Определение по дело №1423/2020 на Районен съд - Лом

     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр. Лом, 21.10.2021 год.

 

          Ломският районен съд, V граждански състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври,  две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ОРМАНОВА

 

Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1423 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство с правно основание чл. 248 от ГПК.

 

С Решение № 260218 от 11.06.2021 год., постановено по гр.д. № 1423/2020 год. на ЛРС, съдът е осъдил ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ,,БУЛ ИНС" АД, с ЕИК ********* и адрес: гр. София, община Столична, район „Лозенец“, бул. "Джеймс  Баучер" № 87  да заплати на Е.А.А., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител К.Д.А. с ЕГН **********, с адрес: ***,  сумата от 25 000, 00 лв. /двадесет и пет хиляди лева/, представляваща  обезщетение за претърпени неимуществени вреди – психически болки и страдания, вследствие смъртта на брат му,  А.А., настъпила на 12.08.2017г. в резултат на ПТП от 12.08.2017г., виновно причинена от водача  при управление на лек автомобил с марка „Форд”, модел „Транзит” с ДК № СМ 12 64 АР, застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответника ЗД „БУЛ ИНС”АД със застрахователна полица № BG/02/117001164044, валидна до 17.04.2018г., на основание чл.432, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано  от 18.06.2020г. до окончателното й, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като е отхвърлил иска в частта му за присъждане на законната лихва за забава за периода от 13.11.2017г. до 17.06.2020г. вкл. като неоснователен.

С решението съдът е осъдил ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ,,БУЛ ИНС" АД, с ЕИК *********, да заплати  на адвокат Я.В.С. от САК сумата от 1280,00 лева, представляваща дължимо възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ответникът е осъден да заплати и държавна такса върху уважения иск в размер на 1000,00 лева по сметка на ЛРС, както и изплатено възнаграждение за работата на вещото лице от бюджета на съда в размер на 195,00 лева.

Решението е връчено на ищеца Е.А.А. чрез процесуалния му представител адв. Я.С. от САК на 10.09.2021 год.

С молба, входирана в деловодството на ЛРС на 15.09.2021 год., адв. Я.С. от САК е направил искане за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските. 

В едноседмичния срок за отговор ответникът не е изразил становище по молбата.

Доколкото е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, искането е процесуално допустимо.

С решението е прието, че ответникът на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде осъден да заплати  на адвокат Я.В.С. от САК сумата от 1280,00 лева, представляваща дължимо възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.  С молбата по чл. 248 ГПК се иска изменение на решението в частта за разноските, като бъде начислен и данък добавена стойност в размер на 256 лева върху определеното адвокатско възнаграждение съгласно решението – 1280 лева. Представено към молбата е и удостоверение за регистрация по ЗДДС, издадено от Национална агенция за приходите на адв. Я.С., видно от което същият е регистриран по ЗДДС от 03.11.2015г. 

Настоящият съдебен състав намира, че искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските е основателно. Косвеният данък, какъвто е ДДС,  е данък върху продажбите, потреблението, консумацията, услугите. Той е косвен, тоест се дължи на държавата от трето лице, за чиято сметка в действителност е данъкът. Продавачът го внася в бюджета, но в действителност се плаща от купувача (крайния потребител), тъй като е включен в цената на стоките и услугите. В Определение №266/18.04.2019 по дело №1913/2018 на ВКС, ТК, II т.о. е прието следното: „Разпоредбата на пар.2а от ДР на Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда, че за регистрираните по ЗДДС адвокати ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Следователно, размерите на минималните възнаграждения по наредбата, при регистриран по ЗДДС адвокат, се явяват данъчна основа, върху която се дължи ДДС при осъществена услуга по наредбата, в случая - процесуално представителство пред съд, поради което крайният размер на дължимото на адвоката възнаграждение включва ДДС. Разпоредбата не въвежда правило, че данъчната основа включва ДДС, поради което същата не противоречи на постановките на Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на ДДС. Ирелевантно в случая е, че възнаграждението се дължи не от представляваната страна, а от насрещната страна, с оглед нормата на чл.26, ал.2 ЗДДС и изхода на спора, като доставката попада в кръга на облагаемите с ДДС доставки по чл.2, т.1 ЗДДС, при безспорност на факта, че предоставилият услугата адвокат се явява данъчно задължено лице по ЗДДС. Основателно е оплакването на адвоката- жалбоподател, че ако се приеме противното, регистрираните по ЗДДС адвокати се поставят в по-неблагоприятно положение от нерегистрираните по ЗДДС, тъй като с изплащането на ДДС ще получат с 20% по-малко по размер адвокатско възнаграждение.“ Предвид цитираното определение на ВКС, съдът намира, че  следва да се присъди на адв. С. и сумата от 256 лева, представляваща начислен ДДС върху адвокатското възнаграждение, присъдено с решението -  1280 лева по Наредба №1/ 2004г.

 Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК,  Решение № 260218 от 11.06.2021 год., постановено по гр.д. № 1423/2020 год. на ЛРС, в частта му за разноските,  както следва:

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ,,БУЛ ИНС" АД, с ЕИК ********* и адрес: гр. София, община Столична, район „Лозенец“, бул. "Джеймс  Баучер" № 87,  да заплати на адв. Я.В.С. от САК, със съдебен адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сума в размер още на 256 /двеста петдесет и шест/ лева, представляваща начислен ДДС върху адвокатското възнаграждение от 1280 лева.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Монтански окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението му до страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: