Р Е Ш Е
Н И Е № 260152
гр.Хасково, 08.03.2021год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на двадесет и втори февруари
през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 1038 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „Теленор
България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнеспарк София, сграда 6, против М.Щ.Г.,***, иск с правно
основание чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.205 от ЗЗД – за
установяване на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение по Ч.гр.д. №3869/2019г.
по описа на Районен съд-Хасково.
В исковата молба се твърди, че
между ответника и ищеца / с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД/
били сключени следните договори за
предоставяне на услуги: 1. Договор
за мобилни услуги № ********* от
15.01.2016г., съгласно който на клиента бил предоставен мобилен номер **********, със стандартна месечна
абонаментна такса 39.99 лв. с вкл. ДДС
или 33.33 лв. без вкл. ДДС,
като за срока на договора била предвидена промоционална месечна абонаментна
такса в размер на 14.99 лв. с вкл. ДДС или 12.49 лв. без вкл. ДДС; 2. Договор за
мобилни услуги № ********* от 27.03.2016г., съгласно
който на клиента бил предоставен мобилен номер **********, със стандартна месечна абонаментна такса 6.99 лв. с вкл. ДДС или 5.83 лв. без вкл. ДДС; 3. Допълнително споразумение № ********* към
договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 27.03.2016г.
Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер ********** влизал в сила нов
абонаментен план, а на клиента бил предоставен мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy Grand Prime Grey VE.
Предоставянето на устройството било уговорено от страните в
отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била 367.77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание
чл.3, ал.1 от договора за
лизинг, лизингополучателят се задължавал да извърши 23 месечни лизингови вноски
в размер на 15.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като било
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера; 4. Сертификат за пакетни
услуги Globul Combo + № ********* от
27.03.2016г. Съгласно сертификата, мобилни номера ********** и ********** се включвали в
пакет, спрямо който се прилагали търговски отстъпки. Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от
ответника мобилни номера се прилагали следните условия: - за мобилен номер
********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 15.01.2016г., изм. със Сертификат за пакетни услуги Globul
Combo + № ********* от 27.03.2016г.; - за мобилен телефонен апарат SAMSUNG
Galaxy Grand Prime Grey VE - условията, договорени в Договор за лизинг от
27.03.2016г.; - за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор
за мобилни услуги № ********* от 27.03.2016г., изм. със
Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № ********* от 27.03.2016г. Ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 5
бр. фактури, издадени в периода м. декември
2016г. - м. април 2017г. Във всяка
от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от
различни договори, сключени между него и клиента. Посочва се още в
исковата молба, че Фактура № **********/20.12.2016г. била издадена
за отчетния период 20.11.2016г.- 19.12.2016 г. и включвала следните задължения
на клиента за посочения период: За мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 15.62 лв., както и потребени
услуги 20,71 лв. /кратки текстови
съобщения /SMS/ 0.18 лв., международни разговори 12.90
лв., разговори към „Грижа за клиента“
0.02 лв. и роуминг таксуване /общо/ 7.61 лв./,
които след приспадане на отстъпка 5 лв. били в общ
размер на 31.33 лв. без ДДС - 37.60 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен
апарат SAMSUNG Galaxy Grand Prime Grey VE - 15.99 лв. c вкл. ДДС. За мобилен номер ********** месечна абонаментна такса
5.82 лв., която след приспадане на отстъпка 0.87 лв. била в краен размер на 4.95 лв. без
ДДС - 5.94 лв. с
вкл. ДДС. Общата сума,
начислена във фактурата, била 59.53 лв. Фактура №
**********/20.01.2017г. била издадена за
отчетния период 20.12.2016г. – 19.01.2017г. и
включвала следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер ********** месечна абонаментна такса
15.62 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв., както и ползвани услуги 56.76
лв. /роуминг таксуване /общо/, които
след приспадане на отстъпка 5.00 лв. били
в общ размер на 68.13 лв. без ДДС - 81.76 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за
мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy Grand Prime Grey VE - 15.99 лв.
c вкл. ДДС. За мобилен номер **********
месечна абонаментна такса 5.82 лв. и такса за
спиране на номер 0.75 лв., които след приспадане на отстъпка 0.87 лв. били в общ размер на 5.70 лв. без
ДДС - 6.84 лв. с
вкл. ДДС. Общата сума,
начислена във фактурата, била 104.59
лв. Фактура
№ **********/20.02.2017г. била издадена
за отчетния период 20.01.2017г.- 19.02.2017г. и
включвала следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер ********** месечна абонаментна такса
15.62 лв., която след приспадане на отстъпка 5.00 лв. била
в краен размер на 10.62 лв. без ДДС - 12.74 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за
мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy Grand Prime Grey VE - 15.99 лв.
c вкл. ДДС. За мобилен
номер ********** месечна
абонаментна такса 5.82 лв., която след приспадане на
отстъпка 0.87 лв. била в краен размер на 4.95 лв. без ДДС - 5.94 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, била 34.67 лв. Фактура № **********/20.03.2017г. била
издадена за отчетния период 20.02.2017г. – 19.03.2017г.
и включвала следните задължения на клиента за
посочения период: За мобилен номер
********** месечна абонаментна такса /-3.90/ лв., която след приспадане
на отстъпка 1.25 лв. била в краен размер на /-2.65/
лв. без ДДС -
/-3.18/ лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен
апарат SAMSUNG Galaxy Grand Prime Grey VE - 15.99 лв. c вкл. ДДС. За мобилен номер ********** месечна абонаментна такса /-1.45/ лв.,
която след приспадане на отстъпка 0.22 лв. била в
краен размер на /-1.23/ лв. без ДДС - /-1.48/ лв. с вкл. ДДС. Отрицателната стойност на
месечните абонаментни такси във фактурата се формирали в резултат на приспадане
между таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които
клиентът ползвал услугите на оператора и таксата за предварително начислен
пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период. Общата сума, начислена във фактурата, била 11.33 лв. След
предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между
„Теленор България“ ЕАД и ответника, при условията на които били ползвани
процесни номера **********
и **********, по вина на
потребителя поради изпадането му в забава, операторът издал фактура № **********/20.04.2017г.,
включваща задължения за заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване
в размер на 494.42 лв., както и
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставения с договора за
лизинг към номер **********
мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy
Grand Prime Grey VE в общ размер на 191.88 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на 12 неначислени лизингови
вноски. Предвид това, че вземането за
неустойки не било предмет на настоящото производство, претендираната сума по
фактурата била 191.88 лв. Твърди се още в исковата молба, че
изискуемостта на вземанията на ищеца по всяка от фактурите настъпвала 15 дни
след издаването й. В периода след издаване на първата от гореизброените фактури
длъжникът не бил извършвал плащания, като и към настоящия момент задълженията
не били погасени. Поради липсата на действия на ответника,
насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на ищеца било
депозирано заявление по чл.410 от ГПК до Районен съд - Хасково, възоснова на
което било образувано Ч.гр.д. № 3869/2019г. и
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Изложеното обосновавало
правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 402 лева,
представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура №
**********/20.12.2016г., фактура № **********/20.01.2017г., фактура №
**********/20.02.2017г., фактура № **********/20.03.2017г. и фактура №
**********/20.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.12.2019г. до окончателното й изплащане, която сума е присъдена по Ч.гр.д. №
3869/2019г. по описа на Районен съд-Хасково. Претендира разноски по заповедното
и по настоящото производство.
Назначеният особен представител
на ответника счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Оспорва същия
по основание и размер, като моли да бъде отхвърлен изцяло. Оспорва като неверни
всички, сочени с исковата молба обстоятелства. Оспорва се твърдението, че
ищецът е предоставил на ответника мобилните услуги, за които са издадени
процесните фактури, както и тяхната стойност. Оспорва верността на
представените от ищеца фактури досежно брой, вид и стойност на предоставените
услуги, за които били издадени. Същите представлявали частни свидетелстващи
документи, които удостоверявали изгодни за издателя им факти. Доколкото обаче не били подписани от ответника, не се
ползвали с обвързваща материална доказателствена сила за удостоверените в тях
вземания, факти и обстоятелства, изгодни за техния издател. В случай, че
действително се установи възникването на претендираните от ищеца вземания,
опорва твърдението му, че ответникът е в неизпълнение на задължението си за
тяхното заплащане. Поради изложеното,
моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
По
делото са представени Договор за мобилни услуги, сключен с потребител М.Щ.Г. на дата 15.01.2016г., Договор
за мобилни услуги по Заявка № *********, сключен с потребител М.Щ.Г. на дата
27.03.2016г., Допълнително споразумение към Договор за мобилни/фиксирани услуги
с мобилен/фиксиран номер +359********* от дата 27.03.2016г., сключено между
„Теленор България“ ЕАД и М.Щ.Г., Договор
за лизинг от дата 27.03.2016г., сключен между „Теленор България“ ЕАД и М.Щ.Г., Извадка от Общи условия на
„Теленор България” ЕАД и неговите потребителите във връзка с предоставянето на
устройства от лизингодателя на лизингополучателите при условията на договор за
лизинг, Сертификат за пакетни услуги Combo+ с дата 27.03.2016г., сключен
между „Теленор България” ЕАД и М.Щ.Г., , Фактура
(дубликат) № ********** от дата 20.02.2016г. за отчетен период
20.11.2016г.-19.12.2016г. за обща сума от 59.53 лева с получател М.Щ.Г., издадена от „Теленор
България“ ЕАД гр.София, Фактура (дубликат) № ********** от дата 20.01.2017г. за
отчетен период 20.12.2016г.-19.01.2017г. за обща сума от 164.12 лева с
получател М.Щ.Г.,
издадена от „Теленор България“ ЕАД гр.София, Фактура (дубликат) № ********** от
дата 20.02.2017г. за отчетен период 20.01.2017г.-19.02.2017г. за обща сума от 164.12
лева с получател М.Щ.Г.,
издадена от „Теленор България“ ЕАД гр.София, Фактура (дубликат) № ********** от
дата 20.03.2017г. за отчетен период 20.02.2017г.-19.03.2017г. за обща сума от
210.12 лева с получател М.Щ.Г.,
издадена от „Теленор България“ ЕАД гр.София, Фактура (дубликат) № ********** от
дата 20.04.2017г. за отчетен период 20.03.2017г.-19.04.2017г. за обща сума от
896.42 лева с получател М.Щ.Г.,
издадена от „Теленор България“ ЕАД гр.София, Последна покана за доброволно
плащане с дата 20.03.2017г. от „Теленор България“ ЕАД гр.София до М.Г. и от тях
е видно, че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание,
поради което същото не следва да се излага отново
текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от
страните правни доводи, основани на тях.
От материалите, съдържащи се в Ч.
гр. д. № 3869/2019г. по описа на Районен съд-Хасково, приложено като
доказателство по настоящото производство, се установява, че възоснова на
заявление с вх. № 25009/13.12.2019г. в
полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение № 1883/16.12.2019г.
за сумата от 402 лева – главница за неизпълнени задължения за заплащане на цената
на получени услуги по договори за мобилни услуги от 15.01.2016г. и
27.03.2016г., за което са издадени фактури,
ведно със законната лихва от 13.12.2019г. до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 25 лева държавна такса и 360 лева –
адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и с разпореждане от 14.04.2020г.
на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в
едномесечен срок и последният е сторил това.
С оглед цялостното
изясняване на делото от фактическа страна по същото бе назначена
съдебно-счетоводна експертиза. В депозираното в тази връзка заключение се
посочва, че процесните
фактури са осчетоводени при ищеца. Общият размер на задълженията с натрупване
по всички фактури е 896.42 лева. В.л.
посочва още, че претендираната от ищеца сума в размер на 402 лева включва
фактурираните и неплатени мобилни услуги в размер на 210.12 лева по фактура №
**********/20.03.2017г. и 191.88 лева – неплатени лизингови вноски за 12 месеца
след прекратяване на договора. Ответникът е извършил доброволно плащане на сума
48.41 лева на 06.12.2016г., отразено във фактура № **********/20.12.2016г.,
което касае задължение за предходен месец. При плащането не се посочва кои от
елементите на задължението се погасяват, като в случая се плаща цялото
задължение от предходен месец.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът приема за
безспорно установено, че представените по делото договори за
мобилни услуги и договор за лизинг са валидно сключени и съответно обвързват
страните по делото. Същите не бяха оспорени
от ответната страна и доколкото носят
подписите на лицата, посочени в тях като издатели, съгласно чл.180 от ГПК
съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат
в тях, са
направени от тези лица. В този смисъл следва да се приеме, че с подписването
на процесните договори за мобилни услуги и договор за лизинг в
правната сфера на всяка от страните са възникнали съответни права и
задължения. По делото съдът приема за безспорно установено, че
ищецът е изпълнил основното си задължение по договорите - да предоставя
на ответника мобилни услуги чрез съответни телефонни номера /********** и **********/, както
и че му е предоставил лизинговата вещ – мобилен телефонен апарат
марка Samsung Galaxy Grand Prime Grey VE. От заключението на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза бе установен и фактът, че ответникът е заплатил сума 48.41 лева на 06.12.2016г.,
отразено във фактура № **********/20.12.2016г., което касае задължение за
предходен месец. Останалите, дължими суми /402 лева, включваща
неплатени мобилни услуги в размер на 210.12 лева и 191.88 лева – неплатени
лизингови вноски/ по издадените фактури не ги е заплатил в
уговорения срок, като доказателства относно
факта на плащане на тези суми не бяха ангажирани и до датата на
приключване на съдебното дирене. Ето защо, съдът приема,
че ответникът е
неизправна страна по договорите,
тъй като не е предложил на кредитора изпълнение в уговорените срокове, касаещо месечните абонаментни такси и
използвани услуги, а така също и дължимите лизингови вноски. Били е сключен,
освен договорите за мобилни услуги, както вече бе посочено, и договор за лизинг,
в които с положените в тях подписи, абонатът е декларирал, че му е предадена
годна за употреба вещ, която отговаря на съответните технически характеристики.
С договора тази вещ му е предоставена за ползване срещу месечно възнаграждение
в размер на определени лизингови вноски, които е следвало да се заплащат.
Изпълнение обаче липсва, като ответникът не доказва погасяване на задължението,
поради което основателно са му били начислени вноските, формиращи цената на
устройството, като по отношение на тях исковата претенция също следва да се
уважи.
От Фактури №.№ **********/20.12.2016г., **********/20.01.2017г.,
**********/20.02.2017г., **********/20.03.2017г. и № **********/20.04.2017г., се установява,
че по тях има неплатена сума в общ размер от 402 лева. Тези фактури касаят
ползваните от абоната услуги по договорите, предоставени от оператора, както и
лизингови вноски, и доколкото се доказа, че задълженията по тях са останали
непогасени, претенцията за така посочената сума се явява основателна и следва
да се уважи. Следва да се отбележи, че фактура с № **********/20.03.2017г.
включва задължение в размер на 11.33 лева и задължение от предходен месец в
размер на 198.79 лева, или общо задължение по фактурата 210.12 лева. След
предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на
потребителя поради изпадането му в забава, ищецът е издал фактура №
**********/20.04.2017г., която включва задължения за заплащане на неустойки за
предсрочното прекратяване на договорите в размер на 494.42 лева, както и
неплатени лизингови вноски в размер на 191.88 лева. Вземането за неустойки
обаче не е предмет на разглеждане в настоящото производство, поради което
дължимата по тази фактура сума възлиза в общ размер от 191.88 лева.
В заключение следва
да се приеме, че в полза на ищеца съществува
съответното парично вземане, по отношение на което е била издадена
процесната заповед за изпълнение. Искът се явява основателен в
пълния предявен размер от 402 лева, представляващи неплатения остатък по петте,
цитирани по-горе фактури.
Предвид изхода на
производството, то и разноските в заповедното производство, направени от
заявителя за държавна такса и адвокатско възнаграждение, следва да присъдят пълен размер, а именно сумата от 385 лева.
На ищеца следва
да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски в пълен
размер, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, произтекли от внесена държавна такса,
платено адвокатско възнаграждение, депозит за особен представител и
възнаграждение за вещо лице, които възлизат на 685 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
М.Щ.Г., ЕГН **********,***, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, присъдената със
Заповед № 1883/16.12.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№ 3869/2019г. по описа на Районен съд-Хасково сума в размер на 402 лева – неплатени месечни абонаментни такси и лизингови
вноски по Договор за мобилни
услуги от 15.01.2016г., Договор за мобилни услуги от 27.03.2016г., Допълнително
споразумение към Договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер
+359********* от 27.03.2016г. и Договор за лизинг от 27.03.2016г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 13.12.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.Щ.Г., ЕГН **********,***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 685 лева - разноски по настоящото
производство, както и разноски по Ч.гр.д.№ 3869/2019г. по описа на Районен
съд-Хасково в размер на 385 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.