Р Е
Ш Е Н
И Е № 121
гр.Белоградчик,
31.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Белоградчишкият районен съд, 4 – ти
състав в публично съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА КАЙТАЗКА
при
участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от съдия
Кайтазка НАХ дело № 117 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й.П. ***, с
ЕГН **********, срещу НП № 330/24.04.2020 г. на Директора на РДГ – Берковица, с
което му е наложено наказание „глоба” в
размер на 100,00 лв. на основание чл.266 ал.1 от ЗГ, както и на осн. чл.273 ал.1 от ЗГ е постановено отнемането в полза на
държавата на предмета на нарушението – 0,70 пр. куб.м. дърва за огрев /габър и
череша/ и вещите, послужили за извършване на нарушението – 1 бр. БМТ „Щил 367“
сер.№********* и 1 бр. конска каруца с гумени колела.
В
жалбата се заявява неправилност и незаконосъобразност на НП, поради допуснати
нарушения на процесуалния закон при съставяне на АУАН и издаване на НП, без
подробно да се излагат някакви доводи за това. В с.з. жалбоподателят не се
явява лично, негов представител обаче, присъства, поддържа жалбата и сочи
допълнително аргументи против атакуваното НП – не относимост на една от
отнетите / като средство на извършване/ вещи към нарушението, неправилно
отнемане и на втората такава – средство за осъществяване на деянието, и ниска
стойностна предмета на деянието, поради което може да се приложи и чл.28 от ЗАНН .
Въззиваемата страна не изпраща представител по делото и не взема
становище по жалбата.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:
На
27.03.2020 г. в гр.Белоградчик, обл.В., около обяд, по улица
„Освобождение“ в града, жалбопод. Р., управлявал каруца с впрегнат кон, с която превозвал дърва за огрев –
габър и череша. В хода на рутинно провеждана полицейска проверка, служители на
РУ-Белоградчик, спрели като водач на ППС жалбоподателя / в каруцата имало и още
едно, неустановено по делото лице, но не то било водач/. Полицейските служители
забелязали, че превозваните дърва с каруцата не били маркирани и подали сигнал
до ТП-ДГС-Белоградчик, с оглед компетентна проверка. Така след малко на мястото
на което бил спрян жалбоподателят пристигнали свидетелят по делото Г. Г. и
негов колега – Е.Е., горски надзиратели при ТП-ДГС-Белоградчик. Те констатирали, че Й. Р. превозвал с каруцата общо 0,70 пр.куб.м. дърва – габър и череша. Дървата
нямали марка. При поискване и от Г. и Е., Р. не
представил и документ за превозването им. Св. Г. съставил констативен протокол
за установеното. На база на видяното и протокола, той решил да бъде съставен и
АУАН на Р., и така
оформил АУАН № 330/2020 г. от същата дата, като свидетел на съставянето на акта
и установяване на нарушението, в него се подписал Е.. Актът е съставен само за нарушение по чл.213 ал.1 т.2 ЗГ – транспортиране
на дърва без превозен билет. Р. подписал
както констативния протокол, така и съставения акт, и да получил копие от
последния. На проверяващите заявил, че са за лични нужди. В каруцата имало и
един бензинов моторен трион м.“Щил 367“ с № *********. Св. Г. разпоредил
задържането на каруцата, дървата в нея и посочения моторен трион, същите били
оставени на отговорно пазене по-късно при домакина на ТП-ДГС-Белоградчик. След
съставяне на АУАН, в сградата на горското стопанство в града се явили лица,
които носели документи за собственост – покупка на моторния трион, задържан от Г.,
и които лица се явявали трети такива, различни от лицето, на което е съставен
акта, но мотора останал като веществено доказателство по случая и не им бил
върнат.
На 24.04.2020 г. въз основа на посочения по-горе АУАН е издадено
обжалваното НП № 330/2020 г. на
Директора на РДГ-Берковица.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
При
съставянето на акта и при издаването на НП са допуснати някои процесуални
нарушения на ЗАНН и ЗГ, които налагат отмяната на атакуваното наказателно
постановление частично.
По съществото на казуса, съдът
намира за безспорно установени вина и авторство на Й. Р. за деянието, приписвано му с акта и НП. Жалбоподателят е бил спрян
първоначално за проверка от служители на полицията, които също са
свидетели-очевидци на извършване на нарушението. Пристигналите след това
служители на ТП-ДГС-Белоградчик, вкл. и актосъставителят, са констатирали
безспорно приетите от съда за истинни факти – с посоченото ППС в АУАН и НП,
жалбоподателят Й. Р. превозвал /
“транспортирал” / 0,70 пр.куб. м. дърва – габър и череша. Дървата нито имали
някаква марка, нито превозващия ги представил превозен билет за тях.
Св. Г. съобщи в с.з., че дървата не
са били маркирани, но той сам е преценил за какво/колко нарушения за състави
АУАН / доколкото не потвърди и за друг акт, относно липсата на маркиране на
дървата/.
Предвид
всичко гореизложено, при
преценката на доказателствената съвкупност, съдът приема за установено по
несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил състав на административно
нарушение по смисъла на чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ. В санкционната норма на чл.266
ал.1 от ЗГ е предвидено административно наказание
"глоба" в размер от 50 до 3 000 лв. Съдът намира, че наложената на
жалб.Р. "глоба" в размер на 100,00 лв. е
съобразена с обстоятелствата по случая. Наказващият орган е наложил
"глоба" в близък до минималния размер, поради което съдът приема, че
правилно е приложен чл.27 от ЗАНН при определяне размера на наказанието
“глоба”. Действително, количеството дърва, предмет на деянието, не са много,
което прави и стойността им вероятно невисока /въпреки, че не бе поискано в
хода на съдебното следствие извършване оценка на същите/, но от друга страна по
делото се събраха данни и за второ не правомерна по смисъла на ЗГ поведение на
Р. – липсата
на марка върху дървата, т.е. и второ нарушение по този закон, макар и да няма
доказателства за санкционирането и за него.
В чл.273
ал.1 от ЗГ се указва съдбата на предмета на нарушенията по закона и тази
разпоредба касае всяко едно нарушение по този закон. Ето защо съдът намира, че
постановеното с НП отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението – 0,70
пр.куб.м. дърва / габър и череша/ е законосъобразно /при положение разбира се, че съдът вече прие
за доказано извършването на нарушението, авторството му и вината на
извършителя/.
Относно обаче разпореденото
отнемане на средствата на извършване на админ.нарушение – ППС и моторен трион,
съдът намира, че същото е неправилно и
незаконосъобразно. Съгласно чл.273 ал.1 от ЗГ "вещите, послужили за извършване на нарушението, се отнемат в полза на държавата,
независимо от това чия собственост са, освен
ако се установи, че са използвани независимо
или против волята на собственика им".
На първо място, съдът намира за
правилен довода на представителя на Рашов относно неотносимостта на отнетия
моторен трион, към провинението. На нарушителя е повдигнато обвинение за
„транспортиране“ на дървесина не по надлежния / ЗГ/ ред. Житейски невъзможно и
абсурдно дори звучи извода , че една вещ , като моторен трион, би могла да бъде
ползвана за осъществяване на такова изпълнително деяние – като средство.
Относно евентуалното добиване на дървесината – да, бе могло чрез подобна вещ да
се придобият дървата, дори най-често така и става, но не й да се превозват с
нея, а обвинение към деяние – незаконен добив, към Р. няма. Ето защо отнемането в полза на държавата на бензинов моторен трион
м.“Щил 367“ с №*********, се явява незаконосъобразно. И то само на това
основание, независимо и от факта, че самият актосъставител впоследствие
установил собствеността на тази вещ – не като такава на нарушителя, респ. няма
данни собственика й – трето лице, да е знаело за какво я е ползвал Р. и какво е основанието за държането й от последния.
Относно другата вещ, посочена от АНО
като средство за извършване на деянието / и приемана от съда за такава/ – конска каруца с гумени колелета, пред съда
бе доказано, че тя е собственост на ФЛ, различно от жалбоподателя. Съдът
намира, че е налице хипотезата, установена в чл.273 ал.1 от ЗГ, недопускаща
отнемането на вещта, с която е извършено нарушението, ако се установи, че е
използвана независимо от волята на собственика или против нея. Съдът приема, че
е налице такъв именно случай, респ. не бе доказано от АНО обратното. Задължение
на АНО е да установи безспорно всички факти и обстоятелства, имащи отношение
към отговорността на едно лице, на което се вменява извършването на
админ.нарушение. В хода на админ. нак. производство въобще не е изследвано в
нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН от наказващия орган - обстоятелството дали
ползването на вещта за извършване на нарушението е станало със знанието или
съгласието на собственика или напротив. Санкциониращият орган не е събирал
въобще доказателства дали формалният собственик на вещта е знаел за ползването
му и дали не е давал съгласие за това. В с.з. пред съда бяха ангажирани доказателства
от жалбоподателя – свидетелски показания
на св. Е. И., давани под
страх от наказателна отговорност, чрез които се установява , че именно той е
собственик на движимата вещ – канска каруца с гумени колела, кога и по каква
причина също е предоставил каруцата си на Й. Р.. Поради изложеното съдът няма причина да не даде вяра на показанията на
св.И., водещи на
извода, че жалбоподателят е получил от трето лице чуждото за него ППС, а
употребата му /на средството/ – няма данни да е останала известна за
собственика / че ще бъдат транспортирани дърва, по нерегламентиран начин/.
Предвид горното съдът намира, че АНО незаконосъобразно е постановил отнемане в
полза на държавата на вещта, послужила за извършване на нарушението – а именно
конска каруца с гумени колела.
По сочените по-горе, мотиви, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление в частта, в която е
постановено отнемане в полза на държавата на вещи, сочени като средства за
извършване на вмененото админ. нарушение, е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, докато в останалата му част - потвърдено.
Водим от горното и на осн. чл.63
ал.1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 330/24.04. 2020г. на Директора на РДГ-Берковица, в
частта, в която на Й.П. ***, с ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на
100,00 лв. на основание на основание чл.266 ал.1 от ЗГ, за извършено нарушение
по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, както и е постановено отнемане в полза на държавата
на вещите, предмет на нарушението - 0,70 пр.куб.м. дърва за горене – габър и
череша, на осн. чл.273 ал.1 от ЗГ.
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
330/24.04.2020г. на Директора на РДГ-Берковица, в частта, в която спрямо Й.П. ***,
с ЕГН **********, е постановено на осн. чл.273 ал.1 от ЗГ отнемането в полза на
държавата на вещите, послужили за извършването на нарушението по чл.213 ал.1
т.2 от ЗГ - 1 бр. БМТ „Щил 367“ сер.№********* и 1 бр. конска каруца с гумени
колела.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд -
Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: