№ 374
гр. Велико Търново, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20224110102556 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на З. С. З. срещу В. у. „***”, гр. Велико Търново, с
която са предявени искове за признаване за незаконно извършеното със Заповед №
947/19.9.2022 г. уволнение на ищеца и за неговата отмяна, за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност – „***“ в „И. ф.“, К. „***“, както и за
осъждането на ответника да заплати обезщетение в размер на 9 600.00 лева за времето,
през което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение.
Ищецът твърди, че е заемал при ответника длъжността „***“ в И. ф., К. „***“, при
брутно трудово възнаграждение в размер на 1 600.00 лева, както и че трудовото му
правоотношение е било прекратено със Заповед № 947/19.9.2022 г, поради две
последователни отрицателни атестации. Оспорва законосъобразността на уволнението
при твърдението, че не е спазена нормативната процедура. Заявява, че правото на
работодателя да прекрати трудовия договор в хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО
възниква след приключване на атестационната процедура, при която дадено лице за
втори пореден път е получило отрицателна оценка, а в заповедта за уволнение са
цитирани докладни записки, протоколи от заседания на факултетния съвет и
протоколи от заседание на атестационна комисия, с които не е запознат, които не са му
връчвани и които оспорва. Твърди, че дори такива атестации да са проведени, то
същите са проведени при нарушения на процесуалния и материалния закон. Сочи, че за
да е налице хипотезата по чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО, трябва двете отрицателни оценки да
са факт и да са породили обвързващото си действие спрямо него към момента на
1
връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, а в случая
такива оценки не са му връчвани, поради което е бил лишен от правото да ги оспори.
Счита, че е налице извънредно атестиране, по отношение на което не са спазени
нормативните срокове. Заявява, че въпросът относно двете атестации се явява
преюдициален, тъй като негативните резултати от оценяването в два последователни
атестационни периода са материалноправна предпоставка и основание за прекратяване
на трудовото правоотношение, поради което в производството следва да бъде даден
отговор и на въпроса спазени ли са редът, условията и процедурата за атестиране,
установени в чл. 57 ЗВО и в Правилника за атестиране на учебното заведение, в т.ч. ако
актовете на органите на управление на висшето училище са били предмет на
обжалване по реда на чл. 38 ЗВО, решението на административния съд да бъде
съобразено. Счита, че заповедта за уволнение е издадена при неспазването на всички
съдържателни изисквания на закона и наличието на всички задължителни законови
реквизити, че същата не е надлежно мотивирана и не отразява действителното
фактическо положение на осъществения състав на визираното в нея. Още веднъж сочи,
че атестирането и последващите решения не са извършени по надлежния ред, че
същите са незаконосъобразни и неправилни, а уволнението не е съобразено с цялата
регламентирана от закона процедура.
Ответникът оспорва предявените искове. Заявява, че съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗВО
и чл. 3, ал. 1 от Правилника за атестиране на преподавателските, научно-
преподавателските и изследователските кадри във В. „***“ нехабилитираните лица се
атестират веднъж на 3 години, като сочи, че първата от процесиите две атестационни
процедури на ищеца е била проведена през 2019 година и е обхващала периода 2016-
2019 г. Твърди, че ищецът е уведомен за предстоящата атестационна процедура, както
и че за нуждите на същата последният е изготвил отчет за периода м. март 2016 г. – м.
март 2019 г., който е подписал на 18.02.2019 г. Заявява, че работата на ищеца е
разгледана и обсъдена на заседание на К. „***“, проведено на 17.04.2019 г., както и че
от приложения протокол от заседанието се установява становището на мнозинството
членове на К.та, че ищецът няма научни публикации, че не участва в изпитни комисии,
че има нулева активност в проектната дейност и че налице са забележки към
преподавателската му дейност. Твърди, че самият З. е присъствал на заседанието на
К.та и се е съгласил с казаното, заявявайки, че то е правилно. Сочи, че катедреният
съвет е приел окончателна отрицателна оценка, както и че решението е взето при
гласуване девет души „за“, един „против“ и нула „въздържали се“. Заявява, че
атестационната комисия на историческия факултет на свое заседание от 6.6.2019 г. е
определила отрицателна комплексна оценка, в резултат на което факултетният съвет на
историческия факултет на свое заседание, проведено на 11.6.2019 г., е утвърдил
поставените оценки и е поставил окончателна отрицателна атестационна оценка.
Твърди, че оформената атестационна карта на ищеца, удостоверяваща, че последният
2
се е запознал с атестационната си оценка на 15.6.2019 г., му е предоставена, ведно с
посочените в нея решения. Сочи, че при спазване на срока по чл. 3, ал. 1 от
Правилника, три години по-късно е проведена следваща атестация на ищеца, обхваща
периода 2019-2022 г., както и последният е уведомен за предстоящата атестационна
процедура и за нуждите на същата е изготвил отчет за периода м. март 2019 – м. май
2022 г., подписан през м. юни 2022 г. Заявява, че работата на ищеца е разгледана и
обсъдена на заседание на К. „***“, проведено на 16.06.2022 г., на което З. е присъствал,
като с резултат 8 на 3 гласа катедреният съвет е приел да се определи окончателна
отрицателна оценка. Твърди, че атестационната комисия на И. ф. на свое заседание от
23.6.2022 г. е определила отрицателна комплексна оценка, в резултат на което
факултетният съвет на историческия факултет на свое заседание от 23.06.2022 г. е
утвърдил поставените оценки, ведно с комплексната отрицателна оценка. Сочи, че
оформената атестационна карта на ищеца, която удостоверяваща, че последният се е
запознал с атестационната си оценка на 29.6.2022 г., му е предоставена, ведно с
посочените в нея решения. С оглед на горното, счита, че двете процедури по
атестиране на ищеца са проведени законосъобразно и съответно на изискванията,
предвидени в Правилника за атестиране на преподавателските, научно-
преподавателските и изследователските кадри във В. „***“, поради което са
неоснователни твърденията, че атестирането не е проведено по надлежния законов ред,
респ. че такова въобще не е извършено. Заявява, че критериите и показателите, по
които е осъществено оценяването и атестирането на ищеца, и в двата случая
съответстват на изискването на чл. 57 от ЗВО и кореспондират със заложените
разпоредби в правилника на университета. Оспорва твърдението, че в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение липсват мотиви, тъй като в същата
изрично се посочва, че причината за прекратяването са двете последователни
отрицателни атестации и са цитирани съответните актове на органите, провели
атестационните процедури.
С допълнителна молба ищецът допълва основанията за отмяна на атакуваната
заповед, като заявява, че атестирането не е извършено съобразно критериално-
оценъчната рамка за атестиране на научно-преподавателския състав на В. и че не са
спазени редът, условията и процедурата за атестиране, установени в чл. 57 ЗВО и в
Правилника за атестиране на В.. Твърди, че в нито един документ не са посочени точки
съобразно критериите, въз основа на които се посочват оценки и се сформира крайна
оценка, както и че не се установява как се формулира незадоволителна оценка, т.е. при
колко точки и как се формира отрицателна оценка. Сочи, че не се установява дали на
заседанията на К. „***“, на атестационната комисия и на факултетния съвет е
гласувано по критериално-оценъчната рамка, или е налице субективен подход, за да се
прекрати трудовото правоотношение. Счита, че не е отчетено, че вторият атестационен
период е в условията на пандемия при невъзможност за посещения в библиотеки,
3
семинари, участия и пр., както и че не се установява за какъв период обучението е било
присъствено, под каква форма би участвал в академичния живот на университета, в
административната дейност и в квалификации в условията на пандемия.
В допълнително становище ответникът сочи, че изискванията на Правилника за
атестиране на преподавателските, научно-преподавателските и изследователските
кадри във В. „***“ предвиждат, че атестационната оценка е комплексна, тъй като се
оценява учебно-преподавателската, научноизследователската,
художественотворческата, научно-организационната, административната и други
дейности на атестираното лице. Заявява, че в критериално-оценъчната рамка са
предвидени множество показатели и оценъчното им определяне в точки, но че няма
изискване, съобразно което тези точки да подлежат на утвърждаване от някой от
атестиращите органи. Твърди, че съгласно на чл. 6 от Правилника за атестиране
комплексните оценки по всяка група показатели се изразяват текстуално като
„незадоволителна“, „добра“ и „много добра", а окончателната оценка е „положителна“
или „отрицателна“. Сочи, че се оформят три основни оценки - за учебно-
преподавателска дейност, за научно-изследователска и художествено-творческа
дейност и за административна дейност, квалификация и академична етика, като трите
групи критерии и тяхното точкуване по критериално-оценъчната рамка са съобразени
и при двете атестационни процедури. Отбелязва, че са налице обсъждания на оценките
на катедрени заседания на 17.4.2019 г. и на 16.6.2022 г. за съответните атестационни
периоди, като в протоколите на съответните органи са изложени подробни мотиви за
поставените оценки. Заявява, че и в двата случая атестирането е извършено по
методиката, основана на трите групи критерии за оценка, както е предвидено в
Правилника за атестиране. Обръща внимание, че съгласно Правилника при наличие на
една незадоволителна оценка в научноизследователската или учебно-
преподавателската дейност задължително се дава окончателна отрицателна оценка и в
този смисъл действията на компетентните органи са лишени от субективизъм, още
повече като се има в предвид, че в отчетите си по критерия „научно-изследователска
дейност“ ищецът не е посочил никаква дейност. Твърди, че учебният процес във В.
„***“ през периода на пандемия не е прекъсван - както присъствено при спазване на
противо-епидемични мерки, така и неприсъствено чрез интернет платформи, като са
провеждани както лекции и семинарни занятия, така и конференции, публични защити
и др. мероприятия от учебната, административната и научно-изследователската
дейност на университета.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявените
искове и моли за тяхното уважаване. Счита за установено, че и при двете атестации не
е спазена съответната процедура и че атестирането не е извършено съобразно
критериално-оценъчната рамка. Намира, че от ангажирането от ответника гласни
доказателства се установява субективен подход спрямо ищеца при неговото оценяване
4
и формиране на незадоволителна оценка, както и че от нито едно доказателство не се
установява как е формулирана тази незадоволителна оценка.
Процесуалният представител на ответника заема становище за неоснователност на
исковете и моли за тяхното отхвърляне. Счита, че от събраните доказателства
безспорно е установена законосъобразността на проведените две последователни
атестационни процедури по отношение на ищеца, завършили с отрицателни оценки за
дейността му. Сочи, че ищецът е запознат с решенията на атестационните органи, като
и в двата случая сам е депозирал отчет за дейността си, участвал е в катедрените
заседания, на които са обсъдени оценките и не е възразил срещу тях. Обръща внимание
на показателя научно-изследователска дейност, по който на ищеца е предоставена
възможност да докаже участието си в конференции, в изготвянето на публикации и пр.,
която възможност той не е използвал, като акцентира на обстоятелството, че според
Правилника за атестиране незадоволителна оценка по посочения критерий
задължително влече след себе си обща незадоволителна оценка на атестирания, което
пък изключва всякакъв субективизъм.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявени са конститутивни искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и осъдителен
иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
По делото е отделено като безспорно обстоятелството, че между страните е било
налице безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при
ответника длъжността „***“ в И. ф., К. „***“, както и че трудовият му договор е
прекратен със Заповед № 947/19.9.2022 г, поради две последователни отрицателни
атестации.
За законността на така извършеното уволнение ответникът-работодател следваше
да докаже наличието на сочените в заповедта факти и обстоятелства, съставляващи
твърдяното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно – че е
налице хипотезата по чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО, аналогична на чл. 35, ал. 1, т. 3 и
ал. 3 ЗРАСРБ, член на академичния състав се освобождава със заповед на ректора при
получени две последователни отрицателни атестации. Т.е. за да е осъществен
фактическият състав на специалното основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, освобождаваното лице трябва да е член на академичния състав на
висшето учебно заведение и към датата на издаване и връчване на уволнителната
заповед спрямо него да са налице две поредни отрицателни атестации. Потестативното
право на работодателя да прекрати трудовия договор в хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 6
5
ЗВО възниква след приключване на атестационната процедура, при която лицето за
втори пореден път е получило отрицателна оценка. Същевременно, предвид
възможността да се обжалват актовете на органите на висшето училище, издавани в
хода на атестационната процедура, както по съответния вътрешно-служебен ред,
предвиден в правилника на висшето училище, така и по реда на АПК (чл. 38 ЗВО) пред
административния съд, за да е законосъобразно упражнено правото на работодателя по
чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО, трябва двете отрицателни оценки да са факт и да са породили
обвързващото си действие спрямо лицето към момента на връчване на заповедта за
прекратяване на трудовото му правоотношение.
В случая с решения на Факултетския съвет на Историческия факултет при В. „***“
по протокол № ФД-03-07 от 11.6.2019 г. и по протокол ФД-03-07 от 23.6.2022 г. ищецът
е бил атестиран с две поредни комплексни отрицателни оценки. По делото няма данни
ищецът да е обжалвал резултатите от атестирането си по реда на чл. 15 от Правилника
за атестирането пред ректора на висшето учебно заведение, нито по реда на чл. 38 ЗВО
– пред административния съд. Предвид това, съдът намира, че и двете решения, с които
са приети отрицателните оценки при двете последователни атестации на ищеца, са
влезли в сила и законосъобразността на същите не може да се преразглежда в
настоящото производство. Извод за това се налага от разпоредбата на чл. 17, ал. 2, изр.
2 ГПК, според която съдът не може да се произнася инцидентно по
законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се
противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното
производство по издаването и обжалването му. В случая, доколкото актовете се
противопоставят именно на страна, участник в производството по издаването им, то
настоящият граждански съд не може да осъществява косвен съдебен контрол по
тяхната законосъобразност.
Въпреки горното, с оглед наличието на практика на върховната съдебна
инстанция, според която в производството по трудовия спор на установяване подлежи
и съдебният контрол обхваща спазени ли са редът, условията и процедурата за
атестиране, установени в чл. 57 ЗВО и в Правилника за атестиране на учебното
заведение, в т.ч. ако актовете на органите на управление на висшето училище са били
предмет на обжалване по реда на чл. 38 ЗВО, то и решението на административния съд
следва да бъде съобразено (Решение № 103/18.7.2018 г. по гр. д. № 2119/2017 г. на III
г.о. на ВКС), следва да се има предвид и следното:
В случая и двете атестационни процедури на ищеца са започнали с докладни
записки на декана на Историческия факултет до ректора на университета, с които са
представени графиците за атестиране на преподавателите от факултета за учебната
2018-2019 г. и за учебната 2021-2022 г., във връзка с които докладни ректорът е
утвърдил графици за атестиране (чл. 11а, ал. 1 от Правилника за атестиране). С писма
от 8.1.2019 г. и от 1.10.2021 г., изпратени на служебната електронна поща на ищеца,
6
последният е уведомен за предстоящите атестирания (чл. 11а, ал. 2), като за целите на
атестирането си гл. ас. З. е представил писмени отчети за работата си (чл. 12, ал. 1). В
съответствие с чл. 12, ал. 2 от Правилника за атестиране ръководителят на К.та е
изготвил писмени преценки по групата показатели за работата на ищеца, като
писмените отчети и преценките на ръководителя на К.та са обсъдени на заседания на
катедрения съвет в присъствието на ищеца (чл. 12, ал. 3). След заседанията на
катедрения съвет с докладни записки ръководителят на К.та е уведомил декана за
всетите решения по атестиранията, след което оценките на ищеца са гласувани на
заседания на атестационната комисия и протоколите от същите са внесени за
разглеждане на заседания на факултативния съвет (чл. 13, ал. 6). На въпросните
заседания са обсъдени предложенията на комисията и са взети утвърждаващи ги
решения (чл. 14, ал. 1 и ал. 2). Впоследствие препис от протокола на факултетния
съвет, от протокола на атестационната комисия и от попълнената атестационна карта
са връчени на ищеца, като по делото няма твърдения и данни решенията на
факултетния съвет да са обжалвани пред ректора на университета (чл. 15).
Представените от ответника писмени доказателства кореспондират напълно с
ангажираните гласни такива, които пък са последователни, логични и взаимно-
подкрепящи се, дадени от лица, които са преки участници и в двете проведени
атестационни процедури. От показанията на св. Лора Дончева и Валентин Спиридонов
се потвърждава извършването на атестационните процедури в съответствие с
Правилника за атестиране на учебното заведение, включително и обстоятелството, че
ищецът е бил напълно наясно с провеждането на тези процедури, тъй като е
представил съответните отчети за дейности си, присъствал е на катедрените заседания
и е получил протоколите от заседанията на атестационната комисия и на факултетния
съвет.
Проследявайки горната хронология и съпоставяйки я с разпоредбите на
Правилника за атестиране на преподавателските, научно-преподавателските и
изследователските кадри във В. „***“, за съда се налага извод, че в разглеждания
случай редът, условията и процедурата за атестиране, установени в чл. 57 ЗВО и в
Правилника за атестиране, са спазени.
Неоснователно се явява оплакването на ищеца, че не е запознат и че не са му били
връчвани протоколите от заседанията на атестационната комисия и на факултетния
съвет, че не е запознат с оценките от същите, респ. че е бил лишен от възможността да
ги оспори, тъй като същото се опровергава по категоричен начин от ангажираните
писмени и гласни доказателства. Както вече беше посочено, ищецът е бил уведомен и е
бил напълно наясно с провеждането на атестационните процедури, тъй като и в двата
случая е представил съответните отчети за дейности си през атестационния период,
присъствал е на катедрените заседания и е получил протоколите от заседанията на
7
атестационната комисия и на факултетния съвет.
Неоснователно е и оплакването на наличие на извънредно атестиране на ищеца,
тъй като същото се опровергава от ангажираните доказателства, от които става ясно, че
атестационните процедури са били редовни периодични такива.
Не може да бъде споделено и оплакването, че атестирането не е извършено
съобразно критериално-оценъчната рамка, тъй като в нито един документ не са
посочени точки съобразно критериите, въз основа на които се посочват оценки и се
формира крайна оценка. Това е така, доколкото в Правилника за атестиране на
учебното заведение не е въведено изискване за посочване на конкретен брой точки по
всеки отделен критерий, респ. по отделните показатели в рамките на съответния
критерий, поради което се налага извод, че посочването на комплексна оценка по всеки
отделен критерий („незадоволителна“, „добра“ и „много добра“) и на окончателна
оценка („положителна“ или „отрицателна“), както е сторено в случая, изпълва
изискването за редовност на процедурата и на взетите в рамките на същата решения.
Тук е мястото и да се посочи, че съдебният контрол в индивидуалния трудов спор с
предмет законността на уволнението по чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО не обхваща
съдържанието на получената от лицето оценка и нейната обективност, респ.
правилност, която е изцяло в правомощията на органите на висшето училище (така и
Решение № 103/18.7.2018 г. по гр. д. № 2119/2017 г. на III г.о. на ВКС). Т.е. касае се за
автономна преценка на органите на висшето учебно заведение, с оглед на което
допълнителни мотиви относно получените от ищеца оценки и тяхната обективност не
следва да бъдат излагани.
В заключение, при съвкупния анализ на събраните доказателства, съдът намира
предявения иск за неоснователен, тъй като от данните по делото се установява, че
фактическият състав на специалното основание за прекратяване на трудовото
правоотношение по реда на чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО е осъществен, респ. че
потестативното право на работодателя да прекрати трудовия договор е възникнало и че
същото е законосъобразно упражнено.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ:
Елемент от основателността на посочените искове е незаконност на уволнението, а
доколкото съдът не достигна до такъв правен извод, исковете следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, разноските за държавна такса остават за сметка на
съда.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата
750.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
8
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от З. С. З., ЕГН ********** срещу В. у. „***”, гр.
Велико Търново искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване за
незаконно извършеното със Заповед № 947/19.9.2022 г. на ректора на учебното
заведение уволнение на ищеца и за неговата отмяна, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за
възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност – „***“ в И. ф., К.
„***“ и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за осъждането на ответника за
заплащане на сумата от 9 600.00 лева – обезщетение за оставане на ищеца без работа в
резултат от уволнението.
ОСЪЖДА З. С. З., ЕГН ********** да заплати на В. у. „***”, гр. Велико Търново
сумата от 750.00 (седемстотин и петдесет) лева – разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Великотърновския
окръжен съд в двуседмичен срок, който на основание чл. 315, ал. 2 ГПК започва
да тече от обявяването му на 6.3.2023 г.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9