Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на осми юли две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1089/2019 г. по описа на РС - Провадия, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, уточнена
с молба вх. № 5879/10.10. 2019 г. от „Лизинг Финанс” ЕАД /с предишно наименование „Пиреос Лизинг България“ АД/ срещу Ю.Г.Й., ЕГН **********,***
и Г.Й.Г., ЕГН **********,***, с която е предявен конститутивен иск, с правна
квалификация чл. 135 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между „Лизинг
Финанс” ЕАД /с предишно фирмено наименование „Пиреос Лизинг България“ АД/, в
качеството му на лизингодател и „Строй Транс“ ООД, представлявано управителя Ю.Г.Й.,
в качеството му на лизингополучател били сключени два договора за финансов
лизинг № 03796-001/2008 и № 04236-001/2008. Физическото лице Ю.Г.Й., ответник
по настоящото дело, поел задължение солидарно да отговаря за изпълнение на
паричните задължения на лизингополучателя по посочените договори за финансов
лизинг. По повод наличието на изискуеми и неплатени парични задължения към лизингодателя
по Договори за финансов лизинг № 03796-001/2008 и № 04236-001/2008 на
26.04.2011 г. било сключено Споразумение към Договори за финансов лизинг №
03796-001/2008 и № 04236-001/2008 между Лизинг Финанс ЕАД /с предишно фирмено
наименование „Пиреос Лизинг България“ АД/, в качеството
му на лизингодател, от една страна, „Строй Транс“ АД, представлявано от
управителя Ю.Г.Й., в качеството му на лизингополучател, от друга страна и Ю.Г.Й.,
в качеството му на солидарен длъжник от трета страна, което споразумение
определяло реда и сроковете за плащане на паричните задължения.
Във
връзка с неизпълнение на паричните задължения от солидарно отговорните лица,
съобразно условията и в сроковете посочени в Споразумение към Договори за
финансов лизинг № 03796-001/2008 и № 04236-001/2008, Лизинг Финанс ЕАД /с
предишно фирмено наименование „Пиреос Лизинг България“ АД/, в качеството му на
кредитор е инициирал завеждането на ч. г. д. № 4332/2015 г. на РС - *****, по
което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. Въз основа на заповедта за изпълнение и изпълнителен
лист от 13.05.2015 г. „Строй Транс“ ООД и Ю.Г.Й. били осъдени солидарно да
заплатят на кредитора – сега ищец, следните суми: сума в размер на 10 580.45
евро, представляваща сбор от падежирали месечни вноски за периода от 01.10.2012
г. до 30.04.2013 г., сума в размер на 396.66 евро, представляваща договорна
лихва за периода от 01.10.2012 г. - 30.04.2013 г., сума в размер на 5208.83
евро, представляваща лихва за забава за периода от 01.11.2013 г. до 31.03.2015
г. и сума в размер на 633.14 лева разноски по частното гражданско дело.
Във
връзка с подадени от страна на длъжниците възражения по чл. 414 от ГПК,
кредиторът инициирал завеждане на гражданско дело № 9450/2015 г. на РС -*****
на основание чл. 422 от ГПК. Първоинстанционното съдебно производство приключило
с постановяването на съдебно решение от 24.02.2017 г., с което било прието, че
„Строй Транс“ ООД и Ю.Й. дължат солидарно на „Лизинг Финанс“ ЕАД горепосочените
суми.
По повод
на подадени от ответниците въззивни жалби било образувано в.т.д. № 676/2017 г.
по описа на ОС - *****. По същото дело било постановено решение от 26.10.2017
г., с което било потвърдено първоинстанционното решение. Срещу решението на
въззивната инстанция била подадена касационна жалба, като с определение по чл.
288 от ГПК от 26.06.2018 г. по т. д. № 693/2018 г. по описа на ВКС съдебното
решение не било допуснато до касационно разглеждане и на основание чл. 296 от ГПК първоинстанционното съдебно решение влязло в законна сила на дата
26.06.2018 г. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Строй Транс“ ООД и Ю.Г.Й. били
осъдени да заплатят следните суми: сума в размер на 123.12 лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски във въззивната инстанция и сума в размер на
300 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред
ВКС, по силата на изпълнителен лист № 6421/08.08.2018 г., издаден по гр. д. №
9450/2015 г., по описа на PC - *****.
Твърди, че
по време на вторинстанционната фаза на съдебния спор ответникът Ю.Г.Й. прехвърлил
правото на собственост върху притежаваните от него 1/3 идеални части от
поземлен имот с площ 670 кв.м., находящ в с. *****, община *****, област *****,
ведно с 1/3 идеална част от жилищна
сграда на един етаж с площ 65 кв.м, лятна кухня с площ от 20 кв.м.,
селскостопански обект с площ 40 кв.м. и още един селскостопански обект с площ
40 кв.м., на другия ответник - баща си Г.Г.Й., чрез договор за дарение,
обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот от 02.03.2017 г., №
101, том I, рег. № 506, дело № 92 от 2017 г., на нотариус Зоя Аврамова, с peг. № 333 НК, с район на действие РС
- Провадия, вписан в Служба по вписванията – гр.Провадия, с вх. № 621 от
06.03.2017 г., Акт № 22, том II, дело 212/2017 г. По отношение на имотите,
предмет на сделката, ищецът посочва, че същите са придобити от ответника Ю.Й.
по наследство, поради което не са СИО.
Твърди,
че се легитимира като кредитор на първия
ответник Ю.Г.Й., като вземането му е установено с издадения по ч. г. д. № 4332/2015
г. на РС - *****, изпълнителен лист от 13.05.2015 г. и издадения по гр. д. №
9450/2015 г., по описа на PC - *****
изпълнителен лист от 08.08.2018 г., което вземане към датата на завеждане на
настоящата искова претенция не било погасено чрез плащане.
Налице било увреждащо кредитора действие, предприето от първия
ответник Ю.Г.Й.. Увреждащото действие в конкретния случай представлявало
разпореждането с имущество - идеални частни от недвижим имот,
без да е погасено паричното задължение към кредитора. Навежда, че съобразно
установената съдебна практика, увреждащо кредитора действие бил всеки правен и
фактически акт, с който се засягат права и които действия биха осуетили и
затруднили реализиране правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане било
налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по
какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на кредитора.
В
конкретния случай било налице знание
на длъжника за увреждане на кредитора, като съобразно приложимата
съдебна практика длъжникът знаел за увреждането винаги, когато разпоредителната
сделка е извършена след възникване на задължението. В настоящия случай следвало
да се има предвид и активното процесуално поведение на ответника, изразяващо се
упълномощаването на процесуален представител, както и личното му участие в
съдебния процес, образуван относно установяване на вземането на ищеца към
първия ответник.
С оглед
на това, че прехвърлителната сделка била с безвъзмезден характер, а именно дарение,
обективирано в гореописания нотариален акт, знанието на третото лице за увреждането
на кредитора, чрез намаляване на имуществото не било необходимо да бъде доказвано
от ищеца. В случая
разпореждането на длъжника било в полза на
възходящ – родител, поради което знанието за увреждане на кредитора от страна
на приобретателя се предполагало, съгласно чл. 135, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД.
По
изложените съображения и наличието на всички обективни и субективни
предпоставки за предявяване на иска по чл. 135 от ЗЗД, в полза на дружество се
пораждал правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция.
Моли съда
да постанови решение, с което да се уважи предявения иск с правно основание чл.
135 от ЗЗД и да обяви за недействителен по отношение на „Лизинг Финанс“ ЕАД
договор за дарение, сключен с нотариален
акт № 101 том I, peг. № 506, дело
№ 92/2017 г. на нотариус Зоя Арамова peг.
№ 333 на НК, с район на действие PC -
Провадия, вписан в Служба по вписванията - Провадия, с вх. № 621 от 06.03.2017 г.,
Акт № 22, том II, дело № 212/2017
г., с който Ю.Г.Й. е дарил на баща си Г.Й.Г. собствената си 1/З ид.ч. от
следния движим имот, а именно: поземлен имот с площ 670 кв.м., находящ се в с. *****,
община *****, област *****, включено в УПИ VIII – 303 в
кв. 35 по плана на селото, при граници: поземлени имоти: VII-302, ХХII-303 и IХ-303, ведно с 1/3 идеална част от жилищна сграда на
един етаж с площ 65 кв.м, гараж с площ 15 кв.м., лятна кухня с площ от 20
кв.м., селскостопански обект с площ 40 кв.м. и още един селскостопански обект с
площ 40 кв.м. Претендира разноски. При условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на претендираното от ответниците адвокатско
възнаграждание.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, в който изразяват становище за недопустимост на предявените от
„Лизинг Финанс" ЕАД субективно съединени искове, а в
условията на евентуалност считат, че същите са неоснователни по следните
съображения:
Ответниците,
срещу които ищецът е предявил исковете си не били процесуално и материално
легитимирани да отговарят по тях. От приложения към настоящия отговор нот. акт
№ 58, том I, peг. № 764 по дело № 49/2019 г. на нотариус Мария Якимова било видно, че собствеността
върху процесния недвижим имот била прехвърлена на Н.С.Н., който бил актуалният негов собственик. Само на това основание
производството следвало да бъде прекратено като недопустимо поради липса на
положителна процесуална предпоставка, а именно-легитимация на ответника.
Навеждат, че възникването на
правото по чл. 135 от ЗЗД се обуславяло от съществуването на три кумулативно
предвидени нормативни предпоставки. Първата била наличие на действително
вземане в полза на кредитора, което е възникнало преди действието, чието
обявяване за недействително се иска. Вторият елемент от фактическия състав бил
извършването на действие, което уврежда кредитора. Третата предпоставка имала
субективен характер. Елементите на тази предпоставка се различавали в
зависимост от това дали действието е било възмездно или безвъзмездно. Когато то
е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябвало също да е знаело
за увреждането, което понася кредиторът в резултат на сделката.
В настоящия случай не била налице
нито една от нормативно предвидените предпоставки. Твърденията на ищеца, че е
кредитор на Ю.Й. били неверни и не отговаряли на действителното положение.
Всички вземания, които ищцовото дружество претендирало, че има и е имало срещу
първия ответник в качеството му на поръчител по договор за финансов лизинг
между „Лизинг Финанс„ /с предишно наименование Пиреос Лизинг/ били предмет на
искове за връщане като заплатени на отпаднало и неосъществено основание, в
евентуалност на репариране като вреди по неизпълнен от лизингодателя договор по
висящо дело т.д.
№ 56/2018 г. по описа на СГС, с общ размер на исковите претенции от 171 108.55 лева. Предвид
гореизложеното твърди, че ищецът не е кредитор на
първия ответник и че е задължен спрямо него и представляваното от последния
дружество да възстанови всички суми, които е получил по договора за финансов
лизинг между тях. Ищецът не бил кредитор на ответника, а негов длъжник, което
представлявало самостоятелно основание за отхвърляне на иска.
По посоченото търговско дело се
водели международни производства по част седма от ГПК, като резултатът им
установявал абсолютната неоснователност на изложеното в исковата молба относно
дълга и вещта, която то уж създава. Тъй като в момента не били в състояние да
представят резултата им, който се разглеждал по особената процедура, молят да
представят в първото по делото съдебно заседание документи, които ги касаят.
Ответниците твърдят, че Ю.Й. и Г.Г.
не са собственици на имота, съответно всички твърдения в исковата молба по
отношение на тях били правно ирелевантни. Същият бил продаден от Г.Г. на трето
за производството лице, поради което всички съждения за увреждане от мним
длъжник, безвъзмездно прехвърляне, знание и увреждане от страна на ищеца освен
неотносими към действителното правно положение били и неоснователни. В допълнение излагат, че по силата на чл. 135, ал. 1
от ЗЗД при описаната фактическа установеност собственикът на процесния имот бил
добросъвестен, а на него и на ответниците не можели да се противопоставят недоказаните
твърдения на ищеца, които те оспорват в цялост.
В случай, че производството по
настоящото дело не бъде прекратено, молят да бъдат отхвърлени предявените
субективно съединени искове като неоснователни. Претендират разноски.
В съдебно заседание
ищецът, редовно призован, не се представлява. От името на същия е депозирано
становище вх. № 261149/05.07.2021 г., с което поддържа исковата молба и оспорва
твърденията на ответниците в отговора. В условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на претендираното от ответниците адвокатско
възнаграждение. В предоставения от съда срок не представя писмена защита.
Ответниците, от които Ю.Й. се явява лично, чрез процесуалния си представител,
поддържат отговора на исковата молба. Поддържат становището си за
недопустимост, евентуално – неоснователност на иска. В предоставения от съда
срок не представят писмена защита.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По направените с отговора на исковата молба отвод за местна подсъдност, за
прекратяване като недопустимо, евентуално – за спиране, на производството по
делото, съдът се е произнесъл с определение 260118/01.06.2021 г., поради което не
следва да повтаря вече изложените съображения.
За пълнота на
изложеното, предвид поддържаното от ответниците, чрез техния процесуален
представител, и в проведеното по делото съдебно заседание възражение за
недопустимост на иска поради прехвърляне на недвижимия имот от втория ответник
на трето за процеса лице преди вписване на исковата молба и искане за
прекратяване на производството по делото, съдът намира същите за неоснователни
и по следните съображения:
В
практиката на ВКС /решение № 151/27.07.2011 г. по г.д. № 785/2010 г., на ВКС,
III г.о., решение № 150/13.11.2017 г. по г.д. №1340/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о. и
др./ безпротиворечиво се приема, че в производството по иск по чл. 135 от ЗЗД
страните по атакуваната сделка са задължителни другари по смисъла на чл. 216,
ал. 2 от ГПК и участието им в това производство е условие за допустимостта на
иска и на процеса. За процесуалната им легитимация и съвместно конституиране
съдът следи служебно във всеки етап на производството до приключването на
делото.
В случая това условие е изпълнено. Освен
това в исковата молба са изложени твърдения, които да обосновават правния
интерес от предявяване на конститутивния иск по чл. 135 от ЗЗД, а именно
извършено от солидарния длъжник – ответника Ю.Й. правно действие, с което се
уврежда кредитора, тъй като застрашава или намалява възможността му да се
удовлетвори от цялото имущество на
длъжника.
Когато
увреждащата сделка не е една, а няколко последователни, съдебната практика
приема, че третото лице-приобретател вече не е необходим другар на длъжника и
лицето, с което той е договарял във вреда на кредитора. Този извод се
прави въз основа на чл. 135, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД.
Обстоятелството дали приобретателят по атакуваната сделка е извършил
последващо прехвърляне на придобитата
идеална част от недвижимия имот, ноходящ се в с. *****, община *****, област *****,
за което по делото е изискан от СВ – Провадия нот. акт № 58, том I, рег. № 764, дело № 49 от 01.11.2019 г. на нотариус Мария Якимова, рег. №
773 на НК, с район на действие РС – Провадия, вписан в СВ – Провадия, няма отношение към процесуалната и материалната легитимация
на ответниците, съответно към правния интерес от предявяване на иска по чл. 135 от ЗЗД. При положение, че самият закон допуска
това, то при наличие на останалите
предпоставки за упражняване на иска по чл. 135 от ЗЗД, следва да се приеме, че е налице правен
интерес за кредитора от предявяване на
конститутивния иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, независимо, че 1/3 ид. част от имота не е
в патримониума на длъжника, а е
прехвърлена с последващи сделки на трети
лица, преди вписване
на исковата
молба. Това прехвърляне не изключва
наличие на легитимация на ответниците и
правен интерес от обявяване за недействителна спрямо кредитора на сделката между ответниците и не е основание
за недопустимост на иска по чл. 135 от ЗЗД. При наличие на предпоставките за уважаване на
иска, конкуренцията между кредитора и последващия приобретател ще се разреши по
реда на чл. 135, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД, но това е въпрос
неотносим към проверката за допустимостта на
иска по чл. 135 от ЗЗД /в този смисъл решение
по т. д. № 2481/2016 г. на ВКС, І т. о./.
Така в определение № 90 от
19.02.2020 г. по т.д. № 1106/2019 г. на ВКС, II т.о. е прието, че отговор на въпроса, как се осъществява защитата срещу
последващ приобретател, придобил имота преди
вписване на
исковата молба
по чл. 135 от ЗЗД, насочена срещу длъжника и първия приобретател, е
даден в т. 3 от ТР № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017
г. на ОСГТК на
ВКС. Според
него, защитата на кредитора по чл. 135 от ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от
лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез
предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на
първоначалната сделка с имуществото на
длъжника, но и на последващите сделки,
които го увреждат. Исковете обаче могат
да бъдат предявени и самостоятелно, като при наличие на предпоставките на чл. 213 от ГПК следва да бъдат разгледани в едно производство.
Следователно, защитата на ищеца срещу
последващия приобретател, когато придобиването от него на имота е станало преди вписването на
исковата молба
по чл. 135 от ЗЗД, е по исков път
чрез предявяване срещу него на иск по чл. 135 от ЗЗД.
Предвид изложеното съдът е намира
възраженията относно допустимостта на
иска за неоснователни, поради което спорът подлежи на разглеждане по същество.
Предявен е иск с
правна квалификация чл. 135 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал.
1 от ЗЗД, кредиторът има право да иска да бъдат обявени за недействителни по
отношение на него всички действия, с които длъжникът го уврежда. За да бъде
уважен искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, е необходимо да са налице предвидените в
закона предпоставки, а именно: ищецът да има качеството на кредитор, увреждане
на кредитора, поради което у същия е налице правен интерес от прогласяване на
недействителността, когато с действията си длъжникът намалява имуществото си,
което може да осуети удовлетворяването на вземането му. Следващата предпоставка
е вземането на кредитора да е възникнало преди датата на извършването на
действие от длъжника, което се атакува с
иска по чл. 135 от ЗЗД, длъжникът – ответник да е извършил някакъв правен или
фактически акт. На
следващо място при възмезден характер на сделката, лицето, с което длъжникът е
договарял, да е знаело за увреждането, което кредиторът понася в резултат на
сделката, като това знание трябва да е налице към момента на извършването ѝ,
а ако увреждащото действие е безвъзмездно, знанието
на третото лице, съдоговорител на длъжника е без значение за правото по чл.
135, ал. 1 от ЗЗД, т.е. при безвъзмездна сделка, както е в настоящия случай,
знание у третото лице за увреждане на кредитора не се изисква, т.к. сделката е
безвъзмездна, а наред с това страна по тази сделка е бащата на длъжника, като
по отношение на него съществува оборимата презумпция по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД
за знание, т. е. знанието се предполага до доказване на противното, ако третото
лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Тъй като искът по
чл.135 ЗЗД е конститутивен, тежестта на доказване пада изцяло върху ищеца.
От
представените по делото заверено копие от влязло в сила решение по г.д. №
9450/2015 г. на РС – *****, потвърдено с решение по в.т.д. № 676/2017 г. на ОС
– *****, което не е допуснато до касационно обжалване с определение №
340/26.06.2018 г. по т.д. № 693/2018 г. на ВКС, I т.о., издадени изпълнителни листове
за разноски въз основа на горепосочените съдебни актове на ВОС и ВКС, както и
въз основа заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с № 2219/22.04.2015 г.,
издадена по ч.г.д. № 4332/2015 г. на РС – *****, несъмнено се установява, че
ищецът има качеството на кредитор по отношение на първия ответник. Видно от
доказателствата, с решение от 24.02.2017 г., постановено по г.д. № 9450/2015
г., е прието за установено, че „Строй транс” ЕООД и Ю.Г.Й. дължат солидарно на
„Лизинг Финанс” ЕАД сумите по издадената заповед № 2219/22.04.2015 г. за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417,
т. 3 от ГПК – споразумение от 26.04.2011 г. към договор за финансов лизинг №
3796-001/16.05.2008 г. и договор за финансов лизинг № 4236-001/11.07.2008 г. с
нотариална заверка на подписите, по ч.г.д. № 4332/2015 г. на РС – *****,
поправена с определение № 6370/25.05.2015 г. и допълнена с определена №
6742/01.06.2015 г., на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 345 от ТЗ и чл.
86 от ЗЗД, като са отхвърлени предявените от „Строй транс” ЕООД насрещни
частични искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за вземания за
платени суми на отпаднало основание по Споразумение от 26.04.2011 г. към
договор за финансов лизинг № 3796-001/16.05.2008 г. частични акцесорни искове
по чл. 86 от ЗЗД. Със същото решение ответниците са осъдени да заплатят на
ищеца направените разноски в заповедното и исковото производство, а с
представените решение по в.т.д. № 676/2017 г. на ОС – ***** и определение по
т.д. № 693/2018 г. на ВКС, I
т. о., образувани съответно по въззивна жалба и касационна жалба, подадени от
ответниците, последните са осъдени да заплатят на ищеца направените разноски
пред въззивната и касационната инстанция. В случая, легитимацията на кредитора
е била предмет на съдебна проверка, в резултат на която съществуването на дълга
е установено със СПН. В мотивите към т. 2 на ТР № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че предмет
на делото по чл. 135 от ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното
му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго
действие, с които длъжникът го уврежда и че съдът по Павловия иск може да
приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. В конкретиката на настоящия казус дори да се
приеме, че предявяването от страна на солидарните длъжници против кредитора на
значителен брой обективно съединени при условията на евентуалност осъдителни
искове, по които е образувано т.д. № 56/2018 г. по описа на Софийски градски
съд, може да доведе до уважаване на някой от тях, то това не може да се отрази
върху легитимацията на кредитора. Това е така, тъй като от служебно изисканата
от СГС информация за страните, предмета и движението на т.д. № 56/2018 г.,
предвид неизпълнението на няколкократните указанията на съда, дадени на ответниците
да представят удостоверение в тази насока, е видно, че същото е образувано по
искова молба, подадена от „Строй транс” ЕООД и Ю.Г.Й.
против „Лизинг Финанс” ЕАД, с която са предявени горепосочените искове.
В исковата молба ищците са се позовали на поредица от факти, сред които обаче
са само и единствено договор за финансов лизинг № 3796-001/16.05.2008 г. и споразумение от 26.04.2011 г. в частта, с
която страните са предоговорили условията на този договор, но не и на договор
за финансов лизинг № 4236-001/11.07.2008 г., вземането по който също е
установено по основание и размер със СПН. Следователно в настоящия случай
ищецът, поискал отмяна по чл. 135 от ЗЗД, не само твърди, но и с влязло в сила
решение е установил качеството си на кредитор, като материална предпоставка.
Предвид
така установеното, не се споделя възражението в отговора, че ищецът не е
кредитор на първия ответник, а негов длъжник. Още повече, че в проведеното по
делото съдебно заседание ответникът Ю.Й., чрез процесуалния си представител,
заявява, че нямат спор по отношение на едната вещ и това е лекият автомобил.
Същият обаче не е представил доказателства към настоящия момент вземанията на
ищцовото дружество по сключеното Споразумение от 26.04.2011 г. дори и по договор
за финансов лизинг № 4236-001/11.07.2008 г. да е погасено.
Няма спор, а и от
представения договор за дарение на недвижим имот
от 02.03.2017 г. /л. 8/ се установява, че на тази дата е сключен договор между
първия ответник, в качеството му на дарител и втория ответник – надарен, с който Ю.Г.Й. дарил на баща си Г.Й.Г. своите
придобити по наследство 1/3 идеални части от следния недвижим имот: дворно място с
площ 670 кв.м., находящ се в с. *****, община *****, област *****, включено в
УПИ VIII – 303 в кв. 35 по плана на селото, при граници: поземлени имоти:
VII-302, ХХII-303 и IХ-303, ведно с 1/3
идеална част от построените в това дворно място жилищна сграда на един етаж с
площ 65 кв.м, лятна кухня с площ от 20 кв.м., гараж с площ 15 кв.м., селскостопански
обект с площ 40 кв.м. и още един селскостопански обект с площ 40 кв.м. С оглед
на това
съдът приема, че е налице и другата кумулативна предпоставка, обосноваваща
уважаването на предявения иск, а именно - вземането на кредитора да е
възникнало преди датата на извършването на правното действие от длъжника.
Законът не съдържа условие вземането да е установено по своя размер и да е вече
изискуемо. В тази връзка следва да се отбележи, че целта на отменителния
иск е да се възпрепятства недобросъвестният длъжник да намали възможностите за
удовлетворяване на кредиторите, а такава възможност има не само когато
вземането е изискуемо и установено по своя размер, а и преди да настъпи
изискуемостта или преди с решение на съд да бъде то признато в определен
размер. Такава възможност е напълно реална преди настъпването на изискуемостта
и преди установяването на размера на вземането. Следователно, нито от текста на
чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, нито от целта на закона, може да се направи заключение,
че вземането на кредитора трябва да бъде установено по размер и да е вече
изискуемо, за да може с успех да се предяви отменителният иск. От значение е
вземането да предшества по време увреждащото действие на длъжника. В настоящия
случай, тази предпоставка несъмнено се установи.
Разпоредителната
сделка, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 101, том I,
рег. № 506, дело № 92 от 02.03.2017 г., на нотариус Зоя Аврамова, с peг. № 333 НК, с район на действие РС - Провадия, вписан в
Служба по вписванията – Провадия, с вх. № 621 от 06.03.2017г., Акт № 22, том
II, дело 212/2017 г., съставлява действие, което може да бъде обявено за
недействително спрямо ищеца – кредитор, при наличие на останалите елементи от
фактическия състав на Павловия иск. Увреждане в случая безспорно е налице, тъй
като в резултат на дарението се намалява имуществото на длъжника, като по този
начин се затруднява удовлетворяването на кредитора.
Длъжникът
знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и че действието му уврежда
правата на кредитора (решение № 639 от 06.10.2010 г. по г.д. № 754/2009 год. на
ВКС, IV г.о.). Увреждането само по себе си е обективна предпоставка, поради
което следва да бъде изследвано знанието на длъжника, че има кредитор. Видно от
представените с исковата молба доказателства по настоящото дело, ответникът е
подал отговор на искова молба по г.д. № 9450/2015 г. на РС - *****, по която
впоследствие е постановено установителното решение. Това обосновава извод, че
солидарният длъжник Ю.Й. е знаел за претенциите на ищеца. Същият не е оспорил
това обстоятелство.
Действието на ответника Ю.Й., чиято относителна
недействителност се иска, е безвъзмездно. Тъй като сделката е безвъзмездна,
по аргумент за обратното от ал. 1, за основателността на иска не е необходимо у
приобретателя – втория ответник, да е налице знание за увреждане на кредитора.
Сделката е в полза на възходящ и знанието за увреждане по смисъла на ал. 2 се
презумира, а презумцията не е оборена от ответниците по иска. В този
смисъл решение № 732/12.10.2009 г. по гр. д. № 1785/2008 г., ВКС, ІІІ г.
о.; решение № 4/26.01.2011 г. по гр.д. № 551/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о.
Въз основа на
изложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва
да бъде уважен.
По отговорността за
разноски:
С оглед изхода на
спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза на ищеца
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК. Направено е съответно искане,
представен е списък по чл. 80 ГПК /л. 34/ и доказателства за сторени такива в
размер 50 лева – ДТ, като е претендирано и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 500 лева. На ищеца
се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, което, с оглед диапазона,
допуснат в чл. 25, ал. 1 от НЗПП /която е приложима към момента с оглед
актуалната разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК/, предвид сложността на спора и
извършените процесуални действия, съдът определя в минималния размер
от 100 лв. Сумата от общо 150 лева, ще се постави в тежест на
ответниците.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВЯ, на основание чл. 135,
ал. 1 от ЗЗД, за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на „Лизинг Финанс” ЕАД /с предишно наименование „Пиреос Лизинг България“ АД/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: *******, Договор за дарение за 1/3 ид. част, който договор е обективиран в нотариален
акт № 101 том I, peг. № 506, дело № 92/2017 г. на нотариус Зоя Арамова peг. № 333 на НК, с район на действие PC - Провадия, вписан в Служба по вписванията - Провадия, с
вх. № 621 от 06.03.2017 г., Акт № 22, том II, дело № 212/2017 г., с
който Ю.Г.Й., ЕГН **********, с адрес: *** е дарил на баща си Г.Й.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, собствената си 1/3 ид.ч. от следния движим имот: поземлен имот с
площ 670 кв.м., находящ се в с. *****, община *****, област *****, включено в
УПИ VIII – 303 в кв. 35 по плана на селото, при граници: поземлени имоти:
VII-302, ХХII-303 и IХ-303, ведно с 1/3
идеална част от жилищна сграда на един етаж с площ 65 кв.м, гараж с площ 15
кв.м., лятна кухня с площ от 20 кв.м., селскостопански обект с площ 40 кв.м. и
още един селскостопански обект с площ 40 кв.м.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 от ГПК Ю.Г.Й., ЕГН **********,
с адрес: *** и Г.Й.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Лизинг Финанс” ЕАД /с предишно наименование
„Пиреос Лизинг България“ АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *******, направени
деловодни разноски в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
ОС - *****.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: