МОТИВИ към Присъда от 27.07.2020 г. по НОХД 550/2020г. по
описа на РС-Дупница, Н.О., V състав.
Настоящото
първоинстанционно съдебно производство е по реда на Глава XXVII от НПК.
Обвинението е повдигнато от РП-Дупница с внесен обвинителен акт против подсъдимия
А.И.М. – 61 години, роден на *** г. в Република Узбекистан, живущ ***,
българин, българско гражданство, женен, неосъждан, със средно образование,
пенсионер, с ЕГН **********,
за това, че:
На 18.06.2020 г., около 16:35 часа в гр. Бобов дол на ул. „Стубело“ в
посока към кръстовището с ул. „Георги Димитров“ е управлявал моторно превозно
средство (лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН ПОЛО“ с рег. № КН 7146 ВР) с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно: 1,27 на хиляда, установено по надлежен ред (с техническо средство
„Алкотест 7510“ с фабр. № ARDM 0268, съгласно чл. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г., изм.
– ДВ бр. 81 от 2018 г., за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от водачи на МПС) - престъпление по
чл. 343б, ал. 1 от НК;
В съдебно заседание прокурорът при РП-Дупница поддържа изцяло повдигнатото
обвинение и намира, че въз основа на събраните доказателства и направеното от
подсъдимия пълно самопризнание за фактите от обстоятелствената част на
обвинителния акт, обвинението се явява доказано по несъмнен начин и същият
е виновен в извършването на престъплението
за което му е повдигнато по-горе цитираното обвинение. Сочи, че обвинението е
доказано както от обективна, така и от субективна страна. Изтъква, че
подсъдимият е неосъждан и с добри характеристични данни, оказала е пълно
съдействие на разследващите ограни, като тези факти следва да бъде отчетени от
съдебния състав при определяне на всяко от кумулативно предвидените наказания
към минимума. Пледира изпълнението на наложеното от съда наказание „лишаване от
свобода“ да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, както и да бъде отнет
в полза на държавата, по реда на чл. 53, ал.1 от НК, приобщения като веществено
доказателство по делото лек автомобил, собственост на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия пледира пред състава на съда, че не оспорват
фактическите констатации в обстоятелствената част на обвинителния акт, но моли
съда да наложи минималното предвидено в закона наказание лишаване от свобода и
да не налага кумулативно предвиденото наказание глоба, тъй като А.М. не е с
висока степен на обществена опасност. Пледира изпълнението на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК
за минимален изпитателен срок от 3 години, както и моли за връщане на иззетия
му лек автомобил, тъй като същият не представлява предмет или средство на
престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК.
Подсъдимият дава
кратки обяснения, поддържа изцяло тезата на защитата си в пледоарията си пред
съда. В дадената му последна дума, на основание чл. 297, ал. 1 от НПК, М. моли
за справедливо решение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, както и самопризнанията на подсъдимия,
намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.И.М. е на 61
години, роден е на *** г. в Република Узбекистан. Същият е българин, пенсионер
и живее на адрес: гр. Бобов дол, ул. Малчика, 55, ет. 6, ап. 23 обл. Кюстендил.
Подсъдимият е женен, неосъждан, със средно образование, с ЕГН **********.
Съгласно нормата на чл. 373, ал. 3
от НПК: В случаите по чл. 372, ал. 4 съдът в мотивите на
присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт,
като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
На инкриминираната дата 18.06.2020 г. подсъдимият М., който е правоспособен
водач на МПС без нито едно наказание по ЗДвП, въпреки 35 годишния си стаж като
водач употребил алкохол, след което около 16:35 часа, в гр. Бобов дол
управлявал собствения си лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН ПОЛО“ с рег. № КН 7146
ВР. При движението му по ул. „Стубело“ в
посока към кръстовището с ул. „Георги Димитров“ същият бил спрян за проверка от
АП-50, съставен от служителите на РУ-Бобов дол – свидетелите Ч.и Н.. При
проверката свидетелите усетили мирис на
алкохол идващ от водача и извършили проверка с техническо средство „Алкотест
7510“ с фабр. № ARDM 0268, съгласно чл. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г., изм.
– ДВ бр. 81 от 2018 г., за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от водачи на МПС. Пробата с № 2646
отчетена от техническото средство на 18.06.2020 г. в 16:34:52 часа показала концентрация
на алкохол в кръвта на подсъдимия над 1,2 на хиляда, а именно: 1,27 на хиляда. На същият бил издаден
незабавно талон за медицинско изследване с № 0065004, в който М. собственоръчно
изписал, че приема показанията на техническото средство и се подписал, като
отказал да даде кръвна проба за анализ. На място му бил съставен АУАН. Подписал
протокол за доброволно предаване на управлявания от нело лек автомобил, като
след това бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР, със заповед №
245зз-28/18.06.2020 г.
По-късно на 23.06.2020 г. бил привлечен в качеството си на обвиняем, като
при разпита си заявява, че се признава за виновен по така повдигнатото му
обявинение и желае да сключи споразумение с РП-Дупница.
В хода на ДП е изготвена и съдебно-оценителна експертиза за стойността на
предадения лек автомобил и размера на минималната работна заплата, от вещото
лице Р.Х., констатациите на която не са необходими и още повече са изцяло
неотносими към предмета на доказване по делото.
Изложената фактическа обстановка се установява въз
основа на самопризнанията на подсъдимия А.М. и от събраните в хода на досъдебното
производство доказателствени материали: гласни доказателствени средства –
показанията на свидетелите: Ч.и Н., приложените към делото писмени доказателства и
доказателствени средства, всички подробно описани в описа и съдържащи се в кориците
на ДП.
Съдът
намира, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя напълно от
събрания по делото доказателствен материал. Посочените доказателства и
доказателствени средства категорично сочат, че А.М. е извършител на горепосоченото
престъпление.
Съдът
намира, че не се налага подробен анализ на доказателствения материал като се
обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като същите, в своята
съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно водят до извода, че именно
подсъдимият е извършител на престъпната проява, за която е обвинен от РП-Дупница.
Ето защо и с аргумент а contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК
съдът не намира за нужно да прави задълбочен доказателствен анализ, като
обсъжда същите детайлно и подробно.
Доколкото по
делото не са налични противоречиви доказателствени източници, съдът намира, че
следва да възприеме с доверие и да изгради изводите си изцяло върху събраната
съвкупност от доказателства.
При така установените фактически констатации, съдът
намира следното от правна страна:
От обективна
страна подсъдимият А.М. е осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, тъй като на 18.06.2020
г., около 16:35 часа в гр. Бобов дол на ул. „Стубело“ в посока към кръстовището
с ул. „Георги Димитров“ е управлявал моторно превозно средство (собствения си
лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН ПОЛО“ с рег. № КН 7146 ВР) с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно: 1,27 на хиляда, установено по надлежен ред (с техническо средство
„Алкотест 7510“ с фабр. № ARDM 0268, съгласно чл. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г., изм.
– ДВ бр. 81 от 2018 г., за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от водачи на МПС).
Съдът намира, че всички обективни елементи от състава на престъплението по
чл. 343б, ал. 1 от НК са налице. Подсъдимият съзнателно и собственоръчно с
последователни свои действия е предприел противоправно управление на процесния
лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ПОЛО“, с рег. № КН 7146 ВР, след употреба на алкохол
и с концентрация в кръвта му над 1,2 на хиляда, а именно 1,27 на хиляда, което е установено по надлежния ред предписан в чл.
3 и сл. от Наредба № 1/19.07.2017 г., изм. – ДВ бр. 81 от 2018 г., за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
от водачи на МПС, чрез проба на място на издишания от водача въздух,
посредством използваното от служителите на МВР РУ-бобов дол техническо средство
„Алкотест 7510“ с фабр. № ARDM 0268.
От субективна страна съдът
намира, че престъплението е извършено при вид и форма на вината пряк умисъл -
деецът е можел да ръководи
постъпките си, предвиждал е като дългогодишен водач общественоопасните
последици, които могат да настъпят от деянието му и е желаел тяхното
настъпване. Имал е психическата годност да се въздържи от извършване на
противоправните си прояви, но съзнателно не го е сторил, за да управлява
противоправно посочения лек автомобил след употреба на алкохол.
По наказанието:
При индивидуализацията
на наказанието на подсъдимия Митрев съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК. За такива съдът намира
чистото съдебно минало на подсъдимия, напредналата му възраст на пенсионер, семейния
му статус, изказаното съжаление и изключително доброто му процесуално поведение,
вкл. направените от него пълни самопризнания още при привличането му като
обвиняем и доброволното предаване на процесния лек автомобил за нуждите на
разследването. Наред с това съдът отчете, че същият видно от справката му за
нарушител/водач не е бил санкциониран до настоящият момент за нито едно нарушение по ЗДвП, въпреки че е правоспособен
водач от далечната 1985 г.
Липсват
каквито и да е отегчаващи вината обстоятелства, които да се отразят и вземат
предвид от съдебния състав.
Ето защо,
съдът намира, че с оглед степента на обществена опасност на деянието и дееца и
за постигане в пълна степен на целите на наказанието, по смисъла на чл. 36 от НК спрямо подсъдимия, следва да му бъдат наложени по реда на чл. 55 от НК като
по-благоприятен закон, а не по реда на чл. 58а, ал.1 от НК следните наказания:
На основание
чл. 343б, ал.1, вр. с чл. 58а, ал. 4, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК, на А.М.
следва да се наложи наказание лишаване от свобода в минималния предвиден в
закона размер от 3 /три/ месеца,
като същото се определи под най-ниския предел посочен в чл.
343б, ал.1 от НК, който предвижда кумулативно наказания „лишаване от свобода“
от 1 до 3 години години
и „ глоба“ от двеста до хиляда
лева.
Налице са
условията на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане изтърпяването на така определеното
наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок – лицето не е осъждано, а
наложеното наказание е в размер до 3 години, както предвижда посочената норма.
Настоящият съдебен състав счита, че за постигане на индивидуалната и генерална
превенция като цели на наказанието, съгласно чл. 36 от НК не е наложително
изтърпяването му да е ефективно. Съдът намира, че адекватен изпитателен срок за
отлагане изтърпяване на наказанието е 3
/три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание
чл. 343б, ал.1, вр. с чл. 58а, ал. 4, вр. с чл.
55, ал. 3 от НК, съдът отчитайки посочените вече смекчаващи обстоятелства,
вкл. относно социалния статус и липсата на трудова ангажираност на подсъдимия,
приема, че не следва да му налага кумулативно предвиденото в чл. 343б, ал.1 от НК и посоченото по-горе наказание „глоба“ в размер от двеста до хиляда лева.
На основание
чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на подсъдимия следва да бъде наложено и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 6 /шест/ месеца, като на осн. чл. 59 ал. 4 от НК следва да се
приспадне времето, през което за същото деяние подсъдимия е бил лишен по
административен ред от правото да управлява МПС, считано от 18.06.2020 г. до
влизане на присъдата в сила.
Съобразно
искането на прокуратурата за отнемане в полза на държавата на процесния лек
автомобил, „ФОЛКСВАГЕН ПОЛО“, с рег. № КН 7146 ВР, собственост на подсъдимия, съдът
приема същото за неоснователно поради следното:
В
този ред на мисли, съдът намира, че в правната теория няма спор какво
представлява предметът на престъплението - отделен
елемент на общественото отношение, което е непосредствен обект на
посегателството, или материална предпоставка за съществуването на този обект,
върху които субектът въздейства пряко и непосредствено, и по този начин засяга
цялото обществено отношение. Предметът съществува независимо от дееца и върху
него престъпникът въздейства, като по този начин засяга самото отношение.
Средството
за извършване на престъплението от друга страна е всякога вещ, която е винаги задължително външна на отношението. Нейната
определеност като средство зависи от дееца, който придава на вещта съответното
предназначение.
Съблюдавайки
изцяло горните принципни и теоретични правни положения, съдът намира, че лекият
автомобил не е нито средство, нито предмет на престъплението по чл. 343б от НК,
защото посегателството не е насочено върху автомобила, а върху обществените
отношения, които уреждат забрана за управлението на МПС след употреба на
алкохол, когато концентрацията на последния в кръвта или в издишания въздух от
водача, е над 1,2 на хиляда. Ето защо, МПС не може да е предмет на това
престъпление. Следва да се посочи изрично, че дори да беше възприето като предмет,
то пак не може да бъде отнето, тъй като това става само в изрично посочени в
закона случаи, а за престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК няма предвидена
такава разпоредба.
Съдът
отбелязва, че МПС не е и средство за извършване на това престъпление, защото то
не е външно на фактическия състав на престъплението, а законът не борави с
думата „чрез“ във формулировката на чл. 343б, ал. 1 от НК. Ето защо, лекият
автомобил също не може да бъде отнеман в полза на държавата като средство.
В
заключение съдът отбелязва, че отнемането на лек автомобил не се вписва в
критериите на Европейския съд по правата на човека за пропорционалност на
тежестта на престъплението, когато се осъществява отнемане на вещи. В унисон с тази
практика на ЕСПЧ е и приетото ТР № 2 –
2013 г. на ОСНК. В същото е направен подробен анализ на понятието "средство на престъплението" в
задължителната съдебната практика, както и в правната доктрина - срвн. ТР - 84 - 60 на ОСНК на ВС, ППВС № 11 - 71 г., ТР - 18 - 77 - ОСНК на ВС. Изводът, който следва е, че
"средство" за извършване на престъплението е само онази вещ, която е
пряко свързана с извършване на изпълнителното деяние, а не с допълнителни други
характеристики на престъплението.
Направено е от върховните
съдии още и сравнение в обективната страна на състава по чл. 234, ал. 1 НК с
други по НК. Заключението е идентично с това в настоящия казус, че в случаите,
в които моторното превозно средство е действително специфично средство на
престъплението, отнемането му е винаги изрично предвидено от законодателя в
съответната правна норма - чл. 242, ал. 8 НК, чл. 280, ал. 3 НК и т.н. В тази
насока виж още разсъжденията изложени в „Престъпления
против отделни стопански отрасли“,
Модул № 2: „Престъпления против търговията с акцизни
стоки - чл. 234 от НК“, с автор съдия П.б., ОС-Кюстендил.
По разноските:
С оглед изхода на делото, съдът следва да осъди
подсъдимия А.М. да заплати, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, по
сметка на ОД на МВР - гр. Кюстендил направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 341, 68 лв., от които 172,00 лв. за изготвена
съдебно-оценителна експертиза и 169,68 лв. за транспорт със специализиран
автомобил на предадения като веществено доказателство лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ПОЛО“, с рег. № КН 7146 ВР, собственост
на подсъдимия.
При тези
мотиви, съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: