РЕШЕНИЕ
№ 2613
гр. София, 01.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110215777 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Е. В. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. Н И,
ул. „С“ № срещу наказателно постановление № 23-4332-021283 на началник
група в ОПП-СДВР, с което на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5
от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност
на издаденото наказателно постановление. Намира, че в акта неправилно е
отразена липса на възражения от страна на жалбоподателя, с което е
допуснато съществено нарушение на неговото правото на защита. Допълва,
че депозираното възражение срещу съставения акт е оставено без уважение,
без наказващият орган да обоснове мотиви за това. Жалбоподателят
поддържа, че възприетата от наказващия орган фактическа обстановка не
отговаря на обективната истина и излага своите възприятия относно
процесния инцидент. Твърди, че другият участник е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата, изразяващо се в предприемане на
маневра за изпреварване при наличие на непрекъсната маркировка, което
поведение е единствената причина за настъпване на процесния инцидент и за
което водачът е санкциониран. Счита, че наказващият орган не е извършил
всички възможни и необходими действия за изясняване на фактическата
1
обстановка, вследствие на което е постановил необоснован акт. Моли за
отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и
не се представлява, без да сочи уважителни причини.
Въззиваемата страна – ОПП СДВР – редовно призована, не изпраща
представител и не сочи уважителна причина. Представени са писмени
бележки от юрк. Х, с които моли за потвърждаване на наказателното
постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на
делото доказателства и доказателствени средства и обсъди доводите и
възраженията на жалбоподателя, прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 23.06.2023г., около 08:50 часа, в гр. Н И, на ул. „В“, с посока на
движение от ул. „М“ към с. Курило, жалбоподателят Е. В. Г. управлявал
товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № . На
кръстовището с ул. „Божур“ жалбоподателят Г. предприел маневра за ляв
завой за навлизане по друг път и участвал в пътнотранспортно произшествие
с попътно движещия се от лявата му страна лек автомобил марка „БМВ‘,
модел „Х 6“, с рег. № , управляван от свидетеля Ю. П. А., който не съобразил
поведението си с пътната маркировка, пресичайки единична непрекъсната
линия, за да изпревари движещите се пред него превозни средства. На
местопроизшествието пристигнали В. И. С. и И Д И. – служители на ОПП-
СДВР. И Д И. съставил протокол за ПТП № 1844933/23.06.2023г., а В. И. С.
съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 988579/23.06.2023г. за извършено нарушение на чл.
25, ал. 1 от ЗДвП в присъствие на жалбоподателя и на И Д И.. На свидетеля А.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA
№ 988580/23.06.2023г. за извършено нарушение на чл. 6, т. 1, предл 3 от
ЗДвП. Жалоподателят получил препис от акта на същия ден. На 27.06.2023г.
жалбоподателят депозирал писмено възражения срешу съставения акт за
установяване на административно нарушение.
Въз основа на цитирания акт, на 11.09.2023г. Г В. Б. –началник група в
ОПП-СДВР издала наказателно постановление № 23-4332-021283 на
началник група в ОПП-СДВР, с което на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от
ЗДвП. На 18.10.2023г. на жалбоподателя бил връчен препис от наказателното
постановление. На 01.11.2023г. жалбоподателят депозирал жалба срещу така
издаденото наказателно постановление.
Фактическата обстановка по делото се установява от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства – показанията на
свидетелите Й Е. Д и Ю. П. А., писмо с вх. № 5618/09.01.2024г. с приложение
(наказателно постановление № 23-4332-014429 и акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 988580), декларация – 2 броя,
протокол за ПТП № 1844933/23.06.2023г., скица на ПТП, възражение,
2
снимков материал, справка картон на водача, заповед № 513з-
10338/08.07.2020г., заповед № 3121к-13180/23.10.2019г., акт за встъпване в
длъжност, заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.
Съдебният състав кредитира показанията на свидетеля Д относно
осъщественото пътнотранспортно произшествие, доколкото нейните
показания са непротиворечиви, последователни, подробни и логични по
отношение механизма на пътнотранспортното произшествие. Според
свидетеля Д, на процесната дата жалбоподателят управлявал товарния
автомобил към обект, на който работил, а свидетелят Д се движила зад него с
друг автомобил. Зад нея се движили още 2-3 превозни средства.
Жалбоподателят предприел маневра за ляв завой, за извършването на която
предварително подал светлинен сигнал. Когато жалбоподателят почти
завършил маневрата, водачът на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х 6“
предприел изпреварване на колоната от автомобили при наличие на
непрекъсната маркировка, която забранявала навлизане в пътната лента за
насрещно движение и настъпил удар помежду им. Свидетелят Димитрова
заявява, че пътният участък се състоял от по една пътна лента във всяка
посока.
Съдът се довери на заявеното от свидетеля Ю. П. А., който е вторият
участник в процесното пътнотранспортно произшествие. Според заявеното от
свидетеля А., на процесните дата и място същият предприел изпреварване на
движещите се пред него превозни средства. След като изпреварил първия
автомобил, управлявания от жалбоподателя товарен автомобил предприел
рязка маневра за ляв завой. Свидетелят А. опитал да избегне настъпване на
удар, но не успял. Жалбоподателят се обадил на полиция и
местопроизшествието било посетено от екип. Ударът настъпил в предна
дясна част на лекия автомобил и задна лява част на товарния автомобил.
Свидетелят сочи, че участъкът се състои от по една пътна лента в посока,
като не знае дали пътната маркировка е прекъсната или непрекъсната, тъй
като била избледняла. Допълва, че не се е движил с висока скорост и
предполага, че жалбоподателят не е възприел маневрата за изпреварване, тъй
като товарният автомобил бил с десен волан.
Съдът се довери на събрания и проверен писмен доказателствен
материал, поради пълнотата, последователността и липсата на логически
противоречия, като същият се явява източник на пряка доказателствена
информация по случая и доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния
състав, поради което съдът го кредитира изцяло.
При така направените изводи относно фактите и обстоятелствата по
делото настоящият състав прие следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, тъй като препис от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 18.10.2023г., докато жалбата е депозирана на 01.11.2023г.
от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
3
В настоящото производство съдът е длъжен да провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като в този
смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния
закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314,
ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Съдебният състав установи, че актът за установяване на
администативно нарушение и наказателното постановление са изготвени от
компетентни за това длъжностни лица. Според т. 2.1, вр. т. 1.3.2 от заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. лицата, заемащи длъжност старши полицай са
компетентни да съставят актове за установяване на административни
нарушения по ЗДвП. Видно от заповед №513з-10338/08.07.2020г., В. И. С. е
преназначен на длъжност старши полицай. Съгласно т. 3.11. от заповед №
8121з-1632/02.12.2021г., началниците на групи в ОПП-СДВР са компетентни
да издават наказателни постановления за нарушения на ЗДвП. Видно от
заповед № 8121к-13180/23.10.2019г. и акт са встъпване в длъжност, Г В. Б. е
преназначена на длъжност началник на група в ОПП-СДВР, на която
длъжност е встъпила на 29.10.2019г.
На следващо място, съдът констатира, че са спазени всички давностни
срокове, визирани в чл. 34 от ЗАНН. Административнонаказателното
производство е образувано със съставянето на акта за установяване на
административно нарушение в предвидения от чл. 34 от ЗАНН тримесечен
срок от откриване на нарушителя, респективно едногодишен срок от
извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в шестмесечен срок от съставяне на акта.
Съдебният състав не споделя възражението на жалбоподателя, според
което неправилно отразената липса на възражения от страна на
жалбоподателя в съставения акт представлява съществено нарушение на
правото му на защита. В чл. 44 от ЗАНН законодателят е предвидил
възможност за нарушителя в 7-дневен срок от съставяне на акта да представи
подробни писмени възражения срещу него. Тази възможност е предвидена за
гарантиране правото на защита на нарушителя пред наказващия орган, който
при разглеждане на цялата преписка преценява и представените възражения
заедно с останалите материали. Съдът намира за неоснователна и тезата на
жалбоподателя, според която наказващият орган е допуснал съществено
процесуално нарушение, тъй като не е обсъдил постъпилото възражение
срещу акта. Необсъждане на възраженията на жалбоподателя не представлява
нарушение, тъй като липсата на обсъждане е приравнена на приемането на
възраженията като неоснователни.
Съдът счита, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление съдържат всички законоустановени реквизити
регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Наказващият орган е описал
достатъчно подробно нарушението и обстоятелствата около неговото
извършване. Вмененото нарушение е описано точно, прецизно и разбираемо,
като същото съдържа всички обективни признаци на посочената като
нарушена правна норма от съответния нормативен акт. Наказващият орган не
4
е посочил коя точно хипотеза приема за нарушена, с оглед различните
действия изброени в разпоредбата. Съдът обаче намира, че този пропуск е
несъществен, доколкото от изложените факти в обжалвания акт по ясен и
непротиворечив начин се установява механизма на вмененото нарушение по
чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, а именно, че жалбоподателят, препредприемайки
маневра за ляв завой за навлизане по друг път е участвал в пътнотранспортно
произшествие с попътно движещия се от лявата му страна лек автомобил
марка „БМВ‘, модел „Х 6“, с рег. №, управляван от свидетеля Ю. П. А..
Същият извод се отнася и до приложимата санкционна разпоредба, тъй като
от съпоставката ѝ с описанието на деянието се констатира пълно съответствие
помежду им.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение.
Съдът намира, че при приетата по делото фактическа обстановка не
може да се направи единствен възможен извод, според който вмененото
нарушение е извършено от жалбоподателя. Актът за установяване на
административното нарушение е изготвен единствено въз основа на
протокол, скица към протокола и декларации от двамата участници в ПТП.
Самият актосъставител не е бил пряк очевидец на релевантната фактическа
обстановка. Същият е пристигнал на мястото на инцидента след известен
период от време и не е възприел непосредствено елементите от фактическия
състав на твърдяното нарушение. От събрания по делото доказателствен
материал не може да се установи по несъмнен начин кой от двамата водачи
пръв е започнал маневрата – дали жалбоподателят пръв е започнал маневрата
за ляв завой или свидетелят А. пръв е започнал маневрата за изпреварване. В
случай че жалбоподателят пръв е започнал маневрата за ляв завой, пътният
инцидент е настъпил единствено поради субективните действия на свидетеля
А.. Щетите на двата леки автомобила биха могли да се причинят както поради
извършване на ляв завой от жалбоподателя, без да се съобрази с попътно
движещия се от лявата му страна и изпреварващ го лек автомобил, така и
поради действита на свидетеля А., изразяващи се в извършване на забранена
маневра за изпреварване на колона от автомобили и несъобразяване със
започнатата маневра за ляв завой от жалбоподателя. Прави впечателние
обстоятелството, че ударът е настъпил в задната лява част на управлявания от
жалбоподателя товарен автомобил. Съгласно протокола за ПТП на товарния
автомобил са причинени щети по задна броня, заден ляв страничен панел,
стоп и други. Предвид получените увреждания е напълно възможно
жалбоподателят да е предприел маневра за ляв завой, съобразявайки се с
5
пътната обстановка и едва когато почти е завършил маневрата и е навлязъл в
другия път, свидетелят А. да е предприел маневра за изпреварване,
несъобразена както с непрекъснатата маркировка, така и с извършваната
маневра от товарния автомобил. Когато наказващият орган получи
преписката и проверява акта със събраните доказателства, ако същите са
недостатъчни следва да извърши допълнитела проверка. Съдът намира, че
наказващият орган не е предприел всички необходими действия за
установяване на обективната истина и затова е възприел фактическа
обстановка, която не почива на доказани факти. Не са разпитани останалите
очевидци на инцидента. Предвид обстоятелството, че свидетелят А. е
предприел изпреварване на няколко автомобила, безспорно е имало свидетели
на деянието. В процесния случай единствено на базата на цитираните по-горе
документи не би могло да се достигне до единствения възможен извод, че
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
Доколкото съдът прецени, че нарушението не е несъмнено доказано от
обективна страна, въпросът за субективната страна на деянието не следва да
се анализира.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на
основание чл. 63д от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът констатира, че
жалбоподателят не претендира присъждане на разноски, а наказващият орган
няма право на присъждане на разноски предвид изхода на производството.
С оглед изложеното съдът намира, че при издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, но
отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за деяние, което не е
доказано по безспорен начин, с оглед на което наказателното постановление
следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на- основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 105-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-021283 на началник
група в ОПП-СДВР, с което на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5
от ЗДвП на Е. В. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. Н И, ул. „С“ № е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева за
нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП като НЕПРАВИЛНО.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от
АПК пред Административния съд - София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6