№ 34
гр. Варна, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20213110107380 по описа за 2021 година
Производството по искова молба от ЗЛ. АНГ. К. от гр.Варна срещу ЗАД
„Д.Б.Ж.З.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.Д.“,
№ 1, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 292,21 лева представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди по застраховка Гражданска
отговорност, измеримо с разходите за възстановяване на л.а „Фолксваген Поло“, с рег. №
******** в резултат на увреждания от ПТП на 10.04.2021г., настъпило по вина на
застрахован при ответника водач на л.а „ Фолксваген Ъп “, рег. **********, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба-27.05.2021г. до окончателното издължаване на
сумата, на осн. чл. 432, ал.1 от КЗ.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: на
10.04.2021г. притежаваният от ищцата л.а „Фолксваген Поло“, с рег. № ******** е
управляван от нейния внук, когато на кръстовището на бул. „Ц.О.“ и ул. “П.Д.“ в гр.Варна,
автомобилът е блъснат в задната му част от застрахования при ответника водач на л.а „
Фолксваген Ъп “, рег. **********. Произшествието е било посетено от органите на МВР, но
протокол от органите на реда не е съствен, тъй като не са установени пострадали лица.
Такъв е съставен от участниците в произшествието и с него е прието, че вина за инцидента
носи водачът на л.а „Фолксваген Ъп “, рег. ********** Е. М.. На 10.04.2021г. пострадалата в
уведомила ответника ЗАД „Д.Б.Ж.З.“- застраховател на виновния водач за събитието.
Съставен е опис по щета, като са констатирани следните увреждания: на задна броня, врата
задна пета, стъкло с нагревател, стоп десен, калник заден десен, панел под стоп десен, панел
под стоп ляв, калник заден десен, седалка водач облицовка, скоростна кутия, маска задна,
под багажник, тапицерия нa задна врата лява, рог заден, под купе, задна дясна колона,
1
колона средна дясна, олоно задна лява, колона средна лява. Поддържа се, че разходите за
възстановяване на автомобила надвишават 70 на сто от пазарната му стойност към датата на
застрахователното събитие, поради което се касае за тотална щета. Застрахователят е
заплатил обезщетение в размер на 807,79 лева, която сума не покрива увредата. Ето защо се
претендира допълнително сумата от 292,21 лева, ведно със законната лихва от 25.05.2021 г.
и разноските по делото.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ЗАД
„Д.Б.Ж.З.“, с който се оспорва искът като неоснователен. Оспорва се поведението на
застрахования водач на л.а „ Фолксваген Ъп “, рег. ********** да се явява противоправно.
Според ответното дружество се касае за случайно деяние, тъй като водачът на
застрахованият автомобил не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че водачът на л.а
„Фолксваген Поло“, с рег. № ******** ще реализира промяна на пътното си поведение.
Поддържа се, че водачът л.а „Фолксваген Поло“ е спрял или намалил рязко скоростта при
това на участък, където това не е разрешено. Оспорва верността на двустранния протокол,
съставен от участниците в произшествието. Оспорва причинната връзка между процесното
ПТП и щетите по л.а „Фолксваген Поло“. В тази връзка поддържа, че уврежданията са от
друго събитие. Поддържа, че вредата на автомобилa е тотална по смисъла на чл. 390,ал.2 от
КЗ. Заплатеното на ищеца обезщетение в размер на 807.79 лева покрива вредата. На 18.05.
2021г. на ищата е определено допълнително обезщетение в размер на 172,21 лева. В
заключение претендира за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от адв. Гетев, който
поддържа исковата претенция.
Ответникът не се представлява в съдебно заседание. С нарочна молба чрез
процесуален представител поддържа възраженията си.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно, че към датата на процесното ПТП-10.04.2021г.
между застрахования водач на л.а „ Фолксваген Ъп “, рег. ********** и ответника е
съществувало валидно облигационно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите".
В представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 10.04.2021г.,
участниците в произшествието Е. М. и С.В. са са удостоверили, че в гр. Варна в района на
бул. Ц.О. и ул. П.Д. е осъществен сблъсък между управляваните от лицата превозни
средства, при който Е. М., като водач на л.а „ Фолксваген Ъп “, рег. ********** е блъснал
л.а „Фолксваген Поло“, с рег. № ********. Виновен за произшествието е именно Е. М..
Установява, че приложеното свидетелство за регистрация част 1 /л. 13/, че л.а
„Фолксваген Поло“, с рег. № ******** е собственост на ищцата З.А.. От направеното
зачеркване върху удостоверението става ясно, че регистрацията на автомобила е прекратена
на 12.05.2021г.
От представения по делото опис -заключение на щета от 13.04.2021г. се устаноява, че
2
л.а „Фолксваген Поло“, с рег. № ******** е представен за оглед на ответния застраховател,
при което са констатирани следните увреждания: на задна броня, врата задна пета, стъкло с
нагревател, стоп десен, калник заден десен, панел под стоп десен, панел под стоп ляв,
калник заден десен, седалка водач облицовка, скоростна кутия, маска задна, под багажник,
тапицерия на задна врата лява, рог заден, под купе, задна дясна колона, колона средна дясна,
олоно задна лява, колона средна лява.
Видно от удостоверение на л. 25 от 19.05.2021г., издадено от ответния застраховател
щетата по л.а „ Фолксваген Ъп “, рег. ********** е приета за „тотална“.
По делото е обявено за безспорно, че в полза на ищеца е изплатено обезщетение в
размер на 807.79 лева за процесното събитие.
В заключението си по назначената САТЕ , което се цени от съдът, като компетентно
и добросъвестно дадено и кореспондиращо с останалите доказателства по делото, вещото
лице е посочило,съпоставяйки уврежданията на двата автомобила сочи, че механизмът на
увреждането предполага пряк контакт между двете превозни средства, движещи се в една
посока, като първото превозно средство- л.а „ Фолксваген Ъп “ се е движело зад л.а „
Фолксваген Ъп “, рег. **********. Водачът на л.а „Фолксваген Поло“ е спрял за извършване
на маневра ляв завой, при което движещото се отзад МПС го е ударило. Водачът на л.а
„Фолксваген Поло“ не е разполагал с възможност да предотврати произшествието, тъй като
се е намирал в лентата за движение, предвидена за извършване на маневри за завиване на
ляво, като преди или в кръстовището е застигнат и блъснат от автомобил, движещ се в
същата посока.
Вещото лице е приело, че стойността на увреждания по средни пазарни цени възлиза
на 3826,65 лева. Пазарната стойност на л.а „Фолксваген Поло“, с рег. № ******** към
10.04.2021г. вещото лице оценява на 1400 лева. Експертът не е в състояние да посочи
стойността на запазените части на автомобила, тъй като изясняването на този въпрос
предполага детайлно проучване и разкомплектоване на автомобила. Сочи обаче, че цената
на процесния автомобил за скраб е 249,26 лева.
В показанията си свидетелят Е. М., сочи, че той е този, който има вина за
произшествието. Произшествието е възникнало при ясни атмосферни условия, добра
видимост и суха пътна настилка. Л.а „Фолксваген Поло“ е спрял без причина и внезапно.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
С оглед разпоредба на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск
срещу застрахователя, по застраховка "Гражданска отговорност" на причинителя на вредата.
Същевременно съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ застрахователят по договор за застраховка
"Гражданска отговорност", се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. За успешното провеждане на прекия
3
иск срещу застрахователя с правно основание основание чл.432, ал.1 от КЗ, в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и
ответника, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от страна
на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и
размера на претърпените вреди.
Както се посочи по- горе по делото липсва спор относно наличието на валидно
облигационно отношение по договор за застраховка между водача на л.а „ Фолксваген Ъп “,
рег. ********** и ответника към 10.04.2021г.
За установяване на механизма на увреждането и авторството на деликта по делото е
ангажирал двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от
10.04.2021г. С оглед последиците от инцидента и предвид разпоредбите на чл.123, ал.1 от
ЗДв.П вр. с чл.125 от ЗДв.П не е налице нормативно установено задължение за органите на
КАТ да посещават мястото на ПТП и да съставят протокол за пътното произшествие. В този
смисъл съставеният от участниците в ПТП и приложен по делото констативен протокол за
ПТП, се ползва със специфична доказателствената сила, тъй като с подписа си водачът на
МПС, който е признал вината си за инцидента, всъщност признава с обвързваща сила
неизгодни за себе си факти. Отговорността на застрахователя по застраховка “ГО“ е
функционално обусловена от тази на застрахования водач, поради което следва да се
приеме, че изявлението на водача има доказателствена сила и по отношение на
застрахователя. Да се приеме противното, респективно да се отрече доказателствената
стойност на двустранния протокол за ПТП, означава да се допусне заобикаляне на
разпоредбата на чл.125, т.7 от ЗДв.П вр. с чл.125а, ал.1 от ЗДв.П, изискваща при разногласие
между участниците в произшествието относно обстоятелствата, свързани с него, да се
състави официален документ-констативен протокол за ПТП, изготвен служителите на
службите за контрол на МВР, след посещение на място. Ето защо следва извода, че
двустранният констативен протокол за ПТП от 10.04.2021г. е годно доказателство за
установяване по отношение на ответника-застраховател, на застрахователно събитие и чия е
вината за настъпването му, в случая на водача на л.а „ Фолксваген Ъп “, рег. **********.
Допълнително удостоверените с протокола обстоятелства се подкрепят допусната по делото
САТЕ и от показанията на Е. М., водача на л.а „ Фолксваген Ъп “, който пред съда изяснява,
че произшествието е настъпило по негова вина. Именно свидетелят, като водач на един от
автомобилите, е ударил увредения л.а „Фолксваген Поло“ и по този начин е нарушил
изискването на чл. 25 от ЗДвП при предприемане на маневра да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат преди него и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. При
това положение несъмнено е налице противоправно поведение на водача, който е бил
длъжен да осигури безопасно извършване на маневрата –чл. 20 и чл. 25 от ЗДвП. С това в
конкретния случай е изпълнен фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД.
Ответникът се позовава на осъществено от застрахования водач случайно деяние,
4
изключващо вината на дееца при обществено опасно действие или бездействие- чл. 15 от
НК. Вината в гражданското право, за разлика от вината при наказателната отговорност не се
доказва, а се предполага- чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. В доказателствената тежест на делинквента,
респ. на застрахователя, чиято отговорност е производна от неговата, е да установи
отсъствие на предположеното от закона виновно поведение за причинените вреди, оттам и
случайния характер на деянието. В негова тежест е да докаже, че не по своя вина не могъл
да избегне настъпването на вредите. Такива доказателства в настоящия процес не бяха
ангажирани. Тъкмо напротив сам делинквента, като свидетел по делото и съставител на
двустранния констативен протокол за произшествието е декларирал вината си за
увреждането.Допълнително САТЕ установява, че водачът на л.а „Фолксваген Поло“ не е
могъл да предотврати удара.
По изложените съображения съдът приема, че застрахователното събитие е
настъпило по вина на застрахован при ответника водач на МПС.
Що се касае до вида на вредите следва да се кредитират данните от съставения от
служител на ответника опис от 13.04.2021г. на щети на л.а „Фолксваген Поло“, с рег. №
********, който в качеството на изходящ от страната документ има обвързваща го
доказателствена сила. Тоест съдът приема, че уврежданията по автомобила са именно
установените с описа по щета.
Според общата за всички случаи на имуществено застраховане разпоредба на чл. 386,
ал. 2 от КЗ обезщетението по имуществена застраховка, се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество към датата на увреждането, като за такава се смята стойността, срещу която
вместо него може да се купи друго със същото качество, т. е. обезщетението се дължи по
пазарната стойност на увреденото имущество. Смисълът е да бъде реализирана в пълен обем
обезвредата на пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване
на патримониума му вследствие на настъпилия застрахователен риск.
Според заключението на САТЕ нужната сума за възстановяване на увреденият
автомобил е 3826,65 лв., а неговата пазарна стойност към датата на ПТП е 1400 лв.
Следователно по делото се установява, което не е било и спорно между страните, че към
10.04.2021 г. разходите за възстановяването на автомобила надвишават с повече от 70 %
пазарната му стойност. Съгласно чл. 390, ал.2 КЗ тотална щета е налице при увреждане, за
което стойността на разходите, нужни за извършване на необходимия ремонт, надвишава
70% от действителната стойност на МПС.
При така установени посредством ангажираните по делото специални знания относно
възстановителна и действителна пазарна стойност на застрахования автомобил, следва да се
направи извод, че е налице тотална /пълна/ загуба на застрахованото имущество.
Следователно при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва
да бъде съобразено наложилото се в съдебната практика разрешение, че в хипотезите на
тотална щета меродавна е действителната стойност на вещта към момента на
5
застрахователното събитие, но не повече от застрахователна сума, от която се приспада
стойността на запазените части. Последните са т. нар. "ползи от вредите", които трябва да се
приспаднат от обезщетението, за да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения
/чл. 51, ал. 1 ЗЗД/.
В случая доколкото действителната пазарна стойност на автомобила е по-висока от
възстановителната стойност , на ищеца се следва обезщетение в размер на пазарната
стойност ( 1400 лева), от което следва да се приспаднат запазените части. Вещото лице не
дават категорично становище относно тази стойност, тъй подобно изчисление е възможно
само след пълната реализация на частите, до което може и да не се стигне. Тъй като е няма
точни данни за стойността на запазените части, следва да се приеме, че ползите които
застрахованото лице е реализирано от увреждането се измерват със сумата, която е получило
при предоставяне на автомобила за скраб. От заключението на вещото лице е видно, че
стойността за предоставяне на автомобила за скраб е в размер на 249,26 лева.
Допълнително следва да се съобрази определеното и вече заплатено обезщетение в
размер на 807,79 лева.
Застрахователят е твърдял, че е определил допълнително обезщетение от 172,21 лева,
което обаче няма данни да е изплатил на увреденото лице. Видно от писмо то 19.05.2021г. /л.
26/ застрахователят е поставил като условие за заплащане на допълнителното обезщетение
представянето на доказателства за дерегистрация на автомобила. Не са налице, обаче
доказателства по делото това изискване да е съобщено на предявилия претенцията, поради
което поведението на ищеца, който е дерегистирал автомобила, но не уведомил
застрахователя за това но може да се тълкува като забава на кредитора. Освен това трайно е
разбирането в практиката, че изискването за дерегистрация няма отношение към
дължимостта на обезщетението, а е относима към поставянето на застрахователя в забава.
В заключение предвид пазарната стойност на автомобила към датата на увреждането
(1400 лева) и след приспадане на изплатеното обезщетение ( 807,79 лева) и стойността на
запазените части ( 249,26), съдът намира, че в полза на ищеца е останало дължимо
обезщетение в размер на 342,95 лева.
С оглед на горното предявеният се явява основателен в цялост. Предвид
основателността на иска, ищеца следва да се ползва от правоувеличаващите последици от
неговото предявяване като му се присъди законна лихва, считано от датата на исковата
молба.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца се следват сторените по делото разноски,
на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Ответникът е поискал разноските да се присъдят нему, тъй като не е станал повод за
завеждане на делото.
Правото на ответника да му бъдат присъдени разноски, направени в съдебното
производство по граждански дела, е предвидено в чл.78 ал.2 ГПК. Според тази разпоредба
6
разноските се възлагат върху ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска.
В случая дори да е спорен въпроса за повода за завеждане на иска, по делото липсва
необходимото признание от страна на ответника, за да може да се приложи разпоредбата на
чл. 78,ал .2 от ГПК. Ето защо, по общите правила разноски се следват на ищеца. Видно от
доказателствата за сторени разходи и приложения списък разноските, същите възлизат на
500 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Г.М.Д.“, № 1 ДА ЗАПЛАТИ на ЗЛ. АНГ. К. от гр.Варна, ЕГН **********
сумата от 292,21 лева представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди
по застраховка Гражданска отговорност, измеримо с разходите за възстановяване на л.а
„Фолксваген Поло“, с рег. № ******** в резултат на увреждания от ПТП на 10.04.2021г.,
настъпило по вина на застрахован при ответника водач на л.а „ Фолксваген Ъп “, рег.
**********, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-27.05.2021г. до
окончателното издължаване на сумата, на осн. чл. 432, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Г.М.Д.“, № 1 ДА ЗАПЛАТИ на ЗЛ. АНГ. К. от гр.Варна, ЕГН **********
сумата от 500 лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн. чл. 78,ал.1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7