РЕШЕНИЕ
№ 1914
гр. София, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №
20211110153109 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422 вр.чл.124 и сл ГПК
Образувано е по искова молба вх.№ /13.09.2021 г. на “, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1618, р-н Борис, бул. Цар Борис , чрез юрисконсулт Петя против АНК. Д. Г., ЕГН
**********, гр. София, ж.к. бл. , вх.А, ет.8, ап.31, със съдебен адрес: гр. София, ул. № 33А,
чрез адвокат АНК. П. Г., с която е предявен положителен установителен иск по чл.422 вр. с
чл. 415 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2343.49 лв., представляващи задължения
за заплащане на предоставени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване
на отпадъчни води за периода 28.11.2016 г. – 28.02.2021 г., както и законната лихва върху
просрочената главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
датата на погасяване на вземането.
Ищецът твърди, че между страните са налице договорни отношения, свързани с
предоставяне на ВиК услуги в имот, находящ се на адрес в гр.София, ж.к. Люлин 6, бл. 629,
вх.А, ет.8,ап.31. Твърди, че ответницата му дължи сумата от 2343,49 лв. за потребена вода за
периода 28.11.2016-28.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на задълженията и разноските
по делото. Сочи, че ответницата е наемател на процесния имот, който е собственик на
Столична община, Район „Люлин“ по силата на заповед на Кмета на Район „Люлин“ и се
явява титуляр на партидата, открита за процесния имот. Позовава се на чл. 8 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и на чл. 2, ал. 3 от Общите условия за
1
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Софийска вода“ АД.
Ответникът оспорва исковата молба като неоснователна. Твърди, че между него
и ищеца няма облигационна връзка, поради факта, че ответникът не е нито собственик, нито
ползвател на процесния водоснабден имот, а е наемател на Столична община. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията за периода
28.11.2016-28.11.2019 година. Моли иска да бъде отхвърлен. Претендира за платени
разноски в размер на 800 лв.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното:
Със заявление от 27.05.2021 г. ищцовата страна е поискала от съда да издаде заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. №/2021 г. по
описа на СРС, 120 състав, по което била издадена в полза на заявителя Заповед за
изпълнение на парично задължение. С последната длъжникът – ответник по настоящото
производство – е осъден да заплати на кредитора – ищец по настоящото производство –
сума в размер на 2 343,49 лв., представляваща вземане за потребена вода от длъжника за
имота му на горепосочения адрес за периода от 28.11.2016 г. до 28.02.2021 г. По Договор за
предоставени ВиК услуги за кл. № **********, съдебна сметка № , ведно със законна лихва
от 27.05.2021 г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 46,87 лв.,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. След изпълнение на процедурата по
връчване на заповедта на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът е дал указания на
заявителя, че същият има право и възможност в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си.
От представените по делото писмени доказателства от Столична община е видно, че
ответницата е наемател на Столична община, Район „Люлин“, като е настанена в прочесното
жилище със Заповед № ЖН-04-А-020/18.12.2002 г. и е сключила Договор за наем с
Общината на 16.03.2007 г., който договор е безсрочен. Сългасно чл. 5.3 от Договора,
ответницата като наемател се е задължила да заплаща редовно наемната цена, такса смет и
всички консумативни разноски, свързани с ползването на общинското жилище.
С Жалба от 26.07.2017 г. ответницата е поискала проверка във връзка с
начисляваните й задължения, като й е било отговорено от ищцовото дружество с писмо от
09.08.2017 г., като подробно е обяснен начина, по който се определя разхода за всички
абонати в сградата, където се намира имотът, нает от ответницата.
При така събраните доказателства, съдът счита, че ответницата не е задължена да
заплаща доставените в обитавания от нея общински имот ВиК услуги. Безспорно е, че по
силата на облигационното си правоотношение със Столична община, обективирано в
Договора за наем, същата се е задължила да заплаща всички консумативи, свързани с
ползването на имота. Разходите за доставената питейна вода в имота, както и на доставени
електроенергия и топлоенергия, когато такива доставки са налични, се явяват консумативни
разходи във връзка с ползване на наетото жилище. Но нито в договора, нито в други
2
доказателства, представени по делото не се установява това задължение да е към ищцовото
дружество. Съгласно представените по заповедното производство Общи условия на
ищцовото дружество в чл. 2, ал. 3 е посочено, че потребител може да бъде и наемател на
имот, в който се предоставят ВиК услуги за времето на наемното правоотношение, при
условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично
декларира съгласие пред ВиК оператора или бъде представена декларация с нотариална
заверка на подписа му, това лице наемател да бъде потребител на ВиК услуги за определен
срок. Ищецът не е ангажирал доказателства, че пред него е декларирано такова съгласие на
собственика на процесния водоснабдяем имот, а именно Столична община. Не са налице и
доказателства, че такава декларация с нотариална заверка на подписа е депозирана в
ищцовото дружество. Ето защо, съдът счита, че не е доказано между страните да съществува
облигационна връзка, свързана с доставка на ВиК услуги в процесния имот. Предвид
оспорването на качеството на потребител на ВиК услуги от ответника в тежест на ищеца
беше да докаже твърденията си чрез пълно и главно доказване, което обаче не е сторено до
приключване на устните състезания по делото.
Предвид горното, съдът счита, че исковите претенции следва да бъдат отхвърлени,
поради недоказаност качеството на потребител на ответника, като последният има право на
разноски за адвокатско възнаграждение ,съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът претендира 800 лв. хонорар за адвокат, като сумата е изцяло заплатена, видно от
представения Договор за правна защита и съдействие от 19.10.2021 г. на л. 14 от делото.
Ищецът е навел възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което
съдът извърши проверка по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съгласно Наредба № 1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, минималният размер
на адвокатско възнаграждение при настоящата цена на иска възлиза на 394.04 лв. Тъй като
делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е разгледано в едно съдебно
заседание, съдът намалява възнаграждението, което следва да се присъди в полза на
ответника на 400 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от “, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1618, р-н , , бул. Цар Борис III № 159, ет. 2 и 3, чрез юрисконсулт против АНК. Д. Г.,
ЕГН **********, гр. София, ж.к. Люлин 6, бл. 629, вх.А, ет.8, ап.31, със съдебен адрес: гр.
София, ул. № 33А, чрез адвокат АНК. П. Г., с правно основание чл.422 вр. с чл. 415 ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 2343.49 лв. /две хиляди триста четиридесет и три лева
и четиридесет и девет стотинки/, представляващи задължения за заплащане на предоставени
услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода
28.11.2016 г. – 28.02.2021 г., както и законната лихва върху просрочената главница, считано
3
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до датата на погасяване на
вземането, като неоснователни.
ОСЪЖДА “, със седалище и адрес на управление: гр. София 1618, р-н Красно село,
Бизнес център, ет. 2 и 3, да заплати на АНК. Д. Г., ЕГН **********, гр. София, ж.к. 6, бл. ,
вх.А, ет.8, ап.31, сумата от 400 /четиристотин/ лева за адвокатски хонорар, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4