№ 712
гр. Русе, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20224520105277 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Ищецът А. И. К. твърди, че на 24.10.2003 г. баща му И.Л. К. сключил договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с нот.акт №
30, том XXXІ, дело 7069/2003 г. по описа на СВ-Русе, по силата на който прехвърлил
1/2 ид.ч. от собствения си недвижим имот, представляващ: Апартамент № 1 в гр.Русе,
ж.к. „Р.“, ул."З.“ 68, бл.“Б.“, ет. 5, състоящ се от стая, дневна, кухня, дрешник, сервизни
помещения, две антрета, два балкона, със ЗП 60,78 кв.м., представляващ по схема на
АГКК Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.5.830.1.13, по КККР
съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-18/ 16.05.2007 г. на Изп.директор на
АК, с адрес: гр.Русе, ул.„З.“ 68, вх.1, ет.5, ап.1, вид собственост Частна, тип Жилище,
апартамент-в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение,
брой нива: едно, площ по документ 60.78 кв.м., заедно с избено помещение № 4, със
ЗП 3,50 кв.м., при граници: изба № 12, изба № 5 и коридор и заедно с 0,529 % ид. ч. от
общите части на сградата, на ответницата С. Ц. П. срещу задължение от нейна страна
да дава издръжка и полага грижи за прехвърлителя, като му осигури спокоен и
нормален живот, какъвто е водил досега.
Към датата на сключване на сделката ответницата била в граждански брак с П.
Б. П.. На 04.12.2019 г. бащата на ищеца починал и оставил за наследник само него.
Доколкото му било известно, след сключване на горепосочения договор, за кратко
ответницата полагала някакви грижи за баща му, но малко след това спряла и нито тя,
нито някой друг от нейно име изпълнявали изобщо задължението си за гледане и
1
грижи към баща му. Всички грижи за него в последните няколко години от живота му
били полагани единствено и само от майката на ищеца - Р.Х., въпреки че родителите
му били разведени много отдавна, но тя от чисто морални съображения не можела да
го остави да умре от глад. Мизерията, в която е живял, била видна и от приложените
снимки.
В наследственото имущество се включвало и правото на иск - за разваляне на
договора поради неизпълнение, което било допуснато приживе на кредитора-
прехвърлител. Съпругът на ответницата П. Б. П. починал и негови наследници по
закон, освен С. П., са и конституираните в производството ответници Б. П. Б. и И. П. Б.
– негови синове.
Предвид наличието на пълно неизпълнение на задълженията по горепосочения
договор от страна на купувачите, моли да бъде постановено решение, с което същият
договор да бъде развален. Претендира и присъждане на направените по делото
разноски.
Ответниците С. Ц. П., Б. П. Б. и И. П. Б. депозират становище и отговор на
исковата молба, в който оспорват изцяло основателността на иска. Твърдят, че още
преди да се сключи процесният договор С. П. полагала грижи за прехвърлителя,
изразяващи се в осигуряване на храна, почистване на жилището, заплащане на сметки.
След сключването на договора, тя продължила да го изпълнява в пълен обем. В края на
2004 и началото на 2005 г. здравословното й състояние се влошило. Разговаряли с И. и
с негово съгласие двамата ответници продължили да се грижат за него вместо
родителите си. Посещавали го редовно и полагали грижи за него, като му осигурявали
храна, плащане на консумативите, давали му и джобни пари.
През 2005 г. И. К. започнал да им се оплаква, че синът му го тормозел
психически. Настоявал да cи продаде апартамента и да му даде парите. И. бил много
притеснен, че ще остане на улицата и предложил, за да си осигури спокойни старини,
да продадат с майката на ответниците и баща им целия апартамент на Б. Б., като за
неговата ½ ид. част поискал сумата от 7500 лв. Условието било да си запази пожизнено
правото на ползване върху целия имот. На 01.04.2005 г. с нот.акт № 170, т.ХІ, д.№
2653/01.04.2005 г. на СП-Русе, И.Л. К. и С. Ц. П. лично и като пълномощник на П. Б.
П. продали на ответника Б. Б. процесния имот за сумата от 9000 лв., като И. К. си
запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху целия имот. Същият,
съгласно договора, получил сумата от 7500 лв., от които 1500 лв. при сключване на
договора и 6000 лв. - на 16 месечни вноски, всяка по 100 лв. Б. заплатил на родителите
си 1500 лв. за техния дял. Получавайки тези пари, ответницата ги дала на И., като за
сумата от 6000 лв. била вписана законна ипотека. Падежът за издължаване бил
01.04.2010 г., като сумите били изплатени преди това. С Молба-Съгласие от 09.03.2010
г. от И.Л., на същата дата с акт № 045, т.1, ипотеката била заличена поради
2
издължаване на сумата от 6000 лв. След продажбата на имота, И. К. отдал под наем
половината от апартамента на един мъж срещу наем от 40 лв. и двамата заживяли в
него. През цялото време на договора, отделно от майка им, двамата ответници също
полагали грижи - давали пари на ръка на И.. И двамата ответници го посещавали,
носели му храна, плащали консумативи-ток, вода, данъци. Имало случаи, когато И.
искал да му дадат парите и той да си плаща консумативите. След като отдал под наем
1/2 ид.част от апартамента, в последните 2-3 години той казал, че не иска никой да
ходи у тях и да не ги безпокоят с наемателя. Отказвал да ходи някой от ответниците и
да почиства жилището. Искал им само пари, като казвал, че той ще се оправи.
Ответниците не разполагали с ключ. Когато му носели храна, той или слизал пред
блока да я вземе, или вземал чантите на входната врата. След като починал,
ответниците установили, че апартаментът бил непочистен, навсякъде имало
разхвърляни празни бутилки. Оспорват твърдението на ищеца, че единствено майка му
се грижела за баща му. Молят предявения иск като неоснователен и недоказан да бъде
отхвърлено. Претендират направените по делото разноски.
Съдът квалифицира правно предявения иск по чл. 87, ал.3 от ЗЗД – за разваляне
на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка, обективиран в нот.акт № 30, том XXXІ, дело 7069/2003 г. по описа на СВ-
Русе, поради неизпълнение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 24.10.2003 г. с нотариален акт № 30, том XXXІ, дело 7069/2003 г. по описа на
СВ-Русе, бащата на ищеца - И.Л. К. прехвърля на ответницата, по време на брака й с
покойния П. Б. П. /починал на 28.09.2021 г./ ½ ид.част от собствения си жилищен имот,
подробно описан в исковата молба, срещу задължението на С. П. да дава издръжка и
полага грижи за прехвърлителя, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е
водил дотогава.
След смъртта на приобретателя П. Б. П., негови наследници по закон за
преживялата му съпруга и синовете му – ответниците по делото Б. П. Б. и И. П. Б..
Според Удостоверение за наследници, изд. от Община Русе на 28.09.2022 г., И.Л.
К. /разведен/ е починал на 04.12.2019 г. и оставил за свой единствен наследник по
закон сина си Любомир И. К..
С нот.акт № 85, т.II, д.№ 185/01.04.2005 г. по описа на нотариус Албена Маркова
с район на действие РС-Русе, И. К. и С. П. в лично качество и като пълномощник на
съпруга си, продават на ответника Б. Б. същия недвижим имот за сумата от 9000 лв., от
която купувачът е заплатил на вторите двама 3000 лв., а остатъка от 6000 лв. ще
изплати на първия продавач на 60 равни месечни вноска, всяка по 100 лв., до
01.04.2010 г. За неизплатената част от цената първият продавач вписва законна ипотека
3
върху имота и си запазва правото на ползване върху него пожизнено и безвъзмездно.
След смъртта на ползвателя имотът е продаден на трето лице с нот.акт № 173, т.I,
д.№ 152/20.05.2022 г. по описа на нотариус Петя Трендафилова с район на действие
РС-Русе.
Ответниците представят фискални бонове за заплатена от тях ел.енергия на
адреса на процесния имот с абонат И.Л. К. за периода м.06.2019 г. – м.01.2020 г.,
фактури за заплатена вода и такса канал за отчетен период 17.08.-18.09.2017 г., за
цялата 2018 г. и цялата 2019 г., приходни квитанции за платен данък върху недвижими
имоти и такса битови отпадъци от прехвърлянето на апартамента до 2021 г.
Вписаната законна ипотека в полза на И. К. на 01.04.2005 г. е заличена на
09.03.2010 г. по негова молба-съгласие, поради пълното издължаване на сумата от 6000
лв.
Към отговора на исковата молба са представени разписки, подписани от
покойния И. К., за получаване на вноските от по 100 лв. за изплащане на продажната
цена на имота от м.03.2005 г. до 25.02.2010 г.
Представени са множество експертни решения на ТЕЛК, от които е видно, че от
2003 г. до 2014 г. на ответницата С. П. са определяни различни проценти намалена
работоспособност поради очно заболяване-катаракта, ведно с придружаващи
заболявания – хипертонична болест и ревматоиден артрит.
Разпитаната по делото свидетелка Р.Х.-майка на ищеца изнася данни, че с
покойния си съпруг се е виждала след 2018 г., като почти ежедневно имали контакти.
Свидетелката му помагала финансово, чрез ежедневни малки суми – 5, 10 лв., имайки
предвид, че И. К. страда от алкохолизъм. Всеки ден той по обяд я изчаквал до
жилището на майка й. Свид.Х. му купувала и храна, и дрехи, когато се наложило на
два пъти да посещава болница. Два месеца преди да почине той се залежал, не искал да
приема храна и свидетелката давала пари на негов приятел – свид.И. Б., който се
грижел за него, за да му купува мляко. За входа и апартамента му свидетелката имала
ключ едва последния месец, когато И. К. бил безпомощен. Същият живял в мизерия, но
отказвал бившата му съпруга да му помага за почистване на жилището. За кратко след
2018 г. той имал квартирант, за да може да си плати сметката за електрозахранване.
Докато се грижела за И., свид.Х. не е виждала някой друг освен приятеля му, да се
грижи за него. Според нея, И. през цялото време е бил под влияние на алкохола.
Свид.Б. също потвърждава, че последните два месеца преди смъртта си И.
изобщо не е ял. Свидетелят ходил всеки ден на обяд у тях, имал ключ за дома му,
пазарувал му, като бившата му съпруга давала пари. Свидетелят също не е виждал
други хора да ходят и да носят храна на И.. Имал квартирант за няколко месеца, който
му платил тока, сложил и бойлер, но като се махнал си го взел. И. не е получавал
пенсия, последно време получавал някаква помощ от 100 лв. Преди да се върне
4
съпругата му от чужбина свидетелят не знае от какво се е издържал И..
Апартаментът бил в ужасно състояние откакто свидетелят познавал И. отпреди
3-4 години. Вътре не можело да се диша, била голяма мизерия. Свидетелят му
предложил да изчистят, но И. не давал, искал само пари, храна и алкохол.
Свидетелят С.Н. – приятел на ответниците излага твърдения, че е вършил услуги
на братята, като ги е карал до блока на един човек на име И., за когото се грижели.
Цялото семейство се грижили за него, носили му храна, пари, не го оставяли. Б. му
звънял отдолу на звънеца и И. слизал пред блока. Свидетелят присъствал и когато И.
получил за продажбата на половината от апартамента 1500 лв. Ответниците му казали,
че няма да го оставят и ще продължат да се грижат за него. И. казал, че не иска да
разваля договора, бил доволен, че се грижели за него и иска така да останат нещата.
Случвало се да му звънят долу, той да не вдига и да свидетелят и Б. да ходят да го
търсят из пазара. От 2006 до 2018 г. през месец-два свидетелят е ходил да кара братята
носят храна, дрехи, пари на възрастния човек, понякога той пращал Б. и за лекарства.
Винаги между 25-то и 28-мо число на месеца му носили пари, като с него братята се
разбрали да му дават на месец в рамките на минималната работна заплата.
Свид.А.К. е позната на ответника И. Б.. Същата знае, че до 2005 г. неговата
майка се е грижила за някакъв човек, след което предложила да прекратят договора, но
той не искал. Започнали синовете да се грижат за този човек финансово, с храна.
Свидетелката ходела с И. с колата и го чакала, виждала го да носи чанти с храна, пари,
лекарства. Братята нямали ключ от апартамента. Този човек разчитал на тяхната
помощ, защото не работил. Давали му минималната работна заплата за периода. Те
искали да полагат грижи, но той не ги допускал, а те нямали ключ за апартамента.
Понякога И. доста време обикалял, за да намери въпросния човек, по 30-40 минути.
Свидетелката твърди, че почти до последно е ходила с И., който ходел, търсил човека,
но той не отварял вратата. И двамата братя били отговорни и го търсели.
Свидетелят М.Д.в – съсед на ответниците в кв.“С.К.“ заявява, че И. и Б.лав му се
похвалили, че след 2005 г. те продължили да гледат човека, за когото преди това се е
грижила майка им. Карал ги с колата, а той почти всеки ден бил почерпен. Не ги
пускал в дома си, слизал долу и вземал чантите и парите. По думи на братята, му
давали една минимална заплата, защото поели ангажимента да се грижат за него.
Момчетата му носели редовно храна, пари, почти всяка седмица. Имало случай, когато
свидетелят им дал на ответниците 250 лв., за да му дадат те на него. В началото били в
добри отношения, но после той започнал да ги псува и гони.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Алеаторният договор е такъв, при който кредиторът, срещу прехвърляне право
на собственост върху недвижим имот, получава като насрещна престация грижи и
5
издръжка. Ако на страната на приобретателя стоят две лица, те я дължат и тя не може
да се раздели. Такова вътрешно съгласуване може да важи между тях, а спрямо
кредитора са солидарни, т.е. за неделимата престация важат правилата за солидарност.
Ако са съпрузи, двамата стават собственици на имота и двамата са задължени, освен
ако между тях няма уговорен принцип на разделност. Това е престация, която може да
се осъществява и от другите членове на семейството, защото не е с личен характер.
При пасивната солидарност интересът на кредитора е да получи договорения
краен резултат. Специфичната крайна социална цел при алеаторния договор е да се
осигури на кредитора един по-добър начин на живот, изразяваща се в ежедневно
покрИ.е на потребностите му. Вътрешните отношения между длъжниците и
регламентацията, по която следва да се постигне уговореният краен резултат, са без
значение за кредитора. Той е сключил договора, за да получи договорения резултат,
поради което за него е без значение кой лично и пряко от длъжниците го е осъществил.
Следователно, вътрешната свобода в отношенията между длъжниците е извън
преценката на кредитора, ако се установи, че крайният резултат е осигурен и
цялостното задължение - морално и материално е изпълнено. При задоволен
кредиторски интерес е без значение от кой от длъжниците е изпълнено, налице е пълно
и цялостно изпълнение, защото кредиторът извън това няма какво повече да получи в
съдържанието на своя интерес.
В настоящия случай алеаторният договор, чието разваляне се претендира, е
сключен през 2003 г., когато ответницата е била в граждански брак с покойния П. П..
Доказателствата, ангажирани по делото, безспорно установяват, че С. П. е полагала
грижи за И. К. преди прехвълянето на половината от собствеността на гореописания
жилищен имот, като очевидно уговорката помежду им е била само тя /без съпруга си/
да продължи да полага грижи за прехвърлителя и след сделката. Когато здравословното
й състояние се влошава през 2004-2005 г., по желание на И. К. грижите и издръжката,
му вместо ответницата и съпруга й, се поемат от двамата ответници-нейни синове. За
обстоятелството, че прехвърлителят по алеаторния договор е бил съгласен с промяната
в лицата, които ще изпълняват задълженията спрямо прехвърлителя, говори и факта, че
той е отказал разваляне на контракта, като дори е продал и останалата ½ ид.част от
апартамента на ответника Б. Б..
Относно обема на дължимата престация ВКС приема, че критерият за неговото
определяне е постигнатото между страните съгласие, отразено в договора, като за
тълкуването на тяхната воля се прилагат общите правила на Закона за задълженията и
договорите. Ако в договора задължението на приобретателя е описано като „издръжка
и гледане“, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други
според нуждата на прехвърлителя и полагане на грижи за здравето, хигиената и
домакинството на прехвърлителя, според неговата нужда и възможностите му да се
справя сам. Длъжникът обаче не може да наложи на кредитора грижи, които той не
6
желае да приеме, нито да му наложи начин на живот, който той не е готов да следва,
макар и да е по-задоволителен в социално-битов план. Изпълнението на задължението
за гледане и издръжка, когато то не е детайлно уговорено, се определя от
действителните нужди на кредитора. Ако престираното от длъжника е било прието и
кредиторът се е считал за удовлетворен, неговите наследници не могат да искат
разваляне на договора (Решение № 863 от 22.12.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г., ІV г. о.
на ВКС).
Събраните по делото гласни доказателства сочат, че наследодателят на ищеца И.
К. е имал проблеми с алкохола още след развода си със свид.Х. през 1985 г. Същият не
е работил, нямал доходи, нито пенсия, а синът му и бившата му съпруга са били извън
страната. Докато е бил подвижен /два месеца преди смъртта си/, същият не е
позволявал нито на ответниците, нито на приятеля си – свид.Б., нито на бившата си
съпруга, да почистват дома му, а ключ на последните двама е дал едва след като се е
залежал. През годините е искал от ответниците грижите и издръжката за него да се
изразяват предимно в даване на пари /с които си е купувал основно алкохол/, в носене
от време на време на храна, дрехи и лекарства и плащане на битовите сметки.
Понякога е искал само пари, като предпочитал сам да си плаща сметките и да си
купува каквото му е необходимо. И. К. не е имал бойлер в дома си, нито чаршафи,
както и още много други елементарни жилищни условия, просто защото не са му
трябвали съобразно начина, по който е избрал да живее, като неведнъж му е спирано и
ел.захранването поради неплатени сметки. Същият не допускал ответниците до дома
си, като имали уговорка да му звънят на звънеца пред входа и той да слезе, за да вземе
парите и храната. За обстоятелството, че двамата ответници са изпълнявали в пълен
обем задълженията си по алеаторния договор, съобразно уговорките с кредитора, както
и че същият е бил удовлетворен от тях, сочат показанията на тримата свидетели,
посочени от ответниците, според които братята не са оставяли възрастния човек без
грижи и средства, заплащали му месечно суми в размер на минималната работна
заплата за страната, търсили са го из квартала и в кооперативния пазар, чакали са го
пред блока, за да му дадат пари, храна и понякога лекарства. Едва в последно време
преди смъртта си К. е получавал социална помощ от 100 лв. месечно, като очевидно в
периода от 2010 г. до 2018 г. /от пълното изплащане на половината имот до
завръщането на бившата му съпруга в страната/ единствените средства за
съществуване на прехвърлителя са били тези, давани от ответниците. Факта, че след
2018 г. свид.Х. му е давала почти всеки ден по 5-10 лв., като бившият й съпруг я
изчаквал по обяд около блока на майка й, не води до извода, че в този период
ответниците не са полагали грижи и не са му осигурявали издръжка. Както сочат
свидетелите, Б. и И. Б.и са посещавали И. К. по различно време и в различни дни от
седмицата, когато са имали транспорт и очевидно когато не са на работа и имат
готовност със заплащането на издръжката. В това отношение свид.Кирилова заявява,
7
че почти до последно е ходила с И. да търси човека, за когото се грижат, но той не е
отварял вратата. Последните години от живота си той бил почти винаги в нетрезво
състояние, станал агресивен и когато братята идвали, поглеждал само какво му носят и
ги псувал.
Невъзможността на ответниците да изпълняват задълженията си по алеаторния
договор последните два месеца от живота на И. К. не е по тяхна вина. Същият сам се е
поставил в положение да не може да бъде открит, тъй като не е имал телефон, не е
допускал двамата братя до апартамента, не им е дал ключ за него и те нито могат да се
качат до петия етаж, като не им отвори входната врата, нито могат да знаят, че
възрастният човек е болен.
Съобразно изложеното съдът намира за доказан факта, че ответниците са
предоставили на прехвърлителя пълния обем на уговорените между тях издръжка и
грижи и искът за разваляне на процесния алеаторен договор като неоснователен
подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на ищеца следва
да се присъдят разноските, направени от последните двама ответници в хода на
настоящото съдебно производство, в общ размер 1534 лв., от които 1500 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение и 34 лв. платени копирни услуги на приложените към
отговора писмени доказателства. Пълномощникът на ищеца прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът, като съобрази
предмета на спора, неговата немалка фактическа и правна сложност, цената на иска и
минималното адв.възнаграждение, дължимо на пълномощника на двамата ответници,
съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлизащо на 1073.87 лв., намира, че в случая не са налице
предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК за редуциране на заплатеното от Ивало и Б. Б.и
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.87, ал.3 ЗЗД иск от А. И. К., ЕГН
**********, против С. Ц. П., ЕГН **********, Б. П. Б., ЕГН ********** и И. П. Б.,
ЕГН **********, за разваляне на сключения с нотариален акт № № 30, том XXXІ, дело
7069/2003 г. по описа на СВ-Русе, договор за прехвърляне на недвижим имот,
представляващ Апартамент № 1 в гр.Русе, ж.к. „Р.“, ул."З.“ 68, бл.“Б.“, ет. 5, състоящ се
от стая, дневна, кухня, дрешник, сервизни помещения, две антрета, два балкона, със ЗП
60,78 кв.м., представляващ по схема на АГКК Самостоятелен обект в сграда с
8
идентификатор 63427.5.830.1.13, по КККР съгласно Заповед за одобрение на КККР №
РД-18-18/ 16.05.2007 г. на Изп.директор на АК, с адрес: гр.Русе, ул.„З.“ 68, вх.1, ет.5,
ап.1, вид собственост Частна, тип Жилище, апартамент-в жилищна или вилна сграда,
или в сграда със смесено предназначение, брой нива: едно, площ по документ 60.78
кв.м., заедно с избено помещение № 4, със ЗП 3,50 кв.м., при граници: изба № 12, изба
№ 5 и коридор и заедно с 0,529 % ид. ч. от общите части на сградата, срещу
задължението на С. Ц. П. за издръжка и полага грижи за покойния И.Л. К., с ЕГН
**********, като неоснователен.
ОСЪЖДА А. И. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Русе,
ул.“Александровска“ 71, чрез адв.Ф. М., да заплати на Б. П. Б., ЕГН ********** и И. П.
Б., ЕГН **********, 1534 лв. деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9