Решение по дело №1611/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.84, ал.2 от Закона за убежището и чужденците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на П.Х., гражданка на Грузия, ЛНЧ **********, с адрес на територията на България в гр.Бургас, кв.Сарафово, бл.13, ет.3, ап.6 против Решение № УП-ОК-9/21.07.2023г. на интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците, с което, на основание чл.70, ал.1, във вр. с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ, е отхвърлена молбата за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут като явно неоснователна.

Жалбоподателката оспорва решението като незаконосъобразно и необосновано. Счита, че е постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, както и при неизяснена фактическа обстановка. Възразява, че административният орган не е зачел изложените от нея причините да напусне страната, свързани със системна невъзможност държавата да гарантира в пълна степен правата й, както и че изпитва основателен страх от преследване, а изложените доводи, че е икономически мигрант, счита за предположения. Иска се отмяна на решението.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и поддържа жалбата на сочените в нея основания. Излага доводи свързани с политическата ситуация в Грузия и посочва, че там е била партийно ангажирана, както и че има опасност от война. Посочва още, че в момента работи на територията на страната ни и желае да остане тук, докато ситуацията в родината й се успокои. Представени са писмени бележки от нейния пълномощник, видно от които пред интервюиращия орган не е била посочена причината за напускане на страната, а именно – оказвана дискриминация на основа политическо мнение поради поддържането на бившия президент на Грузия, в чиято политическа партия е участвала. Като нарушение на процедурата пред административния орган се сочи изборът на ускорен ред за разглеждане на молбата за международна закрила, липса на мотиви на решението, опорочаващи изискването за форма на акта, както и несъответствието му с целта на закона.

Административният орган не се явява и не се представлява. Чрез пълномощник е депозирал подробни писмени бележки, видно от които моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в законовия срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Данните от административната преписка сочат, че П.Х. е гражданка на Грузия. Подала е молба за международна закрила вх. № УП22232/30.06.2023г. пред Държавната агенция за бежанците. Омъжена е за Робакидзе Бесика, също грузински гражданин, пребиваващ на територията на РБългария., също с подадена молба за предоставяне на международна закрила.

На 07.07.2023г. с жалбоподателката е проведено интервю от длъжностно лице при ДАБ, за което е съставен Протокол № УП22232/07.07.2023г. Видно от дадените в хода на интервюто сведения, напуснала е Грузия на 13.04.2023г., сама, легално, със самолет за о.Крит, Гърция, където е престояла около месец, след което с автобус е пристигнала в България при съпруга си, с който живее понастоящем в гр.Бургас, в жилище под наем.

По време на изслушването и в отговор на поставените й въпроси за причините за напускане на родината си, като конкретен повод е посочила, че няма работа и не може да се грижи за здравето си, през повечето време е на улицата, парите не достигат, има семейни проблеми, била е изгонена от дома на майка си, хората гладуват, има митинги и акции. Посочила е също, че не е имала проблем заради изповядваната от нея християнска религия, не е влизала във взаимоотношения с армията и полицията в държавата си по произход, както и не е била задържана, арестувана или съдена. Като конкретен повод за напускане на страната жалбоподателката е отговорила, че напуска заради социално-икономически проблеми, тъй като не може да работи и да се издържа в Грузия, а за главна причина е посочила, че гладува и няма работа. Страхува, се че ако се върне в Грузия няма къде да живее и трябва да остане на улицата, боледува и няма кой да се грижи за нея. Отговорила е още, че в Грузия се говори за война и окупация от Русия, като хората бягат от там.

По подадената от жалбоподателката молба за закрила е постановено процесното Решение № УП-ОК-9/21.07.2023г. на интервюиращ орган при ДАБ, с което, на основание чл.70, ал.1, във връзка с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ, молбата за предоставяне на международна закрила е отхвърлена като явно неоснователна. Видно от изложените мотиви административният орган е приел, че не се обосновава наличие на риск за живота или свободата в държавата по произход, като мотивите, обуславящи желанието й да получи международна закрила, не попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ, а се касае за причини от личен и финансов характер и основната цел на кандидатката е да остане да живее в РБългария, за да намери работа, във връзка с което са изложени и допълнителни мотиви, касаещи икономическата обстановка в Грузия, с отбелязване за ръст на икономиката, намаляване на инфлацията и фискалния дефицит. Прието е още, че не са налице условия за предоставяне на статут на бежанец, тъй като за молителката липсват данни спрямо нея да е било осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ, не е посочила никакви факти, обосноваващи страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение. Отбелязано е също така, че за жалбоподателката не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ, тъй като събраните данни не дават основание да се приеме, че е била принудена да отпътува от страната си по произход поради реална опасност от тежки посегателства, смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и спрямо нея не съществува риск от посегателства по смисъла на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Разгледана е и хипотезата на т.3 на ал.1 на чл.9 от с.з., която също е счетена за неприложима поради липса на относимите за нея предпоставки, касаещи хипотеза на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Установена е и липсата на предпоставки по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ, тъй като П.Х. не е заявила член на семейството й да има предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут в РБългария, а посочените лични мотиви за желанието да живее в страната ни е счетено, че не могат да бъдат оценени като хуманитарни, съответно - заявените проблеми от личен и икономически характер са извън приложното поле на ЗУБ.

Решението е законосъобразно.

Административният акт е издаден в рамките на ускореното производство по чл.68 и чл.70 от ЗУБ. Проведено е изследване на твърдяните факти от бежанската история, свързани с личното положение на молителката и след техния анализ е обоснован извод за липсата на материалноправни предпоставки за предоставяне на бежански статут на жалбоподателката, който съдът намира за правилен.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В настоящия случай, видно от заявеното от жалбоподателката П.Х. по време на проведеното интервю, по отношение на нея не се установява преследване по някой от изброените в нормата признаци. Всички изложени твърдения са за възможни негативни последици от икономически характер, респ. напускане на страната по произход поради причини от битово - финансов и семеен характер - липса на постоянна работа, недостатъчно доходи, невъзможност да се грижи за здравето си, семейни конфликти и липса на сигурно жилище. Видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, жалбоподателката изрично е заявила, че конкретният повод да напусне страната си е заради социално-икономически проблеми и невъзможност да упражнява професията си на терапевт, да реализира доходи, като би била оценена само в чужбина. Различни от тези твърдения бяха изложени в съдебно заседание, като жалбоподателката каза пред съда, че тя и съпругът й са били членове на Националната партия в Грузия, подкрепяли са президента Саакашвили, който в момента е в затвора, участвали са в митинги в негова подкрепа и това всъщност ограничавало възможностите им за работа, тъй като имали досиета за политическа ангажираност. Посочи още, че има опасност от въоръжен конфликт с Русия, поради което иска да остане в страната ни, докато се нормализира ситуацията в Грузия. Такива твърдения не са били изложени пред интервюиращия орган въпреки неколкократните въпроси относно причините за напускане на страната по произход, като показателен е отговорът за главната причина за напускане – „гладуваме и няма работа“. По време на изслушването жалбоподателката нито веднъж не е споменала, че политическата й принадлежност е причината за невъзможност да работи, напротив – тя описва ситуацията в Грузия като социално-икономически проблемна, а не проблемна само спрямо нея поради личната й политическа ангажираност с друга партия. На поставения въпрос за членство в политическа партия и заемана длъжност е отговорила отрицателно, което противоречи на изложеното в съдебно заседание. Изложените за пръв път твърдения в съдебно заседание за причинна връзка между нейната политическа ангажираност и невъзможност да намери работа в страната си, остават недоказани. Такива твърдения за подобна връзка няма и в депозираната жалба, като видно от изложеното в нея сочи се системна невъзможност държавата да гарантира в пълна степен правата й, както и наличие на основателен страх от преследване, какъвто не е бил споменат по време на интервюто.

В административната преписка се съдържа справка с рег.№ ЦУ-672/22.05.2023г. издадена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, която по своя характер е официален документ, като видно от даденото описание на общото положение в страната и актуалната политическа и икономическа обстановка, не е посочено наличието на активен вътрешен или международен въоръжен конфликт, за да се предполага възможно насилие в страната по произход, което да провокира основания да се смята, че цивилно лице би било изложено на реална опасност да претърпи лични заплахи поради самия факт на пребиваване на територията.

При тези фактически данни обоснован е изводът на административния орган, че за жалбоподателката не са налице условията на чл.9, ал.1, т.1-т.3 от ЗУБ за получаване статут на бежанец.

Правилна е преценката на административния орган, че спрямо жалбоподателката не са налице основания и за субсидиарна закрила. Не се установяват релевантните за това предпоставки – да е била арестувана и осъждана в държавата си по произход, да е била обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето й, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗУБ. Предоставената информация по време на интервюто не сочи на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността й като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Липсват и предпоставки относно предоставяне на хуманитарен статут в хипотезата на чл.9, ал.8 от ЗУБ, като жалбоподателката не сочи други възможни причини от хуманитарен характер, които да бъдат обсъдени.

В процесния случай, молбата на жалбоподателката за получаване на бежански статут не се основава и на хипотезите на чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ.

В процеса на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания – решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата законова форма, при липса на съществени процесуални нарушения, като възражението за погрешно приложен ред за разглеждане на молбата е неоснователно, като предоставено на преценката на органа и при наличието на законовите предпоставки за ускорено производство – неустановеност на условията за предоставяне статут на бежанец или хуманитарна закрила, както и позоваване на основания с икономически характер и липса на причини за основателни опасения от преследване в страната по произход. Всички дадени от жалбоподателката сведения са били обсъдени, поради което неоснователно се счита, че част от тях са били игнорирани, респ. актът не е останал немотивиран. Материалният закон е правилно приложен като постановеният отказ е в резултат на липса на материалните предпоставки за предоставяне на международна закрила и в тази връзка е съобразен и с целта на закона

Поради липса на основания за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, процесното Решение № УП-ОК-9/21.07.2023г на интервюиращия орган при ДАБ е законосъобразно постановено, поради което подадената срещу него жалба от П.Х. следва да се отхвърли като неоснователна.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.85, ал.3 от ЗУБ, Административен съд Бургас, ІХ-ти състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Х., гражданка на Грузия, ЛНЧ ********** с адрес на територията на България в гр.Бургас, кв.Сарафово, бл.13, ет.3, ап.6 против Решение № УП-ОК-9/21.07.2023г. на интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: