№ 100
гр. Габрово, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20244200500106 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника по делото Х. Н. И. против Решение
№442/11.10.2023г. по гр.д.№113/2023г. на РС Габрово, с което е възстановена запазената
част на Р. Н. Г. от наследството на Н. Х. И., починал на ***., накърнена със завещателно
разпореждане, извършено в полза на Х. Н. И., вписано в Агенция по вписванията – Служба
по вписванията гр.Габрово на 05.10.2022г. с акт №247, том 1, с вх.рег. №2958/05.10.2022г.,
като Х. Н. И. е осъден да заплати на Р. Н. Г. сумата 15000 (петнадесет хиляди) лева,
представляваща парична равностойност на възстановената част, с оглед извършено в полза
на трето лице разпореждане със завещаното имущество, както и на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата 2850 (две хиляди осемстотин и петдесет) лева – разноски за производството
Във въззивната жалба се твърди, че в частта над присъдената на ищцата сума над
14000лв., както и в частта за присъдените разноски в размер на 2850лева решението е
неправилно и незаконосъобразно и го обжалва в тази му част. При постановяване на
решението си съдът нарушил грубо материалния и процесуалния закон, като в изложените
мотиви не била направена коректна преценка на доказателствата, което довело до достигане
на неправилен извод за основателност на претенцията в размер на сумата от 15000лв. и
присъжда разноски в размер на 2850лв. в отклонение с събраните по делото доказателства.
В мотивите на съдебното решение било посочено, че предявеният иск по чл.30, ал.1
ЗН се явява основателен и следва да се уважи, като разноските за производството се
възложат в тежест на ответника, облагодетелстван от завещателното разпореждане.
Жалбоподателят твърди, че разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК не намира приложение.
Правото на възстановяване на запазена част от наследството се упражнявало единствено по
съдебен ред, като самото предявяване и уважаване на иска сочело, че ответникът не е
предприел необходимото да възстанови извън процеса нарушената чрез завещанието на
наследодателя в негова полза законово установена еквивалентност на имуществените права
на всички наследници. Ищецът доказал извършени в исковото производството разноски в
размер на 2850лв., които следвало да му се присъдят, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
От една страна съдът приел, че правото на възстановяване на запазена част от
1
наследството се упражнява единствено по съдебен ред, а едновременно с това, че
ответникът не е предприел необходимото да възстанови извън процеса нарушената запазена
част. Според жалбоподателя тези две твърдения взаимно се изключвали.
Освен това ищецът в исковата си молба, твърдял, че със саморъчното завещание
наследодателят Н. И. се е разпоредил с единственото си имущество и е накърнил запазената
част от наследството на ищцата. С отговора на исковата молба били представени
доказателства, че наследодателят разполагал и с друго имущество, както и със задължения.
В мотивите си съдът определил наследствената маса на 46817лева/50000лева + 1317лева -
4500лева/, така извършеното математическо изчисление било направено въз основа на
представени от ответника доказателства. С оглед на изложеното било видно, че за да се
определи точния размер на наследствената маса, а от там и запазената и разполагаема част,
ответника също бил направил разноски в размер на заплатен депозит за вещо лице и
адвокатско възнаграждение.
Не на последно място, след като бил определен размера на запазената част, въз
основа на представените и от ответника и от ищеца доказателства и предвид, че правото на
възстановяване на запазена част от наследството се упражнява единствено по съдебен ред, в
съдебно заседание по делото на 19.09.2023г., ответникът заявил, че признава иска за сумата
до 14000лв. В тази връзка съдът следвало да възложи в тежест на ищеца направените от
ответника разноски или да определи съответна част за сумата над 14000лв., след като приема
че разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК не намира приложение при конститутивните искове и да
се извърши прихващане с оглед направените от ответника разноски. Моли съда да отмени
обжалваното решение в частта на присъдената на ищцата сума над 14000лв., както и в
частта за присъдените разноски в размер на 2850лв.
Ответницата по жалбата и ищца по делото оспорва подадената въззивна жалба.
Твърди, че първоинстанционния съд не само се произнесъл, но и се мотивирал с посочена
съдебна практика. От значение по делото били няколко факта, които са надлежно
установени. Предметът на делото е дали е основателен предявения иск за възстановяване на
накърнена запазена част от наследството на ищцата до размера, необходим за допълване на
запазената й част. В хода на производството правилно била образува и съответно
остойностена наследствена маса съобразно условията на чл.31 ЗН. След формирането на
наследствената маса и при математическо изчисляване на размера на запазената част на
ищцата, вземайки предвид стойността на запазената част и разполагаемата част, след
извършено приспадане на накърняването й, била определена паричната сума, която следва
да бъде заплатена от ответника, за да се възстанови накърнената запазена част на ищцата.
Извършеното признание на сума в размер на 14 000лв. в последното по делото заседание
нямало отношение към дължимостта на същата и към извършените по делото разноски и
осъществената защита на ищцата до този момент. Моли съда да потвърди обжалваното
решение и да присъди направените в настоящата инстанция разноски.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените
от страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на
обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
За да постанови обжалваното решение районният съд е приел, че Н. Х. И., починал
на ***., е оставил за свои наследници по закон: ищцата Р. Н. Г. – дъщеря и ответника Х. Н.
И. – син.
Със саморъчно завещание, написано на **г., в което Н. Х. И. обективирал
волеизявление синът му Х. Н. И. да придобие след смъртта му притежавания от него от
апартамент №35, находящ се в гр.Габрово, **. Завещанието е обявено на **, съгласно
протокол на нотариус ** в регистъра на НК.
С договор за продажба от 31.10.2022г., обективиран в Нотариален акт №155, том II,
дело №317 на нотариус ** в регистъра на НК, Х. Н. И. се разпоредил с правото си на
собственост върху процесния имот в полза на И. Б. И.а.
По делото било установено, че общият наследодател на страните Н. Х. И. към
момента на смъртта си притежавал имоти подробно индивидуализирани в решение 11 от
22.04.1999г. и решение 11 от 22.06.1999г., както и че към момента на смъртта си имал
задължение към трето за спора лице, а именно „Банка ДСК” АД в размер на 4500лв.
2
Според заключението към ***. /момента на откриване на наследството/ пазарната
оценка на апартамента, находящ се в гр.Габрово, бул.** **, предмет на процесното
завещание, е 50000лв., а пазарната цена към днешна дата на същия апартамент, е 60640лв.
Пазарната оценка на земеделските земи, по посоченитепо-горе решнеия, към момента на
откриване на наследството била 1317лв., а пазарната цена към днешна дата - 1611лв.
Към момента на смъртта си наследодателят притежавал апартамент, предмет на
завещателното разпореждане, на стойност 50000лв. и земеделски земи на стойност
1317лвНаследодателят имал и задължение към трето лице трето за спора лице по договор за
заем в размер на 4500лв. Следователно, общата стойност на наследствената маса на
наследодателя Н. Х. И., определена при условията на чл.31 ЗН, възлиза на 46817лв.
(50000лв. + 1317лв. – 4500лв.). Запазената част на ищцата Р. Н. Г. е в размер на 1/3, колкото
е и разполагаемата част, доколкото наследници със запазена част се явяват двете деца на
наследодателя – страните по делото – чл.29, ал.1 ЗН.
Стойността на запазената част на ищцата, съответно – на разполагаемата част на
наследодателя Н. Х. И. е 15605.67лв. (46817/3).
В резултат на наследяването ищцата получава дял от останалото в наследството
имущество, необхванато от завещанието, на стойност общо 1317лв., от което
наследственият дял е ½, съгласно чл.5, ал.1 ЗН, т. е. същата е получила имущество на
стойност 658.50лв., която следва да се приспадне от запазената част, за да се установи
накърняването : 15605,67лв. – 658,50лв. = 14947,17лв. Завещаният апартамент е на стойност,
която превишава разполагаемата част, поради което се налага накърнената запазена част да
бъде възстановена. При това положение запазената част на ищцата е накърнена с
14947,17/50000части, като с оглед извършеното разпореждане с наследствения имот в полза
на трето лице, ищецът има право само на парично уравнение на накърнените си
наследствени права, определено към момента на възстановяването да възлиза на сумата
18127,93лв. (14947,17/50000)*60640лв. = 18127,93лв.). Следователно, за да се възстанови
накърнената запазена част на ищеца следва да й бъде заплатена парична сума в размер на
18127,93лв. Искът обаче е предявен за сумата 15000лв. поради което първоинстанционният
съд приел, че същия е основателен и следва да бъде извършено възстановяване на
запазената част на ищцата, като бъде заплатена парична сума в размер на 15000лв.
По отношение на разноските районният съд приел, че разпоредбата на чл.78, ал.2
ГПК не намира приложение. Правото на възстановяване на запазена част от наследството се
упражнява единствено по съдебен ред като самото предявяване и уважаване на иска сочи, че
ответникът не е предприел необходимото да възстанови извън процеса нарушената чрез
завещанието на наследодателя в негова полза законово установена еквивалентност на
имуществените права на всички наследници. Ищецът доказал извършени в исковото
производството разноски в размер на 2850лв., съгласно представен списък по чл.80 ГПК,
които следвало да му се присъдят на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Въззивният съд като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност прие за установено следното :
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по
делото, която се възприема напълно от настоящия състав.
Тъй като по безспорен начин по делото е установено, че освен включеното в
завещателното разпореждане имущество наследодателят е притежавал и други недвижими
имоти, то извършения от него завещателен акт има характера на завет, а не на универсално
завещание. Съгласно чл.19 ЗН заветът на една определена вещ е недействителен, ако
завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството.
Възстановяването на запазени части се извършва в идеална част само когато е
завещана част от цялото имущество на наследодателя, т.е. при универсални завещания.
Когато запазената част е накърнена от завет (както е в случая) или дарение на конкретно
имущество, се образува наследствена маса по реда на чл.31 от Закона за наследството и
размерът на запазените части се определя като стойност в пари. Решение №25/12.02.2016 по
дело №4119/2015 на ВКС, ГК, I г.о.
Съгласно чл.31 от ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и запазената част
на претендиращите наследници от процесното наследството се образува една маса от всички
имоти, принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, като се извадят
задълженията и увеличението на наследството по чл.12, ал.2 от ЗН. След това към нея се
3
прибавят даренията, с изключение на обичайните такива според тяхното положение по
време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за
недвижимите имоти и по време на подаряване за движимите.
Стойностите на притежаваните от наследодателя имоти са определени от вещото
лице, както следва : към ***. /момента на откриване на наследството/ пазарната оценка на
апартамента, находящ се в гр.Габрово, бул.** **, предмет на процесното завещание, е
50000лв., а на земеделските земи - 1317лв. Към днешна дата пазарната цена към днешна дата
на апартамента е 60640лв., а на земите - 1611лв.
Към момента на смъртта си наследодателят притежавал апартамента, предмет на
завещателното разпореждане, на стойност 50000лв. и земеделски земи на стойност 1317лв.
Същият имал и задължение към трето лице трето за спора лице по договор за заем в размер
на 4500лв. Следователно, общата стойност на наследствената маса на наследодателя възлиза
на 46817лв. (50000лв. + 1317лв. – 4500лв.).
Запазената част на ищцата Р. Н. Г. е в размер на 1/3, в такъв размер е и запазената
част на ответника. Разполагаемата част от имуществото на наследодателя е 1/3.
Стойността на запазената част на ищцата, съответно – на разполагаемата част на
наследодателя Н. Х. И. е 15605.67лв. (46817/3).
В резултат на наследяването ищцата получава дял от останалото в наследството
имущество, необхванато от завещанието, на стойност общо 1317лв., от което
наследственият й дял е ½, т. е. същата е получила имущество на стойност 658.50лв., която
следва да се приспадне от запазената част, за да се установи накърняването : 15605,67лв. –
658,50лв. = 14947,17лв.
Завещаният апартамент към датата на откриване на наследството е на стойност,
която превишава разполагаемата част. При това положение запазената част на ищцата е
накърнена с 14947,17/50000части, като с оглед извършеното разпореждане с наследствения
имот в полза на трето лице, първоинстанционният съд правилно е приел, че ищцата има
право само на парично уравнение на накърнените си наследствени права. В този случай
съгласно разпоредбата на чл.36, ал.1 ЗН сумата необходима за парично уравнение на
накърнената запазена част на ищцата следва са се определи съобразно стойността на
завещаното имущество, към момента на възстановяването, което възлиза на сумата
18127,93лв. (14947,17/50000)*60640лв. = 18127,93лв.).
Следователно, за да се възстанови накърнената запазена част на ищцата следва да й
бъде заплатена парична сума в размер на 18127,93лв. Тъй като искът е предявен за сумата
15000лв. правилно първоинстанционният съд приел, че същия е основателен и следва да
бъде извършено възстановяване на запазената част на ищцата, като бъде заплатена парична
сума в размер на 15000лв.
По отношение на разноските присъдени с обжалваното решение съдът счита, че
направеното от ответника признание на иска до размера на 14000лв. е без правно значение.
Същото е направено едва в хода на процеса, т.е. не може да се приеме, че признанието е
извършено преди предявяване на иска или непосредствено след получаване на исковата
молба. Освен това съобразно приетото в съдебната практика тъй като иска за възстановяване
на запазена част е конститутивен и с него се упражняват права, които могат да се защитят и
упражнят само по съдебен ред въпроса дали ответника е станал причина за предявяване на
иска или не е ирелевантен по отношение въпроса за разноските. Дължимостта на разноските
по иска по чл.30 ЗН се определя от крайния изход на делото, а именно дали иска е уважен
или не, а не от размера на постановеното намаление на оспореното завещание или дарение
(Определение №60105/18.06.2021г.по гр.д.№2552/2020г. на Іг.о. на ВКС). Съобразно
изложеното обжалваното решение е правилно и в частта за разноските.
Поради изложеното обжалваното решение на първоинстанционният съд следва да
бъде потвърдено.
В полза на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени разноски за настоящата
инстанция в размер на 1500лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение №442/11.10.2023г. по гр.д.№113/2023г. на РС Габрово.
ОСЪЖДА Х. Н. И., ЕГН ********** и адрес гр.Габрово, ул.*** да заплати на Р. Н.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Габрово, бул.** *** сумата 1500лв.(хиляда и петстотин
лева) – разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5