Р Е Ш Е
Н И Е
400/1.7.2020г.
01.07.2020г.,
гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на втори юни през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Районен съдия:
Мирослав Марков
при секретаря М.Найдева, като
разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №3
по описа за 2020 год. на Районен съд – Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Р.Н.Р. против С.С.Р. с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Ищецът
обосновава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Страните
били съпрузи, по силата на сключения между тях през 2016 г. граждански брак,
като от него нямали деца. Твърди, че съпрузите са във фактическа раздяла. За
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, ищецът сочи факти от
живота на съпрузите, с които обосновава разпадане на брачната връзка, липса на
доверие, взаимно уважение и разбирателство. Моли за постановяване на решение, с
което брака между страните бъде прекратен, без произнасяне по въпроса за
вината. Желае възстановяване на фамилното име на съпругата. Не претендира за
семейното жилище, издръжка и разноски.
В
срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответната страна депозира отговор на
исковата молба, в която по същество признава, че същата е основателна и иска да
бъде уважена.
Съдът
е приел, че са предявени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване искове, както следва: с правно основание чл. 49, ал. 1
от СК, за прекратяване на гражданския брак между страните, поради дълбокото и
непоправимо разстройство настъпило след сключването му, без произнасяне по
въпроса за вината;
небрачни искове, по които, на основание чл. 322, ал. 2,
изр. 2 ГПК, съдът дължи задължително произнасяне, както следва: ползването на
семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име на съпругата.
В
хода на проведените по делото съдебни заседания, ищецът, чрез процесуалния си
представител поддържа предявеният иск и моли за положително произнасяне по
същия. Ответникът не се явява, но негов процесуален представител по същество се
съгласява с посоченото в исковата молба.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Страните били съпрузи, по силата на
сключения между тях през 2016 г. граждански брак, като от него нямали деца. Същите
са във фактическа раздяла и не желаят бракът им да продължи.
По делото са ангажирани писмени
доказателства: дубликат на удостоверение за сключен граждански брак от
01.02.2016 г., издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №0006/30.01.2016
г. от Община Велики Преслав, както и гласни доказателства посредством разпит на
свидетеля Н.Р.К..
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от
правна страна:
Изхождайки
от установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните, съдът
приема за установено, че брачните отношения
между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало
взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом, общност и
единство, както и желание за полагане на общи грижи, уважение и подкрепа между
членовете на семейството. От събраните по делото гласни доказателства, се
установява, че между съпрузите е настъпила фактическа раздяла. Конкретните
причини и персонална вина за това обаче, както и за влошените отношения по
между им, не се установяват по безпротиворечив и категоричен начин. Поведението
и на двамата съпрузи се е отразило върху нормалното протичане на брака и е
довело до невъзможност за продължаване на съвместния съпружески живот. Налице е дълбоко и непоправимо разстройство,
поради което бракът следва да се прекрати с развод.
Съдът преценява, че
фамилното име на съпругата, следва да бъде възстановено от преди брака, като също
така констатира, че страните нямат семейно жилище в Р.България.
Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.2-ро от ГПК, по брачните дела, когато няма вина, или когато и
двамата съпрузи са виновни, съдебните разноски остават в тежест на страните
така, както са ги направили.
На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, РС-Шумен определя окончателна
държавна такса за развода в размер на 50,00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Р.Н.Р., с ЕГН **********, с адрес: *** и С.С.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, сключен
на 30.01.2016 г. пред длъжностното лице по гражданско състояние при общ. В.Преслав, обл. Шумен, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански
брак №0006/30.01.2016 г., на основание чл. 49, ал. 1 от СК, КАТО
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ОБЯВЯВА, че няма вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Постановява след прекратяването на брака
жената да носи предбрачното си фамилно име М.
КОНСТАТИРА,
че страните нямат семейно жилище в Р.България.
ОБЯВЯВА, че след прекратяване на брака, страните не
си дължат издръжка по между си.
Разноските остават в тежест на страните, така, както
са направени.
ОПРЕДЕЛЯ
окончателна държавна такса по делото в размер на 50,00 /петдесет/ лв.
ОСЪЖДА Р.Н.Р., с ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Районен съд – Шумен, сумата от 25,00 лева, представляваща държавна
такса.
ОСЪЖДА С.С.Р., с ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Районен съд – Шумен, сумата от 25,00 лева, представляваща държавна
такса.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му от страните пред Окръжен съд - Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: