ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 14.10.2020г.
АПЕЛАТИВНИЯТ
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, втори въззивен състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА
след като разгледа
докладваното от съдия Врачева ВНЧД № 499 по описа на АСНС за 2020 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава 22-ра от НПК.
С Определение от 30.09.2020 г., постановено в
разпоредително заседание по н.о.х.д. № 2260/2020 г. по описа на Специализирания
наказателен съд, 14 състав, СНС е оставил без уважение искането на защитниците
на част от подсъдимите лица по чл. 249, ал. 2, във вр. с 248, ал. 1, т. 3 от НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора
поради допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на обвинителния
акт. Със същото определение СНС е изменил мярката за неотклонение „Домашен
арест“, прилагана по отношение на подсъдимия Л.Я.Д., в „Парична гаранция“ в
размер на 10 000 лв.
Срещу определението на СНС от 30.09.2020
г. е постъпила частна жалба от защитника на подсъдимия Е.В.И.- адв. Т., в която
се твърди неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт и се
иска неговата отмяна и постановяване на ново определение, с което съдебното
производство да бъде прекратено и делото върнато на Специализираната
прокуратура. Счита се, че обвинителният акт, внесен от Специализираната
прокуратура, страда от пороци, водещи до прекратяване на съдебното производство
и връщане на делото на прокурора. По отношение на правата на подсъдимия И. защитата
сочи, че тези нарушения се изразяват в противоречие между обстоятелствена част
и диспозитив на обвинителния акт и непълнота в обстоятелствената част,
изразяваща се в липса на конкретните факти, които да запълват твърдяното от
обвинението участие на подсъдимия И. в инкриминираната ОПГ. В ОА били изложени
твърдения, че подсъдимият е бил част от т.н. „наказателна бригада“ на ОПГ, като
получавал задачите си на територията на гр. София, а обвинение му било
повдигнато за градовете София, Варна и Русе, освен това И. нямал обвинения нито
за рекет, нито за побоища или принуда. Защитата излага още, че не било посочено
мястото, на което е станала твърдяното от обвинението съгласуване волята на
подсъдимия за участие в престъпното сдружение и че соченото от обвинението
разпространение на наркотични вещества не е уточнено как е извършвано от
подсъдимия И.. На последно място, се твърди, че за този подсъдим обвинението е
за участие в групата от 2018 г., за част от другите подсъдими обвинението било
за участие от по-ранен период, което според защитата водело до неразбиране кога
И. е съгласувал волята си с тези, чието твърдяно участие е започнало преди
неговото.
Определението е обжалвано и от
подсъдимия Л.Д. чрез неговия защитник- Т.М., в частта относно изменението на
мярката за неотклонение, прилагана по отношение на подсъдимия в „Парична
гаранция“ в размер на 10 000 лв. и с искане за нейното намаляване поради
това, че се явява прекомерна и несъобразена с имущественото състояние на
подсъдимия. Излагат се аргументи, че размерът на определената гаранция
надхвърля финансовите възможности на подсъдимия и не е съобразен с правното му
положение по делото поради това, че в дома на подсъдимия не са намерени голямо
количество наркотични вещества, нито големи парични суми, а твърдяната му роля
в ОПГ не била ръководна. Посочва се, че подсъдимият има дете и ползва жилище под
наем.
Жалба срещу определението е постъпила и
от адв. К., защитник на подсъдимия Р. В.
К.
с искане за отмяна на определението в частта, в която е прието, че не са налице
допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения,
налагащи прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в
предходната процесуална фаза. Като такива по отношение на подсъдимия К. се
сочат непосочване в ОА на всички признаци на твърдяното от прокуратурата
деяние, вменено на подсъдимия и липса на описание в обстоятелствената част с
нужната конкретика на ролята на подсъдимия в инкриминираната ОПГ, където просто
било посочено, че бил отговорник на шести район, без да се съдържат изрази за
време, място и начин на извършване на твърдените действия. В ОА за подсъдимия
било написано, че е част от силовата бригада на групата, която получавала
разпореждания от сочените за ръководители, без излагане на конкретни фактически
твърдения по отношение на тези разпореждания- кога и как са получавани. Счита
се, че изброените нарушения засягат правото на защита на подсъдимия К. и
по-конкретно правото му да научи за какво престъпление е привлечен в това му
качество.
Определението е обжалвано и от защитника
на подсъдимия Р.Р.- адв. К. отново в частта за допуснатите на досъдебното
производство отстраними съществени процесуални нарушения. С иницииращия
документ се иска отмяна на акта в тази му част и постановяване на нов, с който
съдебното производство да бъде прекратено и делото върнато на СП. Твърди се, че
обвинението за ръководене на ОПГ, повдигнато на Р., не било изпълнено с
необходимото съдържание от към фактология, не били посочени в какво точно са се
състояли ръководните действия, кога и по какъв начин са се осъществявали. Счита
за неправилно и незаконосъобразно изведеното от СНС в атакуваното определение,
че по-общите твърдения за ръководене са достатъчни, за да се ориентират съдът и
защитата относно фактическите обстоятелства, подлежащи на доказване.
Жалба е постъпила и от адв. С., защитник
на подсъдимия З.З., с която се атакува определението в частта му относно
допуснатите на ДП съществени процесуални нарушения и се иска неговата отмяна и
постановяване на ново, с което съдебното производство да бъде прекратено и
делото върнато на СП за отстраняването им. Счита се, че определението на АСНС,
с което са констатирани такива отстраними нарушения не е надлежно изпълнено от
прокуратурата. Твърди се, че липсва конкретика относно извършваните от
подсъдимия действия и посочване на обстоятелства, които да обосновават периода,
за който прокуратурата твърди подсъдимият да е участвал в ОПГ.
Незаконосъобразно според защитата е в ОА да се съдържат твърдения за извършвани
от подсъдимия побоища, рекет и снабдяване с оръжия за групата, без да са му
повдигнати такива обвинения. Излагат се аргументи за предубеденост и
заинтересованост на водещия разследването, което според защитника е довело до
нарушаване правата на подсъдимия и е основание делото да бъде върнато, за да
бъде извършено ново привличане и предявяване на материалите по делото. Счита
се, че правата на подсъдимите лица са нарушени от отказа на прокуратурата да
провежда разговори за сключване на споразумение.
Съдът, след като се запозна с доводите,
изтъкнати в частните жалби и като прецени материалите по делото, намира за
установено следното:
Частните жалби са подадени в срока по
чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК, срещу подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт и са процесуално допустими.
Разгледани по същество частните жалби се
явяват неоснователни по следните съображения:
Първоинстанционното съдебно производство
е образувано по внесен обвинителен акт от страна на Специализираната
прокуратура на 28.08.2020 г., като с него са повдигнати обвинения на общо 41 (четиридесет
и един) подсъдими, на всички за извършено престъпление по чл. 321 от НК-
ръководене или участие в ОПГ, създадена с користна цел и с цел извършване на
престъпления по чл. 354а, чл. 354в и чл. 339 от НК и на повечето за извършени
вторични престъпления. На подсъдимия Е.И. е повдигнато обвинение единствено за
участие в инкриминираната ОПГ. На подсъдимия Д., освен за участие, обвинение е
повдигнато и по чл. 354а, ал. 1, пр. 4
от НК. На подсъдимия Р.К. за участие в ОПГ. На подсъдимия Р. за ръководство на
ОПГ. На подсъдимия З.З. за участие в ОПГ, за две престъпления по чл. 354а, ал.
2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 4 от НК и за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.
С определението, предмет на въззивна
проверка, съдът е приел, че на досъдебното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, а доводите на защитата в тази насока са
оставени без уважение. СНС е счел, че предназначението на обвинителния акт е да
сложи рамка в процеса на доказване по делото и че и най-общо посочените в него
твърдения за инкриминираните деяния дават възможност на подсъдимите да разберат
за какво престъпление са привлечени в това им качество и да упражняват правото
си на защита, а съдът е този, върху който тежи задължението да изследва всички
възможни доказателства и да използва всички възможни процесуални способи за
събиране и проверяване на такива с цел да изясни обективната истина. Коментирани
са и възраженията на страните във връзка с посочени от прокуратурата факти в
обстоятелствената част на ОА- съвместно извършване на престъпни прояви,
различие между градовете като територия на действие на групата в тази част и в
диспозитивната, действия, извършвани в чужбина, които не са намерили място в
диспозитива на ОА и съответно за които няма надлежно повдигнати обвинения. СНС
е приел, че по-общите твърдения за ръководство на ОПГ и изобщо за начина, по
който са осъществявани изпълнителните деяние на вменените на подсъдимите
престъпления е достатъчен да се организира защитата и съдът да има възможност
за преценка относно какви обстоятелства подлежат на доказване в съдебната фаза.
Предмет на обсъждане е било и възражение на част от защитниците, че
прокуратурата не е проявявала желание за провеждане на разгори за сключване на
споразумение, като СНС е приел, че само ако обвинението неаргументирано отказва
подобни преговори, може да бъде коментиран въпросът отразява ли се това на
процесуалните права на подсъдимите лица и има ли механизъм за отстраняване на
нарушението, ако се отразява, от съда. Относно процесуалната принуда, прилага
по отношение на подсъдимия Д. СНС е приел, че с оглед изминалия период от
време, през който подсъдимият последователно е бил с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, след което с „Домашен арест“ и с оглед доброто му
процесуално поведение подходяща на настоящия етап от производството е мярка за
неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 10 000 лв.
Настоящият съдебен състав намира
съображенията на СНС за правилни и законосъобразни.
По
отношение на твърдението в частната жалба на подсъдимия Е.И.:
В обвинителния акт с нужната конкретика
е посочена ролята на подсъдимия в организираната престъпна група, като на л. 36
от ОА са описани действията, които обвинението твърди той да е извършвал за
групата и начина, по който е станал част от престъпното сдружение. Ролята му е
очертана и на други места в обвинителния акт отново с нужната детайлност.
Твърденията на защитата, че липсва фактология, която да изпълва обвинението му
за участие, не могат да бъдат подкрепени, тъй като ясно е посочена ролята му,
територията на която е действал за групата и лицата, сочени да са част от
сдружението, на които се е отчитал и от които е бил контролиран. Обвинителният
акт отговаря на изискуемите от нормата на чл. 246 от НПК и доразвити в
Тълкувателно решение № 2/2002 г. изисквания към неговото съдържание. От
описаните действия, за чиито извършител е сочен подсъдимия И., става ясна
ролята му и той безпрепятствено и адекватно може да упражнява правото си на
защита. По отношение на твърдението, че в обстоятелствената част е посочено, че
подсъдимият се съгласил да осъществява дейността си като част от „наказателната
бригада“ на територията на гр. София, а в диспозитива обвинение му било
повдигнато за градовете София, Варна и Русе, същото е изцяло несъстоятелно.
Причиняването на телесни повреди или други посегателства върху личността на
отделни граждани не е инкриминирано от държавното обвинение като цел на
групата, напротив като такава е посочена извършване на престъпление с предмет
наркотични вещества и огнестрелни оръжия. При фактическо обосноваване на ролята
на подсъдимия И. в групата, за който в ОА се сочи и че е разпространявал
наркотични вещества представителят на държавното обвинение е посочил, че той се
е съгласил да извършва дейността на територията на гр. София, Русе и Варна.
Освен това в диспозитивната част на обвинението е посочено не, че конкретният
участник е действал на тази територия, а че групата е действала там. Видно от
приложения по делото обвинителен акт по делото са привлечени да отговарят 41
лица, за един от които производството е приключило с одобрено споразумение за
решаване на делото, за да е налице валидно обвинение за ръководене или участие
в ОПГ не е необходимо всеки един от участниците да е извършвал дейност на
територията на всички посочени градове, достатъчно е да е съгласувал волята си
с останалите участници групата да действа на такава територия. Поради
изложеното подобни твърдения са изцяло неоснователни, такива са изложени и в
жалбите на останалите защитници, но поради съображения за недопускане на
повторения, аргументите, поради които се отхвърлят, няма да бъдат преповтаряни.
По отношение на защитния довод за непосочване на мястото, на което е станало
съгласуването на волята на подсъдимия за участие в ОПГ, АСНС намира, че
обвинителният акт отговаря на нужните стандарти въпреки непосочването, тъй като
за да се приеме, че някой е изявил воля за участие в подобно формирование, още
повече, за да се повдигне обвинение за такова деяние, е достатъчно и необходимо
да се докаже неговата роля и да се съберат доказателства за началото на периода
на неговото участие. Още повече, че теорията и практиката е категорична, че
подобно съгласуване може да бъде осъществено по всякакъв начин- устно, писмено,
с конклудентни действия, стига да е пределно ясно, че участникът е приел да
бъде част от групата и да извършва действия за постигане на целта, която тя си
е поставила. По отношение на защитното твърдение, че не било ясно кога
подсъдимият И. е съгласувал волята си със сочени за участници в групата лица,
за които прокуратурата твърди, че са се включили в сдружението значително
по-рано, същото също не следва да бъде подкрепено от настоящия въззивен съдебен
състав. По същността си организираната престъпна група представлява
осъществяване на една предварителна дейност, насочена към извършване на друг
вид престъпления. Безспорно е, че за да се приеме едно лице за участник в
такава група той не е нужно да контактува, нито да познава всички участници в
нея, достатъчно е по несъмнен начин да бъде установено, че лицето е изявило
воля за извършване на действия, насочени към изпълнение целите на сдружението.
Поради това още по-малко в обвинителния акт е необходимо прокуратурата да
излага твърдения за съгласуване на волите на всички лица по между им.
По
отношение на твърденията в частната жалба на подсъдимия К.:
Основното, което се излага в сезиращия
документ е за липса на фактически твърдения в обвинителния акт, които да
запълват със съдържание твърдяната от обвинението роля в престъпното сдружение
на подсъдимия К.. На л. 22 от ОА представителят на държавното обвинение е
посочил ролята на подсъдимия, като действително при описание на обвинението на
различните участници използваните изрази са идентични, но освен това са
посочени и конкретики, важащи са всеки отделен подсъдим, за К., че отговаря за
физическа разправа, че също разпространява наркотични вещества, че има свои
дилъри. Всичко това показва, че държавното обвинение в достатъчна степен е
конкретизирало действията на лицата и ролята им в инкриминираното сдружение и
това дава възможност на всяко от тях да разбере за какво престъпление е
привлечен в това му качество и да упражнява процесуалните си права. По
отношение на изтъкнатото в жалбата, че не са посочени конкретни действия, които
е извършвал подсъдимият К. като ръководител на шести район, при посочване на
нивата на йерархия в групата прокуратурата е посочила с какво са се занимавали
дилърите, както и отговорниците за райони и е описала осъществяваната от тях
дейност (л. 10 от ОА), което описание е доразвито при посочване ролята на
подсъдимия на л. 22 от ОА.
По
съображенията в частната жалба на подсъдимия Р.:
Отново изложените твърдения са за липса
на достатъчно фактология за твърдяното ръководство на групата от подсъдимия Р..
На множество места в обвинителния акт е посочено в какво се е състояла
ръководната роля на подсъдимия, като само за пълнота ще бъдат посочени част от
твърденията на държавното обвинение- на няколко места се твърди, че подсъдимият
е набирал лица за участници в ОПГ, като в последващите страници подобно
твърдение е доразвито за конкретни сочени за участници лица, както като
наркоразпространители, така и като „силоваци“, посочено и че подсъдимият е
извършвал доставките на наркотичните вещества, които са се предавали по-нататък
по йерархията в групата. Тези и останалите, посочени в обвинението, действия на
подсъдимия Р. са достатъчни, за да отговаря то на изискуемия стандарт. АСНС
изцяло се солидализира и с изведеното от СНС, че по-общите твърдения за
ръководене са достатъчни, за да се ориентират съда и защитата относно
фактическите обстоятелства, подлежащи на доказване, тъй като предназначението
на обвинителния акт действително е да сложи рамки в процеса на доказване по
делото и да очертае по този начин подлежащите на установяване обстоятелства, за
които в хода на първоинстанционното съдебно следствие да се събират
доказателства и да се установи впоследствие при решаване на въпросите по чл.
301 от НПК действително ли са извършени от подсъдимите лица или обвиненията да
се окажат без доказателствена опора.
По
изложеното в частната жалба на подсъдимия З.:
С Определение от 19.08.2020 г. по ВНЧД
413/2020 г. по описа на АСНС въззивният съд е отменил Определение от 24.06.2020
г. по н.о.х.д 1204/2020г. по описа на СпНС, 14-ти състав и е върнал делото на
Специализираната прокуратура за отстраняване на констатираните в мотивната част
съществени процесуални нарушения. Видно от приложения по делото нов обвинителен
акт, внесен в съда и както правилно е констатирала контролираната инстанция,
нарушенията са били отстранени от държавното обвинение и защитните доводи в
тази връзка са неоснователни. Защитата на подсъдимия З. също твърди липса на
описание на фактическите действия на подсъдимия като част от групата. На л. 18
от ОА държавното обвинение е описало тези действия, които според него се
състоят в събиране на парични средства, водене на отчети за приходи и разходи
на престъпното сдружение и участие в разпространението на наркотични вещества с
останалата, описана на съответните места в обвинителния акт конкретика. Така
посоченото от прокуратурата дава достатъчна яснота за твърдяната роля на
подсъдимия З. в престъпното сдружение и му позволява успешно да защитава
правата си в хода на наказателния процес срещу едно обвинение, отговарящо на
стандартите на НПК и на тълкувателната практика на върховната съдебна
инстанция. Твърденията на защитата за незаконосъобразност породи изложените в
обстоятелствената част на ОА твърдения за извършвани от подсъдимия побоища,
рекет и снабдяване с оръжия за групата, без да са му повдигнати такива
обвинения, са несъстоятелни. Изцяло в прерогатива на държавното обвинение е да
привлича към наказателна отговорност лица за извършени от тях престъпление,
това правомощие на обвинителната власт й е дадено от Конституцията на Република
България и действащите закони. Съдът не може да вменява на прокуратурата за какви
деяния- действия или бездействия, да повдига обвинение, още по-малко на това
основание да прекратява съдебното производство и да връща делото на СП. По
доводите за предубеденост и заинтересованост на разследващия полицай АСНС
намира, че той в качеството си на такъв разполага с правомощия да решава дали
да назначи и да назначава служебни защитници на подсъдими по делото лица, което
негово действие обаче не би могло да доведе до извод за предубеденост или
заинтересованост, още повече, че на тази база защитата твърди нарушени права на
подсъдимите, без обаче да се излага в какво се състои това нарушение, поради
което и тези защитни доводи не заслужават подкрепа. По отношение на твърденията
за отказ на прокуратурата от водене на преговори за сключване на споразумение
за решаване на делото АСНС намира, че споразумението като предвиден процесуален
способ за приключване на делото представлява компромис между обвинението и
защитата при изявена и от двете страни воля и съгласие по въпросите от
съдържанието на този процесуален документ. Съдът единствено е длъжен да
разяснява правата на страните и да им указва възможностите за приключване на
производството, но по мнението на настоящия съдебен състав той не би могъл да
указва на прокуратурата водене на преговори с подсъдимите лица, още по-малко
съгласие с техните искания. Той единствено е оправомощен да проверява дали
тяхната воля е валидна и дали отговаря на изискванията на процесуалния закон, а
при евентуално сключване на споразумение за прекратяване на наказателното производство,
да се произнесе, дали същото отговаря на
закона и морала.
По
частната жалба на подсъдимия Д.:
На подсъдимия Д. са повдигнати обвинения
за участие в инкриминираната ОПГ и за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК за държане на относително малко количество коноп.
Подсъдимият Д. е задържан под стража с Определение на
СНС по НЧД №4213/19 г. от 11.11.2019г., потвърдено с Определение на АСНС.
Впоследствие с Определение от 22.07.2020г. по НОХД № 1204/2020г. по описа на
СНС, 14 състав, потвърдено с Определение от 14.08.2020 г. по ВНЧД 400/2020 г.
по описа на АСНС, мярката за неотклонение, прилагана по отношение на подсъдимия
Д. е изменена от „Задържана под стража“ в „Домашен арест“.
Настоящият състав намира, че и към настоящия
момент съществува обосновано предположение подсъдимият да е извършил
престъпленията, за които е привлечен в това му качество с внесен обвинителен,
като поради спецификата на производството и етапа, на който се намира делото,
доказателственият материал няма да бъде подлаган на анализ. По отношение на
реалната опасност от извършване на престъпление въззивният съд намира, че макар
и с чисто съдебно минало и с намалял интензитет поради изтеклия период от
време, през който подсъдимият последователно е бил първо с МНО „Задържане под
стража“, след което с „Домашен арест“, такава и към настоящия момент
съществува. Тя се извежда от характера на дейността, за която подсъдимият е
привлечен да отговаря, при вземане предвид на нейните специфики, а не на
тежестта на повдигнатите обвинения като предвидена в закона санкция и от
сочената от част от свидетелите по делото роля на подсъдимия освен на
разпространител и на снабдител на наркотични вещества, което показва, че макар
и неръководна ролята му в групата е била съществена. Изтъкнатото за
имущественото положение на подсъдимия и за това, че отглежда дете и живее под
наем не е достатъчно, за да обоснове намаляване на паричната гаранция, след като доходите на подсъдимия не са
единствени, които да осигуряват грижите за това дете и заплащането на наемната
цена. С оглед на това и при обоснованата преценка на контролирания съд
за изминалия период от време, през който по отношение на подсъдимия е прилагано
задържане и за доброто му процесуално поведение АСНС намира, че определената
„Парична гаранция“ в размер на 10 000 лв. се явява подходяща на този етап,
а определението в тази си част е законосъобразно и правилно.
Поради изложеното АСНС намира, че при съставянето на обвинителния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават прекратяване на съдебно производство и връщане на делото на прокурора. Не е нарушено правото на обвиняемите да научат за какво престъпление са привлечени в това им качество, поради което те успешно могат да упражняват правото си на защита срещу така повдигнатите им от Специализираната прокуратура обвинения. Така също определената на подсъдимия Д. мярка за неотклонение „Парична гаранция“ се явява адекватна и пропорционална на този етап на наказателното производство с оглед постигане целите на мерките за неотклонение и осигуряване нормално протичане и развитие на производството.
След цялостна проверка на оспореното определение въззивният съд намира, че същото е правилно и законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна или изменение.
Водим
от изложените съображения и на основание чл. 345 от НПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 30.09.2020г., по Н.О.Х.Д. № 2260/2020г. по описа на
Специализирания наказателен съд.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.