократно.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по съществото на спора.
По основателността:
От фактическа страна се установява, че е издадена заповед за изпълнение № 6376 от 10.11.2015г. по чгд № 8043/2015г.ПРС, както и-
ИЛ от 21.12.2015г.
Образувано е било изп.дело №22/2016г. на ДСИ при ПРС.
Същото е приложено към настоящето производство като заверено кс.копие.
Архивирано към 17.06.2020г. и с печат на гърба на ИЛ от 05.04.2016г.
По изпълнителното дело
е била изпратена покана за доброволно
изпълнение и са извършвани изпълнителни действия, като вкл. и молбата за
образуване на изп.дело да се приеме като прекъсваща давността, то същата изтича
месец05.2017г. – много преди завеждане на настоящия отрицателе нустановителен
иск.
Предвид
гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено следното от
правна страна:
Съгласно
чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната
незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
По аргумент от
разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и
влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва
стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират.
Резултат на стабилитета
на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват
посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводите,
основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е
установено с влязлата в сила заповед.
Тези факти са обхванати
от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка.
Съгласно константната
съдебна практика на ВКС при всички хипотези на чл. 41 ГПК, настъпва
стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. С изтичането на срока
по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за
изпълнение, всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е
преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск, извън специалните хипотези на
чл. 424 и чл. 439 ГПК.
Предвид гореизложеното
и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК, правнорелевантни в настоящото производство са
само фактите, които са настъпили след като е влязла
в сила заповедта за изпълнение и е издаден
изпълнителен лист. Именно от този момент започва да тече срокът на новата
погасителна давност относно вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в
издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111 б. "в" от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. "в" от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва само с изпълнителна сила. Единствено в случаите, когато има постановено решение по установителен иск по чл.415, респ. чл.422 ГПК, се формира сила на пресъдено нещо относно съществуване на вземането и само в този случай е приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД.
Такова решение в случая няма. Правните последици на заповедта за изпълнение не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение.
Влязлата в сила заповед за изпълнение не се приравнява на влязло в сила съдебно решение, поради което и за новата погасителна давност се прилагат правилата на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида на вземането.
При снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в заповедното производство за вземането не се поражда сила на пресъдено нещо, поради което не се променя давностният срок, с изтичането на който то се погасява.
Аргумент за това намира и в ППВС 2 / 29.09.1977год. по гр.дело № 1 /77 год., което към настоящия момент не е загубило сила. Според разясненията, дадени в ППВС № 2 /1977год., т.2 на отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл.303 и слeдв. от ГПК подлежат само тези съдебни актове, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани и срещу които не е предвиден друг ред за защита /напр. необжалваемите и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения, прекратителни определения при отказ от иск, съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправните въпроси, са приравнени по правни последици на влезли в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред/. Заповедите за изпълнение не са сред посочените категория актове. Те са постановени в заповедното производство, съставляващо част от изпълнителното, не решават материалноправен спор по същество, а процесуалноправният ред на защита на длъжника е предвиден в чл.414 от ГПК, чл.423 от ГПК и чл. 424 от ГПК, поради което не се ползват със сила на пресъдено нещо, нито се приравняват по правни последици на влезлите в сила решения. Следователно макар и установени с влязла в сила заповед за изпълнение, вземанията на “Топлофикация - Перник” АД не губят характера си на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. “в” от ЗЗД и ще се погасяват със специалната тригодишна давност.
Новата давност по смисъла на чл.117, ал.2 от ЗЗД е всякога петгодишна само в отношенията между участващите в исковото производство лица, за които със сила на пресъдено нещо е установено съществуването на определено право или вземане. В този смисъл са Решение № 1771/10.07.2018г. по гр. дело № 2108/2018г. по описа на САС, Решение от 11.10.2018г. на СГС по гр. дело № 10267/2017г., Решение №149/07.05.2019г. по възз.гр.д.№113/2019г. на ПОС.
По изп.дело няма извършено изпълнително действие по установените способи.
Впоследствие не са извършвани изпълнителни действия в продължение на две години, поради което и същото изпълнително дело е прекратено по право на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Към този момент е било в сила Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, съгласно което давност не тече по време на висящо изпълнително производство. Отмяната на тълкуването на Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС в частта, съгласно която давност не тече по време на висящо изпълнително производство, е извършено с т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Тази отмяна обаче има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т.е.от 26.06.2015г. (в този смисъл Решение № 170/17.09.2018г. по гр. дело № 2382/2017г. ГК, IV г.о. на ВКС).
Поради това и от 26.06.2015г. е започнала да тече тригодишната давност за процесните вземания, която е изтекла на 26.06.2018г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъде присъдена сумата 28.80лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса,300лв. адвокатско възнаграждение, и 24лв. такси за прилагане препис от изпълнителните дела.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от
В. Й.З. ЕГН ********** ***
срещу “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“,
с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи
сумата 490.81лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2012г.- 30.04.2014г.,
сумата 102.90лв. представляваща обезщетение за забава за периода 09.07.2012г.- 28.09.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.11.2015г. до окончателното плащане на сумата,
сумата 125лв. разноски,
за които суми са издадени:
ЗИПЗ № 6376 от 10.11.2015г. по чгд№ 8043/2015г.ПРС
ИЛ от 21.12.2015г.
Образувано изп.дело №22/2016г. на ДСИ при ПРС
Архивирано към 17.06.2020г. и с печат на гърба на ИЛ от 05.04.2016г.
Като суми, погасени по давност.
ОСЪЖДА “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, да заплати на Виолетка Й.З. ЕГН ********** ***
Чрез адв.А.А. ПАК разноски по делото: 28.80лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса,300лв. адвокатско възнаграждение, и 24лв. такси за прилагане препис от изпълнителните дела.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: