№ 70
гр. Търговище, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на единадесети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
в присъствието на прокурора С. Н. П.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Гражданско дело №
20253500100130 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба за сумата от 26 000 лв. неимуществени вреди,
предявена от Д. Х. Г. от гр. Е., против РС – Разград и ОС – Разград, с правно
основание чл. 2б, ал. 3, във вр. с чл. 4, ал. 2 от ЗОДОВ.
В исковата молба се твърди, че ищцата била завела гр.д. № 1236/2024 г. на
РС – Разград, като след постановяване на решението по него е подадена
въззивна жалба и образувано въззивно производство пред ОС – Разград, по
в.гр.д. № 422/2024 г. Всъщност производството първоначално било образувано
пред АдмС – Разград, по адм.д. № 166/2024 г., но същото било изпратено по
подсъдност на РС – Разград.
Ответниците чрез пролонгиращи похвати били допринесли за
несвоевременното развитие на производството. Така била засегната
неимуществената сфера на ищцата, като било накърнено чувството й за
справедливост, изпитвала безсилие и гняв, обида от незачитане на правото й
делото да се реши бързо и адекватно. В исковата молба има посочена
множество съдебна практика, прави се анализ на някои от основните понятия
при реализиране на имуществената отговорност по този ред. Няма изложени
1
факти, които да се свързани с посочването на конкретни дати и как се е
развило производството пред двете съдилища във времето. Претендира се
сумата от 26 000 лв. неимуществени вреди за нарушаване на правото на
разглeждане на делата й в разумен срок, прокламирано в чл. 6, § 1 от
КЗПЧОС, в производството по гр.д. № 1236/2024 г. на РС – Разград. Да се
присъди сумата заедно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба. В съд.зас. не се яви и не изпрати представител.
В срок постъпиха отговори на исковата молба от ответниците.
РС – Разград счита иска за допустим, но неоснователен. Подробно се
описват фактите от момента на постъпването на делото, до приключването му
със съдебно решение на първа инстанция, действията по обжалването му пред
ОС – Разград и в последствие пред ВКС. Делото все още не било приключило,
като пред ВКС е образувано гр.д. № 1181/2025 г. на трето ГО. Описаните
факти и времевият обхват на развитие на делото установявали
продължителност, която не може да се разглежда като надвишаваща разумния
срок, по смисъла на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. С оглед на това няма и как да
настъпят каквито и да било вреди в имуществената сфера на ищцата. Не се
възразява по допускането на доказателствата, посочени в исковата молба.
Представя се хартиена разпечатка от електронната хронология на гр.д. №
1236/2024 г. на РСР. В писмена молба, докладвана в открито заседание,
председателят на съда Нели Генчева поддържа отговора и моли искът да бъде
отхвърлен.
В отговора на ОС – Разград се излагат аналогични доводи като тези на
първия ответник. Описва се хронологично движението на делото. С оглед на
изложените факти ответникът счита, че искът е неоснователен, тъй като не са
налице предпоставките на закона за реализиране на имуществената му
отговорност. Не е нарушено правото на разглеждане на делото в разумен срок.
Според установените в практиката на ЕС по правата на човека стандарти,
които се изброяват подробно и се цитират конкретни примери от практиката, в
случая делото е разгледано в разумен срок. Общата продължителност на
делото пред двата съда е била 4 месеца и 10 дни – от момента на образуване на
производството пред РСР, до постановяване на решението на ОСР. В
условията на евентуалност се твърди, че ако съдът все пак прецени, че има
нарушаване на критериите за разглеждане на делото в разумен срок, то
2
претендираният размер е изключително завишен. Оспорват се всички
твърдения по отношение на влошено здравословно състояние на ищцата,
което да е в причинна връзка с воденето на делото. Не се възразява по
исканите доказателства от ищцата. Представя се извлечение от
информационната програма на съда за движението на делото. Отправя се
молба, при наличието на предпоставките на ГПК, да бъде постановено
неприсъствено решение. Да се присъди и ю.к. възнаграждение. В съд.зас. се
яви представител, който поддържаше отговора.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното:
Производството пред Районен съд – Разград е образувано по изпратена
по подсъдност от Административен съд – Разград искова молба, подадена на
16.07.2024 г. от Д. Х. Г. против Административен съд – Разград, за
обезщетение на претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото на
разглеждане и приключване в разумен срок на адм. д. № 146/2024 г. по описа
на ответника.
В деня на образуване на производството по гр.д. № 1236/2024 г. по описа
на PC – Разград – 19.07.2024 г., съдията докладчик по делото, след преценка на
редовността на исковата молба и допустимостта на предявения с нея иск, е
пристъпил към размяна на книжата по реда на чл. 131 от ГПК.
На 01.08. 2024 г. е постъпил отговор на исковата молба.
На 18.08.2024 г. – преди изтичане на едномесечния срок по чл. 131 от
ГПК, съдът се е произнесъл по предварителните въпроси и по допустимостта
на доказателствените искания по реда на чл. 140 и 146 от ГПК. Насрочено е
открито съдебно заседание за 16.10.2024 г.
Същото е проведено и районният съд е счел делото за изяснено от
фактическа страна, обявявайки, че ще се произнесе с решение.
Същото е постановено на 18.10.2024 г.
Продължителността на съдебното производство от образуването му, до
постановяване на съдебния акт от районния съд е 3 месеца и два дни.
На 21.10.2024 г. е подадена въззивна жалба от ищцата. В същия ден е
оставена без движение за внасяне на държавна такса.
В същия ден – 21.10. 2024 г., постъпват и доказателства за внасяне на
3
таксата.
На 22.10. 2024 г. следва разпореждане да се изпрати препис от жалбата
на ответника и му е даден двуседмичен срок за отговор. Не е подаден такъв.
След изтичане на срока за отговор делото веднага е изпратено до ОС –
Разград.
На 12.11. 2024 г. делото е постъпило в ОС – Разград и веднага е било
образувано в.гр.д. № 422/2024 г.
На 19.11. 2024 г. с определение по чл. 267 от ГПК, съдът е насрочил
делото за 16. 12. 2024 г.
В същия ден – 16.12.2024 г. делото е било разгледано, съдът е счел
същото за изяснено, като е обявил, че ще се произнесе с решение в срок.
Производството пред въззивната инстанция е приключило с
постановяване на Решение № 237/ 20.12.2024 – само четири дни след
обявяването за решаване.
Недоволна от въззивното решение останала въззивницата Д. Г., която е
депозирала касационна жалба до ВКС на 13.01.2025 г.
Същата е била оставена без движение още в деня на постъпването.
На 22.01.2025 г. е разпоредено връчване на жалбата на ответника.
На 25.02.2025 г. делото е било изпратено до ВКС. Същият е върнал
делото за администриране.
На 24.03.2025 г. делото отново е изпратено до ВКС. Той е образувал
дело по касационната жалба на 28.03.2025 г.
С определение № 2796 от 02.09.2025 г. ВКС не допуска касационно
обжалване и делото приключва окончателно.
При така установените факти, съдът следва да се произнесе доколко е
допустима исковата молба, след като вече производството е приключило,
предвид направеното искане от ОС – Разград.
Становището на съда е, че след като при предявяване на иска делото, от
чието забавяне се търсят вреди все още е било висящо, то искът е допустим.
Ако в хода на делото производството е приключило, това не влияе на
допустимостта на иска, защото спорът вече е бил отнесен пред съда и това
прави произнасянето на административния орган невъзможно. По този въпрос
4
има съдебна практика на ВКС в същия смисъл – Р 153 от 13.06.2018 г. на
четвърто ГО, по гр.д. № 4658/2017.
С оглед на това съдът дължи произнасяне по съществото на спора.
Предявеният от ищцата Д. Г. иск намира своята правна квалификация в
чл. 2б от ЗОДОВ. Преценката за наличие на нарушение на правото на
разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от
ЕКЗПЧОС, а оттам и за обезщетение на причинените от това вреди, се
извършва по критериите, определени в чл. 26, ал. 2 ЗОДОВ: обща
продължителност и предмет на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
От друга страна следва да бъде отчетен и фактът, че се защитава право,
предвидено в чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, поради което са приложими и стандартите,
установени в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ),
която практика националните съдилища са длъжни да съобразяват. В тази
практика последователно се приема, че държавите са длъжни да организират
съдебните си системи по такъв начин, че техните съдилища да могат да
отговарят на изискванията на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, включително задължението
да разглеждат делата в разумен срок. Те са отговорни за закъсненията,
настъпили по причина на съдебни или други органи. Разумността на срока, в
който е продължило едно дело, се оценява с оглед конкретните обстоятелства
по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-
бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и
правилно провеждане на производството. Сложността на делото се преценява
съобразно броя на страните по делото, броя на съединените искове в общо
производство, встъпването на други лица в процеса естеството на фактите,
които следва да бъдат установени, нуждата да се проучат документи по делото
и всички други релевантни обстоятелства. За преценката на поведението на
компетентните органи от значение са създадената организация и усилията им
за ускоряване и приключване на производството.
Съобразявайки практиката на ЕСПЧ, конкретното дело, за което се
твърди бавност, не представлява значителен интерес за ищеца, доколкото то не
5
е свързано е лишаването му от правото на труд и получаване на трудово
възнаграждение, гражданско състояние, родителски права върху деца,
образование, здравеопазване, собственост върху земя, обезщетения от
пътнотранспортни произшествия или друго производство, което да изисква
прилагането на по-строг стандарт и бързина, поради което не може да се
направи извод за неразумна обща продължителност на съдебното
производство пред първата, още по-малко пред въззивната инстанция.
Още повече, че при прилагането на посочените фактори, ЕСПЧ приема,
че дори и да са налице доказани случаи на забавяне, не е налице нарушение на
чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, при условие че общата продължителност на
производството не е прекомерна предвид броя инстанции на производството
по делото.
От доказателствата по делото е видно, че съдилищата в гр. Разград са
процедирали изключително бързо. Общата продължителност на делото пред
двете инстанции е впечатляващо кратка, като съдебните състави са действали
и постановявали актовете по движението на делото веднага или в много
кратки срокове. Няма каквото и да било забавяне. Следва да се посочи освен
това, че в исковата молба ищцата, въпреки дадените от съда указания, не
уточни на кой точно етап и с кои действия съдилищата са допуснали
неоправдано забавяне. Такова няма, затова и липсват каквито и да било
аргументи. Трябва даже да се отчете и това, че РС – Разград е администрирал
делото в периода на съдебната ваканция, когато по силата на ЗСВ той може
изобщо да не разглежда дела от подобен характер. Не само това –
постановеното определение по реда на чл. 140 от ГПК е в станало преди още
да изтече и срокът за отговор на исковата молба.
Спазени са и всички инструктивни срокове относно действията по
администрирането и постановяването на съдебните актове, а крайният акт на
ОС – Разград е постановен много преди изтичане на едномесечния срок.
Вижда се, че и двете съдилища са положили максимални усилия да приключат
производството по делото не само в разумни, но и в изключително кратки
срокове.
Т.е. искът не е установен в своето основание, защото липсва основна
предпоставка за уважаването му, а това е неоправдано забавяне в цялостната
продължителност на процеса. Делото е разгледано и приключило в рамките на
6
по-малко от 1 година и пред трите инстанции.
Отделно от това няма събрани каквито и да било доказателства за
настъпили вреди от неимуществен характер. В това отношение липсват
каквито и да било доказателства.
В заключение: искът е изцяло неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските. Такива се полагат на ответниците. От РС – Разград няма
претенция, няма и направени разноски. От ОС – Разград искането за разноски
не се поддържа.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪЛРЯ предявения от Д. Х. Г. от гр. Е., ул. „К.“ № 9А, ЕГН
**********, представлявана от сина си К. Г. Т. от гр. Е., двамата с осигурен
достъп в ЕПЕП и електронно призоваване, против РС – Разград и ОС –
Разград, иск за заплащане на сумата от 26 000 лв., обезщетение за
неимуществени вреди, които са последица от нарушаване правото на
разглеждане на гр.д. № 1236/2024 г. на РС – Разград, в разумен срок, с правно
основание чл. 2б от ЗОДОВ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва, двуседмичен срок от съобщаването му
на страните, пред АС – Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
7