Решение по дело №3/2020 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

 

400/1.7.2020г.

01.07.2020г., гр.Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

    Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на  втори юни през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

 

Районен съдия: Мирослав Марков

    

при секретаря М.Найдева, като разгледа докладваното от съдията,

гражданско дело №3 по описа за 2020 год. на Районен съд – Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от Р.Н.Р. против С.С.Р. с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

Ищецът обосновава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Страните били съпрузи, по силата на сключения между тях през 2016 г. граждански брак, като от него нямали деца. Твърди, че съпрузите са във фактическа раздяла. За настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, ищецът сочи факти от живота на съпрузите, с които обосновава разпадане на брачната връзка, липса на доверие, взаимно уважение и разбирателство. Моли за постановяване на решение, с което брака между страните бъде прекратен, без произнасяне по въпроса за вината. Желае възстановяване на фамилното име на съпругата. Не претендира за семейното жилище, издръжка и разноски.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответната страна депозира отговор на исковата молба, в която по същество признава, че същата е основателна и иска да бъде уважена.

Съдът е приел, че са предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искове, както следва: с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, за прекратяване на гражданския брак между страните, поради дълбокото и непоправимо разстройство настъпило след сключването му, без произнасяне по въпроса за вината; небрачни искове, по които, на основание чл. 322, ал. 2, изр. 2 ГПК, съдът дължи задължително произнасяне, както следва: ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име на съпругата.

В хода на проведените по делото съдебни заседания, ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа предявеният иск и моли за положително произнасяне по същия. Ответникът не се явява, но негов процесуален представител по същество се съгласява с посоченото в исковата молба.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните били съпрузи, по силата на сключения между тях през 2016 г. граждански брак, като от него нямали деца. Същите са във фактическа раздяла и не желаят бракът им да продължи.

            По делото са ангажирани писмени доказателства: дубликат на удостоверение за сключен граждански брак от 01.02.2016 г., издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №0006/30.01.2016 г. от Община Велики Преслав, както и гласни доказателства посредством разпит на свидетеля Н.Р.К..

         Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

         Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните, съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи, уважение и подкрепа между членовете на семейството. От събраните по делото гласни доказателства, се установява, че между съпрузите е настъпила фактическа раздяла. Конкретните причини и персонална вина за това обаче, както и за влошените отношения по между им, не се установяват по безпротиворечив и категоричен начин. Поведението и на двамата съпрузи се е отразило върху нормалното протичане на брака и е довело до невъзможност за продължаване на съвместния съпружески живот. Налице е дълбоко и непоправимо разстройство, поради което бракът следва да се прекрати с развод.

Съдът преценява, че фамилното име на съпругата, следва да бъде възстановено от преди брака, като също така констатира, че страните нямат семейно жилище в Р.България.

Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.2-ро от ГПК, по брачните дела, когато няма вина, или когато и двамата съпрузи са виновни, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги направили.

На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, РС-Шумен определя окончателна държавна такса за развода в размер на 50,00 лв.

Водим от горното, съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Р.Н.Р., с ЕГН **********, с адрес: *** и С.С.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, сключен на 30.01.2016 г. пред длъжностното лице по гражданско състояние при общ. В.Преслав, обл. Шумен, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак №0006/30.01.2016 г., на основание чл. 49, ал. 1 от СК, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ОБЯВЯВА, че няма вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

Постановява след прекратяването на брака жената да носи предбрачното си фамилно име М.

         КОНСТАТИРА, че страните нямат семейно жилище в Р.България.

ОБЯВЯВА, че след прекратяване на брака, страните не си дължат издръжка по между си.

Разноските остават в тежест на страните, така, както са направени.

  ОПРЕДЕЛЯ  окончателна държавна такса по делото в размер на 50,00 /петдесет/ лв.

 ОСЪЖДА Р.Н.Р., с ЕГН **********,  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен, сумата от 25,00 лева, представляваща държавна такса. 

 ОСЪЖДА С.С.Р., с ЕГН **********,  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен, сумата от 25,00 лева, представляваща държавна такса.  

  Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му от страните пред Окръжен съд  - Шумен.     

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: