О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.София, 06 декември 2018 г.
Софийски
окръжен съд, наказателно отделение, трети
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
след като се запозна с докладваното от съдия ТОДОРОВА ВЧНД № 704/2018 г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.7 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от адв.Г. Д. –
процесуален представител на пострадалото лице Р. Де Ф. С. срещу определение на
Районен
съд – гр.К. от 22.10.2018 г.,
постановено по ЧНД № 313/2018 г. по описа на
същия съд, с което е потвърдено
постановлението на прокурор от Районна прокуратура – гр.К. от 21.06.2018 г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 12/2017 г. по описа на РУ на МВР гр.Г., пр. пр. № 116 от 2017 г.
на РП гр.К..
В жалбата се излагат доводи, че в атакувания съдебен
акт първоинстанционния съд отново не е извършил дължимата, съгласно
разпоредбата на чл.243 ал.5 от НПК проверка на прекратителното постановление на
прокурора, въпреки дадените му указания в тази насока от въззивната инстанция.
Твърди се, че и при това второ по ред произнасяне на първия по степен съд в производство
по чл. 243 ал.5 от НПК, събраните по делото доказателства отново не са
анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка, с оглед на което са изведени
необосновани и неправилни фактически констатации. В тази насока се сочи в
жалбата, че констатацията на първия съд, че пострадалата С. е сигнализирала
разследващите органи само за посочените четири дати, не отговаря на наличните
по досъдебното производство доказателства, установяващи множество на брой дати,
на които свидетеля П.П. не е осигурил контакт на пострадалата с децата им.
Необоснована, според твърденията в жалбата, е и друга възприета от
първоинстанционния съд констатация – за липса на данни по делото за „предприети
действия по ГПК от съдебен изпълнител”, което пък от своя страна изключвало
съставомерност на поведението на свидетеля П. по смисъла на чл.182 ал.2 от НПК,
доколкото пострадалата С. е инициирала образуването на две изпълнителни дела във
връзка с определение № 372/2016 г. на РС К.. Сочи се, че при изграждане на
изводите си за липса на извършено от свидетеля П. престъпление по чл.182 ал.2
от НК, първоинстанционния съд не е обсъдил несъмнено установените по
досъдебното производство факти, свързани с образувана срещу свидетеля П.
прокурорска преписка за неизпълнение на определения режим на лични контакти
между малолетните му деца и майка им; - депозираните от свидетелката С. сигнали
за изпитвани от нея затруднения при осъществяване на личен контакт с децата на
датите 18.02.2017 г., 04.03.2017 г., 19.03.2017 г., 01.04.2017 г., 06.05.2017
г.; - с действията на свидетеля П. по време на срещите между свидетелката С. и
децата, на които същия не допускал да присъстват приятелките на последната –
свидетелите Г. и П.. В тази насока, според повереникът на пострадалата,
първостепенния съд е „преразказал” в обжалваното определение, единствено
показанията на свидетелката Ц. С., без да обсъди показанията на останалите
разпитани свидетели – Р. З., И. П.. В заключение се иска от въззивната
инстанция да отмени обжалваното определение на първоинстанционния съд, като
незаконосъобразно и необосновано.
С. окръжен съд, след като се запозна с изложените в жалбата доводи
и с материалите по делото и след като извърши служебна проверка на атакувания
съдебен акт, приема за установено следното:
Досъдебното производство № 12 от 2017 г. по описа на РУ на МВР - гр.Г. е било образувано срещу П.А.П., с
ЕГН **********, за престъпление по чл.182 ал.2 от НК, на основание чл. 212 ал.1 от НПК с постановление на прокурор при
Районна прокуратура – гр.К. от 04.04.2017 г., а именно за това, че на 19.02.2017
г., в с.М., Софийска област, не е изпълнила постановено от Районен съд К.
определение от 06.02.2017 г. по гр.дело № 372/2016 г. по описа на КРС, относно
личните контакти на майката Р. Д. Ф. С. с А. П. П. и Й. П. П..
В хода на
разследването по така образуваното наказателно производство, няма привлечено при
условията на чл.219 ал.1 от НПК в качеството му на обвиняем, лице.
С постановление на прокурор при Районна
прокуратура – гр.К. от 21.06.2018 г. по пр. пр. № 116/2017 г. по описа на РП К., ДП
№ 12/2017 г. по описа на РУ – гр.Г., на основание чл.199, чл.243 ал.1 т.1, вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено
наказателното производство по посоченото досъдебно производство. За да
постанови в този смисъл акта си, представителят на прокуратурата е приел, че от
съществуващата по делото доказателствена основа, не могат да се изведат такива
действия в поведението на свидетеля П.П., които по своето обективно и
субективно проявление да осъществяват състава на престъпление по чл.182 ал.2 от НК. В частност прокурорът е приел, че наличните по досъдебното производство
доказателствени източници не сочат свидетеля П. да е пречил по някакъв начин на
възможността на свидетелката С. да осъществява контакти с малолетните им деца,
съгласно постановеното в този смисъл съдебно решение. Приел е, че това решение на КРС не
предвиждало задължение за предаване на децата на тяхната майка, от страна на свидетеля
П., а единствено право на същата да ги вижда, осъществяването на каквито срещи
между тях, П. не е препятствал.
С определение на Районен съд
– гр.К. от 05.09.2018 г., постановено по ЧНД
№ 228 по описа на съда за 2018 г., е
потвърдено изцяло горното прекратително постановление като правилно, обосновано
и законосъобразно.
С определение на СОС от 15.10.2018 г., постановено по в.ч.н.д.
№ 586/2018 г. по описа на съда, по реда на чл.243 ал.7 и сл. от НПК е отменено
посоченото по-горе определение на РС К. и делото е върнато за ново разглеждане
и произнасяне по реда на чл.243 ал.4-5 от НПК от друг състав на същия съд. С
посоченото определение, съставът на СОС е приел, че контролирания съдебен акт,
от процесуалноправна гледна точка страда от липса на мотиви, доколкото в него
липсват изложени фактически и правни съображения по същинските за
производството въпроси, свързани с обосноваността на прокурорското
постановление, а именно въпросите относно ангажирани ли са по досъдебното
производство доказателства за извършено престъпление и ако такива са събрани –
налице ли са доказателства за неговия автор.
Съществени процесуални нарушения в същия смисъл –
липса на фактическа и правна аргументация /липса на мотиви/ са допуснати и в
проверявания в настоящото производство съдебен акт. Последният е
незаконосъобразен – постановен е в несъответствие с процесуалния закон /допуснати
са съществени процесуални нарушения при постановяването му/ и необоснован
/допуснато е съществено процесуално нарушение при оценката на доказателствата/.
Не са изпълнени указанията на предходния въззивен състав, произнасял се в
производство по чл.243 ал.7 НПК, за излагане на фактически и юридически анализ
на доказателствения обем по делото, както и на съдебни правни доводи за
законосъобразност и обоснованост постановлението на прокурора за прекратяване
на наказателното производство. Първостепенният съд отново формално е изпълнил
задълженията си по чл.243 ал.5 от НПК, а по същество – изобщо не ги е изпълнил,
доколкото буквално и изцяло е възпроизвел в акта си, мотивите на предходния
съдебен състав на РС К., в постановеното от него определение в същата
процедура, отменено по въззивен ред. Отново неясни остават съображенията на
първоинстанционния съд за правилността на прокурорското постановление и в
частност относно изведения в последното решаващ извод за липса на осъществен в
конкретния случай състав на престъпление по чл.182 ал.2 от НК. Това е така,
доколкото събраните по делото доказателства /включително и съществуващите между
тях съществени за главните факти от предмета на доказване противоречия/ отново
не са били обсъдени от районния съд и не са изложени съждения какви са приетите
за установени от съда констатации по тези факти. Изнесените в контролираното
определение на първата инстанция изводи, отново не разкриват правните
съображения на тази инстанция по основателността на извършеното прекратяване на
наказателното производство, респ. по обосноваността на прокурорското
постановление.
Следва
повторно да се подчертае, че отсъствието за пореден /втори/ път на мотиви в
първоинстанционното определение, постановено в производството по съдебна проверка
на прекратителното постановление на прокурора, лишава от възможност въззивната
инстанция да подложи на контрол съдържанието на взетото с този съдебен акт
решение и съответно не позволява осъществяването на същинската съдебна проверка
на прокурорското постановление, по смисъла на чл.243 ал.5 от НПК. Необходимо е
да се отбележи и, че въззивната инстанция не може да „замести” първостепенния
съд, като изложи за първи път фактически и правни доводи относно обосноваността
и законосъобразността на постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство, тъй като това би лишило лицата по чл.243 ал.7 от НПК от контрола на една инстанция по делото, което е в противоречие с целта и
смисъла на процедурата по чл.243 ал.4-8 НПК и в частност с предвидения по
силата на същата двуинстанционен съдебен контрол на постановлението на
прокурора.
Гореизложеното относно констатираната липса на мотиви
в атакувания съдебен акт, от своя страна обуславя и заключителният извод на
въззивната инстанция за неговата отмяна и необходимостта от връщане на делото
за ново разглеждане и произнасяне от Районен съд – гр.К., с излагане на
фактически и правни доводи относно обосноваността и законосъобразността на
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.
Воден от това С. окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯВА определение № 155 на Районен съд – гр.К. от 22.10.2018 г., постановено по ЧНД
№ 313/2018 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане и произнасяне
по реда на чл.243 ал.4-5 НПК от друг състав на същия първоинстанционен съд.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Препис от
определението да се изпрати за сведение на адв.Г. Д. – процесуален представител
на пострадалото лице Р. Д. Ф. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.