Р Е Ш Е Н И Е
№ 325 15.07.2021 година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно
заседание на осми юли през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Минка Петкова
и с участието на прокурор Гриша Мавров
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 274 по описа за 2021г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, против Решение № 260144 от 06.04.2021г.,
постановено по АНД № 1291/ 2020г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което
е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 349а-1014 от 17.09.2020г., издадено от Директора на Областна
дирекция на МВР – Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания
за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение
на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК
във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като
необоснован направения от въззивния съд извод, че допуснатото от санкционираното
лице нарушение представлява „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от НК.
Твърди, че възприемането на деянието като маловажно би обезсмислило
предвидените в Закона за здравето временни противоепидемични мерки, тъй като
без защитата на санкцията тези мерки няма как да изпълнят своята функция – да
се защити здравето и живота на населението. Направено е искане обжалваното съдебно
решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 349а-1014 от
17.09.2020г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора.
Ответникът по касационната жалба – А.К.А., в представеното по
делото писмено възражение, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Поддържа че правилно съдът е приел, че нарушението е маловажно и не се следва
санкционирането му с налагане на административно наказание глоба.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава мотивирано заключение
за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Поддържа че обосновано, в
съответствие и при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е
приел, че се касае за маловажен случай на административно нарушение.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Казанлък се
е развило по жалба на А.К.А. ***, против Наказателно постановление № 349а-1014
от 17.09.2020г., издадено от Директора на Областна дирекция на МВР – Стара
Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 284а-1639 от 05.05.2020г., на А.А. е наложено административно
наказание - глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 209а, ал.1 от Закона
за здравето. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се
основава на това, че на 23.04.2020г., около 16.15 часа, лицето А.А. посещава
обществено място – парк „Розариум“, находящ се в гр. Казанлък, като пребивава –
седи на пейка, с което не е изпълнила
въведената с т.1, подточка 1 от Заповед № РД-01-43/ 20.03.2020г. на Министъра
на здравеопазването противоепидемична мярка по чл.63 от Закона за здравето, а
именно „преустановяват се посещенията на паркове, градски градини, спортни и
детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места“, с което
виновно е нарушила чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
Казанлъшкият
районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление, по съображения за
неговата материална незаконосъобразност. Въз основа на събраните доказателства
и установената по делото фактическа обстановка въззивният съд е приел, че макар
деянието формално да осъществява състава на нарушението по чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето, в случая са налице
обстоятелства, обуславящи квалифицирането на нарушението като маловажно по см.
на чл.93, т.9 от НК, като основание за
налагане на глоба с фиш при прилагането на чл.39, ал.2 от ЗАНН.
Решението на Казанлъшкия районен съд е
правилно като краен резултат.
Обосновано,
с оглед установената по делото фактическа обстановка и при съблюдаване на критериите
по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, съдът е приел, че допуснатото
административно нарушение е следвало да бъде квалифицирано като маловажен
случай. Определянето на нарушението като маловажен случая обаче не може да
обуслови приложението на чл.39, ал.2 от ЗАНН, в какъвто смисъл е формираният от
Казанлъшкия районен съд извод, доколкото налагането на глоби от 10 до 50 лева в
хипотезата на чл.39, ал.2 от ЗАНН за маловажни случаи на административни
нарушения, установени при извършването им, нормативно е обвързано с изискването
това да е предвидено в закон или в указ. В приложимия закон, за нарушение на
който е наложена административната санкция /Закона за здравето/, такава
възможност не е предвидена. Квалифицирането на
нарушението като маловажен случай по см. на чл. чл.93, т.9 от НК обаче е
основание за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН. Доколкото степента на обществена опасност на конкретното формално
нарушение следва да бъде преценена на база на конкретните обективни
обстоятелства и субективно поведение /отношение/ на нарушителя, в случая правилно
Казанлъшкият районен съд, с оглед цялостната характеристика на деянието и дееца
и обстоятелствата, относими към извършеното нарушение, е определил деянието като такова с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение със степента на обществената опасност на обикновените
случаи на нарушения от същия вид. В този смисъл деянието се
явява малозначително и за него не следва да се налага наказание. Във връзка с
възраженията на касатора следва да се отбележи, че при преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва
прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на
административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл. 6 от ЗАНН, като
значимостта респ. малозначителността на неблагоприятните последици от
извършеното нарушение не може да се презюмира, а следва да се преценява във
всеки конкретен случай. Установените по
делото факти и обстоятелства относно причините, обусловили пребиваването на
санкционираното лице на територията на парк „Розариум“, са релевантни при
преценката за интензитета на обществената опасност на нарушението спрямо
типичните нарушения от този вид и в случая тези обстоятелства представляват
смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието с оглед на
конкретните обективни и субективни условия като такова с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид,
която законодателят е възприел при регламентирането на административно наказателния
състав по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Освобождаването от
административнонаказателна отговорност по чл.28 от ЗАНН в конкретния случай не
би било нито в противоречие с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН, нито би обезсмислило предвидените в Закона за здравето
временни противоепидемични мерки, както се твърди в касационната жалба. Още
повече че установеното конкретно неправомерно поведение на А.А.
/неизпълнение на въведена със Заповед №
РД-01-43/ 20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка
по чл.63 от Закона за здравето за преустановяване на посещенията на паркове,
градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити
обществени места/, е застрашавало с по-малък интензитет охраняваните
обществени отношения по опазване на общественото здраве в сравнение с
неспазване на другите въведени противоепидемични мерки.
В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/ 2005г. на ВКС, неприлагането от
административнонаказващия орган на нормата на чл.28 от ЗАНН при наличието на
предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление и обуславя неговата отмяна. Като е достигнал до краен
правен извод за незаконосъобразност на издаденото от Директора на ОД на МВР гр.
Стара Загора Наказателно постановление № 349а-1014 от 17.09.2020г. и е
постановил неговата отмяна, районният съд е приложил правилно закона, поради
което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260144 от 06.04.2021г., постановено по АНД №
1291/ 2020г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено
Наказателно постановление № 349а-1014 от 17.09.2020г., издадено от Директора на
Областна дирекция на МВР – Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.