Р Е Ш Е Н И Е
Неприсъствено по реда на
чл.239, ал.1 във вр. чл.238, ал.2 ГПК
№ ………./20.09.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и
девети
състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Милена Узунова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 372 по описа на
Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от В.Т.Ч. ЕГН-**********,*** против Териториално
поделение на Национален осигурителен институт – Варна, с правно основание чл.
1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, за приемане за установено в отношенията между страните,
че в периода от 25.09 1975г. до 25.12.1975г. ищецът е полагал труд в ДСУ
София-град на длъжност зидаро-кофражист втори разряд.
Твърди се в исковата и уточняващата молба, че в периода
от 25.09 1975г. до 25.12.1975г. ищецът е полагал труд в „ДСУ София-град“ на
длъжност «строител». Полагал е труд при 8-часов работен ден и месечно заплащане
на възнаграждението. В трудовата му книжка били описано единствено датата на
постъпване и на напускане на работа. Изтъква, че е полагал труд към това
предприятие преди повече от 44 години и предвид факта, че тогава колегите, с
които е работил са били по-възрастни от него, практически няма възможност да
посочи хора, които биха могли да свидетелстват. Отпхравил е искане за изадане
на удостоверение от ТП на НОИ гр.Кюстендил, към който е Архивното стопанство на
НОИ и е получил отговор, че там не са предавани документите на работодателя му.
В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът Териториално
поделение – Варна на НОИ, депозира отговор на исковата молба, в който се
отправят възражения за нередовност на исковата молба, както и за недопустимост
на производството. Изтъква се, че липсвало Удостоверение по реда на чл. 5 от
ЗУТОССР, а представеното писмо с изх. № 1042-09-1803#1 / 27.07.2018 г. от
Териториално поделение - Кюстендил на Националния осигурителен институт не било
такова по чл. 5 от ЗУТОССР. Предявеният иск се оспорва и като неоснователен.
Счита, че следва чл. 8 от ЗУТОССР съдът да изиска ищеца да потвърди с декларация
истинността на всички изложени в исковата молба обстоятелства.
Моли се за отхвърляне на предявения иск и в случай на
ангажиране на доказателства за изплащане на адвокатско възнаграждение, се моли
за неговото отхвърляне, като в същото време се претендира заплащане на
юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното о.с.з. ищецът не се явява и не изпраща
надлежен представител, като не е взела становище по отговора на исковата молба
и не е поискала разглеждане на делото в отсъствие на представител на страната.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
На осн.чл. 238, ал.2 от ГПК ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по
делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Видно от приложените по делото книжа на ищеца са били
указани последиците от неявяване в
съдебно заседание при липса на ангажирано становище по отговора на исковата
молба.
На следващо място от събраните по делото доказателства
може да се направи извод за вероятната неоснователност на иска, с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства. Ищецът, на когото е разпределена доказателствена тежест в този
смисъл, не е ангажирало доказателства за това, че в периода от 25.09 1975г. до
25.12.1975г. ищецът е полагал труд в ДСУ София-град на длъжност
зидаро-кофражист втори разряд при осемчасов работен ден, който се признава за
трудов стаж и стаж при пенсиониране
По тези съображения съдът като установява наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239, ал.1 ГПК и
направеното изрично искане на ответника, намира че претенцията следва да се
отхвърли по този ред.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на
ответниците следва да се присъдят
разноските, извършени от тях в размер на 100 лева за заплатено юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното съдът :
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Т.Ч.
ЕГН-**********,*** против Териториално поделение на Национален осигурителен
институт – Варна, с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, за приемане за
установено в отношенията между страните, че в периода от 25.09 1975г. до
25.12.1975г. ищецът е полагал труд в ДСУ София-град на длъжност
зидаро-кофражист втори разряд.
ОСЪЖДА В.Т.Ч. ЕГН-**********,***, да заплати на Териториално поделение на Национален
осигурителен институт – Варна сумата от
100/сто / лева, представляваща реализирани разноски в производство по делото, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239,
ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: