МОТИВИ: към присъдата по НОХД № 314/2011 год. на РОС.

 

Против подс. Б.С.С. *** е повдигнато обвинение по чл. 115, вр. с чл. 18 ал. 1 от НК, за това, че на 11.10.2010 год. в гр. Русе е направил опит умишлено да умъртви П.И.П. ***, като деянието е останало недовършено по независещи от волята му причини.

Гражданският ищец П.И.П. ***, чрез своя повереник адв. М.Р. от РАК, поддържа предявения граждански иск против подс. Б.С.С. за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за нанесените неимуществени вреди, настъпили в резултат на причинените му от С. телесни увреждания, ведно с полагащата се законна лихва и направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе, в съдебно заседание поддържа обвинението, така както е предявено и настоява подс. С. да бъде признат за виновен по него и да му бъде наложено наказание, около предвидения в закона минимум, изразяващо се в лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно, а предявения от пострадалия П.П. граждански иск да бъде уважен по справедливост, ведно полагащите се лихви и направените от него разниски по делото.

Подсъдимият Б.С.С. ***, в съдебно заседание дава обяснения по повдигнатото му обвинение, но изцяло го оспорва, тъй като не е имал намерение да убива П.П.. Не осъзнава своята вина и настоява да бъде оправдан.

Служебният му защитник адв. К.С. от РАК, не оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Същият счита, че престъпното поведение на неговия подзащитен е съставомерно по чл. 115, вр. с чл. 18 ал.1 от НК, поради което настоява подс. С. да бъде признат за виновен в извършване на това престъпление и да му бъде наложено наказание под предвидения в закона минимум, чието изтърпяване на основание чл. 66 ал.1 от НК да бъде отложено за подходящ изпитателен срок, а гражданският иск да бъде уважен по справедливост.

Окръжният съд, след като извърши цялостна преценка на всички събрани в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, както и становищата на страните, приема за установено следното:

По фактите.

Подсъдимият Б.С.С. е роден на *** ***, където живее заедно с баща си. Не е женен. Притежава средно образование, безработен – пенсионер по болест. Към момента на извършване на престъплението не е бил осъждан.

Пострадалият П.И.П. и подс. Б.С.С. случайно са се запознали на 19.10.2009 год. в магазин за продажба на компютри и компютърни части, находящ се в гр. Русе. Там подс. С. заговорил св. П., във връзка с търсената от него част, с която в магазина не разполагали, поради което той изявил готовност да му продаде такава дънна платка, с каквато разполагал в дома си. След това двамата се договорили, че подс. С. ще я монтира на компютъра на св. П., като създал у последният впечатление, че е специалист в тази област. Тогава той заплатил на подсъдимия поисканата от него парична сума от 50 лв., но като се прибрал в дома си, св. П. установил, че въпреки това компютъра му не работи. Същият ден той се консултирал с други специалисти от фирма „Дартек” и „Вижън” в гр. Русе, които били на единодушното становище, че закупената от него платка от подс. С. е била повредена и негодна. По този повод между двамата възникнал конфликт, поради което св. П. поискал от подс. С. да му върне дадените му пари, но последния категорично отказал да стори това. Тогава св. П. сигнализирал органите на МВР и по негова жалба в РРП е била назначена предварителна проверка, която приключила с отказ от образуване на досъдебно производство. След това поради така създалите се взаимоотношения, двамата не поддържали никакви контакти.

При такива предпоставки на 11.10.2010 год. около 19.00 ч. св. П. заедно със своето семейство – съпругата му св. С.Н.П. и тригодишния им син М. са се разхождали в центъра на гр. Русе. Когато дошли на площада пред Съдебната палата, св. П. останал с детето до фонтаните и намиращата се в близост бутка за продажба на вестници и закуски с продавачка св. Р.Ч., където изчакал св. П., която отишла в намиращия се на същата улица магазин за да пазарува. По същото време подс. Б.С. пресичал централният площад „Свобода”, идвайки от към централна поща в посока на изток към паркинга на хотел „Дунав”.

Когато приближил фонтана, забелязал св. П. и малкото му дете, поради което се насочил към него и започнал да го обижда с нецензурни изрази, от рода на „педераст” и други подобни. В същият момент по улицата са се разхождали двамата съпрузи - свидетелите В.Д. и Т.Д., заедно със своето малолетно дете, които като видяли възникващия конфликт, спрели на около 10-15 м. от тях. От своя страна св. П. нямал никакво намерение да се конфронтира с подс. С. и не отговорил на неговите нападки и по никакъв начин не е провокирал агресивно поведение у него. Същевременно той се е притиснил за своето малолетно дете заради предходната връжда между него и подсъдимия. Тогава подс. С. се е приближил до него на около 1.5 – 2 м. разстояние и решил да го убие, знаейки предварително, че разполага със сигурно средство за това - пистолет. За целта го извадил от джоба на връхната си дреха и го насочил точно към главата на пострадалия. Предвид късото разстояние по между им, той бил уверен, че ще го уцели и със сигурност ще му причини смъртта. Всичко това се случило пред погледа на невръстното дете на пострадалия, който въпреки грозящата го опасност, се опитал да го защити, като го прикрие със своето тяло. Виждайки насоченият срещу него пистолет, св. П. не успял да защити себе си по никакъв начин, тъй като всичко се случило много бързо и за кратко време. Единствено се опитал да се отмести встрани от подс. С., който без каквото и да е колебае насочил пистолета към пострадалия, натиснал спусъка и произвел изстрел. В резултат на това подс. С. прострелял св. П. в лявата част на лицето, като куршумът проникнал в областта на носа. Поради изпитаната силна болка и обилното кървене от раната, св. П. привел тялото си напред, като притискал лицето с ръка.

Недоволен от своето първо попадение и от това, че пострадалия е бил все още жив, подс. С. се подготвил за повторен изстрел, като запазил първоначалното си хладнокръвие. Натиснал спусъка на пистолета, но не успял да произведе изстрел поради технически проблем в оръжието. Всичко това привлякло вниманието на случайно преминаващите граждани включително и на цитираните двама свидетели – съпрузите Д.. Необезспокояван обаче от никого подс. Б.С. с бързи крачки се е отдалечил от местопрестъплението, насочвайки се към паркинга на хотела. Същевременно св. П. успял да се придвижи до намиращата се на близо бутката от където св. Ч. му е дала салфетки за да спре кръвотечението от раната. После се е свързал по телефона със съпругата си, която веднага пристигнала на място, след което с техния автомобил отишли в спешното отделение на МБАЛ - Русе за да му бъде оказана медицинска помощ. Там служител от медицинския персонал сигнализирал органите на полицията, които веднага се отзовали на повикването и след извършените спешни медицински манипулации разпитали пострадалия П., който им е разказал за случилото се. Впоследствие посетили местопроизшествието където бил извършен оглед, за който изготвили надлежно оформен протокол и фотоалбум, като по този повод било образувано досъдебното производство.

Благодарение на случайното стечение на обстоятелствата, а именно, че достигналите в областта на дъгата на първи шиен прешлен металните частици от куршума – осколки с размери 6 мм., не засегнали, намиращия се зад нея гръбначен мозък. Поради това св. П. останал жив, но както се вижда от приложената по делото рентгенова снимка, осколките от съчмата са останали в задните твърди части на шията му. Не е била извършена оперативна интервенция, тъй като същата би била рискована с оглед съхранение живота на пострадалия.

Междувременно подс. Б.С. се е прибрал в дома си, като успял да укрие оръжието, с което извършил нападението над св. П., поради което същото не е намерено от компетентните органи. При осъществяване на първоначалните процесуално-следствени действия в дома на подс. Б.С. са били намерени и иззети веществени доказателства между които – 47 броя куршуми - ловни сачми 8-ми калибър, които са послужили, като средство за извършване на престъпното деяние.

В следващите десет дни е било проведено стационарно лечение на пострадалия П.П., след което е бил изписан от болницата. Независимо, че са изминали осем месеца от датата на инцидента той не се чувства добре, тъй като в резултат на това прострелване, здравословното му състояние рязко се е влошило. Същият страда от системно главоболие, световъртеж, безсъние, намалена трудоспособност и забавен мисловен процес, като по този начин животът му изцяло се е променил в отрицателна насока.

По доказателствата.

Съдът приема гореизложената фактическа обстановка за доказана по безспорен и категоричен начин, от събрания по делото съвкупен доказателствен материал, а именно – от свидетелските показания на пострадалия П.П., съпругата му С.П., очевидците В.Д. и Т.Д., както и от продавачката от бутката Р.Ч.. В тази насока са и приложените по делото писмени доказателства – протоколи за извършени процесуално-следствени действия, включващи протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум, протоколи за претърсване и изземване, протоколи за разпит на свидетели, справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно и имотно положение на подсъдимия, надлежно заверени копия от медицинска документация, съдебно-медицинска експертиза, изготвена от съд. експерт д-р И.С., комплексна съдебно-медицинска-техническа експертиза, изготвена от съд. експeрт д-р С. и съд. експерт П.Я., съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, изготвена от д-р Н. Б. и С.К., от съдебно-балистичната експертиза, изготвена от съд. експерт В.С., а също така и от представените по делото веществени доказателства – 47 броя ловни сачми.

По делото са били назначени множество съдебни експертизи, чиито заключения страните и съдът преценява по отделно и в тяхната съвкупност, като приема, че същите са напълно изчерпателни, дават подробни и прецизни отговори на всички релевантни по предмета на делото въпроси.

От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза извършена на пострадалия П.П. е видно, че на 11.10.2010 год. в резултат на прострелването му с това оръжие, му е било причинено нараняване с вход в дясно на носа и раневи канал с посока към основата на черепа, по хода на който има осколъчни тела с метална плътност, последното от които е около 6 мм. в областта на дъгата на първи шиен прешлен. Освен това за кратко време му е било причинено и сътресение на мозъка. Съдът приема, че това нараняване е причинено от проектил, който е преминал през костни и мекотъканни структури в долната част на главата. Тези находки и от данните по делото не изключват възможността за изстрел от разстояние по-голямо от дължината на цевта, т.е. и от далечен изстрел. От материалите по делото се установява, че осколките се намират в областта на раневия канал и на дъгата на първи шиен прешлен, зад който се намира гръбначния мозък, прекъсването на който на същото ниво, винаги завършва с летален изход. В посочената област на главата се намират органи и кръвоносни съдове, чието засягане би могло да доведе до смъртта на пострадалия, тъй като са несъвместими с живота на човека. В действителност вследствие засягането на тези кръвоносни съдове е довело до обилното кървене, което е създало реална опасност за живота на пострадалия П.П..

По делото е била назначена и комплексна съдебно-медицинска и балистична експертиза, от чието заключение, с оглед установените увреждания, по медико-биологичните критерии същите представляват множество телесни повреди на жизненоважен орган на човешкия организъм, какъвто е главата, представляващи разстройство на здравето временно опасно за живота. От същото става ясно, че пострадалият П. е бил прострелян с газ-сигнално оръжие и боеприпас тип „оса”, с един куршум.

От заключението на съдебно-трасологическата експертиза е видно, че представените за изследване иззети от дома на подс. Б.С. веществени доказателства - 47 броя ловни сачми 8-ми калибър, представляват компоненти (куршуми) за снарядяване на патрони за гладкоцевно огнестрелно оръжие.

В хода на предварителното разследване, по делото е била назначена комплексна съдебно – психиатрична експертиза, изготвена от д-р Н. Б. и С.К., които категорично заключават, че подс. Б.С. е вменяем и не страда от психично заболяване по смисъла на чл. 33 от НК, тъй като както към момента на извършване на престъплението, така и към настоящия момент е разбирал и разбира свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи. Освен това изразеното експертно заключение е изградено върху съвкупния доказателствен материал, при задълбочен анализ на всички обстоятелства по делото и личностовата характеристика на подсъдимия. Поради това съдът приема и включва в доказателстевния материал и това заключение по комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза.

Освен доказателствата от експертен порядък, при изграждане на фактическите си изводи съдът изцяло кредитира показанията на цитираните по-горе петима свидетели – П.П., С.П., В.Д., Т.Д. и Р.Ч., тъй като същите са последователни, житейски логични, правдоподобни и непротиворечиви, като същевременно взаимно се допълват.

От показанията на пострадалия от престъплението - св. П.П. дадени в съдебно заседание става ясно, че през есента на 2009 год. случайно се е запознал с подс. Б.С. в един магазин за продажба на компютри и компютърни компоненти, където свидетелят е търсил дънна платка за неговия си компютър. Там подсъдимият му е предложил своите услуги като компютърен специалист да му продаде и монтира такава за което му поискал сумата от 50 лв. Същият ден С. поставил неговата платка на компютъра на П. и получил уговорената за това сума. В последствие след като се е консултирал със специалисти от лицензирани фирми - „Дартек” и „Вижън” от гр. Русе се е оказало, че платката е била дефектна и компютъра поради това не е проработил. Тогава П. си поискал от подс. С. да му върне обратно тази парична сума, но последния отказал, поради което П. се е обърнал за съдействие към прокурор от РРП, който след проведената предварителна проверка е отказал образуването на досъдебно производство. По този повод отношенията между двамата са се влошили и повече не са поддържали никакви контакти.

Пак от същите показания става ясно, че една година по-късно, на инкриминираната дата 11.10.2010 год. около 19.00 ч. св. П. се е намирал в центъра на гр. Русе, пред Съдебната палата, в близост до фонтана, заедно с три-годишния си син М., като през това време съпругата му св. С.П. отишла да пазарува в намиращ се на близо магазин. Същевременно от към централна поща се е появил подс. Б.С., който като видял св. П. се е спрял на разстояние около 1.5 – 2 м. от него и започнал да го обижда с нецензурни думи. Успоредно с това от джоба на връхната си дреха С. извадил някакво оръжие, насочил го към главата му, след което го е прострелял в дясната част на лицето до носа. В резултат на нараняването започнало обилно кръвотечение и той приклекнал за да защити своето дете. Независимо от това подсъдимият направил втори опит да натисне спусъка но поради техническа неизправност не могъл да възпроизведе изстрел.

През това всички тези действия са били наблюдавани от случайно минаващи покрай тях граждани, между които са били и двамата съпрузи - свидетелите В.Д. и Т.Д., които са се намирали на около 10-15 м. от тях. Тогава подс. С. прекратил тези си нападателни действия и с бързи крачки се е отдалечил от местопроизшествието в посока към паркинга на хотел „Дунав”. Вследствие на голямото кръвотечение и изпитани болки пострадалия П. потърсил съдействие от продавачката, св. Ч., която му е дала няколко салфетки за да тампонира нараняването. Като сторил това със сетни усилия успял да се обади по телефона си на своята съпруга – св. С.П., която веднага пристигнала на място. Въпреки, че е била стресирана тя успяла да помогне на П. и заедно с детето са се отправили в спешното отделение на МБАЛ гр. Русе. Там му е била оказана специализирана медицинска помощ, като същевременно пристигнали и органите на полицията, по повикване от персонала на болницата. След проведеният разговор заедно с него, всички са посетили местопрестъплението и веднага е било образувано досъдебно производство. Пострадалият им е разказал за случилото се и същата вечер подс. С. е бил задържан.

В следващите десетина дни му е било проведоно стационарно лечение, но въпреки това и към настоящия момент св. П. се чувства в лошо здравословно състояние. Перманентно страда от главоболие, забавена умствена дейност, намалена трудоспособност и променен начин на живот, тъй като поради комплицираното място, където се намират осколките от куршума и с оглед съхраняването на живота му не биха могли да бъдат оперативно отстранени.

Съдът изцяло дава вяра на показанията, дадени от двамата очевидци, цитираните по-горе - свидетелите В.Д. и Т.Д., които пред съда почти по един и същи начин, възпроизведоха всички действия, извършени от подс. Б.С. на същата дата, време и място, които възприятия изцяло се покриват с казаното от пострадалия П. в неговите показания. Същите са останали безучастни, тъй като с тях са водели и малолетното си три-годишно дете, с което са се разхождали по площада и когато видяли възникващия конфликт спрели на около 10-15 м. от мястото кодето С. произвел изстрела. Както св. В. Д., така и нейния съпруг св. Т. Д., с категоричност заявяват, че след първия изстрел подс. С. направил втори опит да простреля св. П., но оръжието засекло и поради това той се отказал и с бързи крачки напуснал мястото на инцидента.

Други доказателствени източници са показанията на съпругата на пострадалия в лицето на св. С.П., макар, че тя не е очевидец и не е присъствала на местопрестъплението в съдебно заседание възпроизвежда, това което той й е казал след това и пътьом към болницата. Още с пристигането й като го е видяла тя се е стресирала и уплашила от вида, в който го е заварила – със силно кръвотечение, с окървавено лице и салфетки, с кървави дрехи и множество изтекла кръв по площада и най-вече опасения за мамолетния им син, който присъствал на саморазправата на С. с пострадалия. Същата посочва, колко време е продължило стационарното му лечение в болницата и за общото му здравословно състояние след това и към настоящия момент.

Другият свидетел е продавачката от намиращата се на близо бутка за вестници и закуски Р.Ч., която поради студеното време се е намирала вътре в нея, паралелно в дясно от мястото на конфликта и не е могла да види, точно какво се е случило. Същата обаче посочва пред съда, че при ния дошъл пострадалия П., който с окървавено лице и обилен кръвоизлив от раната помолил да му даде салфетки, на която молба тя веднага се е отзовала.

Тези гласни доказателства изцяло кореспондират с доказателствата, събрани по експертен ред и съответстват с правнорелевантните факти и обстоятелства, изясняващи действителната фактическа обстановка. Както сочените гласни доказателства, писмените и веществени такива, така и тези от експертен порядък в общи линии не се оспорват от страните, с изключение на подсъдимия С..

Съдът частично кредитира неговите обяснения само относно датата, мястото и начина на тяхното запознанство и за развилите се помежду им отношения по повод продадената от подс. С. на св. П. дънна платка за компютъра на втория. Само в тази им част дефинираните в обвинителния акт факти и обстоятелства кореспондират с останалия доказателствен материал. На поставените му въпроси от страните и от съда, относно случилото се на 11.10.2010 год. между него и пострадалия П. на площад „Свобода” в центъра на гр. Русе, срещу Съдебната палата, подс. С. отказва да отговаря. Единственото, което твърди в съдебно заседание в защитната си позиция в хода по същество е, че нямал намерение да го убива. В стремежа си да обори обвинителната теза прави „литературен анализ” на обвинителния акт, без да сочи оневиняващи доказателства, като същевременно заявява, че оръжието не е било намерено, а може би някой друг по същото време и място е ударил П. и от това е получил тези наранявания.

В хода на досъдебното производство обаче, неколкократно подс. С. променя своите версии и защитната си позиция, като по този начин на практика неговите обяснения във всеки един етап на наказателното производство са неправдоподобни, недостоверни, противоречиви и житейски нелогични. Първоначално в обясненията си пред разследващия полицай и своя договорен защитник адв. В. В. от РАК, заявява, че на същата дата и място срещнал св. П., който го е ритнал в областта на сърцето с крак, поради което извъдил пистолета и го е прострелял за да се защити. Тези негови обяснения не са били приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 279 ал.1 от НПК, тъй като не е бил разпитан пред съдия, но въпреки това те се явяват недостоверни и поради факта, че не кореспондират с нито едно от надлежно събраните в хода на делото доказателства. Няма логика в неговите обяснения относно посочените от него обстоятелства, тъй като в тази насока съдът приема за достоверни показанията на пострадалия и на двамата свидетели В.Д. и Т.Д., които са били очевидци на случилото се. Тези негови обяснения се опровергават и от обсъдените по-горе множество заключения по назначените в хода на делото съдебни експертизи, свързани както с неговото психично и психиатрично състояние по време на инцидента, така и относно начина и механизма на причиняване на телесните увреждания на пострадалия П..

Нелогично е и твърдението му, че не е имал намерението да убива пострадалия, поради което не се признава за виновен, но въпреки това дава подробни обяснения по всички факти, свързани с развитието на влошените им взаимоотношения преди една година, но не и по основния предмет на делото, касаящ инкриминираната дата 11.10.2010 год. в 19.00 ч., в центъра на града срещу Съдебната палата, където и когато е прострелял П., като по този начин се старае да омаловажи извършеното от него и да прикрие голяма част от обективната истина. Независимо от това неговите обяснения, доколкото представляват самостоятелно доказателствено средства са източник на факти и обстоятелства, свързани само с някои факти и обстоятелства, а същевременно те представляват израз на неговата недоказана защитна позиция. Така възприетата от него, но не и от неговия служебен защитник линия на защита не се подкрепя с никакви събрани по делото доказателства, а напротив напълно се опровергава от съвкупния доказателствен материал, в чиято доказателствена стойност съдът не намира никакво съмнение.

От правна страна.

Съдът след като подложи на преценка събраните по делото доказателства и въз основа на възприетата фактическа обстановка, намира, че обвинението, което е повдигнато срещу подс. Б.С.С. е доказано по безспорен и категоричен начин. Поради това същият следва да бъде признат за виновен по него, като в този смисъл се налагат следните правни изводи:

Както се установи от заключението по съдебно-психиатричната и психологическа експертиза, подс. Б.С. е вменяемо лице и не страда от психично заболяване по смисъла на чл. 33 от НК, тъй като както към момента на извършване на престъплението, така и към настоящия момент е разбирал свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи, а също така и да участва пълноценно в наказателното производство в качествата му на обвиняем и на подсъдим. Поради това съдът намира, че същият, като субект на престъплението е наказателноотговорно лице по смисъла на чл. 31 ал.1 от НК.

Нама спор, че с последователните си действия подс. Б.С. е осъществил всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението по смисъла на чл. 115, вр. с чл. 18 ал.1 от НК - тъй като на 11.10.2010 год. в гр. Русе около 19.00 ч., е направил опит умишлено да умъртви П.И.П. ***, като деянието е останало недовършено по независещи от волята му причини.

Съдът изцяло споделя обвинителната теза на прокурора, свързана с всички факти и обстоятелства, касаещи извършения опит за убийство от страна на подс. С., тъй като на инкриминираната дата и място, той е осъществил всички обективни признаци от състава на това престъпление, опит да лиши пострадалия П.П. от живот, представляващо такова по смисъла на чл. 115 от НК. Деянието е прекъснато във фазата на довършения опит, по смисъла на чл. 18 ал.1 от НК, тъй като след прострелването му с оръжието дееца е нанесъл телесни увреждания в жизнено важна област на човешкото тяло, каквато е главата на пострадалия, но благодарение на своевременната лекарска намеса животът му е бил спасен. Независимо от направения втори опит за произвеждане на изстрел от страна на подсъдимия срещу св. П., изпълнителното деяние е останало недовършено по независещи от волята на подс. Б.С. причини.

От обективна страна е установено, че непосредствен обект на посегателство в случая е живота на жертвата, която към този момент деецът е познавал и двамата са се намирали във влошени взаимоотношения. Съдът изцяло споделя становището на вещото лице в заключението по съдебно-медицинската експертиза на вещото лице, свързано с механизма на причиняване на телесните повреди, както и относно нейния характер. След прострелването на пострадалия П. осколките от ловната съчма 8-ми калибър с размери от 6 мм., са останали в областта на раневия канал и на дъгата на първи шиен прешлен, зад който се намира гръбначния мозък. Установено е, че прекъсването на гръбначния мозък на същото ниво, винаги завършва с летален изход. В посочената област на главата се намират органи и кръвоносни съдове, чието засягане би могло да доведе до смъртта на пострадалия, тъй като са несъвместими с живота на човека. В действителност вследствие засягането на тези кръвоносни съдове е довело до обилното кървене, което е създало реална опасност за живота на пострадалия. Поради това, въпреки че в случая на пострадалия е било причинено разстройство на здравето временно опасно за живота, съдът намира, че осъщественото от подс. Б.С. деяние, изцяло покрива всички признаци от престъпния състав - опит за убийство по смисъла на чл. 115, вр. с чл. 18 ал.1 от НК.

От субективна страна подс. Б.С. е извършил престъплението с при пряк умисъл, като направил опит за убийство на св. П., тъй като след като произвел първия изстрел се е опитал да произведе втори но само техническата неизправност на оръжието или на боеприпаса му е попречило да продължи да стреля в лицето и главата му и да довърши своето деяние. Подсъдимият предварително е знаел, че чрез нараняване на жизненоважните органи, намиращи се в тази област на главата и лицето, ще постигне желаният от него резултат, а именно причиняване на смърт. Съзнавал е също така, че тези противоправни действия, които са запретени от закона, имат изключително висока степен на обществена опасност. Същият е предвиждал тези отрицателни последици и същевременно е искал настъпването на този престъпен резултат. Между неговите действия, виновното му поведение и произтичащите от това вредни последици съществува пряка причинна връзка.

Мотивите и подбудите на подс. Б.С. за извършване на това престъпление са - осъзнатата му потребност да се саморазправи с пострадалия, поради предходните им влошени взаимоотношения, като по този противоправен начин да ги разреши окончателно.

Причините за извършване на престъплението са – слабите му морално-волеви задръжки, незачитане неприкосновеността на личността, в частност правото на живот.

По вида и размера на наложеното наказание.

В съответствие с принципа на законоустановеност на наказателната репресия, съдът съобрази, че за извършеното от подс. Б.С., престъпление се предвижда наказание от десет до двадесет години лишаване от свобода. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 18 ал. 2 от НК, при опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършено престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване, на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено.

При индивидуализацията на неговото наказание, съдът отчете, като смекчаващи вината обстоятелства – чистото му съдебно минало, тежкото му здравословно състояние – пенсионер по болест, неговата възраст и липсата на лоши характеристични данни, а като отегчаващи такива – проявената агресивност към пострадалия, липса на критично отношение към извършеното и хладнокръвието с което е осъществено деянието.

Предвид гореизложеното съдът намира, че е налице лек превес на смекчаващите вината обстоятелства, а също така и недовършеността на изпълнителното деяние, спрялло във фазата на довършен опит. В своята цялост тези обстоятелства, а също така и тези, визирани в чл. 18 ал. 2 от НК, включително и степента на осъществяване на намерението на подсъдимия, а именно че в резултат на деянието му, на пострадалия е била причинена телесна повреда, съдът счита, че неговото наказание следва да бъде определено при условията на чл. 55 ал.1 т.1, вр. с чл. 58 б. „а” от НК - под най-ниския предел, предвиден в закона от десет години. Последното в случая е най-лекото наказание, което се явява несъразмерно тежко, въпреки липсата на многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят определянето на наказание при тези условия. При такива предпоставки съдът счита, че на подс. Б.С. следва да се определи и да му бъде наложено наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Настоящата инстанция счита, също така, че са налице и положителните материалноправни предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на така определеното на подс. С. наказание. За да бъде приложен института на условното осъждане се изисква същото по размер да е до три години лишаване от свобода, лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието не е наложително ефективното му изтърпяване. Поради това съдът приема, че наложеното му наказание е три години лишаване от свобода, към момента на извършване на деянието, същият не е бил осъждан, а също така с оглед постигане предвидените в чл. 36 от НК цели на наказанието за специалната и генералната превенция не е наложително ефективното му изтърпяване. В тази смисъл съдът отчита, неговата възраст и социалния му статус на пенсионер по болест. Поради това намира, че на основание чл. 66 ал.1 от НК изтърпяването му следва да бъде отложено за максималния предвиден в закона срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила. Именно с такова наказание подс. С. ще се поправи и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави, като в голяма степен същото ще въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото.

Тъй като до момента подс. Б.С. е бил задържан с мярка за неотклонение „домашен арест”, считано от 15.10.2010 год. до днес 22.06.2011 год., съдът намира, че този период от време на основание чл. 59 ал.1 т.2 от НК следва да му бъде зачетен и приспаднат при евентуалното изтърпяване на това наказание.

По предявения граждански иск.

По делото е предявен граждански иск от гражданския ищец П.П. ***, в качеството му на пострадал от престъплението за сумата от 30 000 лв. против подс. Б.С., представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди. Същият е допустим, защото е предявен своевременно от лице с активна процесуална легитимация.

Преценявайки събраните по делото доказателства, съдът достигна до извода, че искът е основателен и доказан. Действително в резултат на извършеното от подс. С. престъпление, пострадалият П. е претърпял големи болки и страдания, през последващите осем месеца, а също така и към момента, изразяващи се в системно главоболие, световъртеж, намалена трудоспособност и общо влошено здравословно състояние. Причинените му телесни увреждания на практика не могат да бъдат овъзмездени с нищо и репарирането на неговите болки и страдания не е в състояние да го обезщети финансово. На основание чл. 45 от ЗЗД, съдът счита, че са налице всички елементи от сложния фактически състав на деликтната отговорност. Съобразно виновното поведение на подс. С. съдът счита, че по справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД, той следва да бъде осъден да заплати в полза на пострадалия П.П. обезщетение за нанесените му неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., ведно с полагащата се законна лихва, считано от датата на деликта - 11.10.2010 год., до окончателното изплащане на паричната сума. В останалата си част до предявения размер от 30 000 лв. искът се явява неоснователен и недоказан, поради което съдът счита, че следва да бъде отхвърлен.

Освен това подс. Б.С., със снета по делото самоличност следва да заплати на ищеца П.П. и сумата от 600 лв., представляваща направени от него разноски в съдебно заседание за адвокатско възнаграждение.

По веществените доказателства.

По делото са събрани и представени веществени доказателства, които са били използвани за изследване по назначената балистична експертиза – 47 броя боеприпаси – ловни сачми 8-ми калибър. На основание чл. 301 ал. 1 т. 11 от НПК, вр. с чл. 53 ал.2 б. „а” от НК съдът счита че същите следва, да бъдат отнети в полза на Държавата, тъй като притежаването им е забранено.

По направените по делото разноски.

При този изход на делото съдът счита, че подс. Б.С., със снета по делото самоличност следва да заплати в полза на Републиканския бюджет сумата от 653 лв., представляващи направени разноски в хода на досъдебното производство за вещи лица, а също така в полза на Окръжен съд гр. Русе сумата от 250 лв., представляващи направени разноски в съдебно заседание.

Мотивиран от тези съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

Председател: