№ 380
гр. София, 23.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от Любомир Игнатов Въззивно частно
наказателно дело № 20211100604950 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 243, ал. 7 НПК.
Образувано е по частен протест на Софийската районна прокуратура срещу
определение № 1602, постановено в закрито заседание на 14. 11. 2021 г. от Софийския
районен съд, Наказателно отделение, 115-и състав, по ч. н. дело № 14141 по описа за 2021 г.
С протестираното определение се отменява постановление на Софийската районна
прокуратура от 20. 08. 2021 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 3383 ЗМК 1297 по описа на 8 РУ – СДВР, прокурорска преписка № 30718
по описа на Софийската районна прокуратура за 2019 г., образувано за престъпление по чл.
183, ал. 1 НК. С протестираното определение освен това първостепенният съд е върнал
делото на Софийската районна прокуратура с указания.
В частния протест се проследява развитието на досъдебното производство. Излагат се
доводи, че първостепенният съд не е описал каква фактическа обстановка възприема и дали
е формирал различни фактически изводи от тези на прокурора, който е постановил
прекратяването на наказателното производство. Оспорва се изводът на районния съд за
грубо нарушаване на правото на защита на Б.И., като се заявява, че не са били налице
предпоставките за привличането му като обвиняем. Поддържа се, че първоинстанционният
съд е излязъл извън рамките на конституционно установените си правомощия, като е дал
указания на прокурора да повдигне обвинение на Б.И.. Твърди се, че прекратителното
постановление всъщност е обосновано, защото, разследването е било извършено обективно,
всестранно и пълно. Въз основа на събраните доказателства се установява, че са били налице
две съдебни решения по един и същи въпрос, които си противоречат, следователно Б.И. не е
действал умишлено. Прави се искане към Софийския градски съд да отмени обжалваното
определение.
Постъпило е писмено становище от пострадалия А.Б.И., ЕГН **********, адрес град
София, ж. к. ****. Твърди, че протестираното определение е правилно и законосъобразно.
Поддържа, че след като баща му Б.И. е изрично посочен като субект на престъпление по чл.
183, ал. 1 НК, което е осъществил от обективна страна, то е следвало той да бъде привлечен
като обвиняем. Заявява, че решението на българския съд нито променя решението на
испанския съд, нито е влязло в сила. Намира, че баща му Б.И. съзнателно не му заплаща
определената с решението на испанския съд издръжка. Иска от Софийския градски съд да
1
потвърди протестираното определение.
След като съобрази доводите, изложени в частния протест, становището на
пострадалия и събраните в хода на досъдебното производство доказателствени
материали, Софийският градски съд направи следните фактически и правни изводи.
Частният протест е подаден в законоустановения срок (аргумент от чл. 183, ал. 4
НПК) срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и протестиране, поради което е
процесуално допустим.
По делото има данни, че пострадалият А.Б.И. страда от психично заболяване.
Въпреки това, предвид показанията на майка му, свидетелката М.Ц.С., той не е поставен по
запрещение. Освен това според експертните данни пострадалият е в състояние на
терапевтична ремисия и няма пречки да участва във всички фази на наказателното
производство. При това положение процесуалните действия, които той е извършил
самостоятелно в хода на наказателното производство, следва да се приемат за валидни.
Наказателното производство е било образувано във връзка със съобщение от
пострадалия, че Б.Р.И. е бил осъден с два акта на испански съдилища да заплаща месечна
издръжка на пострадалия в размер на 160 евро. В съобщението се твърди, че въпреки това
осъждане, Б.Р.И. е спрял да плаща дължимата издръжка от септември 2017 г., като към
датата на съобщението за извършеното престъпление дължимата сума била в размер на
общо 12 102 евро, ведно с лихви за забава. Прокурорът приел, че са налице достатъчно
данни за извършено престъпление, поради което с постановление образувал досъдебно
производство.
За да прецени дали прокурорът впоследствие правилно е прекратил така
образуваното наказателно производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24,
ал. 1, т. 1 НПК, съдът трябва да анализира осъществените действия по разследването и
събраните въз основа на тях фактически данни. Ако органите на досъдебното производство
са провели пълно, всестранно и обективно разследване, на следващо място съдът трябва да
прецени дали прокурорът е формирал въз основа на него правилни и обосновани фактически
и правни изводи, довели до прекратяването на наказателното производство на съответното
основание. Освен това съдът следва да прецени дали с прекратяването на наказателното
производство прокурорът не е допуснал съществено процесуално нарушение.
В разглеждания случай в досъдебното производство са били осъществени значителен
брой действия по разследването и са били приобщени множество доказателствени
материали – в това число удостоверения за раждане, оригинали и заверени преводи на
съдебни решения (решение № 345 от 27. 10. 2008 г., постановено от Софийския градски съд,
I въззивен брачен състав, по гр. дело № 34/2008; решение № 9/2015 на Първоинстанционен
съд № 1, Винарос, по дело за промяна на мерки № 691/2012; решение № 7/2016 на
Провинциалния съд Кастейон де ла Плана по дело № 78/15; решение № 188889, постановено
на 08. 08. 2017 г. от Софийския районен съд, 92-ри състав, по гр. дело № 65032/2016),
показания на пострадалия и на свидетелката М.Ц.С., показания на Б.Р.И., събрани чрез
европейска заповед за разследване, свидетелство за съдимост на Б.Р.И., удостоверение за
раждането на пострадалия, оценка на степен на инвалидност, издадена от правителството на
Каталония, експертно заключение по комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза и данни за имущественото състояние на Б.Р.И..
От събраните доказателствени материали е възможно да бъде възприета фактическа
обстановка, която е близка до възприетата от прокурора в постановлението за прекратяване
на наказателното производство. Установява се, че свидетелката М.Ц.С. и Б.Р.И. имали
сключен брак, от който през 1993 г. се родил А.Б.И. (пострадалият). През 2001 г. цялото
семейство заминало да работи и живее в Испания. След това отношенията между
свидетелката М.Ц.С. и Б.Р.И. се влошили, вследствие на което те се разделили и през 2005 г.
били разведени от българския съд. Б.Р.И. бил осъден от българския съд да плаща месечна
2
издръжка на сина си А.Б.И. в размер на 100 лева, считано от 21. 11. 2005 г. до настъпването
на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката. Това съдебно решение
влязло в законна сила на 27. 12. 2008 г.
През 2014 г. пострадалият А.Б.И., който вече бил пълнолетен, бил диагностициран с
идиопатична параноидна шизофрения и му била определена 38 % инвалидност без
необходимост от чужда помощ в ежедневния живот.
През 2012 г. свидетелката М.Ц.С. поискала от испанския съд да измени присъдената
от българския съд издръжка, като я направи съответна на испанските жизнени стандарти. С
решение на испанския съд от 12. 01. 2016 г. искането й било прието за частично основателно
и Б.Р.И. бил осъден да заплаща месечна издръжка на пълнолетния си син в размер на 160
евро. Няма категорични данни решението на испанския съд да е влязло в сила.
През 2016 г. пострадалият А.Б.И. предявил срещу Б.Р.И. обективно съединени искове
с правни основания чл. 139, съответно чл. 149 от Семейния кодекс СК) пред българския съд
за плащане на издръжка в размер на 600 лева, считано от 15. 11. 2015 г. Българският съд
изцяло отхвърлил исковете с решение № 188889 от 08. 08. 2017 г. Макар и на досъдебното
производство да не са били събрани съответните данни, за Софийския градски съд е
служебно известно, че въпросното съдебно решение е било потвърдено и е влязло в сила на
25. 05. 2018 г. (решение на Софийския градски съд, II въззивен брачен състав, по гр. дело №
13244 по описа за 2017 г.). Б.Р.И. приел, че не дължи издръжка на пострадалия след
постановяването на решението от 08. 08. 2017 г., с оглед на което следващият месец
престанал да я плаща.
Макар и под ръководството на прокурора да са били проведени редица действия по
разследването, които в значителна степен допринасят за установяването на фактическата
обстановка, разследването все още не може да се приеме за пълно. Както правилно отбелязва
в обжалваното определение първостепенният съд, решението на испанския съд от 12. 01.
2016 г. подлежи на обжалване. Пострадалият твърди, че то е влязло в сила, но не са били
изискани данни от съответните испански власти, от които това обстоятелство да бъде
еднозначно установено. В допълнение към тези доводи, въззивният съд трябва да посочи и
следното. Наказателната норма на чл. 183, ал. 1 НК е бланкетна: тя препраща към
нормативната уредба на института на издръжката (чл. 139 – 151 СК). Според българското
законодателство родителят дължи издръжка на непълнолетното дете независимо от
имущественото си състояние (чл. 143, ал. 2 СК). Задължението за издръжка отпада по силата
на закона с навършването на пълнолетие. Затова присъдената с решението на българския
съд от 2008 г. издръжка е била прекратена по право с навършването на пълнолетие от
пострадалия: тогава е настъпила „законна причина за прекратяване“ на издръжката, както е
упоменато в диспозитива на решението. Тъкмо заради прекратяването на тази издръжка
пострадалият е предявил нови искове по чл. 139 и чл. 149 СК пред българския съд за
присъждане на нова издръжка в качеството му на пълнолетно дете, което е
неработоспособно, които обаче са били отхвърлени.
След прекратяването на така присъдената издръжка според българския закон
свидетелката М.Ц.С. е поискала от испанския съд да я измени. Видно от мотивите към
решението на испанския съд от 2016 г., приложимото материално право в случая е било
испанското, а не българското. С оглед на приложимото испанско право испанският съд е
изменил издръжката, като е осъдил Б.Р.И. да заплаща 160 евро на месец. Затова преценката
на прокурора за прекратяване на наказателното производство преди да са събрани
категорични данни за влизането в сила на решението на испанския съд от 2016 г. предвид
приложимостта на испанското право, е преждевременна и необоснована.
Неоснователно с частния протест се твърди, че първостепенният съд е дал указания
на прокурора за предявяване на обвинение срещу Б.Р.И., които са несъвместими с
правомощията му на съд. Всъщност от мотивите на обжалваното определение е видно, че
3
районният съд е констатирал съществено процесуално нарушение, което е ограничилo
правото на Б.Р.И. да обжалва постановлението за прекратяване. Този извод е съобразен с
практиката на ЕСПЧ, която дава автономно тълкуване на понятието „наказателно
обвинение“ по смисъла на чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС. Според нея наказателно обвинение е
налице и в случаите, когато лицето официално не е привлечено като обвиняем, но въпреки
това състоянието му е било съществено засегнато от действията на властите, предприети в
резултат на подозрение срещу него (пар. 110 – 111 от Решение на ЕСПЧ по делото
„Симеонови срещу България“, жалба № 21980/04, и цитираната в тях практика). В
настоящия случай е била издадена европейска заповед за разследване, с която прокурорът е
поискал Б.Р.И. да бъде разпитан като свидетел (правилно обаче изпълняващият орган го е
разпитал в качеството на „разследвано лице“, подпомагано от служебен защитник), била е
изискана справка за съдимостта на Б.Р.И., а в постановлението за прекратяване изрично е
било прието, че Б.Р.И. е осъществил състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК от
обективна страна. При това положение спрямо него е налице наказателно обвинение по чл.
6, пар. 1 КЗПЧОС. Макар и прекратяването на наказателното производство на основание чл.
24, ал. 1, т. 1 НПК да е благоприятно за Б.Р.И., както уместно отбелязва първостепенният
съд, той все пак трябва да има възможност да упражни правото си на защита с оглед на
мотивите, според които е осъществил състава на престъплението от обективна страна.
По всички изложени съображения обжалваното определение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1602, постановено в закрито заседание на 14. 11.
2021 г. от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 115-и състав, по ч. н. дело №
14141 по описа за 2021 г.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4